Марио Пузо
Умират глупаците (9)

9.

Всичко мина леко и без затруднения. Арти изобщо не ме попита защо съм зарязал Вали и децата и изглеждаше напълно погълнат от шофирането. Беше си купил нова кола — огромно синьо комби. Съобщи ми, че жена му пак е бременна. Това щеше да бъде четвъртото им дете. Поздравих го, а наум си отбелязах да изпратя букет цветя на съпругата му. После реших да не го правя. Човек не бива да изпраща цветя на съпругата на някой, комуто дължи хиляди долари. Още повече, че скоро възнамерявах да му искам нов заем. На Арти му беше все едно, но на жена му можеше да се стори странно.

Докато колата гълташе милите към Бронкс, аз събрах кураж и му зададох най-важния въпрос:

— Какво мисли Вали за всичко това?

— Според мен проявява разбиране — отвърна той. — Не е бясна, ще те посрещне с радост… Виж какво, не си въобразявай, че постъпката ти е чак толкова необяснима. Нали, всеки ден й пишеше? Нали й телефонира няколко пъти? Била ти е необходима тази почивка и толкоз.

В неговата уста всичко звучеше напълно нормално, но аз ясно долових, че едномесечното ми бягство го беше стреснало и той се тревожеше за мен.

После колата навлезе в недовършения квартал, който винаги ме беше потискал. Върху огромна площ бяха струпани еднакви правоъгълни блокове, построени от правителството за градската беднота. За петстайния апартамент плащах само петдесет долара на месец, в които влизаха и режийните разноски. В първите години всичко изглеждаше окей. Построен с държавни средства, този комплекс беше обект на особено внимание от страна на властите. Първите заселници бяха бедни и честни хора, които изкарваха прехраната си с упорит труд. Но благодарение на своето трудолюбие те постепенно се замогваха, купуваха си собствени жилища и се изнасяха оттук. Днес комплексът даваше подслон предимно на онези бедняци, които не могат или не искат да си изкарват прехраната с честен труд.

Наркомани, алкохолици, самотни жени и хора, които преживяват от социални помощи. Голяма част от тях бяха чернокожи и това беше причината Вали да стиска зъби и да мълчи. Не искаше да я вземат за расистка. Но аз знаех прекрасно, че трябва да се преместим час по-скоро в някой квартал за бели. Не исках да се окажа окован в ново сиропиталище и пет пари не давах дали ще ме помислят за расист. Единственото, което знаех, беше, че все повече съкварталци не харесват цвета на кожата ми, а много от тях няма какво да губят и са готови на всичко. Здравият разум ми подсказваше, че положението е опасно и ще продължи да се влошава. Дори белите не харесвах кой знае колко, защо тогава трябва да обичам черните, дявол да го вземе? Родителите на Вали бяха готови да ни отпуснат средства, за да си купим къща на изплащане. Но аз не можех да взема пари от тях. Мога да вземам заеми единствено от брат ми. От Арти Късметлията. Колата спря.

— Ела да изпием по едно кафе — предложих му аз.

— Трябва да се прибирам — поклати глава Арти. — А и не държа да присъствам на милата сценка. Иди да си получиш заслуженото като истински мъж.

Пресегнах се за куфара си на задната седалка.

— Благодаря ти, че ме докара — рекох. — Тези дни ще мина да те видя.

— Заповядай. Сигурен ли си, че имаш пари?

— Нали ти казах, че се връщам с печалба? — намръщих се аз.

— О, вярно… Мерлин Магьосника!

Засмях се, обърнах му гръб и тръгнах към входа на блока. Вътре се спрях и зачаках да чуя мотора на колата му, но очевидно и той беше решил да изчака. Не се обърнах и поех нагоре. На вратата почуках, макар че имах ключ. Вали отвори, дръпна се крачка назад, за да ми направи място и ме прегърна едва след като оставих куфара си на пода. Беше много спокойна, много бледа и много вглъбена в себе си. Бегло бе целунахме — сякаш изобщо не ни пукаше, че това беше първата ни раздяла за десет години съвместен живот.

— Децата искаха да те изчакат, но стана късно и ги сложих да си легнат — каза тя. — Ще ги видиш утре, преди да тръгнат за училище.

Кимнах. Много ми се прииска да надникна в спалнята им, но се уплаших, че ще ги събудя и Вали ще се ядоса. Изглеждаше страхотно уморена.

Понесох куфара към спалнята. Отпуснах се на леглото, а Вали отвори куфара и се зае да вади дрехите ми. Мълчаливо наблюдавах сръчните й движения. Отдели кутиите с подаръците и ги подреди върху шкафа. Мръсните дрехи струпа на две купчини — едната за пране, другата за химическо чистене. После ги грабна и ги понесе към килера. Отидох да я видя, понеже се забави. Заварих я да плаче безмълвно, облегната на бялата стена.

