Марио Пузо
Умират глупаците (51)

52.

Когато му предадоха да се яви в кабинета на Гроунвелт, Къли вдигна слушалката и набра номера на Мерлин.

Знаеше за какво го вика старият собственик и се запита дали не е време да изчезва. Каза на Мерлин, че ще вземе сутрешния самолет за Ню Йорк и го помоли да го посрещне на летището. Каза му още, че вероятно ще има нужда от неговата помощ.

После се качи в кабинета на шефа си. Напразно се опита да разчете израза на лицето му. Единственото, което успя да установи беше фактът, че за десетте години съвместна работа, Гроунвелт доста се беше променил. След инсулта в очите му се появиха тънки червени венички, такива венички се забелязваха по страните и по челото му. Студените му светли очи бяха придобили стъклен блясък, а тялото му се беше смалило и прегърбило. Въпреки всичко това, Къли продължаваше да изпитва боязън от него.

Старецът го остави да извърши обичайния ритуал — да налее по чаша скоч на двамата. Едва след него вдигна поглед и проговори:

— Утре пристига Джони Сантадио. Предполагам, че ти е известна целта на посещението му — иска да разбере дали Комисията по хазарта ще му издаде лиценз в качеството му на съсобственик на този хотел.

— Ти знаеш отговора — въздъхна Къли.

— Но зная и какво си обещал на Джони — бавно кимна Гроунвелт. — Ти му каза, че всичко ще се уреди, работата е просто в кърпа вързана…

— Няма да стане — отвърна Къли. — Не успях да уредя нещата и всичко се обърка…

— При неговото досие задачата ти беше изключително трудна — съгласи се Гроунвелт. — А какво ще стане със стоте му хилядарки?

— Чакат го в касата на хотела — отвърна Къли. — Може да ги изтегли, когато си поиска.

— Добре — кимна Гроунвелт. — От това поне ще остане доволен.

Облегнаха се назад и отпиха по глътка. И двамата се подготвяха за истинската битка. Сетне Гроунвелт тихо и отчетливо промълви:

— Не по-зле от мен знаеш, че Джони идва по съвсем определен повод. Ти обеща условна присъда за племенника му, обвинен в измама и укриване на доходи. Но вчера племенникът му получи присъда от пет години затвор! Искрено се надявам да имаш готов отговор за това несъответствие…

— За съжаление нямам — сви рамене Къли. — Дадох на съдията Брайънка четиридесет бона от парите на Джони, така, както се бяхме разбрали. Не можех да направя нищо друго, освен да чакам. Но съдията ме изигра. Никога досега не беше го правил. Ще се опитам да си взема парите обратно, но не съм много сигурен… От доста време го търся, но все го няма. Явно ми се крие.

— Джони знае много неща за бизнеса в този хотел — продължи след известна пауза Гроунвелт. — Нареди ли да те уволнят, ще бъда принуден да го сторя… Ти, Къли, отлично знаеш, че отдавна вече не съм всевластен господар тук, особено след онзи удар… Принуден съм да продам част от акциите си и на практика станах обикновено момче за поръчки, което служи за фасада и нищо повече… Няма да бъда в състояние да направя нещо за теб.

— Най-малко ме тревожи дали ще ме уволниш или не — горчиво се усмихна Къли. — Страхувам се, че в случая става въпрос за кожата ми!

— О, не! — вдигна ръце Гроунвелт. — Нещата не са чак толкова сериозни! — на лицето му се появи познатата бащинска усмивка: — Нима наистина си мислиш такива лоши неща?

За пръв път от началото на разговора Къли се поотпусна и отпи едра глътка скоч. Облекчението му беше толкова голямо, че усети как му се завърта главата.

Старецът се присегна и приятелски го потупа по рамото.

— Не се предавай толкова бързо — рече той. — Джони отлично знае колко много работа си свършил в този хотел, особено след като се разболях. Благодарение на теб приходите ни значително нараснаха. Това е най-важното. Не само за мен, но и за хора като Джони. Същевременно, трябва да ти кажа, че допусна две сериозни грешки и някои хора са доста разгневени от тях. Особено от факта, че племенникът ще влезе в пандиза. Ти каза на Джони да не се безпокои, защото държиш съдията Брайънка за гушата. А той едва ли ще разбере как човек може да каже подобно нещо и след това да се провали!

