Мейв Харън
Телевизионна афера (26)

26

— Мат, какво правиш, за Бога?

Мат рязко се извърна и видя Али, застанала на вратата. Бе гледал такава сцена в толкова много филми. Сега обаче това се случваше на него и той не знаеше какво да каже.

— Ще се махна за известно време. Последния път се върнах, защото не исках да те наранявам, но явно нещата не вървят. Просто не вървят. На цели мили сме един от друг. Даже и нощите си не прекарваме заедно.

Али го гледаше, без да каже дума, разкъсвана между желанието си да избухне или да направи последен опит да спаси брака им. Тя приседна на леглото до куфара, спомняйки си, че последния път бе видяла този куфар, когато бяха ходили до Шотландия — един от най-щастливо прекараните мигове в живота им. Тя протегна ръка към него, внимателно подбирайки думите си.

— Мат, не мислиш ли, че това е просто несъвпадение на времето? Единият се чувства на върха, докато другият е направо убит. Не е ли това, което всъщност ни пречи?

Но видя, че той не е убеден. Лицето му се затвори в гнева си и по него не остана и следа от веселия и ироничен Мат, когото тя обичаше.

— Не ме успокоявай, Али! — сопна се той. — Не ми трябва съчувствието ти.

Студенината в гласа му подпали искрата на дълбоко спотаения й гняв.

— Махай се тогава! Защо просто не се махнеш! — каза тя със същата студенина. — Твърде дълго време ти трябваше да стигнеш до едно тихо и мирно решение. Повече не мога — до гуша ми дойде!

Мат я изгледа и затръшна капака на куфара с неумолимия финален жест на падаща гилотина.

— Сбогом в такъв случай. Ще ти звънна, за да се уточним кога да идвам при Джейни и Джес. Искам да им разкажа моята версия.

Али кимна, без да вдига поглед. Искаше й се да се махне и все пак не можеше да понесе гледката как Мат излиза през вратата. Затова когато той я затвори след себе си, тя се търкулна на леглото и впери поглед в стената.

 

 

Белинда отмени последната си среща и се прибра вкъщи. Не можеше да се съсредоточи. Вълнуваше се като малко момиченце, отправило се за първата си среща. Беше си чиста лудост, знаеше го. Въпреки това се отби в магазина и купи бутилка хубаво вино. Последва опустошителен рейд из „Маркс и Спенсър“. От витрината на фризера подканващо я гледаха две половинки от омар. Бяха върхът на екстравагантността, но това не й попречи да ги сложи в кошницата. Ами ако не дойде, глупава крава такава? За парите, хвърлени тук, можеше да си купиш чифт хубави панталони.

— Празник ли имате? — попита младичката касиерка.

Белинда се усмихна.

— Надявам се.

Вкъщи разопакова покупките, набута виното в хладилника и тъкмо мислеше да влиза в банята, когато на вратата се позвъни.

Тя пристегна хавлията, давайки си сметка изведнъж, че радостта й може да се окаже ненавременна. Ако това е Мат, той би могъл да влезе, като си отключи сам, а не да звъни. Сигурно е някой друг.

Сложи веригата и отвори вратата само няколко инча. Подпрял се на касата, там стоеше Мат с колеблива усмивка на лицето.

— Здрасти — каза Белинда и твърдите черти на лицето й се разляха в широка триумфална усмивка. — Защо не използва ключовете?

— Стори ми се малко нахално.

— Няма нищо — тя докосна лицето му със светнал от предчувствие поглед. — Обичам нахалните мъже. Не се налага ти да вземаш решенията.

Мат остави куфара на пода, притисна я към стената и я целуна.

След няколко минути Белинда затвори вратата, хвана Мат за ръката и го отведе горе в спалнята. Преди да му дойде наум да промени намерението си.

Без да каже нито дума, тя започна да го разсъблича, давайки си сметка, че трябва да е търпелива, че точно сега той може да има нужда от добра дума, а не от секс. И за първи път в живота си разбра, че е готова да дава, а не да взема.