— Ти ме изостави! — почти беззвучно прошепна тя, а аз весело се засмях.

Не беше истина и не това би трябвало да ми каже. Би могла да се стегне и да демонстрира духовитост, такт или находчивост, но тя предпочете просто да ми каже това, което изпитва в момента. Без каквато и да било козметика. Така някога пишеше и разказите си в литературния курс. А аз се разсмях на честността й, на убеждението, че всичко ще се оправи. Бях готов да проявя остроумие и нежност, да й разказвам весели истории. Исках да й бъде добре, исках да я убедя, че едномесечното ми отсъствие не означава нищо.

— Всеки ден ти пишех — рекох. — Поне четири-пет пъти ти се обадих по телефона…

— Зная това — отвърна тя и скри лице в дланите ми. — Но просто не знаех дали ще се върнеш… Не ме интересува какво си правил, не ме интересува нищо… Просто те обичам и искам да си до мен!

— И аз — рекох.

Божичко, колко просто беше всичко.

Вали възнамеряваше да ми приготви вечеря, но аз отказах. Взех един душ и се мушнах в леглото при нея. Беше с нощница, както винаги. Дори когато знаеше, че ще се любим, пак си лягаше с нощница. Един остатък от католическото й детство, който харесвах. Той придаваше известна церемониалност на секса ни. Погледнах потръпващото в очакване тяло и изпитах тихо задоволство от факта, че не бях й изневерявал. Имах купища други грехове, но този поне не беше сред тях. В онези години верността ми си имаше съвсем определена морална цена. Но не зная дали на Вали й ставаше по-добре…

Загасихме лампите и се прегърнахме. Правехме всичко тихо, за да не разбудим децата. Правехме го така, както го бяхме правили в продължение на десет години. Години, през които се бяхме опознали, създали деца и, надявам се, обичали… Вали имаше чудесно тяло и прекрасен бюст, беше пламенна и едновременно с това някак невинна… Откликваше на ласките ми с цялото си тяло, с искрена чувственост и неподправена страст. Сексът ни неизменно беше пълноценен и ни доставяше пълно удовлетворение. Такъв беше и през онази нощ. Почти веднага след него тя заспа, но продължи да стиска ръката ми. Измина доста време преди да се обърне и да прекъсне тази странна и топла връзка.

Но моят вътрешен часовник се беше нагодил на друг ритъм, с три часа по-напред. Лежах с широко отворени очи и се питах защо всъщност бях избягал. В този миг, обграден от дом, вярна съпруга и прекрасни деца, ми се струваше чиста лудост онзи мой почти едномесечен престой из вертепите на Вегас, самотен и откъснат от всички, които обичам. Изпитвах облекчението на животно, което най-накрая се е върнало в дупката си. В този момент бях щастлив, че съм беден, че съм обвързан с тежко семейство, че три деца чакат закрила и прехрана от мен. Бях щастлив, че съм неудачник, но въпреки това лежа до своята съпруга, която ме обича и е готова да посрещне редом с мен несгодите на живота. Сигурно и Джордън се е чувствувал така, преди да узнае лошата новина, кой знае защо си помислих аз. Но аз не съм Джордън. Аз съм Мерлин Магьосника и ще направя така, че всичко да бъде наред.

Номерът е да се припомниш хубавите неща и щастливите мигове. Само тях. Изминалите години бяха предимно щастливи години. Сега ми беше ясно, че съм излязъл от релсите именно защото съм бил прекалено щастлив за условията, при които живеех, за амбициите, които имах. В главата ми изплува блестящото сред мрачната пустиня огромно казино, в което седи Даян и прави своите фалшиви залози. Без шансове да спечели или изгуби, без шансове да бъде щастлива или нещастна. После мястото й зае Къли, облечен в официално сако, а ръцете му сръчно раздават картите от името на банката. Накрая изплува образът на Джордън, както винаги учтиво усмихнат.

Лежах в леглото и чувах дишането на най-близките си хора, на моето семейство. Внезапно изпитах огромен прилив на сили. Бях сигурен, че ще съумея да предпазя своите близки от всички опасности на живота, ще ги предпазя дори от себе си!

Твърдо вярвах, че ще напиша нова книга и тя ще има успех, ще ме направи богат. Бях убеден, че с Вали винаги ще бъдем щастливи, че странният вакуум между нас ще изчезне. Никога няма да я предам! Никога няма да използвам магиите си и да заспя за още хиляда години! Никога няма да се превърна във втори Джордън!