Марио Пузо
Умират глупаците (21)

21.

Къли напусна летището, взе такси и се отправи към седалището на една известна банка в сърцето на Манхатън. Хвърли бегъл поглед на ръчния си часовник. Минаваше десет, а това означаваше, че Гроунвелт всеки момент ще позвъни на вицепрезидента на тази банка и ще го уведоми за пристигането му.

Всичко мина точно според предвидените планове. Въведоха Къли в просторния кабинет на вицепрезидента, заключиха вратите и едва тогава Къли се раздели с металното куфарче. Вицепрезидентът го отвори със свой собствен ключ и преброи парите в присъствието на Къли. После си стиснаха ръцете и се разделиха. Когато се отдалечи на няколко пресечки от банката, Къли се спря, извади от вътрешния си джоб предварително приготвен плик с марка и пъхна в него получената разписка. После спокойно го пусна в пощенската кутия на ъгъла. Не преставаше да се пита как е организирана цялата работа. Нямаше представа как вицепрезидентът ще прикрие направения влог, нито пък кой ще изтегли мангизите. Някой ден ще трябва да разбере как действа този механизъм!

Къли и Мерлин се срещнаха в ресторанта на хотел „Плаза“. Хапнаха си добре, излязоха да се разтъпчат из алеите на Сентръл парк и едва тогава отвориха дума за работа. Мерлин разказа за всичко, което се беше случило, а Къли кимаше и правеше по някоя забележка. Веднага му стана ясно, че въпреки намесата на ФБР, историята си е кокошкарска. Знаеше, че дори и да бъде признат за виновен, Мерлин ще получи условна присъда. Нямаше място за особена тревога. Но Мерлин е толкова праволинеен, че цял живот ще се срамува от присъдата в досието си. Това да са му грижите, въздъхна Къли.

Когато Мерлин спомена името на Пол Хемзи, в главата на Къли веднага звънна предупредителната камбанка. След още няколко крачки из пустите алеи на парка всичко си дойде на мястото. Да, ясно… Чарлс Хемзи, съдружник в една от най-големите фирми за готово облекло, беше редовен посетител на Вегас, Играеше с едри суми и гонеше мадамите като луд. Къли му уреждаше по някоя бърза пушка дори когато водеше и жена си. Правеше това направо в залата. Пъхаше му ключ и му прошепваше часа, в който мадамата ще го чака. А мисис Хемзи кротко си залагаше на рулетка.

Чарли Хемзи изчакваше известно време, после с нехайна походка се насочваше към кафенето. Веднъж излязъл от подозрителния поглед на жена си, той хукваше нагоре по стълбите и едва тогава хвърляше едно око на номера на стаята, обозначен върху ключа. Вътре го очакваше някоя мадама с пищни форми — той си падаше по такива. Цялата работа приключваше за по-малко от половин час. Дебеланата получаваше един черен чип от сто долара, а освеженият Чарли поемаше по покритите със син мокет коридори и се връщаше в казиното. Отбиваше се до рулетката да подхвърли някоя окуражителна дума на жена си. Ако видеше, че е закъсала, й подхвърляше по няколко чипа (никога черни), а после с мерак се гмуркаше в навалицата около масите за барбут. Чарли беше едър добродушен мъж и изключително слаб комарджия, обречен на вечни загуби. Беше слабохарактерен и неуравновесен човек, който не можеше да спре, когато е спечелил. Къли не можа да си спомни веднага за него, тъй като от известно време насам, здравата хлътнал, Чарли очевидно правеше опит да се излекува от комарджийската болест.

Вегас беше пълен с негови маркери. Само на „Ксънейду“ дължеше петдесетина хиляди долара. Някои от другите хотели вече му бяха пратили предупредителни писма, Къли не направи това по препоръка на Гроунвелт.

— Може би ще дойде да се издължи — рече му той. — А после ще си спомни, че сме се показали добри момчета и ще си снесе мангизите в нашето казино. Започне ли задник като него да залага, все едно, че ни е открил сметка в банката!