Мат разбра и се трогна от това, че тази корава и праволинейна жена може да бъде нежна и внимателна. Някак си бе очаквал да бъде така груба, както бе на работа. Претенциозна дори и в страстта си. Вместо това той срещаше топло съчувствие. За миг му се стори, че ще се пречупи и ще й признае ревността и чувството за провал, които се опитваше да погребе дълбоко в себе си. Но може би и в това щеше да се провали.

Но щом тя нежно прокара устни по врата му, той усети как се втвърдява и когато погледна в очите й, видя зениците й да се разширяват от желание. И — благословено облекчение — той също я желаеше, веднага, още сега, с копнеж, който помете от съзнанието му всякакви други емоции.

Те паднаха заедно на леглото и трескаво задърпаха дрехите си е унищожителна страст, изтрила всяка мисъл за съжаление от негова страна и всяка мисъл за бъдещи неприятности — от нейна.

Когато на другата сутрин Белинда стана от леглото, умираща от глад, отвори хладилника и си спомни, че планът й не бе стигнал чак дотук. Нямаше кроасани, очакващи да бъдат притоплени, нито пък кифлички с топено сирене и пушена сьомга, каквито въображението й бе нарисувало. Ако ги бе купила, щеше да й се види като предизвикателство към съдбата. Двата омара я гледаха нахално от хладилника, но те не й приличаха на закуска. Освен тях нямаше нищо друго. Белинда не беше много по готвенето. Понякога си изрязваше онези менюта — „Вечеря за шестима за трийсет минути“ — от „Космо“, но те бяха просто за подхранване на въображението, както би било и присъствието на списание „Плейгърл“ например. Напоследък даже нямаше време и едно яйце да си свари.

За щастие току зад ъгъла имаше закусвалня, която приготвяше чудесна храна, само за влюбени. Италиански хлебчета, маслини, мариновани с толкова много подправки, че човек се двоумеше какво да прави с благоуханната марината, останала на дъното на бурканчето, индийски зеленчуци и най-различни мезета от Гърция. Гастрономически пир, специално сякаш измислен за пикник в леглото.

— Мат? — смушка го леко тя. — Хладилникът е празен и затова трябва да отида до закусвалнята да понакупя туй-онуй.

— Чудесна идея — отхвърли той завивката. — Идвам с теб.

В закусвалнята на Де Дженаро Мат бе удивен от безбрачната атмосфера, царяща наоколо. Навсякъде се виждаха двойки, които явно се бяха срещнали едва предната вечер и пълнейки кошниците си с руска салата и италианско сирене с преднамерено спокойни движения, отчаяно се мъчеха да си спомнят имената. Въздухът бе пълен е голи надежди и изживени разочарования.

Той си помисли за Джейни и Джес. Какво ли им е казала Али? Може би ги е замотала нещо, тъй като и тя като него не знае какво да прави. Какво, по дяволите, да прави той сега?

Мислите му бяха прекъснати от Белинда, която го попита дали иска спагети. Несъзнателно Мат свали тъмните си очила и в същото време иззад полиците се показа жена със сресана назад коса, скрила очите си зад огромни слънчеви очила и бутаща пред себе си количка с две бутилки вино и един хляб в нея.

— Здравей, Белинда! — жената комично се стресна, като видя кой е с нея. — Няма ли да ме представиш на приятеля си?

Белинда загуби дар слово — нещо съвсем несвойствено за нея, и смотолеви нещо за съвместно писане на сценарий. Бързо повлече Мат към касите.

— Лайна, лайна, лайна! — прошепна тя, ровейки в конопената си торба за портмонето.

— Защо лайна? — попита Мат, разтоварвайки кошницата и избягвайки погледа на касиерката, която го позна. — Коя беше тази?

