Джоана Линдзи
Жената на воина (40)

Глава четиридесета

Фалдер Ла-Мар-Тел не бе толкова страшен, колкото си бе мислила Тедра, след като Джалла й го бе описала. Бе си представяла грозен воин, може би малко мърляв и със сигурност доста избухлив, донякъде лаком и доста лукав. Но не бе предполагала, че ще е огромен гигант, висок около два метра и тридесет сантиметра, с такова силно и мощно тяло, каквото не бе виждала досега. Нима този звяр, се страхуваше да се изправи срещу нейния воин в предизвикателство?

Бе видяла града му на път за къщата му, която бе толкова голяма, колкото приемната в дома на Чалън. Градът също бе доста малък в сравнение с Ша-Ка-Ра. Беше очевидно, че шоданът на Кар-А-Джел не държи много воини под свое командване. Виждаше се, че и не е особено умен, след като предизвикваше някой много по-силен от него, без да има причина да го прави. Джалла й бе казала, че тези двама шодани имат навика да се нападат един друг, но последиците никога не са били достатъчно сериозни, че да предизвикат война. Очевидно и двамата оправдават тези свои нападения, като казват, че го правят само за забавление.

Но защо я бяха отвлекли? Всичко бе обмислено. Воините, изпратени за нея, знаеха кого отвличат, бяха чули всичко за нея на срещата и тя ги улесни, като напусна замъка само с един воин за ескорт. Разбира се, тя не се бе дала лесно на похитителите. Дори си помисли, че Чалън не е казал на шоданите, че в нейния свят тя също е воин, тъй като похитителите й се тревожеха само за Серрен, но не и за нея. Не бе чудно, че тя влезе наперено в дома на Фалдер, докато хората му куцукаха след нея.

Но защо я бяха отвлекли? Може би за отмъщение? Или може би шоданът на Кар-А-Джел искаше да притежава единствения пришълец на планетата? Каквато и да бе целта му, той не бе никак очарован да види четирима от най-добрите си воини почти извън строя.

— Толкова ли бе трудно да изведете жената от дома му? — попита той, когато мъжете застанаха до нея, по двама от всяка страна. — Наложително ли беше да се биете, за да влезете…

— Жената беше извън дома му — каза един от воините, застанали вдясно от нея. — Ти ни нареди да не я нараняваме. Но не ни каза, че ще се наложи ние да пострадаме.

— Да не би да ми казваш, че тя ви е подредила така?

Когато не получи отговор, а само гневни изражения, грамадният воин отметна глава назад и се засмя с цяло гърло. Тедра, която бе само със завързани китки, и то отпред, а не зад гърба й, просто обожаваше начина, по който така лесно изненадваше варварите, преди да започнат да гледат сериозно на нея. Без дори да се замисли, тя изкриви крак зад Фалдер и просто леко го ритна. Прозвуча така, сякаш той е разбил пода. По-вероятно бе да го е напукал. Мъжът вече не се смееше, но не бе и ядосан. Той просто седеше на пода и гледаше към Тедра със страхопочитание.

— Значи той е казал истината — изненада се Фалдер, докато се изправяше и бавно изтупваше браките си.

Воините му побързаха да се отдалечат от обсега на Тедра. Тя се досети, че Чалън явно е споменал нещо за уменията й по време на срещата. Този грамаден гигант очевидно вярваше, че тя може да го победи. Е, наистина го бе съборила на пода, докато бе завързана и изглеждаше беззащитна, затова не можеше да го вини, че си бе помислил нещо такова. А и нямаше намерение да разсейва заблудата му.

В този момент й хрумна нещо и побърза да попита.

— Да не би онази хубавка русокоса пленница, която Чалън доведе у дома, да е твоя?

Той, разбира се, чу само това, което искаше да чуе.

— Значи той вече се е върнал у дома? Тогава не след дълго, ще се присъедини към нас.

— За да разменя пленници ли?

— Не, никак даже — огромна усмивка разтегна лицето му. — Може да задържи Лаина. Когато Ли-Сан-Тер дойде за жена си, в замяна ще поискам гаалските му мини, така небесните хора ще дойдат да търгуват с този воин.

На Тедра изобщо не й допадна чутото.

— Аз съм единственият небесен човек наоколо, шодан Ла-Мар-Тел. Аз съм единствената, която откри планетата ви, което значи, че само аз ще търгувам с някой от тази планета. А какво ви кара да мислите, че искам гаалски камъни?

Той продължи да се усмихва.

— Те са единственото ценно нещо в Кан-ис-Тра. Вие притежавате живи бижута. Какво друго бихте могли да искате от нас? Притежавате невероятни оръжия. За какво ще използвате нашите мечове Торено?

— Чалън не ви ли каза, че всички вие ще спечелите от това?

— Той излъга и аз го казах на съвета. Нашите градове няма да спечелят нищо от това.

— Защо ли имам чувството, че не си останал до края на срещата.

— След като той открадна жена ми буквално от ръцете ми? Да, наистина си тръгнах по-рано.

