Мейв Харън
Телевизионна афера (10)

10

— Мат, видя ли това? — Белинда хвърли броя на „Дейли Пост“ върху бюрото му с такава сила, че за малко да разлее кафето си върху него. — Виж в средата.

Мат избърса капките от кафето с чифт музикални бикини, които им бе изпратила някаква неориентирана музикална къща с твърдението, че били подходящи за тяхното шоу, и разгърна вестника.

На централната двойна страница имаше огромно крещящо заглавие: „Дани Уайлд внася промени: Шоуто се нуждае от повече жлъч, казва телевизионният водещ.“

— Прочети го — лицето на Белинда беше непроницаемо като на сфинкс, но от побелелите й кокалчета на ръба на стола и напрежението в гласа й можеше да предположи, че е побесняла от яд. — Те го правят — просъска тя през стиснати зъби. — Те просто го правят, мръсниците.

Мат зачете. Дани Уайлд решил, както твърдеше „Пост“, че дискусионните програми започват да стават безлични и скучни и че в следващата поредица те възнамерявали да разширят предлаганата гама от интервюта, като включват не само обичайните гости, които за десетачка са готови да променят възгледите си, стига да си направят реклама. Оттук насетне щели да канят и брокери, и политици, също така и второстепенни звезди. Беше почти дума по дума това, което бяха предложили на Бърни Лонг за своето шоу.

— За Бога, Мат, те крадат нашите идеи! — Белинда започна да кръстосва стаята като звяр в клетка. — Трябва да направим нещо. Трябва да се включим, преди да започне новата им поредица, иначе ще ни обвинят в подражателство.

Мат отново прехвърли статията. Белинда имаше право. Трябваше да действат. Веднага. И ако не успеят да убедят Бърни, да отидат през главата му направо при Стивън.

 

 

В гримьорната си, дълбоко в сърцето на Сенчъри Телевижън, в душата на Али се редуваха вълнение и страх. Днес „Хелоу“ наистина започваше директните си излъчвания с Али Бойд като официална добра съветничка. Съблекалните в телевизията не притежаваха уюта на тези в Уест Енд, където една актриса ги ползваше в продължение на три или шест месеца, заобиколена от цветя, пожелания за късмет, плюшени играчки и други дреболии от почитатели. Телевизионните гримьорни недостигаха, ето защо сменяха собствениците си ежедневно. Един ден бяха на някоя водеща, друг път на Джон Гилгуд. Въпреки това Али почувства някаква тръпка, като видя името си на вратата и получи зачислените й принадлежности от асистентката. Това наистина ставаше.

Тя внимателно надипли роклята си. Никакъв ужасен оранжев костюм от гардероба този път, а люлякова на цвят със сива дантелена яка, ненатрапчива, без да бъде за пренебрегване. Не Али трябваше да бъде звездата, а зрителите, които се обаждаха.

Погледна сгъваемата масичка. Тя бе осеяна с поздравителни картички от Мат, та чак до местната им таксиметрова служба. С всичките тези благопожелания навярно щеше да мине добре.

Облече роклята, пооправи грима и разреса косата си. Погледна се за миг в ярко осветеното огледало и си пое дъх. Време беше да отиде в студиото.

Като зае мястото си под ослепителната светлина на прожекторите, Али изведнъж се почувства несигурна и сама. Цяла нощ се бе упражнявала да чете зрителските писма, но сега бе настъпил мигът на истината.

Бяха преполовили репетицията. След по-малко от час щяха да са в ефир. Маги я представи и сдържайки дъха си, Али погледна към мигащата червена светлина на камера три.

От този момент започнаха проблемите й.

Опита се да чете точещата се бавно лента на екрана пред камерата и се запъна. Ритъмът на изреченията бе накъсан и неестествен. Сгреши отново.

— Добре, добре — намеси се Бил Форд от контролната зала, — да започнем отново.

Момичето, което отговаряше за екрана, превъртя лентата отначало и Али започна наново.

Но и този път не бе по-добре. Болезнено осъзнала колко много хора я слушат и се опитват да прикрият нетърпението си, Али пак се обърка.

