Мейв Харън
Телевизионна афера (33)

33

Али се разхождаше неспокойно из къщата, неспособна да стои на едно място, отчаяно надявайки се Джейни да е гледала предаването на баща си.

Джес я гледаше разтревожена.

— Не можем да стоим и нищо да не правим, мамо — Джес също чувстваше, че е дошъл моментът да се предприеме нещо. — Защо не се опитаме да се свържем с татко по телефона?

— Не знам къде е.

Джес врътна глава раздразнено. Понякога майка й наистина не знаеше какво да прави.

— Опитай в Сенчъри. Сигурно е още там.

След около пет минути, изминали в чакане и прехвърляне на линията, най-сетне се свърза с отдела на „Шоуто на Мат Бойд“. За нейно учудване Бърни беше този, който вдигна слушалката.

— Бърни? Мат там ли е?

— Не, няма го, Али.

— А някой знае ли къде е? — да пукне, ако спомене името на Белинда.

— Ами… не искам да те тревожа, но един от стажантите го видял да се качва от подземния паркинг на една полицейска кола.

— О, боже! — Али се обърна към Джес и цялата кръв от лицето й се изцеди. — Мислят, че Мат е арестуван.

Тя се отпусна на избелялата тапицерия на стола, сложен до телефона в хола. Защо, за Бога, Мат си бе признал престъплението пред камерата, пред погледите на милиони зрители? Ако полицията реши да го предаде на съда, той няма никакъв шанс. Тогава тя се сети защо Мат го е направил. Той не е мислел за последиците. Искал е да обясни на Джейни до какво може да го доведе тревогата му за нея. Това бе себеотрицателно действие и тя не го винеше.

Когато телефонът звънна няколко секунди по-късно, тя скочи като опарена и грабна слушалката, убедена, че това е Мат, който използва правото си на едно обаждане от участъка.

Няколко секунди й трябваха да разбере колко далеч от истината е, защото всъщност това бе Маги Ман.

— Здрасти, Маги — да говори с Маги в момент като този й се струваше почти нереално. — Каква изненада.

— Да — поне веднъж да я чуе разколебана.

— Нещо с Мат ли?

— Не — изрече Маги. — Слушай, ти сигурно ще ме намразиш за това, но става въпрос за Дани Уайлд. Имаме един и същи агент и случайно научих, че той преговаря с Ричи Пейдж за изместването на Мат през есента.

— Не може да бъде — ужаси се Али. — Той не може да направи такова нещо на Мат. — Едва се удържа да не добави: „Или пък на мен.“

— Страхувам се, че може. Али?

Мислите на Али се объркаха, неспособни да обработят новопостъпилата информация.

— Да?

— Стават вече няколко месеца, откакто преговаря. Още откакто Бърни напусна предаването.

Али изстина. Това означаваше още преди да се срещнат. И през цялото време на връзката им. За миг почувства изкушение да се отпусне и да припадне. После си спомни, че Мат може да се опита да се свърже.

— Слушай, Маги, трябва да затварям. Благодаря ти, че ми каза.

— Али, съжалявам — и за изненада на Али, наистина й се стори, че в гласа й прозвуча съжаление.

 

 

— Тук добре ли е, Мат? — попита младият полицай, докато полицейската кола, с милостиво мълчащи сирени, за да не изкара всички по прозорците в радиус една миля, бавно спря пред номер трийсет и осем на Дивинити Роуд. — Между другото наричай ме Кевин.

— Благодаря ти много, Кевин — протегна Мат ръка.

— Няма за какво. Това беше най-вълнуващият ми ден, откакто съм постъпил в полицията. Знаеш ли какво? Защо не взема да се помотая още малко наоколо? Нищо не се знае, може да ти потрябва някой да те откара у дома.

— Няма ли да те търсят от участъка? — Кевин се засмя и луничавото му лице светна.

— Ами! Дежурството ми свърши в шест часа.

— А това? — посочи Мат колата.

— Утре по разписание трябва да е на сервиз и сигурно никой няма да забележи.

