Мейв Харън
Телевизионна афера (3)

3

— Здрасти, мамо! — изненадана, Джейни протегна ръце към майка си. — Рано се прибираш.

Трогната от необичайната топлота в посрещането на дъщеря си, Али се наведе и я целуна, после седна до нея на пухкавите сатенени възглавници. Джейни преживяваше етап на независимост в растежа си. Али знаеше, че това бе в реда на нещата и бе съвсем естествено, но тъй като то изключваше дори и най-беглия физически контакт — и най-обичайните запитвания „къде отиваш“ бяха третирани като непоносимо вмешателство, — беше започнало да става досадно.

Джейни се притисна към нея, а Али в пристъп на гняв забеляза, че войнишките ботуши на дъщеря й за кой ли път са пльоснати върху новата дамаска. Този навик беше наследила от баща си, но той поне първо си събуваше обувките.

— Краката долу — изкомандва тя, бутайки краката на Джейни.

— О, мамо — изхленчи тя, — това е дом, а не музей.

Али се усмихна на несправедливото обвинение. Въпреки изстъпленията на дизайнера, на които Али вече бе решила да сложи край, Феърлоунс бе всичко друго, но не и музей. Дори и гостната изобилстваше от неща, които Али напразно се опитваше да подрежда по местата им. Обувките на Мат, огромните обици на Джейни, които бе свалила, защото й прищипваха ушите, а после бе обвинила Джес, че ги е откраднала, захвърлени пуловери, осеяни с бели косми от Сокс, старото им куче — всички те се надпреварваха да създадат изключително домашна обстановка.

По принцип на Сокс не й позволяваха да се качва на дивана, но след като бе единствената изключена възпитаничка от академията за възпитание на домашни любимци на госпожица Уотсън, тя го правеше. След максимален брой уроци и нулев напредък госпожица Уотсън ги бе помолила да не я водят повече, защото давала лош пример. Али съчувстваше на Сокс. Отзивите за нея самата в училище не бяха по-различни.

Али забеляза поизтърканите петна по турските пътеки. На нея повече й харесваха така, защото пасваха на златистото старо дърво. Сокс мразеше пътеките, понеже непрекъснато се плъзгаше по тях и събаряше всичко по пътя си, докато Али не откри чудотворното залепващо тиксо и не ги закрепи всичките отдолу. Али се усмихна при вида на купичката е вода на Сокс, която по настояване на Джес се оставяше във всяка стая през горещите дни. Вчера Мат бе стъпил в нея и после бе преследвал Джес из къщата, заплашвайки, че ще я изсипе във врата й, ако не я премести в кухнята, където й е мястото. От време на време Али все пак си мечтаеше къщата им поне малко да прилича на „Образцов дом“, но после се сещаше, че в такъв случай никой не би могъл да се отпусне в нея.

— Къде е Джес? — попита тя, осъзнала, че няма и следа от по-малката й дъщеря.

— Горе, пред омразния компютър. Не мислиш ли, че не е здравословно едно петнадесетгодишно момиче да пилее живота си в компютърни игри?

— Доколкото я познавам, Джес скоро ще пласира на пазара собствена игра.

— Винаги си я обичала повече от мен — тонът на Джейни бе шеговит, но Али долови нотки на детинска ревност. Понякога изглеждаше, сякаш бе вчера денят, в който обзетото от дива ревност двегодишно дете бе нахранило новопоявилото се в къщата бебе е отпадъци за торене.

— Джейни, ти си моето голямо момиче, първородната дъщеря. И винаги ще си нещо специално за мен.

В пристъп на слабост Джейни позволи да бъде прегърната.

— Да предположа ли — измърка тя подкупващо, — че след като се прибра толкова рано, ще позволиш на първородната си дъщеря да вземе колата за един час?

— Печелиш — подаде й ключовете. — Но само ако обещаеш, че ще караш с не повече от осемдесет. И не по-далече от Гилфорд.

Джейни скочи на крака, всички признаци на ревност се изпариха като по чудо.