— Глория Мизи — каза мрачно Белинда и подаде парите. — Пише за клюкарската хроника в „Сънди Стар“. И никога няма да ни прости, че сме я видели без изкуствени мигли. Слушай, Мат! — изведнъж стана сериозна по пътя за апартамента си. — Трябва да ги оправиш тези неща. Ако с Али сте се разделили, трябва да отидеш в пресцентъра на Сенчъри и да им кажеш. Таблоидите само да надушат нещо и ще изпълзят от храстите с лупи като тепсии в ръцете.

Докато разопаковаха покупките в кухнята, Мат си даде сметка, че тя е права и мислено се наруга, че името му бе такова, че хората обичаха да го срещат по страниците на вестниците, докато си хапваха пуканките. Той седна на масата, чудейки се как, по дяволите, да постъпи. Не искаше да прави публични изявления относно брака си. Та той даже още не знаеше какво ще стане с него. Ако беше някой друг, щяха да му оставят малко време, преди да го хвърлят на медиите. Но Белинда все пак бе права. Само след пет минути вестникарската глутница щеше да се изсипе върху Али, а може би и върху Джейни и Джес. Трябваше да ги предупреди.

 

 

На другата сутрин Али бавно се изправи в леглото, забелязвайки необичайната тишина в спалнята. Нямаше ги внезапните песни на Мат, нямаше го спокойното утринно бъбрене, нямаше ги споровете за това, че на закуска той искаше да гледа телевизия, а тя предпочиташе да слуша радио. А и снощи едва успя да заспи. Спомни си как по-рано се радваше на кратките му отсъствия — с удоволствие заемаше цялото легло, а за вечеря си вареше яйца и ги хапваше с препечен хляб. Но сега, след като си бе отишъл завинаги и въпреки че го отпрати, заслепена от гняв, й липсваше топлината на тялото му, чувството, че до теб в леглото има още едно човешко същество, наистина дълбоко заспало, но някак си даващо ти кураж, че не си сам в тази вселена.

Успя да заспи чак когато бутна зад себе си една възглавница и опря гръб в нея, сякаш беше Мат.

Сега, застанала в банята, тя видя, че той е забравил малко шише афтършейв. Отвъртя капачката и го помириса. Острата и приятна миризма я накара да затвори очи. Толкова ярко й напомняше за Мат, че почти го усети до себе си. Тя бързо затвори шишето и го хвърли в кошчето. Колко от всичко това, запита се тя откровено, е свързано със самия Мат, а не с навика или съвсем обикновения страх от самота? Вместо отговор бръкна в кошчето, извади шишето и го скри зад лекарствата в шкафа.

След като се изкъпа за две минути, Али си направи кафе и се запита какво беше това драскане откъм страничната врата. Възбуденият лай на Сокс й напомни. Бе поканила майка си, преди всичко това да се случи. Али ужасена впери поглед във вратата и се почуди дали няма начин да се престори, че я няма. Но Сокс вече безсрамно драскаше по дървото и лицето на майка й се появи, надничайки през стъклото и викайки я по име.

Али въздъхна. Имаше едно нещо, без което спокойно можеше да мине, и това бе задълбоченият и неодобрителен анализ на майка й за това защо бракът й се е разрушил. За нея това беше просто още едно нещо, в което Али се бе провалила, увеличавайки дългия списък на разочарованията. И доколкото познаваше майка си, тя вероятно щеше да изпита някакво нездраво задоволство от това. Али накрая доби навик да очаква всичко. Успехът и щастието бяха само една задънена улица към провалите и разочарованията. Единствената й надежда бе, че майка й ще бъде в обичайното си състояние на самонаблюдение и няма да забележи нищо.

Тя се стегна и отвори вратата с изкуствена весела усмивка на лицето.

— Мамо, колко се радвам да те видя!

Елизабет се вгледа любопитно в нея, мъчейки се да попречи на Бицър да скочи върху Сокс.

— Много бодра ми се виждаш.

— Забравих, че ще дойдеш — каза Али и отстъпи назад, за да пропусне майка си.

