Мейв Харън
Телевизионна афера (20)

20

Мат се събуди рязко. За един миг премина от дълбокия сън в реалната действителност. Хвърли поглед към фигурата до себе си и с огромно облекчение видя, че това е Али, а не Белинда. И въпреки това, когато се обърна на другата страна и се опита да заспи, разбра, че не може. Мисълта му дълбаеше упорито все в една посока като куче, което търси заровения си кокал. Мисъл, която му носеше едновременно и безпокойство, и вълнение.

Беше целунал Белинда. Затвори очи и се опита да потисне спомена. Но той изплуваше отново и отново. Белинда, която го предизвика съвсем умишлено, както съзнаваше Мат, но това сякаш правеше провокацията още по-съблазнителна. Без прикрити прелъстителни погледи и случайни докосвания. Повече като заплаха, отколкото като покана. Начинът, по който устата й се отвори като паст на лъвица под неговите устни. Не беше нежна, женствена и податлива. А завладяваща.

Али се размърда в съня си и се притисна към него. Мат се пресегна и повдигна разбърканите й коси. Вгледа се в лицето й.

През всичките години на брака им нито за миг не бе изпитал необходимост да доказва мъжествеността си, като спи с друга жена. Никога не бе отъждествявал силата със секса, както правеха повечето мъже. Иронията в момента бе в това, че сега, когато се бе усъмнил в способностите и таланта си, непрекъснато мислеше за Белинда.

Очите на Али се отвориха за момент. Все още сънена, тя сякаш изпита необходимост от успокоителното му присъствие и се притисна към него, гърдите й настръхнаха и прободоха тялото му през тънката копринена материя на нощницата й.

Когато тя започна да го гали и плъзна ръка между краката му, той усети, че реагира на милувката. Тя вдигна сънените си очи към него и му се усмихна. Проряза го остро чувство за вина, което попари ефекта от ласките й, и ерекцията му спадна. Целуна я нежно и лекичко я отстрани от себе си, без да я поглежда в очите. Това не беше трайно. И нищо не означаваше. Просто днес тя не можеше да възвърне поразклатената му вяра в мъжествеността му.

Без да се пробуди напълно, Али се мушна обратно под своята завивка. Но вместо да се отпусне в прегръдките на съня, очите й рязко се отвориха. Нещо не беше съвсем наред.

 

 

Белинда се събуди и се протегна. Тази вечер трябваше да вечеря с един журналист, с когото се беше запознала на парти у приятели миналата седмица. Изведнъж почувства, че няма никакво желание да излиза с него. Знаеше, че през цялата вечер ще мисли за Мат.

Скочи енергично от леглото и дръпна тежките плюшени завеси на прозорците. Погледна надолу към улицата. Хората бързаха за работа. Любимото й време на деня. Нищо, че работеха като луди в телевизията, поне никога не започваха толкова рано като отрудените служители с тъпите им часове за работа.

Белинда се усмихна. Хвърли поглед из спалнята си към обширното махагоново легло, покрито е дантелени завивки, които навярно са били част от чеиза на някоя сръчна булка, към тапетите, осеяни с букетчета виолетки, към палмите в красивите саксии, картините и другите прекрасни дреболии. Беше създала в този апартамент малко кътче от света по времето на кралица Виктория. А най-голямата тръпка бе в усещането, че си оставаше съвременно момиче, свободно да прави каквото му се прииска в обстановка от епохата, в която жените не са имали никакво право на избор. Сама си беше господар, не беше ничия съпруга или любовница и така й харесваше. Харесваше ли й?

Отново се сети за Мат. Трябваше ли да продължи напред и да се обвърже? Той не би пожелал да напусне Али и децата си.

Затвори очи и си припомни усещането от целувката му и напрегнатото вълнение, което я беше завладяло, щом ръката му докосна гърдите й в тъмнината на „Бриджис Палъс“.

Никога, дори и когато беше на петнадесет години и за първи път бе докосната изучаващо, не беше усещала такава тръпка. Можеше да долови рисковете, които поемаше. Мат не беше от типа мъже „чук-чук и дотук“. Една връзка с него би била началото на голямо приключение. Или увертюра към разбито сърце, след която тя отново щеше да остане сама, отхвърлена в периферията на неговия живот.

И защо трябваше тя — жената, която винаги си бе падала по издигащи се мъже, да се влюби в Мат в момента, когато звездата му залязваше? Затвори очи и отново си представи лицето му, усмихнатите сини очи, острия му като бръснач ум и зад всичко това — нежната му душа. Осъзна, че е готова да се бори, за да го има.

