Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайните на безсмъртния Никола Фламел (3)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 62 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010)
Корекция и форматиране
проф. Цвети (2010)

Издание:

Майкъл Скот. Вълшебницата

Тайните на безсмъртния Никола Фламел

 

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Компютърна обработка: Ана Андонова

Коректор: Юлиана Василева

Американска, първо издание

Формат 60/84/16 Печатни коли 24

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“

Пловдив 4000, ул. „Богомил“ № 59 Тел. (032) 608 100, 630 630 E-mail: [email protected] www.hermesbooks.com Печатница „Полиграфюг“ АД — Хасково

© Иван Костадинов Иванов, преводач, 2010 г.

с/о Литературна агенция „Антея Райтс“, София

ISBN 978–954–26–0877–6

История

  1. — Добавяне

Глава 7

Лющещата се табела някога бе гласяла „Части за коли“, но буквата С беше паднала и така и не бяха сложили нова. Зад висока бетонна стена, посипана с натрошено стъкло и увенчана с намотки бодлива тел, стотици ръждясали останки от коли бяха натрупани една върху друга на едва крепящи се кули. Стената около двора бе дебело облепена с белещи се плакати, които рекламираха отдавна минали концерти, „току-що“ издадени албуми отпреди година и безброй инди групи. Плакатите бяха налепени един върху друг и образуваха дебел многоцветен слой, върху който имаше изрисувани графити. Беше почти невъзможно да се видят табелите „Опасно — не влизай“ и „Влизането забранено“.

Паламед спря колата до тротоара една пресечка преди здраво овързания с вериги портал и изключи двигателя. Опря ръце на волана и се наведе напред да огледа внимателно околността.

Фламел бе заспал, а Софи бе потънала в мисли, от които зениците й ставаха от време на време сребърни. Джош се надигна от седалката и приклекна на пода зад разделителното стъкло.

— Там ли ни водиш? — попита той, като кимна към автомобилното гробище.

— За момента. — Зъбите на Паламед проблеснаха в сумрачната вътрешност на колата. — Може и да не изглежда особено добре, но вероятно е най-безопасното място в Лондон.

Джош се огледа. Тухлените къщи от двете страни на тесния път бяха толкова порутени, че нямаше начин да се ремонтират, и целият район беше запуснат. Повечето врати и прозорци бяха заковани с дъски, а някои даже бяха зазидани. Всички стъкла бяха изпочупени. Отстрани на пътя върху бетонни блокчета стоеше ръждясалата коруба на изгоряла кола. По цялата улица нищичко не помръдваше.

— Изненадан съм, че този район не е бил разчистен и застроен наново.

— Някога и това ще стане — каза тъжно Паламед. — Но сегашният собственик предпочита да чака да се вдигне цената на земята.

— И какво ще стане, когато я продаде? — попита Джош.

Паламед се ухили.

— Никога няма да я продам. — Дебелият му показалец посочи право напред. — По-рано тук имаше автомобилен завод и всички хора от околните улици работеха там. Когато заводът бе закрит през 70-те, къщите започнаха да опустяват — хората умираха или се местеха в търсене на работа. Тогава започнах да изкупувам имотите.

— Колко притежаваш? — попита Джош впечатлен.

— Всички на около километър и половина във всяка посока. Неколкостотин къщи.

— Неколкостотин! Но това трябва да ти е струвало цяло състояние.

— Живея на този свят отпреди времето на Артур. Натрупвал съм и съм губил няколко състояния. Богатството ми е неизброимо… Най-трудното в цялата работа е да го скрия от данъчните.

Джош примигна изненадано; никога не си бе представял, че един безсмъртен ще има проблеми с правителството. После осъзна, че в днешните времена на компютри и други наблюдателни технологии сигурно става все по-трудно да останеш скрит от властите.

— Тук живеят ли хора? — попита той. — Не виждам никого…

— Няма и да видиш. Хората — той използва тази дума предпазливо, — които живеят в моите къщи, излизат само нощем.

— Вампири — промърмори Джош.

— Не вампири — рече бързо Паламед. — Не ми се занимава с кръвопийците.

— Тогава какво?

— Ларви и лемури[1]… немъртвите и неумрелите.

— Какви са те? — попита Джош. Предполагаше, че „ларви“ не означава личинки на насекоми и че „лемури“ не са дългоопашатите примати, които бе виждал в зоологическите градини.