Мат си помисли за колата, паркирана някъде наоколо — не можеше да си спомни точно къде, май някъде на „Пауис Гардънс“, както си мислеше. Предложението да бъде откаран у дома бе къде-къде повече за предпочитане, отколкото да се влачи наоколо и да я търси.

 

 

— Добре тогава. Става.

— Не искаш ли още един път да опиташ с Джейни? — попита Адам. — Да провериш дали пламенният ти зов е свършил работа. Този път не е необходимо да разбиваш вратата — той се засмя предизвикателно. — Имам ключ.

— Ти май каза, че нямате телевизор — парира го сухо Мат.

— Не, нямаме… Всъщност при Джордж има, забравих — той мушна ключа в ключалката, после се обърна. — Мат?

— Да? — Мат се взря в тъмните му святкащи очи и в бледото му лице и разбра, че това вече няма да е шега. Осъзна колко много е харесал Адам през краткото им запознанство.

Адам му подаде неочаквано ръка.

— Късмет.

Мат я стисна, странно развълнуван. После Адам се обърна към вратата.

 

 

Ричи Пейдж се мъчеше да се успокои. Отвори чекмеджето си и извади хапчетата, предписани му за кръвното. Не можеше да повярва. Не можеше да повярва, че Дани Уайлд ще го преметне по този начин. Сега Сенчъри оставаше без водещ тематичните им предавания!

Докато си наливаше вода да преглътне хапчетата, на телевизионния екран се появи лицето на Мат Бойд. Има си хас да не го включат в новините! Пейдж усили звука. Беше откъс от апела му. Сигурно Белинда се е съгласила да го излъчат. И защо тая крава първо не го попита? Всъщност — ясно защо.

Изведнъж смисълът на видяното се стовари отгоре му с пълна сила. Със загубата на Мат те създаваха един скапан герой, който на всичко отгоре си и отиваше! Разбира се, щеше да се вдигне шум около проникването с взлом, но всички родители в страната щяха да скочат в негова защита.

Пейдж се замисли за момент, после вдигна телефона и звънна в залата за посетители. Партито там май вървеше с пълна сила.

— Белинда — надяваше се да не е злопаметна, когато случаят го налага. — Какви, мислиш, са шансовете Мат да промени решението си?

— Не знам, Ричи — Белинда с усилие се сдържа да не се разсмее с глас при този рязък завой. — Може би е по-добре да попиташ него. Ако, разбира се — добави тя кисело, — го намериш. Казват, че го откарали с полицейска кола.

Пейдж затвори очи. Само са го арестували, каза си той. Утре вестниците ще гръмнат.

Белинда затвори, а около нея партито продължаваше. Не знаеше дали да вярва на това, което разправяха за Мат. Звучеше й доста невероятно, особено това, че бил дошъл с полицейска кола. Доколкото го познаваше, Мат сигурно ги е убедил да му дадат полицейски ескорт. Всъщност, въпреки че не беше много сигурна, тя имаше горе-долу представа къде може да е.

От другата страна на стаята тя забеляза Бърни и й стана ясно, че той се досеща за какво си мисли. Че вероятно Мат е загубен за нея.

Той се приближи.

— Хайде, малката — каза й с най-дружелюбния глас, който тя бе чувала от него. — Много ми хареса начинът, по който каза на секретарката на Пейдж къде да върви. Самият аз не бих го направил по-добре. Позволи ми да те почерпя едно питие.

Постепенно на лицето на Белинда се появи широка усмивка.

— Добре — съгласи се тя. — Но само ако е много голямо.

 

 

Адам бутна вратата и влезе в тъмния хол. Чувствайки как цялата му самоувереност се изпарява, Мат тактически остана на прага извън полезрението. Адам стъпи на най-долното стъпало и извика нагоре към стълбището.

Четири етажа по-горе Мат чу как някой тича по стълбите надолу и след малко от горния етаж се появи обезпокоеното лице на Джейни, надвесено над перилата.

— Адам, слава богу! — лицето й се проясни и тя се усмихна.

— Какво, за Бога, правеше в Сенчъри? Щях да се поболея от тревога.

