Джоана Линдзи
Жената на воина (14)

Глава четиринадесета

Въпросният поток, към който Чалън поведе Тедра, се намираше сред дърветата и до него се стигаше по тясна, оградена с храсти пътека. Луната бе изгряла и между облаците по небето се виждаха големи жълти неща, които осигуряваха слаба светлина. Водата блестеше и се поклащаше леко между двата тревисти бряга, покрити с малки бели цветчета, които изглеждаха сребристи и златни на лунната светлина.

Мястото беше романтично, усамотено, ухаеше на цветя и малко поточе ромолеше като тиха серенада. Перфектното място за правене на секс, но Тедра можеше да мисли единствено как съдира дрехата си на малки парченца и я хвърля за храна на рибите, ако тук имаше риби. Но бе чиста загуба на време да се отдава на любовни мисли, защото варваринът тактично я бе оставил сама и тя приключи набързо с миенето. Размотаването бе за птиците.

— Ако долавяш нещо от това тук, Марта, надявам се, да се задавиш в смеха си. Вода. Тук наистина се мият с вода. И най-лошото, сигурно няма нито една тоалетна на цялата проклета планета. Ако не обичах да чета история и не знаех колко примитивни са били и на нашата майка планета, наистина щях да бъда засрамена от всичко това тук.

Тя не получи отговор, все пак пулсарът й не бе при нея. Но ако Марта я чуваше, това значеше, че има връзка с нея и може да я трансферира далеч от тук. И след като Тедра продължаваше да стои на същото място или Марта все още си играеше игрички с нея, или не можеше да я намери. Надяваше се да е първото. Сериозно се съмняваше, че ще успее да издържи повече от месец на това място.

Успя да се върне до лагера без инциденти и тъй като там нямаше никой, отиде в палатката, където бе прекарала следобеда. Грамадният варварин бе там и я чакаше, излегнат върху коженото одеяло, с ръце зад врата си и напълно спокоен.

— Имаш голям късмет, че въобще се върнах след малката бомба, която ми пусна за това, което ме очаква утре — каза тя спокойно, но по погледа й си личеше, че все още е ядосана за това.

— Реших да се доверя на честа ти. Тя е рядко срещана при жените, но е качество, което ти доказа, че притежаваш.

Тедра мразеше, когато бе толкова самодоволен. Мразеше и великолепния жест, който правеше с ръка. Какво от това, че й вярваше, че ще уважи последиците от загубата си? Това нямаше да й помогне особено, когато я отведеше утре завързана в града на варварите.

— Затова ли отпрати звяра? Не оцених качествата му на куче пазач.

— Шарм е станал мързелив, откакто живее при мен. Той ходи на лов, за да се храни, след като луната изгрее и повечето му жертви спят.

— Колко мило от негова страна — промърмори тя.

Той се засмя на изражението й.

— С всеки изминал миг ставаш все по-женствена, керима.

— Защо? Защото съм достойна за доверие и ме бива за забавление на теб и приятелите ти?

— Защото се мусиш на това, което не можеш да промениш. Воинът не очаква жена му да се държи по друг начин.

— Нима? — озъби се тя. — И наричаш това мусене? Аз го наричам убийствена лудост, или поне в моя случай, защото съм Охранител 1 и съм тренирана да убивам хора с голи ръце, и не бих нарекла, това, което чувствам точно сега, женствено.

— Но е такова, когато не го контролираш. Или би могла да се контролираш… както някой воин?

— Разбира се, че мога. Досега не съм ти се нахвърлила, нали? Какво друго е това, ако не пълен контрол?

— Мъдро държание, както ти заповядах. Но можеш да го практикуваш, като започнеш да изпълняваш службата си към мен?

— Службата? — тя го погледна безучастно за миг, след това стисна зъби, припомняйки си думите му. — Сигурно се шегуваш. Не съм в настроение да ти служа… по никакъв начин.

— Но ще го направиш — каза той просто. — И можеш да започнеш веднага.

Тя го изгледа невярващо как се завъртя, легна по корем и отпусна глава на скръстените си ръце. Той наистина очакваше да отиде при него, да сложи ръце на тялото му и нежно да прогони умората от мускулите му. Ами ако не го направеше? Дали щеше да я накаже отново? Потрепери при спомена за наказанието му. Не беше готова да изтърпи това още веднъж, не и след като нямаше да намери скоро удовлетворение.

Тедра бавно пристъпи към него, коленичи и за да не го кара да си мисли, че ще изпълнява всяка негова заповед, без да протестира, каза:

— Има масажи, воине, и масажи. Този, който ще получиш няма да е същият, който си очаквал.

— Можеш да започнеш с този, който смяташ да ми направиш, но ще завършиш с онзи, който аз очаквам, така ще знам разликата.

Проклятие, защо го бе предупредила? Започнеш ли да обсъждаш някое отмъщение, в действителност го проваляш.

Бе й дал заповед, на която трябваше да се подчини. Сега й се искаше, никога да не бе чувала думата „чест“.

Но все пак й бе разрешил, поне в началото, да прави каквото пожелае и сега разполагаше с един голям златист гръб, на който да излее цялото си раздразнение. И тя го направи. Удряше го, блъскаше го и въобще правеше всичко друго, но не и успокояващ и релаксиращ, приятен масаж. Лошото бе, че ръцете й не издържаха дълго на наказанието, което му налагаше, въпреки че не чу дори един протестиращ стон от страна на жертвата си. Дори не трепна, когато го докосваше там, където ударите и ритниците й го бяха наранявали тази сутрин, по време на предизвикателството.

— Днес не съм те наранила сериозно, нали? — прошепна тя.

— Не.

Тедра седна на петите си, отпусна ръце на бедрата си и се загледа в задната част на главата му.

