Джоана Линдзи
Жената на воина (42)

Глава четиридесет и втора

Чалън проучваше кораба. Това трябваше да го държи зает няколко часа или поне така се надяваше Тедра. Освен това, се надяваше, че той ще държи Марта заета. Те се трансферираха горе заедно. Той не се бе съгласил да го направят отделно. Понякога имаше чувството, че варваринът не й вярва. И може би имаше право.

Тедра се заключи в медицинския център и включи медитеха, който щеше да й даде отговорите, от които се нуждаеше… не, не отговорите, а отговорът. Тя вече се бе досетила как е забременяла, но не знаеше техническата част на нещата. Предпазването от забременяване бе нещо, което, като още много други неща, бе вземала за даденост. В модерните светове, нещо толкова важно не се оставяше на случайността. В нейния свят, всяка жена бе предпазена от забременяване, без значение дали го иска или не. Предпазните средства бяха в храната им, във всичко, което Кистранките консумираха. Но напоследък, Тедра не бе яла Кистранска храна, не и откакто се бе запознала с варварина. А ако трябваше да взема някакви други предпазни мерки, докато бе извън кораба, то в училището за „Откриване на света“, не я бяха научили какви са те.

Не можеше да е бременна. Но Чалън бе сигурен, че е. А той базираше твърдението си на факта, че е спрял да пие от виното, което го предпазваше да има деца. Проклет да е. Но през последните няколко дни, откакто й бе стоварил тази новина, тя бе научила някои доста интересни неща. Като например това, че за да предпазят жената от забременяване, мъжете пиеха вино от дхая. То се пиеше само от воините и затова само от тях зависеше дали една жена ще забременее или не. Но за това си имаше причина, тъй като воините избираха майката на децата си, и й отдаваха живота си. Точно това бяха означавали тържествените му думи, когато й бе заявил, че животът му сега е неин. Наистина бяха тържествени. Чалън се бе оженил за нея, по своя варварски модел, а тя дори не бе разбрала!

Не можеше да е бременна. Вероятно обаче беше. Медитехът щеше да й каже истината. Но тя не искаше да я узнае, защото тогава щеше да й се наложи да направи своя избор — избор, за чието съществуване варваринът дори не подозираше; избор, който тя не искаше да прави. Звезди, нямаше никакво решение за взимане. Не би могла да премине през нещо толкова варварско, като раждането на дете. Самата мисъл я ужасяваше.

Жените умираха. Но това е било преди векове, прошепна й един вътрешен глас. Щеше ли да бъде толкова опасно и сега, след като технологиите се бяха променили толкова много за последните две хиляди години, след като имаше под ръка Медитех? Но все пак, щеше да боли.

Защо трябваше да минава през всичко това, след като Чалън не я обичаше… все още? Но тя го обичаше. И той искаше тя да роди това бебе. Неговото бебе.

Тя влезе в Медитеха, преди да се бе побъркала съвсем и натисна копчето за гинекологичен преглед, преди вратичката да се затвори. Не измина дори и половин минута, когато вратичката се отвори. Тедра не можеше да събере смелост да погледне резултата. Щеше да програмира медитеха да изпрати разпечатка от изследванията в стаята й и щеше да ги погледне по-късно, когато нямаше да е толкова притеснена от резултата.

— Вече можеш да погледнеш, момичето ми — чу се гласът на Марта през интеркома, който накара Тедра да подскочи стреснато. — Това не е новина, която се чува всеки ден. Не съм сигурна, че въобще имам такава база данни, толкова е старомодно.

— Трябва ли да чета мисли, за да знам какво ти се върти в главата, Марта?

— Не, наоколо само аз чета мисли. Ти си Охранител 1, която е забременяла. Та, смяташ ли да изпратиш това семенце в правилния контейнер?

Тедра пресече стаята, за да застане пред интеркома.

— Всъщност, то е в правилния контейнер. Тези утроби са изкуствени и ние ги намираме за нещо съвсем нормално, но ми напомниха, че те не са истински.

— И нищо от това не дава отговор на въпроса ми. Кистранските жени не раждат бебета.

— Ша-Ка’анските го правят — отвърна Тедра.

— О, да, вярно, ти ще бъдеш Ша-Ка’анка нали? Всъщност, ти вече си, ако може да се вярва на думите на този твой варварин. Между другото, той току-що осакати един от нашите адаптиращи се столове. Седна на него, почувства как столът се раздвижва, за да се нагоди към огромните му пропорции, и реши, че е жив. Насече го на парчета, преди да успея да му кажа, че столът само си върши работата.

— О, спри — закиска се Тедра. — Той не би направил нещо такова.

— О, направи го. Разбира се, той ми се извини след това, но извинението му не спаси горкия ми стол. Трябваше да видиш лицето му, момичето ми, когато столът започна да мърда под задните му части. Никога не съм виждал някой да се движи толкова бързо като него, докато ставаше.

На Тедра й се наложи да се подпре на стената, толкова силно се смееше.

— Тогава довечера, когато го заведа в леглото си, ще имаме голям проблем. Ще се наложи доста адаптиране, за да направи място, достатъчно голямо, че да поеме огромния му размер.

— А ти смяташ ли да направиш място за неговия син? — попита Марта.

Това отрезви Тедра и тя се вгледа в монитора с информация от медитеха. Не бе осъзнала, че би могла да разбере какво ще бъде бебето.

— Медитехът може да разбере пола на бебето, нали? Момче ли е?

— Това прави ли решението по-трудно?

— Не — усмихна се Тедра. — Вече реших да го задържа. Просто за разнообразие, ще е хубаво да знам нещо, което варваринът не знае, ако успея да запазя известно време тази тайна. Звезди, въобще колко време трябва да измине, докато се роди бебето?

Марта имаше възможността да използва раздразнения си глас.

— Честно казано, наистина смятам, че не съм длъжна да знам отговора на всеки въпрос.