Мат, скрит зад горния праг на вратата, усети нежността и безпокойството в гласа й и замалко не си тръгна. Може би просто трябваше да се примири с факта, че е вече достатъчно голяма и може да живее без тях и без живота, който те й предлагат. Тук тя търсеше нещо по-различно. И може би го бе намерила.

— Джейни, скъпа! — повика я Адам. — Тук един човек иска да те види.

Мат пристъпи напред и вдигна глава. Без да каже нито дума, Джейни изчезна.

— Не се безпокой — каза Адам. — Сигурно е още разстроена. Нека аз да говоря с нея.

— Не. Това е смешно — Мат усети, че търпението му се изчерпва. — Утре пак ще дойда и ако иска, тогава можем да поговорим.

Но тъкмо се обръщаше да си тръгва и Джейни се появи на площадката. Значи все пак не се е върнала в тяхната стая. За изненада на Адам, тя сякаш изобщо не се развълнува, че вижда баща си. Вместо това го гледаше с безразличие, сякаш преценяваше годността му да бъде родител. Адам се надяваше, че този път тя ще е по-снизходителна.

— Здрасти, тате! — каза тя, без да се приближава към него.

— Гледах те по телевизията как ме молиш да се прибера — тонът й бе неутрален, даже с едва доловима отсянка на враждебност. — Голямо представление.

Мат само стоеше и гледаше безпомощно. Публиката може да се е трогнала, но не и дъщеря му.

— Искам да разбера само едно.

— Какво е то?

— Успя ли то да ти свърши работа? Ще ти върне ли рейтинга?

Без да отговори, Мат се обърна, излезе на улицата и тръгна, без да обръща внимание на чакащия го Кевин. Джейни го бе наранила дълбоко. Щом чак до такава степен му нямаше доверие, значи всичко останало е било празни приказки.

Вървеше по улицата, потънал в мислите си, и изведнъж чу зад себе си стъпки. Не посмя да се огледа.

— Тате, тате! — усети как Джейни го хвана за ръкава и се обърна. — Стана така, защото никога преди не съм те виждала да правиш такива работи.

— Може би точно там е въпросът, Джейни — той я погледна, все още несигурен в реакцията й. — Може би трябваше да загубя някого, за да разбера колко съм бил глупав — той извърна глава. — Не си длъжна да ми вярваш.

Внезапно Джейни се отпусна на стълбите, покрай които минаваха, стисна главата си в ръце и се разплака. Хлиповете й късаха сърцето му.

— Недей, Джейни — Мат не можеше да го понесе. Клекна до нея, без да забелязва учудените погледи на минувачите. — Искам само да си щастлива. Ако искаш, можеш да останеш при Адам.

— Тате? — вдигна Джейни обляното си в сълзи лице. — Ако се върна вкъщи, ти ще се върнеш ли?

Мат се засмя невесело.

— Не знам, моето момиче. Не зависи от мен.

Джейни се усмихна, изтривайки черните следи от грима по бузите си.

— Може би ще го поставя като условие.

— Боже всемогъщи — разроши Мат косата й с преизпълнено от любов сърце. — Говориш като Ричи Пейдж.

Зад тях мекото изсвирване на клаксон им подсказа, че полицейският им ескорт е пристигнал.

 

 

— Но аз вече ви казах, госпожо Бойд. Тази вечер никой не е арестувал съпруга ви — говореше сержантът бавно и търпеливо в слушалката. — Проверих навсякъде. Такова нещо просто няма.

Али седеше на най-долното стъпало в хола до огромната ваза с лилии — Сокс бе в краката й, — слушаше и не вярваше на ушите си. Сякаш бе героиня в някой от романите на Кафка. Как е възможно Мат да е бил отведен с полицейска кола и никой да не знае за това? Та лицето му бе едно от най-известните в Англия.

— Тогава защо е бил отведен от униформен служител?

— Не вярвам да е станало така.

— Да, но един от хората, работещи там, го е видял. Някакъв журналист.

— Това вероятно обяснява всичко. Те винаги изопачават нещата. Сигурно са снимали нещо.

