Джоана Линдзи
Жената на воина (3)

Глава трета

— Какво искаш да кажеш с това, че няма да го убиеш? — Рурк на практика крещеше.

— И аз не знам — отвърна му Тедра с въздишка. — Той ми каза името си по пътя за насам. Ако не ми беше казал името си…

— Тедра!

— Е, ръцете на мъжа бяха навсякъде по мен и аз въобще не възразих. Знаеш ли от колкото дълго време чакам да се случи нещо такова?

При тези думи той просто се втренчи в нея. През цялото това време Тедра Де Ар се стараеше да забрави, че е жена, защо й беше точно сега да си го припомня? Цели четири години се опитваше да я уреди с един или друг мъж, а тя винаги ги предизвикваше, пребиваше ги и повече никога не споменаваше имената им.

Той знаеше какъв е проблемът й. Бяха много близки приятели почти от пет години и просто нямаше как да не го знае. И честно казано, й съчувстваше за това. На него нямаше да му е комфортно да бъде в двойно съжителство с жена, която би могла да го сравни със земята всеки път, когато я ядосаше. Секс партньорите се караха понякога. Това бе неизбежно. Но на един мъж нямаше да му е приятно да знае, че ако партньорката му си изпусне нервите, би могъл да се озове сериозно ранен или дори мъртъв. Тя очакваше да срещне мъж, който след една такава кавга, щеше да може да ходи сам, без чужда помощ. И чакаше от много дълго време.

— Нали не обмисляш сериозно да се обвържеш… да се обвържеш с врага?

Тя изсумтя.

— Извадих го от строя, нали? Той нямаше никакъв шанс — но съществуваха и онези четири секунди, когато бе помислила, че тактиката й Фримера се бе провалила. Съществуваха и онези нови чувства, които се появиха, когато Коуан спря точно преди да достигнат вратата на Рурк и я целуна. Проклет воин. Защо му трябваше да я целува.

— Просто не искам да го убивам, ясно? — ядосано изръмжа тя и не позволи на истинските й чувства да се проявят.

— Добре, добре — съгласи се бързо Рурк, за да си спести ръмженето й. За момент се загледа във воина, който бяха довлекли през стаята и подпрели на един стол. — Има и друг начин, можем да го накараме да забрави всичко, случило се през последните двадесет и четири часа, но аз нямам достъп до…

— Марта има.

Рурк се завъртя, а лицето му просветна.

— Разбира се, тя има достъп. Бях забравил, че Марта е Мок II. Звезди, Тедра, знаеш ли, че има само три компютъра Мок II на цялата планета? Това, че ти получи един, като спечели бас…

— Гар никога не съжали и прие достойно загубата. Но Марта не му струваше много, просто трябваше да отмени всички вносни такси върху стоките от Морилия в продължение на една година.

Той се засмя и прокара ръка през червената си коса.

— Въобще не е много, предвид това, че коприната от Морилия струва цяло състояние? Е, това поне решава проблема с този твой приятел. Като се замисля, Марта би могла да влезе в Архивите много по-лесно, отколкото Слейкър. Имаш ли в себе си свръзка?

— Да, но да не искаш да кажеш, че стоим тук и си бъбрим, докато бъдещето ни е заложено на карта?

— До довечера Слейкър ще успее да направи пробив в системата. Ще ни бъдат нужни и ден-два да заредим кораба ти с припаси…

— Вече си ми намерил кораб?

Той поклати глава.

— Първо трябва да ти направим документи за пилот-изследовател, преди да ти потърсим кораб — той вдигна ръка, когато тя се опита да го прекъсне. — Замълчи. Прати Марта на конзолата на Слейкър и го остави да се погрижи за всичко, докато аз ти разкажа какво знам.

Тя го направи, но, разбира се, преди това Марта поиска обяснение, защо трябва да прави каквото и да е било. Последва малка дискусия на тема кой е шефът и кой трябва да изпълнява нареждания. Рурк се заливаше от смях, докато ги слушаше, а после Марта се свърза с компютъра на Слейкър и ужасно го изплаши, защото той не подозираше, че тя ще го навести.