 

 

— Добре. Да не сте забравили нещо? — Али стоеше на прага и махаше за довиждане на Мат, който щеше да закара момичетата в училище. — Джес, нотите за урока по пиано в чантата ли са? Ще дойда да те взема.

— Няма нужда.

— Знам. Но ми доставя удоволствие.

— Ами добре — увери я Джес, — щом това ти помага да приспиш чувството си за майчина вина…

Али я плесна през смях.

— Влизай в колата!

Наведе се и се усмихна на Мат през отворения прозорец, като се опитваше да забрави случката от предишната нощ. Никога преди не се бе получавало така. От време на време той биваше уморен. Тя понякога не беше склонна да правят любов. Но нищо подобно. Горкият Мат. Навярно напрежението в момента си казваше думата. А той все пак не искаше да сподели с нея проблемите си. И при най-общия въпрос отскачаше като попарен. Да я вземат мътните тази телевизия! Беше си въобразявала, че тя ще ги сближи, а вместо това сякаш се отдалечаваха.

В колата Джес бърбореше, както обикновено, но Джейни, която беше много чувствителна, седеше мълчаливо на задната седалка. Без да осъзнава защо го прави, беше започнала със страх да наблюдава родителите си внимателно от известно време насам. От седмици вече, откакто майка й беше започнала да работи за новото си шоу, между тях нещата не вървяха добре.

Когато Мат спря колата на ъгъла до училището и Джес чевръсто се измъкна и хукна напред, Джейни остана на задната седалка, като се опитваше да събере кураж.

— Татко — наведе се напред и го целуна по бузата. — Обичам те — каза простичко.

Мат се обърна към нея и сърцето му заби по-бързо. В очите й се четеше тревога, която никога не беше виждал преди. Тя не би могла да знае вече. Пък и нямаше какво да знае. Още не.

— Татко?

— Да, Джейни? — той взе ръката й в своята и я стисна.

— Защо не вечеряте двамата с мама заедно тази вечер? Знаеш ли — продължи припряно, преди да успее да й отговори, — че през последните три седмици сте прекарали само една вечер заедно?

— Не си въобразявай разни глупости, скъпа — Мат се опита с усмивка да смекчи сериозния й тон. — Сигурен съм, че са били много повече.

— Не, не са — настоя тя. — Джес проучи въпроса. Направи схема на компютъра. Вечеряхте заедно миналата сряда. Дори и госпожа О’Шок го е забелязала, въпреки че според нея отсъствията допринасят за продължителен и здрав брак.

Мат избухна в смях, като си представи госпожа О’Шок, която, облечена в черен халат и карирани чехли, очаква героя си да се върне от дългия си среднощен поход в местната кръчма.

Стисна отново ръката й.

— Примамлива идея, Джейни. Ще го направим скоро.

— Защо не тази вечер?

Мат се трогна от нетърпението в гласа й.

— Скъпа, та аз дори не знам какви са плановете на майка ти за тази вечер.

— Свободна е. Проверих в бележника й. Татко? — тя докосна стърчащия си бретон. — Обещаваш ли? Аз ще направя резервациите, в случай че забравиш.

Този път Мат не се засмя. И очите му тревожно проследиха отдалечаването на по-голямата му дъщеря. Кукувица ли му беше изпила мозъка, та си фантазираше разни работи с Белинда? Джейни му вярваше безрезервно. Как въобще си беше помислил, че може да ги предаде? Като стигне в службата, ще обясни на Белинда внимателно, но твърдо, че вчера бяха допуснали ужасна грешка.

 

 

— Какво се е случило, ангел мой? — Бърни наблюдаваше Али, която в продължение на пет минути се взираше в сценария, без да го вижда. Когато върху жълтия лист падна една капка, реши да проговори. Въпреки че се досещаше какъв е отговорът.

— Мат. Съвсем се е отдалечил от мен. Сякаш мислите му все витаят някъде другаде.

— Може би е така. Трудно му е напоследък.

Али вдигна очи, не беше сигурна доколко може да му се довери. Той я гледаше и тя видя загрижеността в малките му очи.

— Той вече не иска да се любим.

— Може би е съвсем обяснимо. Не би могъл да се чувстваш особено потентен, като гледаш как кариерата ти се проваля, нали?

— Бърни?

Без да има нужда да го пита, Бърни знаеше какво щеше да последва и се страхуваше от въпроса.

— Кажи, миличка.

— Той нали няма любовна връзка с Белинда?

Както и всички останали в Сенчъри, Бърни знаеше колко много време те двамата прекарват заедно. Но това едва ли беше неоспоримо доказателство.

— Не знам. Искаш ли да отида и да поговоря с него?

