Джоана Линдзи
Жената на воина (5)

Глава пета

— Може би ще трябва да доведа интелигентен модел и да го репрограмирам за удоволствие — отбеляза Тедра, докато очите й следяха Крод, който подготвяше екипировката й в другия край на залата. — Техните тела не са създадени да бъдат толкова… съблазнителни.

— Правилно ли чух? — прозвуча гласът на Марта от малката конзола зад гърба й. — Да не би да си си променила мнението за сладкия Корд?

— Не — Тедра въздъхна и се просна отново на запотената рогозка, мечтаейки способността за чуване на Марта да не е толкова добра — Но ако бях прекарала малко повече време с воина Коуан, може би отговорът щеше да е различен.

— Я виж ти — възкликна Марта. — Значи щеше да позволиш на Ша-Ка’ареца да се слее с теб. Чудя се каква ли е причината. Сигурно, защото той можеше да те победи?

— Съмнявам се, че би могъл, но този път вероятността бе доста голяма.

— И смяташ, че е трябвало да се обвържеш толкова бързо? Чакаш толкова дълго, момичето ми. Какво са още няколко години?

— Звезди, как бързо смени тона си — изкиска се Тедра. — Тогава ми кажи, колко съвместими щяхме да бъдем с този воин?

— Щеше да е идеален за теб само за временно сексуално споделяне, сигурна съм, че и ти го знаеш. Но нямаше да е подходящ за двойно съжителство.

— Дори ако не беше враг?

— Дори и тогава. Забравяш, че в Ша-Ка’ар няма свободни жени. Ша-Ка’арските мъже не признават жените за друго, освен за робини и е така от няколкостотин години.

— Значи, искаш да кажеш, че той щеше да ме третира като робиня?

— Не третира, момичето ми. Щеше да бъдеш такава. А просто не е в твоята същност да позволиш да се отнасят с теб по този начин… или поне не за дълго.

— Какво пък трябва да означава това?

— Би могла да издържиш за известно време. Вероятно дори би ти харесало веднъж или два пъти, за забавление и на игра, но само докато ти го виждаш като нещо такова.

— Ти, универсална електрическа кутия с объркани жици такава, наистина си просиш боя, нали? — изгледа я гневно Тедра, а после отклони намръщения си поглед от малкия екран на интеркома, на който се виждаше контролната зала и главния компютър, където се помещаваше Марта.

— Само се шегувам, кукличке. Но не намирам нищо интересно в това, че смяташ да се сближиш с врага.

— Жените са го правили от началото на времето, поради една или друга отчаяна причина.

— Тук ключовата дума предполагам, е „отчаяна“?

— Тедра Де Ар не трябва никога да се чувства отчаяна — чу се глас зад нея.

Тя подскочи, когато почувства ръцете на Корд на бедрата си, а в следващия миг бе дръпната и притисната силно към него, за да й напомни точно колко функционален може да бъде. С пламнало лице тя се обърна и го отблъсна.

— Марта!

Но видя, че малкият екран на интеркома е тъмен, Марта бе изчезнала, щом усети, че е хваната на местопрестъплението. Как смееше този месещ се във всичко метален кошмар да игнорира директните й заповеди?

Тедра погледна към Корд, който сега само я наблюдаваше.

— Мислех, че не можеш да лъжеш — обвини го тя.

— Не мога — отвърна кротко той.

— Наистина ли? Ти ми каза, че си станал същия, както преди. Но не го е направила, нали?

— Аз съм такъв, какъвто искаш да бъда, Тедра Де Ар — повтори той това, което й бе казал преди два дни.

— И Марта какво те е накарала да мислиш, че искам да бъдеш Корд?

— Търпелив. Тя прибави търпение към програмата ми. Мога да чакам, докато не станеш готова да ме използваш.

— Но междувременно ти ще продължаваш да ме притискаш, така ли?

— Ако не ти напомням с какво нетърпение очаквам да ти доставя удоволствие, ти няма и да си помислиш да промениш мнението си.

Тедра завъртя очи. Звезди, как й се искаше Марта да има гърло, което да може да стисне.

— Търпение, а? Аз съм тази, която ще трябва да има търпение, за да продължа да ти повтарям да стоиш настрана. А ти ще го направиш, нали, ако ти кажа ще се подчиниш?

— Разбира се.

— Тогава стой настрани, бебчо. Аз съм тук да потренирам с машините, не ти.

Той просто се ухили… и чак тогава тя осъзна колко двусмислено прозвучаха думите й, и смеха й огласи залата.

 

 

Внезапен силен удар на барабани разтърси стените и Тедра почти изскочи от леглото, преди да осъзнае, че не ги нападат, а е само музиката, която бе програмирала да я събуди, но с много по-усилен звук.

— Намали, моля! — изкрещя тя, преди звукът да спадне до по-поносими граници.

— Как можеш да търпиш тези древни крясъци? — чу се гласът на Марта.

Древната музика, с която бе свикнала бе съставена от неразбираеми думи и див ритъм. Кистранската музика не включваше думи, а само така наречените друми. Древната музика докарваше силно главоболие на повечето Кистранци, но според Тедра беше стимулираща, защото изпитваше нужда да раздвижи краката и тялото си, докато я слушаше. Точно сега обаче имаше желание единствено да игнорира Марта.

— Вчера ме пренебрегна, когато те повиках, страхливке. Днес няма да ти говоря — каза тя и зарови глава под възглавницата.

— Охрана 1 не се цупят, момичето ми.

Нямаше как да не се съгласи с думите й. Хвърли възглавницата и Болт, роботът чистач, веднага дойде, за да я вдигне от пода. Тя почти не го забеляза и каза раздразнено:

— Липсва ми другарчето за спане, Марта.

