Джоана Линдзи
Жената на воина (16)

Глава шестнадесета

Тедра обви ръце около голите си крака и спокойно подпря буза на коленете си, а гребенът, който преминаваше през косата й, почти я приспа. Чалън я решеше почти от половин час и по нищо не личеше, че скоро ще спре.

Когато той извади златния гребен, след като се навечеряха, и й нареди да седне между коленете му на кожата, тя не знаеше какво е намислил. Косата й бе толкова заплетена, че според нея, можеше да се оправи само с кама. Воинът бързо се бе справил с оплетените къдрици, но не спря дотам. Тя започваше да мисли, че просто му харесва да разресва женски коси. Дори не й хрумна, че може да е очарован от нейната.

Не тръгнаха на сутринта, както бе планирал. След като бяха преживели заедно прекрасното сексуално споделяне, Тедра бе заспала отново и Чалън я бе оставил да спи цялата сутрин. Тя се бе събудила на обед и веднага се бе хвърлила върху него, за второ, този път много по-бавно изживяване.

Чалън се наведе напред, леко захапвайки голото й рамо, и тя се разбуди веднага. Мъжът наистина обичаше да хапе. Захапванията му бяха достатъчно силни, че да я накарат да му обърне внимание, но въпреки това, не чак толкова, че да й оставят белег. И всеки път, когато силните му бели зъби гризнеха кожата й, успяваше да я изненада.

Тя въздъхна и погледна през рамо към него, за да види какво иска, и веднага се ухили на погледа в тъмните му очи. Този поглед вече й бе познат, същият, който бе видяла вчера и бе улавяла неведнъж и днес, няколко страхотни пъти. В него личеше, че я желае отново. Тя нямаше нищо против. Нито бе изненадана. Бе спряла да се учудва още на третия или четвъртия път, когато я бе придърпал под себе си. А след това престана и да брои, просто прие факта, че е попаднала в ръцете на един невероятен варварин. Каквато и да бе причината, поради която й бе отказвал миналия ден, днес той се бе реванширал. А и как би могла да се оплаче, след като получаваше много повече удоволствие, отколкото се нуждаеше?

— Искаш ли нещо, Чалън? — измърка тя тихо и само след миг бе завъртяна и притисната до гърдите му, докато той падаше по гръб на кожата. — Да приемам ли това за отговор? — целуна нежно гладката му брадичка, която по-рано днес го бе наблюдавала да бръсне с някакво острие.

Без да изрече нито една дума, той й посочи устните си и тя нежно и лениво прокара език по тях. Когато не направи нищо повече, той се опита да я захапе… но не успя. Тедра се изкикоти, а после изписка тихо, когато той опита отново. Бедата на тази игра бяха ръцете му, които бяха обвити около нея и не й позволяваха да се помръдне. Неспособна да избяга от него, тя скоро започна да го целува точно така, както той искаше от нея, давайки му целувката за съединяване, която й бе отказал миналата нощ.

Преди обаче наистина да се бе отнесла, той се отдръпна леко от устните й и я попита:

— Разранена ли си?

Според нея въпросът му бе позакъснял, но все пак, предпочете да не му посочва този факт.

— Не.

— Няма да ми кажеш, дори и да си, нали?

Тя му се ухили.

— Не.

— За последен път днес, керима, давам ти думата си.

— Само не се жертвай заради мен… или ти си разраненият? — заради тази обида тя получи ухапване по шията. — Ох! Е, значи можеш да го правиш цял ден и цяла нощ. Никога не съм се съмнявала в това.

Думите й го накараха да се разсмее високо. Мъжът наистина обичаше да правят секс. Тедра откри, че и на нея й харесва, и то не по-малко, отколкото на него. Той я караше да се смее. А понякога да иска да крещи. И през повечето време, тя наистина крещеше, когато удоволствието я заливаше с невероятна сила.