 

 

Джейни се сгуши на изненадващо удобната задна седалка на полицейската кола, мислейки си за арестуваните, които са се потели на същото това място. Слава богу, че не я водеха в някоя ужасна затворническа килия, а в собствения й дом. Адам бе задрямал до нея с паднала пред лицето дълга коса, вдигнал крака на седалката. Тя погледна баща си, седнал отпред. От съседната кола един човек го погледна бегло, после рязко върна поглед върху него и зяпна.

Джейни затвори очи и се помъчи да си представи очакващото ги топло посрещане във Феърлоунс — вратата се отваря, Сокс изхвърча навън, като едва не я събаря, изпаднал в кучешки екстаз. Може би майка им стои на стълбите и ги чака. Джес й се възхищава, че е успяла да накара родителите им да отстъпят. И оттогава насетне те заживяват щастливо. Или по-добре — горе-долу щастливо.

Колата се движеше из южните покрайнини на града и Мат гледаше през прозореца. Беше хубава вечер и навсякъде кипеше живот, сякаш хората чувстваха, че в такова хубаво време е грехота да се стои вкъщи. Кафенетата бяха препълнени и младите седяха вън по тротоарите, сложили чаши в краката си, без да обръщат внимание на мръсния бетон. Възрастни семейства бяха излезли в малките си градинки и грижовно подкастряха храстите, косяха ливадките пред къщите. Гледайки как хората се занимават с обичайната си дейност, Мат изпита чувство за нещо пропуснато, нещо непознато, дори враждебно и в същото време неотразимо чудесно. И разбра, че досега е бил твърде зает, твърде целеустремен, за да обръща внимание на такива дребни радости. И се зарече, че ако Али му позволи да се върне при нея, ще й ги поднесе като подарък и отсега нататък двамата ще ги споделят заедно.

Но дали Али ще го приеме? Бе я разочаровал почти във всичко — дразнеше се от успеха й, нарани я и я унизи с връзката си с Белинда. Спомни си, че Джес го нарече егоистично лайно. Дали това не му е вродено? Да си мъж означава да имаш определени становища, но да си съпруг — явно това е нещо съвсем различно. Имаше добри съпрузи и лоши съпрузи. Можеше ли да се опита да бъде по-добър? Той се усмихна, като си представи какво би му казала Джес: още доста имаш да се учиш.

Кевин намали, за да пропусне една млада жена да пресече. Мат я погледна и разбра защо. Бе висока, тъмнокоса и гъвкава. Тя мързеливо се усмихна на полицая, без да забележи кой седи до него. Напомняше му с нещо на Белинда. Белинда! Какво, за Бога, да прави с нея? Ясно бе, че дори и Али да не го приеме, те трябва да се разделят. Бе млада и талантлива и целият живот бе пред нея. Възхищаваше се от енергията и силата й, но знаеше, че няма да са щастливи заедно. Трябваше колкото е възможно по-скоро да се опита да й обясни.

Докато излизаха от главния път само на две мили от Феърлоунс, Мат почувства същата нервност, каквато бе изпитал пред прага на Джейни. Ами ако откаже да го пусне, както бе направила Джейни? Имаше основание да го направи.

На задната седалка Джейни се размърда, почувствала е шестото си чувство близостта на дома, и се огледа. Мат свали стъклото. Всичко бе толкова познато и същевременно ново, различно. Миризмата на прясно окосена трева и цветя от съседските градини, вечерният птичи хор, едва доловимата миризма на барбекю.

И ето го най-накрая — входа към тяхната алея. Мат усети как затаява дъх. Докато свиваха натам, той за миг си представи Феърлоунс празен и затворен, без Али — бездушна купчина камъни. Но не, ето го там — входната врата отворена й както винаги, подпряна с античното дървено конче с три крака, защото Мат все не намираше време да оправи четвъртия — всичко до болка познато.

В кухнята седеше Джес, готова да приема новини от баща си, и първа чу шума от приближаващата кола. Без да каже нито дума, тя се изправи и се втурна през хола. Сокс я последва моментално и двамата се хлъзнаха по полирания паркет.