— Благодаря, мамо. Ще се видим по-късно.

Али я изпрати с поглед. Вече бе доста късно, но все още изненадващо светло. Изведнъж й се дощя да се поразходи из градината.

Въздухът бе прохладен и изпълнен е нощни аромати. Седна за момент под люляковия храст и пое дълбоко дъх. Някъде над главата й птиците подхванаха вечното си надпяване. В клоните на люляка се чуваше кос. А може би дрозд? Подчинявайки се на някакъв импулс, Али стъпи на пейката и набра малко люляк. Върна се в къщата с букета в ръце.

— Мамо, не бива да го внасяш вътре — Джес бе зарязала компютъра си и сега стоеше боса в преддверието. — Носи нещастие!

— Джеси, засрами се! Пак си слушала дивотиите на баба си — майката на Али, Елизабет, бе световен експерт по злощастни знамения. Никакви обувки на масата — означава, че ще има смърт в семейството. Никакви пера от паун — или ще те урочасат. Не си обръщай жилетката, ако си я облякла наопаки, един господ знае защо. Никога не се обличай в червено и бяло — това е символ на кръвта. Не купувай перли за други хора, те сами трябва да си ги избират. За Елизабет светът бе изпълнен с ужасяващи условности.

Джес укорително загледа как майка й подрежда кичестите цветя във вазата и заравя лицето си в тях, опивайки се от аромата им.

— Не съм суеверна — изтъкна Али.

— Знам — съгласи се Джес, — но някак си не ти подхожда. Ти си песимистка, притеснителна и все се тревожиш за нещо. А защо не си и суеверна?

— Може би милостивият Господ е решил, че останалото ми е предостатъчно — сети се, че Мат веднъж й бе казал, че тя винаги прави от мухата слон.

— Е, надявам се, че знаеш какво правиш.

— Така е.

След като добави няколко стръка бръшлян във вазата, Али се обърна и видя, че Джес бе изчезнала. След миг дочу лекото писукане, придружаващо включването на компютъра. Общоприето бе, че момчетата са тези, които най-често се затварят в стаите си пред екрана на компютъра, но Джес мразеше някой да намеква, че има области, в които момчетата ги бива повече от момичетата. Е, научили сме я поне на това, помисли Али и се настани на дивана във всекидневната. Разлисти някакво списание, после се огледа за дистанционното. Както винаги, някой от домочадието го беше забутал някъде, така че й се наложи да стане, за да включи телевизора. Като се обърна, видя Джес до дивана с чаша вино в ръка.

— За теб е — тя я сложи на малката масичка отстрани. — И така, защо се прибра толкова рано?

— Баща ти вече беше обещал да вечеря с хората от екипа си. Днес е рожденият ден на Белинда.

— Коя е Белинда?

— Новият им изпълнителен продуцент. Огромни кафяви очи. И съответстваща на тях амбиция — Али се опита да се сети за някой недостатък и се усмихна. — Обаче задникът й е голям.

— Отвратително. Мъжете си падат по големи задници. Защо и ти не отиде с тях?

— Ами мислех си… — Али избегна ястребовия взор на дъщеря си. — Ама нали ги знаеш какви са. Говорят само за телевизия.

— Значи няма романтична вечеря за двама?

— Тц.

— О, мамо!

Али взе чашата с вино и пресилено се усмихна. Не й се искаше децата й да я съжаляват. Това би било прекалено.

— Знаеш ли какво? — Джес седна до нея и я прегърна като верен закрилник. — Обожавам татко, но има едно нещо в него, с което най-сетне трябва да си наясно.

— И кое е то?

— Той се превръща в егоистично лайно и ти го знаеш.

Али се задави с виното. Съзнаваше, че би следвало да опровергае тази абсурдна констатация. Но вместо да го направи, отметна глава назад и се разсмя.

— Трябва да направиш нещо по въпроса, мамо.

