Мейв Харън
Телевизионна афера (19)

19

— Сюзи, Тревор, мога ли да ви помоля за една услуга? — Али взе бутилката шампанско, която Сюзи и съпругът й бяха донесли, и я сложи в хладилника. — Не споменавайте новото шоу пред Мат.

— Почакай малко, Али, нека те питам нещо — Сюзи се отпусна на един стол в кухнята и си взе чаша вино. — А ако нещата бяха наопаки, ако Мат имаше ново шоу, щеше ли да шепне на приятелите си да не говорят за него пред теб?

— Знам, знам — Али говореше припряно, — но го направете все пак заради мен.

Обаче Сюзи не я слушаше.

— Защо мъжете не могат да понесат мисълта, че жените им са успели поне малко в живота? — тя набоде на вилицата един кренвирш и яростно го размаха.

Тревор озари жена си с ослепителна усмивка.

— Аз нямаше да имам нищо против, ако беше направила по-добра кариера от мен. С удоволствие бих си стоял у дома по цял ден.

— Да, скъпи — Сюзи го потупа по ръката. — От теб става много по-добра съпруга, отколкото от мен. Но ние знаем, че ти си изключение. Ние говорим за повечето мъже — тя се обърна към Али: — Какво щеше да каже Барбара, нашият учител по самоувереност?

— Нямам представа — Али затърси хватките, за да сложи тавата с рибния пай във фурната. — Но на нея не й се налага да живее с Мат, за разлика от мен.

— Той как го приема?

— Продължава да твърди, че се радва за мен — Али замислено разбъркваше сместа в тенджерата, — после изпада в мълчание за два часа.

— Толкова зле? — проклети мъже. — Аз мисля… — Сюзи бавно отпи от виното, — … че трябва да спреш да ходиш по терлици, да не би да настъпиш крехкото мъжко его. Защо да не можеш да преуспееш? И щом това става, защо да не го извикаш на висок глас, вместо да се преструваш, че нищо не се е променило?

— Така е — каза Тревор.

Али седна до тях и заговори тихо:

— Но не е толкова лесно.

— Да, вярно. Ти си създадена за това и ако не му харесва, може да… — Сюзи търсеше точната дума.

— Си яде ушите? — предложи Тревор.

— Да се научи да го приема — поправи го Сюзи. — Скапа се от бачкане заради това и имаш талант и способности да го направиш.

— Да, обаче искам да съм талантлива и омъжена едновременно.

— И ако това изисква щадене на мъжкото его, си готова да го приемеш?

— Сюзи, аз съм реалистка — Али вдигна рамене. — А бракът е въпрос на компромиси.

— Абсолютно — Сюзи си взе още салам. — Ти правиш компромиси, а той не.

Али не можа да се въздържи и се усмихна.

— Виж, Али, всички знаем, че кариерата на Мат не върви на добре, а твоята тепърва започва. Вие двамата също сте наясно с това.

— Шт, Сюзи! Не говори така — изведнъж Али усети, че се ядосва заради Мат. Хората ставаха такива мръсници, щом човек с популярността на Мат изпаднеше в затруднение. — Не можеш да сравняваш моя успех с неговия — продължи тя остро. — Моят най-вероятно е мимолетен проблясък. Докато Мат се е задържал на върха по-дълго от всеки друг.

Огледа се. Беше готова да се закълне, че вратата зад тях се беше отворила. Стана и погледна в преддверието. Там нямаше никой. Мат навярно беше още в банята.

— Мамо! — извика Джейни от площадката. — Може ли Адам да остане тук тази вечер, ако спи в стаята за гости?

Тя се спусна тичешком надолу по стълбите. Беше облечена с черна минипола и черно поло без ръкави, въпреки че беше февруари. На краката си беше обула такива огромни обувки, които сякаш бе смъкнала от краката на някой полицай. Ала най-необичайното във външността й беше лицето й. Бяло като на мим, с черни устни, извити като дъга, и очи, удължени и очертани с молив в краищата. Али трябваше да признае, че дъщеря й изглежда зашеметяващо, макар и малко странно.

— Джейни, миличка, няма ли да замръзнеш с това елече?

