Мейв Харън
Телевизионна афера (24)

24

Загледан в пристигащите пет минути по-късно от другите Дани и Али, Бърни се зачуди. На няколко пъти днес се бе запитал дали между тях двамата няма нещо. Едни такива странни мигове, когато ги усещаше как се споглеждат. Опитът на Бърни му подсказваше, че има един-единствен сигурен начин да се познае — колегите, които имат нещо помежду си, винаги се пренебрегват на публични места, понякога даже стигайки до точката на грубостите, само и само да хвърлят прах в очите на другите.

Дани седна сред виковете за добре дошъл, взе едно меню и мексиканската сервитьорка тръшна пред него миниатюрна чаша е текила, допълнена догоре с лимонада. Тя се пенеше в чашата и той я изпи на една глътка. Момичето взе друга чаша от кожения калъф, окачен на рамото й, и повтори жеста. Тази година пиенето на текила беше на мода.

Мястото до Дани беше празно. Другите свободни места бяха далече, в края на дългата маса, до приличащия на дракон продуцент. Без никакво колебание Али обърна гръб на Дани и избра точно това място. От другия край на масата Бърни повдигна учудено вежди, като си наля още една чаша минерална вода.

Храната беше приятна, особено когато Али бе наградена с пластмасов мини Оскар и парче кейк за вкъщи, третирана като дете на рожден ден, но тя все още очакваше с нетърпение първата удобна за измъкване възможност. Нуждаеше се от малко време за размисъл.

Когато се изправи, за да каже довиждане, всички направиха същото, но за нейно облекчение никой не я последва. Толкова й се искаше да подиша чист въздух, че когато излезе и откри, че няма дребни, направи удоволствието на гардеробиерката и й остави петарка.

Бърни не се изненада, когато Дани Уайлд стана пет минути по-късно. Ех, какви ли не чудеса прави страстта! Тя убеждаваше хората, че никой не ще забележи тяхното странно държане, въпреки че всички бяха наясно за какво става въпрос. Бърни видя как Дани подава жетона за гардероба и си взема палтото от камилска вълна. Той не беше сигурен дали е прав за това развитие на нещата. Али беше толкова земна и здраво стъпила на краката си. Мат не беше идеалният съпруг. Той я беше взел такава, каквато е, по-късно започна да се дразни от успехите й, да не споменаваме и това, че изхвърли Бърни от собственото му шоу. Освен това съществуваше и Белинда. И все пак за негова огромна изненада, Бърни разбра, че Мат е този, на когото съчувства. Може би защото Дани Уайлд започна да се перчи като новия Голям, раздавайки снизходителното си съчувствие наляво и надясно. Но доколкото Бърни разбираше от тези работи, под външното лустро се криеше изпечен гадняр.

Мат вдигна телефона чак на десетото позвъняване. Отчасти очакваше това да е Али, обаждаща се да каже, че е променила намерението си да ходи на вечеря и се прибира. Последният човек, когото очакваше, беше Белинда.

— Здравей, Мат. Сам ли си?

— Като изключим Джейни, която си легна, да. Защо?

— Така си и мислех. Току-що видях Али… — Белинда замълча многозначително.

Очакваше, че Мат моментално ще налапа въдицата и не се излъга.

— Къде?

— Пред Сенчъри. Качваше се в колата на Дани Уайлд.

— Знам. Тя ми се обади. Отиват на вечеря с останалия екип.

Мат усети как се оправдава и се ядоса на себе си.

— Не ми изглеждаше на такова нещо.

— А на какво ти изглеждаше?

— Изглеждаха като млади влюбени на първата си среща.

Сърцето на Мат се сви. Значи не само той си го представя. Болката бе толкова силна, че не можа да чуе какво му казва Белинда.

— Мат! — тя прекъсна мислите му, които отново се върнаха към онази целувка. — Слушай, Мат, защо не дойдеш насам? Не бива да си сам тази вечер.

— Ти видя ли ги? И какво си помисли?

— Мисля, че Дани не може да ти се качи на малкия пръст.

Мат нямаше предвид това, но не каза нищо.

— Но Али беше добра — продължи Белинда. — Според мен иска просто да те ядоса, умее ги тези работи тя.