Сега той я повдигна и я сложи да седне на гърдите му, с разкрачени от двете страни на тялото му крака, а стъпалата й стигаха до бедрата му. В тази поза цялото й тяло бе в обсега на ръцете му и нито една част от нея не остана недокосната, след като започна да я милва. Този път, той не й позволи да го докосне, принуждавайки я да отпусне ръце на бедрата си и да не ги мърда от там. Всичко, което можеше да направи тя, бе да стои мирно, да гледа как страстта се разгаря дълбоко в очите му и да се чуди, какво се отразява в нейните собствени.

— Подай ми гърдите си.

Тя изскимтя, когато устата му се присъедини към ласките на ръцете му.

— Ще бъде… прекалено много… Чалън.

— Подай ми гърдите си — повтори отново той, но този път като заповед.

Тедра се наведе бавно напред, стенейки от очакване, точно както би стенела някоя поискана жена. Но тя знаеше, че има добра причина и че е права. В мига, в който се наведе над него, устата му се сключи около зърното и го засмука, а тя подивя, при мисълта, че той няма да побърза и че ще си даде достатъчно време, за да й се наслади. След четвъртия път, в който се сляха този следобед, вече не бе толкова гладен за нея. А нейното желание към него се появяваше всеки път, щом се съединяваха, без значение колко рано и колко често се случваше.

Нямаше да го моли, нямаше.

Тя се отдръпна само за да може Чалън веднага да я дръпне обратно и да засмуче връхчето на другата й гърда. През опънатите й нерви сякаш потече лава, плъзгайки се от гърдите към слабините й, като с всеки изминал миг, горещината ставаше по-силна. Тя трепереше и кипеше вътрешно от желание. Забрави къде трябваше да стоят ръцете й и бурно се тласна срещу него, с ясно намерение. Опитваше да се дръпне назад по тялото му, за да го открие, без негова помощ, но той просто постави ръце на ханша й и я прикова неподвижно на едно място, точно там, където я бе поставил преди.

Моля те, крещеше умът й, докато стискаше зъби и устни и плачеше мълчаливо.

В следващия миг той бе върху нея. Чалън се тласна в тялото й, прониквайки много, много на дълбоко, и тя свърши, експлодирайки около него в непрестанни тръпки от най-сладкия, прекрасен екстаз, който продължи, докато той се тласкаше в нея. Това усещане, сякаш продължи безкрайно и бе доста изтощително. О, Звезди на небето!

Тедра не знаеше колко време е изминало. Предположи, че е припаднала, защото изведнъж вече гледаше нагоре към Чалън. Не си спомняше кога накъсаният й дъх се е успокоил, нито кога сърцето й е спряло да препуска лудешки, но се бе случило. Той й се усмихваше с мъжко превъзходство, което всеки друг път щеше да я накара да му се разкрещи, но точно сега, реши, че напълно си го е заслужил. Знаеше на какво е способен нейният воин. Може би, понякога малко я влудяваше, но в крайна сметка резултатът си заслужаваше повече от всичко на света.

— Тази нощ, ще спя като пеленаче — обяви тя с въздишка.

— Преди това ще поговорим.

— Разговор? — примигна тя. Днес не си бяха говорили особено, но защо трябваше да го правят точно сега? — О, хайде, бебчо, луната тъкмо изгря, а аз се чувствам толкова отпусната… — въздишайки тежко, тя седна, кръстоса крака пред себе си и положи ръце на коленете си. Позиция точно за разговор. — Предполагам, че ще говорим — прие неоспоримия факт, но по изражението й личеше, че не е особено доволна.

— Как така се оказа недокосната девица, след като изглеждаше… сякаш не си?

Тедра се ухили и се отпусна.

— Това ли те тормозеше? Казва се сексуално обучение, скъпи, и е задължителен предмет за изучаване от всички. И точно по тази причина, това, че не съм го правила, не означава, че не знам какво и защо се случва.