— Тате! — писна тя и се хвърли в ръцете му, едва излязъл от колата, а Сокс, изпаднал в делириум, се хвърли към Джейни.

— Джейни, слава богу! — Али, плътно зад тях, избута Сокс и се спря нерешително, обзета от радост, но все още несигурна в реакцията на Джейни. Последния път, когато я видя, в нея имаше толкова омраза. После разтвори прегръдките си и Джейни влетя в тях. За миг всичко останало избледня, докато тя притискаше любимата дъщеря към гърдите си, и по силата на ответната прегръдка разбра, че й е простено. — Слава богу, върна се!

— О, мамо, толкова съжалявам! Аз наистина те обичам, нали знаеш?

Над рамото на Джейни тя забеляза погледа на Мат, спрян върху нея, и в очите му прочете такава нежност, каквато не бе виждала у него от месеци. Чак сега отдаде значение на факта, че той е пристигнал с полицейска кола.

— Мат! Боже мой, значи е вярно? Арестували са те.

Мат и Кевин се спогледаха и Мат се усмихна.

— Това е дълга история.

Кевин, решил, че вече е време да се оттегли дискретно, се качи в колата и им махна за сбогом. Видял разтревоженото лице на Али, Мат пристъпи напред. Тя пусна Джейни, Мат прегърна жена си и я поведе към къщи.

— Мисля, че ще е по-добре да поговорим за това.

После решително затвори вратата под носовете на възмутените Джес и Джейни.

Веднъж влязъл в дома си, Мат за момент загуби самообладание. Почувства се почти като гост. Вместо да я отведе в кухнята или хола, както имаше намерение, той я настани на стълбите и щръкна до нея, търсейки подходящи думи.

Но преди да проговори, Али първа пое инициативата.

— Слава богу, че доведе Джейни — тя замълча, загледана в пода. — Знаех какъв риск поемаш.

Всякаква мисъл за внимателно подготвената реч се изпари от благодарността, която той усети в гласа й — благодарност, каквато не заслужаваше.

— Али, божичко, аз съм този, който трябва да съжалява. Сигурно аз съм виновен, че тя избяга. С това бягство при Белинда аз предадох всички ви. Бог знае за какво съм мислил, като постъпих по този начин. Предполагам, че мъжкото ми самолюбие е било поласкано от това, че тя ме желае. Завиждах на успеха ти и това ме съсипа. Въпреки всичко обаче знаех, че трябва да бъда над това. Тогава ти се забърка с Дани и не можах да го понеса, и… По начина, по който се държах, аз направо те тласнах в ръцете му.

Загледана в ръцете си, Али се почувства и виновна, и унизена при споменаването на Дани.

— И двамата направихме грешка. Дани наистина не се интересуваше от мен. Ти се оказа прав. Искал ме е, защото съм твоя жена. Искал ме е, както е искал шоуто ти.

Мат долови болката в гласа й — част от него искаше да повярва на всичко това за Дани, защото то подкрепяше неговата теория. Но не можа да понесе болката в очите й. Сигурно си мислеше, че са я направили на глупачка.

— Не, не го вярвам. Той просто се преструваше. Видях начина, по който те гледа. Беше влюбен в теб.

За миг Мат се запита дали не полудява — да защитава Дани по такъв начин!

Тя се обърна към него и той видя, че плаче.

— Обади се Маги Ман и каза, че той от няколко месеца бил в преговори е Ричи Пейдж, за да вземе шоуто ти.

Мат не се изненада.

— Да, в това има логика. Но аз продължавам да мисля, че той е бил влюбен в теб. Може би му е дошло твърде много, защото ми се струва, че не е свикнал да се замисля за другите.

За секунда Али задържа погледа си в неговия.

— Съжалявам, Мат. Така се зарадвах на успеха си. Всичко бе толкова ново, толкова вълнуващо. Изобщо не се досетих какво може да ти причини всичко това.

