Джоана Линдзи
Жената на воина (37)

Глава тридесет и седма

През един следобед, няколко дни по-късно, апетитът за нещо сладко отведе Тедра в кухнята. След като бе обяснила на Чалън ситуацията в нейния свят и какво трябва да се направи, вече не го виждаше толкова често. Дните му бяха изпълнени с работа. Опитваше се да свърши всички дела, които не можеха да дочакат завръщането му, а заради пътуването трябваше да се срещне с останалите шодани. За да съберат всички шодани, бяха разпратили пратеници, но се налагаше да изчакат няколко дни, докато пристигнат тези от по-отдалечените райони, ако въобще решаха да дойдат. Трансферът можеше да съкрати това време наполовина, но Чалън бе отказал дори да го обсъдят.

Тедра не настоя, тъй като знаеше, че решеше ли нещо, не можеше да го разубеди, затова предпочиташе да се наслади на времето, преди да заминат, и да научи повече за тази планета. Но тази сутрин бе страшно раздразнена. За нея нямаше никаква работа, тъй като воините бяха заети с Марта, която общуваше с тях и им правеше разни демонстрации. Марта обичаше да се перчи и затова съдействаше напълно и за всичко.

Меко казано, Тедра въобще не бе доволна от решението на Чалън. В интерес на истината, тя бе направо бясна. На срещата щеше да се определи дали щяха да й бъдат предоставени воините, от които се нуждаеше, и дали шоданите щяха да се съгласят да търгуват с хора от друга Звездна система. Тя имаше право да бъде там. Но нейният варварин не смяташе така. Не, той не искаше тя дори да се доближава до воини, които имаха власт равна на неговата. Собственическото му чувство нарастваше с всеки изминал час, а той дори не го осъзнаваше. Но сега не бе време да се занимават с това, тъй като случващото се имаше огромно значение за нея.

Тя все още бе решена да го накара да размисли по този въпрос, но за целта, щеше да се наложи той да се прибере по-рано вечерта, а не след като вече бе заспала. Но сега се опита да изтика тази мисъл някъде назад в съзнанието си. Странният глад, който я бе обзел, приковаваше цялото й внимание.

По това време кухнята бе препълнена и в нея кипеше усилена дейност, тъй като се приготвяше храната за вечерята. Тедра не би го признала на глас, но намери мястото за доста очарователно, всичко в кухнята се извършваше от хора, Дарашите бяха навсякъде, жените се наслаждаваха на това, което вършеха и тя си помисли, че ако бяха на Кистран, за тях нямаше да има никаква работа. Но реши да не им разваля удоволствието, като им кажеше това. А и фактът, че тя бе от друга планета, все още не бе обявен публично и само воините на Чалън бяха наясно с това. Кан-ис-Транките така и не бяха повярвали, че бе загубила предизвикателство и си мислеха, че е пленница.

Тедра бе успяла да се сприятели с още няколко от тях, освен с Джалла, тъй като Чалън бе настоял преди няколко дни тя да се храни с останалите обитатели на дома, които се събираха в една от стаите в предната част на замъка. Помещенията там, всъщност не бяха отделени едно от друго, както си бе помислила в началото, но можеха да станат отделни, ако разговорът налагаше воините да се уединят, което се случваше понякога. В този ден, една жена се бе приближила и бе седнала до Тедра седнала, започвайки разговор не за какво да е, а за градинарство. Нищо не би могло в по-голяма степен да накара Тедра да хареса жената, защото тази тема представляваше огромен интерес за нея, тъй като копнееше да научи всичко за растенията.

Името й беше Дани Хал-Дар, вдовица от почти две години, и от нея Тедра научи, неща, които Джалла дори не би си помислила да й сподели, като например, че в Кан-ис-Тра няма никаква длъжност, която една жена би могла да изпълнява и да й плащат за това, за да може сама да се издържа. Тази бе причината всички сираци и вдовици да търсят защитата на някой воин, това бе и причината един воин да не може да откаже закрила, ако някоя жена му я поиска, а домът на шодана, разбира се, бе най-предпочитаното домакинство, където жените търсеха убежище.

