Джоана Линдзи
Жената на воина (15)

Глава петнадесета

Чалън се събуди от движенията на жената. Вече бе изгубил броя на това колко пъти се бе събуждал от въздишките, мърморенето и въртенето й, но за щастие след това успяваше веднага да заспи. Съмняваше се, обаче, че и тя се е наспала добре. Това положение можеше да се отрази зле на някоя пленница или току-що поискана жена, но явно не тревожеше неговата малка жена, която бе изгубила предизвикателството. Сънят й бе неспокоен не заради тревоги, сълзи или просто от страх от непознатия воин, на когото трябваше да се подчинява, а защото бе измъчвана от силна нужда. Бе заспал с уханието на възбудата й.

Дълго време бе обмислял дали да задоволи нуждата й, без да се съедини с нея. Това можеше да се направи много лесно. Но тъй като тя не го знаеше, бе предпочел да я остави в неведение и да не прави нищо. А и за нея щеше да бъде по-приятно да изчака, докато се слееха. По-добре малък дискомфорт през нощта, отколкото истинска болка, тъй като нямаше да е подготвена за него, когато ефектът на сока от дхая отмине.

Щом отвори очи, забеляза, че слънцето вече изгрява. Обърна се към жената и видя, че тя отново е с лице към него. Неочаквано осъзна, че ефектът от сока дхая вече е изчезнал и то още докато преди малко си бе мислел за него. Слабините му набъбнаха от нужда и както ставаше винаги, след като бе вземал сок от дхая, сега нуждата бе много по-силна и болезнена. Беше много по-лошо, отколкото преди, защото тогава нямаше съвсем пресни спомени, които да го възбуждат допълнително. Чисти и ясни спомени как докосва Кистранката, как тя го докосва, всеки изгарящ, пълен със страст поглед, който му бе отправяла със своите лазурни очи.

Той простена отново затваряйки очи, борейки се с нуждата да я притисне под себе си и моментално да сложи край на болката. Беше й се похвалил с легендарния воински контрол. Къде бе той сега?

Вместо върху нуждата, той се съсредоточи върху болката, отваряйки ума си за всичко, което го заобикаляше. Това не бе достатъчно силно, за да го накара да изпадне в транс, който щеше да му позволи да игнорира всичко, което чувстваше, но поне бе достатъчно, за да го успокои, за да успее да възвърне част от нормалния си контрол, който притежаваше всеки воин, когато не пиеше сок от дхая. Желанието все още бе там, но вече не бе толкова силно, за да го подлуди и да го превърне в звяр.

Той отново погледна към жената, която бе потънала в дълбок, изтощен сън. Дори и с тъмни кръгове под очите й, свидетелстващи за безсънната нощ, за него тя бе най-красивата жена, която бе виждал. Тя използваше ръката му за възглавница, но и двете й ръце бяха обвити около него, сякаш в съня си усещаше каквото и той — нужда здраво да прегръща това, което бе открил и страх, че в противен случай може да го загуби.

Бе воден от страха, но не се тревожеше, че жената ще му избяга. Когато й каза, че й вярва, че ще постъпи честно, наистина го бе мислел. Не познаваше никоя друга жена, на която би го казал, защото тези на Кан-ис-Тран изискваха чест, но бяха известни с това, че я игнорираха, когато им бе изгодно. Но бе сигурен, че това не се отнася за Кистранката, защото тя наистина бе жена-воин. Всяко нейно действие го показваше, дори арогантността й бе толкова голяма, колкото и неговата.