Обиденият му поглед наистина беше забавен, но на Тедра не й бе до смях. Вместо това, тя реши да каже част от истината.

— Съжалявам, но няма да се съглася с разсъжденията ти, захарче, които впрочем са наистина брилянтни, но гаалските камъни са просто сурова енергия, а ние имаме толкова много източници на енергия, че ти дори не можеш да броиш до толкова. Не казвам, че не бих искала да го проуча, но има много други неща, за които искам да търгувам, някои от тях дори са тук, в залата ти. Например тези чаши на масата ти, не са ли направени от злато?

— Мисля, че говориш глупости жено. Никой не би търгувал с евтини метални съдове.

— Значи не са златни?

— Разбира се, че са — изсумтя той. — Но той е мек, безполезен метал, подходящ само за бижута, малки вази и… чинии.

— Само ти така си мислиш, но дори и да е така на цялата планета, това е защото имате изобилие от злато. Там, откъдето идвам, то въобще не е много. Моята планета не се нуждае от него, но има планети, чиято икономика зависи единствено от златото. За теб е безполезно. Но те го използват за пари. И това не е всичко. Веднъж щом съобщя за откриването на Ша-Ка’ан, ще започнете да получавате предложения за търговия с всички планети от Лигата Сентура и те ще пожелаят всичко — от храната и виното ви, до бижутата и минералите, както и растенията и дърветата ви. Дори почвата ви ще е полезна на планети, чиито земи не съдържат минерали. Затова не си мисли, че само гаалските камъни представляват интерес за търговия.

— Почва, дървета и злато? — той се разсмя. — Предполагам и цветя, а? — попита и се разсмя още по-силно. — Ние не сме глупаци, жено, без значение какво мислиш — изръмжа той и се обърна към хората си. — Оковете я… и внимавайте с тези нейни крака.

— Аз не бих го направил, ако съм на твое място, Фалдер.

Този глас Тедра нямаше как да сбърка. Тя се обърна, както направиха и останалите, за да види Чалън, застанал на вратата на залата и стиснал за врата един от воините на Фалдер. Очевидно мъжът се бе опитал да му попречи да влезе в залата. Докато го наблюдаваха, той освободи воина, който се срина в несвяст в краката му. Още преди мъжът да се строполи, Чалън бе извадил меча си. И вече вървеше напред, право към Фалдер.

Не беше сам. Зад него имаше много от воините му. Но и те бяха доста заети, тъй като хората на Фалдер не седяха мирно, оставяйки врага да се добере до шодана им. Тедра за пръв път получи нагледна демонстрация, защо тези мъже се наричаха воини. Ако досега си бе мислила, че мечовете им са безполезни, сега осъзна колко е грешала. А Чалън, Звезди, никога не го бе виждала такъв. Той не спираше дори за миг, за да стигне до нея… не, за да се добере до Фалдер, който бе дръзнал да отнеме нещо негово. Само с няколко ловки движения, всеки мъж, изправил се на пътя му, падаше покосен.

Фалдер веднага схвана посланието. Бе изгубил твърде много воини, докато стоеше, без да предприеме нищо. Сега имаше два избора. Можеше да хване Тедра и да я използва като щит или да се опита да разубеди Чалън, което си бе истинска лудост. Естествено, той погледна към Тедра. Но тя го държеше под око и когато той се насочи към нея, тя се завъртя и се отдалечи от обхвата му. Дори за неин късмет, докато се завърташе, успя да бутне двама воини, които тъкмо се изправяха на крака, и ги запрати отново на пода. Но двамата мъже се оказаха последната преграда между Чалън и неговата мишена. И макар мъжете да бяха бързи и да скочиха на крака, тя бе по-бърза и отново ги събори. Чалън най-после спря, когато се озова пред нея. Огледа я бързо, за да се убеди, че не е ранена, и в следващия миг вече я заобикаляше… проклятие, нямаше да го позволи.

— Достатъчно, Чалън! — тя изкрещя толкова силно, че гласът й отекна в залата. — Той смяташе, че желае гаалските ти мини, но аз го убедих, че не ги иска. Ако имаш някаква друга причина да го убиеш, давай. Но не го прави за моя сметка.

Фалдер беше достатъчно близо, за да чуе това.

— Нима си готов да умреш заради нея, Ли-Сан-Тер?

— Да — отвърна Чалън, гледайки към Тедра. — Аз й отдадох живота си.

— В името на гаалските камъни, защо не го спомена на срещата?

Чалън погледна с отвращение изненадания мъж.

— Ти беше там само за да се съмняваш във всяка моя дума, без да зачетеш доказателствата, които донесох.

— Съмнявах се в думите ти, но… жената успя да ме убеди за някои неща. Отказвам се от правата върху пленницата. Можеш да си я вземеш. Така или иначе, тя е прекалено опасна, за да се навърта наоколо — добави гигантът, потърквайки корема си.

След тези думи, те започнаха да се държат като най-добри приятели, а Тедра бе отвратена от тях.