— Ще пия за това — Али взе ръката на дъщеря си в своята. За нея бе истинско облекчение да спре да щади Мат и най-сетне да признае пред себе си колко много е започнал да я дразни. — Да имаш някаква идея откъде да започна?

 

 

Първото нещо, което Али отбеляза на следващата сутрин, бе, че дрехите на Мат бяха изрядно подредени на облегалката на стола. Този факт сам по себе си бе така впечатляващ, че стигаше за изфабрикуване на историйка за клюкарската преса. Тя се запита кога ли се беше прибрал. Беше си легнала в полунощ, а него още никакъв го нямаше.

Приятелката на Али — Сюзи — веднъж бе казала, че три след полунощ е сигурен атестат за изневяра. До два часа в Лондон все още би могло да се открие място, където краката ти да са стъпили на пода. Но след три имаше само една възможност.

Като погледна спящата физиономия на Мат, осъзна, че не би могла да повярва в каквато и да било нечестна спрямо нея постъпка от негова страна. Можеше и да се лъже, но инстинктивно усещаше, че Мат би трябвало да бъде много провокиран и че тяхната връзка би трябвало съвсем да се е объркала, за да рискува осемнадесет години брак заради двадесет и пет годишен сексапил. Въпреки че беше егоист, Мат не бе от типа неверни съпрузи.

Тихичко, за да не го събуди, Али се промъкна в банята, напълни ваната и сипа в нея син билков шампоан, докато водата придоби сапфирен цвят — като морската повърхност по снимките в рекламните дипляни. Понеже беше събота, Джес и Джейни си отспиваха. Джейни, послушна както винаги, се бе върнала с колата в единадесет и я бе паркирала далеч по-майсторски от Али в двойния гараж.

Али се потопи в топлата вана и сложи шампоан на косата си. После се отпусна и се остави на меката водна прегръдка. Оттук останалият свят изглеждаше далечен и незначителен. Човек се усещаше едновременно уязвим и силен.

Дали Мат действително ставаше все по-отявлен егоист, както твърдеше Джес? Ако наистина бе така, то вината бе и нейна. Опрощаваше му всичко много лесно. Егоизмът се градеше на склонността й към компромиси. А известността му дори беше влошила нещата. Имаше толкова много неща, който й бе неудобно да го помоли да свърши. А дали нещата щяха да стоят по-различно, ако не беше известен?

Изведнъж Али проумя, че Джес имаше право. Беше се оставила на течението, но вече бе крайно време да промени нещата. Крайно време бе да престане да се държи като парцал и да стане равноправен член в семейството. Сети се за начина, по който Мат бе разговарял с Белинда — с искрица предизвикателство в очите. Добре де, и тя би могла да бъде предизвикателна. Стига вече се е правила на домакиня от предградията.

Изправи се, от косите й се стичаше вода, и посегна за кърпата.

— Наистина ще направя нещо по въпроса — каза тя ясно. Гласът й бе приглушен от кърпата. — И което е по-важно — ще започна още днес.

Попи косата си, махна кърпата и изпищя.

Мат бе на пет сантиметра от ръба на ваната и й протягаше хавлиения халат през смях.

— Съжалявам за снощи, съкровище — очите му се присвиха в ъгълчетата от усмивката, която тя така обичаше. — Сигурно си си помислила, че те предавам, но наистина нямаше как да се измъкна.

При вида на Мат Али усети как решимостта и целенасочеността й се оттичат заедно с водата в канала на ваната. Пристъпи напред и облече хавлията, после уви главата си с малката кърпа като тюрбан. В това облекло се чувстваше някак царствено и започна да възвръща самообладанието си. Нямаше да се подведе нито от извиненията на Мат, нито от вирнатото му мъжко самочувствие.

— Значи съвсем правилно съм си мислела, че си егоист — тя тържествено се плъзна покрай него. — Честно казано, не виждам защо толкова наложително трябваше да отидеш на рождения ден на Белинда, вместо да вечеряш с мен.

