Джоана Линдзи
Жената на воина (31)

Глава тридесет и първа

Очите на Тедра се разшириха, изразявайки шока й от думите на Чалън. Правилно ли бе чула? Нима той наистина щеше да й даде пълна власт над него?

— Ти… си съгласен?

— Не искаше ли да бъда?

— Е… да, но…

Тя млъкна, преди да бе казала нещо, което не бива. Беше готова да заложи всичките си разменни жетони, които бе спечелила през последните десет години, че той ще й откаже или поне щеше да я помоли да му измисли друго наказание. Дали не бе пропуснала нещо — някоя малка незначителна дума, която да го накара така лесно да приеме условията й?

— Сигурен ли си, че разбираш правилата на тази игра, Чалън? Без значение какво ще ти кажа, ще трябва да го направиш. Не можеш да ми откажеш, нито пък можеш да използваш силата си срещу мен, за да ми попречиш да ти дам заповед. Разбираш ли всичко това?

— Да.

— И все пак си съгласен?

— Да.

В гласа му не се долавяше колебание, но въобще някога долавяла ли го бе в държанието му? Трябваше да е сляпа, за да не разпознае вида на пълното поражение. Това не бе изненадващо, тъй като подчинението бе против природата на човек, който сам обича да доминира. Но внезапно, тя разбра, че има и още нещо. Стана й ясно, че той очаква тя да го унижи и засрами, а най-вероятно и да го накаже по същия начин, по който той го бе сторил с нея. Това очакване й даваше властта да го направи така или иначе.

Звезди, нима той се чувстваше чак толкова виновен? Или правеше това, само за да й докаже, че е готов на всичко, за да й се реваншира? Той я бе помолил да му прости. Дали вярваше, че е длъжен да го направи? Е, нямаше да му навреди да мисли така, поне известно време. Също така, нямаше да го заболи, за известно време да очаква най-лошото. Не бе възнамерявала да му отмъсти по този начин, но за нищо на света не би изпуснала това възхитително стечение на обстоятелствата и щеше да си поиграе с него.

— Сега, след като зависиш от моята милост, воине, смятам първата ми заповед към теб да бъде свързана със собствената ми безопасност. Дай ми думата си, че утре няма да бъда наказана по никакъв начин за това, което ще се случи тази вечер.

Това го накара да реагира моментално, защото заповедта й, бе голяма обида за него.

— Никога не бих постъпил така — наежи се Чалън.

— Може би — съгласи се тя. — Но все пак искам да ми дадеш думата си.

— Имаш я.

Младата жена се ухили на начина, по който й се озъби той.

— Горкото ми сладурче — измърмори Тедра и се усмихна още повече, защото знаеше колко мрази той това обръщение. — Ако това е толкова трудно за теб, представям си колко ужасно ще се чувстваш да изпълняваш останалите ми нареждания. Но след като нямаш избор, защо не преминем към следващата заповед? Лягай пред мен, сладурче, по гръб.

За миг, реши, че няма да й се подчини, но явно той бе разбрал, че не му остава друг избор. Тедра му помогна, като постави ръце на гърдите му и го бутна назад, изправяйки се над него, като така в действителност размени позициите им. Сега гледаше надолу към него и това, което видя, бе един вдървен и притеснен варварин, който се страхуваше от следващата й заповед.

За да не го разочарова, тя му каза:

— Разтвори си леко краката, сладурче.

Той отново изглеждаше така, сякаш ще й откаже. Беше стиснал зъби. И юмруци. Изминаха няколко дълги секунди преди да повдигне единия си крак и да го отдалечи на няколко сантиметра от другия. Тедра едва не се разсмя. Чалън мразеше всичко това, наистина го мразеше, и досега от очите на някой друг мъж щяха да хвърчат искри, но не и от тези на нейния варварин. Той показваше само няколко малки признака за това, което чувстваше, и макар да не му бе никак приятно, очите му останаха неразгадаеми. Трябваше да помисли какво да направи, за да промени това.

— Няма да ме докосваш, воине, освен ако не ти наредя да го сториш. И за да не забравиш какво съм ти заповядала, ще сложиш ръце на тила си и ще ги държиш там.

