Джоана Линдзи
Жената на воина (8)

Глава осма

Чалън беше прекалено разгневен, за да говори, и ако можеше щеше да обвини себе си, но не го показа. Беше действал много глупаво, приближавайки жената, след като бе видял какво бе сторила на тараана с помощта на малката си кутия. Това, че му бе причинила същото, бе достатъчно наказание за глупостта му. Как го бе направила, сега не бе важно, стига да не позволеше това да се случи отново. Но щом я бе видял в тези дрехи, бе излязъл извън кожата си, нещо, което не биваше да се случва на един шодан.

Още една причина за гнева му бе начинът, по който го бе разгледала. Не му допаднаха докосванията й, защото той не можеше да й отвърне по същия начин, и по-голямата част от гнева му произлизаше от факта, че все още не можеше да даде на тази жена онова, което в смелостта си бе поискала от него. Ех, само ако не бе пил сок от растението дхая тази сутрин. Обикновено воините го правеха, когато отиваха на лов за дълго време, и ако не го бе сторил, сега тя щеше да е под него и да получава точни инструкции как трябва да се държи с един воин. Но точно сега това нямаше как да стане, сокът от дхая потискаше нуждата на мъжа да бъде с жена и дори правеше задачата напълно невъзможна. Използваше се от воините именно за да не се разсейват с мисли за жени, а да се съсредоточат върху лова. Ако дхая се направеше на вино, имаше и друго предназначение — предпазваше от забременяване жените, с които се съединяваха воините, защото само другарката в живота на воина, можеше да износи децата му.

Тази жена го заинтригува със странния начин, по който сливаше думите, както и заради другия език, който му бе напълно непонятен. Освен това, тя бе много приятна гледка за очите, нещо, което не бе забелязал, поразен от дрехите й, преди да застане пред него. И нейната смелост, кълнеше се в гаалските камъни, никога не бе виждал толкова смела жена. Жените изразяваха нуждите и желанията си с няколко думи или погледи, и се надяваха воинът да се заинтересова. Те никога не докосваха някого, преди да получат позволение или окуражаване за това, защото тази награда се даваше, а не се взимаше.

Най-после Чалън се усмихна, когато си спомни, че жената пред него, не е под защитата на никой мъж, което му позволяваше, ако пожелае, да й предложи своята закрила. Тя може би бе жена от по-висока каста, ако се съдеше по тези одежди, но законите важаха както за слугините така и за господарките. Той можеше да я поиска или да я използва, изборът беше негов, и ако тя игнорираше този закон, щеше да изгуби правото си да му откаже.

А точно от този закон, Чалън никога преди не се бе възползвал. Жените идваха при шодана, за да търсят закрилата му, старици, вдовици, сираци. Те никога нямаше да изпитат нужда някой да ги поиска, когато им предоставяше дома си. Разбира се, той не можеше да се възползва от жените, на които е предложил закрилата си, макар че те често да го молеха да ги използва. Но ако една жена бъдеше поискана, тя нямаше думата по този въпрос.

Тедра въобще не хареса усмивката, която й отправи мъжа. Той изглеждаше прекалено доволен, за да е за нейно добро. Значи сега, варваринът смяташе, че вече има преимущество над нея? Тя просто трябваше да го изведе от тази заблуда.

— Може да си хвърлил пулсара ми надалеч — каза тя и седна, — но това не значи, че съм беззащитна. Затова гледай да не ти хрумват разни идеи, защото и двамата ще съжаляваме.

Усмивката му, вместо да се стопи, се разшири и не бе трудно да познае, че намира думите й за забавни.

— Ти си сама, жено, без защитата на воин, което наистина те прави беззащитна… и свободна за поискване. Веднага трябваше да помолиш за моята защита, защото щях да бъда длъжен да ти я дам. Но след като не го направи, ти ми показа, че можеш да бъдеш поискана.

Тедра се намръщи.

— Ако това значи онова, което си мисля, можеш да го забравиш. С нищо не съм показала, че някой може да прави с мен каквото и да е, и нямам нужда никой да ме защитава.

Това стопи усмивката му и бе единственият признак, че е чул думите й.

— Аз те искам, жено. Да не би да възнамеряваш да ми откажеш?

— Няма да ти позволя да ме изнасилиш, ако това имаш предвид под отказване.

— Когато мъжът поиска жена, това не значи изнасилване. След като не си под нечия защита, не можеш да откажеш.

— Но аз не бях без защита. Пулсарът, който ти хвърли, беше единствената защита, от която се нуждаех. Все пак те спрях с него, нали?

Напомнянето не му допадна.

