Джоана Линдзи
Жената на воина (21)

Глава двадесет и първа

Тедра се превъртя настрани и се оказа омотана в завивките в средата на огромното легло на Чалън. Знаеше си, че ще се почувства като изгубена в това проклето чудо, и без нейния огромен варварин, беше точно така. Но не беше осъзнавала, че леглото ще се опита да я задуши.

Когато най-после успя да освободи единия си лакът достатъчно, че да се повдигне на него, тя се огледа наоколо, за да види какво я бе събудило, като се надяваше да е… но не беше. Чалън не се бе върнал. Той я бе оставил на разсъмване, след едно много сладко сбогуване. Явно й бе казал истината, че днес ще бъде много зает и няма да се видят до вечерта или, както се изрази той, докато изгрее луната. Бе игнорирал всички опити да го измъкнат от стаята предишния ден, като се посвети на задачата да я накара да се почувства добре дошла в дома му или поне в спалнята му. Но днес се налагаше отново да се върне към задълженията си и ако тя се чувстваше изоставена, толкова по-зле за нея.

Този, който я бе събудил, се оказа младо момиче Дараши, с което се бе запознала предишния ден… е, не се бяха запознали в действителност. Чалън не бе сметнал за нужно да ги представи една на друга, когато момичето им донесе вечерята. А и то не каза нищо, докато им сервираше, и побърза да излезе. Някакъв воин просто бе отворил врата пред нея, а после бързо я затвори зад гърба й. Тедра си спомни, колко подозрително й се бе сторило наличието на воин, отговарящ за вратата. Бързо бе отишла до нея, за да провери дали може сама да я отвори. Изпита облекчение да разбере, че наистина може да го направи, макар да не й бе особено лесно, защото вратата бе доста тежка, но все пак, успя да се справи. Воинът сигурно я бе отворил и затворил след слугинчето, само защото ръцете й бяха заети с голямата табла, която носеше.

Сега момичето отново носеше табла, но този път по-малка, а вратата зад него бе затворена. То остави таблата на обградената от кушетки голяма квадратна маса, на която Тедра и Чалън бяха вечеряли предишната вечер. Тогава младата жена бе изживяла още едно чувствено преживяване. Бе легнала по корем на едната кушетка, а Чалън се бе отпуснал на другата, близо до нея, хранеха се един друг с пръсти и се гледаха чувствено в очите. Варваринът пъхаше в устата й храна по свой избор и тъй като бяха в спалнята му, тя не можеше да му откаже нито да захапе пръстите му. Бе настоял тя също да го храни и съвсем скоро Тедра вече го правеше с удоволствие, а той от време на време засмукваше пръстите й. Имаше нещо невероятно еротично във всичко това и им се наложи да прекъснат храненето за няколко часа. Когато решиха да довършат вечерята си, тя бе напълно изстинала и Тедра едва успя да го убеди да не вика слуги да донесат нова. Не искаше другите да се досетят с какво се бяха занимавали. Бе приела факта, че всеки знае, какво прави в спалнята на Чалън, но не искаше да разберат, че е толкова ненаситна, та дори не може да стои далеч от него, по време на проклетата вечеря… без значение дали това бе истина, или не.

Момичето не излезе веднага, както бе направило предишната вечер. То се приближи до леглото, усмихна се, погледна я в очите, но не раболепно или покорно. Малко над обикновените крепостни, но и малко под истински свободните хора, Дарашите имаха странна връзка с управляващата класа. Те бяха обикновени слуги, принудени да служат на жените в този свят, но очевидно това не ги тревожеше. Тъй като Тедра идваше от свят, в който нямаше слуги, защото наличието на механичните помощници обезсмисляше наемането на слуги, щеше да й се наложи да свикне да бъде обслужвана от живо същество, от дишащ човек.

Този жив, дишащ човек, беше само с няколко години по-млад от нея, красиво момиче с кафява коса и очи. Това бе най-разпространеният цвят за жените, доколкото Тедра бе успяла да забележи вчера по улиците. Кожата й бе тъмна, но не златиста, и също като мъжа Дараши, който работеше в конюшнята, и тя бе доста ниска, за разлика от обикновените граждани на този свят. Може би не повече от метър и петдесет и пет.

— Господарке, желаете ли да се изкъпете, след като закусите?

Тедра погледна към малкия басейн, който тази сутрин бе празен. Тези варвари имаха водопровод, Звезди, и постоянно пълнеха ваната с топла и студена вода, а после я изпразваха, което означаваше, че не са чак толкова примитивни. Забелязваше, че подобно на Ша-Ка’арците, Ша-Ка’анците са напреднали в едни отношения и доста изостанали в други, като придържането към старата вяра и начина им на обличане.

— Не, няма да се къпя, благодаря ти. — Не беше убедена, че ще й хареса, ако нейният варварин не бе до нея, за да се забавляват заедно.

