Марио Пузо
Умират глупаците (41)

42.

Осейно пристигна в Лос Анджелис за някаква сделка. Откри ме по телефона и предложи да вечеряме заедно. Взех и Жанел, която отдавна искаше да се запознае с него. Когато поднесоха кафето, Жанел изведнъж започна да говори за жена ми, опитвайки се да ме въвлече в спор. Но аз не се поддадох на номерата й.

— Никога не искаш да разговаряме на подобни теми, нали? — заядливо попита тя.

Не отговорих и това я ожесточи още повече. Страните й бяха леко зачервени от изпитото вино и очевидно се чувстваше малко неудобно пред Осейно. Но въпреки това продължи:

— Никога не говориш за жена си, защото си мислиш, че това е под твоето достойнство!

Продължавах да мълча.

— А за себе си имаш отлично мнение, нали? — съскаше тя, вече направо побесняла.

Осейно се усмихваше и също мълчеше. После, просто за да разведри обстановката, реши да влезе в ролята си на велик и гениален писател.

— И за детството си в приюта не обича да говори — подхвърли той. — Но на практика всички възрастни хора са сираци… На даден етап всеки губи родителите си и това е един напълно естествен процес.

Жанел прояви жив интерес към подхвърлената тема. Спомних си, че беше изразила дълбоко възхищение от ума и книгите на Осейно.

— Точно така — рече тя. — Това е чистата истина…

— Пълни глупости! — намесих се рязко аз. — Ако вие двамата сте решили да общувате помежду си на обикновен човешки език, моля използвайте думите според истинския им смисъл! Сирак означава дете, което расте без родители, а често и без никакви други роднини. Възрастният човек не може да бъде сирак. Той е просто един от милионите мръсници, които вече нямат нужда от родители и те са се превърнали в бреме за тях!

Настъпи неловко мълчание.

— Имаш право — промълви след известно време Осейно. — Но едновременно с това никак не ти се иска да се разделиш със специалния си статут в обществото, нали? Статут на сирак, успял да уреди живота си със собствени сили.

— Може би — отвърнах аз и се извърнах към Жанел: — Ти и твоите приятелки често се наричате сестри помежду си. Сестри са деца от женски пол с общи родители, които най-често заедно изживяват всички травми на детството. Ето това е значението на думата „сестра“, независимо дали е добра, лоша или безразлична. Затова наричате ли се по този начин с някоя приятелка и двете сте пълни боклуци!

— Аз пък отново се развеждам — съобщи внезапно Осейно, с очевидното намерение да прекъсне зараждащия се скандал. — Това ми е за последен път, тъй като вече не мога да изкарвам достатъчно пари за издръжки!

Разсмяхме се.

— Не се заричай! — предупредих го аз. — Ти си последната крепост на брачната институция!

— Не е вярно — вдигна глава Жанел. — Последната й крепост си ти, Мерлин!

Отново избухнахме в смях. После им казах, че се чувствам изморен и никак не ми се ходи на кино.

— О, я стига преструвки! — сряза го Жанел. — Дайте да изпием по нещо в „Пипе“ и да поиграем на табла. Ще научим и Осейно…

— Защо не отидете само двамата? — хладно предложих аз. — Аз мисля да се прибера в хотела и да си легна.

Осейно ме гледаше с тъжна усмивка на лице. Не каза нищо. А Жанел очевидно не можеше да повярва на ушите си. Придадох на гласа си максималната хладина, на която бях способен и недружелюбно подхвърлих:

— Наистина нямам настроение. Зная, че вие двамата сте най-добрите ми приятели на този свят, но просто умирам за сън! Осейно, бъди джентълмен и играй ролята на кавалер вместо мен!

Казах всичко това без дори да ми мигне окото. Осейно моментално отгатна, че в момента изпитвам нещо като ревност.

— Както искаш, Мерлин — отвърна той като ясно ми даде да разбера, че пет пари не дава за чувствата, които ме вълнуват в момента. Очевидно мислеше, че се правя на интересен. А аз бях сигурен, че ще заведе Жанел в „Пипе“, а след това ще я откара в хотела си и ще я скъса от чукане без изобщо да помисли за мен. Щеше да бъде убеден, че тези неща не ме засягат.

— Не ставай глупав — поклати глава Жанел. — Ще се прибера у дома с моята кола, а вие двамата правете каквото искате…

Разбирах какво си мисли в момента — двама груби мъжкари правят тайни опити да си я поделят. Знаеше и друго — тръгне ли тази вечер с Осейно, ще ми даде повод да скъсам с нея завинаги. Предполагам, че и аз знаех какво искам да постигна — най-вероятно търсех причина да я намразя дълбоко и истински… Тръгнеше ли с Осейно, щях да получа възможност да се отърва от нея.

В крайна сметка Жанел дойде с мен в хотела. Макар и плътно притиснато до моето, от тялото й лъхаше студ. Не след дълго се отдръпна от мен. Пружината тихо проскърца докато се изправяше в леглото. Потъвах във вълните на съня и едва успях да прошепна:

— Жанел, Жанел…