— Те са… — Паламед се поколеба, после се усмихна. — … нощни духове.

— Приятелски настроени ли са?

— Верни са.

— Тогава какво чакаме? — попита Джош. Беше ясно, че Паламед не възнамерява да му каже нищо повече. — За какво се оглеждаш?

— За нещо необичайно.

— И какво ще правим?

— Ще чакаме. Ще гледаме. Потърпи малко. — Той хвърли поглед към Джош. — Досега вече много от безсмъртните на света са разбрали, че Алхимика е открил легендарните близнаци.

Джош се изненада от прямотата на рицаря.

— По-рано не изглеждаше много убеден, че сме ние. Мислиш ли, че сме? — попита той бързо. Трябваше да разбере какво знае Паламед за близнаците и — което бе още по-важно — за Алхимика.

Но Паламед не обърна внимание на въпроса.

— Няма значение дали сте легендарните близнаци или не. Важното е, че Фламел мисли така. И което е още по-важно, Дий също го мисли. Затова се е задвижила необикновена поредица от събития: Бастет отново е излязла на открито, Мориган се е върнала в този свят, дисите заведоха Нидхьог в Париж. Три Сенкоцарства бяха унищожени. Това не се е случвало от хилядолетия.

— Три ли? Мислех, че е унищожено само царството на Хеката. — Скатах беше говорила за други Сенкоцарства, но Джош нямаше представа колко такива съществуват.

Паламед въздъхна, явно уморен да обяснява.

— Повечето Сенкоцарства са свързани или се пресичат едно с друго чрез една порта. Ако нещо се случи със Сенкоцарството, портата рухва. Но Игдразил — Световното дърво, се простираше от Сенкоцарството на Хеката нагоре до Асгард и надолу до Нифлхайм, Света на мрака. Всичките три загинаха, когато Дий унищожи дървото, а аз знам, че портите към още половин дузина Сенкоцарства са се разпаднали и на практика са запечатали тези светове и обитателите им. Дий прибави още няколко врагове към дългия списък от хора и не хора, които го мразят и се боят от него.

— Какво ще стане с него? — попита Джош. Въпреки всичко, което му бяха разправяли за Магьосника, той усещаше, че все още го човърка възхищение към този човек… което в момента не важеше за френския алхимик.

— Нищо. Дий е покровителстван от могъщи господари. Той се е съсредоточил изцяло върху това, да върне Древните на този свят с каквито и да било средства.

Джош още не схващаше.

— Но защо? — попита той.

— Защото той е от най-опасния вид противници — онези, които са абсолютно убедени, че това, което вършат, е правилно.

Джош зърна някакво движение с крайчеца на окото си, обърна се и видя огромно сиво-кафяво куче да се носи с подскоци по бялата линия по средата на улицата. Приличаше на кръстоска между ирландски вълкодав и борзой, руска хрътка. То претича покрай таксито и стигна до портала на автомобилния двор, после се заразхожда наляво-надясно, душейки земята.

— Пристигането на Фламел е събудило много древни твари — продължи Паламед, като се взираше внимателно в кучето. — Днес видях същества, за които мислех, че са напуснали завинаги този свят — чудовища, от които са се родили най-мрачните човешки легенди. Освен това трябва да знаеш, че Дий е обявил голяма награда за главите ви. Моите шпиони ми съобщиха, че иска теб и сестра ти живи. Интересно, но Фламел вече не му трябва жив; би приел и доказателство за смъртта му. Това е голяма промяна. Древните, Потомците от Следващото поколение, безсмъртните и човешките им слуги се стичат към Лондон. Дори самата задача да им се попречи да се хванат за гушите ще бъде много трудна; нямам представа как ще го направи Дий. — Паламед изведнъж запали пак двигателя и потегли бавно. — Чисто е — обяви той.

— Как разбра?

Паламед посочи към кучето, което седеше пред входа с лице към тях. Натисна един бутон на таблото и порталът се отвори с плъзгане.

— Кучето — отговори Джош на собствения си въпрос. — Само че всъщност не е куче, нали?

Паламед се ухили.

— Не е никакво куче.

Бележки

[1] В римската митология лемурите представляват духове на мъртъвци. Те се делят на лари — добронамерени семейни духове пазители, и ларви — зли и страшни духове. Според някои източници пък лемури е просто друго название на ларвите. — Б.пр.