Марио Пузо
Умират глупаците (29)

30.

При заминаването си за Калифорния имала един сериозен проблем — детето. Синът й бил едва на три годинки и не можела да го влачи със себе си. Решила да го остави на бившия си съпруг и заминала при Дорън. Той й обещавал бляскава филмова кариера и действително й осигурил една-две незначителни роли. На практика тя сама си ги извоювала със своя чар и духовитост, а Дорън само подписвал договорите. По това време тя му била вярна, но той я мамел, с когото му попадне. Веднъж се опитал да я убеди да направят „тройка“ с още един мъж. Тя била отвратена. Не поради някакво особено силно чувство за морал, а просто защото се чувствала достатъчно унижена да бъде сексуална играчка в ръцете на един мъж, а самата мисъл, че двама мъжкари ще пируват върху тялото й я изпълнила с отвращение. По онова време още нямала достатъчно опит и не знаела, че изпуска уникалната възможност да наблюдава секс между двама мъже. Ако знаела това, положително би приела — с удоволствие щяла да види как му пръскат задника на онзи мръсник!

Била убедена, че калифорнийският климат е виновен за всичко.

Дорън се опитвал да пробие като продуцент. Успял да купи страхотен ръкопис от неизвестен автор, който се съгласил да го отстъпи срещу твърд процент от бъдещата печалба, вместо срещу обичайния аванс. Дорън се заел с трескава дейност. Убедил един режисьор на годинки да направи филма, открил и подходящ актьор за главната роля — добър актьор, но с доста поизносена слава.

Проектът, разбира се, не събудил вниманието на никоя студия. Той звучал добре само за новаците в бранша. Но Дорън проявил страхотни качества и се заел да търси външен капитал за своето начинание. Един ден довел на гости изключително перспективен посетител — висок, срамежлив и красив мъж с изтънчени маниери, който заемал висок пост в солидна финансова корпорация. Името му било Тиъдър Ливърмън. Влюбил се в Жанел още преди края на вечерята.

Били в „Чейзън“. Дорън платил сметката и си тръгнал, обяснявайки, че има среща с режисьора си. Двамата работели върху сценария. А Жанел получила инструкциите си предварително.

— От тоя тип можем да изкараме един милион долара за филма. Бъди любезна с него и не забравяй, че в този филм ти също имаш добра роля.

Съвсем в неговия стил. Винаги обещавал добра роля, просто за да получи някаква тежест в предстоящата сделка. Ако Жанел проявяла упоритост, той несъмнено би й обещал и главната женска роля. Но това нищо не значело, тъй като имал способността да забравя обещанията си с невероятна лекота.

Жанел нямала никакво намерение да бъде любезна в смисъла, който имал предвид Дорън. Но с изненада открила, че Тиъдър Ливърмън е един изключително приятен мъж. Не пускал дебелашки шеги, не разказвал тъпи вицове, не й скочил директно. Действително бил срамежлив. Бил толкова запленен от нейната красота и ум, че тя скоро се почувствувала негова пълновластна господарка. След вечеря я изпратил и тя го поканила на чашка в апартамента си. Той отново се държал като безупречен джентълмен. Жанел започнала сериозно да го харесва. От Дорън чула, че Тед е наследник на двадесет милиона долара. Но онзи пропуснал да й каже, че бил женен с две деца. Казал й го самият Ливърмън, след което добавил:

— Живеем разделени от години. Отлагаме развода само защото ще ни струва прекалено скъпо.

— Какво означава прекалено скъпо? — попитала го Жанел със своята обезоръжаваща усмивка. (На нея устоявал единствено Дорън Ръд.)

— Около един милион долара — отвърнал Ливърмън и направил съкрушена физиономия.

— Но нали имаш цели двадесет милиона, дявол да го вземе? — учудила се искрено Жанел. — Какво толкова означава един повече или по-малко?

Ливърмън се оживил.