— Тогава имаш ли нещо против да ми кажеш защо правя всичко това?

Той чевръсто се завъртя по гръб, а в очите му блесна веселие, когато срещнаха нейните.

— Правеше това, защото все още си ми ядосана. Поисках масаж, за да можеш да свикнеш с тялото ми. Сега искам да пристъпиш към другия вид масаж.

Тя не знаеше какво да каже. Масажът е бил за нейно добро. Това беше много внимателно от негова страна, ако изпитваше притеснения или страх, заради големината му, както вероятно бе решил. Но Чалън нямаше от къде да знае, че именно размерът му бе първото, което хареса у него.

Изведнъж се почувства жалка, задето бе изляла раздразнението си върху него. Все пак, не той бе измислил правилата за това какво трябва да прави човек, когато изгуби предизвикателство. А нямаше ли да е огромна загуба, да не успее да наеме армия от тези воини на Кистран?

— Съжалявам — каза тя, решена да му се реваншира. — Искаш другия масаж и ще си го получиш. Легни отново по корем…

— Не.

— Не?

— Ще го направиш на гърдите ми.

— Оу.

Бузите й се покриха с руменина, когато погледна масивния му гръден кош. Преди още да го бе докоснала, можеше да почувства вече познатата топлина да се спуска към стомаха й. Когато го докосна, възбудата я заля толкова бързо, че едва не простена. Кожата му бе толкова топла, но не се отпускаше под нежния й допир, беше гладка като коприна и същевременно мускулите бяха твърди като стомана. Звезди, искаше й се да се наведе напред и да целуне гърдите му, да потърка лицето си в него, да го захапе, но той не показваше никакви признаци, че иска нещо повече от обикновен масаж. Дори само като го докосваше, ставаше толкова гореща, че вече би трябвало да се е изпарила, но очите му я гледаха спокойно, а тялото му бе съвсем отпуснато, без никакви признаци на възбуда.

Тя се изправи бавно и смутено срещна погледа му.

— Сгреших ли като реших, че част от служенето ми ще бъде да споделяме секс?

— Да споделяме секс?

Той не знаеше за какво му говори.

— Как го наричаха тези воини? — запита се тя. — О, да, ползване — но той все още не разбираше и чак тогава тя се досети, че Ша-Ка’арците притежават роби и са свикнали да получават удоволствието си, без да искат позволение от никой, затова сигурно имаше друго име за сексуалното споделяне, което използваха тези воини. — Как наричаш процеса, в който една жена и един мъж се сближат интимно?

— Веселие — ухили се той, след като най-после я бе разбрал.

— Сигурна съм в това — ухили му се в отговор тя. — Но имате ли друга дума за него.

— Също така може да се каже, съединяване, чифтосване, доставяне на удоволствие. Ти ще го наричаш правене на любов.

— Аз ще го наричам така, а ти не? Защо?

— Достатъчно въпроси за този изгрев, керима. Сега ще спим.

Звезди, дори това, че говореха по темата, не го впечатли. Очевидно нямаше да бъде обладана днес, без значение какво щеше да направи.

Тя въздъхна.

— Добре, приятелче, покажи ми къде е леглото ми и аз…

— Леглото ти е тук, до мен. Да не би да мислеше, че е някъде другаде?

— С беглия интерес, който ми показваш относно това да се „веселиш“ с мен, да, разбира се, очаквах да спя другаде.

Миг след като го каза, й се прииска да си прехапе езика, защото прозвуча така, сякаш се оплаква, както си и беше. Но варваринът предпочете да я игнорира и просто се премести леко встрани, за да й направи място на кожата. Не беше кой знае какво, просто да лежи до него, но тя знаеше, че дори само заради близостта му, няма да може да мигне цяла нощ. Щеше й се и той да има същия проблем, но след като проблемът беше само неин, това явно въобще не го притесняваше.

— Обвий ръце около мен, керима.

Тя го погледна подозрително.

— Промени ли си решението относно спането?

— Не.

— Тогава, ако ти е все едно, предпочитам да не те докосвам повече.

— Но ще го направиш.

Звезди, как започваше да мрази тези думи.

— Наказваш ли ме, Чалън?

— Показвам ти начина, по който ще спиш всяка нощ. Това, че все още не е време да се съединим, не означава, че не те искам близо до себе си. Сега ще направиш това, което ти наредих.

Все още не е време да се съединим? Дали и това беше някакъв обичай? Може би трябваше да минат няколко дни преди да се възползва от победата си в предизвикателството? Тази мисъл я накара да се почувства по-добре, затова и не го попита. Това означаваше, че не е неподвластен на чара й, а само упражнява невероятния си воински контрол.

Тя се завъртя, прехвърли едната си ръка върху тялото му, а другата притисна към гърдите му. Една от неговите ръце се обви около нея, за да я задържи на място.

— Сега ще ме целунеш.

Тедра затвори очи, когато думите му изпратиха вълнуваща тръпка по гръбнака й.

— Това още един от вечерните ритуали ли е?

— Да.

— Добре, ти сам го пожела.

Тя се повдигна нагоре, докато достигна устата му, и после притисна своята към неговата, но не беше това, което си бе наумила. Той я спря толкова бързо, че едва успя да го вкуси.

— Това е целувка за лека нощ, жено, не за съединяване — поясни той.

— Дори не съм си и помисляла да те изнасилвам — изръмжа Тедра, но го каза на Кистрански, без да я е грижа дали ще го ядоса, или не. След това се обърна с гръб към него. Ако се опиташе отново да я накара да го прегърне, щеше да му се наложи да се бори. Явно и той го бе осъзнал, защото не настоя. Не каза нито дума повече. Но голямата му ръка се отпусна на бедрото й и все още я притискаше близо до себе си.