— Да, ама този задник дължи във Вегас повече от триста хиляди долара! — изрази съмнението би Къли. — И вече цяла година никакъв не се е мяркал насам. Май е решил да обяви мораториум…

— Напълно възможно — кимна Гроунвелт. — Но в замяна на това върти отличен бизнес в Ню Йорк. Направи ли една добра година, непременно ще се върне. Няма начин да се откаже от комара и курвите. Сега седи до полата на жена си и ходи на гости у комшиите. Може би чука някое дребно курвенце в службата си. Но това го изнервя, тъй като е пред очите на прекалено много хора. Тук, във Вегас, е неговият истински рай! Освен това е барбутчия, а тези най-трудно могат да се откажат!

— Ами ако годината се окаже лоша? — попита Къли.

— Тогава ще прибегне до „мангизите на Хитлер“ — отвърна Гроунвелт. Забеляза учтивото учудване, което се изписа върху лицето на Къли и поясни: — Това е широко разпространен израз сред производителите на готово облекло. По време на войната натрупаха, състояния от нелегални продажби. Когато правителството въведе ограничителни квоти за платовете и шивашките материали, голяма част от парите в този бранш започнаха да се разменят под масата. Нямаше как да ги декларираш пред данъчните власти. Всички станаха милионери, но и до днес не могат да узаконят парите си. В тая страна се забогатява само по втория начин, отдавна съм ти го казал…

Именно това се беше запечатало в съзнанието на Къли. „Вторият начин“ — кредото на Вегас, кредото на голяма част от бизнесмените, които харчат парите си тук. А това са собственици на супермаркети и банки, директори на големи строителни организации, черковни настоятели и меценати от различен калибър, които имат едно-единствено общо нещо помежду си — мангизите им са скрити в потайни дупки и сандъци, а цяла армия юридически съветници се грижи за незабележимата им повторна циркулация.

 

 

Къли слушаше с половин ухо това, което му разказваше Мерлин. Добре поне, че приятелят му не беше от приказливите. Не след дълго историята приключи и Къли се зае да систематизира нещата. Накара Мерлин да опише още веднъж външността на Ели Хемзи, просто за всеки случай. Не, това не беше Чарли. Вероятно беше брат му, старши съдружник в предприятието. Чарли съвсем нямаше вид на човек, който се претрепва от работа. Къли си представи мислено всички стъпки, които трябваше да направи. Очертаваше се красива игра, съвсем в стила на Гроунвелт. До деня на делото оставаха само три дни, но той се надяваше времето да му стигне за всичко.

А сега искаше да се наслади на спокойната разходка в компанията на приятеля си. Заговориха за миналото, скоро отново стигнаха до въпроса, който очевидно щеше да ги измъчва до края на дните им — защо Джордън си пръсна мозъка? Защо? И двамата бяха все още твърде млади, за да могат да си представят празнотата, която се крие зад всеки по-значителен успех в живота на човека. Мерлин беше прочел нещичко по този въпрос, но Къли изобщо не вярваше на подобни глупости. Знаеше, че когато получи правото да се разпорежда с „молива“ както иска, той ще бъде щастлив човек. Ще стане истински император. Ще му гостуват богати мъже с огромни връзки и влияние, ще дава подслон на прекрасни жени. Ще ги превозва от другия край на света за сметка на хотела, ще им осигурява всичко с едно-единствено драсване на „молива“. Ще може да предлага на предпочитани приятели луксозни апартаменти, изтънчена храна, фини вина и красиви жени. Ще получи възможност да пренесе в рая всеки обикновен смъртен. За ден-два или за цяла седмица.

