Джоана Линдзи
Жената на воина (28)

Глава двадесет и осма

Чалън знаеше, че жената в кутията, чака да й отговори. Но тъй като бе сигурен, че въпросът не е отправен към него, той не го направи. Освен това, вече не бе толкова сигурен, че иска да говори с нея. Все пак, имаше ли нещо, което би могла да му каже и което щеше да прогони вината му заради това, което бе сторил на жена си?

Изведнъж гласът се чу отново, но този път, говореше много по-спокойно.

— Проследих колана ти. Не можеш да си представиш колко бях разочарована, задето не го носиш — последва кратко мълчание. — Тедра, можеш ли да говориш?

Последвалото мълчание го разтревожи, защото продължи много по-дълго. Ако не проговореше сега, гласът можеше да си тръгне, а той не бе сигурен дали след това, ще пожелае да се върне.

— Тедра не е тук.

Отговорът бе незабавен.

— Кой си ти?

— Чалън Ли-Сан-Тер.

— Да, все едно това ми говори нещо — измърмори недоволно гласът. — Виж приятелче, бъди добро момче и върни свръзката на Тедра. Ти знаеш коя е тя, нали?

— Да.

— А знаеш ли къде се намира?

— Определено.

— Определено, а? Защо ли имам чувството, че тази дума има повече от едно значение?

— Ти ли си Марта?

— Да, аз съм. Значи познаваш Тедра достатъчно добре, че тя да ти каже за мен. Това е добро начало. Ще направи нещата много по-лесни. А сега защо не вдигнеш свръзката и не я обърнеш към себе си? Тревата на планетата ви е интересна, но бих искала да видя с кого говоря.

— Ти вътре в кутията ли си?

— Образно казано, да. Или поне малка част от мен е в кутията и тя ми позволява да говоря с теб и да те виждам. Ако завъртиш свръзката, ще видиш какво имам предвид. Давай, няма да те захапя… не и ако не докосваш никой от бутоните или превключвателите — след като измина цяла минута и не се случи нищо, Марта имитира много успешно въздишка. — Това беше шега, момчето ми. Какво си е мислила Тедра, че ти е дала свръзката, без да те научи как да боравиш с нея?

— Не ми я е дала. Аз я взех от нея.

— Разбирам. Е, това определено обяснява много неща и ми дава бегла представа кой може да си ти. Сега вдигни свръзката и ми позволи да видя дали предположенията ми са верни, както винаги. Не хапе, обещавам ти. Най-много да те зашемети, но ти вече знаеш за това, нали? — звукът, който последва не можеше да се сбърка, това беше кикотене и открито го предизвикваше.

Чалън вдигна кутията, завъртя я… и за малко не я изпусна отново. Малкият черен квадрат вече не беше черен. На него се виждаше стая, в която имаше голяма кутия, на която проблясваха хиляди малки разноцветни светлинки. Нима бе възможно да има стая в кутията? Невъзможно. Но все пак, макар гласът вътре да бе невъзможен, той можеше да го чуе, Чалън му говореше и гласът му отговаряше.

— Знаех си, че си ти, воине — сега гласът звучеше самодоволно. — Все пак винаги съм била много добра в предположенията.

— Нима можеш да ме видиш?

— При това, перфектно.

— Тогава защо аз не те виждам, жено?

— Ха, това беше забавно, сладурче. Не знаеш ли, че говориш с компютър? Компютрите не приличат на хората по нищо друго, освен по гласа. А ти ме виждаш. Аз съм прекрасната машина с просветващите светлинки, срещу която се мръщиш така. Не, не ме завъртай отново. Още не си ми казал къде е Тедра, нито пък как е тя.

Изражението на Чалън стана неразгадаемо. Той не й отговори. Зачуди се какво ли прави Тедра в момента, още ли изпитва нужда и дали щеше да му позволи, да потуши нуждата й, когато се прибере. Искаше да разкаже всичко това на гласа, или каквото там беше, и да признае какво е направил. Гласът би могъл да му каже дали Тедра ще му прости, или не.