Този път той се подчини без колебание, вероятно защото вече бе обмислил да сложи ръцете си върху нея… или по-точно, около врата й. Но тя знаеше, че с него е в пълна безопасност. Надвеси се арогантно над тялото му, по начина, по който досега той правеше това с нейното, с което го изнерви още повече. Да лежи така под нея, без да може да стори нищо, за Чалън бе повече от ужасно и вероятно затова не разбираше, че тази позиция бе много по-добра за него. Но тя нямаше намерение да му го каже. С нищо нямаше да му навреди, като го подложеше на изкусителните сексуални докосвания, както той обичаше да прави с нея. А да има власт над огромното му, прелестно тяло, та дори и само за малко, бе опияняващо.

Звезди, обичаше дори само да го гледа, да изпива с поглед тези мускулести гърди и рамене, два пъти по-широки от нейните, тези могъщи ръце, криещи сила, която дори не би могла да си представи, с мощни, мускулести бицепси, по-големи от бедрата й. Коремът му бе твърд и стегнат, сякаш под кожата му се криеха стоманени плочки, а и тя знаеше от собствен опит, че ако го удари, няма да може да му причини никаква болка. Дори камъните не бяха толкова твърди, колкото корема му. А дългите му, силни крака бяха също в толкова добро състояние, както и останалата част от тялото му.

А то винаги успяваше да я разтрепери и сега не бе по-различно. Да има власт над него, практически ги поставяше на равна нога, каквито би могла да очаква от сексуалния си партньор на родната си планета. Тя вече бе готова за него, въпреки че само преди броени минути бе изживяла и последния от шестте последователни оргазма. Но това въобще не я изненада. Вече бе достатъчно, той само да влезе в стаята, за да я накара да го пожелае. Бе й нужен един-единствен негов поглед, на който тялото й откликваше с невероятна бързина. Не й допадаше, че той има такова влияние над нея, но изглежда нямаше какво да се направи по този въпрос. Нямаше да е лошо и тя да има същото влияние над него, но за голямо нейно разочарование това не бе така.

И след като си напомни това, задоволството й напълно се изпари, виждайки доказателството пред себе си. След като бе достигнал три пъти до върха, сега плътта на Чалън бе мека и отпусната, а тя въобще не го искаше в това състояние. Това пък доведе до още един дразнещ факт, който бе, че ако пожелаеше, той можеше да остане в това състояние.

Голата истина бе, че тя не можеше да го накаже по същия начин, по който я наказваше той, дори и да го искаше. Да му заповяда да се възбуди бе напълно абсурдно. Нямаше как да стане и тя го знаеше. За разлика от жените, мъжете трябваше да бъдат предразположени и да се чувстват комфортно, за да се възбудят, а Чалън бе далеч от което и да е от тези условия. Но варваринът имаше още едно оръжие. За разлика от останалите мъже, той можеше да контролира възбудата си. Проклет ад. Нямаше да бъде никак забавно, ако той се контролираше, а тя не се и съмняваше, че той го прави. А по-лошото бе, че нейната възбуда продължаваше да нараства, въпреки собствените й желания. Звезди, да не би сама да се бе подложила отново на това ужасно наказание?

— Отпусни се, воине.

Притаеният гняв в гласа й го изуми, но само за миг.

— Невъзможно е да го сторя.

— Добре, ще се хвана на това. Но ще опитаме нещо друго. Няма да използваш нечовешкия си контрол тази вечер, нито за миг. Искам реакциите ти да са искрени и да реагираш спонтанно, а не просто да ми показваш тези реакции, които искаш да видя.

Той изръмжа в отговор, а тя примигна изненадано. Нима бе толкова лесно да го накара да изгуби контрол? Тедра веднага реши да се пробва, наведе се и не много нежно захапа едно от голите зърна на гърдите му. Ръмженето му се превърна в стенание, доказвайки колко лесно може да го възбуди, когато той не се стараеше да се контролира. Беше го направила напълно безпомощен, заповядвайки му да й откликва, и той нямаше какво да стори, защото бе обещал, че ще й се подчинява без значение какво ще му заповяда. Разбира се, той не бе очарован, че тя му бе отнела единствения начин, по който можеше да се защити. Тя обаче бе повече от доволна. Вече нищо не можеше да я разстрои.

Тедра се засмя и облиза зърното му. Докато го правеше, го гледаше, но той затвори очи, сякаш това, че не гледа щеше да спре опустошителния ефект от действията й. Тя се ухили и смени позицията си, плъзвайки се нагоре към него. Подпря ръце от двете страни на главата му, за да застане лице в лице с него. За тази цел, трябваше изцяло да се излегне върху тялото му. И само това обикновено действие накара зърната на гърдите й да се втвърдят болезнено.

