Мейв Харън
Телевизионна афера (25)

25

Когато Мат се събуди на другата сутрин, откри, че е много приятно човек да се събужда в собственото си легло. Али може и да не го бе посрещнала с разтворени обятия — всъщност те доста трудно постигнаха примирие, — но Мат се убеди в едно нещо: че не толкова успехът й, колкото собственият му неуспех пречеше на брака им. А да направи нещо по този въпрос бе, разбира се, във възможностите му.

Снощи, както си лежеше в леглото, му дойде блестяща идея за шоуто. Това, което трябваше да направи, бе да вдигне телефона и да убеди и Белинда. Но като се вземе предвид как реагира снощи, като й се обади да й каже, че остава при Али, това можеше да се окаже доста трудна работа.

Бърни Лонг бе седнал в монтажна зала номер три в Сенчъри Телевижън и гледаше как редакторът монтира заключителните акорди на последното издание на гузната съвест от „Кажете го на Али“. Това бе, казано с простички думи, най-вълнуващото телевизионно произведение, което бе виждал.

— Какво мислиш? — попита той редактора, който с посивяло лице и навити ръкави бе погълнат от работата си. Видео редакторите бяха потайни хора. Когато Бърни започна да се занимава с телевизия, повечето програми се снимаха все още на филмова лента. Старият редактор беше колоритна личност и според Бърни — малко по-свободен. Но видео редакторите никога не даваха мнението си. Трябваше да им вадиш думите с ченгел от устата.

— Ами аз…

— О, хайде, Крис, един път поне кажи какво мислиш — прекъсна го Бърни нетърпеливо.

— Ами… аз… мисля, че е направо смайващо.

— Благодаря ти, Крис.

И наистина беше смайващо. Али бе успяла да накара участниците да забравят, че са пред камерите и те наистина се отпуснаха. Резултатът беше смайващ.

Имаше още едно нещо, в което бе напълно сигурен. Нямаше да позволи на Ричи Пейдж да погребе всичко това из някоя от дневните програми. То трябваше да намери място в най-гледаните часове. И доколкото инстинктът му подсказваше, „Кажете го на Али“ щеше да се превърне в помитащ хит.

 

 

— Чуй сега, Белинда, мисля, че е време да си призная, че направих някои грешки.

Мат и тя вървяха един до друг по един от безкрайните коридори на Сенчъри, на път към студиото.

— Няма защо да ми напомняш, Мат — остротата в забележките на Белинда само подсилваше факта, че тя в никакъв случай не му е простила.

— Окей, окей, знам, но аз говоря в професионален смисъл. Тъй като сме ограничени от времето за излъчване и Пейдж не ни позволява да го променим, шоуто стана твърде тромаво. Това, от което има нужда, е да го направим по-живо и по-различно, като в същото време си остане и забавно.

— И как предлагаш да стане това?

— Като променим изцяло формата. Вместо да каним трима посредствени събеседника, ще поканим някоя суперзвезда и ще направим задълбочено интервю. Обаче ще ги каним специално, а не да чакаме някой от тях да мине случайно през страната.

— Но те идват само за да предизвикат шум около себе си. Как ще ги накараш да идват, ако те не искат това?

— Ще ги привлече мащабът на предаването. Ще им правим нещо като реверанс. Даже бихме могли да караме публиката да им задава въпроси.

Тя усети убедеността в гласа му и въпреки че му бе сърдита, задето реши да остане при Али, се зарази от нея. Не беше лоша идея. Освен това наистина имаха нужда от нещо ново.

— Окей. Можем да опитаме. Имаш ли някого предвид като начало?

— Всъщност… — усмихна се той подкупващо — … мислех да поканим Мередит Морган.

— Но тя не дава интервюта.

Легендарната холивудска сексбогиня в момента бе на около осемдесет, живееше с осмия си съпруг и разправяха, че имала проблеми е пиенето.

— Ще даде — увери я Мат, спомняйки си как веднъж случайно се сблъска със звездата на едно парти в Холивуд и я измъкна от компанията на някакви отегчителни въздържатели, споделяйки с нея тайните й запаси от уиски. Тогава тя се закле, че вечно ще му бъде признателна — на него и на неговото шоу. — Щом разбере, че съм аз!