— И само като ме видя на вратата, ти светна пред очите, нали?

Али я погледна в лицето да види дали не се шегува. Не, сериозна беше.

— Седни. Закусвала ли си?

— Малко е късничко, нали? Къде е Мат? Не вярвам да спи още.

Преди Али да успее да отговори, появи се Джейни. Кимоното покриваше тениската й наполовина, беше надянала уокмена на Джес, тъй като нейният бе счупен, а Джес още спеше. Али беше благодарна, че не стана нужда да отговаря.

— Здрасти, бабче. Не знаех, че ще идваш — Джейни целуна баба си и погали Бицър зад ушите.

— Май никой тук не знае — отбеляза Елизабет кисело. — Всички още спите. Даже Мат.

— Не, той не спи — поправи я Джейни. — Току-що надникнах в спалнята ви за вестник — тя се обърна да включи чайника. — Да не би пак да е отишъл на работа в събота?

Дланите на Али се навлажниха. Не можеше да каже истината на Джейни. Не и в присъствието на баба й. Трябваше да замаже положението някак и после да й каже.

— Откриват някакъв увеселителен център или нещо подобно — промърмори тя. Това бе първото нещо, което й хрумна.

Без да заподозре каквото и да било, Джейни прие версията, но Елизабет подуши неодобрението й.

— Колко е грижовен! Не печели ли вече достатъчно, за да може да си почива по празниците?

Джейни улови погледа на майка си и се усмихна.

— Може ли да изведа Сокс и Бицър да потичат малко?

— По пеньоар ли? — опита се Али да отвърне на усмивката.

— Само в градината. Хайде, Биц, Сокс!

Двете кучета изскочиха от френските прозорци, лаейки весело, и Джейни ги последва с развети коси.

Пет минути по-късно тя се втурна обратно, хукнала подир Бицър.

— Бицър, лягай долу, момче! — викна му тя, опитвайки се да му попречи да постави калните си лапи на белия панталон на Али. Тъкмо го бяха накарали да легне, телефонът иззвъня.

Али скочи, надявайки се, че е Мат. Може би тя трябва да остави вратичката между тях леко открехната, макар и само няколко инча.

Но Джейни първа се добра до телефона. Усмивката на лицето й угасна.

— Теб търсят, мамо — каза тя и рязко се извърна към майка си, подавайки й слушалката. — Някаква жена от „Сънди Стар“ пита дали можеш да потвърдиш или отречеш, че татко се е преместил при продуцентката си, госпожица Белинда Уайът?

Али затвори очи за секунда, поемайки удара на истината, която се помъчи да скрие. Тя тресна слушалката върху вилката, без да я е грижа какво ще си помисли мръсницата от другата страна.

Как можеше човек да е толкова безсърдечен?

— Мамо — обърна се тя към Елизабет, която бе застанала на вратата на кухнята и слушаше ужасена, — би ли откачила дериватите в кухнята и в дневната? Аз ще се заема със спалнята.

Не направи опит да потвърди или отрече, а се спусна след Джейни.

Горе тя откачи деривата в спалнята и този в кабинета на Мат и веднага се отправи към стаята на Джейни. Джес още спеше. Слава богу, че тийнейджърите обичаха да поспиват. Още преди да влезе, тя чу хлипането на Джейни и прокле журналистите за грубата им настойчивост, за начина, по който ти поднасяха лошите новини, за да видят как ще реагираш, та да могат после да опишат страданието ти.

Джейни не вдигна глава, когато тя влезе, а продължи да хълца, забила лице във възглавницата.

— Вярно е, нали, това, дето го разправя тая жена?

— Не знам — каза Али. — Може би. Снощи се скарахме и той изхвърча разярен навън. Не каза къде отива.

— Заради това, че поемаш Телетон, нали? — Джейни вдигна поглед, внезапно подозрително спокойна.

Али я хвана за ръката. Може би щеше да й е по-лесно, ако повярва на това.

