Мейв Харън
Телевизионна афера (21)

21

През следващите няколко седмици Джейни наблюдаваше родителите си отблизо и със задоволство забеляза, че животът им постепенно навлиза в спокойното си русло. И двамата бяха заети, но поне намираха време един за друг.

— Надявам се, че главозамайващите кариери не са ви накарали да забравите важността на двадесет и първи април — каза тя една сутрин.

Али залепи длан върху устата си.

— Първият ден на пролетта! А аз дори не съм си изпрала карнавалното костюмче!

Джейни се засмя, сигурна, че майка й много добре знае за какво става въпрос.

— Осемнадесетият ми рожден ден.

— Вярно бе — каза Али, сякаш току-що си е спомнила. — И как искаш да го отбележиш?

— Ами — започна Джейни с тържествен глас — бях решила да отида на кино и парите, които щях да спестя от партито, да ги даря на Грийнпийс.

— Щяхме да спестим — поправи я Мат и намигна на Али. — Обаче?

— Обаче вместо това реших да си направя парти.

— Аа, ясно — каза Али, готвейки се за неизбежното. — И какво точно имаш предвид?

— О, нали знаеш, нищо специално — оркестър, диско, ядене, пиене и голяма тента в градината за около триста души — забеляза ужасеното изражение на Али и бързо добави с надежда в гласа: — Или пък бих могла да наема някой клуб за една нощ.

Али си помисли за силно затъмнените и разноцветно боядисани дупки с оглушително думкаща музика, които Джейни обичаше да посещава, и реши, че все пак една тента в градината е по-малката беда. Поне всички са ти пред очите.

Влезе Джес със сутрешната поща.

— Сметки за татко — каза тя — и малко поща от почитателите на мама.

Постави пред майка си бял, надписан на ръка плик. Али установи с изненада, че той е от Сенчъри, но почеркът й беше непознат. Сигурно от пресслужбата й изпращат нещо.

Отвори го, а Джес, нетърпелива да узнае какво й пишат почитателите, застана зад нея. За нейно учудване писмото се оказа от Ричи Пейдж. Али прочете половината и след това се опита да го сгъне и да го напъха в плика, но Джес вече бе схванала за какво става въпрос.

— Леле! — звънна гласът й възбудено. — Няма да повярвате! Молят мама да води Телетон! И познай с кого, Джейни… С твоя любим Дани Уайлд!

Али стисна очи, почувствала прилив на гняв към Джес. Как може да е толкова глупава и нетактична? Настъпи тишина и времето сякаш спря.

— Няма да го направя — Али грабна писмото и го скъса на две. — Ще кажа на Пейдж, че и дума не може да става.

Лицето на Мат не изразяваше нищо.

— Това е чудесна възможност и е нелепо да се отхвърля.

Той събра пощата пред себе си, без да гледа към нея. После добави с глас, в който тя усети потиснат гняв:

— Освен това, ако го отхвърлиш, ще изглежда, като че ли предпазваш мен. Нямаш никакъв избор. Трябва да го направиш.

Джес хвърли поглед на единия, после на другия и постепенно осъзна какво е направила.

Мат излезе от стаята и Али само го гледаше, не знаейки какво да каже от страх да не влоши ситуацията. Как можеше Пейдж да погажда такъв номер на нея и Мат? Какво, по дяволите, да прави сега?

Тя чу как входната врата се затръшва и Мат тръгна, без да каже довиждане, без даже да предложи на момичетата да ги откара до училище. Али с мъка удържа сълзите си и се почуди дали да не хукне подир него, но какво щеше да му каже? Напоследък каквото и да кажеше за работата си, все излизаше сякаш не на място. Или ще е снизходително, или фалшиво бодро.

Чу как Мат тресна вратата на колата си. Може би просто трябваше да му каже, че го обича? Но точно в този момент Джес избухна в сълзи и седна на масата, стиснала главата си в ръце.

— О, мамо! — изплака тя. — Толкова съжалявам. Грешката е изцяло моя.

