Мейв Харън
Телевизионна афера (22)

22

През следващите няколко седмици Али безжалостно изхвърли от главата си всякакви мисли за Дани Уайлд. Сюзи бе идвала на гости да си побъбрят и тя едва устоя на изкушението да й разкаже всичко. Но какво толкова имаше за казване? Да й каже, че е срещнала някой, който я е накарал да се почувства талантлива, умна и чудесна? Ами че нали ще прозвучи като изпаднала в критическата възраст домакиня, затънала до уши по учителя си по тенис? Глупави фантазии! В края на краищата какво повече би могла да каже на една от почитателките си, когато и тя е в същата ситуация? Не рискувай брака си, освен ако не си напълно сигурна, че повече нищо не може да се направи. Любовните историйки връщаха вкуса към брачния живот, но в повечето случаи грубо го разваляха.

За щастие цялото й време бе изтощително запълнено със записи на „Кажете го на Али“, подготовка за Телетон и за партито на Джейни. По-добре да получи нервен припадък, отколкото да позволи да бъде въвлечена в любовна авантюра.

 

 

Бърни Лонг гледаше как Али яростно натиска клавишите, набирайки телефона на доставчиците на вино за партито, увиснало на шията й. През последните две седмици тя сякаш се опитваше да запълни всяко кътче от живота си с някаква дейност. Всяка вечер се прибираше вкъщи, натоварена с бумаги за „Кажете го на Али“, а когато не бе заета с това, затъваше до гуша в последните приготовления за партито — тента, малки хапчици пица, телефонни разговори с неуправляеми рок банди. Само като я гледаше, Бърни се уморяваше. Ако продължаваше в същия дух, щеше да припадне някой ден от изтощение. Той се изправи.

— Точно така. Време е за съвещанието за Телетон.

— Боже мой! — удивена, Али погледна часовника си. — Стана ли вече време?… Бърни — отправи му една от най-милите си усмивки. — Тази вечер няма начин да присъствам на това съвещание. Дали не би могъл да ме извиниш и да кажеш, че имам нещо спешно да правя по „Кажете го на Али“? Истината е, че съм претъпкана с информация до гуша и повече не бих могла да поема нито дума.

Това изобщо не бе истина. Истината бе, че се ужасяваше при мисълта, че трябва пак да се срещне с Дани Уайлд.

Бърни я погледна с проницателния си поглед, от който нищо не можеше да убегне.

— Това не е в твоя стил, Али.

За миг Али изпадна в паника и стомахът й се сви на топка. Но едва ли Бърни би се досетил, че тя всъщност избягва Дани Уайлд.

— Знам, но днес съм направо затрупана и ми се струва, че няма да се справя.

Никак не й харесваше да се прави на слаба, това бе толкова по женски, но нищо друго не можа да измисли, за да убеди Бърни.

Чертите на грубото му лице се смекчиха до нещо съвсем близко, но не точно подобие на нежност.

— Добре, но, за Бога, прибери се вкъщи и си почини малко.

— Обещавам. Само пет минутки, за да довърша някои работи за партито на Джейни, и се омитам.

— До утре в такъв случай.

Беше минал почти час, когато тя най-накрая се откъсна от телефона, прозя се и започна да прибира куфарчето си, представяйки си очакващата я гореща вана вкъщи. Докато си събираше нещата, един глас, прозвучал зад нея, я накара рязко да се обърне.

— Твърде спешно ще да е било това нещо, за да не се подчиниш на шефа си.

Тонът преливаше от насмешка и тя позна чий е гласът още преди да се обърне. Той стоеше на вратата, усмихвайки се с познатата си крива усмивка, и в зелените му очи проблясваше смущаващ намек, че се досеща за причината, поради която тя не присъства на съвещанието.

— Искаш ли да пийнем нещо? — колебанието й сякаш задълбочи насмешката. — Просто като колеги, разбира се.

Али забави малко отговора си. Знаеше, че не бива да остава сама с него, но ако кажеше не, това щеше да означава, че в тази ситуация тя вижда нещо повече от обикновен разговор на чашка между колеги.

Усмивката му стана по-широка. С раздразнение разбра: Дани си мисли, че я е заковал. И в този момент се сети как да се откачи и да му даде да разбере, че въобще не я вълнува.

— Страхувам се, че няма да мога — върна му тя усмивката без следа от флирт в гласа. — Но другата седмица дъщеря ми навършва осемнайсет и ще се радва много да те види на партито.

За пръв път през краткото им запознанство Али имаше удоволствието да види Дани Уайлд смутен. Но не за дълго.