Мат се усмихна. Ако не друго, Белинда поне бе честна. И както я слушаше, разбра, че това, от което се нуждае в момента, е тя да го успокои с честната си преценка, че го е вършил по-добре.

— Хайде, Мат. Няма да преспиваш. Само един час. Можеш да се върнеш преди нея, ако искаш.

Съпротивата на Мат изведнъж отслабна.

— Окей. Но само един час. Хайде, след малко ще се видим.

Белинда затвори. За десет минути си е вкъщи и трябва да сложи бутилка вино да се изстуди. Даже може би две.

 

 

Сгушила се в палтото, Али стоеше на пресечката между Виктория Стрийт и Воксхол Бриджи Роуд, потръпвайки от хладния вятър, духащ откъм реката. Предстоеше й незавидната участ да убеди някой таксиметров шофьор, че си струва да я закара чак до Съри, но все пак тая рецесия бе увеличила малко шансовете й да го стори. Преди няколко години, когато Англия процъфтяваше, дори и при най-малко неудобство в маршрута шофьорите веднага обявяваха, че е извън шестмилевия лимит. Времената обаче се промениха.

Само дето тази вечер нямаше таксита. Тя даже отиде към реката, надявайки се да хване някое, търсещо клиенти, решили да похапнат след вечерното представление в театъра, но и там нямаше нищо. Започна да се чувства неудобно, стърчаща по тротоарите по този начин, и тъкмо се чудеше дали да не се върне обратно към гарата, когато една кола се доближи до бордюра и намали. Тя ускори крачка. Много щеше да й дойде, ако някой се опита да я прибере от улицата.

Първото нещо, което забеляза в приближаващата кола, беше, че стъклата са свалени и отвътре гърмеше любимото изпълнение на Джес със съвсем подходящото за ситуацията заглавие — „Хайде да си поговорим за секс, маце“. Страшен късмет! Не просто уличен сваляч, ами и малолетен на това отгоре.

— Да ви откарам ли, госпожо?

Тя моментално позна гласа.

Той се наведе и подканващо отвори вратата на роувъра. Беше й студено, чувстваше се уморена и всичко това оказа влияние на решението й. Но седнала в колата, тя се опомни.

— Ще ме оставиш на Виктория Стейшън. Там сигурно има таксита.

Две минути по-късно той спря пред гарата и я погледна, усмихвайки се със смущаващата си усмивка, от която пламваше цялата. Този път не направи опит да я целуне, но това не означаваше, че смята да се предаде лесно.

— Наистина ли не мога да те изкуша да отидем до топлия ми апартамент и оттам да позвъним за такси?

Малко остана да каже да. Представи си как сяда на дивана и вдига телефона, а той в това време се пресяга и бавно разкопчава блузата й, галейки я по гърдите, докато си забрави и името, и адреса, и всичко останало, съсредоточила цялото си внимание върху вълнуващото изживяване.

— Не, благодаря — каза Али, надявайки се, че той няма да усети нерешителността в гласа й.

— Там можем да пийнем истинско кафе с по един кроасан — каза Дани с подканващ шепот. — Сутринта.

— Вкъщи също имам истинско кафе и кроасани.

— Да, но никога не си опитвала моето кафе — усмихна се той мързеливо. — Прочуто е в цял Лондон.

— Сигурна съм, че е така — отвърна тя сухо. Вече се бе оправила. Всичко щеше да е наред. — Само че аз предпочитам чай — добави Али, отвори вратата и излезе.

Той се наведе и затвори вратата след нея, после свали стъклото.

— Знаете ли какво, госпожо?

От другата страна на улицата Али видя едно такси със запалени светлини и се приготви да хукне към него.

— Предпочитам ви без дрехи.

Без да отговори, тя претича през Виктория Стрийт. Седна в таксито и изведнъж почувства такова силно желание, че не можа да каже нито дума.

— Къде да карам, скъпа? — попита шофьорът.

Дани Уайлд, реши тя, не е безопасен. Никак не е безопасен.