 

 

За неудоволствие на Бърни, Ричи Пейдж трябваше да отиде, до Ню Йорк за две седмици и можеха да разчитат на среща чак когато се върне. Затова пък това им даваше шанса да снимат и монтират още две предавания. От общия им брой Бърни би могъл да сглоби една касета, съдържаща най-ярките моменти, защото хората от типа на Ричи Пейдж имаха търпението и вниманието на едно десетгодишно дете, затова не можеха да очакват от него да изгледа цяло едно шоу.

— Той е като президента Рейгън — осведоми ги веднъж Стивън Картрайт относно изкуството на новия председател да пише резолюции. — Не обича много да обръща страниците.

Бърни се замисли за момент за Стивън. Напоследък той изглеждаше много по-щастлив. Разправяха, че го били назначили за шеф на „Връзки с обществеността“ и че вместо да си подаде оставката, както всички очакваха, той решил да приеме парите и да започне лек живот. На някои това им е достатъчно.

Бърни отново се замисли за предстоящата работа. Преди да покаже на Ричи Пейдж каквото и да било, трябва да чуе какво мисли самата Али за това. Почти бе уверен, че идеята ще я заинтригува. Вдигна телефона.

— Слушай, миличка. Трябва да дойдеш и да видиш лентата, преди да сме я изпратили горе. Кога ти е удобно?

— Какво ще кажеш за вдругиден?

— Чудесно — гласът му прозвуча малко разочаровано, че тя не пожела да скочи в колата и да дойде веднага. — Между другото кога е рожденият ти ден?

Гласът на Али прозвуча озадачено:

— През ноември.

— Не, не е. Вдругиден е. И по-добър подарък не би могла да си пожелаеш.

Когато Али седна да изгледа записа, бе уверена, че няма да го хареса, както Бърни очаква. Но разбра, че е нямало нужда да се безпокои. От самото начало я грабна и бе изцяло погълната от шоуто.

Когато свърши, настъпи кратка тишина и Бърни, широко ухилен, зачака реакцията й.

Али не можа да намери думи. После стана и прегърна Бърни.

— Бе толкова хубаво, че забравих, че съм аз!

— Ти, скромната ми суперзвезда, ставаш вече много желана собственост.

Али се усмихна и го притисна към себе си. Най-накрая бе направила нещо, с което да се гордее. Само да успееха да накарат Ричи Пейдж да я вмъкне в добро време.

 

 

Когато най-сетне дойде моментът да се срещнат с Пейдж, Али намери събитието доста изнервящо. Пейдж, отпуснат от току-що погълнатия обяд, бе явно отегчен. Али даже видя как очите му се затварят посред ентусиазираните хвалебствия на Бърни. Вълнението й се изпари и й дойде до гуша.

— Вижте какво, мистър Пейдж — изправи се тя, слагайки сякаш край на срещата. — Защо не ви оставим лентата да я изгледате сам по-късно, тъй като в момента явно сте твърде зает, за да можете да прецените правилно? — гласът й, грапав като гласпапир, май успя да го раздвижи.

— Не, не. С удоволствие ще я видя сега. Сложете я във видеото.

Докато я гледаше, Али забеляза как изражението на лицето му постепенно преминава от пресилено-вежливо внимание към почти същия ентусиазъм, какъвто те двамата с Бърни изпитваха.

— Но това нещо е възхитително! — той седеше в стола си в напрегната поза, като амбулантен търговец, на когото току-що са продали един камион фалшиви часовници. — Направо е смайващо.

— Точно това се опитвах да ти кажа — натърти Бърни. — Възхитително. Смайващо. Прекрасно. Хората ще приказват за него из кръчмите в цялата страна, ще се натискат да споделят тайните си. Таблоидите ще излизат с двойни притурки. Това ще е мегаселър. Ако, ако му намериш една добра пролука да го вмъкнеш. Въпросът е дали имаш такава?

Пейдж замръзна в позата на сфинкс. Току-що му бе хрумнало такова перфектно решение, че отначало не можа да повярва. Това шоу заслужаваше най-доброто време. Отдавна бе запланувал да свали Мат Бойд от ефира през лятото и да го замени с евтино купени материали от други програми. Защо не — той почти еякулира при красотата на схемата, — защо да не го замени с „Кажете го на Али“? Би могъл да го вмъкне в петъците, а за другите два дни да измисли нещо друго.