— Погледни ме, бебчо.

Тя се ухили, когато той изпълни нареждането й. Сега в очите му се четеше гореща страст, но дали бе от гняв или от желание, Тедра не успя да разбере. Не че това бе от някакво значение. На нея й стигаше, че е го бе накарала да реагира по някакъв начин.

— Сега ме целуни и нека бъде толкова горещо, че да изпари всички мисли, които имам в ума си — Чалън повдигна ръце, за да ги включи в играта. На ум му бяха дошли много повече порочни мисли, отколкото някакви целувки. Искаше да докосне не само устните й, а и гърдите й, цялото й тяло. Но тя поклати глава. — Не, не, все още не можеш да докосваш Тедра.

— Как тогава да те целуна?

— С устните си, сладурче, само с устните си.

Жената се ухили на намръщеното му изражение и зачака търпеливо той да се досети, че трябва да повдигне глава, за да я целуне и да й се подчини. За него нямаше да бъде особено удобна позиция, но тя нямаше да удължи много целувката. Вече имаше нова идея за това, как щеше да продължи.

Когато Чалън най-после повдигна глава и плени нежно устните й, всички мисли за кратка целувка се изпариха от ума й. Както му бе присъщо той притисна устните й, така че безмълвно да й заповяда да му отвърне, което тя и направи, а после без думи поиска от нея да отвори уста и тя отново му се подчини. В корема й се оформи огнено кълбо, но това бе само първата от реакциите на тялото й. Имаше и още, много по-мощни, като тази, която последва, след като езика му нежно се плъзна в устата й, за да погали нейния.

Звезди, обожаваше да усеща вкуса му. Опиянена, Тедра несъзнателно плъзна ръце зад врата му, подкрепяйки го, за да направи позата по-приятна за него. Не че тези силни мускули, от които бе изтъкан вратът му, щяха скоро да поддадат, но тя не желаеше да поема никакви рискове целувката да свърши, преди сама да й се наслади пълноценно. Също така не усети как ръцете му се обвиваха около китките й, за да я задържат там, където бе, тъй като и той нямаше желание да прекъсне скоро целувката им.

Целувката продължи невероятно дълго, което обаче при тях бе нещо съвсем обикновено, тъй като щом устните им се докоснеха, те напълно забравяха за всичко друго. В един момент обаче, тя я прекъсна. Цялото й тяло сякаш бе обхванато от пламъци. Желаеше го толкова силно, колкото и миналата нощ. А всичко, което бе направил той, бе да я целуне.

В следващия миг осъзна, че ръцете му са на кръста й. А нейните са обвити около врата му. Тедра го пусна незабавно. Същото направи и той. Не можеше да става и дума за това да му спомене, че е нарушил заповедта й, тъй като от една страна, едва успяваше да си поеме дъх, а от друга, на практика сама бе поставила ръцете си в неговите, за да му даде опората, от която той всъщност не се нуждаеше.

Тя седна назад, отдалечавайки се от него. Прищя й се да се да си повее с ръка, за да прогони горещината, но тъй като бе сигурна, че той я гледа, не го направи. Вместо това си даде достатъчно време, дишането й да се поуспокои, преди да се обърне отново към него, само за да усети как дъхът засяда в гърлото й. Вече нямаше никакво съмнение, че страстта в очите му е предизвикана от желание. Твърдото му тяло бе достатъчно доказателство… много твърдо доказателство.

Тедра едва не запрати по дяволите всичко, което си бе наумила да прави с него. Не беше честно това как възбудата му, пораждаше неистова нужда в тялото й. А дали това, че го бе възбудила толкова лесно, не бе още един от неговите начини, по които искаше да й се реваншира за миналата нощ? Бе му заповядала да се откаже от контрола си, но бе напълно наясно, че той може и да не го стори и тя нямаше какво да направи за това. Чалън можеше просто да й каже, че не чувства нищо и Тедра щеше да му повярва, тъй като нямаше да може да направи нищо, за да промени това, ако беше истина. А тя нямаше да се усъмни в него, защото вече го бе изпитала на собствен гръб неведнъж, а цели три пъти. И все пак, той й бе позволил да го възбуди, макар че със сигурност подозираше, че младата жена би могла да го остави на сухо. Но също така, съществуваше възможността, той да я е опознал много добре и да знае, че тя не би му сторила това, дори и да искаше, че тялото й ще я принуди да задоволи страстта си, като така задоволеше и неговата. Може би наистина го знаеше, или поне подозираше, и това бе достатъчна причина да го накара да се съмнява за известно време и дори да добави още нещо към съмненията му.