— Хайде, воине, имам нужда да ме успокоиш — чу се неочаквано нетърпеливият глас. — Нека бъдем честни един с друг. Аз ти позволих да задържиш Тедра за цял месец, през който да ти служи. Не знам дали знаеш, но не бях длъжна да го правя. Още същият ден, можех да я върна на кораба при мен и ти нямаше да можеш да направиш нищо по въпроса.

Самата възможност го ужаси, дори не би могъл да си представи какво би било да не може да задържи своята жена до себе си, но това не пролича в гласа му, когато попита.

— От къде знаеш, че тя ми служи?

— Бях там, не помниш ли? Тя ме изключи, затова не можех нито да ви виждам, нито да говоря, но все пак ви бях прихванала и можех да чуя всяка дума, която си разменяхте. А слухът на толкова развит компютър като мен, е равен на зрението при вас, хората. Облада ли я?

Той почти се почувства обиден от този въпрос, но после си спомни, че Тедра трябваше да докаже, че е била обладана, затова каза.

— Ти ли си тази, която трябва да запише, че това е било сторено?

— Да.

— Сторено е.

— Хареса ли й?

— Да.

— Обзалагам се, че е така. Тя чака много дълго да се появи някой като теб, но това така и не се случи. Наложи й се да отиде в друг свят, за да те намери. Затова кажи ми, смяташ ли да се върнеш с нас?

— Да се върна?

— На Кистран — изясни Марта. — За да отнемете контрола на Ша-Ка’арските воини, вашите родственици от преди триста години.

— Не знам за какво говориш.

— Тедра нищо ли не ти каза?

— Реших да не обсъждаме причините, които са я довели тук.

— Е, не си длъжен да се интересуваш от това. Предполагам, че е твое право. А ти си точно това, от което се нуждае тя, затова, що се отнася до мен, ако остане с теб, няма да е загуба на време, но не съм сигурна, че тя ще го види по този начин. Моето момиче гледа на живота прекалено сериозно. Работа, тренировки, за да върши по-добре работата си, само това знае. А сега, се е обявила за спасител на Кистран… но това не е твой проблем. Стига да се наслаждава на престоя си при теб, аз ще съм доволна и няма да правя нищо по въпроса.

— А ако не се наслаждава?

— Е, сега защо ме питаш това или наистина не е доволна? Какво се е случило, воине, изглеждаш ми много гузен.

Чалън се изчерви, задето гласът бе успял толкова добре да види вината, която така упорито се опитваше да скрие. Ако не искаше тя да се рови в ума му, щеше да му се наложи да внимава какво говори също толкова добре, както внимаваше да не издаде чувствата си, иначе тя щеше да узнае всяка негова мисъл. Но не го направи. Гласът очакваше отговор от него и ако той искаше да научи нещо от гласа, трябваше да му отговори.

— Жената наруши някои много важни правила и си заслужи наказание. Аз бях този, който я наказа.

За миг потънаха в мълчание и после Марта каза.

— Мисля, че току-що с мен се случи това, което вие, хората, наричате шокиране. Направила съм грешка, но аз не съм програмирана да греша. Как, по дяволите, съм могла да сгреша толкова за теб, воине? Мислех, че я желаеш?

Чалън не знаеше дали да се почувства обиден, заради тези думи, или пък виновен.

— Не си сгрешила за това — каза най-после той.

— Тогава как си могъл да я нараниш? И по-важното, колко зле е ранена? Нуждае ли се от Медитех?

— Не знам какво е това, но жената не е наранена. Наказанието бе да я накарам да се възбуди и да изпита огромна физическа нужда, но да не я удовлетворя.

— Затова ли се чувстваш толкова виновен? Аз пък си мисля, че си бил прекалено нежен към нея. Е, това е нещо различно, но ако си сторил само това, за да я накажеш, защо се чувстваш толкова виновен, че да ме включиш и да говориш с мен?

— Аз… взех нещо, което да направи дълга ми по-лесен — той имаше нужда да разкаже всичко. — Но не съм се връщал при нея, откакто я оставих рано сутринта. Сега не знам дали ще е преодоляла всичко и ще ме посрещне както преди, или няма да ми позволи да я докосна.