— Скоро ще има една такава пролука.

Той вдигна крака на бюрото си с добре премерен спокоен жест.

— И тя е?… — попита Бърни.

— Седем часът в петък. И се отваря след шест седмици.

— Хей! — Бърни скочи, мислейки трескаво.

Това бе едно от най-гледаното време в седмицата. Сърцето на Али подскочи от радост, но после се сети и погледна Пейдж право в очите.

— Това е времето на Мат.

— Исусе! — поклати глава Бърни. — Вярно! Десет години продуцирах проклетото шоу и пак забравих!

Значи ето какво било! Копелето му мръсно!

Пейдж намести краката си и каза със спокоен и делови глас:

— Да, но реших да сваля „Шоуто на Мат Бойд“ от ефира през лятото. Лудост е да се държи цяла година. Никоя друга ТВ компания не го прави.

Али кипна, слушайки спокойните му обяснения.

— Мат знае ли?

Но тя нямаше нужда от отговор. Ако Мат знаеше, щеше да й каже досега.

— Още не. Ще му кажа, когато подготвя всичко.

— Не — Али отчаяно се нуждаеше от добро ефирно време, но не и на такава цена. — Съжалявам, мистър Пейдж, но не мога да направя това на Мат.

Пейдж вдигна рамене.

— Решил съм да сваля предаването му, независимо от това дали ще го заместя с вашето или не, така че не променяте нищо.

Бърни стоеше като хипнотизиран, разкъсван между съчувствието си към Али и очакваната почти цял живот добра възможност. Това бе такъв прекрасен случай!

— Какво друго можеш да ни предложиш, ако не се съгласим?

Пейдж се пресегна и извади от чекмеджето на бюрото си огромна таблица. Огледа я набързо и каза:

— Може би ще изчистя вторниците в три и половина, ако, разбира се, успеем да се споразумеем с Планов отдел.

— Но това е боклук! Мамчетата ще са излезли да прибират децата си от училище и вкъщи няма да останат даже кучетата, за да гледат телевизия.

Бърни знаеше, че е безполезно да стори. Това беше краят на шоуто им. Пейдж ги искаше в петъците от седем часа и всичко друго, предложено от него, щеше да бъде боклук.

Пейдж вдигна отново рамене.

— Изборът е ваш.

— Дай да поговорим малко по този въпрос — предложи Бърни и започна да си събира бумагите.

— Няма какво да говорим, Бърни — тонът на Али бе непреклонен.

Независимо от това колко много искаше шоуто й да види бял свят, тя не можеше да предаде Мат по този начин.

— Виж какво, Алегра — Пейдж свали крака от бюрото и се усмихна с една от ония белозъби усмивки, така безупречни, че изглеждаха като заплашителни. — Време е да разбереш, че вече ти си наред. Мат е свършен. Рейтингът му е направо отвратителен. Това ново шоу е пълен провал. Ако беше някоя по-незначителна звезда, преди месеци да съм го свалил от ефир, но исках да бъда честен. Да му дам шанс. Е, дадох му го.

Али затвори очи. Не искаше да чува всичко това. Беше все едно да слушаш как някой крещи мръсотии по адрес на човек, когото обичаш. Всичко бе толкова нечестно! Защо успехът й винаги сякаш зависеше от неуспеха на Мат?

— Хайде, Бърни. Да тръгваме.

Тя го хвана за ръката и почти насила го измъкна от стаята, мъчейки се да възпре сълзите си на гняв, отвращение и мъка към себе си и Мат.

— Мислите, че всичко е приключено?

Пейдж реши да остави една малка вратичка, независимо от това какво може да каже Али. Стана и се надвеси над бюрото си, отново усмихнат.

— Между другото — промълви той — знаете, че вашето съгласие не ми трябва. Вашата работа е да правите програми. Никой от вас няма глас при включването им в плана.

Веднага щом вратата на Пейдж се затвори, Али се обърна към Бърни:

— Това не е вярно, нали? Не може да ни измъкне „Кажете го на Али“ без наше съгласие, нали?