Понякога нейният велик, ултрамодерен, свободно мислещ компютър й носеше повече неприятности, отколкото помощ. По дяволите, така бе през по-голямата част от времето. Тедра трябваше да мине през много тестове, за да го вземе и той да бъде програмиран така, че да е съвместим с характера й. Разбира се, тя бе истински ужасена, когато осъзна, че това нещо постоянно ще спори с нея и нарочно ще я дразни и провокира. Какво бе станало със съвместимостта? След това обаче бе осъзнала, че споровете са това, от което се нуждае най-много, а именно отдушник от работата й. При условие, че не посещаваше Стрес Клиника, това бе единственият й начин да се разтовари и тя започна истински да го оценява.

Тедра се обърна към Рурк, остави го да се насмее и нареди:

— Сега, кажи ми как са го направили Ша-Ка’арците? Как са преминали през охраната на Гар? Какви оръжия са използвали?

Думите й го отрезвиха.

— С тези мечове и…

— Не ми ги разправяй тези! Те дори не биха могли да се приближат до някой Охранител, въоръжени само с мечовете си и ти много добре го знаеш.

— Ако ме оставиш да довърша, и ти ще разбереш точно как са успели. Мечовете и щитовете им са направени от някаква стомана, която не сме виждали никога преди, макар че ние не използваме почти никаква стомана. Тя се нарича Торено и само техните майстори знаят тайната за направата й. Всеки, който се интересува, може да намери тази информация в Архива и да я прочете. Крад Се Моер явно се е поинтересувал, преди да напусне в немилост планетата. Нищо не може да пробие стоманата Торено, Тедра. Всичко, с което са ги нападнали Охранителите, е било отблъснато от щитовете им.

Тедра седна на стола, напълно объркана. Толкова лесно? Без секретни оръжия, без брилянтна стратегия, просто с щитове, зад които да се скрият. Тя се сгърчи на стола. Нейните Охранители бяха победени.

— Значи оръжията са били безполезни. Но Охрана първи ранг няма нужда от оръжие — напомни тя на Рурк. — Денят, в който няма да мога да победя някой с меч, ще се оттегля, но как…

— Няма смисъл да се защитаваш пред мен. Погледна ли наистина някой от тези мечове? Те са дълги поне сто и двадесет сантиметра, да не споменаваме, че са и двойно заточени. А да не би да забрави щитовете, та те са дори още по-големи. Прибави към това и силата на тези гиганти. Ръцете им са дълги колкото мечовете им и трудно ще се добереш до тях, и на последно място, макар че едва ли ще си признаеш, никой от нашите Охранители не е толкова добър боец, колкото са те.

Той не го изрече на глас, но тя осъзна, че дори да беше там, нямаше да успее да стори нищо, за да попречи на случващото се. Дори можеше да си представи как всеки удар и ритник попадат в проклетото парче метал и всяка тактика, която знаеше, щеше да бъде безполезна, също като оръжията.

Тялото й се плъзна леко по-надолу в стола.

— Как бихме могли да се преборим с нещо такова? Как ще успеем да си върнем планетата, Рурк?

— Няма да го правим, поне не веднага. Може дори да минат няколко години преди Крад Се Моер да се почувства достатъчно в безопасност, за да освободи стражите си. Нито един Охранител няма да бъде допуснат близо до Управляващата Сграда. Той ще ги използва в другите градове, но Управляващата Сграда, където държи затворен Гар Се Бернн, ще бъде пазена само от Ша-Ка’арци.

— Ако иска да остане жив, и той ще трябва да живее като затворник — предрече тя.

— Точно така — съгласи се Рурк. — Ние няма да стоим със скръстени ръце. Когато ни се удаде удобна възможност ще действаме.

— Но ако дотогава в града не остане нито един Охранител?

— Да не би да мислиш, че всички мъже трябва да са Охранители, за да могат да се бият, Тедра?

Тя сдържа усмивката си. Нямаше намерение да му намеква, че е страхливец. Но ако разчитаха цивилните граждани да се бият с Ша-Ка’арците, тази война щеше да се проточи цяла вечност.

— Щастлива съм, че има някой, който не приема ситуацията само с вдигане на рамене.