Не, страхът му произтичаше от друго, и бе просто неизбежен. Той бе обвързал тази жена към себе си, само за един месец, а това не бе много дълго време. Когато го предложи предишния ден, решението да използва предизвикателството й срещу нея му се бе сторило идеално, но сега не бе толкова сигурен. Истината бе, че той се бе сблъскал със силата на волята й, и знаеше, че това ще се случи отново, ако тя продължи да му отказва да я поиска. Подозираше, че тогава съпротивата й щеше да бъде както нищо друго, с което се бе сблъсквал досега. И дори привличането й към него, което бе толкова силно, колкото и воинският й маниер, нямаше да я сломи. И все пак, още от мига, в който я бе видял отблизо, бе решил, че тя ще бъде негова. Ако се появеше защитник, с намерението да му попречи да я поиска, той щеше да се бие за нея. Толкова силно желаеше тя да му принадлежи. Но не искаше тя да се бори с него, затова предизвикателството й бе идеалното решение на проблема му, макар и временно.

Ако през този един месец не успееше да я убеди да приеме той да я поиска, тогава тя щеше да бъде свободна да поиска защитата на някой друг мъж, след като службата й свършеше, а това въобще не му се нравеше. Съдейки по въпросите й, тя явно обмисляше да направи именно това. И той започна да обмисля начини, как да го предотврати. Дори му хрумна идеята пак да я подтикне да го предизвика. Но ако я предизвикаше, ефектът нямаше да бъде същия. Тя щеше да разбере, че е намислил да я направи жена за поискване, нямаща право да отказва каквото и да е било и щеше упорито да се бори срещу това. А ако изгубеше предизвикателството, щеше да е длъжна да го приеме. Поне в това бе сигурен.

Погледът му бавно се премести на лицето й и изведнъж забеляза неща, които блестящите й очи и живото й, дръзко изражение бяха крили от него досега. По лицето й бе плъзнала лека червенина, много нежен и едва забележим розов цвят.

Очите й бяха обградени от тънка черна линия, което беше странно. Той докосна ъгълчето на едното й око, без да я буди, но по пръста му не остана нищо. Жените от Малник на север бяха известни с красивите си рисунки на лица, но ако това бе някакъв изкуствен цвят, защо не се изтриваше?

Неговата малка жена-воин не беше от Малник, но от къде другаде тогава? Не желаеше да мисли за това, защото подозираше, че истината, няма да му хареса. А точно сега, тялото му му казваше, че контролът му се изплъзва и скоро щеше да изчезне напълно. Ако не я събудеше веднага, тя щеше да пропусне единението им, защото му се налагаше да свърши всичко много бързо. Веднага след като ефектът от сока дхая отминеше, този, който го бе използвал, губеше цялата си арогантност и гордост от това колко добър е в умението да задоволи една жена. Тези умения можеха да бъдат забравени, пометени от силната нужда. А той не искаше да му се случва точно с тази жена.

Само за миг Чалън свали браките си, след това се пребори с желанието да се хвърли върху нея и да се потопи в горещото й, спящо тяло. Уханието, носещо се от нея, бе все още много силно и изпълваше ноздрите му със сладката си есенция. Но точно сега искаше да усети аромата на възбудата й и с тази мисъл свали дрехата й, разбуждайки я бавно. Дълбоката му и неудържима целувка целеше да запали в тялото й желание, каквото не бе изпитвала досега.

Когато той се поизправи, за да види реакцията й, очите й бавно се отвориха, а устните й се разтегнаха в усмивка към него.

— Мислех си, че никога няма да стигнем до тук — каза тя с въздишка.

— Не се ли страхуваш да се съединиш с мен?

— Изглеждам ли ти изплашена?

— Думите ти са смели, керима, и не бих очаквал по-малко от теб. Но дори жените от Кан-ис-Тран в началото се страхуват от докосването на воина, без значение дали го желаят истински. Това е нещо нормално и продължава, докато жената не привикне с воина. Този страх е много обичаен за пленени и поискани жени.

— А аз към коя категория спадам? Нека позная, бебчо. Жените ви не са много по-големи от мен, нали?

— Да, така е.

Тя се засмя.

— Сигурно е трудно да си гигант. Горкото ми бебче… не се обиждай. От моя гледна точка е наистина забавно. Трябва ли да внимаваш с всички жени, с които си?

