Мейв Харън
Телевизионна афера (13)

13

— Е, как мина днес? По-добре ли беше? — Мат се присламчи към нея в голямото им легло и тя мигновено усети невероятната топлина, която излъчваше. През ноември, дори и в къща с централно отопление, бе истинска благодат да имаш някого като Мат, в когото да се гушиш.

— Ужасно — през цялата вечер бе искала да сподели с него за спречкването с Бърни, но би било нетактично да обсъждат служебни проблеми в присъствието на родителите му. — С Бърни се хванахме за гушите.

Мат погали косата й.

— За какво?

— Той се развика на Маги пред всички.

— Мога да го разбера. И какъв беше проблемът?

— Той унищожава всичко. Може и да е добър продуцент, но разби самочувствието на всеки от нас. Тъй че му казах какво мисля за него.

Мат я целуна по врата.

— Което ще рече?

Али въздъхна, щом езикът му докосна ухото й.

— Че е жалък алкохолик, който трябва отначало да оправи себе си, преди да се нахвърля върху нас.

Мат спря да гали ухото й и се вгледа в нея с изумление. Тя никога досега не бе правила нищо подобно.

— А той как го прие?

— Тръгна си — тя се засмя. — Така че, предполагам, в най-скоро време ще остана без работа.

— Знае ли човек! — той започна да я целува страстно и ръката му се плъзна надолу, възбуден от тази неочаквана страна в характера на жената, която смяташе, че познава добре. — Може и да започне да те уважава за това.

— Да, да — промърмори недоверчиво Али, преди да забрави Бърни, Сенчъри Телевижън и всичко друго, освен тялото на Мат, което се притискаше към нейното.

 

 

Когато Бърни Лонг се събуди, трябваха му пет минути, за да разбере къде се намира. Навън бе непрогледен мрак и в момента, в който се изправи, налетя на някаква студена метална буца, от удара в която нададе такъв вопъл, че чак му се зави свят. Залитна, хвана се за гладка черна повърхност и затърси ключа на настолната лампа. За негово объркване, такава нямаше. Пипнешком запристъпва из стаята и някакъв призрачен шнур докосна бузата му. Отскочи и го сграбчи. Стаята се обля в ослепителна безмилостна светлина. Господи, още беше в офиса! И до бюрото му, наполовина скрита в кошчето за боклук, имаше празна бутилка от бренди.

Бърни се строполи на стола си и изгаси лампата. Никога досега не бе имал бели петна в паметта си. Господи, та той дори не бе усетил, че се напива, а ето че се бе въргалял на земята като труп. И всеки, който влезеше в стаята, би могъл да го намери така. Чистачките, момчето от охраната, дори някой от екипа.

Бърни поседя в мрака няколко минути, после опипом намери палтото си. И без да включва отново лампата, вдигна шишето от кошчето, сложи го в куфарчето си и бавно се запъти към асансьорите.

 

 

Али се събуди с ужасното чувство, че нещо се бе случило, нещо, с което не искаше да се сблъсква. Сети се. Бе обидила Бърни Лонг и най-вероятно с това си бе подписала смъртната присъда. После с облекчение си спомни, че бе събота. Можеше да остави Джейни и Джес да се оправят сами и да заведе Мона и Джо на обяд в някой ресторант. Може би до понеделник цялата тупурдия ще отшуми. Няма начин. Атмосферата в студиото и без това беше смразяваща. За броени дни Бърни Лонг бе успял да създаде такава депресия, която не се беше удала на Бил Форд за месеци.

Може би беше крайно време да застане лице с лице срещу фактите. Работата бе полезна, но нямаше смисъл заради нея да се подлага на унижения и да загуби отскоро придобитото си самочувствие.

В понеделник ще си подаде оставката.

Изведнъж се почувства бодра и весела, сякаш от плещите й се бе смъкнал невероятен товар. Да, телевизията беше вълнуваща и впечатляваща, но не беше за нея.

 

 

Бърни Лонг се събуди в натруфения служебен апартамент с перспективата на новия ден. Ненавиждаше това място, където всичко бе така съвършено подбрано по цветове и нюанси, че Бърни понякога имаше чувството, че самият той е единственото неподходящо нещо. Това беше мостреният апартамент и Бърни го бе купил с цялото обзавеждане, включително и с чаршафите, и кафените чашки с жълти маргаритки. Ще ми спести ходенето до „Джон Луис“, си бе казал той. Ако трябваше да опише представата си за ад на земята, би се сетил за отдела за пердета в „Джон Луис“ в събота сутрин.

До леглото на Бърни бяха натрупани купчина касети, една от които — тази с вчерашното шоу — смяташе да изгледа, за да види къде се бяха провалили. Но вместо нея, пусна касетата с пилотното издание, което се бе отказал да гледа, понеже предпочиташе сам да си състави мнение.

