Мейв Харън
Телевизионна афера (8)

8

Али се събуди рязко, имаше усещане, сякаш пропада в съня си, и се изправи. Шест и половина. Никога не се будеше в шест и половина. Тогава се сети. Днес бе прослушването.

Мат кротко спеше, книгата му лежеше до него — там, където бе паднала снощи. Какво мислеше той за прослушването й? През изминалата седмица беше странно затворен в себе си, не говореше нито за прослушването, нито за каквото и да било друго. Знаеше, че Мат се тревожи за собственото си шоу и се надяваше това да обяснява поведението му, а не неприязънта към нейния шанс.

Осъзна, че има и друга причина, поради която не бе разговаряла с него. Страхуваше се да не я разколебае. През изминалата седмица имаше нещо, което изненада Али — нарастващото убеждение, че иска да го направи.

Вчера бе преживяла най-голямото си вълнение от години — отиде до медицинския отдел на Мерилбоун Лайбръри, за да изрови нещо за синдрома на Електра. Почувства се отново като студентка — развълнувана, безгрижна. По пътя от спирката на метрото на Ръсел Скуеър бе минала покрай група млади хора по бански, които бяха налягали като сардини на квадратчето тревна площ, и се бе засмяла с глас заради чудесното съчетание от ексцентричност и оптимизъм, което съставяше темперамента на британците.

Библиотекарката й бе донесла купчина броеве на „Бритиш Сайкосекшуъл Джърнъл“ плюс огромна енциклопедия на психичните заболявания. Докато разгръщаше страниците на научното издание, вниманието на Али непрекъснато се отклоняваше от статиите, които разказваха за хора, нахлузващи примки на главите си в търсене на някакъв почти смъртоносен оргазъм, пикаещи един върху друг, като после само си измиваха ръцете, или връзващи любовниците си към електрическата мрежа, за да се насладят на възбуждащите ги гърчове. Зад тюлените завеси и провинциалните порти великото британско общество май опитваше от всичко. Али остави списанието и избухна в смях заради екстравагантните приумици в сексуалното поведение на хората. Независимо дали щеше да получи работата, изследователската част определено бе попълнила образованието й.

И най-накрая беше намерила пасаж и за синдрома на Електра. Представи си за миг Дженифър от Бирмингам, която се шляе насам-натам и прелъстява чужди съпрузи, защото й напомнят за татко. Кучка, помисли си Али. И осъзна, че да бъдеш добрата съветничка не бе толкова лесно. Не можеш ей тъй да правиш заключения. Трябва да разбереш защо хората вършат глупави и пагубни за личността неща, които заплашват да разрушат както собствения им живот, така и живота на другите. Али се молеше да се справи.

По обяд бе отишла в едно кафене до университета и бе седнала сред студентите, които не бяха много по-големи от Джейни. И отново се бе почувствала млада. Може би защото имаше цел.

А когато един младеж я бе погледнал с възхищение, тя дори му се бе усмихнала.

Измъкна се от леглото и напълни ваната. Щом Мат отиде на работа, ще се появи Сюзи, за да я закара до студиото. Беше отказала колата на Сенчъри, защото пътуването с безметежно бърборещата Сюзи щеше да бъде по-малко ужасяващо от мълчанието на задната седалка, когато няма какво да отвлече мислите ти от предстоящото изпитание. Не бързаше за никъде. Трябваше да е там чак в единадесет.

Али се стегна и застана гола за момент, преди да посегне към крана на душа. Отвъртя го докрай и пусна само студена вода. Ледената струя заля гърдите й и я остави без дъх. Всеки ден от осемнадесетата си година насам правеше това и то, изглежда, вършеше работа. Някои части може би не бяха вече така твърди, както навремето, но гърдите й биха посрамили и младо момиче. Изведнъж я връхлетя пристъп на нервност.

— Не бива, не бива — повтаряше Али училищния речитатив — да губя куража си.