— Мамо — каза тя търпеливо, — така е модерно сега. Въобще не ми пука, ако ще да умра от студ.

Али си спомни летата, в които Джейни беше носила високи до коляното ботуши по време на адските августовски горещини с аргумента, че всички ходели така.

— Изглеждаш изумително — тя обгърна с една ръка дъщеря си, горда от усета й за стил, който липсваше на тях двете с Джес и който дори и в тази странна форма се долавяше ясно. Али винаги бе смятала, че кръстниците от приказките бъркат. Вместо да даряват децата с красота и богатство, би трябвало да им пожелават стил. Той беше по-дълготраен. — Добре — съгласи се Али. — Адам може да остане, при положение че наистина спи в стаята за гости. Иначе баща ти ще получи инфаркт — опита се да изиграе ролята на строгия родител и се провали. — Той все още си мисли, че си онова малко десетгодишно хлапе, което мъкнеше със себе си по мачове.

— Ура! Мерси. Мамо, ти си чудесна.

— Не, не съм. Май съм една глупачка, която сама си вкарва таралеж в гащите.

— Да го поканя ли да вечеря с нас? Той в момента е у едни приятели в Гилфорд. Може да дойде дотук за не повече от половин час. Тъкмо и татко ще се запознае с него.

Али изобщо не беше сигурна дали Мат е готов да се запознае с Адам. Особено тази вечер. Затърси подходящ предлог за отказа си.

— Вегетарианец ли е? За вечеря имаме агнешко и нямам нищо друго.

— Не — Джейни изглеждаше малко объркана. — Яде месо. Любимото му нещо е печеното, приготвено от майка му. И все пак — лицето й се поразведри — никой не е съвършен.

Е, добре, поне тук щяха да имат допирни точки с Мат.

— Кой е Адам? — попита Сюзи шепнешком, щом Джейни изхвърча от стаята, за да съобщи добрите новини по телефона.

— Новото гадже, за което ти казах — Али извади още зеленчуци за гарнитура, тъй като щеше да има допълнителен гост. Облегна се на печката за момент. — И той е привърженик на готиката.

— Искаш да кажеш, че е от тези, дето се носят в черно от глава до пети и имат повече обици от Мадона?

Тревор потрепери.

— Слава богу, че нашите са още в ранна невръстна.

— И казваш, че Мат никога не го е виждал? Страхотно — Сюзи вдигна очи към небето. — Предстои ни наистина забавна вечер.

Час по-късно Мат влетя в кухнята.

— Кое е онова същество, дето се е настанило на дивана? — посочи с пръст към дневната, сякаш току-що бе имал среща с извънземни от третия вид.

— Това е Адам. Новият приятел на Джейни. Той е готик.

— Утеши се с тази мисъл — каза Сюзи, като му подаваше чаша вино, — можеше и да е вандал.

Щом Адам и Джейни се присъединиха към тях, Али реши да поднесе вечерята колкото се може по-скоро, за да разчупи леда.

— Адам, защо не седнеш до Мат? — Али разпредели хората около голямата кухненска маса. — Джейни, ти си от другата страна на баща си, а аз ще седна тук. Къде е Джес?

— А ти как мислиш? — Джейни вдигна очи.

— Иди и й кажи, че ако не спре това „Нинтендо“, ще отида и ще отвъртя бушона.

— О, мамо — промърмори Джейни, — тя вече не използва „Нинтендо“. В момента се е заровила до уши в триизмерната интерактивна холография.

Сюзи се засмя.

— А къде отидоха сексът, наркотиците и рокендролът?

Али шеговито замахна към нея с лъжицата за сервиране.

— Тя още не ги е открила и слава богу — започна да реже агнешкото на порции. — Въпреки че понякога си мисля, че те не ни правеха чак толкова саможиви.

— И така, Адам — Мат погледна към длъгнестото тяло, облечено в черна кожа, до себе си. Не можеше да повярва на очите си. — С какво се занимаваш? В колеж ли си или работиш?

— Нито едното, нито другото в момента — Адам направи внушителна купчинка от препечени картофи в чинията си, като отмъкна и прегорелия, на който Мат беше хвърлил око. — Бях в университета в Съри, но отпаднах миналия семестър. Йерархичните структури не ми понасят.

