Джоана Линдзи
Жената на воина (10)

Глава десета

Това, което варваринът нарече хатаар беше грозно, грамадно, космато същество. С дълга шия, дълга грива, висяща от двете страни на врата, с четири дълги и тънки крака и космата опашка влачеща се по земята. Гърбът му, на който трябваше да се качат, бе на височината на Тедра. Тя вече знаеше, че това са ездитни животни, но Ша-Ка’арците сигурно ги наричаха по друг начин, ако въобще имаше такива на планетата им, защото самата дума хатаар не съществуваше в речника им. Предците на Кистранците бяха използвали подобни животни за придвижване, но те не бяха дори наполовина толкова грамадни и грозни, и отдавна бяха изчезнали.

Хатаарът на варварина имаше черна козина, а опашката и гривата му бяха бели, и което бе най-интересното, изглеждаха съвсем чисти. Съществото бе завързано за едно от дългата редица дървета, в края й или в началото в зависимост от коя страна идваш. На Тедра много й допадна да върви в сянката на ниските, красиво оцветени в зелено дървета и да усеща аромата на пръстта и на различните растения. Цялата растителност на Кистран бе загинала по време на Великия недостиг на вода, което бе довело до изобретяването на соларните бани. По онова време, храната на планетата е била отглеждана на космически станции или внасяна от други светове, а дървото отдавна е било определено като ниско ефективен строителен материал, затова изчезването на зеленината не се е считало за голяма загуба, нито пък за важен за решаване проблем. А когато учените най-после решили да се заемат с тази задача, почвата била станала прекалено неблагоприятна и била годна само за павиране и строене. Кистранският парк представляваше голяма площ, покрита с кафяви плочи, върху които бяха разпръснати гигантски скулптури на дървета и растения, доста по-различни от тези, които виждаше сега.

Варваринът носеше горкия тараан, който бе жив единствено, защото бе зашеметен. Явно мъжът бе доволен от това, защото бе казал, че така няма да оставя кървави дири след тях. Тедра се въздържа да го попита какво означават думите му. Тя не виждаше други представители на тукашния животински свят, но това не означаваше, че те не са наоколо.

Около шията и гърдите на хатаара имаше сложено някакво странно приспособление, към което бяха прикрепени юздите, а към гърба на животното се издигаше нещо като ръкохватка, за да компенсира липсата на седло, тъй като гърба на съществото бе покрит само с едно одеяло. Дълъг кожен чувал и две малки животинки, подобни на зайци висяха на къси въжета върху гърба на хатаара, а след малко варваринът завърза до тях и тараана, и то достатъчно високо, че да не се влачи по земята.

Тедра определено не изпитваше нетърпение да язди грамадното същество, където и да отиваха, макар гърбът му да бе достатъчно широк, че да събере удобно двама, дори трима души. Но придружителят й не се качи на гърба на животното, дори и след като явно приключи с всичките си задачи. Той се обърна към нея, изгледа я продължително и посочи с пръст туниката й.

— Това все още ме обижда, жено.

Той не каза нищо друго, просто зачака, сякаш тя можеше да чете мисли. И явно наистина можеше. Изсечените му устни не се усмихваха, но вероятно би трябвало. Той бе направил всичко по силите си, за да й обясни какво й е мястото на планетата му и тя не можеше да продължи да се съпротивлява. Или трябваше да свали обидните дрехи от гърба си, или той с удоволствие щеше да го направи вместо нея, а тя можеше да си представи колко неприятно ще бъде това преживяване.

След това й хрумна идеята, че ако тя съблече нещо, варваринът също може да последва примера й. Все пак кой енергичен мъжкар, без значение от коя планета е, би пропуснал подобна възможност? Бяха сами, а на гърба на хатаара имаше прекрасно одеяло, което биха могли да постелят под най-близкото дърво. Не беше чак толкова невероятно да предположи, че малко приятно време прекарано в сексуално споделяне, може да промени характера на варварина към по-добро. Малко ласки от негова страна със сигурност щяха да подобрят настроението й.

— Обзалагам се на петдесет обменни жетона, воине, че никога не са те обвинявали, че си особено деликатен. Но няма нищо. И благоразумието си има своите предимства. За твое щастие, аз знам как да бъда любезна.

