Мейв Харън
Телевизионна афера (4)

4

Али се събуди и се сгуши в леглото така, че да докосва топлото тяло на Мат, и го целуна отзад по косата. Без да покаже каквито и да било признаци на събуждане, ръката на Мат се плъзна под одеялото към нея.

Някъде в подсъзнанието си Али знаеше, че трябва да става рано, въпреки че беше събота, но не можеше да се сети защо. После си спомни. Днес щеше да се проведе курсът по самочувствие. Скри главата си обратно под завивките. О, господи, защо се беше съгласила да отиде? Това не беше подходящо за нея. Пък и какво ли би могла да направи за един ден, та да промени живота си изцяло? Ако не се беше уговорила със Сюзи да я забере след половин час, сигурно щеше да се откаже. От долния етаж се чуваше приглушеното бръмчене на прахосмукачката. Госпожа О’Шок явно вече беше дошла.

Стана от леглото, облече се бързо и слезе долу. Трябваше да закуси преди предстоящото изпитание. В кухнята слънчевите лъчи струяха през отворената външна врата и озаряваха вазата с рози, които Али беше аранжирала предната вечер. В една статия за парфюми бе прочела, че идеалното време за бране на рози е на зазоряване, когато росата още е по цветовете. Али си имаше собствено обяснение за това. Идеалното време, беше решила тя, е вечерта. След първата, но преди втората чаша вино. Може би дори трябваше да напише и тя статия по въпроса. Но кой ли се интересува от нейното мнение по какъвто и да било въпрос?

След като си приготви препечени филийки и кафе, на вратата на кухнята се появи госпожа О’Шок, която държеше един от чорапите на Мат в протегнатата си напред ръка.

— Намерих го под дивана, госпожо Бойд — тя пльосна възмутилия я чорап върху пералнята. — Кажете ми, моля, господин Бойд има ли ирландска кръв в жилите си? — взе ръжена от скарата и го побутна, сякаш беше живо същество, което можеше да скочи върху нея. Мушна чорапа в пералнята и бързо затвори вратичката, да не би да избяга. — Майките са виновни за това. Връзката на ирландеца с майка му е свята. Той смята, че тя е нещо като Дева Мария — тя сипа праха. — А майката пък мисли, че чедото й е самият Исус — загубилата ума и дума Али наблюдаваше как госпожа О’Шок пуска пералнята заради един-единствен чорап. — Сигурна ли сте, че в него няма нищо ирландско, а, госпожо Бойд?

Али се засмя и поклати глава.

Госпожа О’Шок взе рекламната брошура за курса и я разлисти.

— Ето от това имам нужда.

— От кое?

— От самочувствие. За да имам достатъчно смелост да помоля съпруга ми да стане от любимия си стол за пет минути, за да мога да мина под него с прахосмукачката.

— Не, не, госпожо О’Шок — поправи я Али и сложи още хляб в тостера. — За да му кажете да стане и сам да изчисти с прахосмукачката.

— Е, госпожо Бойд, може и да съм католичка, но не вярвам в чудеса.

Оставаха още пет минути преди уговорената поява на Сюзи и Али изтича на горния етаж, за да се сбогува с момичетата. Джейни още спеше, но Джес тъкмо събличаше тениската „Млад спестовник“, която използваше за нощница. Щом видя майка си, Джес срамежливо задържа материята пред гърдите си.

Али възпря усмивката си. Допреди два месеца Джес бе плоска като момче, оттогава, за неин ужас, тялото й започна да се променя невероятно бързо. Джейни би се радвала на това, но Джес бе по-различна. Като продължи да държи нощницата пред себе си, дъщеря й си облече размъкнатата домашна фланела.

Али я целуна за довиждане и затвори вратата. На площадката се сблъска с Мат, който още беше по пижама.

— Къде е тази гадинка Джес? Пак ми е приватизирала любимия пуловер.

— В стаята си. Тъкмо го облече. Помислих си, че ми е познат отнякъде.