Мат положи огромни усилия, за да не реагира.

— И какво изучаваше?

— Американска литература.

И Джейни бе приета същата специалност в Съсекс. След като и само ако си вземеше изпитите успешно.

— Също като теб, Джейни. Ще можете да обсъждате бъдещето на съвременния американски роман — Мат напълни чашата й с вино.

— Всъщност… — Джейни отпи такъв гълток от десетгодишния кларет, сякаш в чашата й имаше кока-кола, и продължи: — Не съм сигурна, че искам да отида в университет. Понякога ми се струва, че това си е чиста загуба на време.

Мат и Али се спогледаха. Бяха достатъчно разумни, за да не спорят с нея в момента. Това навярно е под давлението на Адам, помисли си Мат с яд. Още откакто бе прочела „Спасителят в ръжта“ на четиринадесет години, Джейни беше решила да следва американска литература.

От дипломатически съображения смени темата.

— А родителите ти? — в мига, в който го каза, Мат осъзна, че звучи като викториански баща. — Къде живеят те?

— Разведени са. Аз живях при майка си, докато тя се омъжи повторно. Новият съпруг не ми хареса, затова се преместих в една комунална квартира в Нотинг Хил. Все още съм там.

Мат беше ужасен.

— Мислех си, че комуналните квартири отмряха след края на шейсетте.

— О, господин Бойд! Не сте много наясно с тези неща. Все още има стотици комунални квартири. Нали разбирате, общинското строителство съвсем е замряло напоследък.

Той естествено знаеше, че общините вече не строят жилищни сгради, нафукан младок такъв. Мат не можеше да повярва на ушите си. Някакъв деветнадесетгодишен хлапак се държеше снизходително с него.

— Всъщност… — Адам намигна на Джейни — … комуналката си е направо шикозна, нали, Джейни? Хубава къща от времето на крал Джордж, течаща вода, електричество. Дори имаме ключалка на външната врата — обърна се към Али: — Обожавам джорджианската архитектура, а вие, госпожо Бойд?

Единствената мисъл, която се въртеше в главата на Мат, бе, че Джейни е ходила в тази къща или както там я наричаха — комуналка, и че го беше зяпнала е обожание, сякаш всяка негова дума бе пословична мъдрост.

Мат усети остър пристъп на… какво? Раздразнение? Омраза към узурпатора? Джейни беше любимката му. Той обожаваше и Джес, но тя винаги се бе чувствала по-близка с майка си. А Джейни открай време беше татковото момиче. Навремето навсякъде ходеха заедно. На футболни мачове. Катереха се по дърветата. Правеха си дълги походи.

Мат стана, за да отсервира чиниите от зеленчуците, и щом се отдръпна от масата, Адам се наведе напред и взе ръката на Джейни в своята. Лицето й направо светна от щастие. Мат застина. Изпита такава неприязън към Адам, че чак му се прииска да го удари.

Ти ревнуваш, обвини той себе си. Ревнуваш жена си, защото ще стане звезда, и ревнуваш дъщеря си, защото се е влюбила. Какво, за Бога, ти става? Би трябвало да си достатъчно силен, за да можеш да понесеш някоя и друга промяна в живота си!

След като подреди чиниите над машината за миене, Мат се опита да събере сили, за да седне отново при тях. За щастие не му се наложи.

— Привет! — Джес най-после бе благоволила да се появи. Тя зае мястото на Мат и си сипа остатъка от картофите. — Ти сигурно си Адам. Аз съм по-малката сестра. Защо сте се умълчали така? — огледа насядалите около масата. — Нека отгатна. Току-що сте им казали, че вече спите заедно?

 

 

— Бихме искали и в новото шоу да запазиш тази интимност, която създаваш при телефонните обаждания — Бърни щъкаше из стаята пъргаво като яре, малките му очички горяха от въодушевление. — Нали разбираш, това е много важно, когато хората споделят с теб тайни, които са таили в себе си години наред. А този път искаме да го направят очи в очи срещу теб в студиото.