— Нищо не разбираш — казал той. — Както повечето ми познати. На практика наистина струвам между шестнадесет и осемнадесет милиона, но в действителност разполагам с много малко налични пари. Имам, разбира се, няколко компании и акции в още няколко други, разполагам и с имението си… Но инвестираните в тях пари трябва да са в непрекъснато обръщение. По тази причина изпитвам недостиг от ликвиден капитал. Просто завиждам на Дорън за начина, по който пилее пари. А Лос Анджелис е дяволски скъпо място за живеене!

Жанел разбрала с кого си има работа — с един притеснен във финансово отношение милионер, съвсем като в литературата. После разбрала и още нещо — този човек не е нито умен, нито чаровен, нито сексуално привлекателен. Разполагал единствено с добри маниери и вложени някъде пари, с които въпреки всичко не се разделял лесно. По тези причини тя не му предложила второ питие и го отпратила.

Дорън се прибрал направо бесен.

— Мътните да те вземат с цялото ти проклето целомъдрие! — изкрещял той. — Нима не можа да усетиш, че тип като тоя може да ти снася златни яйца години наред?

Именно в този миг тя решила окончателно да се раздели с него.

На другия ден си намерила малък апартамент близо до административните сгради на „Парамаунт“, а почти едновременно с това получила предложение да се снима в някакъв нов филм. Свършила снимките за няколко дни и заминала за Джонсън Сити да види детето си. Издържала там точно две седмици.

Бившият й съпруг продължавал да я харесва. Намирал, че изглежда великолепно и е доста по-изтънчена от преди. Тя си поиграла с него и студено го отпратила, когато той поискал да я тръшне на кревата. Тръгнал си покрусен. Не можел да разбере защо вече не го обича Жанел. А било толкова просто — намразила го, когато отказал да опита от майчиното й мляко.

— Чакай малко! — прекъсна я Мерлин. — Разкажи ми го по-подробно!

— О, когато кърмех гърдите ми бяха страхотни! — усмихна се тя. — Страшно интересно ми беше да гледам как от тях тече млякото! Просто исках и той да го опита, нали вече ти разказах това?

В молбата си за развод написала, че се отказва от всякаква издръжка. Просто така, от презрение.

Когато се върнала в своя холивудски апартамент, на масичката до телефона я чакали две съобщения. От Дорън Ръд и от Тиъдър Ливърмън.

Набрала номера на Дорън и успяла да го хване. Той се изненадал, че е ходила в Джонсън Сити, но не попитал нищо за общите им приятели. Умът му бил зает с далеч по-важни неща.

— Слушай — рекъл. — Онзи Тед Ливърмън наистина се е побъркал по теб. Не, не се шегувам. Влюбил се е дълбоко и не ти гони само задника. Ако изиграеш добре козовете си, имаш шанса да се омъжиш за цели двадесет милиончета! Търси те като луд из Холивуд. Беше толкова отчаян, че му дадох номера ти. Позвъни му още сега! Можеш да станеш царица!

— Но той е женен — напомнила му Жанел.

— В рамките на един месец ще бъде свободен — отвърнал Дорън. — Всичко проверих. Изключително праволинеен тип. Вкуси ли веднъж от твоите прелести, милиончетата стават твои, да знаеш!

На практика говорел за собствените си козове, един, от които била и самата Жанел.

— Ти си един отвратителен тип! — промълвила тя с нескрита горчивина в гласа.

— Хайде, скъпа, престани да се занасяш! — засмял се Дорън, влагайки в гласа си всичкият чар, на който бил способен. — Делим на две, както винаги досега. Ти все още си най-готината мадама, която съм имал в живота си. Биеш всички холивудски звездички, взети накуп! Липсваш ми, макар да разбирам защо си решила да скъсаш. Но това не означава, че трябва да се превърнем във врагове, нали? Аз ще ти помагам в кариерата. Дай шанс на този тип, това е всичко, за което те моля!