— Но, Али — подхвана Мат възмутено, — та аз дори не знаех, че ще дойдеш. Когато те поканих на събирането, ти изглеждаше ужасена.

Един от дълбоко вкоренените недостатъци на Али бе склонността й да влиза в положението на другите хора. За щастие този път успя да се възпре навреме, преди да признае, че Мат все пак има право. Не биваше да отстъпва. Нали мъжете правят точно това? Жените губят, защото се опитват да подхождат разумно.

— Виж какво — каза Мат с подкупваща усмивка, — понеже е събота, защо да не приготвя романтична вечеря за двама като компенсация? Все ще успеем да изпратим момичетата на някой купон.

Али не издържа и захихика. Той се приближи към нея и тя разбра, че намеренията му не са се променили, въпреки насоката на разговора.

— Хайде, госпожо Бойд — Мат развърза колана на халата й. — Събота е. Защо не се върнем за малко в леглото?

Половин час по-късно Али чевръсто се спусна по стълбите и влезе в кухнята, като си тананикаше. Взе кафеварката и започна да я зарежда.

Джес беше седнала на масата. Ядеше шоколадов мус и пиеше диетична кола. Изгледа внимателно майка си, когато тя постави на масата табла и сложи на нея кафеник и чаша.

— За кого е това? — попита подозрително.

— За този, който е в леглото ми. Стинг може би? Или Том Круз? Все забравям.

— Мамо, спри да тананикаш. Неприлично е. Нищо не си му казала, нали?

— За кое? — Али се престори, че не разбира и се зае да притопля млякото.

— За това, че не те е завел на вечеря. За това, че се е прибрал Бог знае кога. За това, че е егоист.

— Нямало е как да се измъкне. След като вече е бил обещал.

Али избягваше очите на дъщеря си. Погледът й бе остър и смъртоносен като на орел с присъщите за младостта безкомпромисност и убеденост.

Джес тръгна към хладилника, за да си вземе още кола. С приближаването си забеляза червените петна по шията на майка си.

— О, мамо, навремето са подкупвали селяните с хляб и зрелища, а на теб ти е трябвало само малко цуни-гуни.

Али се засмя и придърпа яката на халата.

— Впрочем баща ти ще приготви вечеря тази вечер като извинение.

— Татко ще готви? — Джес се плесна по челото в подигравателно смайване. — Извинявай, мамо, но току-що се сетих за един неотложен ангажимент.

— Чудесно — отговори Али. — В такъв случай само двамата с баща ти ще се насладим на романтичната вечеря.

Изведнъж Сокс, която до този момент похъркваше мирно и тихо в ъгъла на кухнята, избухна в оглушителен лай.

— Шт, лошо куче! — Джес грабна нашийника й, за да се опита да я усмири. Отвън се чу ответен лай и градинската порта се отвори, а оттам изникна Елизабет, майката на Али, която влачеше огромния си пудел след себе си. — Бабке! — изквича Джес и се устреми към баба си, за да я целуне. — Какво правиш тук?

— О, боже! — промърмори Али, сещайки се, че се бе оставила майка й да я убеди да гледа кучето, докато е в Лондон.

— Не мога да остана — провъзгласи тя, сякаш някой й беше предложил да пийне кафе. — Таксито ме чака. Ето храна за него — остави две кутии храна за кучета на масата. — Ще се върна към пет.

— Той не може да изяде всичко това за един ден — запротестира Али.

— Разбира се, че може, нали, миличък? — пропя Елизабет. — Той е вече голямо момче.

Голямото момче беше започнало да показва нездрав интерес към задните части на Сокс. Тя джафна срещу него.

— Престани, Бицър! — заповяда му Али. — Тя не ги обича тези работи.

— О, напротив! — противопостави й се Елизабет.

И за срам на Али, Сокс вече изглежда, се беше оставила благосклонно на ухажванията на Бицър.

— Проблемът при теб е — каза Джес, като почесваше Сокс зад ушите и нежно я изтласкваше извън обсега на Бицър, — че не знаеш какво искаш — хвърли дяволит поглед към майка си. — Също като господарката си.