Тя му се ухили палаво, после свали единия си ботуш, хвърли го към него и започна да сваля втория. Удобният й колан се отвори с щракване и окуражена от тъмните му очи, които следяха внимателно всяко нейно движение, тя го постави на врата му и се засмя тихо, когато той остави ботушите и колана на земята до себе си. Опънатият горен ръб на туниката й бе замислен така, че да позволява бързо събличане и само след миг, дрехата се присъедини към останалите й вещи на земята. Но съсредоточен върху разголената горна част на тялото й, варваринът пропусна да забележи как тя свали и панталоните си.

Той бе видимо възхитен от долната й дреха, която плътно прилепваше към тялото й. Направена от блестящ сребрист трилон тя я покриваше от горната част на гърдите до пръстите на краката и това още повече го очароваше. Беше нужно само едно дръпване в горния й край и дрехата се свлече до глезените й. Тедра трябваше само да отстъпи встрани, за да се измъкне напълно от одеянието.

За един дълъг, мълчалив миг, очите му обстойно изследваха това, което бе спечелил с предизвикателството. Тедра стоеше неподвижно, а игривото й настроение се бе изпарило. Никой друг мъж не я бе виждал гола и тя не бе осъзнала колко смущаващо може да бъде това преживяване. Тедра не можеше да разбере, какво точно си мисли варваринът и дали харесва видяното. Черните му очи не издаваха нищо.

— Зад воинските дрехи се е криело много повече, отколкото предполагах, керима.

Гъста червенина плъзна от гърдите й към бузите. Знаеше, че говори за едрите й гърди, дори и да не се бе втренчил в тях, докато изричаше думите. Сребристото трико спомагаше тази част от тялото й да изглежда плоска. Необходима мярка за някой с нейната професия, който не можеше да си позволи неочаквано нападение да попречи на работата му. Щеше й се да не го бе споменал. Още повече й се искаше, той да направи крачката, която ги разделяше, да я вдигне на ръце и да я прегърне, за да стопи неудобството, което чувстваше, задето бе напълно гола, а той не.

Какво въобще чакаше още? Със сигурност не и покана.

— Това можеш да задържиш — каза й, вдигайки кристалната огърлица, която бе свалила заедно с туниката.

Той се приближи и внимателно я сложи около шията й. Дори издърпа косата й настрани, докато тя си мислеше, Сега ще ме целуне. Но той не го направи. Просто отстъпи назад, за да се възхити как двата реда кристали блестят върху гърдите й, а Тедра можеше само да стои и да го гледа объркана. Въздържанието му не бе нормално. Дори противоречеше на всичко, което бе научила за мъжете и сексуалното споделяне. Може и да не бе правила секс досега, но знаеше всичко за него. Варваринът й бе наложил служене, чрез сексуално споделяне. Това искаше от нея, нали?

Но каквото и да значеше, Тедра имаше неприятното чувство, че скоро няма да го разбере и разочарованието й неочаквано стана толкова остро, че сарказмът й просто се изля с думите:

— Кристалите си подхождат прекрасно с това облекло, нали?

— Наистина.

Тя се разгневи.

— Сега не е времето да се съгласяваш с мен, воине. Не се съблякох, за да стоя тук чисто гола, затова ми дай нещо друго, което да… Звезди, какво е това? — изпищя Тедра, виждайки огромен бял звяр да се приближава към тях откъм дърветата. — Пулсарът ми, бързо човече… дай ми го, преди да се превърнем във вечерята на това нещо.

Тя протегна ръка, в очакване мъжът да й подаде оръжието, без да сваля и за секунда очи от звяра, който се приближаваше към тях. Тедра се притесни, че животното е месоядно, защото бе грамадно, колкото хатаара и с изпъкнали остри зъби. Едва ли варваринът можеше да се справи с него. Главата му бе кръгла с големи очи, тялото му бе издължено и гладко, с къса козина, а опашката — дълга, като стебло на младо растение. Едната му лапа бе два пъти по-голяма от юмрука й и тя нямаше никакво желание да се срещне с дългите извити нокти на лапите му. Тъй като не почувства нищо в ръката си, тя погледна варварина, който просто стоеше и се взираше в звяра. Дори не бе посегнал към меча на кръста си, а явно нямаше намерение да й върне оръжието. Бе застанал с гръб към нея и на кръста му висеше пулсарът й, затова тя дори не се поколеба. Но в мига, в който пръстите й докоснаха оръжието, дланта му сграбчи китката й и отблъсна ръката й.