— Аз самият нищичко не разбирам! — разпери безпомощно ръце Къли. — Цели пет години този дъртак беше в джоба ми, особено пък като му пуснах онова ангелче Чарли Браун!

— Помня я — усмихна се Гроунвелт. — Наистина е ангелче!

— Тъй беше — неохотно рече Къли. — Съдията беше луд по нея. Вземаше я за по цяла седмица и я водеше в Мексико на риба. Беше във възторг от нея и постоянно повтаряше, че е страшна сладурана…

Спести на Гроунвелт това, което самата Чарли разправяше за съдията. Как влизала в кабинета му малко преди поредното дело и му правела по един минет така, както си бил в съдийската тога и перуката. Как по време на едно от пътуванията с яхтата накарала този шестдесетгодишен дъртак да й удари един език, след което хукнал като луд към каютата и си правил гаргара с уиски, за да убие евентуалните микроби. Това било първото гмуркане в живота на достопочтения стар съдия. Но след него бързо се превърнал в дете, което си иска сладоледа, твърдеше Чарли. При спомена за всичко това Къли не можа да сдържи усмивката си. После наостри уши, тъй като Гроунвелт отново проговори.

— Според мен има само един начин да изкупиш вината си — каза старецът. — Признавам, че Сантадио наистина е побеснял. Все пак мисля, че ще мога да го поохладя, но едновременно с това ти ще трябва да помислиш за някой наистина голям удар. И то бързо. В Япония ни чакат три милиона долара, един от тях се пада лично на Джони. Ако успееш да ги измъкнеш, както направи това преди години, той положително ще ти прости. Това са един милион долара, отлична цена дори за човек като него! Но искам да знаеш и друго — този път операцията ще бъде далеч по-опасна!

Къли отначало се изненада, после изненадата му отстъпи място на тревогата.

— Мистър Сантадио ще бъде ли уведомен, че заминавам за Япония? — беше първият му въпрос.

Ако Гроунвелт беше отговорил утвърдително, Къли положително щеше да откаже. Но старецът впи очи в неговите и тихо промълви:

— Идеята е изцяло моя. Предлагам никой да не знае, че се готвиш да заминеш. Наистина никой. Вземи следобедният самолет за Лос Анджелис, прехвърли се на първия самолет за Токио и ще бъдеш там още преди Джони Сантадио да е стъпил във Вегас. Аз ще имам грижата да го уведомя, че си извън града по работа. Ще имам достатъчно време да се свържа с Япония и парите ще те чакат. Не се тревожи, няма да имаш никакви контакти, тъй като там всичко ще си движи от нашия стар приятел Фумиро…

Споменаването на това име стопи и последното подозрение в душата на Къли.

— Окей, ще го направя — рече той. — Но имам един проблем. Бях решил да отскоча до Ню Йорк и вече съобщих на Мерлин да ме чака на летището… Трябва да му се обадя и да отменя срещата.

— Не — поклати глава Гроунвелт. — Човек никога не знае кой ще подслуша разговора му, как ще го изтълкува и къде ще пропее. Остави това на мен. Ще направя така, че Мерлин да не те чака. Не си анулирай резервацията. Това ще бъде от полза, в случай че някой реши да те проследи. Аз ще кажа на Джони, че си заминал за Ню Йорк. Така ще имаш отлично прикритие. Какво ще кажеш?

— Окей — рече Къли.

Гроунвелт стисна ръката му и го потупа по рамото.

— Трябва да направиш всичко по максимално бърз начин — рече той. — Успееш ли, нещата с Джони Сантадио ще бъдат оправени. Давам ти думата си затова. Няма да се тревожиш за нищо!

Вечерта преди пътуването Къли се затвори в апартамента си и повика две от познатите си момичета. И двете бяха от онези, които се занимаваха с непряка проституция. Едната беше омъжена за крупие в един от съседните хотели. Казваше се Кристин Лесоу.

— Имаш ли настроение за едно хубаво перденце, Кристин? — попита я той.

— Разбира се — отвърна момичето. — С колко ще ми намалиш дълговете?

За „перденце“ Къли обикновено даваше двойна цена, а това означаваше двеста долара. По дяволите, помисли си сега той. Заминавам за Япония и един господ знае какво ме очаква там.

— Пет стотачки — рече в слушалката той.

От другата страна долетя учудено и доволно възклицание.

