Джоана Линдзи
Жената на воина (39)

Глава тридесет и девета

Тедра никога не би го признала, но си прекарваше страхотно на новата служба. Чичото на Чалън, също като нея, бе предположил, че физическият труд няма да й допадне, затова не й бе възложил някоя лесна задача, като сервиране или готвене, макар че ако го стореше, не се знаеше каква каша щеше да забърка тя. Не, той й възлагаше по-трудоемка работа — като да мие цял ден чинии или да чисти с четка стените и подовете… поне стени и подове в замъка имаше доста и работата й нямаше да свърши и за месец… караше я да тупа килими и да чисти кожи.

О, разбира се, след цял ден усилена работа, тя беше невероятно изморена, но тази умора й бе приятна. Чичо Лоуден нямаше как да знае, че през по-голяма част от живота си е била подлагана на изпитания, за които е била нужна много по-голяма сила, а точно силовите упражнения й липсваха най-много, откакто срещна варварина.

Това наистина го объркваше, затова той ставаше доста изобретателен. Някои от идеите му бяха безценни, като един ден, в който я накара да размести цяла планина от тежки мебели, за да се почисти под тях. Той се бе върнал след около половин час, вероятно предполагайки, че няма да е свършила нищо, защото мебелите бяха ужасно тежки, но бе много изненадан да види, че те вече бяха преместени и подът под тях се почистваше.

Тедра не се предаде и пред горещината, както бе предполагал той. Нито пък започна да се препъва, след като я накара да разнася нагоре-надолу една много тежка стълба. Не остана и на колене, след като я накара да изтърка подовете. Тя вдигна толкова много прах, докато тупаше огромните килими, по които минаваха всички в предната част на замъка, че на Лоуден му се наложи да намери някой друг да го свърши, такъв, който не полагаше, чак такова старание, като нея.

И без значение какво я караше да върши, той не получаваше резултатите, към които се стремеше, защото целта му бе тя да започне да се оплаква и да показва признаци на изтощение. Най-сетне Лоуден успя да намери нещо, което наистина не й допадаше, да помага в градината за зеленчуци, където работата бе лека и бавна и бяха нужни много внимателни ръце. Звездите го обичаха, най-после бе открил нещо, което да не й се нрави, но тя нямаше намерение да му го признае.

Дори и с новия си статут на слугиня, Тедра намираше с какво да се забавлява. Само две от жените в къщата бяха наказани да изпълняват задълженията на слугите Дараши и Марел също бе намерила начин как да се позабавлява, докато работи. Тя изчака Тедра да почисти пода пред женските стаи за отдих и след това излезе с няколко от приятелките си.

Тедра не би им обърнала внимание, ако не бе видяла, че Марел носи дълга тънка пръчка. Младата жена не се и съмняваше, че съперницата й смята да накаже някой с тази пръчка. Дори Дарашите го бяха осъзнали. Нямаше нужда да се използва бой за наказание, след като имаше толкова много други начини. Но когато Марел започна да се оплаква, че Тедра не работи достатъчно бързо, Тедра разбра в каква посока щеше да поеме този сценарий, а тя нямаше настроение за това.

Преди жената да се ядоса достатъчно, че да посмее да я удари с пръчката, Тедра я издърпа от ръцете й и я счупи, но не на две, а на десетки малки парченца, което не бе никак лесно, тъй като дървото бе все още зелено. Марел, разбира се, започна да пищи, крещейки името на господаря Лоуден. Докато той дойде, повечето от жените бяха излезли в коридора, за да видят какво става, но никоя, освен Марел, не издаваше и звук. Самата тя бе доста изненадана, че след като се оплака на чичото на Чалън, никой не я подкрепи. Все пак, какво би могъл да стори той на Тедра, затова, че се бавела с работата си, след като тя всъщност вече привършваше със задачата, която би трябвало да й отнеме цял ден? Но когато Марел я обвини, че я е нападнала, Тедра бе тази, която остана изненадана, след като чу, че повечето от жените застанаха на нейна страна и отрекоха това да се е случвало. И тъй като нито една от приятелките на Марел не я подкрепи, горкото момиче отново се оказа наказано… в кухнята да бели фалаа, нещо, което тя мразеше да върши.

Това бе денят, в който се върна Чалън. Фактът, че работата му отне само пет дни изненада всички, освен Тедра. Тя бе сигурна, че той няма да се бави по време на срещата и сега на нея й оставаха още цели две седмици, за да довърши първата си служба. Но щом разбра, че той е наближил замъка, сложи край на второто си служене, заряза работата си и се запъти към двора, за да го посрещне.

Още щом го зърна обаче, доброто й настроение напълно се изпари. Пред Чалън на хатаара му седеше една невероятно красива блондинка, облечена… с нищо. И това, което Тедра успя да види, въпреки воините пред тях, бе, че жената буквално се бе увила около Чалън и той очевидно нямаше намерение да направи нищо, за да сложи край на този жалък спектакъл, който двамата разиграваха.

— Още една пленница ли, шодане? — попита Лоуден вместо поздрав.

Чалън се засмя при вида на измъчения поглед на чичо си.

— Трябва да се грижиш за тази само докато Тамирон се върне, чичо. Тъй като я откраднах по негово настояване, реших да му я дам.

— Но, шодане… — понечи да се оплаче момичето и бе срязана веднага.

— Достатъчно. Вече ти казах, Лаина, че аз имам жена — тази, за която говорехме на срещата. Нямам нужда от друга, нито пък майката на децата ми ще позволи някоя жена да влезе в спалнята ни.

— Твоята какво? — попита Лоуден повече от изненадан.

— Прости ми, чичо, бях решил да не го казвам на никой, преди родителите ми да пристигнат. Тук ли са вече?

— Не… не, но, Чалън, защо реши да я накажеш толкова жестоко, след като си я взел за своя другарка в живота?

— Да я накажа? — Чалън буквално замръзна неподвижно — Чичо…?

Но Лоуден вече изглеждаше повече от разкаян, той беше ужасен.

— Дрода, тя работеше толкова много, че всяко дете, което може да е носела, ще е напълно загубено — ужасено каза той. — Ако се е случи нещо такова, майка ти никога няма да ми прости. Тя чака толкова дълго да си намериш другарка в живота. Защо ми нареди да се погрижа за нея, след като не си искал да бъде наказана?

— Казах ли ти да я накажеш?

— Каза ми да я държа заета, макар че тя е загубила предизвикателство и не е моя грижа. Единствената причина, за която можех да се сетя, бе…

— Успокой се, чичо — Чалън сложи ръка на рамото му, за да го успокои. — Вината е моя, трябваше да ти обясня по-подробно. Не съм искал да я… наказвам. Сигурно ти е надула главата от оплаквания.

— Оплаквания? — изсумтя Лоуден. — Ще ми се да имах поне един Дараш, който да работи толкова здраво и ефективно като нея, и то без да се оплаче дори веднъж.

— Не се и съмнявам, че е спестила всичките си думи за моите уши. Къде е тя? Може би добрите ми новини ще успеят да понамалят гнева й и да я накарат да не ми се сърди.

— Днес почиства пода на големия коридор.

Но тя не бе там, където я бе оставил Лоуден и макар че първоначално това не го изненада, скоро започна да се тревожи, тъй като претърсиха целия замък, а от нея нямаше и следа. Чалън бе извън себе си от тревога, когато внесоха при него Серрен, който обясни, че Тедра го е помолила да я придружи на разходка до пазара. Там попаднали на засада от воините на Кар-А-Джел и при схватката Серрен бил ранен, а Тедра отвлечена.

Чалън вече не бе разтревожен. Той бе разярен.