На Тедра й стана много смешно, защото този закон не само, че беше доста странен, но беше и доста глупав, и само шоданът щеше да бъде този, който щеше да получи главоболие от толкова много жени под покрива си. Помисли си, че в галактиката имаше много новоколонизирани планети, които страдаха от голям недостиг на жени. Тези жени, можеха да отидат там, където отново щяха да бъдат пълноценни и дори можеха да си намерят добре платена работа. Разбира се, вече се бе досетила, че това няма да се възприеме много добре от хора с толкова строго възпитание, но нямаше да навреди да сподели мислите си с Чалън. Можеше да го направи, когато престанеше да му се сърди.

Дани не беше в кухнята, тъй като тук се трудеха само слугините, а не дамите. Въпреки това Марел, една от по-младите жени, бе там и не бе трудно да разбереш, че е наказана, тъй като тя белеше зеленчук на име фалаа, странно растение, което сурово миришеше ужасно, но когато се сготвеше, ароматът му бе много приятен и бе доста вкусно.

Ако можеше да се съди по изражението на Марел, тя мразеше да върши това и както винаги Лоуден бе намерил идеалното наказание. Тедра не си направи труда да попита защо е била наказана. Марел бе една от групата жени, които гледаха Тедра с презрение, а понякога и открито враждебно. Това никога не я бе тревожило, но един ден, Дани й обясни, че много от жените са се надявали шоданът да им обърне внимание и дори някои от тях, са споделяли леглото му, в опит да се обвържат с него.

Ето това вече успя да разтревожи Тедра, макар тя да не позволяваше да си проличи. Нека сега някоя се опиташе да го прелъсти, щеше да получи доза от пълния гняв, на който бе способен един Охранител. Първата задача на Чалън, щом се върнеха от Кистран, щеше да бъде да намери партньори на по-красивите жени. Звезди, какво си мислеше? Да се върне в тази лудница? Не, Ша-Ка-Ра, трябваше да си намери нов шодан. Тя щеше да говори с Чалън да останат в нейната част на вселената. Разбира се, това щеше да се случи, когато престанеше да му се сърди.

— Да не би да търсиш едно от тези?

Тедра сръчно хвана малкия лилав плод, който Джалла й подхвърли с усмивка.

— Откъде знаеш? — попита тя и само гледката на му изпълни устата й със слюнка.

— Длъжна съм да знам какво иска господарката ми и от какво се нуждае — отвърна й Джалла.

— Разбира се, това, че вчера буквално полудях по тези вечеми няма нищо общо с правилното предположение.

— Със сигурност няма — надуто каза Джалла, но след миг се разсмя.

Тедра я последва в килера, където на високи стелажи бяха наредени бутилки вино яварна.

— Още предположения да имаш? — попита тя.

— Търговци от Шалах — призна Джалла. — Има слух, че им е била отказана голяма поръчка за гаалски камъни, нещо, което много искат. Сега ще им се наложи да прекосят много рейзи, за да открият нов доставчик и никой не знае защо шоданът не е пожелал да търгува с тях. Сандъкът, който донесоха със себе си, беше пълен с тобрази, които да изтъргуват, а ти знаеш колко ценни са тези сини камъни.

Тедра не знаеше, но можеше да предположи защо Чалън е отказал да търгува и не успя да сдържи усмивката си. Все още не бяха говорили за търговия, но той знаеше, че камъните я интересуват и очевидно гледаше да се погрижи да има достатъчно количество от тях.

— Нима това ви забавлява? — попита озадачена Джалла.

Марел бе дочула разговора им и неочаквано се намеси.

— Тя намира всичко за много забавно, след като сокът от дхая е прибран вече на сигурно място. Но не мисля, че ще остане дълго неизползван.

— Ако това трябваше да ме обиди, Марел, страхувам се, че не схванах смисъла, тъй като нямам ни най-малка представа за какво говориш. Не че въобще ме е грижа. Може би чичо Лоуден трябва да бъде уведомен, че не ти е осигурил достатъчно работа, тъй като намираш време да се месиш в чуждите дела.

Жената се обърна, зачервена от унижението, след като няколко от слугите Дараши се засмяха. Тедра не искаше да я засрами пред всички, затова не каза нищо повече, а излезе от кухнята. Джалла побърза да я последва по коридора и ако Тедра не бе чула потракващите брилки, за да разбере, че тя е зад нея, то кикотенето й със сигурност я издаде.