— Господи! — ахна Кристин. — Кой знае какво перде си подготвил! С горила ли ще ме пускаш да се боря?

— Няма да се тревожиш — успокои я Къли. — Винаги ти е било гот, нали?

— В колко часа? — попита Кристин.

— Дай да го направим по-навреме — предложи Къли. — Утре рано сутринта трябва да хващам един самолет… Имаш ли нещо против?

— Нищо — отвърна момичето. — Това означава, че няма да има вечеря, така ли?

— Този път не — рече Къли. — Имам много работа и няма да ми остане време.

Остави слушалката, дръпна едно от чекмеджетата на бюрото си и извади от него малко бяло пликче. В него бяха маркерите на Кристин, на обща стойност три хиляди долара.

Замисли се за хилядите женски тайни, малки и големи. Кристин беше великолепна двадесет и осем годишна красавица, но беше непоправим комарджия. Преди две години беше изгубила цели двадесет бона само за една нощ. А на сутринта позвъни на Къли и го помоли за среща. Направи му съвсем делово предложение — да си отработи загубите като прикрита проститутка. С едно-единствено условие — ще приема клиенти само от Къли и от никой друг. Не искаше съпругът й да разбере какво е станало.

— Ако мъжът ти те надуши, направо ще ти откъсне главата! — опита се да я разубеди Къли.

— Същото ще направи и ако разбере, че съм подписала маркери за двадесет хилядарки — отвърна Кристин. — Каква е разликата? Освен това зная, че никога не мога да се откажа от комара и ще разчитам на клиентите да ми отпускат по някой чип, просто така, да си начеша крастата…

Къли отстъпи. В допълнение й намери работа като помощничка в склада за хранителни продукти. А след известно време започна да я кани на гости в следобедните часове. Момичето беше наистина хубаво. Веднъж й предложи номера с „тройното перденце“ и тя с възторг прие.

Бръкна в пликчето, извади един маркер за петстотин долара и го накъса на ситни парченца. После, обзет от внезапен непонятен импулс, скъса и останалите маркери на Кристин. Като се върне от Япония ще помисли за някой счетоводен фокус за прикриване на загубата, но сега не му беше до това. Кристин е добро момиче, нека поне тя да е начисто, ако с него нещо се случи…

Имаше малко време и се зае да разчиства бюрото си. После стана и слезе в апартамента си. Поръча по телефона да му донесат бутилка ледено шампанско, а след това се свърза с Чарли Браун.

Взе един душ и си облече пижамата. Беше страхотна пижама — от мека бяла коприна с червени ширити по краищата. На джобчето бяха избродирани неговите инициали.

Първа пристигна Чарли Браун и той й сипа чаша шампанско. Малко след нея дойде и Кристин. Седнаха край масата и се впуснаха в лек и приятен разговор. Къли им остави да пресушат бутилката и едва след това ги поведе към спалнята.

Отначало момичетата бяха леко свенливи, просто защото почти не се познаваха. Къли им нареди да свалят дрехите си и съблече пижамата.

В леглото им каза няколко успокоителни думи, после започна да ги закача и да им пуска шеги. Целуваше ги лекичко и галеше гърдите им. След това ги прегърна през раменете и леко доближи лицата им. Те знаеха какво се иска от тях и внимателно се целунаха.

Къли повдигна лекичката като перце Чарли Браун, мушна се под нея и остави двете жени една до друга. Бавно започна да се възбужда.

— Хайде — каза той с леко одрезгавял глас. — Положително ще ви хареса…

Плъзна ръка към нежния триъгълник между бедрата на Чарли и я остави там. Едновременно с това се наведе и целуна Кристин в устата. После притисна двете жени една към друга.

Беше им необходимо известно време за загрявка. Макар и изпълнени с желание, все още бяха малко стегнати. Винаги беше така в началото. Къли бавно и незабелязано се отдръпваше от тях. Накрая опря до ръба на широкото легло, седна по турски и остана да наблюдава.

Гледаше как се любят двете красиви жени и изпитваше все по-силно облекчение. За него това беше най-красивата гледка на света, независимо от това, че в подобна любов е заложен цинизъм. Прекрасните им тела и красиви лица се виеха и огъваха с неподправена страст. Страст, която с него едва ли биха показали. Можеше да стои и да гледа до безкрайност…

По едно време слезе от леглото и се настани в едно от дълбоките кресла. Двете жени продължаваха да се любят и правеха това все по-разпалено. Красивите им тела се гърчеха в очакване на все по-близката кулминация. Накрая оргазмът дойде — бурен и мъчително сладък, придружен от леки възбуждащи писъци. След него момичетата останаха неподвижни, задъхани и отмалели, но все така здраво прегърнати.