— Би ли го направил? — Али усети облекчение. Мат се затваряше в себе си при първия въпрос от нейна страна. Може би Бърни щеше да успее да открие нещо.

— Някой да е виждал Мат? — извика Бърни в офиса на „Шоуто на Мат Бойд“ по-късно същата сутрин.

— В кабинета им — каза Рой. Говореше едновременно по два телефона и друг звънеше на бюрото му. С глава му посочи затворената врата. Бърни долавяше разгневени гласове зад нея.

— Ще се отбия по-късно — врътна се на пети.

— Бърни, какво те води насам? — Мат отвори вратата на кабинета и очевидно искаше да се измъкне оттам час по-скоро.

Бърни се поколеба за момент. Едва ли би могъл да проведе сериозен разговор, ако Белинда се навърта наоколо. В този момент се появи и тя, хвана Мат за сакото и го задърпа навътре, преди да забележи, че Бърни стои пред него.

Бърни моментално разбра, че нещо се бе случило между тях. Отгатна по начина, по който избягваха да се гледат в очите и се опитваха да го прикрият с празнословие, което въобще не им беше присъщо при нормални обстоятелства. Беше го виждал стотици пъти, дори самият той го беше правил. Мат и Белинда се опитваха да му хвърлят прах в очите и за това съществуваше само едно възможно обяснение.

Али имаше право. Те бяха любовници.

В този момент една от секретарките подаде на Мат съобщение.

— От кого е, Сю? — попита той.

— Момичето не се представи. Просто каза да ти предам, че е запазила маса за двама за девет часа в „La Pomme d’Amour“^[1].

Мат се усмихна и Бърни изпита неистово желание да го удари. Да не беше откачил? Явно се беше забъркал с Белинда, а сега, изглежда, имаше връзка и с друга жена. Боже господи, горката Али. На ти сега приемане на успеха на съпругата ти. Провалите май се отразяваха прекалено добре на похотливостта му.

На връщане към студиото в Ийст Енд се позабави, спря за миг на Тауър Бридж. Резкият мартенски вятър къдреше водната повърхност. Бърни се питаше как, по дяволите, щеше да съобщи на Али това, което беше разбрал.

Като влезе в студиото, Али се усмихваше безгрижно и щастливо.

— Изглеждаш много радостна — Бърни не можеше да понесе лъчезарното й изражение. Тя буквално сияеше.

— Така се и чувствам.

— И по какъв повод?

— Двамата с Мат ще вечеряме заедно по идея на Джейни — тя се засмя и взе сценария за следващото шоу. — Децата смятат, че не прекарваме достатъчно време заедно. Сама е направила резервацията в ресторанта.

— Нека отгатна — ухили се Бърни. — Става дума за „La Pomme d’Amour“ за девет часа.

— Как, за Бога, разбра?

— Никога ли не съм ти казвал — намигна й, — че баба ми е била екстрасенс?

Взе ръката й в своята и я погали. Много се беше привързал към нея. Може би всичко щеше да се нареди. Молеше се на Бога да се нареди. И двамата му бяха много скъпи.

 

 

Али чакаше Мат в малкото барче на „La Pomme d’Amour“, заобиколена от пастелни рисунки, и се притесняваше, сякаш беше дошла на среща с непознат, уредена от някой приятел, и не беше сигурна дали нещата между тях ще потръгнат. Но в мига, когато Мат влезе и й се усмихна, тя видя, че той е притеснен също като нея и се отпусна.

След като сервитьорът взе поръчката им и донесе на двамата по чаша „Кир Роял“^[2], Мат взе ръката й и я целуна.

За миг се изкуши да й каже за Белинда, но не беше сигурен какво точно да признае. Често признанията са по-лесни за този, който ги изрича, отколкото за този, който трябва да ги изслуша.

Като се измъкнаха от таксито по-късно, след две бутилки вино плюс чаша екзотично бренди, къщата тънеше в мрак. Даже Сокс спеше. Мат тихичко отвори вратата и се препъна в купичката с вода, която Джейни беше оставила в предверието за Сокс. Двамата с Али избухнаха в сподавен кикот. Със съпружеска загриженост тя настоя той да седне на първото стъпало и да събуе мокрите си панталони.

На горния етаж Джейни леко почука на вратата на сестра си.

— Джес, това нали не са крадци?

Джес се изправи в леглото и се ослуша. Беше чула таксито отвън.

— Не, крадците не пристигат в таксита и не обират барчетата с алкохол в дневните на хората.

— Тогава значи са мама и татко — каза Джес.

— Да идем да видим.

Те весело се промъкнаха до площадката и надникнаха през перилата.