Али бе решила, че шоуто ще бъде просто удължена версия на рубриката в „Хелоу“, ала Бърни имаше по-грандиозни идеи.

— Естествено ще трябва да го организираме много по-добре от „Хелоу“. И да разработваме само по една тема в предаване, за да стигнем до същността. Аморалност. Алкохолизъм. Аборти.

— Давай, Бърни — изкикоти се Али, — сигурно има и други обществени проблеми, които започват с „А“.

Той я плесна шеговито с бележника си.

— Виж к’во, малката, я гледай по-сериозно на нещата. Защо и ти не дадеш някое предложение?

— Добре де — Али спря да се смее. — Сексът при малолетните. Ревниви бащи. Съпрузи, които не могат да приемат успеха на жените си.

— Браво, момиче! — намигна й Бърни. — Виждам, че това шоу е точно като за теб.

— Не мислиш ли… — Али не знаеше как точно да формулира въпроса си, без да го обижда, — … че такъв тип предавания вече са правени?

— С теб като водеща — не са. Тук предимството ни е в това, Али, миличка, че ти си тайното ни оръжие. Направихме някои проучвания. Знаеш ли, че деветдесет процента от зрителите, които се обаждат за твоята рубрика, никога преди не са звънили за телевизионно предаване?

Сърцето на Али заби по-силно от удоволствие, като слушаше Бърни. И представа си нямаше, че привлича нови зрители. Времето, когато смяташе, че ще я изхвърлят, сега й се струваше безкрайно отдавна. Но трябваше да разсъждава трезво.

— Наистина ли мислиш, че ще се справя? Цяло студио, пълно с народ, и никаква авто лента?

— Повярвай най-сетне в себе си, Алегра Бойд! Ще го направиш дори и с вързани очи. Освен това… — той погледна часовника си, защото се сети, че след пет минути му предстоеше среща за новата шапка на шоуто. — … така или иначе не те бива много с авто лентата, забрави ли?

 

 

На път към работното си място Мат реши, че е крайно време да се стегне. Въобще не се харесваше напоследък. Причината, поради която завиждаше на Али, бе в това, че неговото шоу не се ползваше с такава популярност, както се бе надявал. Ала вината за това не беше нейна. А негова. Трябваше или да направи от шоуто хит, или да признае, че концепцията му е била погрешна поначало. Реши да вложи два пъти повече усилия и наистина да го направи хит.

Още с влизането в офиса забеляза, че нещо се бе променило. После проумя какво бе то. Белинда бе спряла да окачва отчетите за рейтинга на таблото, където ги виждаха всички.

Влезе в общия им кабинет.

— Белинда, отвън няма никакви цифри за зрителския интерес през последните две седмици.

Тя се опита да се оправдае:

— Това е, защото са толкова ниски. Не искам екипът ни да се отпусне. Щом започнат да си мислят, че имаме проблеми, те ще се удвоят и тогава наистина ще загазим.

Мат поклати глава.

— Подценяваш ги. Да не мислиш, че не знаят защо не излагаш цифрите? — той остави куфарчето си на бюрото. — Забрави проклетия рейтинг. Той убива самочувствието ти. Вече не взимаш решения, без да погледнеш гадните цифри. В телевизията не се получава така. Трябва да се доверяваш на инстинкта си.

— Да. Е, инстинктът ми казва, че ако не излезем от този батак, скоро ще сме на улицата.

Мат взе плика с отчетите и бавно го разкъса на две.

— Оттук насетне ще игнорираме цифрите и ще разчитаме на собствената си преценка.

— И какво ще ни каже собствената преценка? Да се върнем пак към Джейсън Донован?

Мат се ухили.

— Не. Не това. По-добре смърт, отколкото връщане назад. Но ни трябва малко блясък. Може би сме уплашили зрителите. Ще ги привлечем пак с някоя мегазвезда. Интересна мегазвезда. Звезда, която има какво да каже.

— Това не е ли несъвместимо? — мрачно промърмори Белинда.

Мат я потупа по гърба.

— Къде изчезна решителната борбена жена, която сдъвка Бърни Лонг и го изплю?

— Напоследък има лошо храносмилане.

Мат се разсмя.

