Мейв Харън
Телевизионна афера (15)

15

Али се бе отпуснала в огромната вана и отпиваше от шампанското.

— Идеята ти беше чудесна — въздъхна тя. — Не мога да измисля нищо друго, което бих вършила с по-голямо удоволствие в четири без десет в сряда следобед.

Бяха правили великолепен секс, прекалената познатост и навикът бяха заличени от изненадата заради непривичната обстановка. Мат пристъпи към нея гол.

— Не можеш ли? — той започна да сапунисва гърдите й, после се плъзна надолу в пяната, от което водата преля през ръбовете и намокри пухкавото бяло килимче. — Аз мога — каза той и тя с изненада установи, че пак я желае. От години не бяха правили любов два пъти последователно.

— Извади запушалката — промълви тя с вечната си практичност — или пожарната команда ще довтаса и ще разбие вратата.

Мат се ухили.

— Сигурно са свикнали — увери я той, плъзгайки ръка между топлите й мокри бедра. — В рекламната брошура прочетох, че ваната се пълни за дванадесет секунди — тя простена от удоволствието, което й доставяше нежната му милувка. — И прелива на тринайсетата.

След това въобще не забеляза колко вода се изля на пода. Беше заета с друго.

— Два чая със сметана, ако обичате. Апартамент 5516.

— Мат, как можеш да искаш чай? Нали току-що обядвахме?

Мат се обърна към Али, която тъкмо попиваше следите от удоволствието с пухкава снежнобяла хавлия.

— Недей да се държиш като домакиня от предградията — той започна да смъква хавлията, а тя отблъскваше ръцете му. — Чаят със сметана може да се използва за много неща.

Али започна да оправя измачканите чаршафи.

— От теб никога не би станала куртизанка — подкачи я Мат, — все ще си заета да оправяш леглото.

Тя се отпусна на опънатите чаршафи и започна да чете рекламната брошура.

— Тук пише, че в „Савой“ винаги се стараят да бъдеш обслужен от познато лице.

На вратата на дневната се почука и техният приятел — пиколото, се появи с двата чая със сметана, като умишлено въобще не погледна към спалнята, преди да си тръгне с поредния приличен бакшиш.

— Кому е притрябвало познато лице? — прошепна Али. — Не проумяват ли очарованието на анонимността?

— Не всички са поели по лошите пътища като нас.

— Както и да е. Така човек не може да си свърши работата спокойно.

Мат се засмя. Изглеждаше толкова отпуснат и привлекателен, че този път тя посегна към хавлията му и я развърза.

— Та какво каза за стоте и един начина да се употреби чай със сметана?

Тя намаза малко ягодово сладко по устните си и изкусително се плъзна надолу. Усмихна се, като видя възбуденото му очакване.

— Никой ли не ти е правил забележка? — Мат затвори очи в благословена наслада. — Не се говори с пълна уста.

 

 

През последните пет минути Белинда кръстосваше апаратната в тиха ярост. Вече беше пет и петдесет и девет и до ефир оставаше не повече от половин час. Какво, по дяволите, щеше да прави, ако Мат не се появеше?

Но Мат се появи след по-малко от пет минути. Влезе, без да бърза, в спокойно и ведро настроение и разби с чара си гостите, които го очакваха.

— Къде, по дяволите, беше? — поиска да знае Белинда. — А ние се поболяхме от притеснение тук и вече започнахме да се чудим дали режисьорът да не води проклетото шоу вместо теб.

— Белинда, успокой се — Мат бе вбесяващо хладнокръвен. — Появяването ми никога не е било под въпрос. Досега не съм пропуснал шоу.

— И къде беше? Не може да си обядвал до шест часа.

Мат бавно разтегна устни в усмивка.

— Обслужването бе много мудно.

— В „Савой“? — тя впи поглед в него. Имаше нещо в изражението му… И преди го беше виждала в дяволско настроение, но тогава бе обладан от зъл демон. Този дявол бе всичко друго, но не и зъл. Беше весел, забавен и невероятно привлекателен. И тогава проумя. Той е бил в леглото с жена си.