— Да не си полудял? — изкрещя тя.

Варваринът само погледна надолу към нея, с неразгадаемо изражение. През рамото му тя видя, че звярът приближава все повече, вече бе само на десет крачки от тях. Тогава чудовището изрева силно.

— О, Звееездиии! — силно изпищя Тедра и хукна към най-близкото дърво.

Чу смеха му зад себе си още преди да достигне най-ниския клон, който бе на около четири метра над земята, но това не я спря да се покатери до него. Клонът бе достатъчно здрав, за да я издържи, но все пак тя се вкопчи в ствола на дървото, сякаш от това зависеше животът й, учудена, че се е добрала до горе, тъй като катеренето по дърветата бе нещо напълно непознато за нея. Позволи си да погледне надолу, едва когато се настани и вече бе сигурна, че е в пълна безопасност.

Там разбира се бе варваринът, и макар да не се смееше, изглеждаше така, сякаш едва се сдържа да не го направи. Тя се досети за причината, след като видя грамадния подобен на котка звяр да седи на земята до него, като проклет домашен любимец, какъвто май наистина беше. Все още можеше да чуе звука, който издаваше воинът, докато опитваше да потисне смеха си. А животното гледаше нагоре към нея с прелестните си сини очи, сякаш тя беше нещо много интересно. И така, както се бе покатерила гола на дървото, явно наистина бе невиждана гледка. На всичкото отгоре, се чувстваше толкова глупаво и нелепо, че цялата бе поруменяла.

— Дървото, на което си се покатерила, керима, няма да ти свърши никаква работа — каза й той, карайки я да се чуди какво има предвид.

— А?

— Фембеърите си играят по дърветата. Ако той искаше да те изяде, щеше да се качи при теб на този клон.

Значи така изглеждаха фембеърите. От Суб-Лим бе научила, че това е някакъв вид диво животно, което трябва да бъде избягвано, макар точно това долу да не изглеждаше толкова диво, а само дяволски плашещо. Беше последвало варварина и така застанало на четирите си лапи, стигаше до гърдите на мъжа. Сега и двамата стояха под дървото и гледаха към нея.

— Слез долу, жено, и да тръгваме.

Това ли беше? Нямаше ли да получи извинение, задето бе допуснал да се изплаши до смърт?

— Всъщност, от тук гледката е много хубава — сопна му се тя.

Той игнорира тона й и каза:

— Скочи и аз ще те хвана.

Кората на дървото вече бе разранила нежната кожа на корема й и на вътрешната страна на бедрата й, затова Тедра не възрази на думите му. Тя хвана клона и леко спусна тялото си надолу, докато увисна във въздуха, държейки се само на ръце. Щом усети дланите му тя пусна клона, ръцете му бързо се обвиха около краката й и я задържаха. За един спиращ дъха миг, бузата му се опря в корема й, а след това той бавно, много бавно я спусна надолу, докато краката й докоснаха земята.

Това трябваше да бъде. Възбуждащата ласка на тяло, докосващо друго тяло, сякаш бе предварително обмислена от него. Горещ възел от очакване се стегна в стомаха й. Ако и сега не я целунеше…

Той я погали нежно по дупето с лявата си ръка и в следващия миг тя го видя как се отдалечава от нея. Той си тръгваше! На Тедра й се прииска да изпищи и да тропне с крак. Разбира се, не го стори. Обикновено, когато беше раздразнена, тя се подлагаше на изтощителни упражнения, за да спести на приятелите и колегите си, неудобството да изпитат пълната сила на гнева й, който кипваше, когато се чувстваше по този начин. Но трябваше да признае, че никога преди не бе изпитвала такова раздразнение, нито толкова остра нужда от сексуално споделяне.