Дани поседя малко, без да помръдне, наблюдавайки как таксито прави забранен обратен завой и се отдалечава по посока на реката. Не му се случваше често да изпитва истинско разочарование, но точно това изпитваше в момента. Напоследък, при тая слава и пари, почти нямаше жена, която да му устои. Но Али го бе направила. И той се питаше какво го кара да я желае толкова силно — това или нейната привлекателност.

Запали, подкара към празния си апартамент и чак тогава се сети за телефонния разговор с Ричи Пейдж, проведен преди два дни. Ричи Пейдж бе повикал него и агента му, Джак Солтъш, на тайна среща, за да обсъдят заменянето на „Шоуто на Мат Бойд“. Дани нямаше и представа дали това е блъф, предназначен да стресне Мат, или истинско предложение. Но и в двата случая щеше да е по-добре да не се обвързва емоционално с жената на Мат, в противен случай можеше да се получи неприятен обрат.

Докато завиваше по Хайд Парк Корнър, Дани си спомни прекрасните й гърди и колко безпомощна изглеждаше в опита си да ги прикрие. И се запита дали вече не е станало късно и за двамата.

 

 

Шофьорът се съгласи да откара Али у дома без обичайния отегчен поглед към тавана и дълбоката въздишка. Както се разбра, той смятал вече да приключва и случайно живеел в същата посока.

Али се отпусна. Умората от шоуто и най-вече умората да се съпротивлява на атаките на Дани си казваше думата. Без дори да го осъзнава, тя се остави приятната отмала да я обхване и заспа.

— Пристигнахме, госпожо — шофьорът плъзна прозорчето на разделителната стена и се обърна към Али. — Двайсет и пет лири.

Али се стресна, учудена, че вече са стигнали, след като си бе затворила очите само преди десет секунди.

Изпита странно чувство, щом отвори входната врата. Лампите бяха угасени навсякъде и къщата изглеждаше непривично спокойна. Даже Сокс мълчеше. Хвърли поглед на часовника си. Минава един. А тя какво очакваше — духова музика?

Мина през хола, очаквайки, че ще намери Мат, заспал на дивана, както често се случваше, но него го нямаше. Сигурно си е легнал.

Горе се отби в стаите на момичетата, за миг забравяйки, че Джес я няма. Джейни бе легнала на една страна, събрала цялата завивка под брадичката си като малко момиченце, а до нея се виждаше един от учебниците й, прикрит от романче на Джили Купър. Али коленичи до нея, усещайки как я залива вълна на облекчение, че не е направила нищо глупаво, че си е спомнила за тях тъкмо навреме, за да не се поддаде на изкушението, застрашаващо брака й, както и сигурността на тези деца.

Пристъпвайки тихичко по дебелия килим в коридора, тя се отправи към тяхната спалня и отвори вратата полуусмихната, очаквайки да види познатата поза на Мат под завивките.

Но Мат не се виждаше никакъв. Тя слезе долу на пръсти. Палтото му го нямаше. Отвори входната врата и претича през осветената от луната площадка към гаража. Колата на Мат не бе там.

Сигурно има съвсем разумно обяснение за това — каза си тя. — Просто не го знам.

 

 

Мат бавно се връщаше към действителността и точно в този момент усети цепещата го болка в главата, както и че се намира в белоснежното легло на Белинда, но без дрехите. Нещо повече — знаеше със сигурност, че той не си ги е свалял. Бяха сложени така старателно сгънати на плетения стол, сякаш се намираха по щандовете на „Бенетон“. Това не можеше да го направи трезвен, а какво остава пиян. Отново се зави под ухаещите на чисти чаршафи. Не беше сигурен дали е подготвен за такова развитие на нещата.

— Добро утро — подсказа му гласът на Белинда от вратата.

Исусе, сутрин ли е? Имаше намерение да се прибере, а не да прекарва нощта тук. Какво ще каже Али, като не го намери вкъщи?

— Съжалявам, че трябва да те питам за такова нещо — каза той изпод завивките, — но какво стана снощи?

Белинда се загледа в него, питайки се кое ще го обезпокои повече. Да му каже, че са се любили пет пъти или да му каже истината. А истината бе, че изобщо не бяха правили любов, защото Мат се бе чувствал или много пиян, или много виновен, за да му стане. Разбираше, че за нея ще е по-добре да излъже, но неочакван порив да бъде честна я накара да му каже истината. Седна на края на леглото и го хвана за ръката.

