Майкъл Скот
Вълшебницата (47)

Глава 47

Макар че късното следобедно слънце топлеше лицето ѝ, Пернел изведнъж почувства, че се смразява.

— Как така не си с Никола и децата? — попита тя тревожно, взирайки се в плоската метална чиния с леко обезцветена вода. Струйки от бялата й аура пълзяха по повърхността на течността.

От водата се взираха тревистозелени очи, уголемени и немигащи.

— Разделихме се. — Макар че гласът на Скатах едва се чуваше, звучеше жално. — Имах един проблем — призна тя и от смущение келтският й акцент се усили.

Вълшебницата седеше, опряла гръб в топлите камъни на фара на Алкатраз, и се взираше в течността пред себе си. Пое си дълбоко дъх и вдигна поглед към града отвъд залива. Сърцето й се бе разтуптяло, щом осъзна, че Никола и децата са останали без защита. Когато говори с тях, бе предположила, че и Скатах е там, някъде отзад, но вниманието й бе погълнато от разговора с Уилям Шекспир, а после я нападнаха байталите. Тя отново сведе поглед. Скатах беше отстъпила по-надалеч от отразяващата повърхност, която предаваше образа, и сега Пернел можеше да види по-голяма част от лицето й. На челото на Скати имаше четири дълги драскотини като от нокти, а едната й скула изглеждаше насинена.

— Проблем, значи. Добре ли си? — попита тя. Трудно й беше да си представи какво Сянката би нарекла „проблем“.

Вампирските зъби на Скатах се оголиха в свирепа нечовешка усмивка.

— Не беше нещо, с което да не мога да се справя.

Пернел знаеше, че трябва да запази спокойствие и да фокусира аурата си. Беше се съсредоточила толкова силно върху ясновидството и поддържането на връзката със Скатах, че другите й защити падаха и тя вече можеше да види трепкащото движение на призраците на Алкатраз във въздуха около себе си. Колкото повече предпазни цветни слоеве се смъкваха от аурата ѝ, толкова повече щяха призраците да се трупат около нея и да я безпокоят, и тя щеше да загуби връзка с Девата-воин.

— Скатах, кажи ми — рече тя спокойно, като се взираше настойчиво във водата, — къде са Никола и близнаците?

Яркочервената коса на Сянката изплува пред очите й.

— В Лондон.

— Знам това. Говорих с него по-рано. — Пернел бе усетила съвсем слабо колебание в гласа на Девата-воин. — Но…?

— Ами, поне мислим, че са още в Лондон.

— Мислите! — Вълшебницата си пое дълбоко дъх и преглътна надигащия се гняв. Трепкаща бяла светлина пробяга по повърхността на водата и образът се накъдри и разкъса. Тя бе принудена да изчака, докато се възстанови. — Какво е станало? Кажи ми всичко, което знаеш.

— По новините съобщават за странни произшествия в града снощи…

— Снощи ли? — попита объркано Пернел. — Кое време е сега? Кой ден?

— Тук, в Париж, е вторник. Малко след два сутринта.

Пернел пресметна времевата разлика: на Западния бряг беше още понеделник, около пет следобед.

— И какви са тези странни произшествия? — продължи тя.

— „Скай Нюз“ съобщи за гръмотевична буря и пороен дъжд над малък район в Северен Лондон. „Евронюз“ и „Франс 24“ излъчиха репортаж за голям пожар в изоставено автомобилно гробище, пак в Северен Лондон.

— Това може да не означава нищо — каза Пернел, макар инстинктивно да разбра, че има някаква връзка с Никола и близнаците.

От другата страна на Атлантика Скати поклати глава.

— Кремъчни върхове на стрели, бронзови копия и арбалетни стрели са били открити из целия двор. Един от репортерите показа шепа от върховете пред камерата. Изглеждаха съвсем нови. Някакъв местен историк определи, че датират от неолита, но каза, че бронзовите копия са римски, а арбалетните стрели — средновековни. Твърдеше, че всички са автентични.

— Имало е битка — рече кратко Пернел. — Кой е участвал?

— Невъзможно е да се каже, но ти знаеш какви твари живеят в града и около него.

Пернел знаеше твърде добре. Десетки създания се бяха заселили на Британските острови, привлечени от изобилието на лей-линии и Сенкоцарства. И повечето от тях служеха на Тъмните древни.

— Намерили ли са някакви трупове в автомобилното гробище? — попита тя мрачно. Ако с Никола или близнаците се бе случило нещо, щеше да обърне града наопаки, но да намери Дий. Ловецът щеше да разбере какво е да си плячка. А тя разполагаше с повече от шестстотин години магьоснически знания, които да използва.