Разбира се, тези внимателно подбрани гости ще трябва сами да си купуват чиповете — зелените, черните и златните плочки, с които се играе хазарт. Това е единственото нещо, за което трябва да плащат. Не е скъпо, тъй като имат шансове и да спечелят. А ако играят умно, едва ли ще изгубят кой знае какво. Мерлин ще е един от първите, които ще благослови със своя „молив“, обеща си мислено Къли. Ще получава всички облаги, дори ако реши да идва във Вегас всяка седмица!

Не можеше да си представи, че приятелят му се е превърнал в корумпиран тип, нито пък, че е на път да се превърне в такъв. Беше му ясно, че това е временно и вероятно единствено отклонение от моралните му норми. На всеки може да се случи. А Мерлин се срамуваше, макар и да се правеше, че не му пука. Беше изгубил част от своята непосредственост и доста от обичайната си самоувереност. Всичко това трогваше Къли. Корумпиран по рождение, той високо ценеше невинността на околните.

— Не се тревожи, всичко ще бъде наред — каза му на раздяла той и топло го прегърна. — Отиваш при тъпите съдебни заседатели и отричаш всичко. Ясно ли ти е?

— Какво друго ми остава? — усмихна се Мерлин.

— А когато дойдеш във Вегас, всичките ти разноски ще бъдат за сметка на „Ксънейду“ — обеща му Къли. — Ще имаш честта да бъдеш личен гост на мистър Къли Крос!

— Благодаря — отново се усмихна Мерлин. — Но ще ми липсва „късметлийското сако“.

— Хич да не ти пука! — успокои го Къли. — Ако видя, че се набутваш прекалено много, ще седна на масата на тридесет и едно и лично ще ти пробутам няколко добри карти!

— Да, ама това няма да е комар, а чиста кражба — възрази Мерлин. — А аз се заклех никога вече да не крада… Особено след като получих проклетата съдебна призовка!

— Шегувам се — рече Къли. — Не бих си позволил да свия на Гроунвелт подобен мръсен номер. Да беше поне някоя красива мръсница! А ти си грозен като истински дявол!

Изненадано забеляза, че при тези думи Мерлин видимо посърна. Едва сега разбра, че приятелят му е от онези хора, които имат комплекс за малоценност на темата красота. За жените това е нещо обикновено, но при мъжете се случва много рядко, помисли си той. На раздяла го попита има ли нужда от скритите мангизи. Още не, отвърна Мерлин и си тръгна.

 

 

Къли се върна в апартамента на хотел „Плаза“ й хвана телефона. След дузина разговори с различни игрални заведения във Вегас картинката започна да се очертава. Маркерите на Чарлс Хемзи продължаваха да висят. Понечи да позвъни на Гроунвелт и да съгласува намисленото с него, но после се отказа. Никой във Вегас не знаеше кои телефони се подслушват от ФБР.

Затова съобщи на шефа си, че ще остане в Ню Йорк още няколко дни и ще потърси някои клиенти с неуредени задължения.

— Бъди любезен и не ги притискай прекалено — лаконично му нареди Гроунвелт.

— Как иначе? — престорено се учуди Къли.

И двамата знаеха, че говорят за микрофоните на ФБР. Но Гроунвелт явно не беше спокоен и Къли реши да му разкаже всичко веднага след като се прибере във Вегас. Искаше да бъде на чисто, да продължава да си върши работата както досега — винаги с предварителната благословия на стария собственик.

 

 

На другия дек откри Чарли Хемзи. Не в модната централа, разбира се, а на едно игрище за голф в Рослин, Лонг Айлънд. Нае лимузина и се отправи натам. Откри мястото без затруднения, седна в барчето и зачака.

Чарли Хемзи се появи откъм ливадите чак след два часа. Къли стана и излезе навън. Чарли побъбри с партньорите си, после тръгна към съблекалнята. Преди това подаде няколко банкноти на един от играчите. Тоя нещастник очевидно губеше навсякъде, дори и на голф. Къли с нехайна крачка се насочи към него.

— Чарли! — възкликна той с неподправената топлота на вегаски „домакин“. — Колко се радвам да те видя пак!