От телевизионния екран към него гледаше лицето на Алегра Бойд. Изражението й бе омекнало от състрадание, в гласа й звучеше топлота и всичко това за някакво си случайно момиче, което никога не бе виждала през живота си. И въпреки цялото си предубеждение към нея, Бърни усети, че се трогва.

Докато я гледаше, проумя неприятната истина. Али Бойд не бе злобна жена като Маги Ман. В нея имаше някаква естествена човечност, която струеше от екрана дори и към него — най-циничния от зрителите. А всичко, в което го беше обвинила вчера, бе вярно. Засегнат от това, че са го изместили от „Шоуто на Мат Бойд“, той се бе превърнал в изпълнен с горчивина, унищожаващ себе си и всички околни алкохолик. Сега имаше избор.

— Чу ли новината? — Ники връхлетя върху Али, щом тя пристъпи прага на Сенчъри. — Бърни Лонг се е отказал от пиенето публично. Това били първите му думи сутринта. Това е част от процеса, казва Маги. Когато откажат пиенето, всички ръсят признания отначало. Обещават наляво и надясно, че никога повече няма да близнат и капка. Накрая нейният бивш се изправил на едно заседание на директорите и обявил, че ще си остане заклет пияница до живот.

Али я зяпна смаяна.

— Между другото — добави Ники — той каза, че иска да те види, щом се появиш.

Али събра решителността си. Бърни вероятно щеше да я уволни след петъчните събития. Но тя нямаше намерение да му достави това удоволствие.

— Чудесно — Али си наля чаша кафе и сипа мляко от машината. — Защото и аз искам да го видя.

Пет минути по-късно Бърни се появи на вратата на кабинета си и заоглежда помещението. Щом видя Али, тръгна към нея. Тя забеляза, че набръчканото му лице е със същото изражение, както обикновено, никакви признаци на съжаление и извинения по него.

— Али, можеш ли да ми отделиш пет минути?

Али спря да печата встъпителните думи към писмото на една зрителка, която се влюбила в съпруга на най-добрата си приятелка, и се изправи.

Като го последва в кабинета му, твърдо реши да поеме инициативата в свои ръце. Още не бяха седнали, когато заговори:

— Виж, Бърни, знам, че ме мислиш за предградийна домакиня, която трябва да си стои у дома и…

За нейна изненада той я прекъсна:

— Но нали точно заради това си толкова добра, там ти е силата! Звучиш като истински човек, а не като някой експерт, който си има готов отговор за всичко. Ти разкриваш чувствата си — Али го изгледа стреснато, но Бърни неспокойно крачеше из стаята. У него имаше някакво скрито въодушевление, което никога преди не бе виждала. — Гледах касетата с пилота през почивните дни. Трябваше да го направя отдавна, но нали съм магарешки инат. Ти беше страхотна.

— За Бога, Бърни, всички непрекъснато повтарят колко страхотна съм била на пробата — Али се изправи и отиде при него. — Ако е така, какво не е наред оттогава?

— Лесно обяснимо — Бърни облегна ръце на бюрото. — Изгубила си спонтанността си, това е всичко. Забрави правилното произнасяне на думите. Скъсай сценария си. Прави го от сърце. В тебе има нещо, Алегра, използвай го.

Али усети как от вълнение в очите й се появяват сълзи. Почувства се глупаво и се опита да ги преглътне.

— Значи искаш да остана?

— Разбира се.

— А аз дойдох, за да си подам оставката.

Бърни избухна в смях.

— Като се има предвид държането ми, не съм изненадан — хвана я за ръка. Стисна я изненадващо твърдо. — Замалко да оплескам всичко, нали? И тогава щях да обвинявам теб и Бил Форд. Но през почивните дни проумях нещо. Имам нужда да превърна това шоу в хит. Не заради Сенчъри. Могат да си позволят няколко милиона на вятъра. Заради уважението ми към самия себе си. Нуждая се от нещо, за което да се боря — пусна ръката й и отиде до прозореца. — Няма да те обвинявам, ако напуснеш шоуто. Но това ще направи задачата ми по-трудна — той се обърна към нея и каза с неочаквано топъл глас: — Ще останеш ли, за да ми помогнеш?

Али погледна човека, когото мразеше цели петнадесет години, и се усмихна.

— При едно условие.

— И какво е то?

— Никога повече и дума да не обелиш за пилотното предаване.

 

 

— И как, по дяволите, ще убедим Ричи Пейдж да си промени мнението? — Мат се опита да прикрие напрежението, което вече го обземаше. Обновеното шоу трябваше да започне излъчване след две седмици, а още не бяха получили съгласието на Пейдж да участва.