Белинда се обърна с гръб, защото болката бе толкова силна, че със сигурност щеше да се изпише на лицето й. Въпреки че съзнаваше абсурдността на чувствата си, изпита заслепяваща, ледена ярост. Би трябвало жена му да ревнува от нея. Тя бе младата и красивата. Но защо? Тя нямаше претенции към Мат. Досега винаги бе избягвала да се забърква с женени мъже. Бе се заклела над своя екземпляр на „Космополитън“, че няма да позволи да й се случи. Твърде много нейни приятелки бяха минали по този път и тя ги бе съжалявала. Следобеди в хотели с пет звезди, предплатени за шест месеца напред, последвани от самотни коледи. Обаждания по телефона посред нощ, докато те си лежат там и се опитват да убедят себе си, че, разбира се, той не се чукал със съпругата си. С Мат дори не би имала тази утеха за гордостта си.

И все пак точно днес, когато най-сетне бяха получили зелена улица от Ричи Пейдж! Чувстваше се предадена. Но вината не беше у Мат. А у Али. Тя бе тази, която нахълта в офиса и поиска той да не се отделя от полата й. Без нея днешният ден щеше да си е толкова хубав, колкото трябваше.

Белинда наблюдаваше как Мат прекосява студиото и очарова всяко живо същество по пътя си. Изведнъж видя постъпката на Али в друга светлина. Това бе предизвикателство. Али Бойд й бе казала: „Той е мой. Долу лапите!“

Белинда седна в креслото си, като напълно изключи от заобикалящата я действителност. Е, добре, помисли си. Чудесно. Щом като ще воюваме, да видим кой ще спечели. Извъртя се със стола си така, че никой в апаратната да не може да види лицето й, и затвори очи за момент. После се обърна. Въодушевлението бе озарило красивите й черти.

— Хайде, всички! — тя се усмихна в микрофона на контролния пулт. — Нека направим едно незабравимо шоу.

 

 

— Какво ги е прихванало дъртите? — Джес сръга с лакът Джейни, когато майка им и баща им влязоха, смеейки се. — Да не са се чукали?

Джейни се задави и замалко да изпусне томчето от събраните съчинения на Чосър^[1] с „Търпеливата Гризелда“, което четеше, като същевременно хвърляше по едно око и на „Топ Попе“ по телевизията.

— Какви ги приказваш? — тонът й бе пропит от възмущение. — Тъкмо се опитвам да си хапна от лазанята по рецепта на Линда Маккартни.

Вече дни наред Али и Мат се държаха, според експертното мнение на Джес, като двойка тийнейджъри, потънали до ушите в любов. Оттегляха се към спалнята при първа възможност, държаха се за ръце. Таткото дори започна да се обажда на мамчето след всяко шоу, за да я пита как е минало според нея!

— Направо е като огледален образ на „Синдромът Портной“^[2] — оплака се Джес. — Портной се бавил толкова дълго в банята, че майка му започнала да се пита какви ги върши там. И аз изпитвам същото заради мама и татко.

— Защо? Нали си имаш персонална баня?

— Не е в това въпросът. Как бих могла да изразя протеста си чрез откриването на секса, когато собствените ми родители не могат да се оставят на мира един друг?

— Може би именно затова го правят. За да ни отстранят.

— Е, ами май наистина има ефект — Джес хвърли поглед към преддверието, където Мат и Али още не бяха съблекли палтата си. — Не знам още колко влюбеност ще мога да понеса.

— Не бих се тревожила — отбеляза Джейни, без да отмества очи от топ класацията, — предполагам, че няма да продължи дълго.

— Здрасти, мамо, татко. Как върви животът в бляскавия свят на телевизията? Или сте прекалено влюбени, за да забележите?

Али се престори, че иска да замери Джес с брачната си халка.

— Отлично, благодаря. Как е животът в „Хил Хол Скул“? Написахте ли си домашните?

— Не питай нея! — изврещя Джейни. — Тя обича да си пише домашните, гадината.

— А ти? — Али се наведе и целуна по-голямата си дъщеря. — Как върви четенето?

— Горе-долу. Томас Харди^[3] като първия феминист си го бива, но Търпеливата Гризелда. Пфу! — тя хвърли книгата с отвращение. — Как е могъл Чосър да си въобрази, че е идеалът на женствеността? Тя е най-бедното момиче в града, преди ужасният лорд да реши да се ожени за нея. И само за да провери силата на любовта й, убива децата и превръща Гризелда в прислужница. И добричката стара Гризи приема всичко това търпеливо, докато старчокът не й разкрива, че това била някаква перверзна средновековна „скрита камера“ и те живели в сговор и съгласие до края на дните си. И Чосър я нарича цвете на съпружеското търпение.

— Толкова прилича на теб, мамо! — Джес стисна ръката на майка си.

— Вече не, малка драко — Али се усмихна на Мат. — На това цвете на съпружеското търпение вече са му пооскубали листенцата.