— О не, бъди сигурна, че има доста, които изобщо не ги интересува. Новият Директор и подчинените му няма да успеят да въздействат на всички. Дори ще има такива, които ще харесат промените. Компютрите може да са сгрешили в предвижданията, като се има предвид, че работят само с готови данни, но изглежда, че Се Моер е доволен от това как Ша-Ка’арците си вършат работата. Една от възможностите е, че той иска да подчини жените ни, да ги свали от настоящите им властващи позиции и да ги върне на слугинското ниво, от което се пребориха да излязат преди хиляди години.

— Какво по дяволите е направил, за да предположиш подобно нещо?

— Всяка необвързана жена в Галион Сити, която ръководи важен бизнес, както и няколко, които са на второстепенни позиции, вече са били уволнени. Позициите са дадени на мъже.

— Без причина? — попита тя.

— Няма нужда от причини, щом заповедта идва от Управляващата Сграда. И сама знаеш това.

— Какво друго? — попита тя, а гневът я бе обзел по-силно от всякога.

— Вече са били регистрирани като неприемливи за работа.

— Но какво се предполага да правят, за да получат символи? Как биха могли да се изхранват и…

— Точно това е, Тедра, не могат. Те или трябва да нарушат закона, и в този случай да бъдат дадени на Ша-Ка’арците, или трябва да зависят от някой мъж, който да ги издържа. И двата варианта не са лесни за приемане от жените.

Не, не бяха лесни. Тедра знаеше, че тя не би могла да ги понесе. Да молиш един мъж за всичко, което желаеш или от което се нуждаеш, след като много добре знаеш, че и сама би могла да си го осигуриш… Или да ти бъде отказано, ако на мъжа така му хареса и да бъдеш принудена да молиш и да се подчиняваш…

— Какво каза за нарушаването на закона и предаването на Ша-Ка’арците?

— Няма да ти хареса, сладурче, но го чух от Дексал, който наблюдава Управляващата Сграда. Три жени са били доведени тази сутрин за някакви маловажни нарушения и нещата не са се разминали само с плясване през ръцете и предупреждение. По-късно и трите са били отведени на един от Ша-Ка’арските кораби. Този кораб вече напусна планетата. Изглежда не само жените Охранители са били обещани на Ша-Ка’арците в замяна на помощта им.

Точно от това се страхуваше и тя.

— Тавра и Приш от моя отряд?

— И двете, на един и същ кораб. Изглежда Ша-Ка’арците специално са поискали жените Охранители и точно поради тази причина бях толкова разтревожен, преди да ми се обадиш. Явно им харесва идеята да направят робини тези, които според тях са жени-воини. Вече излезе заповед, която задължава всички жени Охранители да се явят в Управляващата Сграда. И те ще отидат, без да подозират какво ги очаква, освен ако не успеем да ги предупредим за това, което се случва в действителност. Но излизането от града е забранено и всички изходящи обаждания са спрени. Единственото, което можем да направим, е да ги спрем, преди да са пристигнали.

Тедра затвори очи, опитвайки се да осмисли всичко.

— Смяташ ли, че са решили да поробят всички Кистрански жени?

— Те възнамеряват да вземат колкото се може повече, по всеки възможен начин, без да предупредят предварително цялото общество. Закононарушителите са най-лесната им плячка. Могат да бъдат отведени без въпроси, а ако някой се поинтересува, просто могат да кажат, че изпращат жената в поправителен лагер. Вече бяха променени няколко закона и така много жени ще ги нарушат, без дори да знаят, че са извършили нещо незаконно. Дори ти… хм… си една от тях.

Очите й се разшириха.

— Аз ли?

— Се Моер намали границата за Възрастта за Съгласяване при жените, от двадесет и пет на осемнадесет. Сега ти си нелегално необвързана.

Тя пребледня.

— Той не може да направи това! Аз не съм единствената жена, която никога не се е съгласявала да бъде с мъж.

Преди години бе решено, че на жените няма да им е позволено да се въздържат от сексуално споделяне, защото това по някакъв начин застрашавало здравето им. Тедра бе живото доказателство, че това не е така, но коя беше тя, че да променя законите? Веднага щом бе избрана граница за годините, двадесет и пет, на жените им бе дадено достатъчно време да си намерят мъж, с който да влязат в двойно съжителство или да се запишат в Стрес Клиника. Ако до навършването на тези години тя не избереше някой от двата начина за сексуално партньорство, тогава щеше да й бъде избран партньор, разбира се, с помощта на компютър, който да е идеален за нея и на когото да му е законно позволено да я изнасили, ако тя все още се колебае.