— Забъркал си се в доста голям проблем, момчето ми. Първо, никой не наказва Охранител 1 — каза му поучително Марта. — Те са извън закона.

— Тук тя е само една жена и трябва да се подчинява на правилата като всички жени.

— О, обзалагам се, че тя е очарована от това — гласът вече говореше сухо и саркастично. — И само един варварин може да измисли това, да използва тялото на една жена срещу нея, за да я накаже. Но предполагам, че ти и грамадните ти приятелчета сте го измислили, за да не се страхувате, че можете да убиете жените си, използвайки тези ваши мощни юмруци — след тези думи последва кратък смях, в който не се долавяше и капка симпатия към трудностите, с които се сблъскваха мъжете от Ша-Ка’ан. — Значи ме питаш какво можеш да очакваш, след като си дал на Тедра да опита една голяма лъжица от местните ви обичаи?

— Предположих, че ти би трябвало да я познаваш много по-добре, отколкото аз — отвърна той.

— Много умно от твоя страна да се сетиш за това.

Чалън се наежи, долавяйки много добре скрития сарказъм. Желанието му да даде урок на този глас как трябва да се отнася с един воин беше наистина силно, но това щеше да се окаже напълно безполезно. Как можеше да поучава някой, който се криеше в кутия, с която той не знаеше как да работи, нито как да я отвори? Гласът бе в безопасност, заради което си позволяваше такова свободно поведение и затова, каквото и да направеше щеше да се окаже безполезно.

Чалън се постара да потисне раздразнението си.

— Ако е истина, че познаваш жената толкова добре, тогава ще ми кажеш какво да направя, за да я успокоя и какъв е най-добрият начин да се справя с нея.

— Така ли ще направя? Ако така си командорил и Тедра, нищо чудно, че е нарушила правилата ти. Но си прав за едно, наистина имаш нужда от помощта ми. Програмирана съм да я познавам по-добре, отколкото някой човек може да я опознае, и мога да ти кажа, че тя би реагирала само по два начина на това, което си й сторил. Ако ти се разкрещи гневно, значи няма нищо, за което да се тревожиш. Тя ще се кълне, че ще ти го върне тъпкано, и то по начини, по които едва ли би искал да чуеш, но така тя се освобождава от натрупалите се в тялото й емоции. Което обаче не значи, че гневът й не е истински.

— Надявах се, че ще предложиш нещо, което мога да направя, за да избегнем това — промърмори Чалън.

— Предложението ми е дори да не се опитваш. Ако си се опитвал да я ласкаеш преди това, което си сторил, щеше да й дадеш да разбере, че ще й причиниш нещо, което няма да й хареса, и тогава щеше да си навлечеш още повече проблеми. Вече трябва да си разбрал, че тя много лесно се пали, има ужасно избухлив характер. Но това, което едва ли си се сетил е, че тя не харесва да е ядосана на някого. Това е и едно от моите задължения, да насочвам гнева и раздразнението й към себе си, защото е много по-лесно да крещиш на машина, която няма чувства за нараняване.

— Значи трябва да й позволя да се държи непочтително с мен?

— Ако това е нещо, което не би могъл да направиш, воине, най-добре ми я върни още сега. Но си мислех, че търсиш начин да изкупиш вината, която чувстваш — напомни му тя.

— Но да й позволя…

— Не можеш да получиш удовлетворение, без да дадеш нещо в замяна, здравеняко, а както виждам, си си заслужил цялото неуважение, което тя би могла да изсипе на главата ти.

Последва дълга пауза, преди Чалън да попита.

— Ако й го позволя, колко време ще й отнеме да прогони гнева си?

— Ако не е празно самохвалство и тя наистина обича да прави секс с теб, може да се смяташ за щастливец. Досега е издържала да бъде ядосана само два дни, и то, защото никой не беше достатъчно умен, че да говори с нея, след като бе избухнала. Но тя смята, че ще остане с теб само временно, затова няма да иска да губи време в цупене.

