Джоана Линдзи
Жената на воина (35)

Глава тридесет и пета

Тедра бе забравила да нагласи координатите за трансфера, затова се озова там, откъдето бе напуснала кораба. А контролната зала беше доста далече от медитеха. Също така бе забравила колко силен е гласът на Марта, щом не бе пречупен през комуникатора. Силният звук бе стреснал Тамирон, но това бе преди той да отвори очи и да види къде се намира. „Шокиран“ щеше да бъде слаба дума. Все пак, се надяваше той да приеме по-леко случващото се, тъй като го бе предупредила по-рано.

— Само за малко съм тук — отвърна Тедра на поздрава на Марта.

— Вече се досетих за това. Кой е гостът ни?

— Казва се Тамирон Джа-На-Дер, приятел е на Чалън. Бъди добро момиче и отговори на въпросите му, докато аз…

— Няма смисъл да хукваш към медитеха, момичето ми. Голямото момче е здраво залостено вътре и повярвай ми, не беше никак лесно да го напъхам в медитеха. И като се има предвид вида, в който ми го доведе, ще мине доста време, преди отново да стане като нов.

— Все още имам нужда да разбера дали не го докарахме твърде късно.

— Тогава защо не ме попита? Да не би да си забравила на какво съм способна?

— Престани с тези опити да впечатлиш воина — каза раздразнена Тедра, тъй като наистина бе забравила, че Марта е свързана с всичко, намиращо се на Роувъра. — Той дори не ни слуша.

Това наистина бе така. Всичко, което можеше да направи Тамирон, бе да се оглежда ужасено наоколо. Можеше да се включат сирените, но той нямаше да забележи.

— Е? — каза тя, този път раздразнено. — Какво чакаш, позволение ли? Свържи се.

— Вече се свързах, момичето ми. Следя медитеха от мига, в който трансферирах твоя воин — поне този път Марта реши да не кара Тедра да я моли за информация, а веднага й разказа всичко. — Вече е извън опасност, тъй като най-сериозните рани бяха излекувани и тялото му понесе трансфера, което в неговото състояние си е истински подвиг. Единственото неизвестно бе дали ще може да приеме чужда кръв. Досега няма проблем с това и всички вътрешни наранявания се лекуват. Показателите му са добри, главните органи функционират и пробитият дроб вече не е проблемен.

— Имал е пробит дроб? — попита ужасено Тедра.

— Искаш ли пълен списък с нараняванията?

— Не… Няма да е нужно. Само ми кажи може ли всичко да бъде оправено?

— Както сама би трябвало да знаеш, има много малко неща, които медитехът не може да поправи, едно от тях е да върне някой към живота, но учените работят върху това. Твоят воин ще бъде като нов.

Тедра се отпусна на най-близкия приспособяващ се стол и въздъхна облекчено.

— Благодаря ти — прошепна тя.

— Всичко, което направих, бе да го доведа на борда.

— Не говорех на теб, Марта — отвърна по навик Тедра, след като вече можеше да диша по-спокойно. — Звезди, имам нужда от баня, от истинска баня — каза тя, забелязвайки за пръв път колко окаяно изглеждаше. Чаурито и наметалото й бяха целите мръсни и висяха като стари парцали по тялото й, след като бе изнесла демонстрацията „как изглежда една луда жена“. — Ще бъда в стаята си, ако има някакви промени в състоянието на Чалън. Дръж под око Тамирон.

— Само това ли ще ми кажеш, след като изчезна така, че да нямам никаква вест от теб?

— О, това беше добро. Ти ме изостави, но не е моя вината, че си изгубила следите ми.

— Все още ли искаш да претопиш проводниците ми?

— Може би — пред себе си признаваше, че вече не е ядосана, задето бе оставена на милостта на варварина, но точно сега бе измъчвана от друга дилема.

— Няма за какво да се тревожиш, кукличке — каза Марта, правилно разчела мислите й, както обикновено. — Няма да го загубиш. Той няма да го позволи.

— Ти не знаеш какво се случи, Марта, затова не ми се прави на специалист, след като не си наясно с фактите.

— Не смяташ, че той ще се върне на Кистран заедно с теб?

— Той няма да повярва на нищо, което му кажа. Дори не ми позволява да му докажа. Мъжът е напълно непреклонен.

— Няма да бъде такъв, щом се събуди тук — засмя се Марта.

— Това ще значи да се възползвам от ужасните обстоятелства, а аз няма да го направя. Не искам той да разбира, че е бил тук. Погрижи се медитехът да го държи упоен, докато се върнем на планетата.

— А кой ще попречи на приятелчетата му да му разкажат за случилото се?

— Искаш да кажеш, ако Тамирон не реши, че е сънувал всичко това?

— Не се прави на остроумна.

— Няма да има значение. Чалън така или иначе няма да му повярва. Казвам ти, този мъж е невероятно твърдоглав.

— Е, ти решаваш. Предполагам, че това твое „Само за малко съм тук“ означава, че възнамеряваш да постъпиш честно и да си довършиш службата?

— Защо си решила, че няма да е така? — попита подозрително Тедра.

— Без определена причина. Просто се чудех дали ти харесва там долу.

— Е, може да продължиш да се чудиш. Аз…

— На кого говориш, Тедра?

Тя се обърна, за да види, че Тамирон се е върнал в света на чуващите, тъй като той упорито се оглеждаше наоколо, търсейки човека, с когото говореше Тедра.

— Ти, аз и Чалън сме единствените хора на кораба, Тамирон. Марта има глас, но към него няма тяло.

— Много моля — сухо каза Марта. — Аз си имам тяло.