Хемзи колебливо стисна протегнатата му ръка. Гледаше го с озадачено изражение на човек, който познава събеседника си, но не може да се сети откъде.

— Не ме ли помниш? Аз съм Къли. Къли Крос от хотел „Ксънейду“!

Лицето на Хемзи отново се промени. Този път върху му се изписа страх и раздразнение, бързо заменено от маската на врял и кипял търговец. Къли му пусна най-очарователната си усмивка, потупа го по гърба и каза:

— Не сме се виждали цяла вечност и ми стана мъчно за теб! Господи, какъв късмет да те срещна именно тук! Все едно, че съм заложил на единично число и то излиза още при първото завъртане на рулетката!

Играчите на голф тръгнаха към барчето и Хемзи понечи да ги последва. Беше едър мъж, далеч по-едър от Къли. Протегна ръка и го отмести от пътя си. Къли отстъпи крачка назад. После го изчака да направи няколко крачки и подвикна:

— Отдели ми една минутка, Чарли, Дошъл съм тук, за да ти помогна.

Онзи се поколеба само за миг, но това беше съвсем достатъчно за Къли.

— Изслушай ме, Чарли — застана на пътя му той. — Това няма да ти струва нито цент. Имам възможност да ликвидирам всичките ти борчове във Вегас без дори да посягаш към чековата си книжка. В замяна брат ти трябва да ми свърши една дребна услуга…

Червендалестото лице на Чарли Хемзи видимо побледня и той поклати глава:

— Брат ми не трябва да научи за тези проклети маркери, защото ще ме убие!

— На игралните заведения им писна да те чакат, Чарли — меко и почти със съжаление промълви Къли. — Всеки момент могат да изпратят своите бирници, а знаеш как действат те. Ще дойдат направо в службата ти и ще вдигнат страхотен скандал. Ще пискат до бога и ще си искат мангизите. А ти несъмнено ще се изнервиш като видиш насреща си муцуните на двама-трима двуметрови мъжаги, които тежат по сто и петдесет кила всеки!

— Няма да уплашат брат ми! — заинати се Чарли. — Той е твърд и има връзки навсякъде!

— Това е вярно — кимна Къли. — Не искам да кажа, че ще те принудят да плащаш, щом си решил обратното. Но ще стане голям скандал и в него ще бъде замесено не само твоето име, а и името на брат ти. Дошъл съм да ти направя едно конкретно предложение — ти ще ми уредиш една среща с брат си, а аз ще блокирам изплащането на всичките ти маркери в касата на „Ксънейду“. В допълнение ще получиш покана да дойдеш да играеш до насита и ще бъдеш кредитиран лично от мен! Ще играеш със суха пара, тъй като губиш възможността да подписваш нови маркери, преди да си изплатил старите. В случай, че спечелиш, ще изплатиш само една част от борчовете си и спокойно ще продължиш да играеш. Мисля, че ти предлагам съвсем изгодна сделка…

Ръката на Къли направи къс, почти извинителен жест.

Във воднистите очи на Чарли Хемзи се появи интерес. Почти цяла година не се беше мяркал във Вегас и сигурно страшно му се играеше. Едва ли беше страстен почитател на голфа, тъй като във Вегас нито веднъж не беше поискал да излезе на игралното поле. За разлика от немалко непоправими комарджии, които сутрин с удоволствие се възползваха от великолепния терен за голф на хотел „Ксънейду“. Тоя тук беше отегчен до смърт. Колебанието му ясно си личеше.

— При всички случаи брат ти ще научи за твоите подвизи — продължи да го кове Къли. — По-добре аз да му го кажа, а не бирниците. Познаваш ме, ще направя всичко възможно да не те изложа…

— От какъв характер е тази твоя малка услуга? — попита Чарли.