Джейни и Джес избухнаха в тайнствен кикот.

— Ти го каза — извикаха те в хор.

 

 

Откакто Пейдж се беше съгласил да участва в предаването, атмосферата в офисите на „Шоуто на Мат Бойд“ бе неописуема. Коледа беше чак след месец, но в кипящото остъклено студио на десетия етаж на сградата на Сенчъри празниците сякаш бяха настъпили.

Даже Стивън Картрайт го усети, когато отиде да поздрави и двамата, че са убедили Ричи Пейдж да участва. Докато прекосяваше огромната зала с напрегната от трескава работа атмосфера, с непрестанен телефонен звън, е хора, които хвърчаха напред-назад целеустремено, и е компютри, които мъркаха неспирно, Стивън бе обзет от носталгия по дните, когато самият той бе работил в програмен екип. Знаеше, че това бе често срещано у шефовете заболяване. От време на време копнееха да се върнат на старите си работни места, да забравят стреса, дългите часове, изнервящата несигурност, които бяха свързани с дейността на изпълнителния продуцент. Но нещо в царящото тук въодушевление наистина беше заразно.

Стивън поспря и си сипа кафе, за да удължи моментното настроение още за миг, и видя как един млад колега отиде при седящия зад бюрото си Мат за съвет. На хората им се искаше да зарадват Мат. И преди Стивън често беше забелязвал същото. Той притежаваше невероятното умение да им създава удовлетворение от собствената им работа. Това бе прийом от учебниците по мениджмънт, но Мат го правеше по инстинкт. По най-добрия начин.

Когато Стивън пристъпи към кабинета на Мат и Белинда, младият колега тъкмо излизаше с усмивка на уста. Очевидно само една дума от водещия бе достатъчна за ведрото му настроение през целия ден.

Мат съзря Стивън и се изправи.

— Това е рядка чест за нас.

— Дойдох да те поздравя! — Стивън се отпусна на стола, който издърпа за него Мат. Взе черновата на новия сценарий, върху който Мат работеше в момента, и избухна в смях. Даже само във встъплението имаше две от прословутите забождащи реплики на Мат Бойд. Той поклати глава. — Откъде ги взимаш?

— Крада ги от други хора — Мат се ухили и си взе обратно сценария, — после ги шлифовам.

Стивън бе залят от вълна на облекчение. Очевидно духовитият Мат Бойд щеше да присъства и в новото шоу. Но с допълнителна острота.

— Предполагам, че си се чудил защо пожелах точно Ричи Пейдж да участва — тонът на Стивън, отбеляза мислено Мат, е пресилено нехаен.

— Чудехме се защо именно той оглавява коледния ти списък.

— Отговорът е прост — Стивън направи пауза. — Той се опитва да купи Биг Сити Телевижън.

— Не може да бъде! — Мат не повярва на ушите си. — Та този тип е порнограф!

— Шефовете на Биг Сити не се притесняват много от този факт. Те са във финансова криза и им трябва рицар на бял кон. Пейдж им предлага двадесет и един милиона лири. Сега разбираш защо са готови да си затворят очите пред малкото петно в репутацията му.

— Но те не биха се продали на някой като него, нали?

— Напротив. Изглежда, сделката е в процес на доуточняване — Стивън стана на крака и се загледа през прозореца. Стотина метра по-надолу по сивата повърхност на водата се плъзгаха съвсем малко лодки. Обърна се към Мат: — Освен ако интервюто ти не го спре.

 

 

Али стоеше в гардеробната и се опитваше да диша дълбоко. Въпреки или може би именно заради вниманието, което бе привлякла, днес се чувстваше два пъти по-нервна от обикновено.

Вчера дори си беше купила всички списания за жени, които бе открила по рафтовете на вестникарите, за да види и чуе всички останали добри съветнички. Джейн Спенсър бе отзивчива и земна. Али се смая от неутралните й коментари даже и на най-ужасяващите истории, които й сервираха хората. Дорийн Брук бе майката-закрилница, но говореше празни приказки. Ив Браун, вероятно защото беше най-млада, изпробваше подхода „какви са тези глупости“ и „я стига сте хленчили“. А каква щеше да е позицията на Али Бойд? Подходът „държи се като пън, ами изхвърлете го навън“ нямаше да бъде приложим във всяка ситуация.