— Ще ми бъде много приятно — каза той и галантно й отвори вратата.

Минавайки покрай него, старателно избягвайки погледа му, тя се запита как ли ще реагира Мат. Но Мат нямаше нищо против него като личност, а Джейни наистина щеше да бъде на седмото небе. Той щеше да бъде гвоздеят на партито й. Всъщност можеше и да не дойде.

 

 

— Колко души очакваш утре? — попита Мат и издърпа списъка от съпротивяващата се ръка на Джейни. Напечатаният списък изглеждаше цяла миля дълъг. — Преписала си половината телефонен указател на Лондон.

— Всъщност са само около триста души — каза тя и направи неуспешен опит да си върне списъка.

Джейни отново е щастлива и усмихната, забеляза Али, за това, че ако не друго, то поне разговаря с баща си.

— Плюс навлеците — отбеляза Джес.

Джейни й отправи предупредителен поглед. Ама и тя да очаква подкрепа от Джес!

— Едно парти не може без навлеци. Те обикновено са най-интересни — добави бързо Джес.

— Мамо — усмихна се Джейни победоносно, — трябва ли наистина да разреждаме текилата с вода? Та това е питието на годината!

— Да, трябва. Ще стане пунш и ще мога да сипвам в него много портокалов сок, когато не ме гледате. Не мога да позволя приятелите ти да влязат с колите си в басейна на съседите.

— О, мамо, но това е ставало през шейсетте.

— А, не. През шейсетте ние се държахме прилично, ако не възразявате — намеси се Мат.

— А нещо да ни кажете за свободната любов? — попита невинно Джес.

— Навремето доказаха, че сексуалната революция засегнала само шестима души от Челси — Мат си взе още една препечена филийка. — И аз не съм бил между тях. Даже на двайсет и първия ми рожден ден татко с фенер в ръка търсеше прояви на неприлично поведение.

— Намери ли?

— Само приятеля ми с едно момиче в бараката с инструментите.

— Сигурно са си търсили палтата.

Мат се престори на шокиран.

— Слава богу, че вече не съм млад.

— Какво ще облечеш утре, мамо?

Въпросът на Джес върна Али към действителността. Напоследък бе толкова заета, че даже нямаше време да помисли за това.

— Нещо непретенциозно — отговори тя неопределено. — Не е хубаво да се засенчва рожденичката.

— Е, няма да имаш никакъв проблем — засмя се Джес с хрипкав глас. — Видяла ли си какво ще облече тя?

Докато Джейни слизаше по широкото стълбище, украсено от декоратора с цветя и зеленина по случай събитието, Мат загуби дар слово. Бе облечена в най-късата черна копринена рокличка, която бе виждал. Лицето й бе бяло от грима, устните — черни, а дългата й коса бе вдигната високо и увенчана с отворено ветрило на върха. Вярно, че изглеждаше поразително, но за ревнивото бащино око твърде много приличаше на слязла от витрината на китайски сексшоп кукличка.

— Слава богу, че не се налага да излизаме — промърмори той, като се съвзе. — Щяха да те арестуват някъде.

— Адам я избра — обяви Джейни гордо.

— Аха — преглътна Мат с усилие, — затова пък сигурно е евтина. Материалът й не е повече от половин ярд^[1].

— Понякога външният вид мами — усмихна се Джейни меко и положи звучна целувка на бузата на баща си. — Не се чуди. Минах я по сметката ти в „Харви Никълс“.

Мат затвори очи в престорено примирение и в това време от кухнята се появи Али, току-що проверила дали доставчиците са изпълнили поръчката. Той се опита да я привлече като съюзник в битката срещу екстравагантните им дъщери, но тя бе твърде заета да дава инструкции на един сервитьор.

Когато застана на стълбището до Джейни, за да се възхити от облеклото на дъщеря си, сърцето на Мат се обърна, като я видя така фина и изискана до екзотичната външност на Джейни. И което още повече му хареса — тя не го осъзнаваше.

Тъкмо се канеше да й го каже, когато звънецът на вратата иззвъня.

Първите гости бяха пристигнали.

Оттам нататък настъпи истински хаос. Дойдоха не само официално поканените. От паметта на Али се бе изтрил споменът за пристрастеността на тийнейджърите към нахалството да идват без покана. Като се започне от равнодушното подхвърляне: „О, приятелката на третия ми братовчед му бе на гости и знаех, че няма да имате нищо против да я доведа“, до грубата фронтална атака на градинските стени с въже. Мат даже хвана един да се промъква през прозорчето на тоалетната на долния етаж.