— Да, в известен смисъл.

Джейни издърпа ръката си.

— Защо въобще се съгласи? Сигурно си знаела, че това ще го обиди.

Али затвори очи, обхваната от болка. Джейни донякъде бе права. Само че не дотам, докъдето си мислеше. Тя го бе обидила — сега вече виждаше.

— Грешката е твоя. Ти си тази, която е променена!

Али залитна под яростните обвинения на дъщеря си. Но тя винаги е била по-близо до Мат.

— Бяхме щастливи, докато ти не започна тази глупава работа в телевизията. А сега я ни виж! Всъщност какво ли да ни гледаш, кои сме ние, та да ни обръщаш внимание, нали?

Али не можеше да повярва на ушите си. Осемнайсет години си бе стояла вкъщи, за да бъде близо до тях и приемаше това не като мъченик, а защото то я правеше щастлива, както и тях, а накрая започна да си търси работа, защото двамата с Мат започнаха да се отчуждават, защото имаше нужда да повиши самочувствието си, да запази разума, а също и брака си. Мислеше си, че ако е независима, може би отношенията им ще се обогатят. А се оказа, че е катастрофална грешка. Но Джейни бе ли разбрала въобще нещо от това?

— Джейни, но това не е честно. Започнах работа, защото вие двете заминавате. След една година вече няма да сте тук. Отивате да следвате в университета.

— О, така ли? — горчивината в гласа на дъщеря й я нарани болезнено. — А какво ще стане, ако ме скъсат на изпитите, а? Което като нищо може да се случи, и то благодарение на теб.

— Джейни, как можеш да кажеш такова нещо? Та аз винаги съм била зад теб!

— Да, когато не си заета да осведомяваш напълно непознати хора за това какво става в собственото ти семейство.

В очите на Али се появиха сълзи на гняв от несправедливите обвинения. Бе започнала работа, защото и двете й дъщери вече нямаха нужда от бавачка, а и защото това щеше да им се отрази добре. Джейни току-що с един замах разруши тази илюзия.

— Ти съсипа семейството ни! Махай се!

Джейни пак заплака. Вдигна томчето на Т. С. Елиът и го запрати на пода.

— Махай се от стаята ми! Мразя те!

Болката стана непоносима. Можеше да възприеме насочения към себе си гняв на Мат. Даже можеше да го разбере защо се маха. Но не и децата й да я обвиняват и да я мразят за това.

Съкрушена, тя излезе от стаята и затвори вратата. Поне научи нещо от всичко това. Веднага след като се пооправи, щеше да отиде и да каже на Джес истината. Преди някой друг да го е направил.

 

 

Прегърбен над телефона в миниатюрния кабинет на Белинда, Мат се опитваше да се свърже с Али и да я предупреди за десанта на вестникарската глутница.

Бе въртял номера девет пъти, благодарен, че телефонът на Белинда има устройство за запомняне на последния номер, но у тях телефонът винаги даваше заето. След десетия път се обади на телефонистката и я помоли да провери линията. Пет минути по-късно тя му позвъни.

Никой не говорел, каза му тя. Сигурно има повреда или телефонът е оставен отворен.

 

 

— Здрасти, мам.

Все още в леглото, Джес играеше с електронната си игра и както всички играещи такива игри, бе придобила онова съсредоточено изражение, което така подлудява родителите. Най-сетне вдигна поглед. Виждайки лицето на майка си, тя веднага изключи играта.

— Какво й става на Джейни? Да не би Адам да си е намерил друго маце?

Али се усмихна въпреки нежеланието си. Ех, ако това бе проблемът, Джейни щеше да се оправи бързо.

— Опасявам се, че е по-сериозно, скъпа — каза Али и седна до нея. — Татко е. Изнесе се от къщи, за да може да премисли нещата на спокойствие.

— О, мам! — тя протегна ръце към нея, но не изглеждаше особено изненадана. — Отдавна се готвеше такова нещо — Джес я прегърна и продължи: — Не е отишъл при Белинда, нали?