— Добре, ще му се обадя — обещала Жанел.

Никога в живота си не била мечтала за богатство. Но сега се запитала какво наистина могат да й донесат парите. Би могла да вземе детето при себе си и да го остави в ръцете на лична гувернантка. Би могла да взема уроци от най-добрите преподаватели по актьорско майсторство. Постепенно обикнала тази професия и вече била сигурна, че не иска да се разделя с нея до края на дните си.

Любовта си към актьорската професия не споделила дори с Дорън, но той бързо успял да я усети. Вземала прекалено много книги и учебници по драматично изкуство от библиотеката, изчитала ги от кора до кора и това не можело да остане незабелязано. Освен това се записала в малък учебен театър с надут, но едновременно с това привлекателен млад режисьор. Той побързал да й каже, че притежава рядка дарба по природа, а тя от благодарност се влюбила в него и го допуснала до леглото си.

Лишеният от чар, недодялан и богат Тиъдър Ливърмън притежавал златния ключ за прекалено много желани врати й тя му се обадила. Уговорили се да се видят още същата вечер.

Жанел отново го намерила сладък, спокоен и срамежлив. Решила да поеме инициативата в свои ръце и най-сетне успяла да го накара да говори за себе си. Научила маса незначителни подробности от живота му. Имал две сестри-близначки, с няколко години по-малки от него. Загинали при самолетна катастрофа, а той изпаднал в нервна криза. Сега пък жена му искала един милион долара в брой и някои недвижими имоти, за да му даде развод. Постепенно се превърнал в емоционално ограничен самотник, а като последица от детството на богат наследник си останал слаб и уязвим човек. Бивало го само да прави пари. Създал неуязвима система за финансирането на филма, който искал да направи Дорън. Вече настъпило времето да прояви твърдост, тъй като инвеститорите шикалкавели. Той, Ливърмън, щял да хвърли първоначалната сума, а после всичко щяло да тръгне по мед и масло…

Виждали се всяка вечер две-три седмици подред. Той продължавал да бъде все така благовъзпитан и свенлив, а Жанел започнала да губи търпение. Нали след всяка среща й изпращал цветя, да го вземат дяволите? Купил й брошка с брилянти, златна запалка и античен пръстен, освен това продължавал да демонстрира луда влюбеност. Тя направила опит да го вкара в леглото си и смаяно открила, че той не е особено ентусиазиран. Принудила се да си наложи търпение, продължавайки да му демонстрира своята благосклонност. Най-сетне той я поканил да замине с него за Ню Йорк и Пуерто Рико, където имал няколко неотложни делови срещи. Станало й ясно, че по неизвестни причини Тед не иска да станат интимни приятели в Калифорния. Вероятно изпитвал пристъпи на гузна съвест. Някои мъже са такива. Могат да изневерят само ако се намират на хиляда мили от жена си. Поне първия път, разбира се. Изпълнена с любопитство, тя приела.

В Ню Йорк я водел със себе си на деловите срещи. С ушите си чула, че преговаря за правата върху новия роман и филмовия сценарий на един известен писател. Преговарял компетентно, проявявал изключителна находчивост и проницателност. Това наистина била стихията му. Но същата нощ, когато най-сетне се озовали в луксозното легло на хотел „Плаза“, Жанел открила първата истина за Тиъдър Ливърмън.

Оказал се почти импотентен.

В началото побесняла, обливана от топлите вълни на собствената си незадоволеност. Заела се да прави всичко, което е по силите на една жена и в крайна сметка успяла да го повъзбуди. Криво-ляво се справили и уморено потънали в сън. На следващата нощ нещата изглеждали малко по-добре, а в Пуерто Рико вече се усещал осезаем напредък. Но Тед се оказал най-скучния и най-несръчен любовник на света. Жанел се върнала в Лос Анджелис с радост и неприкрито облекчение. Когато я свалил пред вратата на апартамента й, Тед изведнъж й предложил да се оженят. Тя отвърнала, че трябва да си помисли.