Тя стоеше там, гола и го очакваше, а той просто се бе обърнал и се бе отдалечил. Все още не можеше да повярва, че го бе направил. Нима този мъж бе направен от камък? Или може би, чувството не бе взаимно и в действителност, той не я желаеше. Бе я поискал, и според него, тя бе жена свободна да бъде поискана, тогава какво чакаше? Дори по-рано днес, когато предизвикателството завърши, той я бе притиснал в една от най-добрите позиции за сексуално споделяне, но въобще не се възползва. Цели пет години се бе опитвала да отбягва сексуалното споделяне и когато най-после реши, че времето е настъпило, мъжът, с когото искаше да бъде или си бе тръгнал, или въобще не я желаеше. Проклет късмет.

— Жено?

Той и подвикваше, проклетникът! Това й припомни коя е и възвърна контрола й. Тя тръгна след двойката, чакаща я пред хатаара, а синьо-зелените й очи бяха присвити и светеха. Вече не се страхуваше от белия звяр.

— Предполагам, че е твой приятел? — попита тя високо.

— Много добър приятел.

Пръстът й се заби в центъра на гръдния му кош.

— Можеше да ми го кажеш и по-рано, праисторически идиот такъв, вместо да ме оставяш да…

— Жено — прекъсна я той, с лека изненада и голяма доза неодобрение. — Откъдето и да идваш, сега си в Кан-ис-Тра. Ще почиташ законите ни и ще се държиш като жена от Кан-ис-Тра.

Тедра изсумтя.

— С други думи, не мога да те прокълна или да ти кажа каквото заслужаваш, заради глупавата ти шегичка?

— Към воините по всяко време ще се отнасяш с уважение.

— Или какво?

— Или ще бъдеш наказана от този, който те защитава — каза й спокойно, но в очите му светеше обещание, за което въобще не я бе грижа.

— Голяма защита — заяви недоволно тя, но с по-малко плам. — Нали не мислиш наистина, че чудотворно ще се трансформирам в модерната Кан-ис-Транска домакиня, която ще скача покорно да изпълнява всяка твоя команда?

Той се вгледа надолу към нея за един дълъг напрегнат момент и тя разбра отговора му, още преди да е изрекъл думите.

— Да, ще станеш такава.

Може би щеше да се държи като такава… засега. И ако реши, че би могла да издържи наказанието му… Тялото й бе тренирано да изтърпи доста болка и след това да продължи да функционира нормално. Просто трябваше да изчака, за да разбере.

Варваринът явно реши, че засега се е смирила, защото не й каза нито дума, а се обърна към хатаара и свали тънкото одеяло от гърба му. После взе големия си кинжал и направи дупка в средата на плата. Преди Тедра да разбере намеренията му, той нахлупи одеялото на главата й и тъканта обгърна тялото й отпред и отзад, а мъжът дори се засуети за миг, за да извади отвън огърлицата й и дългата й коса, нагласяйки ги както му харесваше.

Тя не знаеше дали да му благодари или не. Одеялото миришеше като хатаара, но тъканта бе много мека и нежна върху кожата й. Не я покриваше перфектно, бе само до средата на бедрата й, но не можеше да падне от раменете й, а отстрани стигаше до китките й. Разбира се, нямаше никакво дъно.

Тя реши да не му благодари, защото бе гола по негово настояване, не по свое.

— Трябва ми колан — промърмори тя намусено. — Моят ще свърши работа.

Той дори не погледна дрехите й, струпани на земята. Обърна се, бръкна в торбата, висяща на хатаара, и извади от него едно въже, подобно на това, с което завързваше животните.

Тедра простена вътрешно.

— Това е малко старо и под старо разбирай старомодно, не мислиш ли? На моя колан му няма нищо.

— Хубав колан е… за воин — отвърна той, след което я погледна в очите и каза нежно: — Не се нуждаеш от колан, керима.

— Тогава какво… — той хвана двете й китки с голямата си ръка, притисна ги една към друга и започна да омотава въжето около тях. — Хей, чакай една проклета минута! — каза раздразнено, но и леко разтревожено Тедра. — Заклех се, че ще остана за месец с теб, воине. Това не е нужно, и ти го знаеш!

— В началото се отнасяме с недоверие към всички пленници и тези, които са изгубили предизвикателства.

