Джоана Линдзи
Жената на воина (22)

Глава двадесет и втора

Тедра успя да си отмъсти задето бе принудена да носи чаурито и отмъщението беше още по-сладко, тъй като бе съвсем неочаквано.

След като закуси, Джалла я отведе на обиколка из замъка. Всичко й беше толкова интересно, че напълно забрави с какво е облечена, особено при вида на други жени, облечени в подобни дрехи, а и никоя от тях не изглеждаше притеснена от това. Джалла й представяше всяка една, която срещнеха и обясняваше кои са те и защо са тук. Тедра научи много неща за Ша-Ка’анските жени. Много малко от тях й допаднаха, но все пак, не бе дошла, за да променя живота им, а само да търгува с тях и ако имаше късмет да наеме някои от воините им.

Една от стаите, до които не би трябвало да се доближава, бе тази, в която Чалън работеше, но кога думите „не би трябвало“ я бяха спирали да направи каквото и да било? Тя се шмугна вътре въпреки протестите на Джалла, а момичето категорично отказа да влезе с нея. Стаята бе дълга и подобна на пещера, стените и пода бяха от материала подобен на мрамор, но тук цветът им бе син, примесен с черно. Имаше цели редици от бели кушетки, с пътечки между тях. В най-отдалечения край на залата видя Чалън, седнал зад бюро, наподобяващо това на директора в Управляващата Сграда.

Тъй като бе очаквала да види висок трон отрупан с възглавници, Тедра бе истински изненадана от обикновеното бюро. Но тя реши, че това е още една малка Ша-Ка’анска аномалия, която ги отличаваше от нейния народ, такъв какъвто е бил в миналото.

Стаята бе препълнена с мъже и на всяка кушетка имаше по двама, трима здравеняци. Вероятно чакаха своя ред, за да говорят с шодана, който в момента бе зает с четирима мъже застанали пред бюрото му.

От това разстояние Тедра не можеше да чуе нищо от разговора им и тъкмо реши да се измъкне незабелязано от стаята, преди някой да е разбрал, че е нахълтала неканена в мъжките владения, когато Чалън улови погледа й и млъкна. Тя реши, че доста е загазила, защото той се изправи, заобиколи бюрото и тръгна право към нея. Той не се извини за прекъсването, затова мъжете се обърнаха, за да видят какво е привлякло вниманието му, и скоро всички очи в залата бяха насочени към Тедра.

Прииска й се да излезе преди Чалън да стигне до нея, наистина го пожела, но това бе проява на малодушие, затова тя остана на мястото си. Да бъдеш смел, понякога болеше; същото се отнасяше и за гордостта примесена с упоритост. Всичко, което можеше да направи бе да се надява Чалън да не е прекалено ядосан затова, че бе влязла там, където не биваше.

Но когато се приближи, тя видя огъня в очите му и той нямаше нищо общо с гнева. Това я успокои и дори й стана забавно, след като разпозна погледа му. Нейният варварин гореше от страст и Тедра не се съмняваше, че за това е виновно чаурито, с което бе облечена, а не тя. Той харесваше проклетото нещо, о, наистина го харесваше.

Когато стигна до нея, Чалън не каза и дума, просто я хвана за лакътя и я изведе от залата. Но не спря до тук, а я поведе надолу по коридора, все още стиснал ръката й.

— Къде отиваме? — попита тя и се ухили знаещо, след като той не се обърна.

— В покоите ми — каза той.

— Е, защо пък ще искам да ходя там?

— Жено…

— Не, сериозно. Ще спреш ли за секунда? — когато той спря и се обърна към нея, тя каза спокойно: — Нямам никаква причина да ходя в покоите ти, Чалън.

— Но аз имам.

— Тогава отивай. Няма да те спирам.

Той успя да сложи страстта си под контрол за миг, но тя нямаше да намалее.

— Ще дойдеш с мен, керима — каза й с овладян тон.

— И защо?

— Жено, много добре знаеш защо — гласът му вече не бе толкова спокоен.

Единственото, което можеше да направи, бе да потисне смеха си и да прикрие изражението си, за да не му позволи да разбере колко й е забавно.