— Не, не е.

Неспособна да се сърди на Джес, гледайки я така съкрушена, Али я погали по косата. Чу как Мат пали колата и отчаяно й се прииска да се спусне към него, но знаеше, че и Джес има нужда от нея. Ах, този гаден Ричи Пейдж!

Навън чакълът се разхвърча във въздуха, докато Мат обърна колата и с бясна скорост се отправи към смъртоносното кръстовище на тяхната алея с главния път. Когато наближи края на алеята, той вече се носеше с петдесет^[1] и видя, че едва има време да се включи пред идващата кола, но въпреки това не я изчака.

Не можеше да си спомни да е бил по-ядосан или по-унизен. След десетгодишна съвместна работа нито Ричи Пейдж, нито Стивън не си направиха труда даже да го предупредят, че е решено той да се махне от Телетон. На това отгоре да слагат на негово място Дани Уайлд, който дори не работеше в Сенчъри, си беше нарочно премерен удар.

Мат отби по междуселски път и спря пред оградата на една нива. Излезе от колата и се облегна на портата. Трябваше да признае, че в реакцията му имаше нещо повече от това да го заместят с мъж, десет години по-млад от него. Е, добре, това ще го накара да се почувства с една стъпка по-близо до боклука, но телевизията трябва да се мени. Самата среда беше променлива. Дъвчеше хората, а после ги изплюваше, затова те бяха толкова добре платени. Телевизията непрекъснато искаше нови лица. И тази година едно от новите лица щеше да бъде Али. Той изобщо не се съмняваше, че тя ще бъде страхотна.

Но имаше още нещо, с което той трябваше да се справи — как наистина да се отнася към внезапния й успех. Истината е, че той дълбоко нараняваше неговото его, чувството му за печеловник, глава на семейството. Едва ли Али щеше да има нужда от него.

Общоприето бе да се мисли, че мъжете са се променили, че са оставили жените да задоволяват амбициите си. Но дълбоко в себе си Мат съзнаваше, че той иска да е по-добър от жена си. Може за един съвременен мъж това да е неприемливо, но истината за него беше такава. И не само за него — той беше сигурен, — а и за много други мъже.

Въпреки това не трябваше ли Али сама да се разпорежда с живота си, не трябваше ли да се възползва от дарбата си? И не се ли държеше той като егоистичен тъпанар? Мат затвори очи. Вече не знаеше кое е мъжко начало и кое — егоизъм. Без съмнение Сюзи би казала, че то е едно и също нещо.

За момент се сети за родителите си. При тях всичко беше толкова просто — баща му ходеше на работа, а майка му си стоеше вкъщи. Всеки петък баща му оставяше заплатата си вкъщи, а майка му, от своя страна, му заделяше джобни пари. Тя не работеше, но всички знаеха кой всъщност командва парада. Тя.

Но сега жените искаха да бъдат нещо повече от скрита зад трона власт и кой би могъл да ги упрекне за това?

Само на няколко инча от него се появи безучастно преживяща крава и насочи нос към него. Предполагам, че ти си следващата, помисли си той и я погали. Кравешко самочувствие. Ще й писне да се разтакава насам-натам, да я доят и ще й се прииска и тя да преживее нещо интересно.

Отправи се обратно към колата, осъзнавайки, че даже само с мисленето на такива работи прекрачва границата на приличието, а да ги изрече бе невъзможно. Може би даже бе нечестно. За Али, а и за другите жени, връщане назад нямаше. Той или трябва да приеме новата Али, или с брака им е свършено.

Докато стигне до паркинга на Сенчъри, си даде сметка, че е насочил гнева си в погрешна посока. Ричи Пейдж бе виновен за всичко, а не Али. Усмихна се бегло на Брайъни на рецепцията и се качи на асансьора за административния отдел.