И въпреки това Али от собствен опит се бе убедила, че всяко действие, независимо колко незначително е то, бе градивно за самочувствието и помагаше в повечето случаи. Колко е хубаво, помисли си тя ненадейно, да имаш възможност да се опиташ да накараш жените да бъдат по-уверени, да повярват в себе си.

Я стига, каза си тя, щом ще помагаш на другите хора, не можеш да се превръщаш в нерешителна медуза всеки път, преди да застанеш пред камерата. Както бе казал Бърни, не се притеснявай от уязвимостта си, а заложи на нея. Това е, което те приобщава към другите хора. Използвай го.

На вратата се почука и влезе Ники, за да й каже, че е време да влезе в студиото. Ники, отбеляза Али мислено, вече с по-голяма увереност излагаше своите идеи, откакто работеше с нея. И поглъщаше по-малко шоколадови блокчета „Марс“.

Вероятно наистина върша нещо полезно, каза си Али, докато прекосяваше залата. Изведнъж откри, че с нетърпение очаква какво ще й поднесе днешната върволица от нещастни зрители.

 

 

— Не мислиш ли, че е крайно време да поспиш? — Али нежно издърпа изрезките от вестници за Ричи Пейдж от ръцете на Мат. Голямото интервю бе на другия ден и тя знаеше колко нервен е той и как възприема новата насока на шоуто като изпитание за способностите си. Никога преди не го бе виждала да се подготвя толкова дълго за едно интервю. Вече дни наред бе потънал в доклади от служители, извадки за финансовото състояние на Биг Сити и купища от изрезки за кариерата на Пейдж.

Али изгаси лампата и се пъхна под завивките. Навън избуха бухал, а някъде отдалеч се чуваше и компактдиск плейърът на Джейни, който бълваше някакво умопомрачително подобие на музика, но вече бе прекалено сънена, за да стане и да я накара да го намали. Чу изщракване от другата страна на леглото — Мат бе светнал нощната си лампа. Заслони очите си с ръка срещу ярката светлина.

— Всичко наред ли е, любов моя?

— Али? — Мат я хвана за ръката. — Ами ако не се получи? Ами ако публиката си иска стария Мат Бойд?

— Ще бъдеш неотразим — тя вдигна ръката му към устните си и я целуна. Обичаше слабостта му дори повече от силата. А най-много това, че той не я криеше от нея. — Как ще разбереш дали няма да харесат новия Мат Бойд, ако не го видят?

— Обичам те, Али.

— Аз също те обичам.

Мат отново изгаси лампата, а Али се притисна плътно към него. Въздъхна от задоволство. Усещаше, че вече ги свързва нещо повече от дома и децата. И в това, че той споделяше с нея тревогите си, усети някаква особена тръпка. Докато се унасяха, тя осъзна, че въпреки предстоящите изпитания, сега бе щастлива както никога в живота си.

 

 

Белинда седеше в кабинета и четеше „TV Таймс“. Лицето на Мат й се усмихваше от корицата, познато като това на премиера или на членовете на кралското семейство — с искрящи сини очи, с чара, който почитателите му винаги очакваха от него. Как ли щяха да реагират на новия рязък стил на интервюиране, който Мат щеше да разгърне тази вечер?

Белинда погледна листовете до списанието на иначе празното бюро. Бяха планирали всеки ход поне по десет пъти, бяха премислили всеки възможен обрат в интервюто. Тя бе изненадана от бързината, с която Мат бе схванал триковете на конфронтацията, след като години наред бе разчитал на чар и духовитост.

Стана, отвори вратата и забеляза, че Мат се бе появил и в момента разговаряше с една от асистентките в другия край на залата.

— Мат — извика тя, — ела да се видиш на корицата на „TV Таймс“.

Мат влезе в кабинета, взе списанието и се вгледа в снимката. Когато лицето му се бе появило за първи път в печата, бе изхвърчал навън и бе купил пет екземпляра за майка си. Сега вече даже не си правеше труда да брои снимките си.

— Волева челюст — изкоментира той, защото знаеше, че има склонност към двойна брадичка. — За мъж е много важно.

Белинда закрачи из стаята, неспособна да сдържи неуморната си натура.

— Днес е големият ден, Мат.

— Забелязах — засмя се той.

— Ако се справим както трябва, ще докажем на всички, че Мат Бойд струва поне колкото десет като Дани Уайлд — тя седна на края на бюрото си, а Мат взе сценария, за да направи няколко промени в последната минута. — Как се чувстваш?

Мат вдигна поглед към нея и се усмихна.

— Обзет от див ужас, по дяволите!