— Тогава мога ли да избера, чаури за господарката?

Тедра се намръщи, като чу да я наричат „господарка“ вече за втори път.

— Виж, ти не си робиня и аз не съм твоя господарка, затова защо не ме наричаш Тедра?

— Това няма да бъде почтително.

— За теб всички ли са господарки и господари?

— Да, господарке.

— Това не те ли тревожи?

— Защо трябва да ме тревожи?

Тедра въздъхна.

— Е, това сигурно се харесва на всички. Ами ако ти заповядам да ме наричаш Тедра? Този трик ще проработи ли?

— Трик?

— Ще стане ли, ако ти заповядам? Или желанията на загубилия предизвикателство не се зачитат тук?

— Загубил предизвикателство? Господарката се шегува с мен?

— Да, голям шегобиец съм — каза Тедра и изсумтя, едва ли щеше да успее да накара момичето да я нарече по име. — Можеш да ми донесеш някакви дрехи, докато аз се преборя с проклетите завивки… разбира се, ако това е включено в задълженията ти.

На момичето му бе трудно да кимне, защото едва се сдържаше да не се разсмее. Сигурно бе много забавно да видиш възрастна жена да се бори със завивките, които са така пристегнати около нея, че изглежда като добре опакован подарък, и не знае как да се измъкне от него, но точно това се случваше с Тедра. Можеше да каже нещо за приспособяващото се въздушно одеяло, което се изключваше, когато седнеш в леглото, без да те притиска по никакъв начин, но щом обмисли последствията от думите й, тя се отказа и се зае по-агресивно със задачата.

— Може ли да ви помогна?

Момичето се качи на леглото, откри края на завивката, която бе затисната под бедрото на Тедра и го дръпна, тогава останалата част падна. Тедра веднага се изчерви, защото бе забравила, че е напълно гола, но момичето явно не обърна внимание. След като й помогна, то слезе от леглото и се насочи към една врата, която Тедра не бе забелязала вчера, може би защото нямаше никаква дръжка, и се намираше между две от дългите, красиви ракли. Тя се отвори, само след едно леко бутване, разкривайки някаква стая, която Тедра бе любопитна да разгледа, но първо трябваше да намери чаршафа, който бе останал някъде под завивките.

Няколко минути по-късно, тя се приближи, увита в красив син чаршаф, и след известен размисъл установи, че това пред нея е старомоден дрешник — нещо, което не бе виждала досега. Това, което познаваше като дрешник, бе механично устройство, излизащо от стената и поднасящо й дрехата, което бе пожелала. Никога не се бе замисляла, къде стоят дрехите или къде отиват, когато роботът чистач ги отнася за почистване. Смяташе, че повечето неща, които бе открила, вървят заедно с къщата.

Отблизо, стаята изглеждаше голяма, почти колкото спалнята. Видя огромно огледало, дълъг рафт, отрупан с бурканчета и шишенца, а в ъгъла имаше дори диван, което показваше, че помещението се използва и за преобличане. Имаше купища сандъци, наредени до едната стена, и някои от тях, бяха толкова на високо, че Тедра не би могла да ги достигне, което я наведе на мисълта, че стаята може да се използва и като склад. Но тук имаше и много дрехи, невероятно много дрехи, закачени на куки по стените, а също и на закачалки с пръчки като ръце, стърчащи от тях. Висяха от странни на някакъв вид стойки, изправени, но извити на върха, за да могат да разстилат комтоците си, без да ги сгъват. Всичко бе подредено така, че се виждаше още от пръв поглед и изключваше необходимостта от инвентарен списък.

Заедно с мъжките дрехи, като ботуши, колани за мечове, дузина браки, всички от черна заалска кожа, имаше и комток от някакъв доста интересен блестящ материал, се виждаха и няколко чаури, които не изглеждаха много на място, поставени върху една лавица. Тедра разпозна женските дрехи, защото приличаха на тези, с които бяха облечени жените в града. Изглеждаха съвсем същите, направени от тънък прозрачен плат, и представляваха голямо квадратно парче, което се увиваше два пъти около тялото и се завързваше.

— Тези трите бяха приготвени за вас, господарке, но ако цветовете не ви харесват, мога да подготвя други. Има части във всички цветове, които пожелаете.

„Части“, тази дума трябваше да предупреди Тедра, но дори когато се приближи до момичето, за да разгледа трите облекла, не бе подготвена за това, което видя. Тези неща наистина не бяха нищо друго, освен няколко „части“, горнище и пола, завързващи се едно за друго и проектирани така, че просто да висят надолу по тялото.

Но всъщност бяха малко по-сложни от това, както забеляза Тедра, щом вдигна горнището на бялата дреха. Беше направено от дванадесет шалчета, които падаха свободно до средата на бедрата й. Думата „подготвя“, която бе използвало момичето, означаваше да завърже всяко шалче на малък възел и на всяко рамо да се получат шест възела. Поотделно всяко шалче беше прозрачно, но когато се поставеха едно върху друго изглеждаха по-плътни, макар че на гърдите все още леко прозираха. Затова и там имаше допълнително парче плат.

