Мейв Харън
Телевизионна афера (11)

11

Стивън Картрайт затвори вратата на кабинета си — нещо необичайно за него — и седна зад бюрото си. Посегна към дистанционното и натисна копчето. В дъното на стаята светна огромен, леко изпъкнал екран. Натисна друго копче и лицето на Маги Ман се появи на четири крачки от него.

„Хелоу“ бе преполовило екранното си време. Стивън сведе поглед към листа с цифрите на рейтинга. Предаването бе далеч от надеждите им за завладяващ хит и беше дори по-лошо от закупения сапунен сериал, който беше заместило. Първоначално го беше отдал на организационни проблеми, но то се излъчваше вече шест седмици и единственото му постижение бе, че зрителите по това време масово се бяха насочили към другия канал.

Изгледа го цялото и въобще не се изненада. Шоуто беше тъпо, декорът остарял и скучен, осветлението депресиращо, а водещите изглеждаха така, сякаш предпочитаха да прекарват времето си където и да е, стига да не са заедно. Маги, облечена в прекалено отворена черна рокля, която би подхождала повече в бар за запознанства, отколкото за дневно предаване, без успех се опитваше да оживи нещата, като фамилиарничеше с мъжа от съветите за градинарство.

А Алегра Бойд, която се бе представила страхотно в пилотното издание, бе най-лошото от всичко. Седеше, впила поглед в екрана като изплашен заек, и излъчваше не повече чар от един зъболекар. Като я гледаше по телевизията и си припомняше приветливата одухотворена жена, която тя бе на живо, Стивън недоумяваше какво, по дяволите, не беше наред.

Ядно изключи телевизора. Може би грешката бе негова, защото бе послушал Патси и бе избутал под светлината на прожекторите абсолютен аматьор. В едно бе сигурен — ако шоуто не се подобреше, щеше да се наложи да смени продуцента. Но къде би могъл да намери човек с необходимия нюх и опит, за да го спаси?

Телефонът на бюрото иззвъня и прекъсна мислите му, които така или иначе бяха стигнали задънена улица. Секретарката му Джанет.

— Стивън, търси те Алекс Уилямс от Биг Сити Телевижън. Твърди, че е спешно.

Стивън стреснато се стегна. Външните хора смятаха, че Би Би Си е най-големият съперник на Сенчъри, но не беше така. Би Би Си не се надпреварваха официално с тях, за да си правят реклама. Единственият конкурент, който директно сравняваше рейтинга си със Сенчъри, бе Биг Сити Телевижън и понякога войната се водеше с непозволени средства. Търговците на Биг Сити отказваха да продават телевизионно време на компании, които рекламират и в Сенчъри. Сенчъри шумно протестираше срещу това и тихомълком правеше същото. Двете компании, меко казано, не бяха добри приятели.

Но информацията, която Стивън получи от Алекс Уилямс, бе наистина любопитна.

Всички в телевизионния бизнес знаеха, че собствениците на Биг Сити имат проблеми и смятат да продават. Сега те бяха намерили купувач. И именно неговото име накара Стивън да подскочи. Ричи Пейдж. Бивш порно крал. Цар на видео бизнеса и отскоро собственик на сателитната програма „Кидс Клъб Чанъл“.

Ричи бе от първите, които проумяха мощта на видеото. Докато експертите твърдяха, че то никога няма да настигне по популярност другите браншове, Пейдж вече бе основал верига престижни магазини за видеокасети под наем. Не му бе отнело много време да проумее, че най-популярни са филмите с насилие и мекото порно — именно тези, които Британската телевизия не излъчваше и се гордееше с това.

Здраво подплатен с богатството, което беше натрупал, Пейдж бе решил да си извоюва престиж. Когато тръгнаха сателитните програми, бе съзрял тази възможност в „Кидс Клъб Чанъл“. Благодарение на хитрата маркетингова политика мечокът Фред, техният анимационен герой, бе завладял децата в цяла Европа и те изнудваха родителите си да купуват сателитни антени.

Сега той искаше да направи още една крачка напред, като закупи известна телевизионна компания.

Стивън никога не бе чувал Алекс Уилямс да звучи така притеснено.