— Жените са крехки и лесно могат да бъдат наранени — каза й той, раздразнен от шегите й и способността напълно да отвлича вниманието му.

— Някои жени, може би, но аз съм преминала през трудни и изтощителни тренировки. Няма да се пречупя, ако се отдадеш на страстта си.

За нещастие, тя не знаеше какво му предлага.

— Страхувам се, че няма да мога да бъда нежен с теб, без значение дали го искам или не. Прекалено много прекрасни спомени имам от миналия изгрев.

— Целият този свръхчовешки контрол се обръща срещу теб, а? Е, няма да ти съчувствам за това, бебчо. Проклетият ти контрол ме преведе през ада.

А неговата липса на контрол щеше да му стори същото, ако тя не замълчеше и не го оставеше да я възбуди. Имаше само един сигурен начин, с който да затвориш устата на една жена, без да я разяриш. Точно това направи и той, докато почти не загуби контрол. А това не отне много време.

Пламъкът нарасна бавно, но скоро се разрасна в буен пожар, заради цялото натрупано напрежение от изминалата безсънна нощ. И не след дълго, тя можеше да почувства пълната сила на страстта, когато варваринът я покри с тялото си. От къде бе разбрал, че е готова? Не я бе грижа. Най-после щеше да бъде обладана, и то от мъж, когото познаваше само от ден, макар че се чувстваше така, сякаш го е познавала цял живот. Тази част бе невероятна. Не че го искаше толкова много, но бе чакала прекалено дълго, затова се чувстваше така увлечена. Разбира се, отчаянието от невъзможността да намери някой, който да я ухажва подобаващо, вероятно също се отразяваше. Краткото им познанство бе преминало през много възходи и падения и това също допринасяше за чувството, че го познава много отдавна. А никой не й бе споменал какво буйно вълнение може да предизвика в тялото й, без особено много да се старае.

Сега той се бе настанил удобно между бедрата й и се бе повдигнал леко, прехвърляйки тежестта изцяло на ръцете си. Издутите му бицепси лъщяха, леко влажни. Имаше толкова места, на които Тедра искаше да го докосне, а тя обичаше да го докосва, да го гледа. Но точно сега искаше да го почувства дълбоко в себе си.

— Ако почакаш още малко, Чалън, аз ще…

Тя простена, когато горещината му проникна в нея. Звезди, беше толкова тясна, толкова изпълнена. Знаеше, че тялото й ще се приспособи към него, но не смяташе, че ще може да издържи, докато свикне. Не смяташе, че и той би могъл да издържи. Великолепното му тяло трепереше от въздържанието, мускулите му потръпваха, не му бяха останали никакви сили, с които да се съпротивлява. Той или чувстваше същия дискомфорт като нея, или бе подложен на друго, по-голямо мъчение. Но опитите му бяха безсмислени. Въпреки дискомфорта от проникването му и знаейки, че когато се заровеше целият в нея, ще изпита ужасна болка, Тедра го желаеше целия, и то веднага.

— Да не би да чакаш разрешението ми?

Той издаде звук, нещо средно между стон и ръмжене и изпъшка.

— Не е нужно загубилият предизвикателство да дава позволението си.

— И аз така знам — беше всичко, което можа да каже за миг, неспособна на повече, докато очакваше да спре да се въздържа. — Тогава защо го правиш?

Тя си помисли, че сигурно ще й се присмее за това, но той не го направи.

— Защото си толкова мъничка.

— Аз ли съм мъничка? По-скоро аз съм нормална, а ти си прекалено голям.

Чалън не можеше да повярва, че тя продължава да поддържа разговора, макар че така му помагаше да не изпусне контрола си.

— Да не би да намекваш, че познавам толкова малко жени и не знам разликата? Явно дълго си пътувала, за да стигнеш до тук.