На най-долното стъпало седеше баща им без панталони и държеше в едната си ръка бутилка „Реми Мартен“, а в другата — майка им.

— Джейни, ти си гений — прошепна Джес. — Мисля, че нещата се пооправиха.

— Надявам се — Джейни прегърна по-малката си сестра, за да скрие сълзите, които се бяха събрали в ъгълчетата на очите й. — Наистина се надявам, мама му стара.

 

 

Щом досадното слънце си проправи път през процепа на тъмните завеси в спалнята на следващата сутрин, Али се събуди и поглади косата на Мат с любов. За миг се почуди защо се въргалят на пода. После се сети и се усмихна.

Все още сънена, затегли Мат към леглото и придърпа завивката след себе си. Телефонът на нощното шкафче иззвъня и Али погледна часовника. Девет и половина!

— О, боже! — възкликна тя. — Това е майка ми. Обещах й да я закарам до гарата — вдигна слушалката. — Толкова съжалявам, мамо, но ме връхлетя ненадейно пристъп на грип — излъга тя, а Мат започна да я гали от вътрешната страна на бедрата.

— Кажи й — посъветва я той, докато устните му се плъзгаха надолу по тялото й — да си хване такси, по дяволите!

Али полагаше нечовешки усилия, за да не простене. Майка й не вярваше в секса след женитбата.

— Добре ли си, Алегра? Кой говори до теб?

— Не ти ли казах, мамо? Тъкмо ме преглежда докторът.

С лице, заровено между краката й, Мат все пак успя да се засмее.

Майката на Али се втрещи.

— Ами той май не взима работата си много на сериозно.

Този път Али изпъшка.

— Ох, не бих казала, че е така — гърбът й се изви от сладко удоволствие. — Въобще не смятам така.

— Дочуване, Алегра. Надявам се скоро да се почувстваш по-добре.

— До… чуване… мамо. Сигурна съм, че това ще стане скоро.

След като правиха любов, Мат се отпусна до нея на леглото и започна да гали косите й. Как изобщо му беше хрумнало да изневери на Али, след като беше толкова дълбоко свързан с нея и семейството си?

 

 

— Да сваля Мат от програмата Телетон? — Стивън Картрайт звучеше ужасен, сякаш Ричи Пейдж бе предложил да не излъчват коледната реч на кралицата. — Сигурно не говориш сериозно!

Вече повече от десет години Сенчъри Телевижън заедно е Телетон беше домакин на най-големия благотворителен бал на Асоциацията на телевизионните работници, в който участваше и Биг Сити Телевижън, техният най-голям конкурент. Това бе най-престижното и елитно събитие на годината, което се гледаше от дванадесет милиона зрители. За една вечер телевизионните компании забравяха съперничеството и сводките за рейтинга и се надпреварваха кой ще събере повече пари за благотворителни цели. Откакто бяха установили тази традиция, неин водещ бе Мат.

— А защо не? — Пейдж нетърпеливо почукваше с пурата си. — Дошло е време за промени — идеята му беше хрумнала предната вечер, както си лежеше във ваната.

— Но Мат винаги го е водил досега. Той е Телетон.

— На хората им е досадно да виждат все едно и също лице. Мисля, че бихме могли да открием някой друг.

Стивън се запита накъде биеше Пейдж.

— И кого предлагаш?

Ричи Пейдж се постара да звучи колкото може по-небрежно:

— Всъщност си мислех за Дани Уайлд.

Стивън студено изгледа Пейдж. Този път щеше да му се противопостави.

— Но той дори не работи за Сенчъри. Главният водещ винаги е бил от нашата компания.

— Това, което имам предвид… — Пейдж се усмихна — … е да нарушим традицията. Двама водещи. Дани Уайлд като главна фигура и някой от Сенчъри като негов подгласник — направи пауза. — Може би жена.

Стивън беше объркан.

— Маги Ман ли имаш предвид?

— Не. Маги никога не би могла да бъде на нивото на Дани.

Личният факс на бюрото на Пейдж избълва лист хартия и след кратък поглед върху него шефът на Сенчъри го прибра в чекмеджето си. През това време Стивън се чудеше кой, освен Маги Ман бе достатъчно популярен, за да може да се справи с Телетон. След миг схвана намеренията на Пейдж.

— Нали нямаш предвид — попита той, като за първи път тонът му не беше раболепен — Алегра Бойд?

— Напротив.

— Но тя не е достатъчно известна от кратката си рубрика в „Хелоу“.

— Но скоро ще стане. Бърни Лонг твърди, че тя е бъдеща звезда. Пък и ще бъде само подгласничка. Смятам, че ще се справи прекрасно.