— Ако Пейдж сложи ръка на Биг Сити, ще бъде все едно да принуди домакините да правят стриптийз — Уилямс спря за миг, за да бъде изявлението му по-ясно. — И няма да сме само ние, приятелю. И ти ще трябва да го правиш. Погледни само „Мирър“ и „Сън“. Натам върви светът.

Алекс имаше основания за забележката си и Стивън го знаеше. Ако Пейдж докопа Биг Сити, Сенчъри трудно щяха да устоят.

— И как бих могъл да помогна?

— Можеш ли да измъкнеш нещо срещу него? Ние не можем, защото ще бъде прекалено очевидно. Но ти можеш.

— Да, предполагам. Ще трябва да го обмисля.

Стивън затвори. Само това му липсваше точно в този момент.

 

 

— Защо Маги Ман те мрази толкова? — Сюзи съблече палтото си и погледна въпросително приятелката си. Преди един час Али притеснена се бе обадила и бе настояла да зареже всичко и да обядва с нея. Имаше нужда да излее пред някого тревогите си. Току-що бе приключило най-ужасното й представяне пред камерата до момента. — Дори си личи на екрана.

— Можеш ли да отделиш цял ден, за да ти изброявам? — Али наля по чаша вино за двете. — Защото съм жената на Мат, защото той не ме е изоставил заедно с децата заради някоя по-млада, както е направил нейният, защото Стивън или по-лошо — Патси ме е предложила, а тя искала нейната приятелка Ан Адамсън да получи мястото. И най-лошото от всичко — защото смята, че съм аматьор.

— Но ти и преди си работила в телевизията — Сюзи прегледа менюто, като се чудеше кое е по-калорично — кресполини със спанак или спагети карбонара. Спагетите печелят, реши тя. Ще си поръча една порция.

— Това е било преди Христа. И преди екрана с авто лентата с реплики. Това е истинският ми проблем. Сякаш чета телефонния указател, а не прочувствени съвети.

— Затова ти трябва само практика — Сюзи погледна келнера и поръча още хляб. — В края на краищата си там отскоро.

— Знам — съгласи се Али мрачно, — но Маги Ман смята, че се мотая от доста време. Всъщност… — Али се ободри, като се сети, че Маги днес за първи път й се беше усмихнала без преструвка. — Маги бе малко по-мила тази сутрин.

— О, мама му стара — каза Сюзи съчувствено, — това е лошо. Тя е убедена, че наистина си на път да те изхвърлят.

 

 

— Здравей, Мат, седни — Стивън изненадано вдигна поглед при влизането на Мат и Белинда в кабинета му. Когато Мат го бе помолил да се срещнат, бе очаквал да е сам или с Бърни Лонг. А не с Белинда.

— Нали познаваш Белинда Уайът?

— Разбира се — Стивън стана и й подаде ръка. Бе забравил колко впечатляващо изглежда тя с дългите си коси и тъмните блестящи очи. По-скоро би й подхождало да се намира на корицата на някое списание, отколкото да е погребана в някаква контролна зала. — Новата продуцентка в шоуто на Мат. Дойде при нас от Би Би Си. — Той се усмихна. — Получих писмо от шефа на редакция „Забава и музика“, който ме обвини, че съм подмамил най-добрия му човек с измама и мръсни нари.

— Не беше заради парите — усмихна се Белинда в отговор и Стивън осъзна, че тя е по-висока от него дори и с обувки без ток. — А заради шанса да работя с Мат. — Белинда устоя на изкушението да добави: „За да поразтърся заспалото му шоу.“ Трябваше да пипа внимателно.

Стивън погледна Мат. Колко ли е приятно да знаеш, че едно красиво и талантливо момиче те смята за чудесен. Да, беше подочул това-онова за Мат и момичето, но бе отхвърлил слуховете. Зъбните колелета на телевизионните компании ще закъсат, ако го няма живителното смазочно масло на злобните клюки. Но забеляза — между тях има някаква спойка, макар че тя може да не се дължи на сексуално привличане, а на споделени идеи. Разбира се, едното лесно можеше да доведе до другото. Стивън често бе ставал свидетел на подобни връзки.

— Някак си се съмнявам, че желанието ви да споделите колко ви е приятно да работите заедно е причината да поискате тази среща.

— Прав си — съгласи се Мат. — Виж, Стивън, ще говоря направо. Не ми харесва начинът, по който се движи шоуто. Все едно е застаряващо. Губим зрители, защото е скучно, но Бърни отказва да поеме риск и да предприеме каквото и да било.