— Гробището е било изоставено. Имало нещо като крепостен ров, пълен с петрол, който бил запален, и всичко било покрито с дебел слой сива пепел.

— Пепел ли? — Пернел се намръщи. — Имаш ли някаква представа от какво е?

— Има няколко вида същества, които се превръщат в пепел, щом бъдат убити — каза бавно Скати.

— Включително безсмъртните хора — добави Пернел.

— Не вярвам, че Никола е бил убит — рече бързо Скати.

— Нито пък аз — прошепна Вълшебницата. Щеше да разбере, ако с него се е случило нещо, щеше да го почувства.

— Защо не опиташ да се свържеш с него? — попита Скати.

— Бих могла да опитам, но ако бяга от някого…

— Мен ме откри — усмихна се Девата-воин. — Макар че доста ме стресна. — Тя бе стояла пред огледалото на банята и втриваше антисептичен крем в раните си, когато огледалото се замъгли, а после се избистри, за да разкрие Пернел Фламел. Скати едва не бръкна с пръст в окото си.

Идеята за ясновидство бе дошла на Пернел от безсмъртния човек с купата на анасази, когото по-рано бе уловила да я шпионира. Тя избра най-топлото място на острова, където белите камъни на фара бяха напечени от слънцето. Напълни плитка чиния с вода, седна и остави следобедното слънце да зареди аурата й. После помоли Де Аяла да държи останалите призраци на Алкатраз далеч от нея, докато сваля защитите си. Помоли го също така да я предупреди, ако Богинята-врана се приближи. Пернел не вярваше напълно на създанието.

Осъществяването на връзка със Сянката се оказа изненадващо лесно. Пернел познаваше Скатах от векове. Можеше ясно да си представи всяка нейна черта: яркочервената коса и блестящите зелени очи, кръглото й лице и луничките, обсипали правия й нос. Ноктите й винаги бяха начупени и изгризани. Изглеждаше като седемнадесетгодишно момиче, но всъщност беше на повече от две хиляди и петстотин години и бе най-големият майстор по бойни изкуства в света. Беше обучила повечето велики воини и герои от легендите и неведнъж бе спасявала живота на семейство Фламел. Те й се бяха отплатили със същото. Макар че Сянката беше с повече от хиляда и осемстотин години по-възрастна, Пернел бе започнала да мисли за нея, ако не като за дъщеря, то поне като за племенница.

— Кажи ми какво се случи, Скати — настоя Пернел.

— Никола и децата избягаха в Лондон. Той ги водеше да се срещнат с Гилгамеш.

Пернел кимна.

— Знам. Никола ми каза. Каза също, че и двамата близнаци са били пробудени — добави тя.

— Така е — съгласи се Скати. — Момичето е обучено на две от стихийните магии, но момчето няма никакво обучение. Затова пък има Кларент.

— Кларент — промърмори Пернел. Беше гледала как съпругът й вкарва древния меч в трегера над прозореца на дома им на Рю де Монморанси. Тя искаше да го унищожат, но той отказа. Изтъкна, че мечът е по-стар от десетки цивилизации и те нямат право да го разрушават; изтъкна също, че вероятно така или иначе оръжието не може да бъде повредено.

— А ти къде си? — попита Пернел.

— В Париж. — Лицето на Скатах ту идваше на фокус, ту се размътваше. — Това е много дълга история. Някои части от нея са доста отегчителни. Особено онази как бях завлечена в Сена от Дагон…

— Била си завлечена в Сена! — Това Никола не й го беше казал.

Скати кимна.

— Стана точно след като ме спасиха от Нидхьог, който вилнееше по парижките улици.

Пернел я зяпна с отворена уста. Накрая каза:

— А къде бяха Никола и близнаците, докато ставаше всичко това?

— Именно те бяха тези, които преследваха Нидхьог по улиците и ме спасиха.

Вълшебницата премигна изненадано.

— Това не ми звучи като моя Никола.

— Мисля, че беше по-скоро дело на близнаците — рече Скатах. — Особено на момчето, Джош. Той ми спаси живота. Мисля, че уби дракона.

— А после ти падна в реката — каза Пернел.

— Издърпаха ме — поправи я моментално Скатах. — Дагон изскочи като крокодил и ме сграбчи.

— Ти веднъж не се ли сражава с него и с един пасаж хора-риби на остров Капри?

Свирепите вампирски зъби на Скати проблеснаха отново.

— Хубав ден беше. — После усмивката й изчезна. — Както и да е, оказа се, че той работел за Макиавели в Париж.

— Чух, че италианецът бил там — кимна Пернел.