Али се смая от схватливата си дъщеря.

— Не се безпокой. Ще му прилошее от нея — тя потупа покровителствено майка си по рамото.

Али бе съвсем близко до сълзите и само чувството, че е по-възрастна и че Джес може да се мъчи да превъзмогне собствената си болка, й попречи да заплаче.

— Джес, Джейни казва, че грешката е моя.

Знаеше, че не трябва да казва това и да въвлича Джес в тази бъркотия само защото се нуждае от малко подкрепа, но не можа да се въздържи.

— Джейни винаги е мислела татко за безупречен.

— А ти — не?

— Аз го обичам от дъното на душата си, но той трябва да ти даде възможност да се изявиш. През всичките тези години ти винаги си ни слагала на първо място. Сега вече е твой ред. Така е честно.

— И ти си мислиш, че той ще разбере?

— Не знам, мам — каза Джес и стисна ръката й с любов. — Знаеш поговорката: „Зад всяка велика жена има по един мъж, който се опитва да я спре.“

— Благодаря на Бога за едно нещо — Али притисна дъщеря си силно към себе си, усмихвайки се през сълзи. — Че поне имам вас двете.

Когато слезе долу, Али бе почти забравила, че майка й е все още тук. Следваха контраобвиненията.

Но за нейна изненада Елизабет дискретно се бе изнизала в дневната. Когато Али влезе, тя се изправи.

— Бедната Алегра, колко ужасно е това за теб! — протегна тя ръце към дъщеря си.

За първи път от детските си години насам Али се хвърли в прегръдките на майка си и изплака сърцето си.

— Мъже — промърмори майка й тихо, потупвайки я нежно по рамото. — Винаги едни и същи. Дори и най-добрите.

Те седнаха заедно на дивана и майка й я погали по обляното със сълзи лице.

— Искаш ли той да се върне? — попита я тя. — Винаги съм харесвала Мат, трябва да ти призная. Може и да е егоист, но е добър. Повечето са егоисти.

Али се усмихна слабо.

— Не знаех, че си феминистка.

— Животът е такъв — усмихна се и Елизабет. — Животът те прави феминистка.

— Да, сигурно е така — вдигна поглед към майка си. — Не знам какво искам. Напоследък нещата между нас не вървяха добре.

— Но това достатъчна причина ли е да се прекъсне един брак? — Елизабет се поколеба, че думите й може да прозвучат банално. — Сигурно му е било доста трудно, когато си разперила криле така внезапно.

— Но какво лошо има в това? Не съм ли и аз свободна личност?

— Да, но всичко стана толкова бързо и толкова публично. Мисля, че той малко ти завижда за таланта.

— Мат да завижда на моя талант? — засмя се Али горчиво. — Мамо, не ставай смешна! Мат е най-добрият в телевизията.

— Не съм сигурна дали той се чувства вече такъв. Мисля, че не е много сигурен в това. Поел е голям риск и този риск не дава резултати. А твоята кариера цъфти.

Али затвори очи и покри лицето си с длани. Наистина ли е била толкова омаяна от успеха си? Истината бе, че вече в нищо не бе сигурна.

— Слушай, скъпа — гласът на майка й бе почти смирен. — Искаш ли да си тръгвам? Сигурно ти се ще да останеш сама.

Али погледна майка си в очите. Как само се бе мъчила да се отърве от опеката на майка си и от проклетите й съвети! Но сега изведнъж отчаяно й се прииска, тя да остане.

— О, мамо — каза, опитвайки се да спре сълзите, безпрепятствено стичащи се по бузите й. — Прави каквото искаш, само не си отивай, моля те.

Майка й я притисна към себе си, без да каже дума, но гласът й потрепери, като проговори:

— Знаеш ли какво виждам напоследък у теб, Алегра? — Али почти очакваше някоя от отегчителните проповеди на майка си, но днес тя бе пълна с изненади. — Ще оцелееш, каквото и да стане. И знаеш ли защо?