Изведнъж тя се засмя.

— И сега най-после осъзнах, защо Кистранците стават толкова докачливи, ако не си получат дневната доза — при вида на объркания му поглед, тя въздъхна. — Това беше един вид комплимент… о, забрави. Отговорът ми удовлетворява ли те?

Той поклати глава.

— Ами какво ще кажеш за свободното си държание?

— Какво за него? Предполага се, че трябва да се преструвам, че не харесвам това, което виждам? Умна, нахална и арогантна, това съм аз.

— И все пак, с такова държание, една жена много лесно би могла да си намери мъж, с който да се съедини. Как си достигнала до тази възраст, без да се съединиш с никого?

— Защото все още не те бях срещнала, сладурче.

— И това е комплимент… може би?

— Не „може би“, а точно комплимент. Просто никога не съм харесвала това, което ми е било предлагано, докато не срещнах теб. Всъщност, малко по-сложно е от това. Просто не бих могла да се чувствам удобно с мъж, който… който бих могла…

— Да предизвикаш и да победиш?

Тя реши, че типично по мъжки би трябвало да е обиден, но той й се усмихваше.

— Ще е по-добре да ти обясня всичко, за да не си помислиш нещо погрешно за Кистранските мъже. Аз не съм обикновен Охранител 1, трениран да си служи с оръжия и да воюва. Моето обучение е много повече от това, тъй като съм учила не само модерния боен стил, но и стиловете, които са използвали Древните. Това не се практикува от много отдавна, защото мощните оръжия са го обезсмислили — тя се намръщи на изражението му. — Не изглеждаш така, сякаш следиш мисълта ми.

— Може би, защото не го правя.

— Тогава погледни го от този ъгъл. Колко уверен щеше да се чувстваш в мое присъствие, ако стоях тук с пулсар насочен към теб? Щеше ли да си лежиш удобно и да се опиташ да ме прелъстиш, знаейки, че всеки момент мога да те зашеметя? И все пак запомни, ти не идваш в леглото ми с подобно оръжие под ръка… е, имам предвид, че нашите мъже не го правят. Ти обаче, от друга страна, имаш подобно оръжие, тъй като си много силен. Сега виждаш ли какво искам да ти кажа?

— Вашите оръжия са създадени така, че да могат сами да водят битка. И поради тази причина, Кистранските мъже са забравили как да ги използват?

— Именно. О, те все още знаят, как да удрят, но това е нещо много нищожно в сравнение с това, което мога аз. А Кистранските мъже не биха вдигнали така или иначе ръка срещу една жена. Сега разбираш ли, защо все още никой не ме бе обладал?

— Да, защото си избрала да бъде така. Но не, не обяснява, защо не са те поискали. След като един мъж види нещо, което желае, и то е въоръжено, винаги би могъл да намери начин да го обезоръжи.

— Налагаше ли се да показваш арогантността си в този спор? — попита тя отвратена. — Ти не би могъл да се държиш така, но Кистранските мъже го правят. И твоето оръжие, приятелче, е невероятният ти размер и стоманените ти мускули. — А после добави не по-малко арогантно от него: — Без тях, щях да те поваля без проблем, точно както направих с Коуан, твоят брат-воин.

Той изсумтя.

— Този Коуан не би могъл да е воин от Кан-ис-Тра.

— Не беше — каза тя и реши, че няма смисъл да му обяснява всичко. — Сега, може ли да лягаме да спим?

— Първо ми обясни какво имаше предвид, когато каза, че „би могла да се погрижиш за това“. Да не би да искаше да кажеш, че би могла да намалиш болката от първото ни съединяване?

— Да.

— Такова нещо не е възможно — изсумтя той.

— Не само, че е възможно, но и е станало стандартна процедура на Кистран. Нужни са само пет секунди в медитеха и тази малка мембрана, която ти разкъса, щеше да изчезне, без дори да усетя.