— Никой няма да повярва, че аз съм те предизвикала и съм загубила.

— Трябва да бъдеш благодарна за това, керима. Към загубилите предизвикателство се държат с презрение. А към пленниците с леко любопитство.

— Ако ми оставиш дрехите…

— Всеки воин в лагера ми ще настоява да ги свалиш. Аз не съм единственият, който ще се почувства обиден от тях.

Тедра стисна зъби, дръпна въжето пристегнало китките й и погледна воина.

— Трябва да ти го призная, скъпи. Проклятие, ти наистина можеш да накараш една жена да се влюби в теб от пръв поглед.

— Този твой навик да говориш безсмислени неща, е много объркващ, жено. Най-добре се придържай към истината.

— С удоволствие — каза тя възмутено. — Но това значи, че ще ти се наложи да ме накажеш, както постоянно ме заплашваш.

— И каква е истината?

— Започвам да те мразя, теб и планетата ти, и проклетите ви дрехи. Разбери това и го преглътни.

Тя се извърна, защото не искаше да види реакцията му от думите й, но той хвана лицето й и го обърна към себе си. На лицето му бе изписано веселие и това я обърка. А после думите му я объркаха още повече, защото си противоречаха с веселието.

— Беше права, керима. Тези думи заслужават наказание. За това ще се погрижим много скоро.

— Благодаря. Точно това имах нужда да чуя.

Той поклати глава, сякаш бе изправен пред твърдоглаво дете, и после погледна към завързаните й ръце. Загледа се в нея за един много дълъг миг и Тедра помисли, че си е променил мнението. Но нямаше този късмет. Вместо това той вдигна захвърлените й панталони, отряза по едно парче от всеки крачол, карайки я да изстене, заради съсипването на нещо толкова красиво, и след това сложи всяко от парчетата на ръцете й, под въжето. Да не би да се опитваше да предпази кожата й? Колко деликатно… и отново колко противоречиво… от негова страна. Защо го интересуваше? Той я бе завързал. Какво го беше грижа дали въжето ще протрие кожата й, или не? Тя не бе нищо повече от една пленница. Ако искаше да е по-точна, бе загубила предизвикателство.

В момент на отвращение към сегашното си състояние и към отсъствието на компютъра й, тя заговори на родния си език.

— Надявам се, че чуваш всичко това, Марта, защото продължаваш да трупаш черни точки. Когато се измъкна от това, няма просто да те продам, смятам да те унищожа… ще откъсна всичките ти кабели, ще строша платките ти… и това ще е само началото. И след като ще трябва да понасям това наказание цял месец, дори и не си помисляй, че времето ще работи на твоя полза. Няма да забравя, че можеше да ме спасиш, преди да загубя това проклето предизвикателство и ще се налага да търпя цял месец арогантността на този варварин. Ти ще…

Парче плат запуши устата й, секвайки потока думи, а пред очите й се появи второ парче, което бе сложено така, че да държи първото и бе завързано на тила й.

Тедра нямаше как да предотврати случващото се със завързани ръце. Всичко, което можеше да направи, бе да крещи гневно, но звукът бе твърде писклив и неприятен, и тя не продължи да го издава дълго.

Когато се предаде, го видя да стои пред нея, надянал неразгадаемото си изражение.

— Това ще се случва всеки път, щом започнеш да говориш на твоята Марта на език, който не разбирам — каза й той. — След като си научиш урока, ще ти позволя да говориш отново, но на Ша-Ка’ански.

Ша-Ка’ански ли? Така ли нарече езика, който бе научила? Марта й бе казала, че на тази планета говорят само един език и варваринът трябваше да знае това. Макар Тедра да бе говорила и на друг език, мъжът все още вярваше, че тя е от друга държава, а не от друга планета. Което значеше, че тази планета е Ша-Ка’ан.

Тедра не знаеше защо, когато го разбра, се почувства така, сякаш бе постигнала нещо. Може би защото все още не бе научила името на своя мъчител, а само това на държавата и на планетата му. Но макар настроението й да се бе подобрило малко, тя имаше нужда да обмисли всички лоши неща, които й бе причинил варваринът. Бе завързана и й се бяха карали като на малко дете. Какво ли следваше?