— Хайде. Още не е късно. Имаме цяла тълпа талантливи хора в екипа си. Ще се стегнем. Защо не свикаме събрание сега, в този момент?

Белинда усети как енергията и ентусиазмът на Мат й се предават от разстояние. Изправи се, за да свика членовете на екипа. На прага се обърна въодушевена.

— Мат, сетих се! Шира Уейд!

— Черният изпълнител на соул? Той не е ли просто господин Мъжкар?

— Вече не. В Щатите са подхванали кампания да го „разобличат“, нали се сещаш, активисти карат известни хомосексуалисти да признаят публично сексуалните си предпочитания. Независимо дали го искат или не. Четох интервю с него във „Ванити феър“. Наистина много им е ядосан. Ще стане първокласно предаване. Пък и скоро ще идва тук.

— А какъв е отговорът на големия въпрос?

— Кой въпрос?

— Той педераст ли е?

— Не знам. Ще трябва да го попиташ, нали?

Мат усети, че въодушевлението му се засилва.

— Мислиш ли, че ще се разприказва?

— Нямам представа. Но познавам агента му. Да се опитам ли да разбера?

Косъмчетата на тила на Мат настръхнаха. Ако успеят да го убедят да участва, ще си спечелят голяма популярност. Ще се върнат на върха. И то със собствени сили.

 

 

— Нямахме ли някога родители? — Джес седеше в кухнята и се наслаждаваше на ранното пролетно слънце и на факта, че наблизо нямаше никакви родители, които да следят какво яде на закуска. Пред нея на масата имаше два пакета чипс и шоколад.

През последните няколко седмици Али излизаше рано, защото имаше проби при шивачката на студиото и репетиции за новото шоу, а Мат излизаше малко след нея.

— Не предизвиквай съдбата — Джейни с отвращение изгледа избора на сестра си. — Така е далеч по-добре, отколкото вечното мусене и мълчание.

— Мислиш ли, че всичко между тях е наред? — Джес пусна телевизора, за да хване няколко минути от любимото си предаване.

— Поне е по-добре отпреди няколко седмици — Джейни се опитваше да звучи небрежно и радостно. Не й се искаше да тревожи Джес. Но подозираше, че отношенията между родителите й съвсем не вървяха, както би следвало. Досещаше се, че баща й е по-разтревожен за състоянието на шоуто си, отколкото показваше у дома. Пък и нямаше никаква вяра на Белинда, поне що се отнасяше до намеренията й спрямо баща им.

Сети се за нещо, което бе дочула да казва една от учителките в училище по адрес на момиче от класа й, чиито родители се бяха разделили. Такива егоисти, да се разделят точно преди матурата на детето!

Оставаха още три месеца. На Джейни изведнъж й се догади от любимия й шоколадов мус. О, Боже, не позволявай това да се случи в нашето семейство. Моля те.

Когато дойде денят за първите записи за предаването „Кажете го на Али“, всички усетиха облекчение. Трябваше да запишат шест половинчасови предавания — по едно на седмица. Все още никой не знаеше кога най-сетне ще излязат в ефир и Али осъзна, че това вероятно зависи от представянето им.

За начален тласък Бърни бе избрал темата за отмъщението, вдъхновен от постъпката на една дама, която, за да отмъсти на съпруга си и любовницата му, написала „прелюбодеец“ с червени букви, високи три стъпки, на фасадата на офиса му. Понеже в сградата се помещавали уважавани фирми от Сити, историята бе попаднала на първите страници на вестниците и бе вълнувала нацията в продължение на седмици.

Али се притесняваше да не би пренебрегнатата съпруга да се окаже жалка жертва и да й се наложи да изнесе шоуто сама. Но само един поглед към патрицианските черти на Сюзан Клоуз, към перлите и бухналата й пола от туид, както и искрицата в очите й, бе достатъчен, за да успокои Али. Сюзан Клоуз бе борбена натура. От типа, който беше основал Империята.

И нещо, за което тя не смееше и да мечтае. Сюзан не бе просто чудесна. Беше блестяща. Забавна, жизнена и абсолютно пряма. Благодатна почва за първокласно телевизионно предаване. Беше по-добра и от съветниците по брачните въпроси, и от брачния терапевт, който проповядваше по-предпазлива тактика.

