Мейв Харън
Телевизионна афера (7)

7

— Прощавайте, бихте ли повторили, ако обичате? — изведнъж на Али й хрумна, че насреща може би е Сюзи, която играе театър, за да внесе живец в неделния им ден. — Бихте желали аз да дойда, за да ме прослушате за ролята на добрата съветничка в програмата „Хелоу“?

— Джес започна да се кикоти, а Мат вдигна поглед от чинията си. В сините му очи се четеше смайване.

— Името ми е Бил Форд — обясни гласът по телефона. — Аз съм режисьорът на „Хелоу“. Тази сутрин ми се обади Стивън Картрайт и помоли да се свържа с вас. Стивън без съмнение ви е обяснил, че търсим някой по-различен и не задължително професионалист за рубриката ни със съвети.

— И Стивън предложи мен? — Али все още не можеше да повярва. Обаждането май бе истинско. Стивън не бе предупредил за тази бомба.

— Той бе много въодушевен, когато ви препоръча. Смята, че трябва да ви прослушаме колкото може по-скоро.

— Ами аз… — Али не знаеше какво да каже. — Много мило от негова страна, но…

Всички причини, поради които не можеше да изпълни ролята на добрата съветничка, преминаха през главата й: нямаше опит, бе твърде млада, нямаше много общо с живота на обикновените хора. Та нали добрата съветничка със сигурност трябваше да съчетава у себе си увереността на политик и търпението на Майка Тереза?

Забеляза, че в другия край на масата Мат остави ножа и вилицата и се заслуша внимателно. Слушалката бе измъкната от ръцете й и Джес заговори:

— Извинете, но баба ми току-що се задави с пилешка кост и се налага начаса да извикаме лекар. Може ли майка ми да ви се обади по-късно? Благодаря ви много.

— Това дете — отбеляза Елизабет — трябва да бъде прегледано от лъжеатър. Невъобразимо поведение.

— Джес — възкликна Али, опитвайки се да докопа слушалката, — какво правиш, за Бога?

— Мамо, още малко и щеше да откажеш. Този човек, Бил Еди-кой си, ти дава шанс, за който хората биха убили, ако трябва, а ти за малко да му кажеш: „Не, благодаря, няма да е днес“, сякаш се опитва да ти пробута застрахователна полица — Джес затвори телефона и хвана ръката на майка си. — Просто помисли. Направо си скапана, откакто ти отказаха онова място. А това би могло да бъде хиляди пъти по-забавно!

Али проумя логиката в думите на дъщеря си. Тя наистина търсеше работа. Но да ръсиш съвети по телевизията? Най-вероятно щеше да бъде ужасна. И въпреки това, ролята на семеен съветник й бе допаднала. Чувствала се беше страхотно всеки път, когато бе сдобрявала някоя семейна двойка. За момент импулсивно реши да опита, но после старото съмнение в собствените й сили пропълзя отново.

— Ти какво мислиш, Мат? — погледна съпруга си, осъзнала, че той не бе казал и дума. Но преди Мат да успее да отговори, тя чу скърцащия смях на майка си — като лед в чаша с оцет, както го бе окачествил съпругът й.

— Ама те сериозно ли? — попита Елизабет, отпивайки от виното си. — Не съм чувала по-глупава идея! Никога не си можела да се оправяш със собствените си проблеми, да не говорим за чуждите.

Али бе обзета от непознат дотогава пристъп на гняв.

— Винаги си ме подкрепяла, нали, мамо? — спомените за непрестанното подценяване от страна на майка й експлодираха в ярост. — Винаги си имала толкова ниско мнение за способностите ми, че всеки път, като успея, имам чувството, че съм те предала!

Елизабет смаяно загледа дъщеря си, после каза с достойнство:

— Аз, разбира се, нямам думата. Какво мисли Мат? Той ще бъде потърпевшият.

Мат тъкмо си задаваше същия въпрос. Откри, че и трите жени го гледат в упор.