— Глава е на тайните служби или нещо такова. Бях само наполовина в съзнание, когато Дагон ме завлече във водата. Но Сена беше толкова студена, че от шока се събудих напълно. Бихме се в продължение на часове, докато течението ни влачеше. Не беше най-трудната битка в живота ми, но Дагон се намираше в своята стихия и водата до голяма степен омекотяваше ударите ми.

— Виждам, че е успял да те одраска.

— Чист късмет — изсумтя Скати пренебрежително. — Изгубих го някъде около Лес Дампс и ми трябваха два дни да се върна в града.

— Сега в безопасност ли си?

— С Жана съм. — Сянката се усмихна. — И със Сен Жермен. — Усмивката й се разшири. — Те са се оженили!

Тя се отдръпна назад и във водата изплува второ лице, с големи сиви очи върху дребно момчешко лице.

— Мадам Пернел.

— Жана! — Пернел се усмихна. Ако смяташе Скати за племенница, то Жана бе дъщерята, която никога не бе имала. — Значи най-после си се омъжила за Франсис?

— Е, срещаме се от векове насам. Време беше.

— Така е. Радвам се да те видя, Жана — продължи Пернел. — Иска ми се само да бе станало при по-добри обстоятелства.

— Съгласна съм — каза Жана д’Арк. — Времената сега са наистина тежки. Особено за Никола и децата.

— Те ли са близнаците от легендата? — попита Пернел, любопитна да чуе мнението на приятелката си.

— Убедена съм в това — отвърна веднага Жана д’Арк. — Аурата на момичето е по-силна и по-чиста от моята.

— Можете ли да стигнете до Лондон? — попита Вълшебницата.

Мъничкото лице във водата се размъти, когато жената на другия край на света поклати глава.

— Невъзможно. Макиавели контролира Париж и е блокирал града, твърдейки, че било въпрос на национална сигурност. Границите са затворени. Всички полети, плавателни курсове и влакове се следят внимателно и съм сигурна, че разполагат с описанието ни — поне с това на Скати. Навсякъде е пълно с полиция; спират хората по улиците и им искат документите, освен това има полицейски час в девет. Полицията разпространи неясен видеозапис от охранителна камера на Никола, близнаците, Скати и мен, заснет пред „Нотр Дам“.

Пернел поклати глава.

— Трябва ли ми да знам какво сте правили пред катедралата?

— Бихме се с гаргойлите — каза небрежно Жана.

— Знаех си, че не бива да питам. Загрижена съм за Никола и децата. Като познавам неговото чувство за ориентация, вероятно са се изгубили. А шпионите на Дий са навсякъде — добави жално Пернел. — Без съмнение са ги засекли още в мига на пристигането.

— О, не се тревожи, Франсис уреди Паламед да ги вземе. Той ще ги пази. Добър е — увери я Жана.

Пернел кимна в знак на съгласие.

— Но не колкото Сянката.

— Е, никой не е добър колкото нея — заяви Жана. — А ти къде си?

— Заседнала съм на Алкатраз. И имам проблеми — призна Пернел.

Лицето на Скати се приближи до това на приятелката й.

— Какви проблеми?

— Килиите са пълни с чудовища, а морето — с нереиди. Нерей пази водата, а един сфинкс броди по коридорите. Такива проблеми.

Усмивката на Жана д’Арк стана ослепителна.

— Е, щом имаш проблеми, трябва да ти помогнем!

— Боя се, че това е невъзможно — рече Пернел.

— Нали ти беше тази, която ме учеше едно време, че думата „невъзможно“ е безсмислена?

Пернел се усмихна.

— Наистина съм го казвала. Скати, познаваш ли някой в Сан Франциско, който би могъл да ми помогне? Трябва да се махна от този остров. Трябва да стигна до Никола.

— Никой, на когото да имам доверие. Може би някой от учениците ми…

— Не — прекъсна я Пернел. — Няма да подложа на опасност никой човек. Имам предвид някакъв Древен или Потомък, предан на нашата кауза.

Скати се замисли за минутка, после бавно поклати глава.

— Никой, на когото мога да имам доверие — повтори тя. Извърна глава и се заслуша в някакъв разговор зад себе си, а когато погледна пак към Пернел, свирепата й усмивка грееше. — Имаме план. Или по-скоро Франсис има план. Можеш ли да издържиш още малко? Ние идваме.

— „Ние“ ли? Кои „ние“? — попита Вълшебницата.

— Жана и аз. Идваме на Алкатраз.

— Как ще дойдете тук, щом не можете да стигнете дори до Лондон? — започна Пернел, но после водата затрепери и изведнъж безбройните призраци на Алкатраз изникнаха около нея, като вдигаха врява и зовяха за вниманието й. Връзката се разпадна.