— Привет, мамо — Джес бе още по нощница и тършуваше из шкафовете. — Онова шоколадовото е свършило.

— Ами тогава хапни нещо друго. Овесени ядки например.

— О, мамо, те са прекалено здравословни. Нямаме ли нещо вредно за здравето?

— Джес, занеси тази чаша чай на баща си, моля те.

— Защо все аз трябва да върша всичко? — попита Джес с мъченически глас.

— Защото ти си момичето за всичко, което все се мотае в краката ми, докато Джейни се заключва в стаята и надува „Кюър“ така, че да не може да ме чуе, ако я помоля за нещо.

— Съвсем справедлив отговор — Джес сякаш прие логиката й и изчезна нагоре по стълбите.

Али с облекчение установи, че явно никой не се сещаше за важността на този ден. Джейни още спеше дълбоко. Както обикновено, тя прекарваше ваканциите си в гледане на без съмнение неподходящи филми до зори.

Мат я целуна, каза довиждане и отпътува. Тя усети, от една страна, облекчение, че не я подкачи, но, от друга, се почувства засегната, че нейните грижи май не правят впечатление на никого в семейството.

Точно затова се опитваше да намери нещо друго в живота си.

 

 

— Хей, изглеждаш страхотно! Никога не съм те виждала облечена в розово.

Али усети искрената изненада и одобрение в очите на Сюзи, когато тя дойде да я забере час по-късно.

— Да. Режисьорът каза ярки цветове. Странно, но никога не съм носила ярки дрехи.

— Бил е прав. Ооо! И червило. Делова жена.

— Не е ли прекалено? Не искам да изглеждам като Джоан Кроуфорд^[1].

— Али — каза Сюзи търпеливо и я прегърна, — никога не би могла да приличаш на Джоан Кроуфорд. Но наистина изглеждаш зашеметяващо.

Али взе ключовете за колата, подаде ги на Сюзи й се погледна в огледалото. За своя изненада откри, че приятелката й бе права. Наистина. Сдържайки радостта от откритието дълбоко в себе си, излезе от къщата. Въпреки нервността, имаше добро предчувствие за деня. Дори и да бъде поредното разочарование, нямаше да загуби нищо от опита си.

— Коя, за Бога, е тази Алегра Бойд? — Маги Ман, най-голямата звезда от женски пол на Сенчъри, се отпусна на стола в гримьорната и затвори очи. — Искам да кажа, та аз дори не съм чувала за нея — Маги обичаше да е изписана от глава до пети. Накъдрена като Кармен, фалшиви мигли. Даже и това да означаваше, както често се случваше, репетицията да започне по-късно, защото Маги не е готова.

— Нямам представа — Мойра, асистентката на шоуто и съратничка на Маги в клюките, поклати глава и тежките й синджири и обеци издрънчаха. — И никой не знае.

— Това е направо невероятно! — Маги погледна гримьорката. Пратили са помощничката, отбеляза тя е раздразнение. Защо, по дяволите, Елен, най-добрата, не бе тук, вместо това хлапе, което не познаваше? — Предложих приятелката си Ан Адамсън от „Сънди Екзаминър“, но както винаги, бях пренебрегната. Нуждаем се от личност с опит, а не зелен начинаещ. Да се обзаложим ли, че това е някоя, която онзи идиот, режисьорът, е срещнал на парти и иска да вкара в леглото си?

— Няма да посмее — Мойра подаде салфетка на Маги, за да попие червилото. Тя отвори устни и сложи хартията между тях, после ги притисна и погледна нагоре към момичето. Приличаше досущ на пираня с тежък грим. — Прекалено много зависи от него. Бил Форд е имал повече пилоти и от стюардеса. Ако този не е достатъчно добър за поредица, с него е свършено.

— Разбира се, че ще стане поредица, Мойра — измърка Маги. — Нали аз участвам в него. В момента обсъждаме само добрата съветничка.