Колкото повече Тедра се доближаваше до възрастта за съгласие, толкова повече започваше да я обзема паника, защото дори Охранителите, не можеха да избягат от този закон. Разбира се, дотогава тя щеше да избере някого, може би дори Рурк, за да спази проклетия нечестен закон. Но до днес бе смятала, че има достатъчно време.

— Не се мръщи така, сладурче — Рурк прекъсна мислите й с лека усмивка. — Новият ти статус ще казва, че си разделена с партньора си и че си член поне на четири Стрес Клиники.

Тя се изчерви. Просто не успя да се сдържи. Нямаше много близки приятели, като Рурк, но тези, с които се бе сдобила, намираха за забавно отношението й към секс партньорството, особено като знаеха, че тя няма нищо против него, а само й е трудно да избере мъж, с когото да пожелае да бъде.

За нещастие, Марта се появи точно в този момент.

— Всичко е готово, момичето ми — заради Рурк Марта използваше сексапилния си глас. — Вече си Тамбър Де Ос, пилот-изследовател на „Откриване на света“. Предполагам, че вече харесваш работата на сътрудниците в „Откриване на света“.

— И така може да се каже — отвърна сухо Тедра. — Ако не ти създавам много грижи, моля те, погрижи се да ни снабдиш с компютри и достатъчно припаси за едно дълго пътуване.

— Нямаш проблем, кукличке. Нещо друго?

— Да, искам…

Рурк посочи над рамото й изпадналия в несвяст воин.

— Ти… хм… по-добре бързо направи нещо с този твой приятел. Ще кажа на Марта от какво още се нуждаеш.

Тедра вече бе преполовила стаята, за да застане зад воина, който вече се събуждаше. По дяволите, не бе останал в безсъзнание много дълго.

— Кажи на Марта да намери онова лекарство и да ми го достави — извика тя през рамо, борейки се с ръката, която се спусна към нея веднага щом проговори.

— Спокойно, бебчо — тя освободи пръстите му от косата си и се наведе, за да му прошепне в ухото. — Пиян си. Прекалено много хубаво Антурско вино. Но си прекара страхотно.

Явно той й повярва, защото завъртя лице и устните му плениха нейните точно когато тя постави пръсти на тила му. Вълна от желание и нужда, които бе отричала прекалено дълго, я заля и почти я накара да забрави да притисне мястото, което щеше да го накара отново да загуби съзнание. Но все пак, тя го направи. Устните му отново се притиснаха към нейните преди той да се отпусне назад.

Тедра седна на петите си и въздъхна наблюдавайки го. Косата му бе къса и черна, като истинския цвят на нейната. Очите му бяха кехлибарени. Не мислеше, че някога бе виждала толкова прекрасно съчетани мъжки черти… е, освен може би чертите на по-високия му приятел. За проклет срам, по дяволите, точно те ли трябваше да са й врагове!?

Не й бе лесно да обезвреди този и се зачуди дали щеше да се справи, ако не го бе изненадала? Тя докосна огромната му ръка, която бе корава като скала дори и в отпуснато състояние. Ако тези ръце се обвиеха около нея по време на битка, имаше голяма опасност да бъде победена. Той се бе опитал да я примами на онзи кораб. След като свършеше с нея, щеше да опита отново. Зачуди се колко ли други жени бяха отвлечени по този начин.

— Много лошо, сладурче — погали бузата му със съжаление. — Но не си падам по поробването, без значение колко добре изглежда поробителят. Накрая щяхме да се избием.

— Какво е това? — попита Рурк зад гърба й.

— Нищо. Сигурен ли си, че няма да помни нищо, като му инжектираш лекарството?

— Няма да помни нищо. И ако загубата на паметта не помогне, поне ще има ужасно главоболие, което да го наведе на мисълта, че е препил.

— С него имаше още един воин, когато ме спря. Той може да напомни на Коуан…

— Тогава защо не го издереш или нещо от сорта, за да има причина да желае да не си спомни?