Мат посегна да отвори вратата.

— Мат?

— Да, моя на път да станеш по-самоуверена женичке?

Али понижи глас:

— И не обелвай и дума за циците.

Мат се засегна.

— Да не мислиш, че съм чак такова дърво?

— Извинявай.

Мат надникна в стаята и съзря пуловера си да украсява дъщеря му.

— Здрасти, Джеси, какви големи… — погледна провокативно към Али — … пуловери носиш. Събличай го, че иначе ще ти спра джобните.

Джес скръсти ръце, за да се защити.

— Нямам джобни, откакто навърших единадесет.

— Тогава ще ти спра издръжката.

— Чудо голямо — пропя тя. — Вече имам почти хилядарка в „Челтенхам и Глочестър“ при лихва 11,25%.

— Мама му стара! — Мат се спря впечатлен. — Наистина ли? Би ли ми дала назаем петачка, а?

— Ела и си я вземи — каза Джес и изтича покрай него по стълбите.

— Боже господи! — промърмори Мат. — Къде отиде уважението към родителското тяло?

— Никога не си го имал — отбеляза Али и сграбчи чантата си, която сякаш винаги бе на другия край на къщата, щом й потрябваше. — Нали непрекъснато работиш.

С усмивка на уста последва Мат и Джес, когато звънецът на вратата звънна. Сюзи.

Госпожа О’Шок я покани в кухнята, където седеше Мат, прегърнал с едната си ръка Сокс.

— Е, Сокс, как мислиш? — Мат изпитателно изгледа Сюзи през козината на кучето. — Имам ли повод за тревога? Може би това е последният спокоен ден в живота ми?

Сокс се сгуши в него с обожание.

— Погледни на нещата от тази страна — каза Сюзи, докато придържаше отворена вратата за Али, — имал си истински късмет, че толкова дълго си се отървавал безнаказано.

Щом пристигнаха в огрения от слънце модерен университет в Съри и се наредиха на опашка, за да се запишат, Али се запита защо пропилява така ценната съботна утрин за такава щуротия. Двамата с Мат можеха да отидат в италианския ресторант, да си поръчат любимите спагети „Алфредо“ и да ги полеят с много чаши „Кианти“. Проспектът обещаваше „Един ден, който ще промени живота ви“, но нали една птичка пролет не прави?

Не можа да се въздържи и огледа останалите тридесет човека, които бяха прежалили съботата си, за да дойдат тук. Всички те, забеляза тя нещастно, бяха жени. Защо мъжете поначало си имаха самочувствие? Или по-скоро биха умрели, отколкото да си признаят, че им липсва?

Някои от групата бяха на средна възраст и изглеждаха доста зле, но за нейна изненада поне половината бяха млади и елегантно облечени. Две от тях бяха определено от типа „обядващи по ресторанти“ — шик, от глава до пети в коприна и лен. А едно момиче беше дори с пънкарска прическа в черно и розово и косата й беше настръхнала като петльов гребен. Веригите и безопасните игли по тоалета й биха стигнали за отваряне на пункт за вторични суровини. Нима и тя беше срамежлива и неуверена?

— Имената, моля — беше дошъл техният ред.

— Сюзи Милс — момичето зад плота написа името на Сюзи на значката и после се обърна към Али: — А вашето е?…

— Алегра Адамс — вметна Али, преди Сюзи да каже Бойд. Приятелката й я погледна с изненада. Тя почти никога не използваше моминското си име. — Искам да бъда самата себе си днес — прошепна Али, — не госпожа Известност.

— Да вървим тогава, иначе онези кокошки с перлите ще заемат най-хубавите места.

Вътре в залата всички бърбореха разпалено, докато не се появи една чевръста тъмнокоса жена и ги помоли да седнат — не до приятелките си, а до някой непознат. Тя им представи Барбара Мейджър, кралицата на самочувствието, която щеше да води курса им.