— По дяволите! — Али не обърна внимание на забележката на Джес и седна, гледайки отдалечаващия се гръб на Елизабет. — Сега ще прекараме целия ден в опити да ги държим далеч един от друг.

— Също като Ромео и Жулиета.

— Как можах да се насадя с Бицър? Мразя това проклето животно.

— Защото си си такава — не можеш да казваш не — Джес огледа етикетите на консервените кутии „Чапи“ и „Педигри Пал“. — Погледни откъм добрата му страна. Ако татко се изложи с вечерята, поне ще има какво да ядем.

Али забеляза поизстиналия кафеник.

— Божичко, обещах на баща ти чаша кафе преди сума време!

— Не се тревожи — Джес продължаваше да гали Сокс. — Кажи шест пъти „Отче наш“ и той може да дойде да си го вземе сам. Понякога стават и чудеса.

Али остави забележката й без коментар и сложи още кафе в кафеварката. Тъкмо го разбъркваше, за да стане силно и гъсто, както Мат го обичаше, на вратата отново се почука.

— Може би баба все пак е решила да не ходи — предположи Джес с надежда и леко подритна задрямалия Бицър.

Този път Али лично отвори вратата.

— Сюзи! — в очите й се четеше неподправено удоволствие от приятната изненада. Най-добрата й приятелка стоеше на прага. — Влизай. Ще пием кафе.

Сюзи съблече кашмирената си жилетка и я закачи на облегалката на стола. Умишлено се опитваше да изглежда обикновена и леко небрежна. Висока и слаба, с бледа кожа и светлоруса коса, която опъваше назад и прихващаше с черна кадифена панделка, тя сякаш бе създадена да носи бели дантелени блузи и тесни поли, а се обличаше като повлекана и говореше като каруцар.

— Къде е Тревор? — Али взе още една чашка и чинийка за кафе и я постави на масата пред Сюзи. Съпругът на приятелката й беше образец за съвременен мъж. — Не ми казвай, ще отгатна. Стои на опашка и пазарува, докато ти си при маникюристката.

Сюзи се засмя. Вместо да й се налага да се навира в лудницата на магазините в събота и да се връща часове по-късно с изпочупени яйца, пакети, пакетчета и без прах за пране в чантата, Тревор доброволно си бе предложил услугите да я замести.

— Миличкият Трев — Сюзи си взе една бисквита, — превърнал е пазаруването в изкуство. Знаеш ли, той дори си е направил график за магазините на компютъра — въздъхна щастливо. — Само при мисълта да се изправя срещу яростните представители на човечеството зад щанда се чувствам уморена. Затова се отбих да си побъбрим. Къде е Мат? — засмя се тя сухо. — Да не е отишъл до супермаркета?

Джес и Али се спогледаха.

Очите на Сюзи се устремиха с копнеж към кафеника.

— Това кафе няма ли да изстине?

— Сипи си — посъветва я Джес. — Майка тъкмо го приготви за татко, но аз й казах, че по този начин отговаря на безпочвените очаквания на мъжкия пол жените да им вървят по петите.

— О, прощавай — извини се Сюзи през смях. — Мислех, че това е просто кафеник, а не символ на поробената женственост.

— Ще стопля още вода — Али се изправи. После се обърна към Сюзи и я изгледа внимателно. — Мислиш ли, че Мат е егоист?

Сюзи се стресна от ненадейния обрат в разговора.

— А папата католик ли е? Разбира се, че е егоист. Като всички мъже. Това им е в кръвта. Целият този тестостерон. Би трябвало на бельото им да пише: „Внимание — опасни химикали!“

… Но защо са такива егоисти?