Нямала никакво намерение да мисли по този въпрос, всичко било пределно ясно. Но Дорън се нахвърлил върху нея като луд.

— Да си помислиш ли?! — смаял се той. — Я се опитай да мислиш сега! Този тип е луд по тебе! Жениш се за него още утре, а после отиваш да запалиш свещ и да се закълнеш, че ще го изтърпиш поне една годинка! После скъсваш, отмъкваш му най-малко едно милионче, а той ще продължава да бъде лудо влюбен! Това са шансовете ти да направиш истинска кариера. А покрай него ще се запознаеш и с други богати типове. Някой от тях все ще ти хареса повече! Имаш шанс да промениш живота си из основи! Налагаш си да поскучаеш една годинка и нищо повече! Това не са танталови мъки, да те вземат дяволите! Знаеш, че никога не бих те карал да страдаш!

Както винаги Дорън си въобразявал, че е страшно умен. Бил сигурен, че отваря очите на Жанел за основни истини в живота, без да си дава сметка, че тези истини всяка жена ги знае още от люлката си. Но все пак усетил, че тя не иска да върши подобни неща. Не защото са аморални, а просто защото характерът й бил такъв — не можела да купува и продава хората по толкова хладнокръвен начин. Освен това обичала прекалено много свободния живот и едва ли би издържала в скука и самота една цяла година. Тук Дорън направил умен и съвсем уместен ход — попитал я какви са гаранциите, че тази година няма да бъде скучна и без Тиъдър Ливърмън. Защо поне него не направи щастлив?

— Знаеш ли — рекъл той — да си близо до някого и в най-лошия му ден е много по-добре, отколкото да общуваш с много хора в добро настроение, но чужди и безлични за теб.

Това била една от малкото истини, които изрекъл след излизането от пубертета, макар и тя да служела на егоистичните му интереси.

Но идилията свършила заради несвойственото за Тиъдър агресивно поведение. Купил една хубава къща в Бевърли Хилс. Платил за нея четвърт милион, но била наистина чудесна — с плувен басейн, тенис корт и двама прислужници. Вече знаел, че Жанел е луда по тениса. Научила го тук, в Калифорния, след кратка авантюра с треньора си — строен рус хубавец, който за нейно огромно учудване й изпратил сметка за взетите уроци въпреки лудите им нощи заедно. По-късно научила от приятелки какви са всъщност мъжете на Калифорния. Канят те на едно питие в бара, оставят те да си го платиш, а след това най-невинно те питат ще се качиш ли за малко горе, за да изпробваш леглото им. Приемеш ли, няма да се бръкнат дори за таксито. Жанел харесвала треньора както на корта, така и в леглото. И на двете места я научил на много неща. Бързо се уморила от него вероятно защото се обличал далеч по-добре от нея, а освен това преследвал с еднаква страст както момичетата, така и младите мъже. А това, дори за човек без предразсъдъци като нея, било вече прекалено…

С Ливърмън не й се било случвало да играе. Веднъж, сякаш между другото й споменал, че в колежа победил Артър Аш^[1], и тя приела, че той е далеч над нейната класа и като повечето добри тенисисти избягва да играе с аматьори. Но когато я поканил да се нанесе в новата къща, двамата решили да организират едно изтънчено тенис парти.