Вратата се отвори и в стаята влезе Елен, най-уважаваната гримьорка на Сенчъри.

Маги се извъртя на деветдесет градуса със стола си, така че момичето, което в момента оправяше косата й, трябваше да се обърне с нея. Елен работеше тук от двадесет години и знаеше всичко.

— Елен, сладурче, не може да не знаеш нещо за тази Алегра Бойд. Коя, по дяволите, е тя?

Елен започна да подрежда шишенцата с кремове. Не харесваше Маги. Маги непрекъснато се правеше на нейна приятелка и й съчувстваше, защото те двете били самотни майки, но положенията им бяха напълно различни. И двете имаха по три деца и никакъв съпруг. Но Маги имаше две бавачки, гледачка за вечерите и екип чистачки. А Елен сама пазаруваше, чистеше и готвеше и имаше три неудържими деца. Изненадващо бе, че децата й отрастваха без сътресения и бяха добри, защото единственото, което можеше да им даде, бе любов. Децата на Маги пък, напротив, минаха през семейната терапия, лечение и накрая пансион. Бог си беше на мястото.

— Да, знам коя е тя.

Маги протегна ръка, за да престане да ходи из стаята и да им каже. Приличаше на гладна кукувица, която иска да се храни с трохи от живота на другите.

— И коя е?

— Алегра Бойд е… — Елен спря за миг, за да удължи удоволствието — … съпругата на Мат Бойд.

 

 

Али пусна седалката, облегна се назад и затвори очи, докато двете със Сюзи се движеха към сградата на Сенчъри на Милбанк. Пиковият час бе минал. Слънцето струеше през отвора на покрива. Имаха достатъчно време, за да пропътуват разстоянието от Феърлоунс до студиото. Али се поколеба дали да не прочете бележките си още веднъж. Не, по-добре не. Ще започне да звучи като д-р Фройд, а Бил Форд искаше д-р Рут.

Усмихна се и се почувства истински спокойна. В края на краищата това нямаше да е чак такова изпитание.

Даже лекото почукване откъм задницата на колата не наруши покоя й. Прекалено много се притесняваше за глупости. Веднъж едва не получи нервна криза, чувайки някакво стържене отстрани, а като отвори вратата, видя, че коланът на шлифера й се влачи по магистралата.

— Ами… — гласът на Сюзи я сепна. Навярно бе задрямала. — Какъв е този шум?

Звукът вече бе по-ясен. Али потръпна невярваща. Позна го моментално. Бяха спукали гума.

— О, господи, перфорирахме се.

Сюзи отби и двете излязоха, за да огледат нагънатата гума.

— Можеш ли да сменяш гуми? — попита Али ужасената Сюзи.

— Разбира се, че не. За какво са мъжете?

— Но ти си толкова практична.

— Не и за коли. Идеалната кола за мен е тази, в която влизаш, палиш и тръгваш. Не си ли записана в асоциацията на шофьорите?

— Не можеш да викаш хора от екипа само за една гума. Ще взема наръчника.

— Али! — Сюзи тръсна глава, това бе чиста лудост. — Погледни се. Издокарана си от глава до пети — тя подритна гумата. — Това е спешен случай.

Но Али вече бе отворила вратата и търсеше в жабката упътването за водача. Беше сменяла гума хиляди пъти. Изведнъж се отпусна унило назад.

— О, сега се сещам. Мат я взе да провери дължината заради някакви фериботни билети.

— Значи трябва да се обадим за помощ. Малко по-надолу видях телефон. Винаги забелязвам такива неща.

Али измъкна краката си с розови обувки на високи токчета. Сюзи ги погледна.

— Най-добре ще е да взема картата ти и да се престоря, че съм госпожа Бойд.