— Какво искаш да чуеш? Смекчената версия или безпощадната истина? Те биха казали, че е така, защото са различни. Не смятат, че чистенето е от първостепенно значение. За тях на първо място е гледането на ръгби по телевизията, а оправянето на къщата идва като нежелана вероятност, ако остане време след мача, което никога не се получава. Това е смекчената версия. А безпощадната гласи: „Те знаят, че ако протакат достатъчно дълго, ние сами ще свършим цялата работа.“ Което всъщност и правим — Сюзи отпи от кафето на Мат. — Не си ли чувала поговорката: „Жените се надяват, че мъжете им ще се променят след сватбата, но те не се променят. Мъжете се надяват, че жените няма да се променят, но те се променят.“

Али и Джес се изкикотиха. И нито една от трите не забеляза влизането на Мат.

— Какво става с кафето ми? — поинтересува се той. — Наистина го чаках с нетърпение. Здрасти, Сюзи. Не знаех, че си тук — три глави се извърнаха рязко при тази христоматийна проява на мъжкарство. Мат ги озари с най-чаровната си усмивка. — Добре де, добре. Стига сте ме гледали така и трите.

— Как, Мат? — престрелките с Мат бяха най-забавното нещо в къщата на семейство Бойд. Тревор не беше забавен. Щом се опиташе да се заяде с него, той просто я питаше дали не е в цикъл.

— Като че ли съм бостънският удушвач, а вие сте прелъстените от мен девственици.

Сюзи се облегна назад на стола си и го загледа.

— Али тъкмо ме питаше дали според мен си голям егоист или само от среден калибър — Али заклати яростно глава, но Сюзи пренебрегна знаците й. — Ти как смяташ?

Мат се ухили.

— Въобще не съм егоист.

— Всички мъже мислят така — Сюзи започна да рови из чантата си. — Това е един от родовите белези на мъжкия пол — тя най-сетне откри онова, което търсеше. Някаква омачкана брошура. — Ето какво ти трябва — подаде я тя на Али. — Това е за курса по самочувствие, на който ще отида следващата събота. Защо не дойдеш с мен? Направи първата стъпка за превъзпитаването на Мат.

Мат нервно се засмя.

— Ако добиеш още малко самочувствие, Сюзи, ще бъдеш подходяща за шеф на секретните служби.

Али погледна листчетата със съмнение. Не й допадаха особено трогателните сбирки, на които трябва да разголваш душата си пред тълпа непознати.

— Не мисля, че е подходящо за мен, Сюзи — върна й брошурата.

— Разбира се, някои хора твърдят — Сюзи отпи от кафето си и се усмихна сладко на Мат, — че мъжете си остават егоисти, защото жените им го позволяват.

Мат й се усмихна в отговор и се обърна към жена си:

— Къде каза, че ми е кафето?

— Знаеш ли, Сюзи? — отвърна Али, като си наля последните няколко капки от кафето, което беше приготвила за Мат. — Може и да дойда с теб в крайна сметка.

 

 

На път за Сенчъри два дни по-късно, докато прехвърляше в главата си някои неща за програмата, Мат откри, че се пита дали в думите на Сюзи и Али има известна доза истина. Нима беше егоист? Та той изпълняваше задълженията си. Доста по-добре от баща си. От време на време изпразваше миялната машина, окосяваше ливадата пред къщата. Добре де, не вършеше много домакинска работа, но нали за това си имаха госпожа О’Шок? Докато стигне паркинга на Сенчъри, вече беше взел решение да помага повече в домакинството и мигновено се беше почувствал по-добре. Сякаш беше решил да започне диета или си беше дал обещание на Коледа — моментално усещаш морално удовлетворение, преди още да положиш каквото и да било усилие.

С раздразнение установи, че някой е заел неговото място, но това на Бърни все още беше свободно. А часът бе десет и пет. Съвещанието за обмяна на идеи беше насрочено за десет. Ще му бъде за урок на Бърни друг път да не закъснява. Нали той трябваше да им дава пример.