А какво мислеше наистина? Вярно, Али бе състрадателна, отзивчива, хората плачеха на рамото й. В кухнята непрекъснато имаше някой пред развод или пък младеж, неспособен да общува с родителите си, който за сметка на това оставаше до зори и изливаше душата си сред посудата на Али. Но дали ще успее на екрана? И — Мат знаеше, че неудобният въпрос трябва да бъде зададен — той иска ли? Телевизията бе неговият свят, а семейството — неговият пристан, защитният клапан, който го освобождаваше от напрежението в обществения му живот.

— Ти искаш ли да бъдеш съветничка? — избегна прекия отговор той.

— А защо не? Винаги ми е допадало да изслушвам хората. Може би дори ще ми хареса.

— Да, обаче този път ще е на синия екран — Мат знаеше, че не бива да изрича следващите думи, но не можа да се възпре: — По-трудно е, отколкото изглежда, да накараш хората да говорят. Не като да четеш новините за Мид Уест.

Али бе залята от нова вълна гняв. Никой от тях не вярваше в нея. Не смятаха, че е годна за тази работа.

— Е, аз пък мисля, че ще се справиш блестящо! Хората винаги споделят с теб проблемите си. А така поне ще ти плащат за това — Джес прегърна майка си. — Хайде, мамо, кураж. Няма какво да губиш. Ако се представиш зле, просто няма да те вземат. Трябва поне да опиташ. Само си помисли — добави тя като бавачка, която предлага лакомство на дете, — ще можеш да си говориш с татко за работата.

Али се засмя. Колко добре я познаваше Джес! Ох, а защо не? Най-вероятно така или иначе няма да получи мястото, но ако не опита, ще прекара остатъка от живота си, чудейки се какво би станало в противен случай.

— Добре тогава — усмихна се на Джес, като умишлено не поглеждаше към Мат и майка си, — подай ми телефона.

— Слушай, мамо. Малък съвет, преди да му се обадиш отново.

— Джес, предполага се, че аз съм тази, която дава съвети!

— Знам, но теб не те бива да се държиш твърдо. Каквото и да правиш, дръж се на положение. Не му позволявай да си помисли, че цял живот си чакала такова предложение. Направи се на труднодостъпна.

— Джеси, той не ме кани на среща. Това е професионална уговорка — щеше й се Джес да не я кара да се чувства като наивна по-малка сестра.

— И въпреки това е същото. Колкото повече ги искаш ти, толкова по-малко си желана — тя подаде слушалката на майка си и промърмори мрачно: — Не забравяй Джеръми.

На Али й бяха необходими няколко мига, за да схване думите на дъщеря си и в този момент Бил Форд вдигна телефона.

— Ало, господин Форд? Али Бойд се обажда. Кога бихте искали да направим тази проба?

— Трябва да е не по-късно от следващата седмица. Четвъртък следобед ще е удобно за нас.

— Съжалявам, опасявам се, че имам ангажимент.

— В такъв случай в петък?

Петъкът бе празен от сутринта до вечерта.

— О, в петък ми е абсолютно невъзможно.

Тя се изплези на Джес, която кимаше неистово.

— Какво ще кажете за следващата седмица? — Али бе смаяна от безразличния си тон. — В понеделник и вторник не мога, но сряда е добре.

— В сряда излиза нашият пилотен.

— Защо не направим пробата по време на… това? Няма ли да бъде по-реалистично? — Али бе изумена от собствената си наглост.

Бил Форд се поколеба. Тя имаше право. Щеше наистина да е по-реалистично, ако се пробва по време на пилотното издание. Поне тогава щяха да разберат как ще й потръгне с Маги Ман и останалите говорители. Но също така и щеше да ги остави без почти никакво време да й намерят заместник, ако се провалеше. Вероятно хитрата кучка целеше точно това. Ако Стивън не я бе предложил лично, би й казал да върви по дяволите. А сега всъщност не му оставаше голям избор. Но поне, успокои се той, ако осере всичко, отговорността ще носи Стивън, а не той. След като се сбогуваха, Бил осъзна, че би предпочел тя да се провали. Ще му е за урок на Стивън да не се бърка в работата на подчинените си.

