Джоана Линдзи
Жената на воина (45)

Глава четиридесет и пета

Бяха нужни три часа спорове и крясъци и Тедра бе на крачка да го предизвика отново, преди варваринът да отстъпи. Когато тя опита да блъфира и се свърза с Марта, противоречивият й компютър, неочаквано застана на нейна страна. Марта заяви, че няма да прави никакъв Трансфер, ако Тедра не е включена, и това наклони везните в полза на Тедра.

Чалън изобщо не беше доволен от решението. Той се бореше с нуждата си да защитава Тедра и с желанието си, да я остави да бъде самата себе си. Бе осъзнал, че точно това го бе привлякло в нея от самото начало — че е толкова различна от останалите жени, които познаваше. За нея бе важно, да бъде част от тази борба. Съгласието на Марта му го напомни. Но не бе длъжен да харесва това положение.

Тедра нямаше да му даде никакъв шанс да промени решението си. Тя бързо обсъди всичко с Рурк, който трябваше да се свърже с хората си в съпротивата, работещи усилено, но без особен успех. За щастие не бе нужно цивилните да бъдат замесвания в борбата, която щеше да последва в Управляващата Сграда, но навън в града все още имаше воини, за които някой трябваше да се погрижи. Или поне да ги държи заети, докато хората на Чалън си свършат работата, преди да се заемат с тях.

 

 

По-малко от час, след като напуснаха дома на Рурк, Марта трансферира всички в различни части на Управляващата Сграда. Тедра, Чалън и още шестима воини, се появиха направо в офиса на Директора. Бе голям късмет, че Молекулярният Трансфер бе мигновен, защото Крад Се Моер не беше сам, провеждаше среща с няколко воина, десетима по-точно, и всеки от тях беше въоръжен. Ако Трансферът беше по-бавен, докато успееха да се пренесат, групата на Тедра щеше да се окаже с мечове опрени в гърлата.

Но тъй като Трансферът беше невероятно бърз, се случи точно обратното. Ша-Ка’арците бяха прекалено изненадани, за да извадят оръжията си и бяха обезоръжени за няколко секунди. Само един успя да извади оръжието си, но направи ужасна грешка, защото Тамирон бе съвсем близо и се справи с него само за миг. Крад Се Моер от своя страна, успя да задейства алармата. На Тедра й се прииска да се срита, задето не се сети за това. До тук с лесното завладяване на Управляващата Сграда.

— Не знам за кои, по дяволите, се мислите — каза надуто Крад, въпреки че воините му бяха пуснали вече оръжията си, — но няма да се измъкнете живи от тук.

— Би трябвало това да е моята реплика — отвърна Тедра като се приближи и бутна диктатора отново да седне на мястото си. — С тази разлика, че аз знам кой си ти, тинеста топко. Веселието ти свършва до тук.

— Защото ти казваш така? — изсумтя той. — Може би не знаеш срещу какво се изправяш. Имам стотици воини, точно тук, в тази сграда.

— Както и аз — каза му самодоволно Тедра. — Но няма да си наоколо, за да ги видиш. Марта? — тя отвори свръзката си. — Трансферирай този глупак в килията на Роувъра. Ще оставим на Гар удоволствието да се разправи с него по-късно.

— Не може…

Диктаторът изчезна, преди да успее да довърши думите си, и това накара Тедра да се почувства страшно доволна, преди да се огледа из стаята за мъжете, с които все още не се бяха справили.

— Къде държите Гар Се Берн? — попита тя най-близкия Ша-Ка’арец.

— Алармата се включи, жено. Досега той трябва да е мъртъв.

— Лъжеш — изкрещя тя разярена. — Той е единственият коз, който имате, нима не го знаете?

— Защо тази жена говори вместо теб? — обърна се един воин към Чалън, който стоеше зад Тедра.

— Това е нейният свят и нейната отговорност. Аз съм тук, само за да се погрижа тя да бъде защитена, докато прави това, което трябва да бъде сторено. Най-добре отговори на въпроса й.

— Защита? — изсумтя Тедра и се завъртя към варварина, лакътят й се заби с всичка сила в гърлото на мъжа и го просна на пода. — Нямам нужда да бъда защитавана от идиоти, които няма да знаят какво да правят с една жена, ако тя не е робиня. Защита? — тя изсумтя отново. После се обърна към един друг Ша-Ка’арец. Наложи й се само да изръмжи. — Гар Се Берн?

— Долу — веднага каза воинът, при вида на това как другарят му се търкаля по земята, мъчейки се да си поеме въздух. — В килиите.

— Благодаря ти — отвърна Тедра, докато крачеше към вратата. — Хайде, защитнико. Все още не сме свършили.