В офисите на „Шоуто на Мат Бойд“ Мат остави куфарчето и си взе пощата. Най-отгоре имаше обемист плик, който отвори, без да погледне написаното върху него. Сводката за рейтинга на шоуто. Понеже беше сигурен в позицията си на най-популярен водещ, Мат рядко удостояваше с внимание цифрите, но този път им хвърли един поглед. Шоуто беше загубило няколко зрители, но това не биваше да го изненадва. Времето напоследък беше чудесно и те навярно са били навън на пикник или са косили тревата пред домовете си. Погледна и колонката с цифри на конкурентите, за да види как и на тях им се отразява горещината. И не повярва на очите си. Биг Сити, техният главен конкурент, не беше изгубила зрители. Напротив, беше ги увеличила.

Не времето беше откраднало публиката на Мат. А Дани Уайлд. Остави листовете на бюрото на Бърни и се загледа през прозореца. Налагаше се да направят нещо. Прекалено дълго бяха останали сигурни в себе си.

— Защо се мотаеш още тук?

Мат рязко и малко гузно се обърна и видя Бърни Лонг на прага на стаята.

— Тъкмо тръгвах — от смръщената физиономия на Бърни отгатна, че днес навярно махмурлукът му беше особено тежък и за миг се изкуши да му каже изпитаната рецепта на майка си — счукан чесън. Но някак си усети, че Бърни няма да оцени съвета му. — Закъсня.

— Знам — отвърна Бърни кисело, — някакъв кучи син ми е заел мястото на паркинга.

— Тц, тц! — зацъка Мат съчувствено и се упъти към вратата. — Кой ли е този непочтителен нахалник?

 

 

Стивън Картрайт, програмният директор на Сенчъри, седеше в ъгловия си кабинет и зяпаше през прозореца. Много усилия беше хвърлил, за да изглежда стаята изискана и удобна като апартамент в някой от най-скъпите хотели, и обикновено просторът и прекрасният изглед към Лондон му бяха доставяли удоволствие.

Но днес на Стивън не му доставяше никакво удоволствие нито килимът в приглушени лавандулови тонове, нито сивите кадифени дивани. Дори ароматът на огромния букет лилии, доставян ежедневно от Ковънт Гардън Маркет, не го отвлече от мислите му. Стивън имаше доста грижи. На първо място беше „Шоуто на Мат Бойд“.

Когато вратата се открехна и в кабинета надникна секретарката му Джанет, за да го пита дали иска да прегледа ангажиментите си за деня, той поклати глава и тя изчезна. Джанет бе едно от най-добрите неща на работното му място. Секретарка професионалистка, нещо почти непознато в средите на телевизионния бизнес, където за всяко вакантно място се явяваха поне двеста красавици кандидатки, нито една от които нямаше ни най-малка представа от машинопис, Джанет бе работила като секретарка в продължение на двадесет години и не беше вятърничава, а на средна възраст, по-ценна и от злато. Не хранеше никакви празни надежди за изкачване нагоре в йерархичната стълбичка, за да стане продуцент, нито пък се опитваше да преспи с този и онзи, за да стигне върха. Вместо това беше брилянтна в работата, за която й плащаха. Когато Стивън пътуваше, му даваше папка с инструкции и готови отговори на всички въпроси, които имаше вероятност да възникнат. Стивън понякога не знаеше накъде е тръгнал, преди да стигне там. Той съответно й даваше огромна заплата и служебна кола, а тя се бе превърнала в неговите очи и уши и в дни на срив и напрежение се заслушваше и в клюките, разменяни в дамската тоалетна.

Един от дочутите слухове гласеше, че нещата не вървяха добре с любимия проект на Стивън „Хелоу“ — ново дневно шоу с водеща — грандамата на Сенчъри, и най-големия трън в очите на работния екип — Маги Ман. Поради някаква неведома причина, напълно необяснимо за Стивън, зрителите смятаха Маги за мила, внимателна и състрадателна жена, която приема техните проблеми присърце. А всички около Маги знаеха, че тя е невротичка, движена от фикс идеята „най-доброто за Маги Ман“, която на всичкото отгоре ненавиждаше любвеобилната си публика. Рядко се появяваше в приемната след предаванията, и то само в случай че някой от ревностните й почитатели дръзнеше да я заговори. И въпреки това публиката я обичаше.