За изумление на Али жената, която се появи на катедрата, приличаше на всичко друго, но не и на съвременна самоуверена мадама. Мат би се изсмял. Тя нямаше нищо общо с представата за яростната феминистка, която щеше да обърне с главата надолу дома и семействата им.

— Здравейте! — чистият и ясен глас на Барбара беше в контраст с мърлявия й външен вид. — За да разчупя леда, обикновено използвам някои упражнения. И тъй, Джейн — тя се обърна към тъмнокосото момиче, което явно й беше асистентка, — би ли раздала листове и моливи?

— Страхотно! — прошепна високо Сюзи. — Ще играем на асоциации.

Барбара не й обърна внимание.

— Като начало бих желала да изберете десет думи, които според вас най-добре ви описват.

Сюзи вдигна очи към небето, после взе молива и започна да пише.

Али й се усмихна и я последва.

„— Първо, майка второ, съпруга.“

Написа това, без да се замисля. После спря, изненадана от факта, че й се налага да се замисли.

„Трето, домакиня.“

Но това не се ли включва в майка и съпруга? Сюзи вече пишеше номер десет, докато тя още бе на три. Каква бе тя? Кои думи щяха да обрисуват същността й?

„Четири, неуверена.“

Това очевидно беше истина.

И ненадейно времето свърши. Като погледна листа пред себе си, Али установи, че това бе по-опасно дори и от асоциациите. Само четири думи, които описват Алегра Бойд, и всичките свързани с дома и семейството. Какво се беше случило с онова напористо младо момиче, което бе избрано сред стотици да води новините за Мид Уест?

Въпреки че всички вече бяха приключили, Али разгъна листа и добави:

„Пет, разгневена.“

И така Али — милата услужлива Али, която цял живот се беше опитвала да направи другите щастливи, да изглажда разправиите и недоразуменията, тази Али, която винаги бе избягвала конфронтациите, разбра, че написаното беше вярно. Тя беше разгневена. Даже и самото признание на този факт й донесе облекчение.

Барбара отново се беше изправила.

— Не се тревожете, няма да ви карам да ги четете на глас.

Всички се засмяха с облекчение, но Али се стресна, като разбра, че се беше разочаровала. Явно интимният дух в залата й беше допаднал.

— А сега друго упражнение, което, вярвам, че ще ви хареса — Барбара седна сред тях и се усмихна. — Сега искам да опишете жената от дясната ви страна, пак с десет думи. Бъдете честни заради самите себе си, а и заради всички нас.

Али се отпусна назад ужасена, но всички останали оглеждаха съседките си по стол и пишеха припряно, ето защо и тя взе листа и молива и хвърли поглед към момичето отдясно.

Този път описанията бяха прочетени на глас и Али се напрегна, щом дойде ред на жената от лявата й страна.

— Привлекателна — започна тя, — висока, елегантна, самоуверена, мила, омъжена, приветлива, топла.

Али не можеше да повярва на ушите си.

— Мисълта ми е — каза Барбара, сякаш бе прочела мислите й, — че другите хора не ви виждат така, както се виждате вие. И това е много важно. Можете да изберете тяхната действителност вместо своята.

Али щеше да се задуши от вълнение и облекчение. Щом другите я виждаха като уверена, топла и приветлива, защо да не бъде тогава самоуверена, топла и приветлива?

Барбара бързо продължи:

— Искам всяка от вас да сподели с останалите кое я е накарало да дойде тук днес.

Една по една всички признаха слабостите си. Чувствали се невидими. Потиснати от майки и свекърви. Ядосани на съпрузите си. Третирани зле от децата си.

— А ти, Алегра? Защо дойде тук днес?

За миг Али се паникьоса. Какво щеше да се случи, ако някой открие коя е в действителност? Но инстинктивно усети, че между присъстващите тук жени има неразривна връзка. Всички бяха дошли, защото искаха да скъсат с миналото и да започнат отново.