Чалън много добре знаеше, че жената смята, че ще е при него само временно. Това, че той нямаше никакво намерение да я пусне, след като службата й свършеше, бе нещо, което предпочиташе да запази за себе си, и определено нямаше да го каже на някой като Марта, който притежаваше толкова големи сили.

— Не спомена ли, че има две възможности?

— Втората е много проста, момчето ми. Тя мълчи. Ако Тедра няма какво да ти каже, то можеш да заложиш стоманените си мускули, че тя е решила, че не иска нищо друго от теб, освен кръвта ти. Ако се случи това, искам веднага да ми я върнеш, тъй като вече няма да имаш никаква полза от нея.

— Не.

— Защо имам чувството, че според теб втората възможност няма да е проблем? Сигурно е така, защото успя толкова лесно да я победиш в предизвикателството, нали? Надявам се, че не си толкова арогантен и си допуснал възможността, че си я победил само защото не е искала да те убие, а само да те надвие. Има голяма разлика, когато тя не се тревожи, че опонентът й би могъл да пострада сериозно и още по-голяма, когато си е поставила за цел да убие противника си.

— Може би това е така, защото нямате воини на Кистран. Жената ми каза, че там не могат да се бият. А предполагам, че и ти не можеш да се биеш с оръжие като воин. Не влагам никаква арогантност, когато ти казвам, че една жена не може да ме победи, без значение колко е добра.

— Може да е така, но ти пропускаш най-важното. Ако тя жадува за кръвта ти, ще ти се наложи да се биеш с нея всеки път, щом я доближиш, и всеки път ще трябва да отбиваш атаките й. Вече няма да се забавляваш с нея, по никакъв начин. Сигурна съм, че само, за да те ядоса, постоянно ще нарушава правилата, ти постоянно ще я наказваш, а аз не съм я оставила тук, за да се възползват така от нея. Ако реша, че е нужно, ще я изведа от тук.

Гневът му избухна с пълна сила, но този път той не го потисна, а й го показа.

— Тази жена е моя за цял месец и е дала думата си за това. Сега ще ми дадеш твоята дума, че няма да се намесваш.

— Отново ме караш да се смея, сладурче. Постоянно забравяш, че аз съм компютър. Не съм програмирана да бъда почтена.

— Това значи ли, че няма да удържиш на думата си, ако я дадеш?

— Означава, че ще направя това, което е най-добре за момичето ми, без да се съобразявам с абсолютно нищо.

— Ами ако унищожа тази кутия?

— Тедра не се нуждае от нея, за да се прибере. И аз не се нуждая от нея, за да стигна до момичето си, просто трябва да я засека както сега съм засякла теб. Когато се прибереш, ти ще ме отведеш при нея.

— Не можеш да ме излъжеш, компютре. Ако можеше да ме проследиш, за да стигнеш до нея, нямаше да я изгубиш по начало и нямаше да ти се налага да зависиш от мен, за да си я върнеш.

— Схванал си го, а? Е, нали не смяташ, че бих ти дала каквато и да е информация, без да имам причина?

— Каква причина?

— Истина е, че бих могла да те изгубя, ако се смесиш с тълпата и може да не успея да те намеря, ако нямам голям късмет, но компютрите не са създадени да разчитат на късмета. Трябва да знаеш, че ще се разправя с теб, ако злоупотребиш с Тедра, без значение какви ще са последиците. Затова смятам да сключа сделка с теб. Вече разбрах, че дадеш ли дума за нещо, няма да се отметнеш, затова искам да ми обещаеш, че няма да я нараниш, ако в гнева си, се опита да те убие.

Чалън се разсмя.

— Кълна се в гаалските камъни, жлъчта, която притежаваш, е поразителна.

— Само джентълмен може да се изрази толкова мило. Имаме ли сделка?

— За какво се пазариш?

— Даваш ми думата си, че каквото и да направи, няма да бъде заплашена от реакцията ти. В замяна, аз ще си държа ръцете далеч от вас и ще ти позволя да я задържиш за един месец преди да си я върна. Ако е нужно дори ще ти давам някои съвети и тъй като познавам много добре своята Тедра, съветите ми ще са ти от голяма полза.