— Затова ли си толкова труден напоследък? Обикновено с теб се общува много лесно и на много хора им е направило впечатление.

Мат се засмя.

— Още нищо не си видял, Стивън. Отегчен съм до смърт — скочи и закрачи из стаята. — Бих могъл да ти изрецитирам списъка на гостите за следващите шест предавания, толкова прозрачни сме станали. Трябва да променим насоката. — Той измъкна изрезка от вестник от куфарчето си. — И трябва да побързаме, преди Дани Уайлд да ни изпревари.

Стивън взе изрезката.

— Може би Бърни не е просто предпазлив. Може би не е съгласен с анализа ти на проблема.

— Как би могъл? Даже и той би трябвало да види, че шоуто не е такова, каквото беше. Стивън, ние губим не само зрители, а и звезди. Миналата седмица в града беше Тод Брукс и той предпочете шоуто на Дани Уарлд, за Бога! Нямам намерение да правя шоуто тежко и сериозно. Аз съм господин Чаровник и го знам. Но искам нещо, което мога да захапя.

Стивън бързо размисли. Не знаеше за Тод Брукс. Големите имена винаги бяха избирали шоуто на Мат.

— И какви промени предлагаш?

— Да се опитаме да бъдем малко по-остри, да разширим заспалите интервюта. Дните на общоприетите интервюта са преброени. Навлизаме в нова ера. Имаме нужда от злободневност.

— И какво мисли Бърни по въпроса? Да смятам ли, че след като вие сте тук, а него го няма, той не е уведомен?

— Разбира се, че е. Просто не пожела да дойде — избухна Мат. — Двамата с Бърни работим заедно вече петнадесет години. Нямаше да съм тук днес, ако бях успял да го вразумя, но той не ще и да чуе. Мисля, че е дошъл моментът за промени.

Стивън премести поглед от Мат към Белинда. Защо бе дошла и тя, като досега не бе обелила и дума?

— Добре, не обещавам нищо — отвърна Стивън, като осъзнаваше, че не може да си позволи да пренебрегва безпокойството на Мат, — но ако представите нещо конкретно за промените, ще го погледна.

— Можете да ги видите веднага — проговори най-сетне Белинда и му подаде една папка. Тя съдържаше три пълни сценария, които бяха изработили двамата с Мат. Стивън смаяно ги прелисти. Накрая едно име хвана погледа му и го задържа.

— Виждам, че искате да интервюирате Ричи Пейдж.

— Определено — потвърди Мат. — Той е точно от този тип бизнесмени със съмнително минало, с който искам да се захвана.

Стивън се въодушеви. Можеше и да се получи. Ако Мат Бойд изложи Ричи Пейдж пред милиони зрители, сделката му с Биг Сити Телевижън ще се провали.

Мат напрегнато се вгледа в Стивън, опитвайки се да отгатне какво се крие зад внезапното му мълчание. Може би сега трябваше да изтъкне, че не е готов да води шоуто, ако Стивън не одобри промените.

Ала нямаше нужда от заплахи. Стивън се усмихваше.

— Добре, можете да опитате новата си схема — Мат и Белинда се спогледаха, смаяни от тази неочаквано бърза капитулация. — Но само ако Ричи Пейдж бъде гост на първото ви шоу.

Мат с поглед посочи на Белинда вратата. Трябваше да тръгват, преди Стивън евентуално да промени решението си. Тя бързо събра нещата си, като се опитваше да скрие радостта си, и се отправиха към вратата.

— Между другото — каза Стивън, обръщайки се към гърбовете им с леко иронична усмивка, — предполагам, че не очаквате Бърни Лонг да направи шоуто.

Мат се обърна.

— Не. Надявах се, че… — спря за момент.

— Белинда ще го постави — завърши Стивън мисълта му. — Съгласен съм — Стивън се ухили и си каза, че сигурно е полудял. Но Мат имаше право. Шоуто бе застаряло. Може би Белинда щеше да го пораздруса. Но как, по дяволите, щеше да го съобщи на Бърни Лонг? Имаше насрочена среща с него след половин час.

Като ги видя как изхвърчаха от кабинета му с блеснали от въодушевление очи, се запита дали бе постъпил правилно. И една мисъл прекоси съзнанието му. Ако слуховете бяха основателни, може би в случая беше направил лоша услуга на Алегра Бойд.