— Дойдох — подхвана Али, забелязвайки, че Сюзи я гледа също така внимателно като останалите, — защото цели осемнадесет години бях щастлива домакиня, стигаше ми да си седя у дома и да създавам уют за семейството си. Имам очарователен съпруг и две прекрасни дъщери. В много отношения съм истинска късметлийка. Но напоследък проумях нещо. Съпругът ми е не само очарователен, но е и егоист. През повечето време буквално забравя, че съществувам, а двете ми дъщери в действителност вече нямат нужда от мен. Току-що реших да направя нещо по въпроса — тя се огледа учудена, че днешният ден май наистина щеше да й донесе нещо ново. С всеки изминал миг се чувстваше по-уверена. — Реших да си потърся работа.

— Браво! — тонът на Барбара бе топъл и окуражителен. — Радвам се, че дойде днес тук.

И като забеляза доброжелателството в погледа й, Али разбра, че Барбара наистина го мисли. После осъзна, че всички ръкопляскат, защото виждат, както и самата тя, че току-що е направила първата крачка към промяната.

 

 

— Да има някой желаещ да си сръбнем? — предложи Моника, жизнерадостна притежателка на ягуар и любителка на джин, със смешно удебелен глас, докато си събираха нещата след края на курса. — Забелязах барче от другата страна на пътя. „Тидълс“ или „Типълс“, или нещо подобно. Искам да кажа… — тупна чантата си с присъща за пехотинците веселяшка бодрост, — защо да търчим презглава към домашното огнище, за да слагаме проклетата вечеря?

Сюзи се засмя и я хвана за ръката.

— Четеш мислите ми. Към барчето, напред!

— За теб е идеално — отбеляза Али, като се сети, че не беше приготвила нищо за вечеря, понеже и представа нямаше, че курсът ще се проточи толкова дълго. — Тревор сигурно ще е сервирал месото и зеленчуците на масата, като се прибереш у дома.

— Хайде, Али! — настоя Сюзи. — Ти си героят на деня. Нашата Жана д’Арк. Тази, която трябва да промени живота си. Не можеш да кажеш не на чаша чилийско каберне, защото татенцето щяло да се цупи.

Али усети, че се поддава. Не й се щеше да се прибира и да готви. Искаше й се да продължи да се наслаждава на бодрия дух, на другарската съпричастност, която всички споделяха.

Изведнъж се ухили и вдигна юмрук за женска солидарност срещу потисника с лулата и чехлите, който властваше над цялата страна.

— Абсолютно права си. Винаги можем да се наядем с пържени картофи и риба.

— Най-сетне! — запляска Сюзи.

Али я прегърна с една ръка, а другата подаде на Моника.

— И мога да добавя… — каза тя, щом влязоха в бара, — че той и сам може да иде да ги купи.

 

 

Когато Али слезе от колата на Сюзи в седем и четиридесет и пет, въобще не се чувстваше толкова смела. Заповяда си да не бъде така жалка. Да де, малко късничко беше, но защо за разнообразие да не може да пийне по чашка с приятелки?

Отвори страничната врата и се сети за думите на баща си, когато той се прибираше у дома, след като бе направил нещо, което знаеше, че майка й не би одобрила. „По-добре отначало да покажа шапката си, нанизана на прът“, сякаш майка й би се скрила зад вратата с бухалка в ръце. Но Мат не беше зад вратата.

Зад вратата имаше почти дузина хартиени чанти от „Маркс и Спенсър“ в различни стадии на разопаковане. Съдържанието на някои беше на масата, а на други — в хладилника. Без да го е молила, Мат бе отишъл да напазарува.

Отвори най-близкия до нея плик и измъкна четири опашки от омар в чеснова майонеза и плато е морски дарове. Опита се да не забелязва цените им.

Наля си чаша бяло вино и започна да подрежда нещата, преди да са се размразили. От горния етаж не долиташе никакъв шум, навярно момичетата бяха излезли. От дневната се чуваше бръмченето на телевизора и тя прекрасно знаеше къде се намира той в момента. Заспал на дивана.

