Мейв Харън
Телевизионна афера (27)

27

Али изстина. Беше си помислила, че ако не им дава никакви изявления, те няма да пишат нищо. Да, но те написаха. Глория Мизи даже пишеше как Али е треснала телефона и бе счела това почти за доказателство за раздялата.

Седна, чувствайки непреодолимо желание да разкъса тоя парцал на малки парченца, но и хипнотизирана от паяжината инсинуации и клюки, която бе омотала брака й до такава степен, че заплашваше да го разруши. Опита се да потисне чувството на унижение и трезво да прецени доколко статията би могла да навреди на Джейни и Джес, в случай че някои от съученичките им са я прочели. И тогава стигна до най-болезнения цитат от „близки колеги от Шоуто на Мат Бойд“. Тези колеги, казваше се в статията, въобще не били изненадани от разкритията.

„Мат и Белинда отдавна са влюбени. Всички го знаехме. Беше само въпрос на време.“

Али грабна вестника и го запрати на пода, стряскайки майка си и двете кучета. Твърде много бе съчувствала на Мат, хвърляйки вината за всичко върху своя успех. Дори и половината от това да бе вярно, то е почнало месеци преди това. Дори и Джес го е разбрала. Забравила унижението и страха от реакцията на момичетата, Али усети как я поглъща бесен, изпепеляващ гняв.

 

 

Дани Уайлд и агентът му, Джак Солтъш, се чудеха дали да се радват, или да се възхищават от разточителството, с което Ричи Пейдж бе решил да запази неделната среща, свикана от него, в тайна. Закараха ги до „Локсли Грийн Кънтри Клъб“ с личния му хеликоптер, а след това ги въведоха през страничен вход в един уединен кабинет. Дани започваше да се чуди дали Пейдж не работи за MI5.

— Добро утро, господа — Ричи Пейдж се разтапяше в усмивки, застанал сред разкоша наоколо. Изглеждаше някак си не на място, като че ли да си почиваш бе някаква много тежка работа. — Видяхте ли това?

Той подаде един брой от „Сънди Стар“ на Дани.

Дани го прочете бързо. Бедната Али. Изобщо не бе споменавала, че Мат има някаква връзка с жена. Даже може да не е знаела. Исусе, ама че начин да разбереш!

— Да, да, да — изкоментира Джак Солтъш. — Перфектният брак рухва. Това зле ли ще повлияе на бизнеса?

— Точно обратното — усмихна се Пейдж. — Драскачите ще хукнат на тумби да разберат как двамата реагират на това.

— Мислите ли, че е вярно? — Дани се опита да изглежда безпристрастен. — В края на краищата това е само от „Стар“. Може да са го измислили.

— Както се казва, няма дим без огън — Пейдж изглеждаше така, сякаш утре е Коледа. — Открай време се сваля с Белинда Уайът, ако питате мен.

— В такъв случай това не е нещо ново, нали? — Дани се опита да се покаже безразличен, но не можа да не се запита дали тая работа с Телетон не е послужила като катализатор.

— Един Бог знае — каза Пейдж, внезапно загубил интерес, и бутна вестника настрана. — А сега на работа. Както знаете, опитвам се да махна Мат Бойд и да сложа вас на негово място.

— И как ще стане тая работа? — Джак Солтъш се напрегна, изгарящ от желание да разбере как Пейдж ще заобиколи договора с Мат, който, както той бе осведомен от надежден източник, изтичаше чак след години. — Ще му платите неустойката ли?

— Не, ако мога да го избегна. Всъщност аз съм си изработил малък план. Надявам се да го накарам да си подаде оставката.

— Значи затова ме помолихте аз да поема Телетон — на Дани Уайлд започнаха да му се изясняват много неща, за които само се бе досещал. — С всичкото уважение… — Дани забеляза как лицето на Пейдж доби отегчено изражение — от опит знаеше, че след тези думи обикновено следва някаква обида. — Защо се опитвате да изритате Мат? Е, вярно, че рейтингът му не е на ниво, но на някое друго място може да е много добре — Дани Уайлд не искаше да реже клона, на който седи, но все още не можеше да разбере каква цел преследва Пейдж. — В края на краищата той все още е най-популярното лице в телевизията.