— Опасявам се — Бърни я притисна към старата си груба жилетка в рядък жест на нежност, — че истината е друга. Той може да прави каквото си иска.

— Исусе, Бърни! — Али се облегна на успокояващото му рамо. — Какво, по дяволите, ще правя?

Бърни се замисли. Ако си траеха, Пейдж щеше да осъществи плана си и много вероятно бе програмата им да получи едно от най-гледаните времена, но това щеше да коства брака на Али. Ако ли пък възразяха, щяха да ги захвърлят в някой от следобедните часове.

Той я погледна. Знаеше решението й.

— Мисля, че трябва да говориш с Мат, преди Пейдж да го е сторил.

 

 

Ричи Пейдж отпиваше от капучиното си и се усмихваше. Нещата се развиваха по-добре, отколкото бе очаквал. Преговорите с Дани Уайлд относно заместването на Мат през есента вървяха задоволително, а сега Алегра Бойд му бе дала в ръцете чудесен начин да прекара съпруга й. Нещо повече — шоуто бе толкова добро, че никой нямаше да го заподозре в нечестна игра. Той изпусна дълбока въздишка на задоволство и се наведе да натисне бутона на интеркома.

— Лорийн, би ли могла да намериш Мат Бойд и да му кажеш да дойде веднага при мен?

Въпреки че етажът на Мат кипеше от трескава дейност, когато Али отиде да го търси там, той никакъв не се виждаше. Белинда излезе от кабинета, който двамата с Мат деляха, и отбеляза присъствието на Али със студена усмивка.

— Търся Мат. Да знаете къде е?

Белинда знаеше, но проклета да е, ако й каже. Нека сама го намери.

— Страхувам се, че не. Допреди малко бе тук, но сигурно е излязъл навън.

Сърцето на Али заби силно.

— Бихте ли му казали, че искам да говоря с него, като се върне? Нека ми се обади. Няма да си тръгна, докато не ми се обади.

Белинда я загледа как се отдалечава и се почуди какво ли има.

Десет минути след това секретарката й прекъсна срещата, на която тя присъстваше, за да й каже, че Ричи Пейдж също иска спешно да види Мат.

— Той е долу в апаратната. Пробва нови слушалки.

Белинда бе толкова заинтригувана, че привърши срещата преди определеното време. Нещо ставаше наистина.

— Мат — викна звукооператорът, прикрил слушалката с длан. — Порно кралят иска да те види моменталически. Секретарката му те вика да се качиш веднага.

Мат се изправи с досада.

— Кажи й, че съм зает. Ще му позвъня, като се освободя.

Звукооператорът бе впечатлен. Ричи Пейдж здравата го беше наплашил. Ама че смелчага беше тоя Мат.

— Казва да се качиш веднага щом се освободиш. Мистър Пейдж те чака.

Мат неохотно свали слушалката, която пробваше, и в съзнанието му нахлуха противоречиви чувства — радостно очакване, примесено със страх. Пейдж никога по-рано не бе го измъквал така от дупката. Той се вмъкна в мъжката тоалетна извън апаратната и наплиска лицето си със студена вода, после се изправи пред огледалото и се опита да се стегне. Каквото и да е, него чакаше. Снощи двамата с Белинда решиха да се заемат с интервюто с Мередит Морган колкото е възможно по-скоро — ако, разбира се, Морган се съгласи да го даде. А Мат бе сигурен, че тя ще се съгласи.

Чувствайки се по-оптимистично настроен, Мат отвори вратата и се отправи към асансьорите. Вратите се затвориха зад него и в същия момент на етажа на апаратната се появи Али. Трябваше й половин час, докато разбере къде е Мат. Не й достигнаха пет минути.

В блестящия си черен кабинет на шестнадесетия етаж Пейдж чакаше, предвкусвайки момента, когато секретарката му ще въведе Мат.

Когато на вратата се чу почукване, той седна зад бюрото.

— А, Мат. Влизай. Съжалявам, че те откъснах от жизненоважната проба.

Значи копелето през цялото време е знаело къде съм.

— Няма нищо.

Без да чака покана, Мат се настани на един от диваните, тапицирани с кожа от зебра. Наистина бяха шик.

— И така, Ричи, какво мога да направя за теб?