Тя му се усмихна доста дяволито.

— Не знам за теб, бебчо, но аз наистина си прекарвам много добре. Всъщност, следващия път като те предизвикам, ще трябва доста да се постарая, за да те победя, след като опитах част от властта, съпътстваща победата.

Направи се, че не забелязва смръщеното му лице и легна върху него, полагайки буза на гърдите му. Пръстите на ръката й се заиграха със зърното, което се намираше точно пред лицето й, наблюдавайки го как с всяко докосване става все по-твърдо. Когато той изстена, тя остави напрегнатото зърно на мира и започна да измъчва останалата част от тялото му, използвайки този път и двете си ръце. Разпери пръсти на гърдите му, и почувства как мускулите му потръпват и се стягат под дланите й, слушайки как сърцето му бие до ухото й.

— Звезди, да те докосвам, е най-голямото удоволствие за мен, скъпи.

Не искаше да изрича мислите си на глас и то с толкова силни чувства, но не съжали, че се бе издала, защото чу един много дълъг стон от негова страна. Тя завъртя глава, за да целуне средата на гръдния му кош и след това повдигна глава, за да го погледне, докато облизваше същото място, на което го бе целунала. За него всичко това не бе никак лесно. Лицето му бе потъмняло от силната нужда, която бе превзела тялото му. Челото му се ороси с капчици пот, а по ъгъла, в който бе извил ръцете си, личеше, че ги е стиснал една за друга зад тила си, в опит да ги задържи там, където са. Трябваше да му даде малък бонус. Този път той не си затвори очите, а я погледна толкова напрегнато, че Тедра или трябваше да извърне поглед от него, или да сложи край още тук и сега на игричките си.

Но тя не бе готова да приключи, макар тялото й да молеше именно за това. Не, тя искаше той да опита поне малко от онова, през което бе минала предишната нощ. Но нямаше да стигне дотам, че да го нарани и да го накара да моли за освобождение. Не би могла да го стори на мъж като него, дори и да го искаше. Просто щеше да го накара да се помъчи още малко с тази мисъл.

— След миналата нощ — каза тя и започна да прокарва пътечка от целувки към корема му, — открих колко дълго мога да отлагам неизбежното, макар и да знаех, че няма да умра, ако не го получа.

— Жено…

— Не! — сряза го тя и го захапа леко, но рязко за корема, за да му покаже, че не е доволна от него. Знаеше, че той иска да я предупреди, че не му се нрави разговорът, който започва, но тя нямаше да му позволи да я изплаши. — Не ти е позволено да говориш, воине. Не го ли споменах по-рано? Сега дойде моето време да си поиграя с теб, а Тедра иска да играе… с всяка твоя част.

Тя се опита да засмуче кожата на корема му, докато казваше това, но той бе толкова твърд, че й се наложи вместо това само да го захапе на мястото, където преди това го бе близнала. А щом го оближеше, той ставаше доста нервен. Тя го чу да стене и ръмжи и се усмихна на себе си. Дали се чудеше колко още ще може да понесе? Надяваше се да е така.

— Не се тревожи, бебчо — каза тя, докато го близваше, приближавайки се до най-чувствителното място на тялото му. — Няма да ти сторя нищо, което ти не си ми правил.

Тедра бе напълно наясно, че това, няма никак да го успокои. Всъщност, щом го чу, от гърлото му излезе звук, сякаш се бе задавил. Тя би се засмяла на реакцията му, ако собственият й дъх не бе заседнал в гърлото й. Нарочно забави движенията си, плъзвайки ръка по крака му, после по вътрешната страна на бедрото му, драскайки го нежно с ноктите си. Усети го как потрепери, когато лицето й се спусна под корема му. Нейното тяло също настръхна. Наведе се над твърдата му, пулсираща мъжественост и я обхвана с ръце. Варваринът застина неподвижно. Тя предположи, че е затаил дъх. Все пак, достатъчно добре му даде да разбере какво си е наумила.