В края на шоуто, съдейки по оглушителните аплодисменти в залата, към които се присъединиха и отегчените телевизионни техници, Али със сигурност можеше да твърди, че са успели. За разлика от продуцентите и режисьорите, които имаха интереси, заложени в шоуто, публиката беше безпристрастен съдник и би задрямала, ако предаването й се видеше скучно. Но не и този път.

Дори и да имаше някакви съмнения, те бяха пометени от Бърни. Щом Ники отведе Сюзан Клоуз, той буквално влетя в залата и я вдигна във въздуха.

— Върхът, момиче! — Али се разсмя и настоя да я пусне на земята. — Имаше всичко. Смях. Сълзи. Беше абсолютно, безумно страхотно!

— Благодаря, Бърни — Али се усмихна, щом Бърни я задърпа към асансьора, за да отидат на тържеството, което беше организирал в нейна чест. — Но ми се ще да кажеш и нещо мило за него.

— Скъпа, ти беше прекрасна! — дизайнерът на декора остави чашата си с минерална вода, за да я прегърне. Али огледа стаята и забеляза, че е пълна с телевизионни репортери и „ловци“ на знаменитости. И това ми било „скромно тържество“, както се беше изразил Бърни.

След като напрежението от първия запис отшумя, Али почувства, че може да се отпусне и да се забавлява. Спря сервитьора, за да си вземе чаша вино точно в момента, в който Маги Ман изникна от тълпата. Може ли едно парти да мине без Маги?

— И така, какво мисли Мат за звездното ти изкачване? — Маги остави празната чаша на подноса и взе две пълни.

— Няма нищо против — излъга Али.

— Така ли? — Маги тръсна къдриците, които костваха толкова усилия на Елен. — Мъжете понякога са толкова жалки. Щом започнах да ставам известна, мъжът ми издуха със секретарката си.

— Мат не е такъв. Той обича силните жени.

— Разбирам — Маги отпи от виното си и се обърна с усмивка към Али. — Това обяснява защо прекарва толкова време е Белинда Уайът напоследък.

Старата Маги се беше развихрила отново. Преди Али да успее да осмисли подтекста в забележката й, Бърни почука по ръба на чашата си с вилица.

— Искам да благодаря на всички, че дойдохте да отпразнувате с нас лансирането на новото ни шоу и да се срещнете с новата звезда — Али Бойд. Познавам Али от петнадесет години, но не като звезда. Всъщност първите думи, които чух от нея, бяха за Мат — той й се усмихна, докато тя нервно се питаше какво ли щеше да последва. — Тя каза: „Не знаете ли, че той има съпруга и семейство, което все пак трябва да го вижда понякога?“ Али съвсем неоснователно си мислеше, че Мат би следвало да има повече свободно време. Аз разбирах естествено, че тя е просто съпруга и майка, която няма представа от изискванията на работата в телевизията. Мислех, че това е нейна слабост. Сега знам, че в това е силата й. Али не е една от нас, тя е една от тях, ето защо те отварят душите си пред нея. И бих искал да призная нещо — извади огромен букет бели рози иззад гърба си. — През последните няколко месеца се влюбих в нея.

— Е, ами май си позакъснял — Али се извърна рязко и видя Мат, който също държеше в ръцете си букет. Протегна му ръце с облекчение. Появата му тук можеше да означава само, че се гордее с нея.

Причината за държането на Мат напоследък бе, че шоуто му не вървеше както трябва, а сега, след като Шира Уейд бе дал съгласието си за участие, Мат отново бе заприличал на себе си. Забавен и остроумен, както винаги. Маги Ман грешеше. Между тях всичко щеше да е наред.

В другия край на залата Али забеляза Ричи Пейдж. Той обикновено бягаше от пресата като от огън. Мат също го съзря и се опита да се скрие заедно с Али в тълпата, но шефът се приближи към тях.

— Алегра, Мат, радвам се да ви видя — подхвана приветливо Пейдж. — Сигурно много се гордееш с нея, Мат. Али е истински талант. Направо бихме го пропилели, ако нямаше свое шоу.