Къли стана надвеси се над леглото и нежно ги целуна. След това се намести между тях и прошепна:

— Не правете нищо. Нека подремнем така…

Когато се събуди, момичетата бяха вече облечени, седяха край масата в хола и тихичко си говореха.

Той извади пет банкноти по сто долара, пет красиви „пчелички“, и ги подаде на Чарли Браун.

Тя го целуна за лека нощ и го остави насаме с Кристин. Той седна до нея и я прегърна през кръста.

— Скъсах всичките ти маркери — прошепна в ухото й. — Можеш да забравиш за тях. Освен това мисля да се обадя на касата да ти отпуснат петстотин долара в брой, за да си поиграеш малко тази вечер…

— Просто не мога да повярвам! — щастливо се усмихна Кристин. — Къли, ти май най-сетне ще се превърнеш в истински джентълмен!

— Всеки трябва да бъде джентълмен понякога — въздъхна Къли. — Какво толкова, по дяволите? Цели две години ти си една наистина чудесна партньорка за мен! Защо да не ти помогна да се откачиш от въдицата!

Кристин го прегърна и отпусна глава на рамото му. — Искам да ми кажеш нещо — прошепна тя. — Защо го наричаш „перденце“?

— Просто ми харесва тази дума — засмя се Къли. — Освен това подхожда чудесно на това, което правим.

— Нали не ти падам в очите? — поиска да узнае Кристин.

— Напротив — отвърна Къли. — За мен това е най-красивата гледка на света!

После момичето си тръгна, но Къли така и не успя да заспи. Накрая стана, облече се и слезе в казиното. Край една от масите за тридесет и едно забеляза Кристин. Тя му махаше с ръка и щастливо се усмихваше.

— Тази нощ страхотно ми върви! — похвали му се тя. — Печеля повече от двадесет бона!

Грабна шепа чипове от масата пред себе си и ги натика в ръката му.

— Това е за теб. Моля те, не ми отказвай!

Къли преброи чиповете. Бяха точно хиляда долара.

— Добре — усмихна се той. — Ще ти ги запазя. Сигурен съм, че скоро отново ще търсиш някой чип за залагане!

Качи се в кабинета си и хвърли чиповете в едно от празните чекмеджета. Понечи да позвъни на Мерлин, но после махна с ръка. Огледа се. Нямаше какво повече да прави тук, но непрекъснато имаше чувството, че нещо е пропуснал. Сякаш беше преброил картите в подковата до самото дъно, но въпреки това на масата не бяха се появили най-важните от тях. Но вече беше късно за корекции. След няколко часа щеше да бъде в Лос Анджелис и ще се прехвърли на първия самолет за Токио.

 

 

Малко след като кацнаха на летището, Къли взе такси и се отправи към кантората на Фумиро в центъра на града. Улиците на Токио бяха все така претъпкани с хора, които носеха марлени превръзки на лицата си, за да се предпазят от силно замърсения въздух. Дори строителните работници в яркочервени комбинезони и бели каски бяха с превръзки върху лицата. Стомахът на Къли нервно се сви от тази гледка. Реши, че просто е прекалено напрегнат.

Фумиро го посрещна със сърдечно ръкостискане и широка усмивка.

— Радвам се да ви видя, мистър Крос — рече той. — Ще направя всичко възможно да прекарате тук наистина добре. Моля ви да съобщите на помощника ми какви ще бъдат вашите предпочитания.

Седяха в просторния и модерно обзаведен кабинет на Фумиро и можеха да разговарят спокойно.

— Оставих куфара си в хотела — рече Къли. — Искам да зная кога да ви го донеса.