— Тя си го заслужи, господарке. Лейди Марел се държи така, защото завижда, а тя по принцип завижда на всеки за всичко.

— Още една емоция, с която са наказани само жените, а?

— Какво?

— Няма значение. Но какви бяха глупостите, за които ми говореше? Какво общо има сервирането на сока от дхая с моето добро настроение? Аз си мислех, че от дхая се прави вино, от което само на воините им е позволено да пият.

— Така е, но… как е възможно да не знаете предназначението на дхая като сок или вино?

— Това да не е още нещо, което всяка жена трябва да знае? Е, аз не съм запозната, затова моля те, просвети ме, за да мога да вляза в клуба на Аз-знам-всичко.

Джалла поклати усмихната глава.

— Това, което казвате, няма никакъв смисъл, господарке. Изобщо няма мистерия в сока от дхая, но вероятно вие го познавате под друго име. Това е нещо, което воинът пие, когато отива на война…

— Пак ли това? — прекъсна я Тедра. — Много е странно, че постоянно слушам за нападения, но тук няма нищо такова, не виждам смисъл в това.

— Чували сте, защото преди последното пълнолуние шоданът нападна Кар-А-Джел — каза й Джалла, изненадана, че Тедра не знае и за това. — Но разбира се, шоданът на Кар-А-Джел, Фалдер Ла-Мар-Тел вече е минало. Падна в краката ни, след като нападна няколко наши ферми в долината. Той нямаше куражът да се изправи в предизвикателство срещу нашия шодан.

— Значи обичайният трън в задника, а?

Джалла се изкиска отново.

— Това е истина. Та, нашите воини обикновено ходят два пъти в годината, за да си върнат жените и хатаарите, които са им били откраднати.

— Ами ако е отвлечена другарката в живота на някой воин? Той трябва ли да чака с месеци единствено заради това, че Чалън изпълнява тази процедура едва два пъти в годината?

— Той може да отиде сам, за да си я върне, или да я откупи. Или може да почака, тъй като винаги има коя да заеме мястото й — в Ша-Ка-Ра няма недостиг на жени.

— Въобще не трябваше да питам — каза отвратено Тедра. — Е, сега какво за сока от дхая?

— Воинът го пие, когато отива на война, за да не се поддаде на похот и да нарани някоя жена. Освен това воините го пият, когато отиват за много изгреви на лов, за да не се разсейват от мисли по жените. Пият го и ако им предстои дълго пътуване и тяхната другарка в живота не е до тях, а те не искат да бъдат с други жени. Воинът пие от сока и ако иска да накаже собствената си жена.

— Какво може да стори този сок, че да помогне на воина, когато иска да накаже жена си? — попита Тедра едва успявайки да се контролира, защото почти бе сигурна, че знае за какво става въпрос, но искаше да го чуе от устата на Джалла.

— Да не би да мислите, че воинът може да се сдържи да не задоволи нуждата ви, ако не е пил от сока? — ухилено попита Джалла, без да забележи, че Тедра всеки миг ще експлодира. — Воините са прекалено енергични в това отношение. Сокът премахва всички техни желания, без значение как го стимулирате или провокирате. Той дава на воина контрол, който не би имал, ако се опита да накаже жена си, без да е пил от сока.

Контрол? Проклет да е! Този проклет лъжец! Този проклет, арогантен мъж! Воински контрол? По-скоро трябваше да се нарича доза импотентност!

Тедра заскърца разярено със зъби, проклинайки наум мъжкия род. Докато свърши, бе проклела варварина на седемдесет и девет езика, но не се почувства ни най-малко по-добре. И тогава си спомни деня, в който го срещна, и как я бе подлудил, карайки я да се чуди дали някога ще я обладае, и през цялото време, докато се опитваше да заспи, тя си бе останала недокосната. Спомни си и думите на един от воините на Чалън, че било голяма загуба задето са я заловили, докато са били на лов. Това бе една тяхна шега, която тя най-после бе разбрала и отново започна да проклина варварина.

Когато най-после забеляза, че Джалла я наблюдава разтревожено, тя се упокои, но само за да попита.

— Сокът от дхая действа ли по същия начин и на жените?

— Не знам, господарке. Защо една жена би пила от него?

— Защо ли, наистина — каза Тедра и се усмихна широко.