— Ти вече ми каза, че не мога да ти имам доверие. Ако говоря с теб, докато съм някъде около нея, късметът да я засечеш няма да ти е нужен и може да промениш решението си и да ми я отнемеш.

Откъм кутията се чу сумтене.

— Този път ме хвана натясно, воине. Но размишляваш прекалено много. Ако Тедра е ядосана, но не достатъчно, че да те убие, тогава можем да предположим, че тя не е размислила и ще продължи да ти служи. Ако е така, няма значение дали аз ще реша да я взема или не. Дори да го сторя, тя ще направи веднага нов трансфер и на бегом ще се върне при теб, за да довърши службата си. Все пак, според мен, й харесва да ти „служи“. Но това, което мога да направя, ако не пожелаеш да си сътрудничиш с мен, е да предизвикам такива опустошения на планетата ви, каквито дори не би могъл да си представиш. Мога да накарам цели градове да изчезнат и така да наплаша хората, че да си помислят, че света отива към своя край. Разбира се, не бих го направила, без да знам в кой град е Тедра. Но ако унищожа посевите ви, ще постигна почти същия ефект, ще предизвикам паника и страх. Дори само ако се появя пред погледите ви, ще успея да постигна същото. За да ме разбереш по-добре, ще ти кажа, че Роувъра е с размерите на малък град. Какво смяташ, че ще си помислят хората ти, като видят нещо толкова огромно да се носи над градовете и селата ви?

— Лесно е да заплашваш с нещо, което не можеш да докажеш — възрази Чалън. — Ако това, което казваш, е истина, покажи ми се.

— Ако го направя има голяма вероятност и някой друг да ме види и ще предизвика паниката, която предрекох — последва кратка пауза. — Какво ще кажеш за това?

Неочаквано на няколко метра от Чалън земята експлодира, разхвърча се пръст и трева, принуждавайки Чалън да потърси прикритие.

— Дрода — прошепна той шокиран. — Ти наистина си Бог, както ми каза жената.

— Не, аз просто активирах оръжейната система на Роувъра. А и това беше само слаб лъч, който се използва, за да прочиства космоса пред Роувъра от носещи се срещу него астероиди. Влязох в атмосферата ви, за да го използвам, тъй като не е толкова дълго обхватен като истинските оръжия на Роувъра. Ако бях използвала лазерното оръжие, пред теб щеше да има една много, много по-голяма дупка, и всяко растение около нея щеше вече да е в пламъци. Но все пак смятам, че и с това ти показах, че не говоря празни приказки… не мислиш ли така, воине? Вече започваш ли да осъзнаваш, че Тедра ти е казала истината за произхода си?

Определено го бе осъзнал, но нямаше намерение да го признава на никой, най-малко на Тедра. Той искаше тя да бъде от неговия свят, да е маловажна и свободна за поискване. Ако тя бе от друг свят, тогава от нея щяха да започнат да се интересуват всички шодани в Кан-ис-Тра.

— Никога не позволявай на някой да каже, че компютър Мок II не е способен да направи перфектна симулация на милост и състрадание — думите го изтръгнаха от мислите му. — Вероятно ми е изгоряла някоя платка, но смятам да ти издам една малка тайна, воине, която със сигурност ще те накара да се почувстваш малко по-добре. По някакво странно стечение на обстоятелствата, аз съм на твоя страна. Ти може и да не вярваш на всичко, което ти казах, защото е още прекалено ново за теб и аз го знам. Но в крайна сметка, ти си точно това, от което се нуждае Тедра, това, което й е липсвало през целия й живот, а моят главен приоритет е да се погрижа тя да получи това, от което има нужда.

— Аз я притежавам, компютре, не тя мен — каза той войнствено.