— Нямам представа.

— Защото си по-силна, отколкото си мислиш.

 

 

На другата сутрин Елизабет слезе долу първа и тананикайки нещо под нос, си направи чаша кафе. За първи път от години насам се чувстваше нужна. Седна на огрения от слънцето барплот, стиснала купчина вестници в ръка. Тъй като бе на една пенсия, тя си позволяваше само „Сънди Телеграф“, а когато искаше да бъде малко разточителна, прибавяше и „Мейл он Сънди“. Тук бяха всички скандални хроники. Елизабет се настани удобно и предвкусвайки удоволствието, протегна ръка към „Новини от света“, оставяйки останалата купчина на Али. Затова не можа да види огромното заглавие в „Сънди Стар“.

 

 

— Мисля, че не е зле да прочетеш това.

Белинда подаде „Сънди Стар“ на Мат, протягайки се през бялата покривка на масата. Сърцето й биеше учестено. Знаеше, че това рано или късно ще стане и когато то наистина стана, тя разбра колко много болка ще предизвика.

Без да вдига поглед от „Относителни ценности“ — любимата си неделна вестникарска рубрика, Мат взе вестника и му хвърли бегъл поглед.

— Исусе Христе, тя го е написала! — възкликна той и усети как стомахът му се свива. — Без грам доказателства.

Той бързо прегледа статията и после хвърли вестника на масата.

— Ужасни са тези журналисти. В статията няма нито един факт. Всички тия анонимни колеги, които са виждали как отношенията ни „стават по-близки“ — той продължи да чете. — О, страхотно! Ето и в „А Стар из Борн“. Докато звездата на Али изгрява, моята явно залязва. Грешката обаче е моя, защото не мога да се примиря с нейния успех и собствения си падащ рейтинг. Страшно ти благодаря, Глория Мизи!

— Никой няма да повярва.

— Джейни може. Джес може. Трябва веднага да им се обадя.

Той отново отиде до телефона, но за негово разочарование, пак не можа да се свърже. Али сигурно е оставила телефона отворен. Но дали е видяла „Стар“ или не? С чувство на отчаяние той си спомни, че те го получаваха.

 

 

Първото нещо, което Али усети, като се събуди, бе непознатото чувство на самота в леглото. Преодолявайки страха си от това, че трябва да се изправи срещу несгодите на деня, тя дълго се къпа в банята, заслушана с удоволствие в предаването „Стрелците“, опитвайки се да не мисли какво ще прави по-нататък.

Отпуснала се в гальовната вода, реши, че може да не прави абсолютно нищо. Ще чака и ще види. Твърде рано бе да мисли за последиците от един развод завинаги, а и без това те бяха твърде ужасяващи, за да мисли за тях. Ефектът им върху Джейни и Джес. Разделяне на принадлежностите. Напускане на Феърлоунс. Засега ще се остави по течението. Тази мисъл някак си я успокои.

Измъкна се от ваната, избърса се енергично, наплиска гърдите си със студена вода и се уви в хавлията.

Забеляза, че ролката тоалетна хартия е свършила и отвори шкафчето да вземе нова. По средата на движението се спря и се разсмя. Животът й се бе обърнал с краката нагоре, а тя сменяше шибаната тоалетна хартия, като че ли нищо не е станало! Да, но не беше ли точно в това силата на жената? Способността й да се придържа към ежедневните привички? Понякога даже си мислеше, че именно сменянето на тоалетната хартия поддържаше разума у жените.

Когато слезе долу, майка й се кискаше на пикантните историйки за травестити-викарии и корумпирани млади момчета от църковни хорове — истории, които поддържаха милионния тираж на „Новини от света“.

Али се пресегна за една от цветните притурки и откри „Сънди Стар“, който бе отдолу. В нея се втренчи собственото й лице, поставено под огромно заглавие, което гласеше: „Бракът на Али и Мат в руини“.