Двадесет минути по-късно сложи омарите на поднос с френски хляб и хрупкава зелена салата. Не беше като Тревор, но все пак това бе добро начало.

 

 

На следващата сутрин Али с удоволствие поспа до късно и в мига, в който се събуди, се сети, че вчера бе паметен ден. Беше решила да вземе живота си в свои ръце. Погълната от новата цел, реши да стане, преди Мат да успее да я отклони от намеренията й. Докато се обличаше, се почуди дали за миг не се бе пренесла двадесет години назад. Можеше да се закълне, че от долния етаж се чуваше съвсем ясно и силно едно парче от мюзикъла „Коса“. Обзета от любопитство, отиде да разбере какво става.

Легнала на дивана в дневната до надутата докрай стерео уредба, Джес спокойно четеше последния брой на „Космополитън“. Али се сети, че парчето, което звучеше, беше „Зората под знака на Водолея“. Толкова се дразнеше, когато децата узурпираха музиката на родителите си, и ако те имаха наглостта да кажат: „Това си го спомням“, ги поглеждаха със зле прикрито възмущение.

— Здрасти, мамо, как беше курсът по самочувствие? — тя се засмя и протегна ръка. — Да разбирам ли, че вече и дума не може да става да ми приготвяш кафе сутрин?

— Направи си го сама — Али хвърли възглавница по нея и не обърна никакво внимание на мръсната чиния на пода. — Предупреждавам те, млада госпожице, в нашето домакинство ще настъпят някои промени. Като начало реших да си намеря работа.

— Уха! Вчерашният ден наистина е бил знаменателен — Джес скочи и я последва към кухнята. — Рязахте ли си вените, за да се побратимите и да се закълнете, че за каузата сте готови да вгорчите живота на семействата си?

Али реши да остави забележката без коментар.

Първото нещо, което попадна пред погледа й в кухнята, беше купчината мръсни чинии, струпани върху миялната машина, и загорелият тиган с жълти остатъци по него, който никой не си беше направил труда да накисне в мивката.

— Не бях аз, а Джейни — настоя Джес. — Посред нощ усети глад и си забърка микро протеинов биг мак в два часа.

— А омлетът?

— Добре де, това бях аз.

— В два посред нощ?

— Мислех, че и ти желаеш да се храня редовно.

— Омлетът посред нощ не е редовно хранене. Това са калории.

— Хъм. Май точно затова така ми се услади.

Али откри два големи листа хартия и седна на масата.

— Ще направя надпис за миялната машина — с големи букви написа: „Вътре, а не отгоре“.

И го залепи отпред. След това започна да разграфява другия лист.

— Майко моя — подхвана Джес, като погледна подозрително колонките, — да не правиш някакъв график?

— Я, значи имало мозък между слушалките на главата ти. Браво! Крайно време е двете със сестра ти да помагате в домакинската работа.

— А татко?

— Той също. Ще слезе долу веднага щом усети, че чаят му не е горе.

— Съжалявам, мамо — Джес се запромъква към вратата. — Но домакинството не е по моята част.

— Изпразни тази миялна машина! — изкомандва Али с непозната дотогава ярост в гласа.

— Добре, добре — Джес отвори вратичката и започна да подрежда чистите съдове на масата. — Мамо?

— Да? — Али се приготви да посрещне твърдо следващото извинение.

— Колко феминистки са нужни, за да разкажат един виц?

— Не знам. И колко?

— Десет — Джес сложи още една чиния в купчината. — Едната ще разкаже вица, а останалите девет ще кажат: „Не виждам нищо смешно в него.“

Двете все още се хилеха, когато Мат, по пижама и чехли, надникна през вратата.

— Някакъв шанс да получа чаша чай? — попита той с надежда.

Джес рязко си пое дъх.

— Нямам представа, татко. Какво пише в графика?

Али я изгледа сурово.

— Разбира се, че ще получиш чаша чай, скъпи. Чайникът е там, а чаят — в кутия с надпис „Чай“. Просто слагаш едно пакетче и заливаш с вряла вода.