— Искаш да кажеш какво не стана? — усмихна се тя кисело.

Мат подаде глава изпод завивките.

— Искаш да кажеш, че сме се опитали?

— Аз опитах — поправи го тя. — Но нищо не се получи.

— А как така съм съблечен?

— Гледай на мен като на медсестра.

Мат преглътна остроумната забележка, която бе на устата му, и реши да й се довери.

— Мисля, че това между Али и Дани Уайлд започва да ме притеснява.

Белинда не искаше да изпусне такава удобна възможност.

— Слушай, Мат, щом тя се държи така на обществени места, според мен няма да изглежда като изневяра, ако се преместиш при мен — поне за известно време.

Мат изпита благодарност от това предложение и от скритото зад него чувство. Той нежно я погали по ръката и се опита да събере в себе си кураж да й каже, че въпреки Дани Уайлд, Али все още бе жената, която обича, и че възнамерява да се бори за нея.

 

 

Али седеше в кухнята на масата, гледаше как часовникът на бюфета отброява отминаващите минути и се мъчеше да смели истината, че за първи път в брачния им живот Мат не се бе прибрал, без да остави обяснение. От седем часа бе на крак, сега минаваше девет, а Мат все още никакъв го нямаше. Обикновените в такива случаи страхове, че може да е прегърнал с колата някое дърво и да лежи в канавката, бяха минали и сега, пиейки четвъртото си кафе, тя чувстваше само студен гняв. Бе прорепетирала безброй варианти на това какво щеше да му каже, като си дойде, знаейки, че няма да използва нито един.

Отначало бе решила да позвъни на Бърни или на някой друг от Сенчъри, но се сети каква глупачка ще изглежда. Потрепери от унижение само като си представи болезненото мълчание от другата страна на линията, докато Бърни си мисли: Бедната овчица, нищо ли не знае? А истината бе, че тя знаеше. Знаеше, както и всички други, къде е Мат. Горчивата истина бе, че докато тя се е мъчила да отбива атаките на Дани Уайлд, той спокойно се е предал на Белинда. Единственото хубаво нещо в случая бе, че нито Джейни, нито Джес се бяха появили още да питат къде е.

После вратата към градината се отвори и Мат застана на прага със смутена физиономия. В целия му необичайно недодялан вид и в отпуснатите му рамене имаше нещо, което й каза всичко интересуващо я.

Али го погледна право в очите.

— Къде беше снощи? — попита го и се ядоса на баналността на въпроса си.

— Бих могъл да те попитам същото.

Загледан в нея, Мат видя, че тя все още е с грима от снощното шоу и сякаш бе плакала. Почувства се адски виновен. Знаеше, че трябва да се извини и затърси подходящи думи, но Али започна първа.

— Значи най-накрая ти се предаде на прекрасната Белинда. Ами хубаво. Все пак заслужава висока оценка за това, че не се отказа — гневът в гласа й го опари. — Не можеш да го преживееш, нали?

— Какво да преживея?

— Мислех, че стоиш над тези работи. Мислех, че ще ми позволиш и аз да си взема моя дял от успеха.

— Това и направих.

— Хайде, Мат. Винаги си бил егоист. Да оправяш кухнята не означава равенство в брака! Мислех си, че ще се промениш, но съм сбъркала. Ти си щастлив само когато цялата къща се върти около теб. Спра ли да те гледам в очите, не можеш да го понесеш и хукваш при Белинда.

Чувството за справедливост у Мат поведе борба с мъжката му гордост и последната победи. В гърдите му се надигна справедлив гняв. Как смее да го обвинява, когато самата тя е забъркана в някаква история?

— А ти си намерила мъжко рамо да си поплачеш — той си помисли за Дани Уайлд и за потиснатия копнеж, който бе забелязал в очите й. — Носи ли ти чай в леглото, след като се чукате?

На Али й прилоша. Откъде Мат е научил за Дани?

— Той ме кара да се чувствам добре. Уважава таланта ми, което е повече, отколкото ти си направил.

Мат не можа да понесе болката. Тя даже не си направи труда да отрече!