— Успяхме, Мат! — Белинда бе очаквала това да е само прелюдията към една продължителна битка. А всичко бе свършило. Те още стояха пред кабинета на Стивън. Тя нададе нещо като боен вик и Мат я задърпа към асансьорите, далеч от неодобрителния взор на Джанет.

Пред асансьора Белинда се обърна усмихната към него:

— Хайде да не се връщаме в офиса. Да отидем да празнуваме!

Мат се усмихна в отговор.

— След като намеря Бърни. Искам да му го съобщя аз, преди да се срещне със Стивън. Дължа му го. Защо не отидеш в „Студио 5“ да запазиш маса?

Той натисна копчето и асансьорът се появи. Белинда влезе.

На отсрещния тротоар се намираше барът, известен като „Студио 5“ — наречен така за заблуда на съпругите, приятелките и шефовете, които честно бяха осведомявани: „Той е в студио 5“, сякаш е на работната площадка. Белинда се промъкна през обедната тълпа и поръча шампанско.

Десет минути по-късно се появи Мат.

— Намери ли го?

— Аха. Точно навреме. Тъкмо отиваше на среща със Стивън.

— И как го прие?

Мат вдигна рамене.

— Нали си го знаеш Бърни? Пожела ми късмет и каза, че ще ми е нужен, щом ти ще бъдеш продуцент. Само едно не мога да проумея — Мат си наля и допълни чашата на Белинда. — Защо всичко зависи от това дали ще докопаме Ричи Пейдж?

— Бог знае — Белинда поклати глава. — Може би Стивън е любител на палавите филмчета — отпи от шампанското. — Мислиш ли, че присъствието на Ричи е задължително условие за промяната на шоуто и ако не успеем, Стивън няма да ни подкрепи?

Мат си припомни изражението на Стивън за момент.

— Да — той пресуши чашата и се изправи. — Мисля, че е така.

 

 

Стивън Картрайт не изпитваше радост при мисълта за предстоящата среща. Бърни Лонг бе продуцент на Мат от самото начало и Стивън се чудеше как да смекчи удара от съобщението, че са го изместили. И което бе най-лошо — от жена. Но всъщност не му се наложи. Бърни го направи вместо него.

— И така — още преди да го покани, Бърни удобно се разположи на кожения диван и вдигна ръце зад тила си, суровите му черти за първи път се бяха отпуснали. — Предаваш ме заради някаква мацка, която е хванала Мат Бойд за гащите и иска да превърне шоуто в „Късни новини“ — информира го Бърни духовито.

Стивън, който бе възнамерявал да стигне до същността внимателно и тактично, го зяпна занемял.

— Как разбра?

Бърни се ухили.

— Мат ми каза току-що. Беше абсолютно прям. Каза, че идеите ми нищо не стрували, но щял да си остане най-добрият ми приятел — Бърни пльосна краката си върху оригиналната навахо възглавница на Стивън. — Не бих казал, че съм изненадан. Да бях сляп, пак щях да видя какво се задава.

— Изглежда, приемаш го много добре — вметна Стивън, подлъган от реакцията на Бърни.

— О, Боже — пропя Бърни, кръстосвайки ръце, — дай ми здрав разум, за да приема нещата, които не мога да променя — затвори очи в присмехулен транс. — Смелост, за да променя тези, които мога — отвори очите си и се взря в Стивън. — И търпение, за да изчакам, докато това проклето нещо се сгромоляса на задника си.

Стивън се опита да не му обръща внимание.

— А това ще стане и ти го знаеш, Стивън — Бърни зачовърка зъбите си с клечка от кибрита на Стивън „Савой Грил“. — Ще се сгромоляса по задник.

— Защо?

— Мат иска да разпери крилца. Чудесно. Иска тръпка, пък и защо не? Но само ако не забравя, че хората обичат хумора му и неговия чар. А времето няма да е подходящо. Този тип шоу трябва да се излъчва късно вечерта — той свали краката си от навахо възглавницата и си наля минерална вода, като я гледаше така, сякаш гъмжеше от микроби. — Всъщност няма смисъл да ти чета лекции за подреждането на програмата на канала. И тъй… — Стивън осъзна, че контролът над срещата безвъзвратно му се е изплъзнал от ръцете, — … каква утешителна награда си ми приготвил? Шест седмици на Бахамските острови да направя някакво проучване, докато ме повикаш спешно, за да лепя отломките?