— Нямаш причина да бъдеш ядосана, чемар — каза Чалън, като й попречи да отвори вратата, преди той сам да е погледнал навън, за да види каква опасност го грози. Но там нямаше никой.

— Не съм — призна тя, докато бързаше надолу по празния коридор. — Съжалявам. Просто съм разтревожена и трябва да изразходя част от адреналина, който кипи в тялото ми. Те наистина биха убили Гар, само защото проклетата аларма се включи, нали?

— Не искам да ти вдъхвам напразни надежди, но наистина не мога да предположа какво може да се върти в умовете на тези воини.

— Кой би могъл? О, Звезди, искам да изтичам там долу, Чалън, но ако те са решили да го убият, вече ще е сторено. А ако все още е жив, алармата ще ги е предупредила, затова ще бъде най-умно, ако се съберем повече, преди да предприемем нещо. А от това, което виждам, Ша-Ка’арците или са напуснали сградата, или…

— Са се събрали на едно място и чакат да ги нападнем.

— Именно.

За радост на Ша-Ка’анските воини, вярно се оказа второто предположение. Бяха дошли тук да се бият, но досега нямаха много възможности да го сторят. Като се изключеха няколко разхвърляни из стаите наемници, повечето Ша-Ка’арци се бяха барикадирали на ниските етажи. Ако Гар не беше там, Тедра с радост щеше да остави наемниците да изгният долу, тъй като имаше само един начин да излязат, и той бе като минат през Тедра и Ша-Ка’анците.

Докато стоеше и наблюдаваше шестте асансьора, които нямаше да успеят да поберат всички воини, на Тедра й идеше да си оскубе косата.

— Няма да се получи. Пространството пред асансьорите тук е толкова голямо, колкото и пространството пред асансьорите долу. Те може просто да стоят и да чакат вратите да се отворят. Предпочитам Марта да ги Трансферира в открития космос.

— И да изпратиш твоя Гар с тях? Марта не може да разпознае кой от всичките мъже е той, но може да разпознае нас — посочи й Чалън.

Тедра спря да крачи и застана пред него.

— Сигурно съм си забравила мозъка на Роувъра. Предлагаш Марта да ни спусне измежду тях, нали?

— Да. Иначе защо снабди всеки от нас с тези устройства?

— За да можем да бъдем Трансферирани в сградата едновременно — отвърна тя с усмивка. И щом успяхме да го сторим веднъж, защо да не пробваме отново? Марта?

Организацията отне само няколко минути. Сега пред тях имаше солидна стена от Ша-Ка’арски воини, които гледаха към асансьорите. Това, което не бяха предвидили бе числеността им.

— О, Звезди, май ни превъзхождат числено — каза тя много тихо, но Чалън я чу.

— Тогава нека да изравним числеността си.

Той каза това на висок глас, което накара Ша-Ка’арците да се обърнат назад. Тедра би предпочела да имат някаква друга опция, но вече бе късно за това. Чалън я избута зад себе си, после воинът зад него я избута също зад себе си, и така сториха и всички останали воини, избутвайки я най-отзад, без да я попитат дали иска да бъде там, или не. Сега тя нямаше как да използва оръжието си, защото пред нея бяха воините на Чалън. Просто трябваше да стои и да слуша шума, който вдигаха щом се сблъскаха мечовете им, без да прави нищо, с което да помогне, освен ако…

— Марта, какво ще кажеш, да ме пренесеш от тази страна на стаята в другата?

— Забрави момичето ми, няма да те изпратя там, за да умреш.

— Но не ме изпрати и тук долу, за да стоя със скръстени ръце! — възрази Тедра.

— Защо не опиташ да намериш Гар, докато твоите приятелчета са заети?

Тедра се нацупи.

— Ама ти наистина забрави да ми изпратиш мозъка, като ме трансферира тук долу, нали?

Отговорът на Марта бе симулация на смях. Тедра не губи повече време в размотаване. Тя се обърна с лице към затворените врати зад себе си. Знаеше, че всяка стая е с различна големина, и бе наясно, коя стая може да бъде превърната в постоянно убежище за един много важен затворник. В момента, тази стая бе точно пред нея и съдейки по специалния заключващ механизъм, вътре наистина трябваше да бъде Директорът на Кистран. Тедра се усмихна на себе си. Глупаците бяха използвали това, което им е било под ръка. Заключващият механизъм се отключваше и заключваше с визуална идентификация, била тя устна команда и отпечатък от длан, а достъп до подобни ключалки имаха само стражите… и всички Охранители 1, които някога бяха влизали в Управляващата Сграда. И след като Ша-Ка’арците не бяха предположили, че някой Охранител 1 ще посмее да се появи, тя бе сигурна, че и идентификациите на ключалките не са сменени.