Али посегна към чантата. Докато ровичкаше из носните кърпички, химикалите, гримовете и парфюма, в един ужасен миг си помисли, че може да е забравила портфейла си. Стотици пъти се бе заричала да си купи от онези подредени чанти с джобчета и ципове, в които всяко нещо има точно определено място, за да не й се налага да изсипва съдържанието на своята върху покрива на колата всеки път, когато търсеше ключовете, и да не дава повод за доволни усмивки от страна на мъжете минувачи, които без съмнение си казваха: „Ето още една безпомощна женичка.“ А, ето я. Подаде я на Сюзи.

— Не се безпокой — намигна й Сюзи. — Ще кажа, че сме били нападнати от откачен изнасилван и ще довтасат за не повече от четири часа.

Али се усмихна в отговор. Слава богу, че имаха достатъчно време.

Загледа се след отдалечаващата се Сюзи. Тя спря изведнъж. Може би се бе сетила, че няма дребни за телефона.

— Али — гласът на Сюзи преливаше от състрадание. — Не искам да те огорчавам, но картата е изтекла преди три месеца.

 

 

— Бил, това е възмутително! — Маги Ман нахлу в контролната зала като фурия.

Бил Форд въздъхна. Тази сутрин беше много досадна. При пристигането си в студиото откри, че осветителите не са готови, цветът на декора е керемиден вместо прасковен и зачисленият към предаването графичен дизайнер е повален от грип. Само менструалното настроение на тази харпия с ролки му липсваше.

— Кое е толкова възмутително, скъпа Маги?

Бил продължи да натиска разни копчета и да крещи заповеди на членовете на екипа, вместо да насочи цялото си внимание към нея. Това още повече я разяри.

— Да прослушваш тази Алегра Бойд по време на пилотно предаване, което всъщност ще се излъчва. Бил, тя е домакиня — Маги явно поставяше това определение някъде между нимфоманка и сериен убиец. — Не можеш да го направиш. Ще станем за смях. Да се обадя ли на приятелката си Ан Адамсън за всеки случай?

— Успокой се, Маги. Али ще се оправи. Тя има опит със съветите и вече е работила в телевизията. Никой не очаква пилотите да са идеални и съм сигурен, че ти ще й помогнеш, ако не се справя добре.

— Въпросът не е в това, Бил. Тя е аматьор. Получила е мястото само защото е жена на Мат Бойд. Какво общо би могла да има тя с обикновените хора? — Маги Ман, героинята на работническата класа, извади златната си запалка „Картие“ и запали цигара. — И понеже не ме слушаш въобще, ще отида при Стивън.

— Маги, седни и смени революционния тон, ако обичаш. Няма смисъл да ходиш при Стивън.

— Защо не? Стивън знае как да се държи със звездите си.

— Защото… — Бил пренебрегна обидния подтекст — … Стивън лично избра Алегра Бойд. Аз нямам нищо общо с това.

Маги тежко се отпусна в стола на режисьора на пулта. Бил все пак усети известно съжаление към нея. Приличаше на стара примадона, която трябва да даде път на младата претендентка. После се сети за това, което му направи впечатление в думите й.

— Какво искаш да кажеш с това, че тя е жена на Мат Бойд?

— Каквото и казах, скъпи. Алегра Бойд е съпругата на Мат Бойд.

Ах ти, Стивън Картрайт, кучи сине, дето не ми каза.

— Ти не знаеше ли, съкровище? — Маги се бе съвзела бързо. — Стивън не си ли направи труда да ти каже?

Бил Форд не й обърна внимание, всички пристъпи на жал се изпариха.

— Не ме интересува чия съпруга е! Трябваше да е тук преди половин час. Къде е тя, по дяволите?

— Не питай мен, миличък — Маги се изправи, доволна, че пак тя е отгоре. — Какво очакваш от една богата домакиня? Може да е отишла на урока си по тенис — и с усмивка царствено тръгна към вратата. — Или пък е при козметичката си.