— Но освен това — каза Пейдж бавно, наливайки прясно изстискан кървавочервен сок от портокал в три чаши и допълвайки ги с марково шампанско — той е и лайното, което ме изработи пред осем милиона души. Купих Сенчъри, за да го изхвърля — подаде на всекиго по чаша. — И точно това смятам да направя.

— Разбирам.

Брей, че мръсно копеле бил този Пейдж! Дани го проклинаше, но вътрешно изпитваше нещо като уважение към упоритостта му. Все пак не бе расъл в саксия.

— И какво ще предложиш на приемника му? — попита той.

— Би ли проявил интерес? — Пейдж махна една невидима прашинка от кашмирената си жилетка.

— Може би — отвърна Дани и двамата с Джак Солтъш се спогледаха. Агентът му го бе предупредил да не казва нищо определено на този етап. — Договорът ми с Биг Сити изтича след около два месеца, а нов още не съм подписвал — той се усмихна широко. — Изчаквам.

— В такъв случай не подписвай — Пейдж вдигна чаша към Дани. — Дай ми един месец. Дотогава ще намеря начин да го изгоня, повярвай ми.

Дани, инстинктивно изпитващ неприязън към всеки, който казваше „повярвай ми“, вдигна рамене.

— Е, ще хвърлям по едно око насам в такъв случай.

— Точно така — Ричи Пейдж отиде до вратата. — Доста случки му предстоят на Мат Бойд.

Дани вдигна вестника от бюрото.

— От всякакъв характер — добави.

Той незабележимо мушна вестника под сакото си. Али не бе излязла лошо, но с лице като нейното вероятно никога не би могла да излезе лошо.

Крачейки към хеликоптера, за първи път му мина през ума, че може да се забърка в голяма каша.

 

 

Али и Елизабет тъкмо хапваха от приготвения с общи усилия обяд заедно с Джес — Джейни все още отказваше да излезе от стаята си, — когато на задната врата се почука.

Али подскочи.

— Мамо, би ли отворила? Ако е някой репортер, кажи му да изчезва.

Елизабет предпазливо отвори вратата и в стаята се втурна Сюзи, плътно следвана от мъжа си Тревор.

— Божичко, навън е страхотия! Най-малко двайсетина са и всяка минута идват още! — Сюзи отметна косата от очите си, тръшна се на масата и без да чака покана, си наля чаша вино. — Али, толкова съжалявам. Още щом видяхме „Стар“, решихме да дойдем.

— Бедната Али! — потупа я Тревор по ръката. — Доста неприятности понесе от Мат, нали?

Али почувства нелогичното желание да скочи в защита на Мат. Особено пък срещу обвиненията на Тревор. Тя си спомни как на родилните консултации Тревор спечели награда за най-правилно дишане. До раждането Сюзи бе живяла в страх, че той е схванал техниката на раждане по-добре от нея, но по щастливо стечение на обстоятелствата кръстът му се секна, като се протягаше да вземе флакона със спрея, и останалата част от родилните й мъки бе прекарал, проснат по гръб в коридора на болницата. За Сюзи това бе огромно облекчение.

Какво бе прочела оня ден? Цитат от една лекомислена феминистка, която подчертаваше, че ако кастрираме мъжете, няма да можем да правим горещ секс с тях. Али се помъчи да скрие усмивката си. Невъзможно й бе да си представи горещ секс с Тревор. А й секс изобщо. Непрекъснато ще те пита какво да прави по-нататък. Мат поне имаше няколко собствени идеи.

— Както и да е — прекъсна го Сюзи. — Другата причина, за да дойдем, е да ти кажем, че той се обади у нас. Не могъл да се свърже с теб, защото телефонът ти не работел, така че не би ли му позвънила ти? Ето ти номера. Каза, че дори и да не искаш да разговаряш с него, той искал да обясни някои неща на Джейни и Джес.

— Али — Тревор се наведе напред услужливо. — Твърде рисковано ми звучи. Искаш ли аз да говоря вместо теб?

— Не, благодаря ти, Тревор — Али се опита да си представи как ще протече разговорът. — По-добре аз да говоря с него.

