Майкъл Скот
Вълшебницата (40)

Глава 40

Софи се събуди, когато таксито мина по един „лежащ полицай“. Беше съвсем дезориентирана и й трябваше известно време, докато избледнеят спомените, които отначало й се сториха като откъслеци от сънища. Още чуваше в главата си писъците на Кернунос и за миг наистина й стана жал за създанието. Тя се надигна бавно и сковано до седнало положение и се огледа. Джош лежеше отпуснато на седалката до нея и дишаше тежко. Лицето му бе почерняло и подуто от искрите, попаднали върху него. Алхимика седеше в сянка до прозореца и се взираше в нощта. Като я чу да се движи, той обърна глава и в уморените му очи проблеснаха отражения на светлините на града.

— Надявах се, че ще спиш малко по-дълго — рече той тихо.

— Къде сме? — попита тя завалено. Устата й беше суха и й се струваше, че усеща грубия прах от Дивия лов върху езика си.

Фламел й подаде бутилка вода.

— На „Милбанк“. — Той почука леко с пръст по прозореца и тя погледна навън. — Тъкмо подминахме парламента.

През задния прозорец Софи зърна зрелищно осветената сграда на английския парламент. Осветлението й придаваше топъл, почти неземен вид.

— Как се чувстваш? — попита Никола.

— Изтощена — призна тя.

— Не съм изненадан, след това, което направи току-що. Сигурно знаеш, че днес ти стори нещо уникално в човешката история: победи един архонт.

Тя глътна още вода.

— Убих ли го.

— Не — каза Фламел и Софи откри, че тайно изпитва облекчение. — Макар че, смея да кажа, би могла, ако беше напълно обучена… — Алхимика замълча за момент, после добави: — След като завършите обучението си, не мисля, че ще има нещо, което ти или брат ти да не можете да направите.

— Никола — каза Софи, внезапно натъжена, — не искам да се обучавам. Искам просто да се върна у дома. До гуша ми дойде всичко това, бягането и битките. Писна ми да се чувствам зле, писна ми от постоянното главоболие, от болката в очите и ушите ми, от възела в стомаха ми. — Осъзна, че в очите й напират сълзи, и разтърка лицето си с ръце. Нямаше да плаче точно сега. — Кога можем да се върнем вкъщи?

Настъпи дълго мълчание и когато Фламел най-сетне отговори, акцентът му бе силен и ясно издаваше френския му произход.

— Надявам се, че скоро ще мога да ви отведа в Америка — може би още утре. Но не можете да се върнете вкъщи. Поне засега.

— А кога? Не можем да бягаме и да се крием вечно. Родителите ни вече задават въпроси. Какво да им кажем? — Тя вдигна ръка и загледа как върху меката й плът се оформя гладка огледална сребърна кожа. — Как да им съобщим за това?

— Нищо няма да им казвате — рече простичко Никола. — Но може би няма и да се наложи. Нещата се развиват бързо, Софи. — От акцента му името й прозвуча екзотично. — По-бързо, отколкото съм си въобразявал или очаквал. Всичко се приближава към критичната си точка. Тъмните древни, изглежда, са изоставили всякаква предпазливост, в отчаяния си стремеж да ви заловят и да вземат страниците от Сборника. Виж какво направиха: пуснаха по света Нидхьог, Дивия лов и дори архонта Кернунос. Това са създания, които не са крачили по земята от векове. Те отдавна искат да хванат мен и Пернел живи заради онова, което знаем за Сборника и за близнаците; сега ни искат мъртви. Вече не се нуждаят от нас, защото притежават по-голямата част от Книгата и знаят, че вие двамата с брат ти сте близнаците от пророчеството. — Никола въздъхна уморено. — По-рано си мислех, че ние с Пернел разполагаме най-много с месец, преди магията за безсмъртие да загуби силата си и да умрем от старост.

Вече не мисля така. След малко повече от две седмици е Лита: лятното слънцестоене. Това е невероятно важен ден; ден, в който царствата на сенките се приближават до този свят. Смятам, че тогава всичко ще свърши, по един или друг начин.

— Какво искаш да кажеш с това „всичко ще свърши“? — попита Софи изтръпнала.

— Всичко ще се промени.

— Всичко вече се промени — тросна се тя. Страхът я караше да изпитва гняв. Джош се размърда, но не се събуди. — За теб всичко това е нормално. Ти живееш в свят на чудовища и създания от приказките. Но не и ние с Джош. Или поне доскоро не живеехме — поправи се тя. — Докато ти и жена ти не ни избрахте…

— О, Софи — каза меко Никола. — Това няма нищо общо с Пернел и мен. — Той се изсмя тихо на себе си. — Вие с брат ти сте били избрани много отдавна. — Той се приведе напред и очите му блестяха в мрака. — Вие сте среброто и златото, луната и слънцето. Носите в себе си гените на оригиналните близнаци, които се сражаваха на Дану Талис преди десет хилядолетия. Софи, вие с брат ти сте наследници на богове.