Тя постави длан на разпознавателния панел и след две секунди вратата покорно се плъзна встрани. Гар беше там, седнал на стол в центъра на стаята. Зад него стоеше воин, опрял острието на меч в гърлото му с вдигнат Торено щит, който да го защити от нападение. Тедра се облегна на стената до себе си и скръсти ръце на гърдите си, като насочи пулсара си към целта. Макар да бе наясно, че няма да постигне особен успех срещу стоманата Торено. А и все още не искаше да убие воина.

— Я, виж ти, здравей, Коуан. Колко приятна изненада е да те срещна тук.

Горкият, той изглеждаше така сякаш не може да повярва нито на очите, нито на ушите си. Не бе очаквал през вратата да влезе жена, не и такава, в униформа на Охранител 1, и определено не тази, която той толкова добре си спомняше. Гар, от друга страна, не бе изненадан ни най-малко.

— Със сигурност изживяваш най-хубавото време в живота си, Тедра — ухили й се той.

— Да, но за целта трябваше да се разходя до една друга Звездна Система — усмихна му се в отговор тя.

Коуан успя да се съвземе достатъчно, за да каже:

— Ще пуснеш веднага оръжието си, жено, или ще го убия.

— О, хайде, воине, няма да се правиш на глупак, нали? Хвърли един поглед зад мен. Моите варвари вече накълцаха твоите приятелчета. Това не са Кистрански Охранители, а воини от родната ти планета. Ша-Ка’ан да ти говори нещо? Не? Е, това не е от значение. Но повярвай ми, пред тези момчета нямате никакъв шанс. Освен това, аз вече залових вашия безстрашен водач и го набутах там, откъдето няма да може да се измъкне, затова фермата за роби затвори врати. Защо не постъпиш умно и не се предадеш, докато все още имаш шанс?

— Да се предам на една жена? — изсумтя той.

— Е, щом за теб е толкова голям проблем, мога да доведа някой Ша-Ка’ански воин, на който да предадеш меча си. Но преди да съм жена, аз съм Охранител 1 и не искам да развалям удоволствието ти, Коуан, но вече те повалих веднъж… никога ли не си се чудил, защо нямаш спомени за времето, което прекарахме заедно, след като стигнахме целта си?

— Лъжеш. Аз се напих.

— Аз те дрогирах, сладурче, и то след като те…

— Тедра, пази се! — извика Гар.

— Не! — чу се иззад нея.

Тя се обърна, но всичко, което видя, бе светкавица синя стомана, която се спускаше върху нея. Успя само да се дръпне назад, за да предпази главата си от връхлитащото я острие. Но не и да избяга от нападателя. Почувства как острието я прониза. Болката сякаш избухна в гърдите й. Тя се озова на земята, опитвайки да се изправи. Но така или иначе, Ша-Ка’ареца не се интересуваше от нея. Той отчаяно се опитваше да се добере до Гар, предполагайки, че той ще бъде единствената му защита. А тя просто се бе оказала на пътя му. Но той не стигна до Гар. Зад него през вратата се втурна Чалън, крещейки като луд. Мечът му прониза наемника с такава сила, че го запрати в другия край на стаята. Това бе последното, което Тедра видя, преди да затвори очи от болка.

След това някой я повдигна внимателно, невероятно внимателно, и все пак, от самото движение я заболя ужасно. Тя се опита да бъде силна, но от устните й се изтръгна стон. Движението моментално спря. Последва нов стон, който не беше неин и това я накара да отвори очи. Това, което видя, нямаше как да е истина. Чалън се беше надвесил над нея със сълзи на очи. Сълзите мокреха бузите му. Нима той плачеше?

— Хей, недей… скъпи.

Тя повдигна ръка, за да докосне бузата му, но силите й свършиха, преди да го стори. Звезди, чувстваше се толкова слаба… беше й студено.

— Не… не умирай, защото и аз ще умра с теб. Моля те, чемар, моля те! Няма да умреш! Не може да умреш!

— Не… няма.

Но Чалън си помисли, че тя му казва само това, което той искаше да чуе. Мъжът се взираше в гърдите й, покрити с кръв, и вътрешно умираше. Тя осъзна това в същия миг, в който разбра, че той е забравил за медитеха.

Тя се опита да му напомни.

— Само ме занеси в… — звукът, който издаде той, бе звук на човек, изпитващ агонизираща болка, и тя не успя да довърши изречението си. Реши, че Гар ще трябва да му каже за медитеха. Тя нямаше достатъчно сили, за да надвика шума, който издаваше Чалън. Но не би пропуснала тази сцена за нищо на света.

Последната й мисъл, преди да изгуби съзнание, бе: „Този мъж определено ме обича“.