Тревор и Сюзи не направиха опит да си тръгнат, надявайки се, че тя ще проведе разговора в тяхно присъствие. Но тъй като Али ясно даде да се разбере, че няма намерение да го прави, те си тръгнаха.

Веднага щом ги изпрати, тя се качи в спалнята и набра дадения й номер. За нейно облекчение отговори Мат. Не би могла да понесе разговор е Белинда.

— Али, съжалявам. Опитвам се да се свържа с теб, откак видях статията в „Стар“. Как го понасят Джейни и Джес?

Тя замълча, опитвайки се да не се поддава на изкушението да използва децата като оръжие срещу него, но не успя.

— Тъкмо Джейни говори е Глория Мизи, когато тя се обади да пита можем ли да потвърдим, че ти си се преместил при Белинда.

Казвайки това, тя разбра, че от тази новина много ще го заболи. А защо пък не? Нека и той да се поизмъчи малко. Тя как се мъчи?

— Така че доста е потресена — завърши тя.

— О, боже мой! — Али долови вината в гласа му и за миг изпита злорадство, но само за миг. — Бедната Джейни!

— Джес изглежда окей. Знаеш я.

— Али?

— Да?

— Поне ми позволи да ги видя. Лично да им обясня как стоят нещата.

Независимо от гнева си, Али знаеше, че не може да му забрани това.

— Добре. Ако искат.

Но тя знаеше, че ще поискат. Това, което усложняваше ситуацията, бе, че те обичаха баща си. Може би твърде много.

 

 

Не за първи път Али изпитваше благодарност от утешението, което намираше в усилената работа. Все още й предстоеше да запише последното предаване на „Кажете го на Али“. И по ирония на съдбата — темата бе разводът.

Слава богу, добре поне, че вестниците се отегчиха от историята на Мат и Али. Броят на вестникарите пред тях намаляваше с всеки изминат ден.

— Такава загуба на време — въздъхна Сюзи, помагайки й да си подбере дрехи за последното шоу. — Толкова време тия нещастници висят пред вас, а ти нито веднъж не спря да поговориш. Защо не изплачеш сърцето си пред тях? Ще се получи страхотна реклама за шоуто ти. Освен това — тънко се усмихна тя — така би могла и да бръкнеш в здравето на Белинда. Всеки ще е на твоя страна.

Али трябваше да признае, че идеята беше изкусителна. Тя си спомни, когато известен драматург остави жена си заради една красива писателка.

„Той нямаше нужда да взима обувките си — бе подчертала със змийска ирония изоставената съпруга. — Стъпалата й са направо огромни.“

Сюзи за първи път забеляза, че очите на Али са зачервени.

— Добре ли си? — прегърна тя приятелката си през кръста. — Да не ти липсва тръпката? — погледна Али в лицето. — Да не се надяваш, че ще се върне?

Али се втренчи в огледалото. Въпрос за шейсет и четири хиляди долара.

— Това няма да промени нещата. Белинда тук няма нищо общо. Става въпрос за мен и за това какъв човек съм станала.

— Знам. Вече не си малката женичка, слава Богу.

— Аз се промених, а Мат — не.

— Мъжете не се променят — каза Сюзи и лекичко я притисна към себе си. — Помниш ли какво казваше Натали Ууд?

„Единственото време, когато можете да промените мъж, е, когато той е в пелени^[1].“

Али се засмя.

— Големият въпрос обаче е — продължи Сюзи — защо жените са по-добри от мъжете? Достатъчно е да си го помислиш и настроението ти се оправя. Почти.

Али се спря на един костюм. В него изглеждаше чудесно и знаеше, че няма защо да се измъчва за външния си вид.

— Отслабнала си — забеляза Сюзи.

— Много грижи. Чудесни са за талията — тя отново се вторачи в огледалото и заговори е професионален тон: — Да, драги зрители, горещо препоръчвам едномесечна бракоразводна диета на всички. Просто го зарязвате и почвате диетата веднага.

 

 

— Как е мама?

