Джоана Линдзи
Жената на воина (44)

Глава четиридесет и четвърта

— Ох, Звезди, довели сте тези големи момчета чак дотук, а не сте си направили труда да ги облечете подходящо — възкликна Рурк Се Дел, преди да осъзнае, че мъжете се намират във всекидневната му. — Чакайте малко. Как се озовахте тук?

— Той е с мен, сладурче — каза Тедра и излезе иззад гърба на Чалън.

— Тедра! — Рурк скочи към нея, прегърна я и я завъртя из стаята. — О, скъпа, страхотно е да те видя отново! Но кога ти… защо… проклятие, Тедра, прекалено рано се върна. Тук все още нищо не се е променило.

Преди тя да успее да отговори, бе издърпана назад от него, докато все още я прегръщаше.

— Ще бъдеш изненадан какво се е променило, Рурк. Той не е един от тях, той е мой и там, откъдето идва, има още много като него.

Това веднага привлече вниманието на Рурк.

— Какво искаш да кажеш с това, че е твой? Кой е той, Тедра?

— Чалън Ли-Сан-Тер, шодан на Ша-Ка-Ра на планетата Ша-Ка’ан.

— Искаш да кажеш Ша-Ка’ар?

— Не, искам да кажа Ша-Ка’ан. Ти предложи да направя малка обиколка из неоткритите планети, помниш ли? Е, познай какво открих?

След като хвърли още един поглед към Чалън, който изглеждаше като един от воините, които владееха Управляващата Сграда, само че без униформа, Рурк се ококори.

— Планетата майка? Нима наистина си открила родната им планета? Къде?

— Със сигурност не и в Звездната Система Сентура. Ако не се лъжа, кръстихме тяхната звездна система Нива, но те не я наричат по никакъв начин, не знаят много за останалите светове, нито за другите планети. Разбираш ли, аз бях едва вторият пришълец, който е посетил света им.

— А кой е бил първият?

— Онзи глупак, който е решил, че може да залови Ша-Ка’ански воини и да ги пороби. Между другото, според бащата на Чалън, който е пазител на историята, цял град е бил отвлечен. Всичко, което знаят, е, че преди триста години един град просто изчезнал. Разбира се, те не били особено разстроени, че най-лошите от тях, са изчезнали.

— Престъпници? — засмя се Рурк. — Ша-Ка’арците произхождат от престъпници? Нищо чудно, че те не пазят никаква информация за миналото си.

— Да. Е, те може и да са били престъпници, но все пак са били Ша-Ка’ански воини. И техните потомци може да не са били запознати с новите технологии, но сегашните Ша-Ка’арци също не са. Все още се бият с мечове, а как по-добре можеш да победиш един воин, размахващ меч от…

— Друг воин, размахващ меч — довърши вместо нея Рурк. — Наистина ли имаш още като този?

— Този си има име — сухо се обади Чалън.

— О, да, разбира се, Чалън — заекна Рурк. — Извинявам се, ти просто си стоеше така мълчаливо, че… аз…

— Не се хаби — засмя се Тедра. — Моят воин не говори много, защото в момента изживява културен шок. Показах му кадри от модерните градове на борда на Роувъра, но не е същото, като това наистина да попаднеш в центъра на един такъв град. Трансферирахме се направо пред входната ти врата, но той пак успя да види някои неща…

— Вече се изказа, жено — сърдито каза Чалън, дори малко по-сърдито, що се отнасяше до Рурк, който леко се стресна.

Кистранецът бе забравил как по-рано Чалън се държеше прекалено интимно с Тедра и сега я дръпна настрани, за да я попита.

— Луда ли си? Как може да се държиш така с него? Мъжът е проклет гига… Хей!

Този път Чалън издърпа Рурк, повдигна го във въздуха и го разтърси. Тогава Тедра се ядоса.

— По дяволите, воине, плашиш до смърт най-добрия ми приятел! Пусни го веднага!

— Тедра, наистина няма проблем — настоя Рурк, притеснен от тона й, който подсказваше, че тя е готова-за-бой. — Остави го да върши това, което го прави щастлив.

— Това, което ще ме направи щастлив, е, ако си държиш ръцете далеч от моята жена — каза Чалън и го освободи.

— Разбира се. Както кажеш. Аз дори не познавам жена ти.

— Млъквай, Рурк — изръмжа Тедра. — А що се отнася до теб — каза тя, забивайки пръст в гърдите на Чалън, — ще трябва да се постараеш да се овладееш, преди някой да пострада. Вярно е, че обожавам способността ти да изпитваш ревност, но точно сега, това е безполезно. Рурк е за мен това, което Тамирон е за теб — нито повече, нито по-малко, затова смятам, че му дължиш извинение.

Рурк едва не се задави, чувайки това.

— Тедра, моля те…

— В името на Звездите, Рурк — сряза го тя раздразнена. — Ще спреш ли да мислиш, че той ще ме нарани? Няма да го направи, ясно ли е? Той би умрял, преди дори да ми направи една синина.

— Наистина ли?

— Точно така — каза раздразнен Чалън.

Тогава Рурк се намръщи и към двамата.

— Какво, по дяволите, става тук? И какво е всичко това, с тези чувства за собственост? Да не би да си го осиновила, Тедра?

— Много сладко, бебчо. Дай малко увереност на някой мъж и той полудява. Не, не съм го осиновила. С него сме в двойно съжителство.

— Не може да е вярно! Наистина ли? С него?

— Не съм сигурна, че харесвам тона ти, Рурк.

— Но, Тедра, той е…

— Да? — погледна го тя предупредително.

— Той…

— Да? — тонът й стана направо заплашителен.