— Дребна работа — отвърна Къли. — Ще я свърши още в момента, в който разбере за какво става въпрос. Заклевам ти се в това. Няма да му пука и ще я свърши дори с радост…

— Чак пък с радост! — жлъчно се усмихна Чарли Хемзи. — Ела в барчето да изпием по една бира.

Един час по-късно Къли пътуваше обратно към центъра на Ню Йорк. Накара Чарли да позвъни на брат си и му седя на главата по време на целия разговор. Срещата се уреди. Как ли не залъгва този глупак! Обеща да му оправи всичките маркери и никой да не го закача като пристигне. Обеща му кралския апартамент номер две на „Ксънейду“ безплатно и за неограничено време. А за десерт го прелъсти с една висока, руса и дългокрака мадама с неповторим английски акцент, току-що пристигнала директно от Лондон. Най-страшната танцьорка, участвала някога в програмата на нощния бар. Чарли ще я има за цяла нощ. Ще я има безплатно, ще може да се влюби в нея! Тя също…

Накрая се разбраха Къли да го посрещне на летището във Вегас към края на месеца. В края на обработката Чарли вече беше напълно убеден, че са го почерпили с истински планински мед, а не с употребявано автомобилно масло.

Къли се прибра в хотел „Плаза“, освободи лимузината и се качи да вземе един душ. Възнамеряваше да отиде пеш до модната централа на Ели Хемзи. Излезе от банята и извади най-хубавия си костюм, ушит по поръчка в „Сай Девоур“. Към него прибави риза от естествена коприна и консервативна вратовръзка в тъмнокафяви тонове. Сложи си скъпи копчета. Беше успял да разбере що за човек е Ели Хемзи и никак не му се искаше да му направи неблагоприятно впечатление.

Докато крачеше през шивашкото гето, Къли изпита отвращение към мръсотията на този град и мрачните мутри на обитателите му. Негри и старци с подпухнали от пиянство лица бутаха пред себе си огромни ръчни колички, натоварени с шарени дрехи: Не им пукаше, че задръстват движението или че блъскат пешеходците. Под дебелите гумени колела на количките хрущяха стари вестници и празни бирени кутии, остатъци от съдържанието им нерядко пръскаха крачолите на редките минувачи. Макар и на открито, човек трудно дишаше сред тази смрад. Околните сгради се издигаха към небето подобно на мрачни и сиви злокачествени тумори. За миг Къли изпита съжаление, че се е заел да оправя бакиите на Мерлин. Мразеше този град от цялата си душа. Питаше се как е възможно нормален човек да иска да живее тук! А отгоре на всичко да говори какво ли не за град като Вегас! Каква глупост! Вегас поне беше чист благодарение на презирания от благопристойните нюйоркчани хазарт!

Входът, в който се помещаваше кантората на Хемзи, изглеждаше малко по-чист от останалите. Въпреки това белите плочки на фоайето, в което се намираха асансьорите, бяха придобили синкав оттенък. Какъв мръсен бизнес, господи, помисли си Къли. Но когато се качи на шестия етаж, трябваше да промени мнението си. Администраторът и секретарката не бяха чак на нивото на Вегас, но кабинетът на Хемзи не му отстъпваше по нищо. А и собственикът му не беше за подценяване — Къли разбра веднага това.

Хемзи беше облечен в тъмносин копринен костюм, ослепително бяла риза и стоманеносива вратовръзка. Слушаше Къли с внимателно наклонена на една страна глава. Хлътналите му очи бяха тъжни. Но цялата му фигура излъчваше енергия и авторитет. Бедният Мерлин, не е имал кой знае какви шансове с този човек, въздъхна в себе си Къли.

Това, което каза, беше делово, кратко и ясно. Нямаше никакъв смисъл да се прави на симпатичен пред човек като Хемзи.