В къщата се влюбила веднага. Луксозна и удобна постройка в стила на Бевърли Хилс с десетина стаи за гости, просторен бар в приземието, лека плажна постройка край басейна и великолепен парк. Двамата с Тиъдър започнали да кроят планове как ще облицоват гостната със специална дървена дограма. Дори ходили да гледат съответните мостри. Междувременно той станал пълна нула в леглото и Жанел се отказала да прави всякакви опити в тази насока. Обещал й да се оженят веднага след развода му, до който оставал около месец, след което щял решително да се заеме с временната си неспособност. Жанел искрено се надявала да стане така, защото решила, че след като се жени заради парите му, ще направи опит поне да му бъде вярна. Но животът без секс започнал да се отразява на нервите й. Разбрала, че всичко ще отиде по дяволите в деня, в който се състояло тенис партито. И преди това цялата работа й се струвала съмнителна, но от Тиъдър Ливърмън се излъчвало такова самочувствие! То правело впечатление не само на нея, а и на всичките й познати, включително на циничния Дорън Ръд, който трудно вярвал на някого. По тази причина решила, че подозренията й са просто плод на гузна съвест.

В деня на партито Тиъдър най-сетне се появил на корта. Играел прилично, но си бил чист аматьор. Не би могъл да победи Артър Аш дори онзи да е привързан на носилка. Жанел била дълбоко разочарована. Защото вярвала твърдо, че Тиъдър може да бъде всичко друго, но не и лъжец. Не била вече толкова наивна и знаела, че всички мъже лъжат. Но Тиъдър бил съвсем друг — никога не се хвалел, никога не изтъквал богатството си, завидното си положение в света на финансистите. На практика почти не разговарял с други хора, освен с Жанел. Подобна скромност била изключително рядка за Калифорния. Жанел дори се чудела, че е роден и израсъл в този щат. Но докато го наблюдавала на корта разбрала, че е лъгал, при това майсторски. Думите му никога не предизвиквали някакви сериозни съмнения у нея. Никога не се усъмнила и в чувствата му. Той ги показвал по всевъзможни начини, което, разбира се, не било кой знае какво, след като не можел да го вдига в леглото.

Вечерта след тенис партито, той й предложил да замине за Тенеси и да доведе детето си. Ако не била лъжата му за Артър Аш, тя положително би подскочила от радост. Оказало се, че постъпила мъдро, като решила да не избързва. Защото на следващия ден приела неканена гостенка.

Била мисис Ливърмън, невидимата до този момент съпруга. Симпатична дребничка жена, очевидно притеснена от красотата на Жанел. На лицето й било изписано смаяно изражение — сякаш не можела да повярва, че нейният Тед е бил в състояние да свали такава жена. Още щом чула името й, Жанел изпитала такова огромно облекчение и я поздравила с такава топлота, че женицата още повече се смутила.

Но и мисис Ливърмън изненадала Жанел. Защото изобщо не била разгневена, а първите й думи били направо смайващи.

— Съпругът ми е нервен и безкрайно чувствителен човек — казала тя. — Моля ви, не му казвайте, че съм дошла да ви видя!

— Разбира се — кимнала Жанел и с наслада се оставила на вълните на блаженството, които я поглъщали. Женицата очевидно е дошла да си поиска мъжа, а тя ще й го върне с такава скорост, че свят ще й се завие! Приблизително такива мисли минали през главата й.

— Не зная откъде Тед разполага с толкова пари — внимателно започнала мисис Ливърмън. — Заплатата му не е лоша, наистина, но нямаме никакви спестявания.

Жанел се усмихнала. Вече знаела какво ще последва, но все пак попитала:

— А двадесетте милиона?

— Господи, боже мой! — изпъшкала мисис Ливърмън.

— Разводът ви не е насрочен за следващия месец, нали? — продължила Жанел.

Мисис Ливърмън само потръпнала.

Жанел се приближила до барчето и наляла по една солидна порция уиски. Подала чашата на жената и я накарала да отпие солидна глътка.

— Как разбрахте за всичко това? — попитала я тя.