Мат добре съзнаваше преценяващия поглед на Пейдж.

— Знам. Много се гордея с нея.

— Радвам се да го чуя.

Мат бе обзет от огромно желание да си тръгне. Проклетият кучи син не му вярваше.

— Чух, че сте поканили Шира Уейд за следващата седмица.

Али си отдъхна. Разговорът бе приел по-безопасен обрат.

— Да — отвърна Мат сковано. — Ще стане добро интервю.

— И аз така се надявам, Мат — тонът на Пейдж бе сприхав и неприятен. — Защото наистина ви трябва нещо свежо, нали?

Зад гърба на Пейдж Мат съзря Белинда, която си проправяше път към тях. Взе чаша от един поднос и й я подаде, но тя отказа. Тогава долови неприсъщата за нея нервност и стомахът му се обърна. Белинда със знаци му сигнализираше да приключи разговора и да отиде при нея. Когато си намериха по-тихо кътче, тя се обърна към него.

— Става дума за Шира Уейд, нали? — започна Мат веднага.

— Не ми казвай, че се е отказал.

— Причината не е в него. Той много иска да участва. Иска да раздуха нещата до небето. Даже предложи да се появи от тоалетна за хомосексуалисти.

Мат се ободри. Може би играта още не беше свършила.

— А в звукозаписната му компания — Белинда потърка очите си с ръка, изглеждаше смазана. — Вдигнали страхотен шум, като разбрали какво е намислил. Поставили ултиматум — те или ние — опита се да се усмихне въпреки умората и яда си.

— Той решил да са те.

— Господи! — Мат се опитваше да запази самообладание пред всичките тези хора. Отскоро го отхвърляха, но май започваше да свиква. — Сигурна ли си, че не можем да го убедим?

Белинда вдигна рамене.

— Опитах всичко, за което се сетих.

— Той сега в Лондон ли е? — Мат бе твърдо решен да не се предава. — Хайде. Да опитаме още веднъж. Къде е отседнал?

— „Дорчестър“.

— Ще отидем там. Само да се обадя на Али, че тръгваме.

Проправиха си път през гъстата тълпа, която я беше обградила. Щом видя изражението му, Али моментално се измъкна от разговорите.

— Шира Уейд се е отдръпнал — обясни той.

— О, Мат, не отново.

— Ще отидем до хотела му, за да се опитаме да го придумаме.

Али се загледа след тях. Защо не можеха поне веднъж нещата да вървят добре едновременно и за Мат, и за нея?

Тихомълком, като плъзгаща се змия, Пейдж изникна до Али.

— Надявам се, няма проблеми?

— О, не, разбира се — бодро се обърна към него тя. — Нищо, с което да не могат да се справят.

 

 

На рецепцията на „Дорчестър“ Мат моментално беше разпознат и момичето услужливо се обади в апартамента на Шира Уейд. Заговори учтиво по телефона.

— Някой ще слезе веднага — на устните й изгря дежурната усмивка. — Ако искате, изчакайте в бара, бих могла да ви поръчам нещо за пиене.

Мат въртеше чашата е минерална вода в ръцете си и прехвърляше наум аргументите, с които би могъл да убеди Шира Уейд да прекара звукозаписната си компания. Щеше да е трудно, но трябваше да опита.

Не им се наложи да чакат дълго.

След по-малко от пет минути една елегантна негърка, облечена от глава до пети от Армани, тръгна през фоайето към тях.

— Господин Бойд? — гласът й бе ясен и звънлив като на професионална певица. — Опасявам се, че е станало някакво недоразумение — тя се усмихна със съчувствие. — Господин Уейд вече отлетя за Париж.

Като излязоха от „Дорчестър“, Мат усети, че потъва в мрачните дълбини на отчаянието. Не можеше да повярва, че всичко се повтаря отново.

— Знам от какво имаме нужда — Белинда махна на едно такси. — Да идем на някое тихо, дискретно място, където да се натряскаме.

