Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lonely Lady, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,2 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
vens (2011 г.)
Допълнителна корекция
liliyosifova (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013 г.)

Издание:

Харолд Робинс. Самотната лейди

Американска. Първо издание

ИК „Хомо Футурус“, София, 1994

История

  1. — Добавяне

10

Къщата се намираше на едно възвишение в Малибу, на няколко километра северно от най-скъпия вилен квартал. Тясна стълба, изсечена в скалата, водеше към плажа, който беше на трийсетина метра под нея. Самият плаж бе тесен залив между две големи скали, почти недостъпен за случайни плувци. В малката градина, която сякаш бе надвиснала над океана, имаше басейн, заобиколен от цветя. Щом се потопях в него, изпитвах чувството, че плувам в небето.

Кола от студиото ни чакаше на летището и ни закара в къщата. На вратата ни посрещна икономката — дребна усмихната жена с широко лице, от мексиканско индиански произход. Не показа да е изненадана от появата ми. Джон й обясни нещо на испански, тя кимна и ме заведе в стаята ми.

Бях настанена в ъглова спалня с изглед от двете страни към океана, обзаведена в мексиканско морски стил. Леглото беше голямо, с холивудски размери, сякаш в него щяха да спят поне шест души. Тя остави куфара ми на малката масичка до стената и ми каза нещо, което не разбрах.

Щом излезе, на прага се появи Джон.

— Харесва ли ти къщата?

— Ужасно. Направо ти взема дъха.

— Семпла е — в гласа му се чувстваше задоволство, — но всичко съм направил сам. Винаги съм искал да имам точно такава къща.

— Отдавна ли я имаш?

— От две години. След като се разделих със семейството си. Къщата в Бел Еър остана за жена ми и децата.

Погледнах го.

— Трябваше да ти го кажа. Исках да знаеш как стоят нещата.

Оцених честността му.

— Благодаря ти.

— Телефонът, радиото и дистанционното управление за телевизора са отстрани на леглото. — Той погледна към малката врата в другия край на стаята. — Там е банята.

Минах през вратата, която той ми отвори. Банята бе голяма, с двоен умивалник, вана с вградено устройство за изкуствени вълнички в нея, душ и биде. Видях друга врата срещу тази, през която влязохме.

— Тя води към другата гостна — обясни ми Джон. — Можеш да ползваш и нея. Избрах това разположение, защото е по-удобно за децата, когато са тук.

— Колко деца имаш?

— Три. Две момчета и едно момиче. Момичето е на четиринайсет, а двамата близнаци — на дванайсет. Ти си в нейната стая.

Кимнах и го последвах обратно в спалнята. Той се обърна към мен.

— Предполагам, че ще подремнеш преди вечеря. Смяната на времето е доста изтощителна.

— Не се чувствам уморена.

— Скоро ще я усетиш. Мен винаги ме напада по време на вечеря. — Той отиде до вратата. — Ще вечеряме в осем часа, ако е удобно за теб.

— Чудесно.

Той се усмихна.

— Тогава ще се видим в осем.

Когато отворих очи, стаята бе окъпана в пурпурна и виолетова светлина. Погледнах часовника си. Все още показваше нюйоркско време. Десет часа. Прехвърлих го на калифорнийско и станах от леглото. Джон се оказа прав. Смяната на времето ми се бе отразила.

Отидох в банята и пуснах водата във ваната. Втренчих се в белезникавата вода с проблясващи зелени искрици, която се изливаше от чучура, после добавих малко соли с аромат на лимон. Съблякох се и когато влязох във ваната, автоматът за изкуствените вълнички задейства веднага.

Оставих се на порива им. Един от тласъците на водата попадаше точно между краката ми. Беше чудесно, дори по-приятно от Зеления стършел.

Изведнъж осъзнах, че телефонът в банята звъни. Протегнах ръка от ваната и вдигнах слушалката.

— Ало.

— Събуди ли се?

— Да, във ваната съм.

— Не бързай. Вечерята ще бъде сервирана, когато си готова.

Аз се засмях.

— Възможно е и да реша да вечерям във ваната.

— Харесва ли ти?

— Автоматът за вълничките е страхотен. Направо бих се оженила за него.