— В понеделник — отвърна Фумиро. — През двата почивни дни нищо не мога да направя. Утре вечер ви каня на един малък празник у дома. Положително ще ви бъде интересно…

— Много ви благодаря — поклати глава Къли. — Но наистина имам нужда от малка почивка. Не се чувствам много добре и изпитвам известна умора от дългото пътуване…

— О, разбирам — възкликна Фумиро. — Тогава ще ви предложа нещо друго. Малко селско ханче в Йогавара, само на един час път с кола. Това е най-красивото място в Япония. Тихо и спокойно с превъзходна храна. Има отлични масажистки, но аз ще се погрижа да ви изпратят нещо специално… На това място си почиват най-известните хора в Япония. Напълно дискретно. Няма да се тревожите за нищо и в понеделник ще бъдете като нов. Аз ще се погрижа за всичко…

Къли се замисли. Ще бъде в пълна безопасност докато парите не са у него. Идеята да си почине в провинцията изведнъж му се стори страхотно примамлива.

— Това звучи наистина великолепно — усмихна се на Фумиро той. — Кога ще ми изпратите кола?

— В петък вечер движението е ужасно натоварено — рече Фумиро. — Предлагам ви да тръгнете утре сутринта. Ще се видим в понеделник направо тук.

В знак на особено уважение Фумиро стана и го изпрати чак до асансьора.

Пътят до Йогавара се оказа по-дълъг от един час. Но когато пристигнаха, Къли наистина остана доволен. Ханчето се оказа великолепна постройка в старояпонски стил, а стаите бяха истинско чудо. Прислугата се движеше като безплътни духове. Беше единственият гост.

В едната от стаите вкараха огромна вана от червено дърво. Самата баня беше обзаведена с всички видове мъжка и женска козметика, включително бръсначи и модерни самобръсначки.

Две млади момичета с едва напъпили гърди напълниха ваната и го потопиха в кристалночистата вода, едва след като внимателно измиха всяка част от тялото му. Ваната беше толкова дълбока, че водата стигаше почти до носа му. Усети как умората и напрежението бавно го напускат. Двете момичета го извадиха и го поведоха към съседното помещение. Страшно приятно беше да усеща дебелия килим с босите си крака.

Остави се да го проснат по гръб и да го масажират — пръст по пръст, кокалче по кокалче и мускулче по мускулче. Имаше чувството, че малките японки няма да спрат, преди да разтъркат дори и косъмчетата върху главата му. Никога в живота си не беше имал такъв масаж.

Подадоха му една футаба — малка и твърда квадратна възглавница, която той подложи под тила си. Почти веднага заспа. Късно следобед се събуди и излезе да се поразходи.

Ханчето беше построено върху билото на един хълм, от което се разкриваше прекрасна гледка към долината и океанът зад нея — огромен, яркосин и кристалночист. Мина край красиво оформена цветна леха. Беше така оформена, че той неволно си спомни за живописните възглавници и матраци, изпъстрени с изкусна бродерия. Ярките цветове му доставяха удоволствие, а кристалният въздух бързо прочисти главата му. Вече не се тревожеше за нищо, беше доволен и отпуснато спокоен. Нищо не може да се случи. Ще получи парите от Фумиро, който е стар и верен приятел. А когато стигне до Хонконг и внесе сумата в банката, сметката му със Сантадио ще бъдат чисти и спокойно ще може да се завърне във Вегас. Системата е бронирана срещу провал. След време хотел „Ксънейду“ ще стане негова собственост, а той ще има грижата Гроунвелт действително да се почувства като негов роден баща, решил да се оттегли от активна дейност.

За миг му се прииска да остане тук, на това приказно място, до края на живота си. Толкова тихо, толкова чисто и свежо! Сякаш внезапно се беше пренесъл петстотин години назад във времето. Никога не беше се замислял за самураите, но сега изведнъж си спомни всичко, което беше чувал за тях — за благородните им постъпки, за безграничното им чувство за чест и достойнство…

Започна да се здрачава, а огледалната повърхност на изкуственото езеро се набръчка от ситни дъждовни капчици. Къли се обърна и тръгна към ханчето.

Определено харесваше японския начин на живот. Никакви мебели, само рогозки и матраци. Облепени с оризова хартия плъзгащи се врати, които с един замах превръщат дневната в спалня и обратно. Това му се струваше страхотно умно и практично измислено.

Някъде далеч проехтя сребърен звън и след миг хартиената врата безшумно се разтвори. Влязоха две млади момичета, които носеха огромен, почти метър и половина дълъг поднос, който сам по себе си приличаше на отделна масичка. Беше отрупан с всевъзможни рибни ястия.