— Арогантността ти, не може да ме впечатли, момче, затова защо не се поуспокоиш малко? Знам, че вече си я обявил за своя, но трябва да приемеш факта, че първо тя бе моя. Аз бях създадена специално за нея, моята задача е да се грижа за здравето й, за пълното й щастие, за добруването й. Всичко, което правя, е за нейно добро. Знаеш ли колко много светове подминах, за да може след чакането тя пълноценно да се наслади на откритието си? Аз не се задоволявам с половинчати неща. Знаех, още преди тя да го осъзнае, какво е необходимо, за да завърши мисията, която стана толкова важна за нея. Затова й намерих майката планета на воините, които е решена да победи, и нека да ти кажа нещо, въобще не ми беше лесно да ви открия. Дадох й възможност да постигне целта си и ще направя всичко, което е нужно, за да й помогна да го стори. Което значи, воине, че тя трябва да се върне на Кистран, без значение дали ти харесва, или не. Но това не значи, че ти трябва да я загубиш. Можеш да дойдеш с нас. А какво ще се случи след това, е нещо, което може да решите помежду си.

— Щом задачата й е толкова важна, колкото за нея, толкова и за теб, тогава защо позволи да бъде предизвикана и да загуби? Тя каза, че си можела да се намесиш и да предотвратиш това да се случи.

— Разбира се, че можех, но видях, че със загубата си, тя може да направи така, че да се изпълни една от моите цели. Нещо, за което трябваше да се погрижи преди доста време, затова нейните желания за момента не бяха мой приоритет. Понякога трябва да я предпазвам и от самата нея. Тя е толкова упорита и противоречива. А и вече ти казах, че ти си „нещо“, от което тя се нуждаеше.

— Но ти не ме познаваш, компютре? Не знаеш нищо за характера на воина, в чийто ръце я остави.

— Шегуваш ли се? — последва кратък смях. — Ти прие предизвикателството й и я остави да те удря където свари, без дори да посегнеш към нея. Това ми каза всичко, което исках да знам за теб. Освен това, сексуалното й либидо направо пощуря, щом те видя за пръв път. Що се отнасяше до мен, това решаваше всичко. Обаче, това твое въздържание ме изнерви до крайност, защо не я облада веднага щом се докопа до нея? Нещо ми подсказва, че тогава ти не си бил напълно себе си, също както не си бил напълно ти и миналата нощ. Сещам се, че призна, че си взел „нещо“ вчера и предполагам, че това „нещо“ е отговорно за всичко.

Той се зачуди дали да не отрече, но не сметна, че има смисъл да я лъже.

— Да.

— Тя знае ли за него?

— Не.

— Звезди, как ми се иска да съм там, когато научи, но това е друг сценарий. Е, сключваме ли сделка? Все още искам да ми дадеш думата си, че няма да злоупотребиш с нея, ако нещата излязат от контрол. И все още си я искам обратно, ако тя е охладняла към теб.

— Не е нужно да ти давам думата си. Воините не злоупотребяват с жените си, без значение каква е причината. И ако тя трябва да се върне при теб, ще взема решение.

— Става. Тогава връщай се, за да видиш дали ще ти се наложи да взимаш решение.

— Как… да те отпратя?

Той я чу да се кикоти.

— Тъкмо си помислих, че ще забравиш за това. Много добре, натисни кръглия бутон точно под монитора и аз ще изчезна. Натисни го отново и ще се върна. И не забравяй, че ще искам да ми докладваш как вървят нещата, когато ти е удобно, разбира се. Но преди да ме изключиш, трябва да те предупредя, че може да мине доста време, преди да се върнеш при Тедра, ако не включиш пулсара на безопасен режим. Това е правоъгълникът, който се мести напред-назад. Разчитам, че пулсарът все още е настроен на максимума си, така както го нагласи Тедра, защото не искаше да предприема повече рискове с теб. Ако без да искаш се зашеметиш, ще бъдеш извън строя минимум десет часа. А е много възможно да стане инцидент, когато бутонът за сигурност не е включен, и този, който държи пулсара, не знае как да го използва. Разбра ли ме?

— Да.

— Тогава успех, воине. Ако познавам своята Тедра, наистина ще имаш нужда от него. А аз я познавам най-добре.