Телефонът на бюрото иззвъня. Беше Джанет.

— Бил Форд е, Стивън. Казва, че е спешно.

Стивън въздъхна. Бил Форд беше прехваленият и както впоследствие се оказа, бездарен продуцент, когото бяха наели за пускането на „Хелоу“. Какъв, по дяволите, беше проблемът му сега?

— Бил — тонът на Стивън бе окуражителен, — с какво мога да ти бъда полезен?

— Ами виж, Стивън, сблъскахме се с някои трудности — Стивън се заслуша в хленчещия му глас и се запита, за кой ли път, защо въобще го бяха назначили. Той бе добре познат в средите на развлекателните програми и бе дошъл с горещи препоръки, описан като човек, който би направил от „Хелоу“ истински хит на дневните предавания. До този момент не беше направил нищо.

— И какъв е проблемът?

— Рубриката със съвети. Прослушахме всяка куца, кьорава и саката „добра съветничка“ в Лондон, да не говорим и за някои представители на силния пол, но никой от тях не се представи поне приблизително сносно. Вече си скубя косите. Единствената от кюпа, която не звучеше сладникаво и не четеше конско, беше Джун Рейнолдс.

— Виж, Бил — този човек бе истински кретен! Вече пет пъти бяха обсъждали това. — Джун Рейнолдс е чудесна. Топла, приветлива, приятна. Но тя е съветничката на Ситител. Нали си спомняш, че търсехме някое ново, непознато лице? Може би не напълно, но все пак някоя, която никога не е водила рубрика за съвети. Актриса, психоложка, за да си създадем собствен облик. — Стивън говореше много бавно, за да подчертае, че няма намерение да повтаря всяко нещо по два пъти. — Това няма да е обичайната рубрика за съвети. Ние искаме да направим нещо смело, екстравагантно, нещо, което ще влезе в големите заглавия по вестниците.

— Знам, Стивън. Знам. Но досега не съм открил подходящия човек.

Стивън започна да се дразни.

— Е, съжалявам, слънчице, но това си е твое задължение, не мое. Нали затова ти плащаме две хилядарки на седмица! Ако някой трябва да си съдере задника от бачкане, това си ти. Ако искаш, претърси телефонния указател. Къде си търсил досега?

— Списания за жени, обадихме се на всички агенти в града, регионални радиостанции. Всички места, които веднага ти идват наум.

— В такъв случай може би е крайно време да размърдаш мозъка си. Опитай с нещо, което не ти идва веднага наум. Предполагам, че можеш да обявиш и публично прослушване.

— За Бога, Стивън, не си навирай таралеж в гащите. Когато „Тру Стори“ обявиха чрез пресата прослушване, имаха десет хиляди кандидати и това им отне няколко месеца.

— Е, май ще е най-добре да измислиш друг начин да се сдобиеш със съветничка, нали, Бил? Сега трябва да вървя. Имам друг ангажимент.

— Стивън?

— Да, Бил? — по дяволите! И без тъпите проблеми на Бил си имаше достатъчно главоболия.

— Маги.

Стивън въздъхна и погледна часовника си.

— Какво Маги?

— Тя смята, че приятелката й Ан Адамсън от „Сънди Екзаминър“ ще подхожда идеално.

— А ти какво смяташ? Ти си продуцентът.

— По-скоро бих споделял проблемите си с някой регулировчик.

— Тогава говори открито с Маги и й кажи благодаря, обаче не. Тя е професионалистка. Ще разбере. Щом веднъж си твърд с нея, ще започне да те уважава.

— Добре, Стивън — Бил въобще не изглеждаше убеден. — Ще й кажа.

Стивън звънна на Джанет за чаша чай „Ърл Грей“ и насочи вниманието си към следващия и далеч по-неотложен проблем в списъка. Какво, по дяволите, щеше да прави с Мат Бойд?