Лорийн, секретарката, която Ричи Пейдж бе довел със себе си, изглеждаше смущаващо спокойна, когато той поиска да говори с шефа й. Все едно че го бе очаквала. Вдигна телефона на бюрото и две минути по-късно Пейдж вече стоеше в рамката на отворената врата и се усмихваше широко.

— Мат, каква приятна изненада! — той протегна ръка като продавач, съзнаващ, че това е сделката, която не му достига до премията. — Какво мога да направя за теб?

— Много добре знаеш.

Мат мина покрай протегнатата му ръка и влезе в кабинета. Зад гърба му Ричи Пейдж намигна на секретарката и го последва.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с намерението Дани Уайлд да води Телетон, като много добре знаеш, че вече десет години това е моя работа?

Пейдж му отправи подкупваща усмивка.

— А не ти ли идва наум, че след десет години хората могат да поискат да видят нещо ново? Че е време да се даде и на някой друг шанс и той да натопи човката си?

— Имам договор.

Пейдж отново се усмихна.

— В договора ти пише, че трябва да ти плащаме — бръкна в куфарчето си. Явно копелето се бе погрижило за всичко. — Но не и че трябва да те използваме.

— Какво си намислил, Пейдж?

Мат отказа предложения стол. Да седне означаваше да покаже, че се готви за приятен разговор.

— Защо се опитваш да въвлечеш и жена ми в това?

— Защото е талантлива. Защото зрителите я обичат — той направи пауза, преструвайки се, че рови из книжата на бюрото си. — Защото мисля, че тя и Дани ще са чудесен отбор. В края на краищата Телетон не е създаден да задоволява егото на някого, нали, Мат? Предназначението му е да събира пари за болни деца.

Мат едва се удържа да не загаси пурата в гърлото на лицемерния мръсник.

— Щом го вземаш толкова навътре, има само едно разрешение, Мат — Пейдж седна в масивния, тапициран в сива кожа стол и го завъртя така, че да не гледа към Мат, а към реката. — Винаги можеш да подадеш оставка. Няма да те притесняваме с договора.

Значи за това била цялата работа! Без да каже дума, Мат се обърна и излезе от кабинета. За част от секундата Пейдж го бе изкушил да хвърли ръкавицата. Само че той изигра коза си твърде явно. Твърде ясно посочи, че иска Мат да си подаде оставката. Единственото нещо, което наистина би го нервирало, е, ако той остане.

И Мат щеше да направи точно това.

 

 

— Вярно ли е, Мат?

Белинда го сграбчи за ръкава и го дръпна в полутъмния коридор.

— Кое да е вярно? — попита раздразнено Мат и си помисли, че трябва да свиква с това.

— Че Дани Уайлд ще води Телетон с Али?

— А не е ли по-добре да попиташ нея? — опита се да отговори Мат с безразличие, но не успя. — Или него.

Тя го хвана за ръката.

— Бедният Мат.

Съчувствието й силното раздразни, но в същото време дълбоко го успокои.

— Мисля, че правят ужасна грешка. Дани Уайлд няма и една десета от твоя талант. Това е само номер на Пейдж. Опитва се да ти прави мръсно, Мат.

Без предупреждение тя се наведе напред и лекичко го целуна по устните.

Без да го е очаквал, Мат се почувства едновременно трогнат и успокоен от вярата й в него. Напоследък това не му се бе случвало често.

— Благодаря ти много. Винаги съм мислил, че имаш добър вкус.

Това беше грешка, помисли си Белинда. А ако си изиграеше картите както трябва, тази история би могла да ги сближи още повече, като същевременно вбие клин между него и Али.

Чудеше се дали трябва да му каже, че един репортер от „Пост“ днес е звънил в администрацията и утре всичко ще бъде поместено на първа страница. Не й се искаше да разваля момента. После си го представи как утре сутринта замира с вестника в ръка и колко по-болезнено ще бъде това за него.

 

 

— Мат — каза тя тихо, — има нещо, което трябва да знаеш.