Мат нямаше намерение да пита за Али още в началото на разговора — тъкмо бяха седнали на масата в „Джо Алън“ и бе решил да поговорят малко за неутрални работи, — но въпросът някак си му се изплъзна. Около тях, забеляза той с болка, бе пълно с неделни бащи, опитващи се да създадат изгубената интимна атмосфера с децата си точно както и той. И това само за две седмици отсъствие. А след две години пак ли така щяха да се срещат? Прогони неприятната мисъл от главата си.

— Добре е — отвърна бързо Джес, не желаейки да представя майка си като пострадалата страна. — Заета е, както обикновено, да се прави на звезда.

Сервитьорът спря до тях и предложи на Джес менюто. Тя го обърна с лице върху масата. Често идваха заедно тук и тя винаги си поръчваше едно и също нещо.

— Ще взема яйца „Бенедикт“ с повечко холандско сирене, моля, а после орехов пай. И една диетична кока-кола.

Мат се усмихна. Нещастието поне не влияеше на апетита й.

— А ти, Джейни? — обърна се той загрижено към по-голямата дъщеря, която едва бе промълвила няколко думи досега.

— Една салата „Уолдорф“, моля — каза тя и пак млъкна.

Мат реши, че точно сега е моментът да говори.

— Исках да ви кажа и на двете… — направи пауза и затърси подходящи думи.

— Че все още ни обичаш, въпреки че не живееш при нас — прекъсна го грубо Джес.

— Всъщност да.

Язвителната забележка на Джес проби като киселина внимателно премислената му защита.

— Тате, хайде да ни направиш една услуга — Джес плъзна поглед по околните маси, по хората, застанали на бара, изобщо гледаше навсякъде, но не и към баща си. — Ако наистина ни обичаше, нямаше да се повлечеш с Белинда, нали?

— Джеси, това няма нищо общо с Белинда. Това е между мен и мама.

— Искаш да кажеш, че мама все още те смята за егоистично лайно, а ти не се признаваш за такова и не се опитваш да се промениш?

— Не съм егоистично лайно — Мат започна да се оправдава и това го ядоса. — Майка ти е тази, която се промени.

— Искаш да кажеш, че престана да те чака, както кученце господаря си. Ти обикновено не си мърдаше пръста. Тя пазаруваше, готвеше, грижеше се за къщата. Но ти стана безинтересна, нали, защото тя беше просто домакиня, а не вълнуващ телевизионен продуцент като Белинда. И когато накрая самата тя се сдоби с интересна професия, ти и това не можа да понесеш. Ставаш патетичен, тате!

За секунда с болезнена яснота Мат почувства, че Джес е права в обвиненията си. После се сети за Дани Уайлд.

— Слушай, Джеси, не е така просто, както изглежда.

— О, точно така е. И ако обичаш — добави тя, докато сервитьорът пристигаше с колата й, — не ни обяснявай колко сложно нещо е бракът.

— Върни се, тате.

Мат вдигна поглед. Откакто бяха седнали тук, Джейни за първи път вземаше участие в разговора.

— Без теб не е същото.

Сърцето на Мат се сви от болка и чувство за вина. Те не бяха виновни в нищо. И нямаше никакъв начин да им обясни всички тънкости на обтегнатите си отношения с Али.

— Не мога, скъпа. Наистина не мога.

Грабвайки палтото от облегалката на стола, Джейни се изправи и избяга от ресторанта. Мат също се изправи и подхвърляйки портфейла си на Джес, се спусна след нея.

В този момент поръчките им пристигнаха. Сервитьорът погледна към столовете — единият празен, а другият обърнат на земята. Бе един от онези симпатични американчета, най-вероятно безработен актьор, с които ресторантът на Джо Алън бе пълен.

— Хм! — изхъмка той без особена изненада и постави подноса с храната на масата. — Типичен резултат от семеен диспут, а? Добър апетит! — пожела той и вдигна стола.

Вън, на улицата, Мат установи, че Джейни никаква не се вижда. Сигурно е потънала в пазара на Ковънт Гардън, помисли си той. Толкова са различни. Джес — с нейния груб маниер да слага веднага пръст в раната, и Джейни, мъчеща се да прикрие емоциите си. Но имаха и нещо общо. Болката, която той им бе причинил. Чувствайки се точно като лайно, за каквото го бе обявила Джес, Мат се върна, за да получи още една порция от безмилостната й критика.