Но Стивън въобще не го чу. Разрешението тъкмо бе проблеснало пред него. Ако успее да го пробута на Бърни…

— Не и този път, Бърни. Всъщност имам нещо подходящо точно за твоя нюх и талант.

Бърни смръщи нос пренебрежително.

— Надушвам големи лайна.

— Глупости, Бърни — поправи го Стивън, — не ставай параноик.

— И коя е тази ненадмината възможност, която толкова би процъфтяла от моя неподражаем нюх и талант?

Стивън помълча, после го погледна право в очите.

— Искам да поемеш „Хелоу“ и да го спасиш — седна до Бърни на дивана и го озари с най-чаровната си усмивка. — Похарчих три милиона за лансирането на това шоу и знам, че концепцията е добра. Няма да седя безучастно и да гледам как всичко отива в отходната яма.

— Но то е през деня — гласът на Бърни звучеше със сдържана ярост. — Няма да работя в някакво келяво дневно шоу.

— Бърни, сега времената са други. Дневната програма е друга. Вече не е „три жени и едно куче си говорят за цистит“. Другият канал има близо четири милиона зрители и „Хелоу“ почти го настига. Трябва му само малко шлифовка и ще обереш лаврите.

— Шлифовка? — Бърни грубо се изсмя. — А хората разправят, че е такава бъркотия, чак да ти се доплаче. Знаеш ли как го наричат?

Стивън не бе сигурен, че иска да научи.

— „Гудбай“^[1]. Защото ще изхвръкне по-бързо от корсаж на булка в първата брачна нощ.

Стивън се отказа от коментар.

— И знаеш ли какво още казват? — Бърни започваше да се забавлява. — Че твоето протеже, госпожа Матю Бойд, е такава бедствена територия, която не може да прочете и меню без запъване, да не говорим за авто лентата. Казаха ми, че Маги Ман седи до гилотината като мадам Дефарже^[2] в очакване главата й да хвръкне.

— Поне в този случай си прав — Стивън изглеждаше объркан. — Това, което не мога да разбера, е защо тя беше толкова добра на пилота?

Бърни вдигна рамене и започна да се изправя.

— Познавам Алегра Бойд от години, Стивън. За една домакиня тя може би се справя добре като водещ, но… Така или иначе, няма смисъл да го обсъждаме. Няма да се захвана с него.

— Защо не опиташ поне за месец? Шест седмици? Ако го спасиш, ще обереш лаврите, ако не успееш, можеш да обвиниш за всичко Бил Форд.

Бърни се засмя.

— Не си толкова тъп, колкото изглежда на пръв поглед, нали, Стивън? Но отговорът си остава същият. Благодаря, благодаря — не.

— Мога да те заставя, нали знаеш?

— Знам, че можеш — Бърни се усмихна съучастнически. — Но в шоуто вече си имал едно цинично лайно, не ти трябва друго.

— Поне изгледай касетата и кажи какво не е наред — Стивън му подаде две касети.

— А това какво е? — попита Бърни за втората.

— Това е пилотното предаване. Погледни Алегра. Ще бъдеш изненадан.

Бърни взе касетите. Нямаше никакво намерение да ги гледа, но това бе единственият начин да се измъкне и да отиде в барчето, без да обиди Стивън.

 

 

Точно в един и тридесет и три Бърни Лонг се бе настанил на високо столче пред бара и се взираше в приветствената усмивка на двойния „Мартел“ пред себе си, приготвен, както винаги по обед, от Брендън, бармана на Сенчъри.

Въпреки че по-скоро отхвърляше демона на алкохола, отколкото да го приема, Бърни бе истински засегнат от развоя на събитията от сутринта. Самоувереността му, която бе твърда като скалите в Гибралтар и два пъти по-твърда от британската, бе временно разклатена. Дали бе подкопана от вълните на собствената му посредственост, както се опитваше да подскаже Белинда? Дали играеше на сигурно, защото се бе изчерпал откъм идеи? Критиката на Мат, че шоуто било поредица от тъпанари, интервюирани от господин Скука, се бе загнездила в главата му. Имаше само един отговор.

Би обърнал още едно.