Къли различи сепия, жълтоперки, перлени миди, сивкавочерни раци, късчета от неизвестна риба с пъстри люспици, под които виждаше розово и сякаш току-що уловено месо. Подносът сияеше с всички цветове на дъгата върху него имаше храна поне за петима яки мъже. Момичетата го оставиха върху една от ниските масички, а край нея пръснаха възглавници за сядане. После се настаниха от двете страни на Къли и се заеха да го хранят.

Друго момиче донесе табла с вино и чаши. Напълни една от тях и я поднесе към устните му.

Храната имаше наистина великолепен вкус. Когато се насити, Къли стана и се приближи до прозореца. Сред боровата горичка проблясваше безбрежната шир на океана. Жените зад него безшумно прибраха остатъците от вечерята. Едва доловимо хлъзгане на хартиената врата му съобщи, че е останал сам.

Отново се зае да прехвърля всичко в съзнанието си. Броеше подковата, която този път беше пълна не с карти, а с шансове. С добри и лоши шансове. В понеделник сутринта Фумиро ще му предаде парите, той ще вземе първия самолет да Хонконг и ще трябва да намери начин да достави по най-бързия начин куфара в банката. Опита се да отгатне къде го дебне опасност, ако такава изобщо съществуваше. Трима души можеха да го предадат — Гроунвелт, Сантадио и Фумиро. Никой друг. Но защо го излъга съдията Брайънка? Не беше ли това доказателство за пръста на Гроунвелт в цялата операция? След това си спомни за една вечеря, на която го бяха поканили Гроунвелт и Фумиро. И двамата бяха сякаш леко смутени от присъствието му. Дали зад това не се криеше нещо друго? Дали не бяха се съюзили зад гърба му? Това беше една от тези карти в подковата, за които можеше само да предполага… Не, Гроунвелт е вече стар и болен, а ръката на Сантадио едва ли е толкова дълга, та да стигне чак в Далечния изток. Фумиро пък беше стар приятел…

Въпреки всичко късметът можеше да му изневери. На всеки се случва. Реши, че това ще бъде последния сериозен риск, на който се подлага. След това махна с ръка и реши да се наслади с пълни шепи на прекрасния и спокоен ден в Йогавара.

Хартиената врата зад гърба му се хлъзна с меко съскане и той се обърна. Бяха снощните две момичета, които с жест го поканиха да тръгне към голямата вана.

Отново го измиха основно, преди да го потопят в прозрачната хладна вода.

Накиснаха го хубавичко, а после го измъкнаха и го сложиха да легне с квадратната футаба под главата. Отново се заеха с фантастичния си масаж. Напълно отпуснат, Къли изведнъж усети как се възбужда. Посегна към едно от момичетата, но то му направи муцунка и го възпря с длани. След това се зае да му обяснява с жестове, че това не влиза в задълженията й, но ще му изпрати друго момиче.

Къли вдигна два пръста, за да покаже, че нека две момичета. Масажистките се разкискаха, а той се запита дали японците и японките си правят „перденце“.

Изгледа ги как излизат през хлъзгащата се врата и отпусна глава върху квадратната възглавница. След масажа тялото му потръпваше от свежест. Леко задряма. Някъде отдалеч ушите му доловиха хлъзгането на врата. Аха, идват, помисли си той. Любопитен да види как са облечени, Къли отвори очи и надигна глава. С учудване видя, че към него се насочват двама мъже с хирургически маски на лицата.

Отначало помисли, че момичетата не са го разбрали и вероятно му изпращат хора за по-силен масаж. Но нещо във вида на маските го накара да потръпна от ужас. После през съзнанието му като мълния проблесна мисълта, че в провинцията такива маски никой не носи. В същия момент разбра жестоката истина и неистово изкрещя:

— Парите не са у мен, парите не са у мен!

Направи опит да се надигне, но двамата мъже скочиха отгоре му.

Не беше нито страшно, нито болезнено. Сякаш просто пак го потопиха в огромната вана от червено дърво. Очите му бавно се изцъклиха. Отново лежеше кротко отпуснат върху рогозките, а квадратната футаба беше все така подложена под главата му.

Двамата мъже с маските взеха няколко хавлии от банята, увиха с тях тялото и мълчаливо го изнесоха навън.

 

 

Далеч отвъд океана Гроунвелт се надигна от удобното кресло и посегна към командното табло на бюрото си. Клиентите в казиното му вече имаха нужда от чист кислород.