— Може и да знам, но ти трябва да погледнеш нещата от моята гледна точка, скъпи. Неочакваната ти нужда за мен, не е ласкателна. Всъщност, ти ме обиждаш, тъй като много добре знам, че това, което те възбуди толкова бързо, е проклетата дреха, която бях принудена да облека. Ако имах избор да нося нещо свое, което между другото бих могла да взема от кораба си, ако ми върнеш комуникатора, нямаше да изоставиш работата си за малко сексуално споделяне. Вероятно, само щеше да ме изгониш от залата, вместо и ти да я напускаш.

Тя му даде няколко секунди, за да осъзнае, че наистина бе напуснал зала пълна с воини, които очакваха неговото внимание. Беше доста забавно да наблюдава как на лицето му се редуват раздразнение и желание, но отново успя да се въздържи да не се засмее.

Това беше невероятен начин да си отмъсти и тя не желаеше да го провали, като му позволи да се досети, че му е било отмъстено.

— И още нещо — продължи тя. — Наистина харесвам замъка ти и се насладих на разходката из него, затова не смятам, че точно сега молбата ти е разумна. Веднъж ми каза, че ако сметна някоя молба за твърде неразумна, бих могла да ти откажа. Освен това, не съм длъжна да ти служа някъде, където не спиш, помниш това нали? Е, ако ми кажеш, че спиш в този коридор…

— Достатъчно, жено — сряза я той, без да крие раздразнението си. — Ако те занеса до покоите си, този спор ще бъде решен.

— Ами да, можеш да го направиш — каза тя, правейки се на изненадана, преди да отхвърли думите му. — Но ако го сториш, ще нарушиш договора ни и това ще ме освободи от службата ми, доколкото знам. Затова ако искаш да се бия с теб всеки път, щом протегнеш ръка към мен, тогава ме отнеси.

Той се загледа в нея за един дълъг миг и неочаквано тя осъзна, и то без съмнение, че Чалън си припомня последния път, в който се бяха съединили, без да са „там, където спи“, и как му бе признала, че щом веднъж я целуне, вече не би могла и да мисли да му откаже. Тя отстъпи внимателно назад, но тъй като той все още държеше ръката й, нямаше никакъв начин да се измъкне, ако сам не я пуснеше.

— Веднага прогони тази мисъл от ума си, воине.

— Каква мисъл.

— Много добре знаеш за какво говоря. Отговорът ми е „не“, затова ако се опиташ да се възползваш от мен, пак ще нарушиш правилата — с въздишка той пусна ръката й и тя отново се успокои, дори му каза: — Горе главата, бебчо. Не остават много часове, докато луната изгрее, а тогава ще бъда точно там, където искаш да съм.

— Точно сега, тази мисъл не ми помага особено много, керима.

Каза го толкова тъжно, че Тедра едва не си промени решението. Той я желаеше така силно, че я накара и тя да го желае, което бе доста странно, имайки предвид, че много други мъже я бяха пожелавали, без това да й се отрази по какъвто и да е начин. Но нямаше намерение да изпусне възможността да му отмъсти, задето я принудиха да облече омразното чаури. Просто и тя като него трябваше да изчака, няколко часа, докато задоволят взаимно страстта си.

Пристъпи към него и след като вече ръцете му не я държаха има смелостта да прокара пръст по гърдите му, от големия златен медальон до там, където се събираше комтокът му, точно над ръба на браките.

— Трябва да се радваш, че ти влях малко разум, Чалън. Нямаше ли да се почувстваш засрамен, когато се върнеш в залата, където всеки мъж ще знае защо си го накарал да чака? Сега просто ще си помислят, че си ме извел навън, за да ме смъмриш, задето съм влязла там, където не бива.

— Нито един воин от тези, които ме чакат, няма да си помисли, че съм те извел навън за нещо друго, освен точно за това, заради което го направих. Но нима искаш да ми кажеш, че си знаела, че не бива да влизаш в залата?

Тедра се замисли дали да не го излъже, наистина се замисли, особено щом видя, че в погледа му просветна осъзнаването, че му е било отмъстено. Тя отстъпи назад и се намръщи, но бе мълчала прекалено дълго и той вече знаеше отговора.