Пейдж вдигна поглед раздразнено. Не обичаше да му се месят как да води разговорите си.

— Става дума за твоето шоу.

— Така си и мислех — в гласа на Мат прозвуча едва доловима иронична нотка.

— Прочистването му от празното дърдорене беше смел експеримент, но нека признаем, че не даде резултати.

— Знам.

Пейдж замълча озадачено. Очакваше, че Мат ще отстоява яростно всяка педя своя земя.

Мат се възползва от паузата и започна:

— Изцяло съм съгласен с теб. Предаването стана тромаво — и двамата го знаем. Затова сме решили да се заемем с напълно нова схема. Задълбочени интервюта е наистина големи знаменитости. Първото вече сме го набелязали — интервю е Мередит Морган.

— Съжалявам, Мат — Пейдж се наведе напред и погледна Мат право в очите, — но се страхувам, че няма да е възможно.

— Защо не? Това е чудесна идея и ти гарантирам, че старият ни рейтинг ще се върне заедно с лихвите, особено ако ти се съгласиш да му направиш представяне на живо.

— Мисля, че не ме разбра. Реших това лято да сваля „Шоуто на Мат Бойд“ от ефир.

Мат слушаше невярващо. На всеки друг този план би се сторил разумен. Сенчъри и без това бе единствената ТВ компания, която продължаваше тематичните си предавания и през лятото, но е Ричи Пейдж нищо не можеше да бъде сигурно. Като го гледаше така — излъскан и измамно благоразумен, — някакво шесто чувство подсказа на Мат, че ако шоуто му бъде свалено от ефир, то повече никога няма да види бял свят.

— Изхвърляш шоуто, така ли да разбирам? — сините очи на Мат се бяха превърнали в ледени късчета.

— Глупости, Мат. Просто на негово място поставям нещо по-подходящо за през летните месеци.

— Сигурно пак някоя тъпа сапунена опера. Публиката няма да я приеме, знаеш го.

— Може би само едната вечер. А на другата — някое хубаво полицейско филмче. Винаги съм казвал, че по телевизията показват твърде малко насилие — засмя се той на шегата си.

— Да не ти казвам как ще реагира публиката, ако й пускаш боклуци.

— Не мисля, че ще остане разочарована — Пейдж направи пауза.

Както в секса, така и тук се налагаше да задържаш, за да можеш да се насладиш докрай.

— Имам нещо, което ще пожъне страхотен успех и същевременно ще стане огромен хит.

— И какво е то?

Мат знаеше, че Пейдж блъфира. От години Сенчъри не бе правила нищо подобно.

— „Кажете го на Али“. Тази сутрин Бърни и жена ти дойдоха и ме помолиха да им осигуря ефир в най-гледаното време и аз им обещах твоето. Само за през лятото, разбира се.

Мат слушаше, без да каже дума. Чувстваше се като отнесен от мощно течение. Сякаш някой го бе ударил с все сила в стомаха. Как можа да му скрои такъв номер, като знае много добре колко упорито е работил по новата концепция, колко оптимистично е гледал на това?

— Не се разстройвай, Мат — мълчанието беше му подсказало, че е победил, че Мат се огъва под натиска на събитията. — Пак можеш да опиташ с новата схема. До края на юни няма да те свалям. Може би това ще ни даде някои идеи, като те включим отново през есента.

Мат се изправи. Знаеше много добре, както и Пейдж, че ново включване през есента няма да има. Кариерата му в Сенчъри привършваше, но точно в този момент това не го интересуваше. Защото днес в тази стая завършваше не само кариерата му. Под формата на добри намерения Пейдж хвърли и брака му в огъня.

 

 

— Мат, какво има?

Белинда тъкмо се канеше да запознае един от продуцентите с предстоящото шоу, но само един поглед към лицето на Мат я накара да го отпрати набързо.

— Какво толкова е станало? — повтори тя.

Мат тежко се отпусна на дивана.

— Имах аудиенция при порно краля.

— И?

— Сваля шоуто ни от ефир за през лятото.

— Ама всички предавания са планирани!

— Ще ги излъчат. Дават ни време до края на юни.

Белинда се строполи на дивана до него. Не можеше да се каже, че бе ужасно изненадана. От доста време рейтингът им бе много нисък. Тя отправи поглед към Мат.