Мат разбираше кога е победен.

— Какво е това? — посочи с пръст листа, докато чакаше чайникът да заври.

— Графикът — Джес го взе, за да го разгледа.

— За какво, по дяволите, ни трябва график? Имаме жена, която идва да чисти три пъти седмично.

— Не, не е така — поправи го Джес. — Имаме госпожа О’Шок.

Али за сетен път се изуми от неспособността или по-скоро нежеланието на мъжкия мозък да проумее колко много задължения има в поддържането на един дом. Мъжете май си въобразяваха, че мръсното бельо с магия се трансформира в чисти слипове, че миялните машини по някакъв начин се изпразват сами и че рулата тоалетна хартия се подменят от само себе си.

— Госпожа О’Шок идва три пъти седмично. Миялната машина трябва да се изпразва три пъти дневно.

— Така ли?

— Почакай малко, мамо — подозрително каза Джес. — Двете с Джейни всеки ден по веднъж ще изпразваме миялната машина, а татко само ще хвърля боклука във вторник.

— Да. Права си — Али бе смутена. — Смятах него да превъзпитавам нежно. Къде е Джейни между другото?

— Още спи.

— Хайде, Джеси — Али отвори хладилника и извади една сьомга. — Би ли нарязала морковите, ако обичаш? След час е време за обяд.

Но Джес съсредоточено изучаваше обявите за работа в „Сънди Таймс“.

— Нали каза, че ще си търсиш работа? Ето една като за теб.

„Динамичен магнат търси момиче да чисти офиса му и да организира живота му.“

— О, я чуй това! Лаура Ашли търси шеф на рекламен отдел. Ще се справиш страхотно. Защо не се кандидатираш?

Мат вдигна поглед.

— Какви са тези приказки за работа? Никога не си ми споменавала.

— Едва вчера реших — тя му подаде плик с картофи и белачка. — Сюзи ще дойде по-късно, за да ми помогне с попълването на формуляра.

— Каква работа искаш?

— Нямам представа. Нещо, което отново да задвижи мозъка ми и да не ми пречи по отношение на Джейни и Джес.

— Но, Али, мила — Мат се изправи и я прегърна, — ти вече си имаш работа. Грижиш се за мен.

През рамото си Али видя Джес, която се правеше, че ще се задуши от смях.

— Знам, че имам — потупа го нежно тя. — И отплатата е голяма. Ами въпросът с повишението в службата?

Иззвъняването на входната врата ги спаси от по-нататъшни дискусии. От коша си под масата Сокс започна разярено да лае.

— Кой е? — попита Мат, притеснен, че е още по халат.

— Майка ми. Забравих да ти кажа, че ще дойде за обяд.

— О, страхотно! Надявах се да гледам мача по ръгби днес следобед.

— Тя ще го гледа заедно с теб. Пада си по хубавите бедра.

Мат се изниза нагоре по стълбите, за да се преоблече, а в това време противният пудел на Елизабет нахлу в стаята.

— Бабче, здрасти! — Джес се втурна в прегръдките на баба си в момента, в който Бицър се качи върху Сокс.

— Слизай, мръсно куче! — Елизабет го удари с бизнес новините. Вестникът беше доста дебел с всичките си съобщения за фалирали компании. Бицър изскимтя. — Какво пък е това? — разписанието, което Али беше забола на дъската, попадна пред очите на Елизабет.

— Ужасно е, нали, бабче? Мама ни принуждава да вършим домакинската работа — Джес направи театрална пауза. — Дори татко.

Джес бе преценила реакцията на баба си с присъщата си неоспорима точност.

— Алегра! Надявам се, няма да караш Мат да шета из къщата? — възмутена, тя се втренчи в дъщеря си, докато Али се опитваше да върши осем неща наведнъж, без някой да предложи да й помогне. — Предполагам, че се опитваш да го превърнеш в един от тези ужасни съвременни мъже.

