Марио Пузо
Умират глупаците (37)

38.

Изпитах някакво непонятно облекчение като разбрах, че Жанел е бисексуална. Какво толкова, по дяволите! В крайна сметка няма никакво значение дали две жени ще плетат заедно или ще се любят. Казах това на Жанел просто да я подразня. В същото време съзнавах, че създалата се ситуация ми носи и облекчение от по-друг характер — изведнъж се оказа, че любовницата ми е женена, нейният съпруг не е мъж, а жена и тази жена ме разбира чудесно! Страхотна комбинация, няма що!

Но нищо на този свят не може да бъде толкова просто. Защото постепенно започнах да си давам сметка, че Жанел обича Алис не по-малко от мен и, което безспорно беше лошо, Алис я обича далеч повече от мен. Тази жена я обичаше далеч по-малко егоистично от мен и с далеч по-малко отрицателни последици за самата Жанел. По това време вече съзнавах, че не й нося особена полза в емоционално отношение, а това си беше направо безнадежден капан. Няма мъж на този свят, който може да разреши проблемите й, а аз, като всички мъже в моето положение, просто я използвах като инструмент на удоволствие. Отново нищо лошо, стига да не беше желанието ми да я поставя в пълно подчинение на живота, който водех. В края на краищата аз имах жена и деца, имах и своите книги. Едва тогава идваше тя. А от нея исках непременно да бъда най-важното нещо в живота й.

Всичко на този свят е обект на сделка. В нашия случай аз бях по-облагодетелстваната страна. Толкова просто е всичко!

Но на даден етап изведнъж става адски неудобно да имаш бисексуална приятелка. При едно от поредните си прелитания от Ню Йорк до Калифорния заварих Жанел на легло. Налагаше се да й отстранят по оперативен път малка киста на яйчниците. Получи леки усложнения и остана в болницата десетина дни. Изпращах й цветя, разбира се. Тонове цветя, които свидетелстваха за обичайната тъпа галантност на един мъж, но за които жената е готова да му прости всичко, дори убийство. Всяка вечер ходех в болницата и прекарвах около час край леглото й. Докато Алис стоеше по цял ден там и изпълняваше всичките й прищевки. Понякога беше там дори в часа на моето посещение, макар че винаги проявяваше деликатност и ни оставяше насаме. Може би знаеше, че Жанел изведнъж ще поиска да докосна гърдите й. Често правеше това — не защото изпитваше възбуда, а просто защото я успокояваше. Господи, колко неща в интимното общуване между хората носят успокоение, подобно на това, което изпитваме след гореща вана или добра вечеря! Ех, ако можехме да възприемаме и секса така! Без любов, солен секрет в очите и всичките останали глупости!

Както и да е. Веднъж Алис не напусна стаята и останахме тримата. Не преставах да се впечатлявам от безупречната красота на тази жена. На практика двете с Жанел странно си приличаха — сладки и чувствени женички, от онези, по които мъжете лесно полудяват. Алис имаше малка уста и тънки устни — такава уста рядко изглежда щедра и добра, но нейната изглеждаше именно такава. Страшно ми харесваше. И защо не, по дяволите? Вършеше цялата мръсна работа, която аз би трябвало да върша. Но аз бях зает човек, със семейство. На другия ден пак заминавах за Ню Йорк. Може би ако я нямаше Алис, аз щях да върша всичко, което вършеше тя. Едва ли, трудно ми беше да повярвам, че съм способен на подобно нещо…

Вмъкнах в болницата бутилка шампанско и отпразнувахме последната си вечер заедно. Нямах нищо против и Алис да се присъедини към нас. В стаята на Жанел имаше точно три чаши. Алис отвори бутилката. Беше сръчна, както винаги…

Жанел беше облякла красива дантелена нощница и изглеждаше страхотно драматично в болничното си легло. Знаех, че нарочно не си слага грим за моите визити — искаше да изглежда съвсем според ролята, която играеше. Правеше се на многострадалната Геновева, но на практика беше в отлично здраве и просто се пръскаше от жизненост. Отпивайки от шампанското, очите й искряха от неподправено удоволствие. Беше успяла да вкара в капана на тази стаичка двамата, които обичаше най-силно на този свят. Те не бива да бъдат лоши с нея — просто нямат право на подобно нещо. Не трябва да нараняват чувствата й, дори когато тя самата се държи лошо с тях. Вероятно по силата на мисли от този род, тя се пресегна и покри ръката ми с дланите си, а Алис мълчаливо ни гледаше.

Откакто научих за връзката им, постоянно се стремях да не се държа като любовник в присъствието на Алис. Тя също нито веднъж не даде да се разбере, че е интимна с Жанел. Погледнати отстрани, двете приличаха на сестри или много близки приятелки. Отношенията им бяха спокойни и уравновесени. За присъствието на известна интимност между тях говореше единствено поведението на Жанел, която от време на време започваше да я командва като тираничен съпруг.

Алис премести стола си назад и го опря в стената. В най-отдалечената от нас стена. Сякаш искаше официално да ни признае статута на редовни любовници. Не зная защо това ме накара да изпитам болка. Беше толкова щедър и изпълнен със себеотрицание жест!

Допускам, че завиждах мъничко на двете жени. Чувстваха се толкова добре заедно, че спокойно ме допускаха да играя ролята на официален любовник. Жанел беше взела ръката ми, и си играеше с пръстите й. Изведнъж проумях, че в това няма нищо перверзно, тя просто иска да съм доволен и щастлив. Усмихнах й се. След един час ще свършим шампанското, аз ще поема към летището да хвана самолета си за Ню Йорк, а Жанел ще се нахвърли върху Алис като гладна тигрица. Алис прекрасно знаеше това. Така, както знаеше, че Жанел е имала подобни моменти и с мен. С усилие на волята оставих ръката си в нейната. Не ме свърташе тук и исках час по-скоро да се махам по дяволите.

Накрая настана време да тръгвам. С усилие целунах Жанел по бузата и й пожелах лека нощ. Обещах да й се обадя на следващия ден. Тя ме прегърна, а Алис стана и дискретно излезе в коридора. После слезе да ме изпрати до колата. Целуна ме нежно по устните и прошепна:

— Няма за какво да се тревожиш. Ще остана да нощувам тук.

Не се изненадах, тъй като от Жанел бях научил, че цялата нощ след операцията Алис останала в болницата, свита върху един неудобен стол.

— Грижи се и за себе си — посъветвах я аз. После седнах зад волана и подкарах към летището.

Мръкна се още преди сребристата птица да излети за дългото си пътешествие на изток. За съжаление така и не се научих да спя по време на полет.

Настаних се удобно в креслото и си представих Жанел и Алис в комфорта на болничната стая. Бях доволен, че Жанел не е сама. Едновременно с това изпитвах истинска радост, че на сутринта ще закусвам в компанията на семейството си.