Той се засмя.

— Наслаждавай се тогава.

Затворих телефона, но водата бе станала студена и аз излязох от ваната. Взех една огромна хавлиена кърпа и се избърсах енергично. В Калифорния всичко бе голямо — леглата, ваните, дори кърпите. Зачудих се дали няма нещо символично в това. После се отказах да мисля за каквото и да било, облякох памучен панталон и риза и слязох долу.

В голяма дървена купа по средата на масата, подредена до отворената врата към вътрешния двор, имаше салата. Отвън проблясваха въгленчетата на скарата.

Спрях насред стаята, душейки миризмата.

— Какво е това?

— Картофи, печени на дървени въглища. Надявам се да ти харесат.

— Печени картофи? — попитах. — Много ги харесвам.

Той се усмихна и отиде до бара. Включи машината за коктейли.

— Имам два специалитета — правя най-добрите коктейли „Маргарита“ и най-хубавите пържоли на света. — Джон извади чаши за коктейл от кофичката за лед, бързо посипа ръбовете им със сол, после спря машината и ги напълни догоре.

— Добре дошла в Калифорния — поздрави ме той, когато взех чашата си от него.

Маргаритата премина през вътрешностите ми като течен огън и ме стопли.

— Невероятно — възкликнах аз. Той не можеше дори да предположи, че до този момент не бях пила „Маргарита“.

— Ще сложа пържолите. Докато изпием по два коктейла, те ще са готови.

Сякаш чула думите му, в стаята влезе икономката с две огромни пържоли на дървена подложка и ги подаде на Джон.

— Лека нощ — пожела ни тя на испански.

Усмихнах се и й кимнах, и тя си отиде.

— Обикновено в неделя е почивният й ден. Остана само за да се увери, че всичко е наред.

Последвах го до скарата и гледах как слага пържолите да се пекат. Щом мазнината закапа по въглените, те засъскаха.

— Накисват се предварително в олио, оцет и чесън — обясни ми Джон. — Придава им специфичен вкус. Обичаш ли ги недопечени?

Кимнах.

— Добре. И аз.

Докато пържолите се изпекоха, вече се чувствах добре, главата ми бе леко замаяна, но определено се бях освежила. Въздъхнах с облекчение, щом седнах на масата.

Наблюдавах го как почти тържествено пали свещите и налива виното. За миг чашата с вино ми се стори твърде тежка, за да я вдигна. След текилата червеното вино бе много пивко.

— Чудесно — внимателно оставих винената чаша на масата.

— Мисля, че прекалих с алкохола в Маргаритите — обвини се той.

— Не.

— Добре ли си? — попита Джон.

— Добре съм — отвърнах бързо. — Само съм малко пияна.

— Ще се оправиш, като хапнеш нещо.

Беше прав. Пържолата, салатата и печените картофи бяха много вкусни и когато стигнахме до кафето, умът ми вече беше съвсем бистър.

— Пушиш ли? — попита ме той, след като изпихме кафето.

Кимнах.

— Имам страхотна марихуана. Златна от Акапулко. Много върви с коняк. — Той ме погледна. — Искаш ли?

— Давай. Вече ме видя пияна, сега можеш да ме видиш и дрогирана.

Последвах го до дивана. Той отвори една дървена кутия за цигари на масичката за кафе.

— Дори имам няколко загънати цигари.

Той запали една, после ми я подаде и отиде да вземе чашите за коняк и бутилката.

Дръпнах силно и изпуснах бавно дима. Кимнах.

— Сладка е.

— Най-доброто — потвърди той и я взе от мен. Дръпна отново и ми подаде чашата. Проследих го с поглед как вкарва дима в гърлото си заедно с коняка. — Опитай и ти така — посъветва ме Джон.

Последвах примера му. Беше като динамит. След секунда се възнесох. Изведнъж всичко започна да ми се струва много смешно. Започнах да се смея.

— Какво става? — попита ме той на испански.

— Все още не мога да повярвам.

— Какво да повярваш?

— Че съм тук. Ти. Аз.

Той взе цигарата от ръката ми. Дръпна, отпи и ми я върна.

— Не е трудно за вярване.