 

 

Благодаря ти, Господи, че си създал работата, повтаряше си Али. Поглъщаща, напрегната, уморителна — работата й действаше като балсам на обърканите емоции. Дори Маги Ман бе добра към нея — работното заглавие даваше простор на действие — „Мъже: Струват ли си те усилията?“

Освен това имаше нужда от помощ. От обеда с Мат насам Джейни въобще спря да говори с нея. Между тях се издигна стена на мълчание, която Али не можа да пробие. Това я ужасяваше особено сега, когато изпитите на Джейни започваха след две седмици.

Тя взе сценария и се отправи към студиото. Предстоеше й трудно шоу, в което щеше да има конфронтация между една разведена против волята си жена и бившия й съпруг, който я напуснал, защото се влюбил в друга, както и интервю в студиото с децата им.

Али се надяваше, че ще се справи.

Първата част — между мъжа и жената, мина чудесно. За нейно облекчение, не можа да изпадне в пристрастие. Те и двамата бяха трудни хора и биха имали същите проблеми — с когото и да встъпят в брак. Но нещата коренно се промениха, когато дойде времето на децата. По-малкото беше момченце на шест годинки и според Али бе десет пъти по-умно от родителите си. То направи трогателно интервю с Али, описвайки разрива от своя гледна точка. После като гръм от ясно небе се обърна към родителите си с треперещ от емоции гласец, молейки ги да се съберат отново.

Сълзи заслепиха очите й и когато на екрана се появи номерът на камерата, в която трябваше да гледа в момента, тя дори не можа да го прочете.

— Съжалявам, Бърни — прошепна в микрофона, — но се страхувам, че трябва да спрем за малко.

Бърни веднага дойде в студиото и я отведе настрана.

— Знам, Али, мила, знам — погали я той несръчно. — Разбрах, че всичко това ти се отразява зле, но ако ще ти прозвучи като утешение, така си много по-убедителна. И те те разбират — притисна я леко към себе си. — Само още няколко минутки.

Али се усмихна през сълзи на иронията, съпътстваща работата в телевизията, където най-ценната валута бяха емоциите. Колкото повече болка чувстваш, толкова по-добре играеш. С нейните сълзи и с молбата на малкия това сигурно щеше да се превърне в най-силния момент в сериите.

— Добре, Бърни, ще се оправя.

Как да е успя да докара шоуто до края и се довлече до стаята си като убита. Пет минути по-късно се появи Бърни с чаша горещ сладък чай.

— Като стара леля си — скара му се тя.

Бърни се засмя и очичките му потънаха в набръчканата му кожа.

— Грижа се за теб, Алегра Бойд. Не само заради цялата тази работа — той махна с ръка по посока на студиото, — а и защото се чувствам отговорен за раздялата ви с Мат. Ако не бяхме говорили с Пейдж…

— Не се притеснявай, Бърни, работата отдавна бе тръгнала натам. Няма нищо общо е теб.

Бърни се усмихна с тъжна усмивка, не съвсем убеден.

— В такъв случай най-важният въпрос за тази вечер е готова ли си за вечерята по случай края на сериите?

 

 

Последното нещо на света, което й се правеше тази вечер, бе да отиде на партито по случай края на сериите. Но щеше да бъде нечувано събитие, ако не отиде. Затова се примири с един бърз душ в Сенчъри и се преоблече в черната си копринена рокля. Бе отслабнала с половин стоун^[2], откакто се бяха разделили, и изглеждаше чудесно.

Запита се дали ония слабички манекени, които те караха да се чувстваш на сто години, не страдат вътрешно. Мисълта я ободри.

Желязно правило бе партито по случай края на серия да се прави на някое необичайно място. Това парти също не правеше изключение. В необясним изблик на тема морски приключения Бърни бе наел бойния кораб от кралската флота „Белфаст“. Въпреки че бе закотвен недалеч от Тауър Бридж, бяха го забутали на такова място, че Али го търси половин час.

