Майкъл Скот
Вълшебницата (58)

Глава 58

Сен Жермен беше рок звезда, известна в цяла Европа, и младият полицай моментално го позна. Пристъпи към него, отдаде пъргаво чест и свали кожената си ръкавица, когато графът протегна ръка. Зад потъмненото стъкло на колата двете жени — Потомката и безсмъртната — гледаха как Франсис стисна ръката на мъжа, а после ловко го извъртя с гръб към пътя.

— Да вървим. — Жана леко отвори вратата на реното и се измуши навън в топлия следобеден въздух. Миг по-късно Скатах се озова до нея и внимателно затвори вратата след себе си. Една до друга, двете млади наглед жени тръгнаха към катедралата. Минаха достатъчно близо до Франсис и полицая, за да чуят част от разговора.

— … позор, национална трагедия. Мислех си дали да не изнеса благотворителен концерт, за да събера пари за възстановяването на катедралата…

— Аз бих отишъл — каза веднага полицаят.

— Разбира се, ще настоявам да има свободен вход за нашата смела полиция, бърза помощ и пожарникарите.

Жана и Скатах се промушиха под полицейска лента и запристъпваха между купчините камъни. Повечето бяха стрити на пясък, но някои от по-големите късове още пазеха неясните очертания на фигурите, които са били, преди близнаците да развихрят стихийната си магия. Скати забеляза остатъци от нокти и човки, огромни рога и навити опашки. До една разядена ръка лежеше каменна топка. Скатах погледна към Жана и двете заедно се обърнаха към фасадата на катедралата. Опустошението бе невероятно: огромни парчета от сградата липсваха, бяха изстъргани или отчупени, а някои части изглеждаха сякаш са удряни с топуз.

— През целия си живот не съм виждала нещо подобно — промърмори Скатах, — а това беше направено само с две сили.

— И само един от близнаците владееше тези две сили — напомни й Жана.

— Можеш ли да си представиш какво ще стане, ако владеят всички стихийни магии?

— Ще имат силата да унищожат света или да го променят изцяло — каза Жана.

— А точно това гласи пророчеството — рече простичко Скатах.

— Хей, вие! Вие двете. Спрете, където сте!

Гласът се разнесе точно пред тях.

— Спрете. Стойте намясто. — Вторият глас дойде отзад.

— Продължавай — измърмори Скати.

Жана се озърна през рамо и видя как младият полицай се мъчи да се изтръгне от желязната хватка на Франсис. Графът изведнъж го пусна и той падна на земята. В опитите си да му помогне да се изправи, Франсис настъпи полите на дългото черно палто, спъна се и падна върху мъжа, затискайки го под себе си.

— Вие двете. Мястото ви не е тук. — Един учен на средна възраст с бръсната глава и рошава брада се изправи на пътя им. Досега бе лежал на земята, сглобявайки ситните парченца от едно орлово крило. Той се приближи, размахвайки пред лицата им един пластмасов клипборд. — Тъпчете безценни исторически артефакти.

— Не знам дали бихме могли да ги увредим повече, дори и да искахме. — Без да забавя крачка, Скати измъкна клипборда от ръцете на мъжа и го скъса надве с такава лекота, като че ли беше лист хартия. Хвърли парчетата в краката му. Мъжът сведе поглед към лежащите на земята останки от клипборда си, а после се обърна и побягна с викове.

— Много фино и дискретно — обади се Жана.

— Много ефективно — каза Скати и стъпи върху нулевата точка.

Тя се намираше по средата на площада. Между паветата бе вграден кръг от плосък сив камък, разделен на четири. В центъра му имаше друг кръг от по-светъл камък, в който бе изсечено слънце. Слънцето бе с осем лъча, макар че два от тях бяха изтъркани от минаването на безброй крака и от опипване с пръсти. Върху външните камъни бяха изсечени думите Point Zero Des Routes De France^[1]. Имаше предостатъчно място, за да могат Скатах и Жана да застанат в кръга с долепени гърбове, поставили по един крак във всяка част.

— Какво ще стане… — започна Скатах.