От думите на Белинда Мат не знаеше какво да очаква и затова се почувства малко нервен, като влязоха в интимната, облицована с дървена ламперия обстановка на „Ту Бридж Палъс“. Но мястото въобще не беше такова, каквото бе очаквал. Нямаше шикозни жени на петнадесет мартинита, които си търсят кой да ги откара вкъщи. Клубът по-скоро приличаше на първите кафенета^[1] от осемнайсети век или на изискан клуб за джентълмени.

Но за Мат истинската изненада дойде от това, че при влизането им никой не помръдна. Момичето на бара дори не вдигна поглед от „Гардиън“ и когато Белинда го поведе нагоре по тесните стълби към една маса на втория етаж, никой от младите пияници не го позна и не го погледна втори път.

— Това е, защото си от телевизията — Белинда го гледаше, докато отпиваше от коктейла си „Блъди Мери“. — Тук е царството на актьорите, скъпи. Ти си никой, докато не направиш „Хенри V“.

Мат се засмя. Седейки тук, се чувстваше почти като обикновен човек и въпреки че знаеше колко относително беше това усещане, все пак се въодушеви. Шира Уейд и проклетото шоу започнаха да му се струват далечни и незначителни.

— Знаеш ли? — каза той, като изпразни чашата си и се изправи. — Може да направя нещо, което не съм правил от петнадесет години.

Белинда, която изстискваше резен лимон, облиза пръстите си.

— Което ще рече?

— Ще отида на бара и ще си поръчам питие.

— Съжалявам, Мат, но не можеш — тя избърса пръстите си в сакото като зле възпитано момиче. — Разбираш ли, ти не си член.

Мат я погледна в очите. Тя очевидно се наслаждаваше, че го е поставила в неизгодна позиция, напомняше му, че тук бе натрапник без име. И най-необичайното беше, че след като години наред всички се бяха отнасяли към него като към знаменитост, това в момента го интригуваше и му допадаше. Сякаш беше на нейна територия и ще не ще, бе длъжен да играе по нейните правила.

Час по-късно, когато го попита дали би искал да вечеря в някой ресторант в Сохо, той прекалено бързо каза не. Истината бе, че не искаше да разваля магията.

Вечеряха там. Мат си каза, че не бива да се поддава на силната, но фалшива магия на вечерта. От другата страна на невзрачния вход, който приличаше повече на врата към нощен клуб със стриптийз, пиаца за проститутки или свърталище на наркомани, светът си оставаше същият като в мига, в който бяха влезли вътре. Това беше реалният свят, светът, в който присъстваше Али. И Джейни. И Джес.

— Каква ужасна седмица! — Белинда вдигна чашата пред лицето си и червените отблясъци го озариха като египетски храм при залез-слънце. Жестът бе театрален и той го знаеше. Тя се опитваше да го омагьоса. — Но поне сме заедно.

Той задържа ръката й в своята за секунда. После, сякаш ненадейно бе взел решение, се изправи.

— Време е да тръгвам. Али вече сигурно се е прибрала — постави името помежду им като разделителна ивица в средата на спалня.

— Добре.

Белинда знаеше, че трябва да се държи небрежно, изтънчено, хладно. Но не се чувстваше така. Нямаше да й се удаде по-добър случай. Защитната стена на Мат се беше пропукала тази вечер и двамата го съзнаваха. Тя стана и мълчаливо го последва навън.

В мълчание слязоха по стълбището, което сякаш беше излязло от роман на Дикенс, толкова тъмно и тясно беше. Никой от двамата не се опита да подхване лек разговор, както обикновено. Точно преди да свърши алеята и да навлязат в ярко осветените улици, и двамата спряха инстинктивно.

Тя сложи ръка на рамото му и го погледна в очите.

— Вярно е това, което разправят, нали, Мат? — погледът й беше завладяващо син. — Повече ти харесваше, когато жена ти си стоеше у дома. Сега, когато Али се промени, това не ти допада много, нали, Мат?

Това беше откровено предизвикателство към мъжествеността му, неподправено и просто, и имаше само един начин да му отговори.

За миг си припомни угриженото лице на Али по-рано същата вечер. Тя искаше нещата да потръгнат и при него. Али звездата. И Мат провалът.

Тялото му притисна Белинда към студените пръти на оградата и твърдите му устни се сключиха върху нейните.