— Не го обърквай допълнително, Марта — каза Тедра и се обърна към Тамирон. — Тя говори за своята конзола, огромната машина в средата на стаята. Конзолата не е нейна, а принадлежи на компютъра на кораба, но тя го превзе. Може да се каже, че тя е сърцето и душата на кораба, тъй като управлява всичко. Но е просто един компютър, една много скъпа и модерна, свободно мислеща машина, и по тази причина звучи като човек. Това добива ли някакъв смисъл за теб?

— Не, но нищо тук няма особено голям смисъл.

Тедра се ухили.

— Не се тревожи за това. Не е нужно да знаеш как работи всичко, а само какво може да прави. Марта ще отговори на всичките ти въпроси за кораба или за каквото и да е друго. Аз ще се върна след малко.

— При Чалън ли отиваш?

— Не, не можем да го видим, докато е в медитеха. Но вече е извън опасност и скоро ще бъде като нов. Няма да има и драскотина по него, Тамирон.

— Щом вече не си разтревожена, значи наистина е така.

Тедра се изчерви. Наистина доста се бе отнесла, изпадайки в истерия, а Охранителите не биваше да губят контрол, без значение какви са обстоятелствата. За щастие, поне Чалън не беше в съзнание, за да стане свидетел на това, как тя буквално се бе разпаднала.

— Е, ами добре, както казах, няма да ме има за малко, ще отида да се почистя. Отпусни се и се наслади на малкото си приключение в космоса. Веднага щом Чалън бъде излекуван, ще се върнем на Ша-Ка’ан.

Тедра тръгна към изхода и остави Тамирон да гледа опулено как вратите се отварят и затварят след нея, без да ги е докоснала. Но ако бе решила, че ще има няколко минути насаме, бе сгрешила. Гласът на Марта я последва надолу по коридора, чрез интеркома на кораба.

— Не трябваше да го оставяш сам. Може да нанесе сериозни щети, ако започне да пипа всичко наоколо и не слуша какво му говоря.

— Не се изненадвай, Марта, но мъжът не е глупав.

— Той е варварин. Всеки знае, че те са агресивна раса, която прави каквото си пожелае. А ти го остави в Командната зала. Ако се озовем в дълбокия космос, не вини мен.

— Престани да се оплакваш. Твоята задача е да го изумиш със знанията си, а не да се влачиш след мен.

— Мога да правя хиляди различни неща по едно и също време и ти много добре го знаеш. Отговарям на всичките му въпроси и ти също ще бъдеш изненадана, ако чуеш какво го интересува.

— Не се и съмнявам, че това си ти.

— Ни най-малко — каза тя имитирайки сумтене. — Пита само и единствено за кораба, колко струва, колко мъже може да събере на борда, колко време ще му отнеме да се научи как да го пилотира.

— Е, той е воин. Без съмнение вече обмисля как да завладее други светове.

— Саркастична си, но гледай това да не те удари право в носа, кукличке.

— Той може да мисли каквото си иска, но няма идея какво се случва навън. Когато разбере, ще предпочете да си търгува, вместо да завладява светове.

— И като стана въпрос за това, там долу има ли нещо, за което си заслужава да търгуваме?

— Културата им е странна смесица от ново и старо, няма нищо, което да се сравни с нашето еволюционно равнище, но за примитивна култура, не им липсват удобствата. И да, имат нещо подходящо за търговия — енергиен източник, който може да се окаже по-добър и от нашия крисиллиум.

— Ами, поздравления, момичето ми. Как се чувстваш, работейки по специалността, която избра на второ място?

— Просто си искам старата работа. И не съм казала, че съм сключила някаква сделка, Марта. Казах ти, моят варварин не желае да разискваме световете, които са далеч от неговия, да не говорим за възможността да търгува с тях.

— Е, той да не би да е единственият на тази планета?

— Що се отнася до мен, да.

Когато стигна до спалнята си, тя откри Корд, да седи на приспособяващия се стол. Изглеждаше така, сякаш седи там, откакто бе тръгнала.

— Здрасти, Корд. Какво правиш тук?

Той веднага скочи на крака.

— Липсваше ми, Тедра Де Ар. Нямаше те много време.

— Нямаше ме малко повече от седмица, въобще не е много време.

Седмица? Звезди нима само толкова време й бе нужно, за да се влюби?

— Ще останеш ли?

— Не, аз… ами… все още имам работа, за която трябва да се погрижа на планетата. И всъщност, сега бих искала да остана малко насаме.

Той се подчини почти така, както би се подчинил старият Корд, преди Марта да реши да му даде малко темперамент, но си пролича, че се почувства доста разочарован, задето трябваше да си тръгне. Щеше да й се наложи да си поговори с Марта да му върне оригиналните настройки, но точно сега имаше прекалено много други неща, за които да мисли.

След като даде заповеди на робочистачът, тя се шмугна в соларната баня… небеса какво блаженство! Но тогава се върна Марта и гласът й огласи стаята.

— Наредила си тези парцали, с които беше облечена, да се почистят? Какво лошо има в това да се преоблечеш в нещо свое, докато си на кораба, някоя дреха с колан и проследяващ чип?

— Няма да го направя, защото на Чалън няма да му хареса, а засега съм само една загубила предизвикателство жена, която трябва да се подчинява на заповедите му.

— Значи отново ще изгубя следите ти?

— Трябваше да помислиш за това, преди да откажеш да ми изпратиш Корд, за да ме предпазиш от това да предизвикам варварина и да загубя.

— А ти можеше малко повече да се постараеш да спечелиш предизвикателството.

— Разкарай се, Марта.