— Толкова ли е страшно? Като си помисля, не е лошо човек малко да си поеме дъх. Да имаме малко време за нови и интересни предавания.

— Ако въобще има такива.

— Какво искаш да кажеш? Той не би отменил шоуто ни завинаги, нали?

— Той може да прави каквото, по дяволите, си поиска, както недвусмислено ми даде да разбера.

— В такъв случай нека през останалите няколко седмици му покажем, че още сме много добри и да го накараме да промени намерението си. Какво ще кажеш?

Оптимизмът й го накара за миг да се усмихне. Но Белинда го бе опознала добре през последните няколко месеца.

— Има още нещо, нали, Мат?

— И така може да се каже — каза той и тя усети горчивината в гласа му.

— Какво е то?

— Никога не би се сетила с какво ни заменя Ричи Пейдж.

Тонът му се промени и в него прозвуча фалшива весела нотка. Белинда чакаше.

— „Кажете го на Али“, за Бога! Пейдж е извикал Бърни и Али тази сутрин и им е съобщил добрата новина.

Значи затова Али търсеше Мат така енергично. Да омекоти удара.

— О, Мат, какъв ужас! — възкликна Белинда, ядосана на Али заради Мат. — Сигурно се чувстваш предаден. Как е могла да го направи?

Тя се обърна и започна да рови в огромната платнена торба до бюрото си и с радостно възклицание, също като хлапе, извадило късметче, измъкна каквото търсеше. Беше връзка ключове, закачени на ключодържател „Барт Симпсън“. Мат извърна поглед за момент. Миналата година Али бе пуснала подобен ключодържател в чорапа на Джес.

— Вземи ги — подхвърли тя ключовете на бюрото. — И без това не ми трябват. Имам си други — видя мъката, изписана по лицето му. — Не е необходимо да ги използваш. Дръж ги просто така, да се чувстваш сигурен.

Тонът й бе преднамерено лек и весел, въпреки че отчаяно се молеше той да дойде.

— Всеки трябва да има някаква вратичка при нужда.

Мат ги погледна нерешително. После ги взе и ги сложи в джоба си.

— Благодаря, Белинда — извърна поглед, уплашен, че ако не се стегне, ще се пречупи. — Благодаря ти много. Мисля да се прибера вкъщи. Има за какво да си поговорим с Али.

Тя го гледаше как си събира нещата и бавно излиза от кабинета. Белинда прехапа устни. Беше абсолютно уверена, че това е най-добрият й шанс. Този път сигурно ще реши, че му е дошло до гуша и ще дойде при нея.

 

 

Когато се прибра у дома, Мат със задоволство установи, че къщата е празна. Почти цял час стоя в кабинета си, вперил поглед в празното пространство, мъчейки се да измисли начин да излезе от тази ужасна бъркотия. Най-сетне се изправи. Всички разрешения на проблемите бяха болезнени. Щеше да нарани семейството си, ако го напусне, щеше да нарани и себе си, и семейството си, ако остане. Истината бе, че те с Али отдавна бяха започнали да увеличават дистанцията помежду си. Тя прекарваше все повече и повече време, погълната от програмата си, избутвайки Мат някъде по-назад в живота си. Най-важният въпрос бе как да го направи, без да наранява Джейни и Джес повече от абсолютно необходимото. Погледна часовника си. Още поне час нямаше да се върнат. Дотогава трябва да е занесъл куфара си в колата, така че да не го видят.

Бавно и болезнено се отправи към тяхната спалня, отвори гардероба и започна да събира нещата си. Нямаше нужда от кой знае колко. Просто му трябваха няколко дни далеч от Али, далеч даже и от Джейни и Джес. Твърде много му дойде, за да може да остане и да се преструва, че всичко това не го засяга. За миг се запита дали няма да е по-добре, ако остави бележка, но това бе признак на страхливост, а Мат не беше страхливец. Внимателно сгъна няколко ризи, няколко чифта панталони и два работни костюма. После отиде в банята да си вземе гъбата.

Затова не чу скърцането на чакъла от колата на Али, която свърна по алеята пред тях изтощена, с тупкащи слепоочия. Главоболието, с което се бе борила цял ден, накрая бе победило.