— Оръжието ти е непознато за мен, но все пак е оръжие, а на жените им е забранено да носят такива. И тъй като ще си останат забранени, само защитата на мъж може да те предпази да не бъдеш поискана.

Тя въобще не разбираше какво й говори, но това не й попречи да се опита отново да го спре.

— Ами ако мога да го предотвратя?

Той се наведе към краката й и ръцете му посегнаха да я хванат. Прииска й се да се дръпне по-далеч от него, но си спомни колко бързо можеше да се движи той. Освен това си спомни, че седи на земята с разтворени крака, сякаш нямаше за какво да се тревожи. Дори имаше и някои тревоги, които искаше да сподели. Марта, която чуваше какво става, можеше да я трансферира далеч от тази ситуация, но Тедра знаеше, че няма да го направи. Компютърът й щеше да е повече от съгласна този варварин да я изнасили, защото според нея това бе нещото, от което Тедра се нуждаеше. Този проклет компютър винаги си мислеше, че знае кое е най-доброто за Тедра.

— Имаш някое друго странно оръжие, което все още не съм видял? — попита я варварина.

— Странно, по твоите стандарти, но не и по моите.

Сега наистина привлече вниманието му.

— Ще ми покажеш ли това оръжие, жено?

— И да разваля изненадата? Приличам ли ти на глупачка, воине?

Той се засмя. Звукът й хареса извънредно много. Воинът й харесваше извънредно много. Колко жалко, че настояваше за тази работа с поискването. Тя не желаеше да бъде поискана от мъж от този свят, тъй като не смяташе да остава тук задълго, а и това, което искаха от нея на тази планета, много приличаше на поробване. Характерът й не позволяваше да се примири с подобно нещо.

Когато той се насмя, очите му станаха още по-тъмни и заблестяха оценяващо.

— Каквито и изненади да криеш, ще ги разберем, когато те отървем от тези твои браки и комток.

Тедра не опита да сдържи стона си. Той бе шумен и дълъг.

— Пак ли това? Мисля, че изказах становището си по този въпрос. Отново ли ще се опитваш да ми свалиш дрехите, като последния път? Те си остават на мен и това е последната ми дума. А и без това, на теб няма да ти станат.

Той изсумтя, давайки й да разбере какво мисли за думите й, но тя и сама знаеше, че не иска дрехите й за себе си. Той просто не желаеше тя да ги носи. И сега я гледаше небрежно, и все повече я изнервяше с близостта си.

— Вече си поискана, жено. Както добре знаеш, това значи, че трябва да се подчиняваш на волята ми. А ти продължаваш да ме предизвикваш, рискувайки да бъдеш наказана. Никога не съм срещал жена, която като теб направо да се моли да бъде наказана.

Той или беше искрено озадачен от отношението й, или завоалирано се опитваше да й покаже какво ще й се случи, ако не се подчини на исканията му. Тедра бе готова да заложи на второто, а изобщо не харесваше заплахите, били те завоалирани или не.

— И все още не си срещнал такава, воине. Това, което пропускаш, е, че досега никога не съм чувала за проклетото ви поискване, затова не знам какви са правилата на тази игра. Това е думата, която чух от едни Ша-Ка’арци и не знам в какъв смисъл я използвате. Но каквото и да е, аз просто няма да бъда поискана. Звучи ми подозрително, като че ли ще ме поробваш, а аз ще убия всеки мъж, който се опита да го направи. Това ми напомня за нещо, което трябваше да попитам веднага. Вие имате ли собствени роби?

Тедра виждаше, че той изгаря от желание да й каже нещо, но все пак благоволи да й отговори.

— Ние в Кан-ис-Тран нямаме нужда от роби. Слугите ни са от принадлежащите ни от векове земи Дараша. Някои страни на изток, поробват пленниците си, но ние се отнасяме различно с тях.

— Колко различно?

— С тях се държим като с поискани жени.

— Ясно — въздъхна тя. — И каква е разликата между двете.

— С поисканата жена не може да се злоупотреби, да бъде продадена или убита, което често се случва с робините. Също така, тази жена, може да стане майка на децата на воина, ако той избере да й окаже тази чест. Това, което тя не може да направи е да откаже да се подчини на воина.

— А ако го направи?

— Вече ти казах какви ще бъдат последствията.

— Наказание, а ти каза, че не може да злоупотребявате — озъби се Тедра.

— Има един вид наказание, което причинява много малко вреда.

Тя можеше да се обзаложи, че е така, и той явно знаеше всеки проклет начин, по който да се възползва от наказанията.

