Джоана Линдзи
Жената на воина (6)

Глава шеста

— Не е зле, момичето ми — отбеляза Марта, щом Тедра влезе в Контролната Зала — сърцето на Роувъра — пълна с безброй мигащи светлинки и монитори, от които се изпълняваха всички функции на кораба. — Прекланям се пред вкуса ти.

Тедра повдигна чашата кафе, която носеше, приемайки комплимента. Избра да облече прилепнала дреха в две части, представляваща панталони, и дълга туника без ръкави, която я покриваше от шията до глезените и бе направена от материал, който определяха като перлен, заради гланцовия блясък, от който туниката блестеше като бижу под светлината. И ако това не бе достатъчно, за да впечатли всички, бе сложила двуредова огърлица покрита с кристали, които бяха кръстени на единствената луна на Кистран и бяха по-скъпи дори от Кантурските камъни, защото бяха живи, променяха цвета си, когато ги помолиш, и можеха да приемат вида на всеки камък, без значение дали е скъпоценен или не. Тедра бе помолила някои от камъните да станат кърваво червени, а други по-светлочервени и от време на време да се променят, за да допълват цветовете на тоалета й.

Дългата й коса бе издърпана назад и завързана на върха на главата й с осем сантиметрова перлена лента, откъдето се спускаше свободно по гърба й. Ниските й ботуши бяха сребристи и се съчетаваха перфектно с колана й, на който бе закачен комбинираният пулсар и компютърната свръзка, които щяха да се грижат за всичките й нужди, но приличаха на невинна малка правоъгълна кутия. В колана бе вграден и сигнализиращ чип, с който Марта щеше да може да я проследи, ако се смесеше в тълпата.

Корд се бе настанил на стола на командира и правеше компания на Марта. Той се изправи, когато Тедра влезе, но тя му махна да седне, прекалено изнервена, за да остане на едно място. Сега, след като имаше планета, която да проучи, щеше да използва Трансферирането за пръв път. Много добре си спомняше, че две години бе имала кошмари, когато за пръв път научи какво е Молекулярно Трансфериране, означаващо да слезеш от кораба на планетата, а после да се върнеш обратно, без да се налага той да каца. В един миг стоиш обграден от четирите метални стени и мигащите светлини на кораба, а в следващия, краката ти са на земята на планетата, на която са те изпратили. Трансферирането не отнемаше дори цяла секунда. Просто мигваш и си на друго място.

То бе възможно само при космическите кораби, захранвани с крисиллиум, какъвто се оказа и Роувъра. Крисиллиума бе най-силният източник на енергия, познат на човека, и единственото нещо, което бе достатъчно силно да позволи осъществяването на безопасен трансфер.

Бе чула думата „безопасност“, когато бе на осем, през втората й година в класа. По това време изучаваха Изследователски технологии и започнаха да учат за Трансферирането. Това я бе накарало да си представи всички възможни начини нещата да се объркат и тя да се окаже единственият човек, при когото Трансферът не проработва. А също и че се озовава съвсем сама в трансфериращите канали, където й да бяха те, и никой не може да я намери. Когато на осем влезе във военните части, си бе мислела, че никога няма да й се наложи да преживее Трансфериране, но въпреки това, имаше кошмари още цяла една година.

Сега вече знаеше, че тези детски страхове са били нелепи, но въпреки това, бе ужасно изнервена. Докато Марта не разбереше и не почнеше да й се подиграва за това, всичко щеше да бъде идеално. А щом веднъж направеше трансфер, щеше да се успокои… или поне докато не дойдеше моментът да го направи отново.

— Е, къде е? — попита тя, насочвайки се към четирите наблюдателни екрана, които разделяха зоната на стаята, и в момента бяха празни. Но след миг в горната част на левия екран се появи огромна, синьо-зелена сфера и Тедра ахна.

— Има растителност!

— Малко сме далеч от нашата Звездна Система, за да търгуваме с храна, момичето ми — Марта реши, че бе наложително да й го напомни.

— Нямам намерение да търгувам. Просто искам да я видя. Никога не съм смятала, че е честно да се забранява на Кистранските граждани да се разхождат в собствените си градини.

— Замърсяване, кукличке. Ако искаш да ядеш нещо, трябва да го държиш далеч от всички.

— Знам — въздъхна Тедра. — Но виж цялата тази градина. Много по-красива е за гледане от кафяво-сивата на Кистран. Затова ми кажи дали на тази планета има живот. Би трябвало да има. А хуманоиди?

— Широко обхватният скенер показа, че планетата не е гъсто населена, но има достатъчно хора, разпръснати на малки групички. Сигурно това е тяхната представа за градове, затова няма да имаш проблем да осъществиш контакт.

— Извадихме ли късмет да имаме езика им на файл, или ще трябва да комуникирам по универсалния начин?

— Направих проверка на всяко място с късообхватния скенер, който улавя само гласове, и изглежда, че езикът е разпространен на доста планети, но с по-различен акцент — късообхватният скенер можеше да долови цял разговор, само ако бе на не повече от три метра. Всичко на по-дълго разстояние щеше да звучи само като шум. — А езикът го научи наскоро, Ша-Ка’арски.

Тедра застина и се обърна да погледне към големия компютърен екран, който заемаше една цяла стена, плюс грамадната конзола, поставена в средата на Контролната Зала.

— Да не би да пропуснах нещо, докато спях, като например връщане у дома?

Гласът на Марта прозвуча обидено.

— Можеш да бъдеш напълно сигурна, че Кистран се намира на три седмици, четири дни, осем часа, единадесет…

— Знам колко далеч е това, по дяволите! Само ми кажи, че онова долу не е Ша-Ка’ар.

— Не е.

