Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайните на безсмъртния Никола Фламел (3)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 62 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010)
Корекция и форматиране
проф. Цвети (2010)

Издание:

Майкъл Скот. Вълшебницата

Тайните на безсмъртния Никола Фламел

 

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Компютърна обработка: Ана Андонова

Коректор: Юлиана Василева

Американска, първо издание

Формат 60/84/16 Печатни коли 24

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“

Пловдив 4000, ул. „Богомил“ № 59 Тел. (032) 608 100, 630 630 E-mail: [email protected] www.hermesbooks.com Печатница „Полиграфюг“ АД — Хасково

© Иван Костадинов Иванов, преводач, 2010 г.

с/о Литературна агенция „Антея Райтс“, София

ISBN 978–954–26–0877–6

История

  1. — Добавяне

Глава 55

— Вода.

Джош отвори очи.

Огромна синя планета се носеше в космоса. Бели облаци се виеха по повърхността ѝ; лед блестеше на полюсите й.

А после той усети, че пада, гмурва се към планетата, полита към яркосините морета. Мощен и заповеден, гласът на Гилгамеш гърмеше и ревеше около него, издигайки се и спадайки като океански вълни.

— Говори се, че Въздушната, Огнената или дори Земната магия е най-могъща от всички. Но това не е вярно. Водната магия превъзхожда всички останали, защото водата едновременно дарява живот и носи смърт.

Онемял, неспособен да помръдне или дори да завърти глава, Джош падаше през облаците и гледаше как светът расте, появиха се обширни земни масиви, макар че той не разпозна нито един от тях. Летеше високо над кипящи тревистозелени морета, устремявайки се към едно червено петънце на хоризонта, над което се трупаха тъмни и гъсти облаци.

Вулкани. Дузина от тях се простираха по протежение на назъбена брегова линия — огромни чудовища, бълващи огън и разтопени скали в атмосферата. Моретата ревяха и се пенеха около нажежените до червено скали.

— Водата може да гаси огъня. Дори лавата от разтопената сърцевина на планетата не може да устои срещу нея.

Когато лавата стигна до блъскащото море, се охлади с мощно изпускане на пара. От вълните се показа димящ черен пейзаж от втвърдена магма.

Джош отново летеше. Единственото, което чуваше, бе пулсиращият като сърце глас на царя, мощен, но и успокоителен, като разбиването на вълни в далечен бряг. Момчето се издигна високо над огнения пръстен, насочвайки се на изток, към зората. Под него се струпаха облаци; рехавите нишки се превърнаха в пухкави топки, които се сгъстиха в буци, а после нараснаха в масив от кипящи буреносни облаци.

— Без вода няма живот…

Джош полетя надолу през облаците. Около него проблясваха безшумно мълнии и пороен дъжд се лееше върху буйната зелена праисторическа гора от невъзможно високи дървета и огромни папрати, покриващи земята.

Пейзажът се смени отново, образите трепкаха все по-бързо. Той се понесе над пустиня, в която огромни дюни се простираха във всички посоки. Едно-единствено цветно петънце го привлече надолу, надолу, надолу към един оазис — яркозелени дървета, струпани около блестящо езерце.

— Човечеството може да оцелее с малко храна, но не може да оцелее без вода.

Джош се издигна и се спусна към могъща река, прорязваща високи назъбени хълмове. По виещите й се брегове като точици бяха нацвъкани малки поселища, озарени от огньове, които блещукаха в полумрака. Той се устреми по реката и осъзна, че ходът на времето се ускорява. Десетилетия, а после и векове отминаваха с всеки удар на сърцето. Бури брулеха планините, разяждаха ги, размекваха ги, рушаха ги. Сламените колиби бяха сменени от кални, а после от дървени и от каменни; след това се появиха струпвания на каменни къщи, оградени със стена; един замък се появи и рухна, за да бъде сменен от по-голямо село, а после от нисък град от дърво и камък; след това градът се разрасна, полиран мрамор и стъклени прозорци заблестяха в светлината, преди той да се превърне в съвременен метрополис от стъкло и метал.

— Човечеството винаги е строяло градовете си край реките или на морския бряг.

Реката се вливаше в огромен океан. Слънцето летеше през небето толкова бързо, че почти не можеше да се види от главоломния бяг на времето.

— Водата е била негова магистрала…

Лодки се движеха по водата, първо канута, а после гребни лодки, кораби с множество платна, а накрая огромни океански лайнери и супертанкери.

— … негова хранителница…

Флотилия от рибарски лодки издърпваше големи мрежи от океана.

— … и негова гибел.

Океанът, необятен и кипящ, с цвят на стара синина, блъскаше по самотно крайбрежно селце. Потапяше лодки, помиташе мостове и оставяше подир себе си разруха.

— Нищо не може да устои на силата на водата…

Огромна водна стена се носеше по съвременна градска улица, заливаше домове, отнасяше коли.

Изведнъж Джош полетя нагоре и земята започна да се смалява под него, а гласът на царя отслабна до шепот, подобен на шушненето на прибой върху пясъка.

— Именно водата е донесла живота на земята. И водата едва не я е унищожила.

Джош погледна надолу към синята планета. Това бе светът, който познаваше. Видя очертанията на континентите и страните, извивката на Северна и Южна Америка, контурите на Африка. Но после внезапно осъзна, че в земните масиви има нещо нередно. Не бяха такива, каквито ги помнеше от часовете по география. Изглеждаха по-големи и не толкова ясно очертани. Мексиканският залив изглеждаше по-малък, Калифорнийският залив липсваше изцяло, а Карибско море определено беше по-малко. Джош не можеше да види в Средиземно море познатите очертания на Италия, а островите Ирландия и Британия представляваха една безформена буца.

Докато гледаше, синевата на морето започна да навлиза в сушата, заливаше я, наводняваше я…

Той падна към водата, в синьото.

Тогава Гилгамеш примигна и извърна поглед.

А после и двамата близнаци се събудиха.