В този миг дойде и паниката, смразяваща и ужасна. Започна за трети път, мина през първите няколко параграфа отлично и въздъхна с облекчение. Слава богу, те бяха най-трудните. И се препъна на последното изречение.

Докато се опитваше да се пребори със страха си, разбра защо се получаваше така. Защото изведнъж имаше значение. По време на пробата не бе и очаквала да получи работата. А и бе така вбесена на Маги Ман, че бе забравила къде се намира, бе забравила всичко друго, освен желанието да покаже на Маги, че може да го направи и да се измъкне, без да я замерват с яйца. И благодарение на малкия трик на Маги не й се бе наложило да чете репликите. Тогава се бе наложило да измисля всичко.

— Опитай пак, съкровище, бавно — гласът на Бил Форд бе сладък като мед, но тя долови раздразнението, което бе само на милиметри под повърхността.

Този път щеше да се справи.

Хвърли се смело напред. Е, не звучеше като Лорънс Оливие, но поне този път думите останаха по местата си. Видя как в студиото едва не въздъхнаха на глас от облекчение, а Ники вдигна палец отстрани.

Но това бе само репетиция. Как ли, за Бога, ще изглежда по време на предаването?

— Може ли Али да излезе? — попита асистентът.

— Разбира се — Али чу гласа на Бил, въпреки че бе извадила апаратчето от ухото си. — И й кажи да го научи, по дяволите.

Появи се Ники с окуражителна усмивка на лицето си. Али се обърна да остави микрофончето и срещна погледа на Маги. Тя бе достатъчно хитра да не се изхили направо, но извитите й устни бяха красноречиви — знак, който Али реши да пренебрегне заради собственото си самочувствие.

 

 

— Бърни, трябва да ни послушаш — без да забележи, тонът на Белинда бе станал настоятелен.

Бърни я изгледа през бюрото си. В очите му се четеше ледена неприязън. Първо, двамата с Мат бяха нахлули в кабинета му, после, тази крава започна да го учи какво да прави. Бърни прекрасно знаеше мнението й за него. Тя го бе показала достатъчно ясно. Според нея той бе минало свършено, което се опитва да се задържи с нокти и зъби, вместо да си отиде и да направи път на по-младите и по-талантливите. Като Белинда например.

Но за неин лош късмет, той не мислеше по този начин. Бе преживял много по време на кариерата си и нямаше намерение да напусне кораба точно сега. В Би Би Си може и да мислеха, че тя е супер и да я бяха направили най-младата асистент-продуцентка, но в това според Бърни се състоеше и грешката им. Искаха да префасонират всичко по шибан новинарски калъп.

Но какво, по дяволите, си мислеше Мат, та я подкрепяше? Двамата бяха заедно от самото начало. Мат бе неговото момче, неговото откритие. Той беше усетил старомодния му чар и мигновено бе прозрял, че е истинско съкровище, което ще пробие на екрана. Както и беше станало.

Мат може и да губеше малко зрители напоследък, но нямаше кой да го стигне. Без значение бе какво разправя Белинда, Дани Уайлд не бе истински конкурент. Само един хитър младок. Стреснал бил няколко бабички в Грахам, голяма работа, а чарът на Мат обгръщаше три поколения — юноши, майки, баби. Сега те двамата с Белинда предлагаха някаква тъпа схема, която лесно можеше да се обърне срещу тях и да срине кариерата на Мат.

— Добре, Мат, значи искаш промяна — Бърни усърдно избягваше Белинда и се обръщаше директно към Мат. — Защо не предложим на Стивън да отидем с шоуто в Холивуд или на филмовия фестивал в Кан? Хем ще хванем големите риби, хем ще се измъкнем за известно време от студиото.

— Не става дума за ходене в Холивуд, Бърни — Мат знаеше, че Бърни няма да го разбере. — Цялата насоченост на шоуто се нуждае от промяна. Не може десет години да си все един и същ и да се задържиш на върха. Време е да се размърдаме. Да станем по-остри. По-противоречиви. Е, да, зрителите ще нададат вой. По-добре вой, отколкото да заспят пред екрана.