Али бурно се разсмя.

— Не трябва да го правиш, Алегра. Той е чаровник. Един от малкото останали мъже, които познавам, и с които е забавно да общуваш.

— О, да, добре. Мат е истински мъж — това можеш да го разбереш само от факта, че все още е по халат, а вече е един без петнайсет — Али бъркаше холандския сос и не изпускаше от очи сьомгата, която вреше на тих огън. — Ако помага по малко, няма да му навреди.

— Алегра — прониза я майка й с изпепеляващ поглед, — ти се променяш.

— Наистина ли мислиш така, мамо? — Али весело погледна майка си. — Имам предвид, че не го казваш само от учтивост?

За късмет майка й не можа да отговори, тъй като в този момент се появи Мат, държейки в ръце дрехите си за пране.

— Пералнята е там, скъпи — Али посочи към мокрото помещение.

— Знам къде е пералнята, Алегра — троснато отвърна Мат.

— Тогава защо ги носиш тук? — попита Али, разбърквайки ядно соса. — Да не би да слагаш всичко в сушилнята?

Елизабет скочи, за да му помогне.

— Мат, скъпи, дай, аз ще го направя.

— Мамо, недей! — каза отчаяно Али. — Точно заради майки като теб мъжете не знаят къде е кухнята.

— Елизабет, не мога да те видя оттук — излъга Мат, позволявайки й да вземе прането от ръцете му и да го сложи в пералнята. — Как са новите протези? — Али наблюдаваше как майка й се разтапя от загрижеността, която Мат проявява към изкуствените й зъби. — Създават ли ти проблеми?

Али вдигна очи нагоре, докато те се настаняваха удобно, за да дискутират темата по-подробно. Мат беше невероятен. Цяла сутрин се държеше като пълен егоист, а сега изведнъж вадеше с памук душата на майка й, само защото се беше сетил да попита за протезите. Мъже!

— Джес, моля те, сложи масата и извикай Джейни.

Али извади сьомгата от тенджерата и се опита, използвайки два плоски ножа, да я премести на подноса, който затопляше във фурната.

— О, мамо, защо не я оставим да спи? Сега през цялото време ще ни опява, че причиняваме болка на проклетите божии създания.

— Но това е сьомга. Те са студенокръвни.

— О, мамо! — Джес перфектно имитира как Джейни разпалено обсъжда екопроблемите. — Рибите също имат чувства.

Али приседна на края на голямата маса и се загледа в Мат, докато той отваряше виното. Защо мъжете приемаха някои от къщните задължения като мъжки, а в същото време дори и не помисляха за други, много по-важни? Веднъж й беше хрумнало да напише дисертация на тема „Мъжете и дърворезбата“, след като бе прочела, че мъжете от викторианската епоха сами резбовали домовете си, но ако си имали жена, тя вършела това. Резбоването, както и вкарването на тирбушон в гърлото на бутилка, очевидно имаха някакво мистериозно сексуално значение.

Когато привършиха със сьомгата, Али сервира пудинга. Мат се обърна към тъща си:

— Елизабет, какво мислиш за решението на Али отново да започне работа?

Елизабет едва не се задави с крем брюлето, което Али бе направила в деня преди курса по самочувствие.

— Скъпа, нали не мислиш сериозно да си търсиш работа? Ами Мат и момичетата?

Али погледна яростно Мат. А тя си мислеше отначало да подготви почвата.

— Убедена съм, че ще се оправят.

— И между другото — каза Елизабет, опитвайки виното, за да разбере дали е годно за придирчивия й вкус — какво, за Бога, можеш да правиш?

Али си спомни как майка й не проявяваше почти никакъв интерес към нейните постижения. Успехът на приятелите й бе превъзнасян до небето, докато постиженията на Али бяха посрещани с отегчено вдигане на вежди.

— Благодаря ти, мамо — Али започна да събира чиниите, като ги удряше една в друга. — Знаех си, че мога да разчитам на твоята подкрепа.