— Но защо трябва да потискаш радостта си? Та ти я заслужаваш. Али, можеш ли да ми простиш? Не можем ли да опитаме отново?

Тя извърна поглед. Част от нея искаше да крещи от радост, но имаше силно развито чувство за реалност. Толкова неща й бяха минали през главата. Толкова упорито се бе борила за свободата и независимостта си, че нямаше намерение да ги захвърли току-така.

— Променила съм се, Мат. Не мога вече да се върна в сянката ти. Имам нужда от свой собствен живот.

— Знам и не бих желал да го изоставяш — от уверения му глас тя се досети, че той вече е мислил върху това. — Та ти си толкова талантлива! Ти ме научи да рискувам. Тази вечер имах куража да направя това, само защото го видях от теб.

Али отново се извърна — този път, за да скрие, че се чувства трогната. Не се съмняваше в искреността на възхищението и уважението му към нея. Трябваше да признае, че бе направила доста глупави неща. Само за няколко месеца се бе превърнала от домакиня в кариеристка. На това отгоре и тази работа с Дани…

— Али — Мат пое ръката й и заговори със сериозен глас, — независимо от това дали искаш да се върна или не, искам да кажа нещо. Беше права да постъпиш така. Аз ти позволих да го направиш — той се усмихна с познатата си дяволита усмивка. — Но втори път такава грешка няма да направя.

За първи път тя му се усмихна.

— Няма да имаш тази възможност.

Мат я гледаше, все още несигурен в намеренията й. После се наклони много бавно напред, докато тя усети свежия мирис на одеколона му и с удоволствие го вдъхна. Толкова ясно й напомняше на Мат. Дори и докато го нямаше, само едно напръскване по китката й бе достатъчно, за да си го представи, застанал до нея. Тя отново се усмихна.

— Никога не си имал мярка с този одеколон.

После устните му докоснаха нейните, пресичайки какъвто и да е било опит за протест.

Телефонът на масичката започна да звъни и Мат с надежда се огледа за Джейни или Джес, но нито една от тях не се появи.

— Да? — излая той недружелюбно в слушалката.

— Здрасти, Мат! Ричи Пейдж се обажда.

— Здрасти, Пейдж! — Мат направи гримаса към Али. — Не те очаквах.

— Да, но… Бърни Лонг ми каза, че вероятно ще те намеря у вас.

Али и Мат се спогледаха. Типично за Бърни да отгатва правилния ход. За изненада на Мат, гласът на Пейдж звучеше смутено.

— Слушай, Мат, обаждам ти се да те помоля да помислиш още веднъж по въпроса за оставката ти. Тази вечер ти обра точките, Мат. Точно това нещо ни трябва.

— Благодаря — усмихна се Мат, забавлявайки се със смущението на Пейдж. — В момента не искам да вземам никакви решения. С изключение на едно. Но каквото и да е то, имам намерение да си взема малко отпуска. Искам да открия дребните радости в живота.

Али се стресна. Мат никога не бе взимал отпуска.

— Искаш да прекараш малко със семейството си ли, Мат? — саркастично отвърна Пейдж. — Хората ще си помислят, че си уволнен.

— Изобщо не ми пука какво ще си помислят хората.

Тя направи знак, че иска да говори с Пейдж и Мат й подаде слушалката.

— Здрасти, Ричи, не бих искала да ти развалям настроението…

— Карай — измърмори Пейдж мрачно. — По-лошо няма да стане.

Но грешеше.

— По-добре е сега да ти кажа, че съм решила да си помисля малко, след като изтече договорът ми.

— О, чудесно! Тогава вече ще си голяма работа. Знаеш ли какво ще ти кажа, по-добре не бързай. През уикенда си помисли хубаво, преди да вземеш окончателно решение.

— Отдавна го мисля, Ричи. И отдавна се каня да ти го кажа.

— Чакай малко, Али, защо не наминеш да обсъдим… — но Али вече бе затворила. — Ясно — промърмори Пейдж в замлъкналата слушалка, — няма нужда да питаме дали щастливото семейство пак е заедно.