— Никога досега не съм ходила някъде с мъж, ако изключим бившия ми съпруг. А сега прелетях над цялата страна с теб.

— Да не би да съжаляваш?

— Не.

— Не искам да се притесняваш.

— Няма. — Върнах му цигарата и се изкикотих. — Възнесох се като хвърчило.

Той се засмя.

— Искаш да кажеш, че се чувстваш добре.

— Чувствам се добре. — Облегнах се на възглавниците. — Знаеш как да се държиш с момичетата.

Той не отговори.

— Толкова се отпуснах. Чувствам се свободна и мързелива.

— Когато се почувстваш уморена, можеш да си лягаш. Не се безпокой за мен.

— Ти си чудесен човек, Джон Стайлс.

— Благодаря.

— Идеалният джентълмен.

Той пак замълча.

Изведнъж ми стана топло. Погледнах към басейна отвън и станах.

— Мога ли да поплувам?

— Прави каквото искаш. В малката кабина има бикини. Мисля, че ще откриеш бански, които да ти стават.

Погледнах го в очите.

— А трябва ли ми?

Той поклати безмълвно глава.

Излязох навън, свалих си дрехите отстрани на басейна и се гмурнах. Водата беше хладна и освежаваща. Когато излязох, той все още седеше вътре на дивана.

— Ела — повиках го. — Страхотно е.

Той излезе, цигарата с марихуана висеше в единия ъгъл на устата му, съблече се и се гмурна във водата.

— Не е ли страхотно — попитах го. Без да чакам отговор, издърпах цигарата от устата му и я пъхнах между устните си. После се обърнах по гръб и всмуках дима дълбоко в дробовете си. Небето над мен беше кадифе, обсипано с диаманти. — Хей! Това е истинско плаване.

Вътре в къщата започна да звъни телефонът. Изправих се във водата и го погледнах. Телефонът отново иззвъня. Той започна да се измъква от басейна.

— Не е необходимо да се обаждаш — рекох му.

— Очаквах това обаждане. Вероятно е асистент-режисьорът, който ще ми каже графика за утре.

Гледах го как излиза от басейна и тича целият вир-вода към телефона в кабинката. Задържа се почти петнайсет минути. Когато се върна, бях изпушила цигарата. Това обаче нямаше значение. Опиянението ми беше отминало.

— Утре започваме в шест часа сутринта — съобщи ми той.

Погледнах го.

— Искаш да си лягаш ли?

— Ще е най-добре. Иначе през целия ден ще ми тежи главата.

Излязох от басейна и се загърнах с една от онези огромни калифорнийски хавлиени кърпи, която ме обви сякаш бях бебе. Взех си дрехите, хубаво прикрепих кърпата и го последвах по стълбите.

Спрях пред вратата си и се обърнах към него. Той се наведе и ме целуна по бузата.

— Приятни сънища — пожела ми Джон. — Оставил съм ти ключовете в колата. Ако искаш нещо друго, само кажи на Марсия. Ще изляза към пет часа сутринта, така че ще се видим едва когато се прибера вечерта.

Стоях на прага и го гледах как се отдалечава по коридора към стаята си, как влиза и затваря вратата след себе си.

Влязох в банята, свалих кърпата, запалих цигара и се загледах в отражението си в огледалото. Сигурно с мен нещо не беше наред. Не разбирах какво. Хладното отношение си беше хладно отношение, но неговото беше прекалено. Сигурно причината бе у мен.

— По дяволите! — изругах, ядосана на себе си, защото видях в огледалото, че когато дръпнах от цигарата, ръката ми трепереше.

Върнах се в спалнята и извадих Зеления стършел от куфара си, после се огледах около леглото за контакт. Най-накрая го открих зад огромната табла. Нямаше как да се добера до него. Това преля чашата.

Хвърлих вибратора на леглото, излязох от стаята си и тръгнах по коридора. Отворих вратата му, без да чукам. Той тъкмо излизаше от банята с омотана около бедрата кърпа и ме погледна.

В огледалото на отсрещната стена зърнах отражението си — как стоя на прага му гола.

— Да не би нещо у мен да не е в ред? — попитах го и не изчаках отговора. — Или трябва да си мисля, че прелетя с мен цялата страна, за да не ме чукаш в Калифорния?