— Или да превключат на шоуто на Дани Уайлд — вметна Белинда.

Мат наблюдаваше Бърни внимателно. От толкова години работеха заедно, че вече знаеше схемата на мисленето му. Бърни смяташе, че зад всичко това стои Белинда. Че е омаяла Мат с късите си полички и го води за носа по пътя, осеян с рози, към професионалното му унищожение. Но грешеше. Това, което Бърни не желаеше да проумее, бе, че връзката им с Белинда е чисто професионална, основаваща се на талант, а не на секс. Еднакво виждаха нещата. Бърни стоварваше вината върху нея, защото така беше по-лесно и вероятно по-безболезнено. А не искаше да разбере, че човекът, който най-много желае тази промяна, е самият Мат.

Мат не беше от тези водещи, които си придават важност и поставят ултиматуми. Но може би бе крайно време да стане.

— Виж, Бърни, заедно сме от самото начало.

— А сякаш беше вчера — цитира Бърни известната песен от стар мюзикъл.

— Видя в какво настроение съм напоследък. Както върви шоуто, сега имам чувството, че се повтарям непрекъснато. Отегчен съм до смърт. И си личи. Разбира се, че си личи. Аз го виждам, ти го виждаш, те го виждат, за Бога!

Белинда мислеше да се намеси. Не й допадаше начинът, по който я бяха изключили от разговора, но навреме се усети и си затвори устата.

Бърни вдигна рамене, осъзнавайки най-сетне, че Мат говори сериозно.

— И какво да направим по въпроса, Мат? Това е доста тревожно разногласие.

Мат го погледна в очите. Дори и да виждаше нещата по различен начин от Бърни, продължаваше да го уважава.

— Поисках среща със Стивън, за да го обсъдим.

Белинда рязко вдигна глава.

— Не си ми казал.

— Така е — Белинда долови нотка на нетърпение в гласа на Мат. — Исках Бърни първи да научи. Заедно сме извървели бая път.

— Мъжка солидарност — измърмори тя едва чуто.

— Искаш ли да дойдеш — попита той Бърни — и да защитиш твоята гледна точка? — И двамата знаеха какво ще каже Мат на Стивън. Ще настоява за промяна или ще напусне шоуто.

— Не — Бърни махна краката си от бюрото за първи път, откакто бяха влезли в кабинета му. — Ще направиш това, което си намислил. Вероятно ще ти е по-лесно да ме прецакаш в мое отсъствие.

Поради някаква необяснима и за двамата причина те си стиснаха ръцете.

— Мамка му, какво й става на тази жена? — Бил Форд внимателно закри микрофона е длан, за да не го чуе Али. Не му се щеше положението да се влоши още повече. Нещата и без това не бяха цветущи. В телевизията вървеше като клише зависимостта, че след добър пилот идва тъпо първо шоу и „Хелоу“ май щеше да оправдае очакванията.

А Али Бойд не беше единственият проблем. Сценичните работници, недоволни от откровеното му мнение, изразено след пилотното предаване, бяха боядисали декора в особено ужасен нюанс на оранжево. Осветителят очевидно бе получил вдъхновение от лондонския затвор, а отговорникът по озеленяването бе изпуснал самолета от Манчестър. Само мисълта, че не би получил друга работа, възпря Бил да не се измъкне от сцената и да не изчезне в неизвестна посока. Рио де Жанейро може би. Не, вероятно не беше достатъчно далеч. Изяде три блокчета млечен шоколад, както правеше преди всяко директно предаване, и се запита дали имат дневна телевизия в Тиера дел Фуего.

В съблекалнята Али се опитваше да наизусти текста си за десети път. Дълбоко в себе си подозираше, че да го захвърли би било далеч по-добро решение, но не й достигаше смелост.

Ники надникна през вратата.

— Време е за гримиране — напомни й тя. — И не позволявай на гримьорката да се надвесва над теб. Видях я да дъвче сандвич с лук преди малко.