Мисис Ливърмън отворила чантичката си, сякаш да потърси кърпичка за насълзените си очи. Но вместо нея извадила снопче писма и ги подала на Жанел. Оказало се, че в пликовете има неплатени сметки. Жанел замислено ги запрелиствала. Цялата картинка й станала ясна. Тед беше подписал чек за двадесет и пет хиляди долара като капаро за хубавата къща. Заедно с него беше изпратил писмена молба да му позволят да се нанесе преди изплащането на цялата сума. Чекът бил без покритие, разбира се, и сега собственикът го заплашвал със затвор. Без покритие били и чековете, изплатени на прислугата и фирмата за доставки на храна по домовете.

— Уф! — смаяно подсвирнала Жанел.

— Той е много чувствителен! — отново повторила мисис Ливърмън.

— Не е чувствителен, а болен! — поправила я Жанел.

Мисис Ливърмън примирено кимнала.

— Вероятно му е наследство от нервната криза, която преживял след смъртта на сестричките си — замислено продумала Жанел.

Най-сетне от мисис Ливърмън се изтръгнал вик на яростен протест, примесен с дълбоко отчаяние.

— Никога не е имал сестри! — изхълцала тя. — Нима не разбирате? Той е патологичен лъжец! Лъже за абсолютно всичко, просто заради идеята! Няма сестри, няма пари, не се развежда с мен, завел ви е в Пуерто Рико със служебни пари, със същите пари е плащал и разноските по тази къща!

— Но защо, по дяволите, искате да си го приберете обратно? — искрено се учудила Жанел.

— Защото го обичам — отвърнала простичко мисис Ливърмън.

Замислена върху тези думи, Жанел в продължение на няколко дълги секунди не сваляла поглед от лицето на мисис Ливърмън. Съпругът й се беше оказал, лъжец и мошеник, имаше си любовница и хич го нямаше в леглото. Това знаела тя, поредната му жертва. А и не можел да играе тенис. Един бог знае какво още е скрито в ръкава му. Но какво по дяволите представлява тази мисис Ливърмън? Жанел я потупала по рамото, сипала й още едно питие и казала:

— Почакайте пет минути, ако обичате.

Толкова било времето, необходимо да нахвърля нещата си в двата скъпи куфара — също подарък от Тиъдър и вероятно също платени с нередовни чекове. Вдигнала ги и слязла при съпругата.

— Аз си отивам — съобщила й тя. — Вие останете и го изчакайте. Предайте му, че не искам да го виждам повече. Искрено съжалявам за мъката, която съм ви причинила. Но той каза, че сте разделени и аз му повярвах. Каза, че сте го напуснала и не ви пука за него…

Мисис Ливърмън кимнала с нещастен вид и не отговорила нищо.

Жанел си тръгнала с новия небесносин мустанг, който Тиъдър й бил купил буквално преди няколко дни. Несъмнено и той трябвало да бъде върнат на компанията. Но нямало къде да отиде. Тогава се сетила за сценографката Алис де Сантис, която винаги проявявала към нея топло и приятелско отношение. Решила да я потърси за съвет, а ако не я намери — да отиде при Дорън. Знаела, че той няма да й откаже подслон.

 

 

Жанел харесваше начина, по който Мерлин слушаше разказа. Не се смееше, не злорадстваше, не я прекъсваше с тъпи въпроси. Просто притваряше очи и слушаше с истинска наслада.

А накрая й каза това, което тя очакваше да чуе. Каза го с трепет и неподправено възхищение.

— Бедният Ливърмън! — промълви той. — Бедният, бедният нещастник!

— А мен забрави ли, мръсник такъв? — с престорен гняв го погледна тя.

След което се просна с цял ръст върху голото му тяло и го прегърна. Мерлин отвори очи и се усмихна.

— Разкажи ми още някоя история — примоли се той.

Но тя поклати глава и се зае да го люби с необуздана ярост. Имаше и друга история за разказване, но той все още не беше готов за нея. Първо трябваше да се влюби толкова безразсъдно, колкото се беше влюбила самата тя. Засега не трябваше да му разказва нищо повече. Особено за Алис.