Али лежеше в леглото само на два фута^[2] разстояние от Мат, но все едно че бяха разделени от бетонна стена. Вместо обичайната топлота, тялото му излъчваше студенина и скованост.

Но това е нелепо. Тя дори не искаше да участва в проклетия им Телетон. Разбира се, беше невероятна възможност за добра кариера и при други обстоятелства тя би убила, за да може да участва. Но не и с цената на гордостта и самоуважението на Мат. Може би сутринта трябва да се обади на Ричи Пейдж и да отхвърли предложението.

Тя спа само няколко часа и сънят й бе неспокоен. Когато се събуди, Мат вече бе станал и се бе облякъл. Слезе долу за закуска с надеждата, че нещата може би са се успокоили, но по положението на раменете му позна, че нищо не се е променило. Той седеше на масата, затиснал с лакът цяла купчина вестници.

— Чудесно заглавие — изкоментира Мат, показвайки първа страница на „Пост“.

„През главата на любимия съпруг — крещеше тя — Али изтиква Мат от Телетон.“

— Ах, гадини мръсни! — кресна Али гневно. — А аз даже още не съм решила.

— Не си ли? — попита Мат с леден глас. — В такъв случай защо си им казала, че за теб това е фантастична възможност и че копнееш да работиш с Дани Уайлд?

За момент Али се загледа в него. Какво толкова е станало между тях, та е готов да повярва, че тя ще постъпи толкова безчувствено, само и само да продължи кариерата си?

— Всъщност аз въобще не съм говорила пред „Пост“.

— А с кого тогава си разговаряла? С останалата жълта преса? Без съмнение почваш вече да се учиш да даваш добри изявления, както и другите дребни знаменитости.

Той стана и излезе, оставяйки купчината вестници на мястото им. Няколко минути по-късно се чу шумът от колата му, по чакъла на алеята. Не каза даже и довиждане.

Али сграбчи купчината вестници и без да ги погледне, ги изхвърли в коша за боклук. Петнадесет минути по-късно повика момичетата и ги качи в колата, за да ги откара на училище. Докато се спускаше по алеята, в края й тя видя събрана голяма тълпа. Спря колата и надникна навън. От другата страна на входа се бяха събрали двайсет-трийсет журналисти заедно с фотографите си. Глутницата бе дебаркирала.

Те също я видяха. Веднага проблеснаха десетина светкавици и до ушите й достигнаха викове:

— Али! Али! Как реагира Мат?

Али устоя на изкушението да им каже истината — че той реагира като шестгодишен хлапак. Но вече твърдо бе решила. Ако той продължава да се държи по същия начин, тя ще приеме предложението и ще води Телетон.

Наложи се да телефонира на Сюзи да дойде и самоотвержено да пробие кордона, откарвайки децата на училище.

Когато най-накрая, закъснели почти с един час, те спряха пред училището, Джейни неспокойно се огледа да не би наоколо да се спотайват други журналисти. Достатъчно проблеми си имаше и с един знаменит родител, но когато и двамата са знаменитости, положението наистина се усложняваше. Сигурно всички бяха прочели вестниците и щяха да й досаждат цял ден.

Джейни горещо си пожела родителите й да оправят тази неразбория помежду си. Атмосферата по време на закуската беше отровна. В паметта й с ужасяваща яснота изплуваха думите на учителката, дочути неволно от нея. Защо родителите проявяват такъв егоизъм и се разделят точно преди изпитите? А нейните изпити бяха след осем седмици.

Когато Бърни Лонг видя заглавията във вестниците, ядно вдигна телефона и веднага поиска среща с Ричи Пейдж.

— Слушай, Пейдж, защо, по дяволите, не обсъди тези работи с мен? Алегра Бойд е моя звезда.

Пейдж впери безучастен поглед в него. Беше очаквал нещо такова.

— Не, не е, приятелю, тя е звезда на Сенчъри.

— Но тя не е готова за това. Допреди шест месеца никога не беше заставала пред камера, като изключим четенето на новините. А ти сега искаш да я направиш водеща на едно от най-сложните ни предавания.