— Един Бог знае — ядосано се сопна Белинда. Виждайки как тя губи самообладание, Мат за първи път осъзна, че още не бяха направили решителната крачка към промените.

Целият екип се беше събрал, за да изслуша предложенията на Мат и Белинда как да съблазнят Ричи Пейдж да участва в шоуто. Само те двамата знаеха колко важна бе неговата поява за бъдещето им.

— Добре де — гласът на Белинда вече бе по-спокоен. — Има ли нещо, което можем да предложим на Пейдж, нещо наистина важно за него?

— Сутиенът ти? — предложи Пол Уилсън, отскоро в екипа, който се опитваше да оригиналничи.

Белинда му хвърли такъв изпепеляващ поглед, че той не отвори уста до края на съвещанието. И въпреки това тя мислено реши да му пробута най-скапаната работа. Нетърпимостта към другия пол бе едно от нещата, които не можеше да понася у мъжете. При жените положението бе по-различно. Мъжете все имаха право. Като се замисли човек, че в продължение на столетия все те бяха командвали парада. И колко вицове имаше на тази тема.

— Перска титла?

Белинда се засмя.

— Я стига! Списъкът на благородниците може и да се е огънал под тежестта на неподходящи избраници, но едва ли ще посветят в рицарство някой като Ричи Пейдж, нали?

— Това, което желае да получи Пейдж — вметна Мат спокойно, — е уважение. Той не се мисли за обикновен порно граф. Напротив, смята, че е човек, когото все преценяват погрешно.

Цялата зала избухна в смях, но Белинда не се присъедини към него.

— Ето! Това е! Това ще му дадем ние. Ще го поканим да говори за мечока Фред. Няма нищо по-достойно за уважение от едно обсъждане на безобиден анимационен герой. Кой знае — тя се усмихна на всички, дори и на младия продуцент Пол Уилсън, — може пък да се хване на въдицата.

 

 

— Изглеждаш много доволна от себе си — обзет от дълбока благодарност, че най-сетне си е у дома след напрегнатия работен ден, Мат се приближи към Али, която шеташе из кухнята и тъкмо довършваше рибния пай, и плъзна ръце под сакото й.

Тя го плесна лекичко през смях с надеждата, че Мона и Джо, които гледаха телевизия в хола, не са забелязали нищо.

— Сдобрихме се с Бърни — усмихна му се. — Той твърди, че ще ме направи звезда.

Мат я целуна.

— И много къркан ли беше, когато го каза?

— Трезвен като краставичка. Бърни… — обяви тя драматично, като си наля чаша вино и отбеляза с леко притеснение, че бутилката е на привършване — … е на сух режим.

— Я гледай! — Мат също си взе чаша. — Ще ми трябва една глътка, за да дойда на себе си. Значи забележката ти е уцелила десетката.

— Кой знае! Може би просто тъкмо тогава се е ударил в дъното и аз съм била последната капка, която е преляла чашата.

— Странно. Той и преди си пийваше, но не чак толкова.

— Мисля, че преместването му от твоето шоу е било истински удар за него.

Мат се извърна.

— Знам.

— Както и да е. Сега си е наумил, че „Хелоу“ е предизвикателството, от което се нуждае.

— И всичко това заради съветите на „добрата Али“? — той пак я хвана в прегръдките си с дяволита усмивка на уста. — По всяко време съм готов да изслушам съветите ти.

— Чудесно — тя му се усмихна невинно в отговор. — Какво ще кажеш да отидеш да сложиш масата за вечеря? Сега, веднага.

— Тъкмо ме подсети — Мат погледна часовника си, — че по телевизията ще има футбол.

— Колко жалко! — Али му подаде таблата с приборите. — Това означава, че ще го изпуснеш.

 

 

Бърни Лонг отпиваше от чашата с омразна газирана вода, измамно оцветена като розов коктейл с джин от няколко капки „Ангостура битер“. Бързо бе схванал, че след като си отказал алкохола, единственото спасение е да се преструваш, че още пиеш. Това възпираше хората, които биха се опитали да му поръчат двойно уиски, а и намаляваше риска да го помислят за убиец на удоволствията. Но до този момент, отбеляза с раздразнение, очакваното преобразяване на закоравелия пияница в идеален представител на мъжкия пол не се бе материализирало. Положителната страна на положението бе в това, че вече не страдаше от неистова жажда в пет часа и нямаше нужда да прекарва половината си живот в очакване да отворят баровете. Най-големият недостатък, който беше открил, бе, че разговорите на другите бяха станали изненадващо отегчителни.

Седяха в едно малко студио, където бе уредил няколко тренировки с авто екрана за Али.

— Готови ли сте, Бърни? — попита момичето.

Бърни кимна. Тя започна да навива тясната лента с репликите на Али пред екрана.