— Дойдох при вас, за да помогна на двама души — каза той. — На вашия брат Чарлс и на моя приятел Мерлин. Искам да бъдете сигурен, че това е единствената цел на моето посещение. За да свърша това, трябва да получа и една малка услуга от ваша страна. Ако откажете, нищо няма да мога да направя. Същевременно няма да навредя на никого. Всичко ще си остане така, както е било досега.

Направи пауза, за да даде възможност на Ели Хемзи за съответната реакция. Но едрата биволска глава остана неподвижна, с все същия израз на загрижено внимание. Мрачните очи дори не примигваха.

— Вашият брат дължи на хотел „Ксънейду“ в Лас Вегас малко повече от петдесет хиляди долара. Както и още четвърт милион на различни игрални заведения в града. Веднага искам да ви уверя, че моят хотел не възнамерява да го притиска за погасяване на дълговете. Той беше от най-добрите ни клиенти. За останалите заведения не гарантирам. Може би ще му направят черен живота, но ако използвате своите връзки, едва ли ще бъдат в състояние да го принудят да плати. Зная, че имате добри връзки навсякъде. Но зная и друго — използвате ли ги, ще трябва да връщате направената услуга. А това ще ви струва доста повече от услугата, която аз възнамерявам да ви поискам…

Ели Хемзи въздъхна и попита с мек глас, зад който личеше сила и авторитет:

— Добър играч ли е брат ми?

— Не бих казал — отвърна Къли. — Но това няма значение. Всички губят.

— И в бизнеса е същият — отново въздъхна Хемзи. — Мисля да му изплатя дълговете и да го пратя по дяволите. Ще уволня собствения си брат и толкова! Писна ми да се разправям с неговия комар и женските му истории! Като младеж беше страхотен търговец. Но с годините престана да се интересува от бизнеса. Не мисля, че ще мога да му помогна. Никак не съм склонен да му плащам комарджийските дългове. Аз самият не играя комар, от къде на къде трябва да плащам за чужди удоволствия?

— Не ви карам да правите това — рече Къли. — Просто искам да научите какво мога да направя. Ще уредя нашият хотел да откупи маркерите му от всички останали заведения. Той ще плати част от тях само в случай, че дойде да играе в нашето казино и случайно спечели. Ще прекратим кредита му, същото ще направят и всички останали хотели във Вегас. Няма да е дори одраскан, ако играе с пари в брой. А това голямо предимство. Равно на нашето, което се крие най-вече в подписаните маркери на хора от всякакъв тип. Ето това мога да му осигуря…

Очите на Хемзи дълбаеха лицето му.

— Значи брат ми продължава да играе, така ли?

— Никой не може да го спре — отвърна простичко Къли.

— Много мъже са като него, много малко — като вас. Отдавна е престанал да се вълнува от простите човешки радости, не се интересува от нищо, с изключение на хазарта. В подобно положение са много хора…

Ели Хемзи обмисли чутото, после бавно кимна с едрата си биволска глава.

— Всъщност сделката не е толкова лоша и за вас — рече той. — Сам казахте, че никой не е в състояние да си прибере парите от брат ми. Значи нищо не губите. А когато глупавият ми брат пристигне с десет-двадесет хиляди долара в джоба, той ще ги изгуби във вашето казино. И в крайна сметка пак ще спечелите, нали?

— Мога и друго да направя — внимателно каза Къли. — Да направя така, че брат ви да подпише нови маркери и задлъжнее с такава сума, която никой не би отписал без бой. В състояние ли е някой да предвиди докъде може да стигне глупостта на един непоправим комарджия? Брат ви никога няма да се откаже от комара, можете да вярвате. Вегас вече е в кръвта му. Хора като него пристигат при нас от цял свят. Три, четири, пет пъти в годината. Не зная защо го правят, но пристигат… За тях това е преживяване, което ние с вас не можем да разберем. Не забравяйте, че обещах да откупя маркерите му, а това ще ми струва някаква сума, нали?

Как ли ще убедя Гроунвелт на подобен ход, запита се Къли. Реши по-късно да се тревожи по този въпрос.