— Сигурен съм, че ще се справи.

Разбирайки, че този спор не води доникъде, Бърни изигра последния си коз:

— Е, хубаво, щом си решил да правиш тая смехория, дай поне аз да я продуцирам.

Пейдж лекичко се люлееше в стола си.

— Добре, Бърни. Не виждам причина да не го направиш. Ти си продуцентът на Телетон.

 

 

През следващите няколко дни нещата между Али и Мат не се оправиха. Отстрани изглеждаше, че сякаш живеят в отделни къщи. Той гледаше да си разчете времето така, че прибиранията му да не съвпадат с нейните. И всяка вечер се връщаше по-късно от нея.

Така измина една седмица и на Али й дойде много. Бе приготвила вечерята за осем и половина, а сега минаваше десет. Ядосано обра съдържанието от чинията на Мат и го изхвърли в боклука. Точно в този момент чу, че входната врата се отваря.

— Слушай, Мат, къде беше? — бе решила да не се прави на досадна съпруга, но пък проклета да е, ако се остави току-така. — Пак с la belle^[3] Белинда, предполагам. Близала ти е раните, както винаги.

— Всъщност изпих няколко бири в Сенчъри — гласът му бе студен и неприятен. — Но не би било никак изненадващо, ако съм бил и с Белинда. Тя поне има малко човещина, съчетана с амбиция.

— А аз нямам?

Мат стоеше и я гледаше като враждебно настроен непознат и въпреки решението си да не се оставя, Али се почувства победена. Каквото и да кажеше, струваше й се, че то не може да стигне до онзи Мат, когото тя обичаше.

Какво, по дяволите, ставаше с брака им?

За нейно огромно облекчение, беше твърде заета, за да страда. За предаването „Кажете го на Али“ имаха да правят още три записа, като единият от тях бе сложна едночасова игра на виновна съвест, където всеки от публиката имаше да изповядва различни тайни и Али трябваше да запомни всяка тайна на кого е.

Но сега, след като се ориентира в обстановката и се отърва от нервността поне в работата си, разбираше, че никога в живота си не се е занимавала е нещо по-приятно. Имаше енергия в „Кажете го на Али“, чувство на взаимно доверие и възбуда от размяната на тайни на хора, разбиращи, че са способни да се променят, и всичко това само я вдъхновяваше.

Бърни бе възторжен от шоуто и непрекъснато й повтаряше, че са на път да направят голямо предаване. Единствената горчива мисъл, промъкваща се понякога в съзнанието й, беше, че не може да изпита същото и в личния си живот.

А в малкото свободно време, което „Кажете го на Али“ й оставяше, тя се занимаваше с безконечните приготовления за партито на Джейни.

Затова, докато дойде време за първото съвещание относно Телетон, тя почти го бе забравила.

Влизайки в приемната пред кабинета на Ричи Пейдж, Али е изненада установи, че всичко е коренно променено. Последният председател бе от старата гвардия — ловджийски графики по стените, персийски килими по пода. Пейдж не би могъл да бъде по-различен. Останал верен на репутацията си, този мъж наистина обичаше да е обграден от кожа. Само че в случая — от редки животни. Явно такива угризения, като избиването на редки животни, не пречеха на съня на Ричи Пейдж. Диванът срещу бюрото на секретарката му бе в леопардова кожа с черни възглавнички от чортова кожа, прецизно разположени на половин метър разстояние една от друга. До него имаше елегантен слонски крак и стъклена кафе масичка.

Когато Али пристигна, Лорийн, секретарката на Пейдж, се извини, че той и Бърни ще закъснеят.

— Мога ли да ви предложа нещо за пиене, госпожо Бойд?

Тя отвори огромно полирано барче, разкривайки повече бутилки от бара на Стрингфелоу. Али отказа поканата за коктейл, въпреки че малко остана да помоли за една пиня колада само за да види дали на чашата й ще има чадърче. Все пак помоли за сода, но и тя бе поднесена в чудновата чаша със златна пръчица за коктейл в нея.