 

 

Застанала на аварийното платно на шосе А 3, Али погледна часовника си и изруга гайките по джантата, които без съмнение бяха затегнати от някой, садистично настроен работник на конвейера. Ритна я за трети път. Нищо не ставаше. Забеляза как зад гърба й намалява някакво БМВ и спря в очакване и неговият собственик да излезе от колата и да й каже, че й трябва гаечен ключ. Разбира се, че й трябваше гаечен ключ! Само дето нямаше такъв.

Шофьорът излезе и затвори вратата. Когато видя какво носи той в ръцете си, се почувства като Ева, съзряла за първи път уникалния инструмент на Адам.

— Заповядай, красавице — той й подаде ключа от висотата на мъжкото си превъзходство. — С удоволствие бих го направил вместо теб, но бързам — потупа я по ръката. — Можеш да го задържиш. Винаги нося пълен комплект.

Али потисна желанието си да му каже да си завре проклетия гаечен ключ някъде.

— Благодаря — промърмори тя, докато мъжът се качваше обратно в колата си.

Али коленичи. С помощта на ключа гайките най-сетне поддадоха и тя подмени спуканата гума с резервната. След като затегна и последния болт, погледна часовника. Щеше да закъснее с половин час, но нямаше нужда да кисне в гримьорната и гардероба. Ще си е така, както е. Изправи се вдървено на крака.

— О, боже мили! — Сюзи посочи костюма й. Али проследи погледа на приятелката си. По цялата дължина на розовия й костюм имаше тънка, но забележима следа от грес. — Не се притеснявай — успокои я Сюзи, побутвайки я към седалката. — В студиото ще ти намерят нещо подходящо — Сюзи врътна ключа и натисна педала. — Само да стигнем там, нали?

Следващите четиридесет и пет минути минаха като в мъгла. За щастие потокът от коли към Лондон не спираше да се движи. Когато стигнаха сградата на Сенчъри, на входа вече ги очакваш Ники, изпратена от екипа, за да уведоми веднага за пристигането им. Али моментално бе напъхана в гримьорната, а жената от гардероба търсеше нещо подходящо, за да смени изцапаното й с грес сако.

Десет минути по-късно Али се изправи. В първия момент не можа да се познае с това напудрено лице, яркосини сенки и искрящо коралово червило. Но всъщност изненадата дойде от костюма, който я накараха да облече. Беше яркооранжев — цвят, който тя ненавиждаше, с огромни златни копчета и поличка, вдигната три инча над коляното, може би дори и повече в седнало положение. Селина Скот никога не би подбрала подобно нещо.

— Приятно и ярко — пропя гардеробиерката. — Това ще разведри настроението на хората пред екрана.

Али се опитваше да придърпа полата до по-благоприлична дължина и не осъзна веднага чутото.

— Какво искате да кажете? — явно не бе разбрала. — „Това ще ги разведри пред екрана“? Нали е пилотно предаване?

— Абсолютно точно. Но то все пак се излъчва в ефир. Така го правят в днешно време. Очевидно така е по-лесно да проучат мнението на зрителите. Никой ли не ви е обяснил?

Като гледаше отвратителната непозната в огледалото, Али усети как новопридобитото й самочувствие се изпарява. Сама си беше виновна. Беше се направила на много печена и бе поискала да я прослушат по време на пилота.

— Вече ви очакват, госпожо Бойд — Али се обърна. Ники държеше вратата отворена. В ръцете си носеше огромен букет. — Между другото, за вас са.

Али усети как въпреки напрежението, по лицето й изпълзява усмивка. Сигурно бяха от Мат. Стискайки бележките си в едната ръка, с другата отвори картичката.

„Ти ще успееш — прочете тя, — заради всички нас, съпругите у дома.

С обич, Патси“

Али хвърли последен поглед в огледалото. Не знаеше да плаче или да се смее.

Ники настани Али в малка зелена галерия, отделена от контролната зала със стъклена стена. От това място, обясни тя, Али можела да вижда и чува едновременно и продуцента, и режисьора, както и да следи какво става в студиото.