— Е, радвам се, че изяснихме това. Бях сигурна, че твоето поискване няма да ми допадне и стана точно така. Просто ще трябва да игнорираш факта, че не съм дошла тук придружена от… чакай малко — извика тя неочаквано. — Не исках да бъда груба, но… — тя превключи на кистрански език. — Марта, искам да изпратиш Корд тук долу, и то веднага. Не желая усложненията, които ще ми създаде този воин. Имам работа и няма да мога да я свърша, ако всеки воин пред, който застана се опита да ме поиска. Ако Корд е до мен, няма да ми натрапват своята защита. Марта? Хайде, проклета да си, знам, че ме чуваш — тя изчака още малко и вдигна ръка, когато воинът се опита да заговори: — Марта, ако не се подчиниш, кълна се, че ще съжаляваш. Не съм тук, за да си намирам партньор, без значение колко много го искаш. Сега престани да се правиш на разсеяна и ми изпрати Корд!

Не последва нищо, а варваринът не искаше да чака.

— Защо си говориш сама, жено, и какви са тези думи, които нямат никакъв смисъл?

— Говоря на Марта. Тя е гласът, който може би си чул да идва от пулсара ми.

— Но ти изключи гласа. Видях те.

— Но тя още може да ни чува.

— Макар да не е тук? Тя Бог ли е?

— Да, може да кажеш, че Марта е като Бог — каза горчиво Тедра и добави на Кистрански: — Гледай да не се задавиш, докато се хилиш, проклета предателка такава — след това отново се обърна към варварина: — Тя може да направи така, че да изчезна, ако пожелае, или да ми изпрати мъж, който да задоволи изискването ти да имам защитник. Очевидно, избра да не го направи и ме остави тук да се разправям с теб.

На лицето му бе изписано съмнение, което й показа, че не вярва на нито една нейна дума.

— В началото си помислих, че си от Ба-Тар-ах на север, но Ба-Тар-ахите говорят нашия език. От коя страна идваш, жено, та думите ти нямат никакъв смисъл за мен? От тези Ша-Ка’арци, за които ми каза ли си?

— Ша-Ка’арски е твоят език, големи приятелю, не моя. Аз идвам от Кистран, но тя не е друга страна, а друга планета. Тук съм да търгувам с твоите хора и да им покажа чудесата на моя свят.

— Друга планета — ухили се той и Тедра осъзна, че все още не й вярва. — И как дойде от тази друга планета?

— С космически кораб — усмихна му се тя в отговор и добави малко по-висок, — който Марта може да ти покаже, стига да осъзнае, че едва се справям тук.

— Кистранските жени имат талант да разказват истории — засмя се варваринът. — Не съм разочарован. Ще чакам с нетърпение останалите ти забавни приказки.

— Проклятие, наистина съм тук да търгувам… и може би да наема малко хора, ако някои от воините проявят интерес. Трябва да говоря с шодана ви. Ще престанеш ли да издаваш тези звуци, за да мога поне да докажа, че…

Той й нареди да замълчи.

— Никой не би натоварил една жена със задачата да търгува или да наема войни. Смятам, че носиш прекалено дълго тези воински дрехи. Те те карат да си мислиш, че можеш да правиш каквото си поискаш, но не е така.

Е, поне не й каза отново да ги съблече. Той се протегна към нея, за да я издърпа по-близо до себе си, но тъй като Тедра не знаеше какви са намеренията му, хвана ръката му с две ръце, отдръпна се назад и приклекна, за да го удари така, че да го преметне над главата си. Проработи, и то въпреки колосалната му височина, но само защото добави и допълнителен удар с крак. Тя се изправи веднага щом го повали. Варваринът сега бе проснат по гръб.

Той остана така само около десет секунди, след което седна и я погледна през рамо. Не изглеждаше ядосан, нито изненадан. Тедра реши, че варваринът много рядко показва чувствата си.

— Ще предположа, жено, че направи това, без да искаш.

— Можеш да го предположиш, но не ти препоръчвам. От там откъдето идва това, има още много.

— Значи ме предизвикваш — не беше въпрос и той се засмя за кратко, преди да се изправи. — Кълна се в гаалските камъни, съпротивата ти реши проблема.

— Така ли? — каза тя безучастно — Чакай малко. Не те предизвиквам, варварино. Само защитих правото си да остана облечена.

— Поисканата жена няма права и ти наистина ме предизвика. Приемам предизвикателството ти. И изборът на оръжие е мой.

Изглеждаше напълно сериозен и тя имаше чувството, че няма да успее да се измъкне. Той виждаше това като отговор на някакъв проблем, пред който се бе изправил и бе абсолютно убеден, че тя ще му помогне да го реши.

— Предполагам, че ще ме насечеш на парчета с този твой меч?

Той само я изгледа.