— Но ти го нарече обладаване, което в пълния смисъл на думата значи отваряне.

— „Обладаване“ е стара дума, използвана преди жените да станат достатъчно умни да използват медитеха, преди да се отдадат на първото си сексуално споделяне. Сега думата означава просто „за пръв път“.

— Тогава защо не извърши това безболезнено премахване веднага щом навърши възрастта, в която можеш да имаш партньор.

— Защото в официалния регистър щеше да пише, че съм го направила, и щях да съм принудена скоро след това да приема в леглото си първия си партньор, и това също щеше да бъде записано в досието ми. Поне вече няма да ми се налага да се тревожа за закона за Възрастта за Съгласяване, макар че не знам как ще мога да докажа, че съм преминала през старомодното обладаване без наличието на компютърен файл. Предполагам, че ще трябва да го направя отново, когато Марта ме открие. Проклетата машина никога няма да ми повярва, ако й го кажа.

— Жено…

— Знам, знам, макар да се чудиш за какво говоря, не желаеш наистина да слушаш за нашите нелепи закони, нали така?

— Значи този закон се отнася и за теб.

— Вече не.

— Мой дълг е да защитавам жена си и не бих могъл да го направя както му е реда, ако тя е обект на някакъв закон, с който не съм на ясно. Така че ще оставиш на мен да преценя…

— Значи тиранинът се присъедини към нас? Имаш твърде лошия навик да му позволяваш да излиза наяве… добре! — извика Тедра, когато ръката му се протегна към гърдите й, и след това го изгледа лошо, спомняйки си, че й бе обещал да не правят секс повече тази вечер. И тъй като той държеше на думата си, тя осъзна, че смята да я накаже, задето се опитва да избегне темата. — Играеш нечестно, знаеш ли? Не си мисли, че няма да запомня… добре де! — вдигна тя ръка, когато Чалън отново посегна към нея.

— Сега ми обясни.

— Това е един глупав закон, създаден от едни глупави мъже, преди много години, когато за пръв път е било открито, че сексуалното споделяне е проклет лек за какво ли не, и жените са били длъжни да му се подчиняват без значение дали са съгласни, или не. Но той се отнася само за необладаните жени, към които аз вече не спадам.

— Толкова ли е трудно да ми го кажеш?

— В интерес на истината да, след като това ме тормози от много време. Но вече не е важно, Чалън. Казах ти, че вече не се отнася за мен. Защо просто не се довериш на думата ми и не забравим за този разговор.

— Освен това каза, че трябва да докажеш, че си обладана. Докато не предоставиш такова доказателство, няма ли все още този закон да се отнася за теб?

Той имаше право. Новата й самоличност на обладаната Тамбър Де Ос, не съвпадаше със статуса на Тедра Де Ар, която по документи бе все още не обладана. Разбира се, тя нямаше да може да разкрие самоличността си на Кистран, докато Гар не се върне на власт, но дори й след това, щеше да й се наложи да се погрижи за това, за което вече се беше погрижила.

— Охраната няма да дойде тук, за да ми даде компютърно удостоверение, че съм обладана, Чалън. А според новото правителство, ако ме открият, ще свърша като робиня, но това е друга история. Не ме гледай с този опасен блясък в очите. Няма да продължа да говоря за това, докато не признаеш, че Кистран е друга планета, а не държава тук на Ша-Ка’ан.

Той я изгледа за един дълъг миг и после явно реши, че за днес им стигат толкова спорове.

— Не бива да се гневиш на един воин, заради естествения му инстинкт да се грижи за жена си.

Извинение ли долавяше? Или тънък намек, че тя би трябвало да му се извини? Не знаеше, кое от двете е.

— Израз на елементарна учтивост е да почакаш, докато те помолят за помощ — посочи му тя.

— Не и на Кан-ис-Тра.

Нямаше как да избяга от истината. Нещата на Ша-Ка’ан не бяха като на Кистран.