Али остави слушалката. В този момент се появи Джейни, боса и сънена, и заслони очите си с длан срещу яркото слънце. Тя мигновено долови необичайното напрежение в атмосферата.

— Какво се е случило? — изгледа ги поред. — Да не е умрял някой?

— Разбира се, че не, глупачке — изхили се Джес. — Поканиха мама за прослушване в телевизията.

— А — кимна Джейни с разбиране, — ето защо всички са така разстроени.

Засрамен от прозорливостта на Джейни, Мат бутна стола си назад и се изправи. Отиде и прегърна Али.

— И тя ще бъде на ниво. Нали, Алегра?

Джес намигна на сестра си.

— След една седмица ще твърди, че идеята е била негова.

Али се измуши от прегръдките на Мат със смях.

— И какво ще кажеш за новата добра съветничка на синия екран?

— Върхът — той протегна ръка на Али. — Но само ако не ръсиш съвети и на мен.

— Не бих посмяла — отвърна Али искрено.

— Така — Джейни си взе лист маруля, — значи нещата доста ще се попроменят, а?

— Най-вероятно въобще няма да ме одобрят. Сигурна съм, че ще прослушват много хора.

— Хайде, тате — Джес прегърна баща си с една ръка. — Усмихни се. Все някой ден тя трябваше да хвърли чехлите ти в огъня. Това е неизбежният марш на женския напредък.

— Я виж ти какво било! — Мат разроши косата й. — А като си помисля, че се тревожех само кой ще ми прави чая?

— Госпожа О’Шок. Тя те обожава. Смята, че що се отнася до мъжкарите от памтивека, ти си прекрасен екземпляр.

 

 

За облекчение на Али до понеделник всички, изглежда, бяха забравили историята. Мат тръгна и тя му помаха с ръка от прага, все още по нощница, но вместо обичайната празнота, усети в себе си тръпката на очакването. Денят пак бе прекрасен. Реши да остави вратата отворена и тананикайки си, влезе вътре. Спря пред огледалото. Нефритено зеленото кадифе на халата отиваше на кожата й. Може би за прослушването трябва да се облече в зелено?

Засмя се, като се сети за думите на майка си никога да не се мотае по нощница след осем и тридесет. Вчера я бе попитала защо и Елизабет бе отвърнала, че така хората можели да я помислят за проститутка. Особено ако не си е почистила грима. Майка й наистина бе невероятна жена.

Взе пощата и поспря за момент. Въобще не й бе присъщо да се тросва на майка си, както направи вчера. Никога не се тросваше на майка си. Да, но беше вид освобождаване. И тя проумя, че всъщност това предложение от телевизията, без още да е сигурно, има ефект върху нея. Усмихна се бавно.

Даже и да бе пагубен, трябваше да признае, че й доставя удоволствие.

 

 

— Ало, Али Бойд ли е на телефона? Бил Форд. Може ли да поговорим?

— Да, разбира се. Казвайте — сети се, че най-добре бе да си записва. Защо винаги когато ти потрябват химикал и лист, те липсват и се налага да драскаш с молив за очи на гърба на посланието от банковия ти съветник?

— Според схемата в пилотното предаване избираме писмо на слушател, после вие давате съвет, като говорите направо към камерата или си бъбрите с главната ни водеща, Маги Ман.

Колко оригинално, помисли си Али, но не го каза на глас. Не тя бе режисьорът, а той. Вече усещаше някаква скрита неприязън. Той приличаше на малко момче, което са накарали да се обади на баба си, а то би предпочело да си поиграе в градината вместо това.

— За следващата седмица сме избрали момиче, което страда от, както го наричат психиатрите, синдрома на Електра.