Полата обаче, бе съвсем друга работа. И тя се състоеше от дванадесет шала, краищата, на които бяха съшити за тясна, еластична лента и драпирани в кръг около нея. Лентата трябваше да се увие около талията й, като по този начин щеше да остави шаловете леко разтворени. Нито един от шаловете не бе завързан или съшит за някой от останалите, те просто си висяха надолу по краката й, стигайки до глезените. Вероятно се разтваряха при най-лекото движение или вятър, и всеки би могъл да види прасеца, коляното или дори част от бедрото й.

Видя и завързан колан, който се поставяше върху горната част на дрехата, за да я накара да прилепне към тялото и вероятно да задържи шаловете така, че да покрият онова, което трябваше да бъде покрито. Тедра не би могла да бъде по-разголена, дори ако облечеше дрехата, с която бе пристигнала. И тя имаше само една дума за момичето, което стоеше и очакваше решението й, какво ще облече.

— Забрави.

— Господарке?

— Ще трябва да ме убиеш, преди да се напъхам в това, момиче… как ти е името?

— Джалла, господарке. Ако тези цветове…

— Не е заради цветовете, Джалла, макар че никога не съм се обличала в пастелни тонове. Не харесвам този прозиращ материал, да не говорим, че дрехата е направена така, че по-скоро да бъде събличана, отколкото обличана. Трябва да има нещо друго, което бих могла да облека.

— Но…

— Нещо като това, с което ти си облечена. — Бялата, гладка туника и пола, изглеждаха като точно копие на онова, с което бяха облечени мъжете Дараши, и единствената разлика бе, че те носеха панталони, а Джалла дълга до глезените пола. — Това ми се струва прохладно и удобно, и няма да се чувствам така, сякаш играя на гледай-внимателно-и-може-да-видиш-нещо.

— Но това не е чаури.

— И?

— Дамите от Кан-ис-Тра носят само чаури. Вие може да носите само чаури.

А слугите очевидно не носеха такива. Но Тедра не пропусна да забележи, че думите на Джалла се отнасяха за всички дами в страната, а не само в града.

— Какво ще стане, ако откажа?

Джалла изглеждаше истински разтревожена от въпроса.

— Но вие не можете. Шоданът няма да го позволи.

Тедра стисна зъби. Не искаше да носи проклетото чаури, но и не желаеше да се кара с Чалън, след като напоследък се разбираха толкова добре. Тя погледна с копнеж към неговите дрехи, които бяха навсякъде около нея, но знаеше, че няма да посмее да ги облече. Беше сигурна, че още първият воин, когото срещнеше, щеше да й заповяда да ги съблече, а тя нямаше никакво желание да минава отново през същите неприятности.

— Проклятие — изръмжа най-после и посочи с пръст към едно чаури. — Това.

Избра светлозелено, тъй като имаше чувството, че синьото и бялото имаха някаква символичност за шодана, нещо като негови цветове, ако обзавеждането в замъка бе някаква индикация за това. А точно сега, бе прекалено раздразнена, за да му доставя удоволствие, носейки неговите цветове.

— Чий са тези чаури? — обърна се тя към Джалла, която й помагаше да се облече, и видя колко безнадеждно можеше да се оплете горнището, ако човек не внимава, докато го облича.

— Ваши, господарке.

— Но, кой ги е носил преди мен?

— Ваши…

— Няма значение — прекъсна я Тедра, тъй като търпението й се бе изчерпало.

Дрехите бяха тук преди да дойде, затова не можеха да са нейни. А тя наистина не искаше да знае, коя жена е споделяла близостта на Чалън преди нея. Но той със сигурност щеше да чуе какво мисли за това, че трябваше да носи чуждо чаури.

Когато погледна надолу към тялото си, изстена. При вида на отражението си в огледалото, простена още по-силно. Беше много по-лошо, отколкото си бе представяла. Вече знаеше защо останалите жени по улиците на града изглеждаха толкова нежни, срамежливи… беззащитни. Нямаше никакъв начин да изглеждаш другояче в този костюм.

Тедра нямаше нищо против да покаже малко плът. Преди беше носила дрехи, които показваха много по-голяма част от тялото й. Но никога досега не бе обличала нещо толкова изящно, толкова ужасно женствено и толкова деликатно. В него тя се чувстваше странно, някак разголена и уязвима.

— Шоданът ще бъде изключително доволен, господарке — каза Джалла. Не бе пропуснала да чуе стона на Тедра. — Изглеждате много красива.

— Изглеждам като работничка в Стрес Клиника — отвърна Тедра с отвращение. — Но докато Марта не може да ме види, предполагам, че ще преживея унижението да я нося.