И сега лицето й се озова пред онази част от него, която й доставяше толкова много удоволствие. Голям и дълъг, пращящ от сила, като всяка част от тялото му, и който обикновено се подчиняваше само на волята на Чалън. Но тази вечер щеше да се подчинява на нейната воля и засега се справяше много добре.

— Обожавам тялото ти, Чалън — тя почувства, че отново трепери. — Обичам силата и нежността му. Изумявам се всеки път как, макар и толкова мощен, никога не ме нараняваш. Знам, че би могъл да ме нараниш… и ти го знаеш. Но когато си с мен, ти си изключително внимателен, нали? Единствено когато се любиш не си напълно нежен, но това е преднамерено. Понякога това ме плаши… колко невнимателен може да бъдеш, ако го поискаш. Направо се ужасявам. И мисля, че ти го знаеш много добре. Мисля си, че точно това е причината да го правиш…

Това бе единственото предупреждение, което той получи, преди тя да се наведе и нежно да прокара зъбите си по дължината му, както той няколко пъти бе правил на гърдите й. Но нямаше как да се получи същото, след като не можеше да покрие голяма част от него, нито да го поеме в устата си, докато го мачкаше с ръце, както той бе правил с гърдите й. Затова реши да го захапе малко по-силно, както той бе постъпвал със зърната на гърдите й, но това го накара да подскочи толкова рязко, че едва не я събори на земята.

— Спокойно, скъпи — нареди му тя. — Би трябвало досега да си разбрал, че още не съм свършила с теб.

Все още не го бе измъчила достатъчно, затова повтори движенията, но този път вместо със зъби — с език. Стонът му бе много дълъг. Тялото му отново се изви. Но този път действията й имаха непредвидим ефект, защото повлияха и на нея. Докато го подлудяваше, осъзна, че измъчва и себе си, а не бе и наполовина толкова издръжлива колкото бе той. Всъщност, тя не смяташе, че ще успее да издържи дори минута повече.

Повдигна се на колене и го погледна, осъзнавайки, че не желае да се покатери върху него и да се спусне над възбудената му плът, сякаш сама се набива на кол. Можеше да му заповяда да я люби, но се страхуваше, че и това няма да я удовлетвори. Искаше Чалън я да прегръща само защото той самият го иска, а не защото му е заповядала. Истината бе, че вече се бе пристрастила към доминиращия му маниер. Безпомощността, която произлизаше от това, я накара да осъзнае, че като й заповядваше и се грижеше за нея, той я караше да се чувства… обичана.

А тя искаше именно това. Не че щеше да се скрие в ъгъла и да плаче, ако не го получеше, но все пак…

— Аз… аз мисля, че си играхме достатъчно, Чалън. Благодаря ти, че ми се подчиняваше, но сега пак ти си победителят в предизвикателството, а аз победената. Можеш да…

Тя дори не успя да довърши, той се изправи бързо на колене, дръпна я към себе си и я притисна срещу тялото си, обгръщайки я здраво с ръце.

— Прости ли ми, жено? — поиска да узнае.

— Да — задъха се тя, и се задъха, тъй като Чалън вече проникваше в нея.

— Сложи ръце на тила си.

Тя не се поколеба и за миг.

— Сега ще се отпуснеш назад — каза й той.

Назад ли? Краката му бяха широко разтворени и тялото й бе отпуснато на бедрата му. Той бе заровен дълбоко в нея, едната му ръка бе на гърба й, а другата на дупето й, карайки я да почувства, че й липсва докосването на ръцете му около кръста й. Но ако се отпуснеше назад нямаше да се отдалечи много от него.

Тедра го направи и веднага разбра защо го бе поискал от нея. В тази позиция гърдите й се озоваваха точно пред лицето му, позволявайки му да притисне лице към едно от меките хълмчета. Той не я захапа, но засмука връхчето толкова силно, че тя си помисли, че е решил да я погълне цялата. Младата жена проплака от удоволствие. Чалън застина в нея и експлодира, разтърсващо и… О, Звезди, каква красота, какъв екстаз!

Тя беше толкова замаяна, че дори не усети как той я положи нежно на мекото легло, нито когато я целуна за лека нощ — нещо, което се бе превърнало във вечерния им ритуал. А единственото, което забеляза той, бе, че за първи път тя сама обви ръце около него и го прегърна, преди да заспи.