— Тогава защо го отпрати?

— Защото откакто си бърникала в него, вече не мога да му се доверя, че само ще ме прегръща.

Тедра повика масажора си и влезе в него. На външен вид той много приличаше на Медитех, само дето не вършеше толкова много чудеса, а само едно — да успокоява напрегнатите мускули, а нейните бяха доста напрегнати, след изтощението, на което се подложи миналия ден, за да изкара яда си, задето Марта я бе игнорирала с мълчание. Хиляди малки топченца и кожени преси се раздвижиха по тялото й, от главата до петите, които едва не я приспаха. Заради реакцията й масажорът сам се отвори, след като бе успокоил всичките й мускули.

Тя чу музиката, когато вратичката се плъзна настрани, но щом погледна към аудио-визуалната конзола на компютъра в кабината, забеляза, че е включен, и разбра, че Марта все още чака отговора й. Тедра я игнорира, докато сваляше дрехите си за спане и си вземаше соларна баня, но остави Санитарните стени отворени, в случай че Марта покажеше някакви признаци на нетърпение. Разбира се, това не й отне дълго време, защото и тя самата чакаше обяснение от Марта.

— Добре — каза най-накрая, премествайки се към съоръжението за смяна на цвета на косата и очите, което се бе появило автоматично, когато активира банята. — Защо не промени Корд, след като ти наредих?

— Защото имаш нужда да бъдеш възбуждащо преследвана, момичето ми.

Тедра изпъшка. За един толкова брилянтен, свободно мислещ компютър, Марта можеше да бъде прекалено упорита за някои неща.

— Тогава трябваше да направиш така, че и Коуан да дойде с нас на Роувъра — каза Тедра, макар да не го мислеше сериозно. Но се надяваше, думите й да покажат на Марта, че иска истински мъж от плът и кръв, вместо да се възползва от услугите на някой изкуствен. И въпреки че се бе изразила пределно ясно, понякога Марта се правеше, че забравя. — Можех да го държа заключен и да получавам цялата възбуда, от която се нуждая.

— И аз мислих по този въпрос — призна Марта.

Тя най-вероятно наистина бе помислила за това, което накара Тедра да осъзнае, че може спокойно да се предаде. Марта щеше да продължи да се меси в любовния й живот, докато тя не започнеше да има такъв, а тогава сигурно щеше непрестанно да й изтъква какви ли не причини, поради които Тедра трябваше да се въздържа от секса. Имаше два варианта — или да игнорира компютъра си, или да полудее.

Тя избра да я игнорира.

— Изненадай ме — каза Тедра на съоръжението за смяна на цвета на косата и наистина бе изненадана. — Колко старомодно — възкликна тя, при вида на оригиналния си лъскаво черен цвят, който се стелеше по раменете й.

— Какво ще кажеш за сиви очи, поръсени със златни точици? — чу гласа на Марта.

Тедра погледна към конзолата, за да види дали екранът се е включил и Марта може да я наблюдава. Бе забравила, че също може да я вижда. Това бе едно от нещата, които пилотите на космически кораби можеха да правят.

— Не, нека се придържаме към старомодното, мога за разнообразие да използвам всичките си естествени цветове. — И тя нареди на съоръжението за смяна на цвета на очите да премахне всички изкуствени цветове. Това, което остана бе чист, светъл аквамарин. Поглеждайки се в огледалото, Тедра се усмихна. — Бях забравила колко поразителен е собственият цвят на очите ми. Какво мислиш, Марта?

— Никой няма да повярва, че си Охранител, кукличке.

— Е, вече знаеш, защо трябва да си сменям цвета на косата и очите, когато работя — отвърна Тедра.

— Много жалко. Щеше да си се сляла с някой още преди години, ако…

— Я престани.

— Е, щеше да си.

— Някой можеше да се пробва, но нямаше да стане без моето съгласие. Сега, какво ще кажеш да ме оставиш сама, за да се облека на спокойствие.

— Още една скучна сива униформа, като тази, в която те виждам, откакто напуснахме Кистран? Не и днес, момичето ми. Една от онези дълги, копринени дрехи, с които са пълни гардеробите ти, ще свърши чудесна работа, нещо светло с Кантурски камъни. Кантурските камъни са най-добрият еквивалент на бижутата в Звездната Система.

— Какво ти става тази сутрин, Марта? Знаеш, че никога не нося женски дрехи, които биха притискали краката ми и ще ограничават движенията ми.

— Тогава какво ще кажеш за едно от онези къси, оскъдни неща, които показват повече от кожата ти? Те определено не те ограничават.

— Ще ми кажеш ли защо трябва да се обличам така на Роувъра, който е в открития космос? Да не би да планираш да затоплиш въздуха… или си програмирала Корд да ми скочи, само като види кожата ми?

— Нито едно от двете — предаде се тя с въздишка. — Изглежда, че сме ти намерили планета. Може би ще искаш да огледаш дали има перспективи за търговия. Точно за това взехме тези крещящо ярки дрехи, за да ги използваш за размяна.

— От всички… Защо просто не каза това, Марта, вместо да ми губиш времето и да ме дразниш? Знам защо тези дрехи бяха сложени в багажа ми. Те са стандартни стоки за „Откриване на света“, предназначени да впечатлят всички с блясъка си. Достатъчно близо ли сме, за да ме трансферираш?

— В орбитата им сме от два часа.

— И ти ме остави да спя!

— Планетата няма да избяга никъде, момичето ми — екранът почерня и остави Тедра сама.