Тедра се ухили и се наведе отново, поставяйки устни върху гърлото на спящия воин. Когато свърши, там имаше малка синина, каквато често бе виждала на врата на Рурк, след като бе правил секс с Ксета.

— Това трябва да го накара да не се напива за доста дълго време — каза Рурк. — Сигурна ли си, че не искаш да се слееш с някой, преди да излезеш сама в космоса?

Тя го погледна и бе шокирана да види, че е сериозен.

— Рурк!

— Съжалявам — каза той и се изчерви. — Просто никога не съм те виждал толкова нежна.

Нима целувката на воина я бе разнежила? Изпита раздразнение. Все пак проклетникът искаше да я пороби.

Тя скочи ядосано на крака.

— Избра перфектния момент да ми напомняш, че съм жена.

Той веднага разбра, че Охранителят се е върнал.

— Просто се опитах да бъда полезен.

— Намери ли ми Изследовател?

— Не, но ти намерих нещо подходящо, с което няма да имаш никакви проблеми на космическото пристанище.

— Защо ми е да го взимам от космическо пристанище? Какъв друг еднопилотен, способен да пътува на дълги разстояния…

— Трябваше да се задоволим с това, което имаме в наличност, Тедра. Всички Изследователи са или извън планетата, или на ремонт. Взех ти Транспортен Роувър. Той ще те отведе толкова далеч, колкото Изследователя, дори може би по-далеч и много по-бързо. Просто е по-голям.

— По-скоро, много по-голям, Рурк. Как бих могла да управлявам толкова голям кораб? Не знам нищо за Роувърите. Учили са ме да пилотирам единствено Изследовател.

— Не се тревожи — той се ухили. — Кажи й Марта.

— Той е прав, момичето ми — гласът на Марта отекна в стаята, доказвайки, че бе слушала целия разговор. — Само трябва да ме свържеш към главния компютър на Роувъра и аз ще се погрижа за всичко. Програмирана съм да управлявам всеки вид кораб. Според теб, защо съм толкова скъпа?

— Винаги съм се чудила — отвърна сухо Тедра само за да чуе как компютърът й ще имитира сумтене.

— Стига, стига — намеси се Рурк, поглеждайки я с прикрита усмивка.

Тя само въздъхна.

— Откъде ще набавим припасите?

— За Роувъра припасите са строго регулирани — поясни Марта. — Само трябва да им кажа кога излитаме и веднага ще доставят всичко.

— За пълен екипаж? Роувърът обикновено потегля на път с пълен екипаж, сама го знаеш. Какво ще кажеш за това? От корабното пристанище ще ми позволят ли да напусна планетата?

— Ще бъдат уведомени, че ще подбереш екипажа си на Тара Тей.

— А в мига, щом се махнете от тук, ще кажа на Слейкър да изтрие цялата информация — добави Рурк. — Извънредните припаси могат да ти послужат добре, сладурче — тя повдигна едната си вежда и той й напомни: — Може да минат години, преди да успееш да се върнеш. Освен това, може да пообиколиш галактиката, докато си в космоса.

Години, помисли си Тедра, чувствайки, че й прилошава. Помисли си за новата къща в предградията, където се беше преместила само преди седмица. Всичко, което притежаваше беше там, приятелите й…

— Звезди, нещата ми! — извика тя. — Кой ще вземе контролната конзола на Марта? Тук тя е само на свръзка. Душата и сърцето й са в новата ми къща.

— Не си помисли, че аз бих могла да забравя тези малки детайли, нали? — попита самодоволно Марта. — Приятелят на Рурк Слейкър вече се погрижи за това. Ще бъда отнесена на Роувъра много преди теб.

Тедра се ухили.

— Сети ли се да помислиш за Корд и Болт, когато изпрати някой да те вземе?

— Да забравя малките си приятелчета? Аз? Не аз съм тази, която забравя, че на отключващия панел на стаята му трябват две секунди, за да разпознае отпечатъка от ръката ми.

Лицето на Тедра почервеня. Не искаше да знае как Марта бе разбрала за сблъсъка й с вратата, наистина не искаше да знае.

— Нима ще оставиш това без коментар, момичето ми? — притисна я Марта.

— Не и в смесена компания — озъби се тя и погледна към Рурк предизвиквайки го да възрази.