Когато Лорийн я въведе в кабинета, тя наистина не успя да потисне ахването, изтръгнало се неволно. Имаше размерите на хале и всяка плоска повърхност бе черна и блестяща, дори подът и таванът. Единствените мебели тук бяха бюрото на Пейдж и трите огромни дивана, тапицирани с кожа от зебра, като всеки от тях бе осветен от лампион.

Бе толкова потискащо, че отначало Али не забеляза седналия зад бюрото човек и когато той проговори, тя подскочи.

— Вкусът не е силна страна на нашия Ричи, нали?

Али рязко се извърна и видя, че някой се взира в нея и отпива от бутилка бира, качил краката си на бюрото на Пейдж. Презрителна усмивка раздвижи познати черти на лицето. Беше Дани Уайлд. Тя почервеня, спомняйки си, че за последен път се видяха, когато той закопча роклята й.

Лорийн се усмихваше на Дани всеопрощаващо. Явно в нейните очи той не би могъл да извърши нищо неприемливо, дори да седне на бюрото на шефа и да си вдигне краката върху него, цапайки интериора.

— Познаваш ли госпожа Бойд, Дани? — попита тя и Али забеляза как строгата Лорийн се превръща в кротко котенце в негово присъствие.

— Но разбира се. Срещали сме се вече. Имаме общ приятел — Дани скочи на крака, сякаш я посрещаше в собствения си кабинет. — Както й казах последния път, като се видяхме, аз съм един от най-големите й почитатели — тук гласът му се отърси от леко подигравателната нотка и изявлението му прозвуча съвсем искрено: — Докато участваше в „Хелоу“, не пропуснах нито едно предаване.

Али слушаше смаяно как вторият по популярност в Англия водещ на тематични предавания се впуска в многословни излияния колко била добра. Той наистина бе гледал всяко предаване.

— А това, което ми хареса най-много — отметна той един тъмнокестеняв кичур назад, сякаш за да подчертае думите си, — бе начинът, по който им казваше да си вдигат задниците и сами да се погрижат за себе си.

На Али й стана приятно, че той е разбрал това, което тя така добре се опитваше да прави. Освен това бе напълно сериозен, без капчица от онази снизходителност, която Мат често си позволяваше по отношение на нея.

— А сега чувам, че новото шоу е даже още по-добро. Новата ти говорителка по-рано работеше при мен и тя ми каза, че тези, които вече сте записали, са направо сензация. Кога ще ви пускат?

Али откри, че пресиленият му възторг й е приятен.

— Е, все още не знаем.

— В най-гледаното време, надявам се, а не да ви забутат някъде.

Изведнъж той рязко се запъти към нея. Али, застанала до прозореца, неволно направи крачка назад, физическото му излъчване бе огромно. Някак си изпълващо пространството наоколо.

— Ти си опасна жена, Алегра Бойд — каза той, надвесен над нея.

Нямаше как да не вдъхне аромата на афтършейва му — „Л’Егоист“ на Шанел. Веднъж Сюзи го бе подарила на Мат за Коледа. „Означава очарователно лайно“ — бе казала тя тогава, явно очаквайки някаква реакция. Мат само се бе засмял и бе добавил, че в такъв случай тя не го подарява на съответния мъж. Дани й се усмихна.

— Самият аз с лекота бих споделил тайните си с теб.

Смутена, Али разбра, че е подложена на влиянието на прочутия чар на Уайлд и той работи безотказно. Въобще не бе подготвена за такова мощно привличане. Начинът, по който говори, вперил поглед право в очите ти. Начинът, по който тръсва кестенявата си коса. Объркващата дълбочина на зелените му очи. Дани Уайлд бе наистина чаровник.

Нещо повече — той ясно показваше, че я намира за привлекателна. Тя усети, че застрашително растящият й успех не плаши Дани, а точно обратното — привлича го към нея. Може би това бе така, защото той бе десет години по-млад. Ужасена, Али си даде сметка, че това й харесва.