— Както ти обичаш да запомняш правилата, които на един воин му се иска да си забравила, така и аз ще запомням, кога си нарушила някоя правило.

Тедра зяпна за миг с отворена уста, а после я затвори толкова рязко, че зъбите й изтракаха.

— Ако искаш да ме накажеш, Чалън, проклятие може да го направиш още сега. Не е моя вината, че си се възбудил толкова силно заради проклетото чаури, което намразих още от самото начало!

Той се засмя и настроението му се оправи, когато видя намръщеното й лице.

— Макар и да си убедена в противното, керима, това няма нищо с внезапната ми нужда да те имам. Всеки ден виждам жени, облечени точно по същия начин като теб, но нито една от тях не ме е накарала да изгарям от нетърпение да я изпълня с горещината си. Така е само с теб.

— Но това нетърпение се появи само защото ме видя облечена така, както ти смяташ, че трябва да се обличам, в дрехите, които ти настоя да нося. Признай си, Чалън, че за всичко е виновно чаурито.

— Не мога да отрека, че те намирам за много красива, когато си облечена като жените в Кан-ис-Тран, но не си по-малко желана и красива, когато си напълно гола — при думите му, по страните й плъзна руменина, но той не бе свършил: — Освен това няма да отрека, че все още ми се иска да преосмислиш решението си и да дойдеш с мен в спалнята ми.

— Ако го направя, ти ще забравиш, че съм сгрешила и няма да ме накажеш, нали? — попита тя, мислейки си с отвращение, че изнудването е добре разпространено във всички светове.

— Не.

Тя не очакваше да чуе този отговор.

— Поне си честен — каза тя намусено. — При тези обстоятелства не съм в настроение да преосмисля предложението ти.

— Разбира се — той кимна и се обърна, за да се върне в залата.

— Чакай малко — тя хвана ръката му. — Наистина мислех това, което казах. Ако ще ме наказваш, направи го сега. Нямам намерение да прекарам останалата част от деня в притеснения за предстоящото наказание.

Една златна вежда се повдигна подигравателно.

— Не беше ли ти тази, която ми каза, че не остават още много часове, докато изгрее луната? Тогава ще уредим всичко, керима, не по-рано.

Погледът в очите й не би могъл да се сбърка и тя се обърна, за да си тръгне. Нямаше защо да обсъждат това, че Джалла не я бе изчакала, за да не отнесе част от наказанието й. Умно момиче.

— Жено?

— Какво? — озъби се тя, като се завъртя и го погледна.

— Не аз бях този, който те предупреди, че нямаш място в залата за петиции, а това означава, че ти не си показала неподчинение към мен, нали така?

Това бе спорен въпрос, но тя каза само.

— И?

— И това значи, че не си нарушила заповедта на един воин, а тази на Дараши. Лекото провинение изисква леко наказание. Нямаш никаква причина да се тревожиш от него.

Веднага след това, той се върна отново в забранената-за-жени зала. Тедра гледаше към затворената врата с нарастваща радост. С тези думи, той й бе дал ясно да разбере, че наказанието няма да е нищо повече от плясване през пръстите или какъвто е Ша-Ка’анският еквивалент на това наказание. Той нямаше причина да й го каже, освен ако не искаше тя да се тревожи за наказанието. Тя се усмихна, изведнъж преизпълнена с толкова нежност към своя варварин, че всеки миг можеше да се пръсне като балон на хиляди парченца. Искаше й се да се смее на глас от удоволствие. Искаше й се да повика отново Чалън и да му каже, че си е променила решението. Но не направи нито едно от двете.

Предпочете да се наслади на загрижеността му за нейното спокойствие. В същото време, не забравяше и факта, че ако ясно не покажеше неудоволствието си от някои неща в неговия свят, срещу които сериозно възразяваше — поне онези, които пряко я засягаха — нещата нямаше да се променят. Чалън вече знаеше колко силно мрази чаурито и може би щеше да направи изключение и да намери нещо по-приемливо, с което да се облича.