— Разбира се, че го уважава! Нали иска да те завлече в леглото си — Мат беше толкова разярен, че вече не се чуваше какво говори. — А защо е искал да те завлече в леглото си? Защото си прекрасен човек? Или защото си моя жена? — Разбра, че отива твърде далеч, но вече не можеше да се спре. — Не виждаш ли накъде бие? Взе ми шоуто, а сега иска да се хвали, че е чукал и жена ми.

Още като го изрече, и съжали. Може би защото някъде дълбоко в себе си бе очаквал тя да отрече, макар и просто проформа. Но тя не направи опит.

— Такова нещо само ти можеш да си помислиш.

Али се почувства дълбоко наранена. Не вярваше на ушите си.

— Мислиш си, че целият шибан свят се върти около Мат Бойд — тя вече набираше обороти. — Изобщо не може да ти мине през ума, че са предложили Телетон на Дани Уайлд, защото има талант.

Твърде късно усети намека в думите си.

— А аз съм вече изтъркан, искаш да кажеш — довърши той. — Е, в такъв случай май ще трябва да те освободя от второстепенното си присъствие, за да дам път на големия талант Дани Уайлд.

Вън, в коридора, Джейни свали слушалките на уокмена, взет назаем от Джес. Никога не бе чувала родителите си да крещят така. Открехна лекичко вратата на кухнята и спря смаяно.

Нито Али, нито Мат, обхванати от гняв и чувство за собствена правота, я забелязаха.

Али беше вбесена от мъжката гордост на Мат, която му пречеше да види факта, че някой може да я хареса не заради ефекта, който ще има това върху него, а заради нея самата. Разбра, че ще трябва да го поразтърси малко. Точно в този момент това не бе мъжът, с когото би желала да сподели живота си.

— Може би си прав. Може би е по-добре да се разделим, докато все още всеки от нас знае какво иска.

— Не се притеснявай — Мат вече се бе отправил към вратата. — Аз си тръгвам. Оставям ти на разположение всичкото време, което ти трябва, за да разбереш какво искаш.

Али затвори очи, чувайки как входната врата се затръшва. Наистина ли искаше той да си тръгне? И двамата си казаха твърде неприятни неща. Защо не хукне подир него и не му каже истината? Да му каже, че никога не е лягала с Дани Уайлд, че му е отказала, защото обича семейството си. И него.

Взела решение, тя се обърна към вратата и видя Джейни, пребледняла и разтреперана, застанала на прага по чорапи и с тениска. Приличаше на шестгодишно момиченце.

— Здрасти, Джейни, малка моя! — Али се опита да се престори на спокойна. — Искаш ли да закусиш?

Вън се чу шумът от хвърчащия изпод гумите чакъл, докато Мат потегляше, излизайки от нейния живот.

Джейни извърна глава. Вместо да прекарат един романтичен уикенд, родителите й жестоко се скараха.

Мат караше бързо по шосе А 3 към Лондон, мъчейки се да прогони гнева си с нервно подсвиркване към неделните участници в движението и с бясно преминаване през светофарите на жълто. Дойде на себе си чак като видя как едно такси и един куриер с мотоциклет се бяха блъснали, защото единият бе отнел предимството на другия. Разбирайки, че поведението му на пътя е неразумно като на тия двамата, той намали на трийсет и се върна в средната лента.

Намали още, защото пътят пред него се разделяше на две. Едното разклонение водеше към околовръстното, което би го отвело обратно, откъдето бе тръгнал, и евентуално към дома му и Али. Другото водеше към Централен Лондон и апартамента на Белинда в Батърсий.

Все още можеше да обърне на следващото кръстовище. Но защо да го прави? Али изобщо не се опита да отрече, че има някакъв роман с Дани Уайлд. Стискайки волана с побелели кокалчета, той си даде сметка, че това далеч повече го наранява, отколкото професионалното съперничество.

После се сети за Джейни и предстоящите й изпити. И за Джес, опитваща се да изглежда твърда, но без особен успех. И разбра, че не може да си отиде просто така, без да каже даже и довиждане.

Настроението му малко се подобри, той свърна по околовръстното и пое към дома и семейството си.