Той тресна слушалката върху вилката и посегна към уискито. Както е тръгнало, щеше да има нужда от цялата проклета бутилка.

— Али, не искаш да го направиш, нали? — Мат отново взе ръката й. — Нямаш намерение да се предаваш?

Тя го погледна хладнокръвно.

— Не искам да правя същата грешка, когато на Джейни й предстоят зрелостни изпити.

— Али — гласът на Мат бе настоятелен. — Чуй ме, мислех си дали да не започна свой бизнес. Не исках да го казвам на Пейдж, преди да съм го обсъдил с теб.

Али се стъписа. Обикновено той не обсъждаше такива неща с нея, просто вярваше, че тя ще му гласува пълно доверие.

— Ако успея да го направя — продължи той, — може би ще създам своя собствена компания. Даже в началото може да се наложи да работя вкъщи. Може би ще печеля по-малко, но затова пък ще имам повече време за Джейни и Джес.

Тя го погледна в очите и в тях прочете само загриженост за нея.

— Не се отказвай — добави той. — Имаш талант. Двамата все ще успеем някак.

Тя бавно се усмихна.

— Всъщност… — за изненада на Мат, гласът й бе нисък и закачлив. — Не съм искала да се отказвам съвсем. Просто исках да се откача от Ричи Пейдж.

— Чудесно! — поздрави я Мат. — Идваш при мен и започваме двамата.

— А дали ще може? — усмивката на Али стана още по-широка. — Всъщност Бърни и аз имахме намерение заедно да захванем нещо, така че ти би могъл да дойдеш при нас.

— Ууф! — Мат осъзна нетактичността си. Доста време щеше да му трябва да опознае тази нова Али. — Изпросих си го — познатата на цялата страна усмивка пак се появи. — Всъщност защо пък не? Харесва ми да работя за жена.

Тя се престори, че иска да го удари и той хвана китките й, внезапно сериозен.

— Това повече няма да се повтори.

— Надявам се — отвърна Али със свито гърло.

Мат бавно наведе глава и отново я целуна.

Никой от двамата не видя как Джес отвори вратата и пак дискретно я затвори.

— Не поглеждай натам — изсъска тя. — Старите оправят положението на стълбите.

— Ти отговори на Пейдж — Мат обхвана лицето на Али в дланите си и се взря в синьо-зелените дълбини на очите й. Тя разбра, че Мат не бе толкова уверен в себе си и вътрешно се усмихна. — Но не отговори на мен.

— Не си ми казал какво предлагаш.

С непохватни движения, тъй като все още бяха на стълбите, Мат коленичи на едно коляно.

— Готова ли си ти, Алегра, да приемеш мен, Матю, за добро или лошо, да правиш чай в делнични дни, да миеш тоалетната един път в месеца, да празнуваш винаги успеха си, вместо да се мръщиш на него, и да спреш да обвиняваш себе си в неща, за които всъщност аз съм виновен? — той хвана ръката й и я притисна до бузата си. — Тогава, съгласно Божия закон, аз ще бъда твой до гроб.

— Готова съм — каза Али, без да обръща внимание на вече ясно доловимото кискане откъм вратата. Имаше само един начин да се разбере дали прави ужасна грешка или не.

— Мисля — каза Мат, сядайки до нея, — че трябва да прекараме още един меден месец, където не пускат никого под двайсет и една години.

— Добра идея — подкрепи го Али и вдигна устните си към неговите.

— Поздравления! — вратата се отвори с трясък и на прага застанаха Джейни и Джес с Адам на няколко крачки зад тях. — Мислех си дали, след като не ни пускат на медения месец — Джейни широко се усмихна, — няма да е по-добре да излезем и да го отпразнуваме някъде навън?

Мат се изправи и хвана Али за ръката.

— Не виждам защо не.

— О, боже мой! — застанала в средата на хола, Джес се хвана за устата. — Не можем да излезем.

— Защо пък не? — попита Али разтревожена.

Джес отвори вратата на кухнята.

— Защото татко — тя се отдръпна встрани, за да могат всички да видят необоримото доказателство — е забравил да зареди миялната машина!