Най-накрая се качи на борда, а там вече се бяха събрали стотина души, всичките в празнично настроение. Докато Бърни й помагаше да слезе от последните три стъпала, всички се обърнаха и спонтанно я аплодираха. Тя устоя на изкушението да види дали не ръкопляскат на някого зад гърба й, после се отпусна. На нея ръкопляскаха. Дори и да бе в обичайното си състояние, тя щеше да се трогне, но като се вземе предвид колко бе изстрадала просто само за да се държи на ниво, това й дойде малко в повече.

Бърни й тикна чаша шампанско в ръката и я побутна към тълпата.

— Давай, забавлявай се. Скоро ще почнат и танците.

Ники, застанала само на няколко крачки от тях, я дръпна в тяхната компания. Тъкмо разказваше как Маги Ман, след като интервюирала една поп звезда за „Хелоу“, го завела у тях.

— И после го пита: „Искате ли да ви събудя с фелацио?“ А той отговаря: „Обикновено мама ми носи чаша чай.“

Али се засмя заедно с другите. Всички, изглежда, се забавляваха. Нищо не можеше да се сравни с партито, отбелязващо края на серия, която е приключила блестящо.

— Али, питах се… Дали не би искала да потанцуваш малко?

Али се обърна и видя един от новоназначените млади стажанти, застанал зад нея, очевидно досега събирал кураж да я покани.

Първият й порив бе да му откаже. Но после се усмихна, кимна и той я отведе на претъпкания дансинг. Отначало се чувстваше неудобно, сетне си каза, че трябва да се отпусне и да остави шампанското, гръмката музика и удоволствието да се намира на борда на този необичаен боен кораб под фееричните светлини на приказната тъмносиня нощ да си свършат своето. Наистина не бе танцувала… Не можеше да си спомни откога. Дори и на партито на Джейни не й остана време. Ники й махна, тя отговори, облекчена, че от страна на партньора й не я заплашва нищо. Той просто се забавляваше. Оглеждайки се наоколо, забеляза всъщност колко близки й бяха станали всички от екипа. Бяха се превърнали в истински приятели.

Половин час по-късно, със стичаща се между гърдите пот, Али се извини със смях. Отдавна не се бе забавлявала така. Огледа се за Бърни, но той никакъв не се виждаше, затова си наля още една чаша и тръгна да се разхожда към другия край на кораба, покрай спасителните лодки и дулата на оръдията, където бе тихо и тъмно. Облегната на перилата, се загледа в спокойните води, после зарея поглед към другата страна на Темза, към светлините на лондонското Сити. Депресията внезапно отново я обхвана, промъкна се непоносимото чувство, че нещо си е отишло, че заради провала на брака им Джейни и Джес страдат. Мат си бе отишъл завинаги. Скоро трябваше да мислят за развод и какво да правят с къщата.

Имаше обаче едно нещо, на което тя бе благодарна — поне вече можеше сама да си изкарва хляба. Въпреки това, щяха ли да бъдат още заедно, ако не бе получила работата в „Хелоу“? Потръпвайки, тя се опита да си внуши, че съжалението е безпредметно и само къса нервите. Но това можеше да го направи само силна и волева личност. Насили се да се отправи обратно към живота и музиката. Трябваше да гледа напред.

Този път Бърни стоеше на бара, взирайки се мрачно в чашата портокалов сок. Той веднага я видя и само с един бърз поглед усети болката под напрегнатата й усмивка.

Сложи ръка на рамото й и каза:

— Изглеждаш малко напрегната под тая бойна маска.

През последните няколко седмици той я бе наблюдавал отблизо и бе обезпокоен, особено днес, след случката в студиото. Мамка му на тоя Мат! Мамка му и на живота! Това трябваше да бъде един от най-прекрасните моменти в живота й, а не да слабее и да ходи с тъмни кръгове под очите и с нещастен вид.

— Заради Джейни е. Трудно го понася. Обвинява мен за раздялата.

— Това, което ти трябва, е малко почивка. И чичо Бърни знае къде.

— Къде?

— Оздравителен център. Малко разтриване, малко масаж на лицето, плувен басейн. Точно от каквото имаш нужда.