Публиката вече се беше разположила и координаторът тъкмо обясняваше на хората какво да очакват, когато влезе Маги Ман.

Може би се дължеше на работническия й произход, който тя афишираше непрекъснато, или на имиджа й на самотна майка с три деца, която непрестанно се бори с живота, както редовно се превъзнасяше, но по някакъв начин Маги Ман бе спечелила името „един от нас“. Или както бе казал един критик, опитвайки се да подреже крилата на славата й: „Маги Ман е гласът на безгласните клиенти на магазините за разпродажби на намалени цени“, добавяйки злобно: „Без някога да е пристъпвала прага им.“

Али със завист наблюдаваше бурните аплодисменти, които посрещнаха влизането на Маги. Въпреки скъпите си дрехи, огромната заплата и факта, че не е била в родния си град Рочдейл от петнадесет години, Маги беше смятана за съвършена.

Тя обиколи студиото като кралица и намери по някоя дума дори и за най-незначителния техник. Забравяйки за присъствието на Али в галерията, режисьорът вдигна очи към небето. И без това вече закъсняваха.

— За Бога, Маги — промърмори той нетърпеливо, — приключвай с ролята на принцеса Ди и сядай.

Али се усмихна. Може би не съвсем всички бяха завладени от чара на Маги в крайна сметка. Разлисти купчината жълти и зелени листове на сценария, за да види кога точно трябва да влезе. Част първа представяше шоуто и водещите. Следваше кратък преглед на редовните рубрики на „Хелоу“. В края на част първа Маги щеше предварително да обяви рубриката с добрите съвети и темата за обсъждане за деня — писмото на Дженифър от Бирмингам, после пауза за реклама.

Али малко се отпусна, след като разбра кога точно идваше нейният ред, и се огледа. Техниката бе по-различна от тази, която бе виждала по време на дните си в Мид Уест Телевижън. Обзавеждането и осветлението бяха по-модерни, а графичният дизайн — по-крещящ. Ала най-голямата новост бе автоматичният екран с бягащите реплики от сценария по него.

Погледна към Маги. Може и да четеше думите си на екран, който бе на не повече от шест стъпки от камерата, но гласът й звучеше естествено.

— Госпожо Бойд, вече са готови за вас — Али бе така погълната от сценария, че не бе забелязала влизането на Ники.

Изправи се. Нервността й се засили.

— Ще имам ли възможност за репетиция?

— Би трябвало да има малко време за бързо минаване през текста, но се опасявам, че вече сме закъснели прекалено много и ще трябва скоро да сме в ефир. Публиката вече започва да се отегчава.

Страхотно, помисли си Али. Отегчена публика. Мат бе казвал стотици пъти, че публиката може да изнесе или да провали едно шоу. Как, за Бога, щеше да ги спечели?

Отговорникът за гостите я поведе към стола й и тя примигна от неочаквано силната светлина. Бе забравила колко жежки и дразнещи са прожекторите в студиото. И в цялата тази бъркотия осъзна, че продължава да стиска чантата си като притеснена девойка на първия си бал. Седнала на стола, за да й закачат микрофона, Али съзря някакво ослепително непознато лице на екрана отдясно и стреснато осъзна, че е нейното.

— Ти навярно си Алегра — Маги се приведе към нея със захаросана усмивка. — Ние всички те очаквахме, нали? — тя се обърна към публиката, сякаш бяха все приятели, събрани на чашка кафе. Али нямаше как да не се възхити на непринудеността й. — Знаете ли, че Алегра е омъжена за Мат Бойд? Да, същия Мат Бойд, тъй че не вярвам да се е блъскала по спирките на път за студиото като всички нас.

Проклета жена. Не бе искала да знаят, че е съпруга на Мат. Кога за последен път ти си се качвала на автобус, запита се тя. Али усещаше как от всяка клетка на Маги блика зложелателство. Тя прави всичко възможно, за да ме изкара богата крава, която не би могла да има нищо общо с тях.

