Джоана Линдзи
Жената на воина (24)

Глава двадесет и четвърта

— И колко дълго смяташ, че ще можеш да ги държиш така, преди някои от останалите воини да забележат и да им се притекат на помощ?

Чувайки думите „някои от останалите воини“, Тедра си помисли, че гласът принадлежи на някой от мъжете Дараши. Но щом погледна през рамо, разбра, че няма толкова голям късмет. Не бе разпознала гласа, но щом видя лицето, веднага разбра, че зад нея е Тамирон, приятелят на Чалън. Просто не знаеше дали е успяла да се измъкне от неудобната ситуация, или е загазила още повече. По-скоро беше второто, ако можеше да се съди по ледения поглед, с който я гледаше.

Тя реши да бъде благоразумна и да освободи жертвите си. Може би едно извинение щеше да реши всичко.

— Прощавайте, момчета, но Тамирон може да свидетелства…

Думите й бяха прекъснати от възмутено възклицание. Тя всъщност не бе наранила воина Буллан, но го бе изнервила до крайност. Затова той реагира веднага, щом Тедра пусна меките му части, като веднага я обезвреди. Този път само една от ръцете му се обви около нея, но я стисна толкова силно през гърдите, че дъхът й секна. Другата му ръка се погрижи ръцете й да нямат възможност да се докопат до нито една от частите на тялото му, към които бе особено привързан, не че тя имаше достатъчно сила да го направи, след като не можеше да си поеме дъх.

През това време, другият воин масажираше китката си, движеше изтръпналите си пръсти и я гледаше с убийствен пламък в кафявите си очи.

За щастие, Тамирон застана между двамата и възпря мъжа да предприеме някакви действия. Но ако не направеше нещо в най-скоро време, нямаше да я е грижа какво ще стане. Вече виждаше петна пред очите си от липсата на кислород.

— Тази жена си има защитник, Коган.

— Лъжеш, Тамирон Джа-На-Дер! Тя не носи никакви цветове.

— Това се дължи само на невежеството й — думите му донякъде успокоиха Коган. — Тя не е от Кан-ис-Тра и не знае нищо за нашите обичаи. Освен това, е обучавана много по-различно, отколкото нашите жени, както и двамата сами се убедихте. Мислиш ли, че жена от Ша-Ка-Ра би се държала по този начин? — Тамирон не очакваше отговор, нито го изчака. Той погледна строго към Буллан и каза твърдо: — По-добре я освободи, преди да ти се наложи да отговаряш пред шодана.

— Няма нужда да замесваме шодана.

Въпреки че Тедра бе доста замаяна, много добре чу колко нервно прозвуча отговорът на Буллан. И проклет да е, той я пусна моментално. Тя едва не падна по очи, но Тамирон бе достатъчно близо до нея и успя да я улови.

— Добре ли си, Тедра-Де-Ар?

В момента, тя бе прекалено заета, да си поема въздух, за да му отговори, но когато го направи, започна да се оплаква, докато се отдръпваше от него.

— Същият си като моя андроид — и той ме нарича с пълното ми име. Де Ар е само моята категория, а не последно име, затова можеш да ме наричаш просто Тедра, като всичките ми приятели. Ако ли не, можеш да се обръщаш към мен с „жено“. Вече започнах да свиквам с това.

— Хубаво е да знам, че приемаш някои неща в страната ни. Ако беше достатъчно умна да се съгласиш с всичко, нямаше да бъдеш поискана от воин, който смята, че има пълното право да го направи.

— Ще започна да те харесвам, бебчо, ако това е цялото конско, което ще получа от теб.

— Конско? Сигурен съм, че ще получиш много повече от това, Тедра.

— О, стига де, наистина ли смяташ да му разкажеш всичко това?

Преди да успее да й отговори, Коган ги прекъсна.

— Искам да узная кой е нейният защитник, Тамирон, или трябва да приема на доверие думите ти, че има такъв, след като присъствието й сама на пазара и без цветове сочи противното?

Тедра погледна единият, а после и другият. Очакваше да чуе обяснение за това как е изгубила предизвикателство. Все още не бе научила, че арогантността на воините ги прави доста подозрителни и помежду си. И тъй като приемаха това за нещо нормално, думите им не се считаха за обида. Явно всеки от тях имаше право да се съмнява и да спори без значение кой е замесен.