Али се засмя с чувство на благодарност към Ники, която се опитваше да отклони мисълта й от предстоящото изпитание. В продължение на десет минути беше репетирала с момичето, което обслужваше екрана с текста, без да забележи, че Маги седи наблизо и чете статия за себе си в „Харпър енд Куин“.

— Какво ще кажеш? — Али бе попитала Ники, щом свършиха.

— Защо сами не си помогнем — гласът на Маги бе долетял от другия край на студиото — и не наемем Пинокио?

 

 

— Е, това хич не беше добре, нали, момчета и момичета? — тъкмо минаваха финалните надписи на последното шоу за тази катастрофална седмица. Бил Форд се бе чудил отначало дали да не ги окуражи, но после бе решил, че истината ще бъде най-полезна.

Последните час и половина бяха най-дългите в живота му. Принципът, че всичко, което може да се обърка, ще се обърка, беше спазен точка по точка. Маги Ман бе топла и приветлива като пакет дълбоко замразен фасул, томболата с билети от тролеи се бе провалила секунди преди кулминацията, а един пън би се справил по-добре от Алегра Бойд с четенето на екрана. Бе се надявал, че нервността й ще премине след първото шоу. Грешка. И като се прибави към това лъсналата неприязън на водещите една към друга, получаваше се идеалната рецепта за кошмарно телевизионно предаване. Единствената надежда на Бил Форд бе, че шоуто или ще стане по-добро през следващата седмица, или зрителите ще го препоръчат на приятелите си като толкова лошо, та чак смешно.

Щом се прибра вкъщи, на Али и се искаше да се потопи в горещата вана и да изхвърли от главата си всички мисли за работата. Цялата седмица, която бе очаквала с такова нетърпение, бе минала катастрофално. Съблече дрехите си за студиото и започна да сваля грима с толкова яростни движения, че по лицето и шията й останаха червени петна.

Половин час по-късно, пречистена като монахиня и облечена в най-стария си анцуг, тя бе готова да слезе на долния етаж и да посрещне неминуемите въпроси.

— Е, как беше, мамо? — изквича Джес, захвърляйки домашните и устремявайки се към кухнята по петите й. — По-добра ли си от доктор Рут?

Али пълнеше чайника с вода.

— Не, мисля, че тя трябва вече да определи точната дата за оттеглянето си.

— Толкова ли е зле? — Джес прегърна майка си. — Но ти бе блестяща по време на пилота.

Али посегна към кутията с бисквити асорти на „Маркс и Спенсър“ и избра най-подходящата за компенсиране на разочарование от телевизионен дебют.

— Знам. Но може би беше така, защото бе само проба. Откакто получих работата, съм направо ужасна. Дори приятното момиче, което се грижи за екрана, бе притеснено от множеството грешки, които правя. А проклетата Маги Ман си мислеше, че е умряла и се е възнесла.

— Горката мама — Джес взе чайника от ръцете й и започна да й прави чай. — Може би следващата седмица всичко ще си дойде на мястото.

— Боже, и аз се надявам — Али седна и затвори очи. — Не мога да понеса още съчувствени физиономии от мои доброжелатели, а от гадовете — реплики от рода на: „Какво очакваш? Та тя е просто една домакиня.“

— Стига, мамо, това е едва първата седмица. Обзалагам се, че и Сю Лоули се е осрала през първата седмица. В реда на нещата е. Иначе ще изглежда прекалено лесно и всички зрителки ще си кажат: „И ние можем да го направим.“ Хапни си още една бисквита — тя бръкна в кутията и измъкна една. — Ето, печелиш бисквита със златна обвивка.

Али се усмихна. Златните бяха любимите на Джес.

Два часа по-късно, като чу колата на Мат да завива по алеята, Али изпита облекчение при мисълта, че ще сподели с него тревогите си на чаша вино. Той навярно щеше да й даде добър съвет. Скочи на крака и отиде да го пресрещне на верандата. Заслони очите си от залязващото слънце. Беше толкова топло, че можеха да пийнат по чашка и навън.