Али се усмихна с благодарност. Какво щеше да прави без него? Той бе чудесен. Но въпреки това не можеше да отиде.

— Бърни, не мога. Изпитите на Джейни са след две седмици.

— Али, скъпа, безпокоя се за теб.

— Е, аз… — тя спря. По стълбичката се изкачваше позната фигура в шикозен костюм. Червенина заля лицето на Али. Беше Дани Уайлд. Бърни я гледаше с любопитство, спомняйки си как Дани бе излязъл след нея от ресторанта онази вечер след Телетон. Явно имаше нещо между тях, но както изглеждаше, нещата не бяха стигнали твърде далеч. Стана му неприятно. Не вярваше на Дани Уайлд. Подозираше, че под очевидния чар и тенденциозното внимание, което отделяше на слабия пол, Дани бе самотник, избягващ неудобствата, съпътстващи по-трайните връзки и брачния живот. Точно както и той ги избягваше.

В този момент ги видя. Веднага се измъкна от компанията, при която се бе спрял, и се запъти към тях.

Али се стегна, за да изглежда нормално, но въпреки това се чувстваше смешна в смущението си. Толкова много неща се бяха случили от онази вечер в колата, че тя бе забравила ефекта, който предизвикваше у нея близостта му.

— Дани, здравей! — Бърни му подаде питие. — Специалист си по изненадите.

Дани се ухили.

— Всъщност Ники ми звънна и ме покани, а пък и такива хубави неща чух за вашето шоу, че реших да намина и да ви поздравя.

Четка ни, помисли си Бърни.

Дани се обърна към Али с преливащ от съчувствие глас:

— Алегра, толкова съжалявам за вас с Мат.

Съжаляваш, друг път, помисли си Бърни.

— Тъкмо казвах — Бърни го погледна преценяващо, — че Али е уморена и би трябвало да прекара някой и друг ден в отпуск.

Дани я погледна.

— Бърни е прав — каза той с гальовен глас. — Ти наистина изглеждаш уморена.

— Е, добре, добре — вдигна Али ръка, сякаш за да ги спре да настояват. — Предавам се.

Може би ако я няма една нощ вкъщи, Джейни ще се почувства по-спокойна.

— Горещо ти препоръчвам Лангдън Хол — каза Дани. — Аз самият често ходя там. Караш един час по M1, излизаш на изход осем, свиваш вляво и ето те в рая.

— Благодарим за напътствието — гласът на Бърни прозвуча незаинтересовано, сякаш не му се искаше да се вслушва в съветите на Дани, и Али се запита защо. — Мисля да накарам секретарката си Мари да звънне на някой от хотелите в понеделник.

— Добра идея — съгласи се Дани, отбелязвайки си наум да провери при Мари на кой точно са се спрели.

 

 

Мат четеше факса от агента на Мередит Морган, който Белинда току-що му бе подала. Беше пределно ясен и учтив. В него просто и ясно се казваше, че поради претрупания си график госпожица Морган не може да участва в никакви телевизионни предавания. Била го помолила да предаде благодарностите й за поканата.

— Може би трябва да потърсим някой друг.

Напоследък Белинда бе свикнала с отказите, та даже не се изненада.

— Глупости! — Мат вече ровеше в куфарчето си за тефтерчето с адресите. — Искаш ли да се обзаложим, че тоя педал дори не е питал почитаемата си клиентка дали е съгласна?

— Но той е неин агент.

— Какво от това?

Мат погледна часовника си. Сега в Бевърли Хилс е някъде в средата на сутринта. Приемливо време. Мередит сигурно вече е на второто си мартини. Набра номера, който тя му бе дала на партито.

Обади се мъжки глас. Вероятно съпруг номер осем.

— Ало? Обажда се Мат Бойд от Лондон. Бих ли могъл да говоря с госпожица Морган?

— Опасявам се, че в момента тренира. Какво да й предам?

Мат се поколеба дали да остави съобщение — винаги имаше опасност при това положение другата страна да се почувства по-силна, или да се обади по-късно. Мередит Морган би могла да даде телефона си на всеки и после да се престори, че не знае за какво става въпрос. Мат реши да се довери на инстинкта си.