— Не е нужно да вярваш на думата ми — каза Тамирон, но се ухили, когато добави: — Просто иди до замъка и попитай, който й да е там, къде спи тази жена. Всеки ще ти каже, че тя спи в покоите на шодана.

— Това прозвуча твърде грубо — каза тя, докато наблюдаваше как двамата воина побързаха да се отдалечат след тези думи.

— Казах го, за да те накарам да се засрамиш, но като те гледам не виждам да изпитваш срам. Най-добре ще е да оставя да бъдеш наказана от този, който има права над теб.

Тя хвана ръката му и го поведе обратно към замъка.

— Но аз харесвам много повече твоя начин за дисциплиниране. Можеш да продължиш да ми се караш и след това не е нужно да даваш допълнителен рапорт за деня — Тедра чакаше да й отвърне, че няма да каже на Чалън за малкото й бягство, но той запази мълчание. Тя стисна зъби. — Виж, всичко, което исках, беше да разгледам града ви. Нямаше да ходя далеч и не се опитвах да избягам, ако така мислиш.

— Вярвам, че си разбрала, че да напуснеш Ша-Ка-Ра сама, няма да бъде много лесно. Не съм си и помислил, че се опитваше да избягаш — той изведнъж се засмя. — Нямаше да се вдигне толкова шум, ако си носеше наметалото. Разбира се, аз не възнамерявах да те оставя да се отдалечиш прекалено много от замъка и щях да те спра.

— Ти си ме проследил? — попита го удивена.

Той само кимна и изобщо не изглеждаше засрамен, задето не се бе намесил преди ситуацията да стане прекалено заплетена. Тамирон смяташе, че поне би трябвало да си е научила толкова добре урока, колкото него. Изведнъж Тедра проумя думите му и осъзна, защо е била забелязана толкова лесно и защо му се е наложило да я спасява.

— Заради проклетите наметала е, нали? И след като са различни на цвят, това бяха цветовете, за които говореше воина, за тези на наметалата, нали?

Отново кимване, но този път последва и обяснение.

— Цветът на фамилията Ли-Сан-Тер е синият, но цветът на домакинството на шодана е бял. И двата цвята се разпознават като цветовете на Чалън. Щом си напуснала замъка без наметало и обувки, е било много вероятно да те поискат. Нямаше ли обувки към чаурито ти?

Тя погледна намусено към оскъдния си тоалет и голите си крака.

— Ако имаше, мислиш ли, че нямаше да ги обуя?

Той се усмихна, признавайки й, че има чувство за хумор, но все пак поклати глава в явен знак за неодобрение.

— Сигурен съм, че Чалън не би позволил да излезеш от замъка сама, без да може да те придружи лично. Той трябва да научи за това твое неподчинение…

— Хей, спри за миг — прекъсна го тя.

Това не бе леко провинение, изискващо леко наказание. Ако Тамирон не бе там, за да се намеси, последствията можеха да станат много сериозни. Сигурно и наказанието й щеше да е сериозно, след като Чалън узнаеше.

— Ами ако се закълна, че това няма да се повтори никога вече? — попита тя с надежда. — Тогава ще обмислиш ли да не му казваш за случилото се и то да си остане между нас?

— И да рискувам Коган или Буллан да се изнервят и да отидат да се извинят на шодана заради намерението си да поискат неговата жена?

— Аз не съм неговата жена — озъби се тя, и то само защото разбра, че е прав. Ако Чалън разбереше за случилото се дори с ден закъснение, щеше да бъде много по-лошо. Тя щеше да се чувства виновна, задето бе крила тайната от него и задето бе замесила най-добрия му приятел. — Знаеш ли — каза, когато стигнаха до портите на замъка. — За известно време бях забравила, че въобще не харесвам този свят. Трябва да съм благодарна, че ще ми го припомнят доста добре. Членовете на „Откриване на света“ са длъжни да стоят настрана и да са равнодушни към световете, които са открили, за да не се изкушават да останат там. Изследователите обикновено не са особено доволни, ако изгубят някой от пилотите си заради това.