Тъкмо в мига, в който се опитваше да хване в устата си осолен фъстък, без да падне от стола, до него се появи Маги Ман и си поръча „Перие“ с лимон, но без лед. Тя никога не пиеше вода от чешмата, защото твърдеше, че не знаела кои се е плацикал с нея преди това и колко пъти е била рециклирана.

— Здрасти, Бърни! — Маги Ман хвърли поглед към двойния коняк в ръката му и втория, който вече го чакаше на бар плота. Усмихна се сладко. — Чух, че най-сетне са те изритали от „Шоуто на Мат Бойд“ — тя вдигна чашата си с „Перие“ в присмехулен тост. — Какво става? Алкохолният дявол май вече те е застигнал?

Маги и понятие си нямаше в какъв неподходящ момент подкача Бърни за изхвърлянето му. При друг случай той просто би пренебрегнал забележката й като празен брътвеж на драка в цикъл. Но днес тя го засегна.

За един дълъг и съблазнителен миг Бърни се изкушаваше да я залее със съдържанието на чашата си. После реши да не хаби добрия коняк за тази цел. Пък и се сети за работата, която му бе предложил Стивън Картрайт. Хрумна му по-чист и ефикасен начин да си го върне на Маги Ман.

 

 

Али вървеше по Милбанк, след като бе обядвала със Сюзи, и спря, за да се облегне на парапета на Ламбет Бридж, усещайки острия вятър, който се бе появил с началото на ноември. Чайки се рееха над едно от вече полупразните увеселителни корабчета по реката. Биг Бен, наскоро почистен, се извисяваше с медния си блясък в кристалното синьо небе. Тя бе свикнала да го вижда черен и мрачен, опушен от изминалите векове.

Вече беше три и половина и тя осъзнаваше, че просто отлага завръщането си в офиса. Като видя хората, устремени към метрото, за да изпреварят пиковия час, взе решение. Не можеше да продължава така. Усети съвсем осезателно как напрежението щеше да нарасне с появата й в студиото.

Когато бе помолила Бил Форд да й отдели време за упражнения с четенето на авто лентата, той се бе съгласил неохотно. Даже се бе запитала дали не желае тя да се провали. А сега според слуховете самият Бил Форд бил пред изхвърляне. Ако не внимаваше, щеше да го последва. Може би, ако беше честна пред себе си, това щеше да й донесе облекчение.

Обърна гръб на реката и се упъти с бърза крачка към студиото. На няколко метра от Сенчъри видя как от отсрещния бар се измъква тълпа смеещи се колеги. За момент им завидя за доброто настроение и за самочувствието, което им позволяваше с лека ръка да се връщат на работа доста след три часа. Тя го правеше за първи път и мисълта й сега бе заета с измислянето на правдоподобно извинение за дългото отсъствие. Спря рязко. Последните от върволицата бяха Мат и Белинда. Изглеждаха щастливи и замаяни, което можеше да се дължи или на алкохол, или на вълнение. В съзнанието й се зароди ненадеен страх, докато ги наблюдаваше. Опитвайки се да разсее подозренията, Али махна с ръка и ускори крачка, но докато изтича по стълбите пред сградата на Сенчъри, те бяха изчезнали в асансьора. От тях бе останал само тежкият аромат на парфюм, „Палома Пикасо“ вероятно. Али за миг се изкуши да ритне ядно стоманената врата.

Още е влизането си в офиса на „Хелоу“ разбра, че нещо се бе случило. Изследователите се бяха събрали на малки групички и оживено си шепнеха. Мойра, приятелката на Маги, изглеждаше така, сякаш някой току-що й беше съобщил, че й остават само три месеца живот.

— Я виж ти! — Али прехвърляше погледа си от една групичка към друга. — Какво оживление!

— Не си ли чула новината? — Ники се откъсна от тълпата наоколо и тръгна към Али. — Бил Форд е уволнен. Опразни кабинета си преди половин час.

Али все още не можеше да проумее защо атмосферата е толкова погребална. Бил Форд, лепката и стипцата, едва ли беше нечий любимец.

— И какво от това? Да не е краят на света? Никой не го харесваше.

— Така е — Ники се тръшна на стола си. Четиринадесет песимистично настроени каменни фигури погледнаха Али със съжаление и неверие. — Но не знаеш кой дойде на негово място.