— Всъщност — Али се усмихна толкова топло, колкото можа в отговор — спуках гума — обърна се и към публиката. — И си омазах цялото сако с грес, затова се наложи да облека това ужасно нещо.

Полъхна лек смях. Започваше да пропуква враждебността им. Изведнъж получи вдъхновение.

— Сменяли ли сте някога гума? — тя бръкна в чантата си и извади гаечния ключ. — Ако не сте, носете винаги такова нещо със себе си. Аз вече не се разделям с него дори и в леглото — една жена на първия ред се изкикоти. — Особено в леглото.

Този път смехът бе по-силен. Али усети как мускулите на врата й се отпускат. Вече нямаше чувството, че е поставен в гипс. Отношението им към нея бе по-топло.

И мигът настъпи. Видя как координаторът вдига три пръста. Погледна часовника. На първо време нямаше какво да прави. Трябваше да чака представянето на рубриката със съвети от Маги след около петнадесет минути. Трябваше просто да седи и да се ослушва за произнасянето на името на Дженифър от Бирмингам.

Две минути преди да дойде този момент, Маги хвърли поглед към Али.

Докато наблюдаваше шоуто, Али бе забравила за предстоящото изпитание и истински се забавляваше.

На Маги й дойде твърде много гледката на отпуснатата и смееща се Али. Защо на една галена от съдбата крава, която не е правила нищо друго, освен да дава нареждания на прислугата и да кара децата си на училище с волво, да й е позволено да нахлува в нейното шоу, понеже била женена за еди-кой си? Маги бе извоювала мястото си е кървава пот на челото и въпреки че привидно не й пукаше, дето децата й са малки анти обществени лайнари, тя знаеше, че за това е допринесъл и фактът, че толкова рядко са виждали майка си. Но нима бе имала друг избор?

Само на две крачки от нея Али и понятие си нямаше какви чувства събужда в Маги Ман. Тя просто чакаше да я представят, защото колкото по-скоро почнеше, толкова по-бързо щеше да свърши и сърцето й можеше да възвърне обичайния си ритъм.

Последното интервю вече вървеше към приключване. Още тридесет секунди. Двадесет. Петнадесет. Десет. Пет. Маги се обърна към Али.

— Това беше за част първа — камерата спря и се премести за едър план. — В част втора ще се срещнем с гостуващата на „Хелоу“ добра съветничка Али Бойд — камерата хвана в едър план Али. Тя се усмихна. Публиката вече бе настроена приятелски. Всичко щеше да мине както трябва. — След паузата Али ще посъветва Сандра от Ливърпул — обяви Маги.

Али бе обзета от пристъп на дива паника. За първи път чуваше за някаква си Сандра от Ливърпул. Бяха й казали, че ще дава съвет на Дженифър от Бирмингам.

Маги гледаше право към камерата.

— Сандра е само на седемнадесет и е бременна. Тя е готова да роди бебето, но родителите й искат да прекъсне бременността — в гласа на Маги звънна добре отрепетирана загриженост. — Какво трябва да направи? Как да постъпи? Присъединете се към нас и Али Бойд, нашата съветничка, след паузата, за да разберете.

Али взе сценария и трескаво заразгръща страниците му. Как бе могла да направи такава ужасна грешка? Не знаеше нищо за тийнейджърската бременност.

Като откри името на Дженифър от Бирмингам в сценария, едва не въздъхна на глас. Малко объркване. Всеки момент някой ще влезе в студиото и ще подаде на Маги правилните реплики.

Вдигна очи. От появилото се за миг изражение на чисто удоволствие по лицето на Маги Ман проумя истината.

Маги Ман умишлено я беше насадила. Тя прекрасно знаеше, че Али и понятие си няма от бременността в юношеската възраст. А след няколко минути в това щяха да се убедят и милиони зрители.