— А каква е услугата?

Въпросът беше зададен с все същия мек, но едновременно с това властен глас. Глас на светец, глас на духовно извисен човек. Къли беше истински впечатлен от него. За пръв път от началото на разговора изпита леко безпокойство. Можеше и нищо да не се получи.

— Става въпрос за сина ви Пол. Дал е показания срещу моя приятел Мерлин. Спомняте си Мерлин, нали? Бяхте му обещали да го направите щастлив за цял живот — в гласа, на Къли ясно се долови металната нотка. Изпита раздразнение от силата, която излъчваше човекът насреща му. Сила, родила се благодарение на таланта му да прави пари, да се издигне от беднотата до милионите в един хладен и враждебен свят. Сила, набрана от многобройните битки с успешен край в същия този свят, постигнати въпреки бремето на един глупав брат-прахосник.

Но Ели Хемзи не показа с нищо, че приема предизвикателството. Дори не се усмихна. Стоеше все така неподвижен и просто слушаше.

— Показанията на сина ви са единствената сериозна улика срещу Мерлин — продължи Къли. — Давам си сметка, че онези типове от ФБР са успели да поуплашат Пол.

В тъмните внимателни очи проблесна опасна искра. Беше искра на гняв срещу този непознат, който беше научил малкото име на сина му и го използваше с нагла фамилиарност.

Къли му отвърна със сладка усмивка.

— Момчето ви е чудесно, мистър Хемзи. Всички са убедени, че ФБР е изтръгнало показанията му с шантаж и заплахи. Консултирах се с няколко опитни адвокати. Те ме увериха, че спокойно може да се откаже от тях пред съда и да даде такива показания, които биха разколебали съдебните заседатели, а едновременно с това не биха му донесли нови неприятности с представителите на Федералното бюро. Другата възможност е да ги оттегли изцяло.

Очите му се забиха като свредел в лицето на мъжа насреща. Не откриха абсолютно никаква реакция.

— Синът ви няма да бъде подведен под отговорност. Доколкото съм осведомен, вие сте уредили да бъде отчислен и от запаса. Ще излезе абсолютно чист от тази история, защото съм убеден, че всичко е било обмислено добре. А аз ви обещавам нещата да си останат непроменени, ако момчето ни свърши тази услуга…

Когато Ели Хемзи проговори, гласът му беше съвсем различен. Беше глас на търговец, който е решил да продаде стоката си добре — по-силен, по-твърд и безкрайно убедителен.

— Действително имам желание да направя нещо по този въпрос — рече той. — Мерлин наистина е добро момче и аз никога няма да забравя какво направи за мен.

„Никога“, „винаги“ — този човек, борави с подобни думи без никакво притеснение, отбеляза Къли. Не извърта и не шикалкави. Вече беше обещал на Мерлин да го направи щастлив за цял живот, а сега пък се готвеше „никога“ да не забрави услугата му. Страшен тип, който умее да се измъква и от най-заплетените ситуации. За втори път Къли се ядоса на факта, че Хемзи очевидно третира Мерлин като пълен глупак. Но въпреки това продължи да го слуша с приветлива усмивка на уста.

— Но не бих изложил на опасност собствения си син — продължи Хемзи. — Жена ми не би ми простила. Той е всичко за нея на този свят! Брат ми е пълнолетен. Кой би могъл да му помогне? Кой би могъл да канализира собствения му живот? Никой! Но синът ми има нужда от грижи, от моите грижи! На по-късен етап действително бих направил всичко за мистър Мерлин. След десет, двадесет, тридесет години. Никога няма да го забравя. Свърши ли тази бъркотия, искайте от мен каквото пожелаете! — мистър Хемзи се надигна от стола си и протегна ръка, а масивното му тяло сервилно се пречупи над не по-малко масивното бюро: — Бих искал синът ми да има приятел като вас, мистър Крос! — приключи разговора той.