Вдигна поглед към него и видя, че той все още гледа към нея, задържайки погледа й, като че ли се мъчи да види в нея онова място, където тя крие ключа към себе си. Опасно преживяване.

Докато той я гледаше, на Али й се стори, че в ироничното пламъче, лумнало в зелените му очи, проблесна желание. Али, разумната и пряма Али, чийто брак сякаш бе разхвърлян на парчета около нея, усети в себе си ответния пламък.

И вътрешното й чувство й подсказа да спре веднага играта. Нямаш нужда от това!

Затова, когато вратата се отвори и Ричи Пейдж влезе в кабинета заедно с Бърни, Али забрави колко му бе обидена. Нещо повече — като го видя, усети как я залива вълна на облекчение, като че ли той идваше да я измъкне от опасния въртоп, в който тя изведнъж бе попаднала.

 

 

Когато два часа по-късно Али се прибра вкъщи, даде си сметка, че дори не бе помислила какво трябва да прави в Телетон. Какво щеше да каже, ако Мат или децата я попитаха за съвещанието? Тя постоя малко в тъмнината на двойния гараж, но колкото и да се мъчеше да си припомни какво е говорено на съвещанието, в съзнанието си продължаваше да вижда как Дани Уайлд отмята назад коса и се усмихва с бавна и дълга усмивка. И въпреки нежеланието си, не можа да не се запита какво ли ще е да се люби с него.

Али поклати глава ужасена. Никога не бе мислила за секс. Не беше в характера й да върти любовни романи. И изобщо не я биваше да лъже. Бе виждала приятелки как мамят съпрузите си и бе разбрала, че не би могла да живее с вината и непрекъснатия страх да не бъде разкрита. Някои от тях казваха, че даже било по-интересно, но тя не мислеше така.

И сега за първи път, откакто се помнеше, се страхуваше да влезе в къщата. Страхуваше се от напрегнатата атмосфера и от мрачното настроение на Мат. Да срещнеш някой, който ясно ти дава да разбереш, че си чудесна, било доста впечатляващо събитие. Тя си каза, че Дани сигурно на всяка жена влияе така. После си спомни, че той знаеше всичките й предавания и чудесно разбираше какво е искала да каже във всяко.

Грабна чантата си, заключи колата и бързо се отправи към къщата, решително изхвърляйки Дани Уайлд от мислите си. Слава богу, че са децата. Може Мат да й създава грижи понякога, но тя трябва да мисли за Джейни и Джес. Я си представи какво ще стане, ако надникнат в мислите ти!

Още щом влезе през градинската врата в кухнята, разбра, че нещо е станало. Когато тази сутрин изхвърча от къщи, паникьосана от претоварения ден, който би вкарал в лудницата даже и Маргарет Тачър, тя бе оставила стаята в пълен безпорядък. Сега бе оправена. Или почти оправена. Но днес госпожа О’Шок не идваше. Дали Джейни или Джес не са я оправили? Но все пак имаше нещо недовършено, което те не биха допуснали. На избърсаната маса бе останало самотно размазано мазно петно. Някой бе набрал букет нарциси от градината и ги бе поставил в бутилка от мляко в центъра на кухненската маса, докато шкафът бе пълен с вази. Отвори едно от чекмеджетата и видя, че всичко е подредено, само че не на мястото си. Тогава забеляза бележката.

„Съжалявам, бях отвратителен.

Мат“

Стиснала бележката в ръка, Али се почувства неизказано трогната. Това бе нещо, което вероятно стотици съпрузи вършат всеки ден, без някой да ги похвали за усърдието. Но от страна на Мат бе по-трогателно, отколкото да я заведе на вечеря или да й купи скъп подарък. За такива неща не се полагат никакви усилия. Али се отправи към всекидневната и всички мисли за Дани Уайлд бяха пометени от ударната сила на един прост, обикновен и всекидневен жест.