— Ти дори не можеш да вдигнеш воински меч, керима, ако тук имаше такъв, който би могла да използваш. Не, избирам битка без оръжие, в която очевидно имаш бегъл опит.

Беше ред на Тедра да се засмее.

— Щом настояваш.

Той не очакваше тя да приеме толкова лесно.

— Разбираш последиците от битката, нали?

— Не, но съм убедена, че изгаряш от желание да ми ги разясниш.

Той се ухили на безгрижието й.

— Победителят може да убие победения или да го накара да му служи. Нищо друго не е позволено.

— С други думи, ако победеният избере да служи, няма да има начин да го избегне.

— Ако бъде избрано, няма никакъв начин да се отмени.

— Ами ако победеният просто откаже да продължи?

— Ще бъде посрамен, задето не е спазил думата си. В повечето случаи му режат ръката, за да не може никога повече да предизвика някой, тъй като няма да бъде достоен.

— Кой решава това, победителят ли?

— Предизвикателствата са обвързани с воинския закон и всички воини го спазват. Както казах, няма никакъв начин да избегнеш последствията от предизвикателството.

— Разбрах, явно и останалите воини разсъждават като теб. А какво представлява тази служба и колко време продължава.

— Победителят определя вида на служенето, но то може да е само от един вид. Ако има нужда от нов обор за хатаара си, на победения може да му бъде заповядано да построи един и тъй като това е специфична задача, служенето ще трае, докато я завърши. Повечето задължения са свързани с вършене на определена работа, във фермата, в мината, дори в дома на победителя. И обикновено, са определени само за един месец.

— И може да е само от един вид? Не можеш да накараш загубилия да работи в домакинството ти и после да си промениш мнението и да го изпратиш във фермата?

— Точно така.

Тя се замисли над това за минута. Звучеше прекалено лесно, малко физическа работа, за кратък период от време. Защо тогава изглеждаше толкова доволен от предизвикателството?

Изведнъж очите й се присвиха подозрително.

— Едно от тези задължения, да е би по някаква случайност да е служене в леглото ти?

— Никога не е било искано, защото се предизвикват единствено мъже… но да, наистина може да бъде отнесено към служенето.

Значи този коз бе скрил в ръкава си. Беше видял, че с опита си да я поиска, щеше да си навлече само главоболия, но сега с това предизвикателство, той щеше да получи точно това, което искаше, без никакъв проблем.

Стиснала устни, ядосана от факта, че той нямаше да й каже тези подробности, ако не го бе попитала, Тедра каза:

— Ами ако аз победя, воине?

— Ще имаш същия избор, смърт или служене.

— Много добре. Пресметнах, че ще ми е нужен месец да свърша работата си тук. Ще ми бъдеш страхотен водач и помощник.

— Наистина ли вярваш, че можеш да ме победиш, жено?

Веселието в гласа му бе естествено и все пак дразнещо.

— Не ме познаваш, скъпи. Аз съм толкова арогантна и уверена в уменията си, колкото си и ти.

— На жените не им е позволено да бъдат арогантни.

— Защо първо не провериш дали си заслужава и след това да спориш? — каза тя, за да го раздразни, но скоро осъзна, че нищо не може да го ядоса.

Той просто кимна, позволявайки й да говори.

— Ще останеш ли, за да понесеш последствията от предизвикателството?

— Не бих искала да подкопавам увереността ти, воине, но боят е това, от което живея, и когато го правя, никога не се бия нечестно. Обиждаш ме, като предполагаш противното.

Той обаче не искаше да се откаже.

— Закълни се в… в твоята Марта — настоя той.

— Ох, Звезди — въздъхна тя. — Клетвата ми в Марта, няма да означава нищо, защото тя не е Бог, а само голяма купчина ръждив метал, от която в момента съм напълно разочарована. Кълна се в Звездите на небето, които са ми любими. Но не очаквам, че ще изгубя това предизвикателство, скъпи, затова после да не кажеш, че не съм те предупредила. А ти, ще се закълнеш ли да останеш, за да посрещнеш последиците? — тя го накара да се изчерви, което предизвика бурния й смях, все пак бе варварин, а тя също не желаеше да отстъпи.

— Сделката си е сделка, скъпи. Ти също ме накара да се закълна.

— Тогава се кълна в Дрода — отстъпи той. — Но освен това се кълна, че ще съжаляваш, задето ми се подигра, жено.

— Това тепърва предстои да се види — отвърна тя невъзмутимо. — Сигурен ли си, че искаш да преминем през всичко това?

— Нищо не може да ме спре, тяра.

Нарече я вещица. Олеле, май наистина го бе вбесила, което бе по-добре за нея. Едно от първите правила за борбата, бе да останеш спокоен.

— Е какво още чакаш? Аз съм готова.