Бърни я окуражи с вдигнат палец. Нейното представяне видимо се беше подобрило през последните няколко дни, след като я бе научил на няколко трика от занаята. Направо бе изумително какво огромно значение имаше подчертаването на някои думи и изписването на „пауза“ тук и там, за да може операторът да следва твоя ритъм, а не да налага своя.

Али се бе променила светкавично и сега представянето й в студиото бе далеч по-добро. Но Бърни бе решил, че тренировките не са достатъчни. Планираше нещо много по-драматично. Ухили се на газираната вода при мисълта как ли ще реагира Али, като й го съобщи.

— Чу ли? Цялото шоу до последния парцал се мести в някакъв забравен от Бога склад в Ийст Енд — Маги Ман бе така ядосана, че чак гласът й бе изтънял като на Мини Маус.

— На километри от където и да било и никакви прилични магазини наоколо.

— Защо се местим там?

— Защото Бърни Лонг твърди, че се откривала прекрасна гледка към Тауър Бридж и обстановката не била студийна. Щяло да ни освободи, по неговите думи, и да ни накара да престанем да се държим като чучела, много благодаря за последното. Знаеш ли, май повече ми допадаше като алкохолик!

— Хайде стига, Маги — Ники се бе присъединила към тях.

— Само защото няма да можеш да отскачаш до „Хародс“^[1] в обедната си почивка. Мисля, че идеята е великолепна. Сякаш ще създаваме шоуто от А и Б. Наистина съм въодушевена.

Като слушаше Ники, Али за първи път от месеци насам усети въодушевление. Нещата най-сетне започваха да се променят. Може би, може би „Хелоу“ щеше действително да има бъдеще. И когато отиде в новата обстановка следващия понеделник, разбра защо Бърни я беше харесал. Имаше простор, невероятно, огромно празно пространство. Сградата навремето трябва да е била цех за обработка на юта и следите от старите времена се виждаха в извисяващите се тавани. Но най-невероятна бе остъклената стена, която гледаше право към Темза и Тауър Бридж.

— Сякаш седиш насред пощенска картичка! — Али се засмя, докато двете с Ники обикаляха наоколо. Дизайнерът на интериора бе обособил четири различни мини декора. Всяко сепаре бе обзаведено с тръстикови мебели, ярки възглавници и туфи екзотични цветя. Сред сивотата на лондонската зима това изглеждаше като свеж полъх от лятото.

— Хей, мисля, че е фантастично! — Ники потупа една розова възглавница. — А като се сетя в какъв оранжев отврат бяхме заклещени досега.

Като обикаляше из студиото, Али бе озадачена от едно нещо. Не можеше да открие мястото, откъдето обикновено даваше съветите си.

— Ники, знаеш ли къде е Бърни?

Ники спря да обсипва с ритници автомата за кафе и посочи нагоре.

— На втория етаж, мисля. Не е ли страхотно? Има дори цял куп офиси… — направи драматична пауза — … и даже сауна. Тъй че, ако стресът ни дойде твърде много, можем…

— Чувствам се съвсем отпочинала, благодаря.

Ники я огледа внимателно. Али изглеждаше чудесно с новия си жълт костюм, а Елен, гримьорката, бе опитала нов стил, от който зеленият блясък на очите й изпъкваше още повече.

Бърни скочи на крака при влизането й.

— Али! Чудесно. Тъкмо щях да сляза да те търся. Бих искал днес да опитаме нещо по-различно.

Али го погледна с нарастваща нервност.

— Не ме гледай толкова подозрително! Става дума само за директно включен телефон.

— Директен телефон! — сърцето на Али спря да бие при тази перспектива.

— Аха. Само четири обаждания. Нямам представа за какво ще те питат. Ще има кой да ги цензурира, ако се изплъзнат от контрол.

— Но, Бърни, аз не съм експерт! — стомахът й се сви панически. — Нямам необходимата информация, за да се справя с такова нещо. Ще дам погрешен съвет.

— Ами дай го. Нека хората се обадят и се оплачат. И тях ще включим. Ще стане, ако използваш инстинкта си. Изобщо не е необходимо да си експерт. Тях ги има под път и над път. Искам някой, който разбира чувствата и мислите на хората по домовете. А ти го направи, Али, по време на онзи пилот. Затова и публиката бършеше сълзи с проклетите си носни кърпички.

Изведнъж самоувереността, която Али старателно беше изградила през последните няколко дни, я напусна.

— Бърни, не съм сигурна, че ще се справя.

— Разбира се, че ще се справиш — провъзгласи Бърни, хващайки я здраво за лакътя. — Нали затова ще го включа. Ето ти някои упътвания от телефонната компания. Иди в гримьорната и ги прегледай. Включваме се след половин час.