— Но нали си засякла техния език? — попита Тедра. — Да няма някаква грешка?

— Аз не правя грешки — обидата в гласа й звучеше още по-ясно.

Тедра въздъхна и се върна при наблюдателния екран.

— Извинявай, Марта.

— Чакай малко! Май ще получа токов удар.

— О, я млъкни — каза Тедра със смях. — Според теб никога не се извинявам на никого.

— Мисля го, само защото е така.

— Нека се върнем на темата, моля. Тази планета, която открихме, може ли да е майката планета на Ша-Ка’арците?

— Има такава възможност.

— Това не е добре — промърмори Тедра.

— Но не задължително — възрази Марта. — Ако си спомняш, Ша-Ка’арците са се появили в Звездната Система Сентура преди стотици години. Те нямат спомен от къде са дошли, не са взели със себе си никаква информация за дома си и не помнят почти нищо за това как са се заселили на новата си планета. Знаят само, че са били пленени, за да бъдат превърнати в роби, но вместо това, са избили своите похитители и са завзели планетата. Не знаем как светът им е еволюирал за всичките тези години. Освен това Ша-Ка’арците са завоеватели, а завоевателите поробват завладените народи. Всичко е борба за територии. Но това не означава, че те са били взети от поробена планета. Затова наистина няма как да знаеш какво в действителност те очаква там долу, освен, предположението, че мъжете са воини… и въобще не ми харесва този твой поглед.

— Шегуваш ли се, Марта! — попита развълнувана Тедра, осенена от нова идея.

Само като се сетеше за Кистранските жени, които бяха поробили, нейни приятелки, жени като нея, които през целия си живот се бяха борили и щяха да продължават да се борят, докато умрат или полудеят заради това, което им причиняваха поробителите. Те трябваше да бъдат спасени, по един или друг начин, преди поробителите им да ги унищожат. И сега, чудото, се бе случило.

— Крад Се Моер използва Ша-Ка’арците, за да превземе Кистран — каза тя. — Ще бъде наистина поетично възмездие, ако успеем да използваме предците им, за да си върнем планетата. Все пак, нашите оръжия са безполезни, срещу тях, а ние нямаме воини, които да се бият с мечове. Но едни воини, които са точно като тях…

— Само казах, че може да предположим, че има воини.

— Но ако са…

— Вероятно няма да могат да бъдат купени.

— А може би ще могат, затова спри да спориш с мен. Ще разбера дали е така, или не, едва след като се озова долу.

— Няма веднага да ги изненадаш с големия въпрос, нали? Както сама знаеш, може да не им допадне да се бият срещу своя собствен вид.

— Знам как да проверя какво е настроението, голямо момиче. Все пак имам и друга причина, поради която съм тук.

— А след като опиташ и ти откажат?

— Може би ще успея да се договоря за тази стомана Торено. С тренировки човек може да се научи да върти меча.

Ако Марта притежаваше очи, сега щеше да ги извърти. Без да има нужда, тя присветна няколко пъти на дисплея си.

— Гравитацията е по-малка, но ще свикнеш. Лесно я засякох, така че гледай да не се изненадаш, когато слезеш долу. Освен това, въздухът е много по-чист отколкото си свикнала, но това не бива да е проблем за теб.

— Как е времето?

— Точно под нас е южното полукълбо и е умерено топло. Бих предложила да те трансферираме на два-три километра от най-близкото населено място. За предпочитане е пред това да те пуснем в центъра пред всички. Ако се появиш по този начин, може и да ти отрежат главата.

— Много смешно.

— И аз реших така — зарадва се Марта.

— А кое време на деня е?

— Късна сутрин. Но мога да те пусна и от другата страна на планетата, ако предпочиташ да се появиш при тях вечерта, когато има по-малка вероятност някой да забележи Трансфера ти.

— По този начин може и да не ме видят, но и аз няма да успея да видя много. Точно тук е перфектно и ако няма нещо друго…

— Не бързай толкова, момичето ми. Къде е лазерното ти оръжие?

— Пулсарът ще свърши работа.

— Не и ако ти се наложи да го използваш повече от веднъж.

— Официално, съм тук за търговия, Марта, не да превземам планетата. А ако започна да ги избивам, никога няма да успея да получа помощта им. Пулсарът ще е с мен, единствено за да използвам зашеметяващата му функция. Мощността му пада твърде бързо само когато е настроен за убиване. А Лазерът прилича прекалено много на оръжие. Откривателите на света никога не го използват, а сега аз съм Откривател, не Охрана. Ако загазя, ще ти кажа и ти ще ме трансферираш.

— Тогава се постарай да не изключваш предавателя.

— Не се тревожи, голямо момиче. Това е стандартна процедура при първия Трансфер. Скенерите ти ще те информират, че сигналът ми е активен и няма как да бъде изключен. Не можеш да ме изгубиш, дори и да се опиташ. Затова давай напред и ме трансферирай. Готова съм.

— Готова си, а? А каква е тази физиономия? — Тедра въздъхна и отвори стиснатите си очи, за да се намръщи на Корд, който стоеше пред нея.

— Желая ти безопасен трансфер, Тедра Де Ар.

— Наистина ми се иска да не го бе казвал, Корд.

Но програмата му бе еднопосочна.

— И докато се върнеш…

Той я повдигна и я целуна, а Тедра бе осенена от абсурдната мисъл, че не е възможно тези устни да са на машина, наистина не можеха да са. Когато я пусна отново на пода, Корд й се усмихваше и не й даде сърце да му се ядоса.

— Ок, бебчо, ясно изрази мнението си. Ще помисля над това, когато се върна — а след това каза: — Готова съм, Марта.

Тя затвори очи и зачака, но не се случи нищо. Когато отново отвори очи, беше в един друг свят.