Какво, за Бога, бе това? Али се паникьоса. Защо си бе въобразила, че знае достатъчно, за да съветва други хора? Ще бъде разобличена шарлатанка. Реши да си признае невежеството, за да не загази.

— Какво точно е синдромът на Електра?

— Това е, когато дълбоко в себе си едно момиче иска да спи с баща си и понеже това не е позволено, се чука с всеки женен мъж, до когото се докопа.

— О, да! — Али се усмихна на мрачния му тон. — Срещала съм ги такива.

— Може би — каза Бил Форд със съмнение, — най-добре да направите някои проучвания.

— Кога да дойда?

— В единадесет. Ще изпратя кола.

— Не се безпокойте, приятелката ми Сюзи ще ме докара — млъкна за момент. — За морална подкрепа. А, между другото, какво да облека?

— Каквото искате, миличка. Само помнете, че това е дневно шоу и оставете пайетите вкъщи — Али бе имала предвид кариран костюм, който приличаше на Шанел, но бе от магазина за конфекция. — Единственото правило с никакво синьо, защото влудява хром нивото — каквото и да означаваше това, звучеше сериозно. — О, и никакви райета или карета, камерата ще се пръсне. Ако можете, облечете се в бяло и черно. Силните прости цветове са най-удачни. Червено. Зелено. Жълто — Шанел бе дотук. Али мислено прехвърли гардероба си за силни прости цветове. Но Бил Форд още не беше свършил. — И без дрънчащи бижута, за да не заприличате на духа на Боб Марли. Ясно?

Като в мъгла, изкуши се да каже Али.

 

 

Докато Мат си проправи път през натовареното, както всеки понеделник, движение, заседанието за изслушване на предложенията бе започнало. Като излезе от асансьора, видя, че Белинда го чака.

— Исках да те питам как мина със Стивън?

— Чудесно. Показа се възприемчив. След няколко седмици ще прегледа предварителните филмчета.

— Мат…

— Да?

— Най-добре ще е да направим нещо, което си заслужава.

Той разбра намека — все още не бе убедил Бърни. Тя бе права. Крайно време бе да го направи.

Всички се обърнаха и Мат се прокле, че не бяха проявили такт да влязат поотделно. Сега изглеждаше, сякаш заговорничеха.

— Извинявай, Бърни. Попаднах в задръстване.

Бърни повдигна вежди и не каза нищо, докато Белинда, която умишлено не поглеждаше Мат, се настаняваше в другия край на масата.

— Добре, но ви моля да полагате повече усилия — като видя с кого влиза Мат, Бърни реши да се направи на шеф. — Тези заседания не са за забавление. Тъкмо обсъждахме линията ни за следващите няколко седмици. Кой ще ме осветли относно идеите си за бъдещите ни гости?

Възцари се гробна тишина.

Изведнъж Мат бе обзет от нетипичен за него пристъп на потиснатост. Дани Уайлд го застъпваше по петите, защото не се боеше да опита новото, а режисьорът на Мат се страхуваше да промени дори и шапката, да не би някоя бабичка в глухата провинция да я харесва така, както е. Истината бе, че Мат бе заклещен в едно шоу, което вече не му доставяше удоволствие. А сега дори и Али се впускаше в нещо ново и вълнуващо.

— Аз имам няколко идеи, Бърни — тонът на Белинда бе приятелски и неутрален. — Може би ще им хвърлиш един поглед?

Мат се усмихна. За представите на Белинда това бе равносилно на лизане на подметки.

Тя подаде листовете. Бърни плъзна поглед по тях.

— Белинда, колко пъти трябва да ти повтарям? Тези хора са прекалено тежки за нашето шоу. Не подхождат — дори Мат забеляза, че той въобще не ги беше погледнал.

Лицето на Белинда се вкамени.

— Мисля, че са съвсем подходящи. Смятам, че имаме нужда от тях, иначе шоуто ще си умре — тя вдигна глава, в тъмните й очи имаше опасен блясък. — А и Мат е съгласен с мен, нали, Мат?