Точно в този момент Тедра се интересуваше само от едно нещо.

— Е, няма да стана по-голяма, скъпи, докато не започнем да правим това както трябва. Затова, ако се въздържаш заради мен, не го прави.

— Търпението е добродетел, над която трябва да потренираш, жено.

— Като теб ли? Забрави за това. Ако престанеш, ще си помисля, че отново ме наказваш, карайки ме да чакам.

Очите му се затвориха, той наведе глава, подпирайки чело на нейното. Тялото му се сви болезнено.

— Не искам… да те нараня.

Думите му я изпълниха с топли и нежни чувства, но това не бе причина, заради която и двамата трябваше да страдат. Ръцете й обгърнаха лицето му, карайки го да я погледне, докато обясняваше.

— Това е обладаване, Чалън. Болката за мен ще бъде неизбежна, без значение какво ще направиш. Бих могла да се погрижа за това, ако знаех, че ще се случи… Нямаш представа за какво говоря, нали? Ще разбереш, ако ме изпълниш, затова ела в мен, мой нежни воине. Направи го сега. Повярвай ми, мога да го понеса.

След като чу думите й, вече нямаше никакъв начин да бъде спрян, освен това чу вика, който се изтръгна от гърлото й, когато се потопи в топлината й. Никога през живота си не бе чувал жена да издава такъв звук, но инстинктивно знаеше причината за него. Беше почувствал бариерата, когато така лекомислено бе проникнал в нея. Обладаване… това беше нейната дума. Ако само бе осъзнал, че думата буквално означава точно това. Сега разбра защо е толкова необичайно тясна. Не защото бе пътувала дълго време без мъж до себе си, а защото не бе имала такъв през целия си живот. Тя бе недокосната. Не бе някое младо момиче, а много смела жена, както с вида си, така и с думите. Дори през ум не му бе минало, че може да е такава.

— Прости ми — каза тя тихо и спокойно, прекъсвайки мислите му. — Това… това не беше толкова лошо, колкото прозвуча.

— Нима, малка лъжкиньо?

— Не, наистина мисля, че беше нормално да го очаквам… нали знаеш, да знам, че ще боли с нормален мъж, но ти си по-голям и от най-големите. Затова очаквах, че с теб ще боли много повече и когато започнахме, си казах „Приготви се!“ и викът ми бе реакция на всичко това.

Той едва не се засмя. Нещата, които тя казваше, можеха да го обърнат отвътре навън, докато се мъчеше да разбере смисъла им, но поне този път успя да схване какво има предвид.

— Нормално очакване, а? Жените обикновено плачат, преди да имат причина за това, а в повечето случаи дори докато очакват причината.

— Смятам да пропусна това сравнение край ушите си, тъй като си схванал идеята, но си отбележи някъде, че в очите ми няма сълзи.

Той й се усмихна нежно.

— Не исках да нараня гордостта ти, жена-воин. Болката, която ти причиних, беше голяма и въпреки това, ти не ме обвиняваш за нея. Освен това се опитваш да ме накараш да не се чувствам виновен, за което съм ти благодарен. Аз съм този, който трябва да иска прошка от теб, задето те нараних. Твоето… обладаване… не биваше да бъде толкова брутално. Ако бях изчакал…

Тя постави пръст на устните му.

— Не искам да покажа неуважение, скъпи, но може ли да оставим тази дискусия за по-късно? Ако не си забелязал, вече не ме боли. И макар че много ми харесва да те чувствам вътре в себе си, бих искала да разбера, какво се случва след това, ето защо наистина ще оценя, ако продължиш.

Щяла да го оцени! Една Кан-ис-Транска девица щеше да прекара остатъка от деня в плач и крясъци, че е била най-ужасно насилена и щеше да се кълне, че повече няма да позволи на никой да я докосне. А тази Кистранска девица щеше да оцени, ако той „продължи“.

И Чалън направи именно това.