Но разбра, че нещо не бе наред в мига, в който го видя да излиза от колата. Обикновено той се усмихваше и прегръщаше Джес и Джейни, за да им каже някой и друг мръсен виц, от който двете изпадаха в неудържим кикот.

— Какво има, любими? — попита Али.

Мат се наведе и я целуна по бузата, като вдъхна аромата на кожата й.

— Прекрасно. Какво е?

— Мат, знаеш какво е. „Дорисимо“. Винаги го ползвам. Какво е станало?

Мат изглеждаше стреснат.

— Толкова ли си личи?

— След като си бил женен за някого в продължение на осемнадесет години, да. Какво има?

Мат я хвана за ръка и я поведе към градината. Залязващото слънце хвърляше удължени сенки.

— Бърни Лонг. Днес най-после се скарахме.

Али едва не въздъхна от облекчение. Не можеше да понася Бърни. Кавгата на Мат с него нямаше да разбие сърцето й.

— За какво?

Мат откъсна една хризантема и пое свежия й тежък аромат. Обичаше тази градина. В каквото и настроение да беше, колкото и да бе напрегнат, тя винаги го успокояваше.

— О, нали знаеш, насоката на програмата. Аз смятам, че трябва да станем по-язвителни, а Бърни иска да се придържаме към старата схема.

Той го каза като нещо, което се разбира от само себе си, но Али мигновено долови, че става дума за пълно несъгласие. Това обясняваше поведението му напоследък.

— Ти не си ли в правото си да решаваш? Това е твое шоу. Без теб нищо не би се получило.

— Вярно е — той вдигна ръката й към бузата си и я задържа там. — И, разбира се, винаги мога да напусна. Поне тази власт имам.

— Но нещата не са опрели дотам, нали? — Али се притесни.

— Не, не се тревожи. Няма да изхвърчим на улицата.

— Не мислех затова — погрешното му тълкуване я обиди. — Исках да кажа, че съм изненадана от насоката, която са поели мислите ти.

— Няма страшно — той се усмихна със стария чар на Мат Бойд, топъл като току-що изваден от фурната карамел. — Просто репетирам за вдигането на шум, което ми предстои пред Стивън през следващата седмица.

— Какво смяташ да му кажеш?

— Че шоуто трябва да се промени или аз няма да бъда негов водещ.

Досега не бяха разговаряли по този начин и Али усети прилив на удовлетворение. Мат рядко пренасяше служебните проблеми у дома както мислено, така и физически. И въпреки че той не бе имал намерение да я изключи, Али се беше чувствала изолирана. Сега бе по-различно. Тя бе станала, макар и в малка степен, част от неговия свят и той действително обсъждаше проблемите си с нея.

— Е, а как мина твоята първа седмица?

— Добре — излъга тя. — Не ме биваше много в четенето от екрана.

— С всеки е така в началото — той я прегърна окуражително. — Да четеш от някакво си развиващо се руло тоалетна хартия и да се преструваш, че говориш, е дяволски неестествен процес. Ще се обиграеш. Кажи им, че имаш нужда от упражнения. Продуцентът би трябвало сам да ти го предложи.

Али изведнъж се почувства по-добре.

— Какво има за вечеря? — Мат я целуна, докато я остави без дъх. — Или не бива да питам, тъй като ти вече си работеща жена?

— Омлети — засмя се тя и на път към кухнята добави: — И понеже знам, че те са твоят специалитет, да видим дали ще ги направиш, докато приготвя салатата. — Настроението й вече бе чудесно, въпреки проблемите им. Ала изведнъж се сети: — Ами ако Стивън те подкрепи, какво ще стане с Бърни?

— Ще напусне шоуто, предполагам.

— И кой ще бъде новият продуцент?

Последва мигновена пауза, преди Мат да отговори.

— Спомняш ли си Белинда Уайът, новата асистентка? — обърна се към барчето, за да си налее уиски и затова не забеляза сянката, която прекоси лицето на Али. — Тя е невероятно талантлива. Мислех да предложа нея.