— Е, не знам как си могла да не го забележиш. Той е проклет гигант!

— Без майтап? Мале, как съм го пропуснала? Виждаш ли колко е сляпа любовта?

— Нима и го обичаш?

— Знаеш ли, вече се замислям, как да те убия, Рурк.

Чалън се засмя, придърпа я към себе си и обви ръце около кръста й.

— Сега вече повярвах, че сте само приятели. Иначе не би си позволил да се шегува с теб.

— Ти постоянно се шегуваш с мен — посочи тя. — А ние сме много повече от приятели.

— Жено, няма да се опитваш отново да подклаждаш ревността ми, ясно ли е?

— Никога няма да спреш с този твой вреден навик да ми казваш какво да правя, нали? А службата ми, заради загубеното предизвикателство, вече приключи.

— Искаш ли да ме предизвикаш отново?

— Може и да го направя.

— Не мога да повярвам на ушите си — каза Рурк удивен. — Кажи ми, че не си го предизвикала, Тедра.

— Разбира се, че го направих. Той не е много по-голям от онзи воин Коуан, а аз го победих, нали?

— Не много по-голям? — ухили се Рурк. — Да, само половин метър по-висок е, според мен. Колко бързо те победи?

— О, я млъкни.

— Кой е този воин Коуан? — поиска да узнае Чалън, чиято ревност отново се разпали.

Тедра завъртя очи, а Рурк сложи ръка на устата си, за да заглуши смеха си. Но Чалън все още чакаше отговор.

— Не ти ли казах за Коуан, скъпи? Кълна се, бях сигурна, че съм ти споменала за красивия воин, който се опита да ме пороби. Но ако искаш да се докопаш до него, ще трябва да влезеш в Управляващата Сграда, затова защо не започнем да обмисляме как да стане това, вместо да се занимаваме с глупости? Все пак, точно за това сме се събрали тук, нали помниш?

— О, Звезди. Тедра, току-що ми хрумна, че ако тук имахме малко повече мъже, като Чалън бихме могли да успеем да влезем в Управляващата…

Той отстъпи назад, а Чалън задържа Тедра.

— Много смешно, идиот такъв — кресна тя на приятеля си — Сега вече можем ли да бъдем сериозни? Каква е ситуацията? Крад Се Моер успокои ли се достатъчно, че да започне да излиза навън?

— Не, все още е прекалено предпазлив. А ситуацията е такава, каквато и очаквахме. През първите три седмици, жените изчезваха безследно. Нещата започнаха да се позабавят, но всяка седмица оттук излиза кораб за Ша-Ка’ар. Докато дойде време за отлитането му, товарът се пази в Управляващата Сграда.

— А останалите жени Охранители, които бяха в другите области?

— Успяхме да предупредим само четири. Съжалявам, Тедра, те се добраха до всички останали.

Тя махна с ръка.

— Ще си ги върнем, както и всички останали Кистрански жени.

— Как?

— Имам идея, но първо ще трябва да освободим Гар. Чул ли си нещо за него? Добре ли се отнасят с него?

— Не смеят да го наранят. Само заради него, мъжете Охранители все още се подчиняват. А Охранителите, които са извън града, получават фалшиви съобщения, благодарение на Мок II на Управляващата сграда, и все още не знаят какво се случва. Ако опитат да се трансферират, могат само да дойдат тук, но не и да се махнат. Много жалко, че компютърът не е бил програмиран, за да може да се свързва сам с Директора. Ако беше свързан така, както Марта е свързана с теб, Гар отдавна, щеше да е свободен.

— Да, сякаш така щяхме да успеем да спрем войната или пък да победим. Нима забрави за воините и техните мечове от стоманата „Торено“?

— А, това е добър въпрос, който ме подсеща да попитам, твоите воини имат ли оръжия от стоманата Торено?

— Откъде смяташ, че Ша-Ка’арците са взели рецептата за тази стомана? Доведох воини с мечове, за да победят другите воини с мечове, а моите са по-големи, по-силни, и не харесват робството.

— Ами какво мислят за това, че трябва да се бият със свои прароднини?

— Смятам, че триста години са предостатъчни, за да унищожат тази роднинска връзка — отвърна сухо тя. — Освен това, те следват Чалън, а той…

— Следва теб?

— Не точно — ухили се Тедра. — Мъжете, които са големи, колкото него, не приемат лесно чуждите заповеди… освен ако предварително не са обещали да ти се подчиняват.

— Извинявай, какво каза? Нищо не разбрах!

— Това е една шегичка между мен и моя мъж, Рурк — побърза да каже тя, когато чу ръмженето на варварина зад себе си. — Чалън е тук, защото… как да се изразя… обича да ме прави щастлива. Винаги се престарава що се касае до моето щастие.

— Това, което иска да каже моята жена, е, че това, което е важно за нея, е важно и за мен — обясни Чалън.

— Виж го само колко ми е сладък, Рурк — разнежи се Тедра.

— Да, още малко сладост и ще надебелеем — пошегува се той и добави тихо: — И трябва да добавя, че си ударила джакпота, сладурче.

— Знам.

— Значи си ни довела армия? Сега трябва да измислим начин, да влезем в Управляващата Сграда. Това вече няма да е лесно. Крад е впрегнал всички наемници да пазят сградата, освен тези, които все още обикалят, за да събират жените, нарушили закона. Никой не влиза в сградата, без да има добра причина.

— Забравяш за Роувъра, бебчо. Марта просто ще ни Трансферира в сградата.

— Не нас — намеси се Чалън. — Ти жено, няма да се доближаваш до мястото, на което ще се бият мъжете.

— Чалън!