Къли се усмихна и пое протегнатата ръка.

— Не познавам сина ви, но с брат ви сме добри приятели — леко натърти той. — В края на месеца ще дойде да ми погостува във Вегас. Не се тревожете, аз ще се грижа за него и ще го предпазвам от неприятности!

Забеляза замисленото изражение, което се появи върху лицето на Хемзи. В крайна сметка може да се окаже, че през цялото време този човек го е премятал.

— След като вие не сте в състояние да ми помогнете, аз ще трябва да намеря на Мерлин един наистина опитен адвокат — продължи Къли. — Вероятно вече сте научили от областния прокурор, че Мерлин възнамерява да се признае за виновен, за да се отърве с условна присъда. По този начин всичко ще бъде наред. Синът ви не само ще бъде чист, но и никога няма да се върне в списъка на запасните. Само че Мерлин няма да се признае за виновен. Ще има процес. Синът ви ще трябва да се яви в съда и да даде показания. Ще има много вестникарска шумотевица. Зная, че не се тревожите от това, но вестниците ще научат къде се намира Пол и с какво се занимава. Не ме интересува кой какво ви е обещал. Възелът ще бъде разплетен и синът ви ще си отслужи целия срок. Пресата ще се погрижи за това. А вие и синът ви ще си създадете доста врагове. С една дума, ако прибегнем до собствената ви терминология, аз имам намерение „да ви направя нещастен за цял живот“.

Хемзи се облегна назад и спря тежкия си поглед върху лицето на Къли. Беше по-скоро тъжен, отколкото разгневен от откритата заплаха. По тази причина Къли реши още малко да го нагрее.

— Имате връзки навсякъде. Използвайте ги и чуйте какво ще ви посъветват. Попитайте ги за мен. Кажете им, че работя в хотел „Ксънейду“ при Гроунвелт. Ако възприемат вашата линия на поведение, аз няма да мога да направя нищо. Но вие ще им бъдете задължен…

— Значи, ако синът ми направи това, което искате, всичко ще бъде наред, а?

— Гарантирам — кимна Къли.

— И той няма да се върне в казармата?

— И за това гарантирам — каза Къли. — И аз като вас имам някой и друг приятел във Вашингтон. Но моите приятели могат да вършат неща, които вашите не могат! Дори само заради това, че не ви познават.

Ели Хемзи стана да го изпрати до вратата.

— Благодаря за посещението — рече той. — Ще си помисля за вашето предложение, а след това ще ви се обадя…

Стиснаха ръцете си.

— Отседнал съм в хотел „Плаза“ — съобщи Къли. — Утре сутринта отлитам за Вегас. Ще ви бъда благодарен, ако успеете да позвъните довечера…

Позвъни му Чарли Хемзи. Пийнал и щастлив като младоженец.

— Дяволски хитро копеле си, Къли! — ревна в слушалката той. — Не зная как си го направил, но брат ми рече да ти предам, че всичко е окей! Всичките ти условия са приети!

Къли облекчено въздъхна. Ели Хемзи очевидно беше извършил проверките си и беше разбрал що за човек има насреща си. Несъмнено са стигнали до Гроунвелт, а той е застанал на негова страна. Изпита прилив на огромна любов и благодарност към възрастния си шеф.

— Прекрасно! — отвърна в слушалката той. — Ще се видим в края на месеца, Чарли. Чака те страхотно преживяване във Вегас!

— Дано! — отвърна Чарли Хемзи. — И не забравяй онази танцьорка!

— Бъди спокоен.

Къли затвори телефона, преоблече се и слезе да вечеря. От автомата в предверието на ресторанта набра номера на Мерлин.

— Всичко е наред — съобщи му той. — Цялата работа е била само едно недоразумение. Няма от какво да се безпокоиш.

— Благодаря ти — отвърна някак разсеяно Мерлин. — Скоро ще се видим във Вегас.

После прекъсна връзката.