— Да. Моля ви да й предадете, че бих желал да направя едно възпоменателно предаване за нея някъде през юни. Кога според вас би могла да дойде в Лондон?

Гласът на младия мъж прозвуча колебливо:

— Графикът й е много претрупан.

— Въпреки това бихте ли я попитали?

— Окей, ще ви се обадим, щом госпожица Морган се освободи.

Мат помисли дали да не му каже, че ще почака на телефона, но реши да се откаже, докато е време.

— Чудесно. Предайте й, че очаквам с нетърпение да си попеем пак „Дивият Роувър“.

Мередит Морган имаше ирландско потекло и приключиха онова парти, пеейки бунтовни песни, седнали на ръба на един плувен басейн в Бел Еър.

През следващия половин час Мат и Белинда се преструваха на много заети всеки със своята работа. Когато телефонът иззвъня и секретарката на Белинда вдигна слушалката, те се спогледаха, но не казаха нищо.

— Мат — викна момичето. — Обажда се съпругът на Мередит Морган. Щяло да й бъде много приятно да участва в шоуто.

Мълчание, докато секретарката слушаше по-нататък.

— И казва, че не иска да чува за никакви възпоминания. Още не била умряла.

Мат извика и обиколи три пъти бюрото на Белинда, без да спира. Най-сетне тя го хвана за ръката и го накара да спре.

— Мат! — бе изгризала нокътя си до такава степен, че от мястото висеше кожичка. — Нали не мислиш, че се опитваме да разбием с глави бетонна стена? И че Пейдж не е решил да свали шоуто, независимо от това какво ще правим?

Всъщност и на Мат му бе идвала тази мисъл в главата, но бе я отхвърлял. Просто трябваше да се борят.

— Глупости, момичето ми, какви ги говориш? Когато види интервюто, сам ще ни моли да се върнем есента.

Белинда се усмихна, ободрена от заразителния му оптимизъм.

Време бе да се ходи в студиото и Мат се изправи. Дойде му наум, че оттогава Пейдж не бе говорил нищо за това, че ще ги сваля и ще ги заменя с „Кажете го на Али“. Дори само от мисълта за това и за предателството на Али го заболяваше. Спря се за момент и отправи поглед към окъпаната от лъчите на залязващото слънце река и се запита какво ли прави тя в този момент.

 

 

Легнала на твърдата маса на масажистката, Али придърпа пухкавата хавлия плътно около себе си. Е, това е блаженство! Никога не бе ходила в оздравителен център. Винаги бе изпитвала смътни подозрения към заведения от този род заради издигането на тялото в култ и не можа да се отърве от предразсъдъците си — в края на краищата за същите пари би могло да се отиде на плажа и там също ще ти сервират някое и друго питие. Но този път й се наложи да ги преодолее. И сега, легнала тук, тя разбра. Оздравителните центрове не служеха толкова на тялото, колкото на душата.

— Никога не са ви правили масаж на лицето? — запита масажистката с невярващ глас, когато Али й призна, че това й е за първи път, шокирана и смаяна, сякаш току-що й бе казала, че е травестит. — Е, тогава ще видите какво е.

И тя видя. От момента, в който момичето постави влажните марли на очите й и насочи парата към покритата със запушени пори кожа, тя започна да се отпуска. До края на следобеда бяха й направили маникюр, педикюр, бе прекарала половин час под кварцовата лампа, почина си в джакузито и преплува двадесет пъти басейна, наблюдавана с безразличие от имитацията на гръцки статуи около него. В шест часа се върна в стаята си, уморена, но и приятно отмаляла — така не се бе чувствала от месеци насам.

Тананикайки, Али пъхна ключа във вратата, предвкусвайки удоволствието от една спокойна вечеря в стаята си в тази ранна вечер. Но отваряйки вратата, разбра, че вътре има някой. Сърцето й се преобърна от страх и тя се загърна плътно с хавлията.

На двойното легло, облечен в хавлия, подобна на нейната, с предизвикателна усмивка и слънчев загар, приятно открояващ се на фона на белите чаршафи, лежеше Дани Уайлд и четеше „Гардиън“.