— Приятел съм на Адам — бе обяснил жизнерадостно облеченият в кожа младеж.

Всъщност, помисли си Мат, всички изглеждащи не на място типове бяха приятели на Адам. Явно критерият му за отблъскващ външен вид бе твърде висок.

Затова пък Джейни се забавляваше чудесно и особено й допадаше майордомът, когото Али бе наела да обявява имената на пристигащите гости.

— Мистър Мохо Уилямс — обявяваше той гръмогласно. — Мистър Стинг Едуардс… Мис Яз Макмахън-Уилсън.

Али гледаше и се смееше. Тя помнеше мистър Мохо Уилямс от времето, когато той се казваше Марк и носеше къси панталонки. Сега обаче косата му бе дълга до раменете, на носа си имаше обица и под сякаш взетата назаем жилетка имаше тениска с лика на „Зодиак Майндуорп“^[2].

За най-голямо удоволствие на Али един-двама от гостите загубиха ума и дума, като застанаха пред Мат, и го помолиха да им даде автографи на етикетите на бирата им.

Когато обявиха появата на Бърни Лонг, Али с облекчение се хвана за него. Не само защото се радваше да види каменното му лице сред тази феерия на младостта и красотата, но и щеше да прави компания на Мат.

Бърни бе донесъл и един албум на „Кюър“ с автографи за Джейни.

— Ауу! Мамо! Виж! — и Джейни се спусна да го покаже на Адам.

— Как става така, че ти умееш да вникнеш в тийнейджърското мислене, а пък ние — не? — попита го Али, подавайки му чаша Перие.

— Как няма да вниква, като прави пари от това.

Али се обърна и видя Мат, застанал зад нея. Бърни се засмя.

— По-важна причина от тази надали може да се измисли.

Под тентата музиката продължаваше да гърми. Всички изглеждаха щастливи. Скоро щеше да стане време да се сервират хотдогът, пицата и бургерите, които Джейни бе избрала като връх на кулинарното изкуство в нейното социално обкръжение. Мат тъкмо бе допълнил чашата на Али от скритите под масата резерви за лично ползване, когато майордомът закрачи обратно към вратата, забелязал няколко окъснели посетители.

— Мистър Зит О’Брайън и мис Манди О’Брайън — издекламира той, успял с усилие да надвика музиката, и двете противни деца на съседите влязоха с небрежна крачка.

За момент оркестърът спря да свири за кратка консултация с какво още да оглуши присъстващите и в настъпилата тишина майордомът обяви още двама души.

— Мис Петронела Харви.

Появи се анемична блондинка, увита в черно повече от четиридесетдневна вдовица.

— И Мистър Дани Уайлд.

За част от секундата в залата настъпи пълна тишина. После Джейни се втурна към майка си с писък:

— Мамо, защо не ми каза, че Дани Уайлд ще дойде?

— Да — откликна като ехо и Мат с гневна нотка в гласа. — И на мен не каза.

— Поканих го така, между другото, защото знаех, че Джейни ще се зарадва — каза Али, без да поглежда Мат. — Мислех, че няма да дойде.

Дани Уайлд, с паднал над очите тъмен перчем, се приближи към тях.

— Здравей, Алегра! Какво чудесно парти!

— Здравей, Дани! — Али реши, че най-безопасната линия на поведение се крие в желязната официалност. — Познавате ли се с мъжа ми — Мат?

— Само от ефира — усмихна се Дани обезоръжаващо. — Радвам се, че те виждам, Мат. Съжалявам за тази глупост с Телетон. Мисля, че правят огромна грешка.

— Няма нищо.

Мат взе една чаша, наля му малко шампанско и добави:

— Телевизията иска нови лица, а ти си хитът на месеца.

— Дани, вие с Бърни се познавате, разбира се — побърза Али да промени темата, знаейки, че последното нещо, което Мат желае на този свят, е съчувствието на Дани.

— Разбира се, но не съм казал колко съм очарован, че вие ни продуцирате. Вие бяхте един от великите.

Мат едва се удържа да не избухне в смях, като видя изражението на Бърни.

— Трябва да си побъбрим някой път за бъдещето на тематичните предавания — добави Дани.

Тук е само от две минути, помисли си Мат, а успя да вдигне кръвното и на двамата. Ама че маниери.

— Хайде, Бърни, давай ние, бившите величия, да идем и да му цапнем по едно перие в оранжерията, където ни е мястото.

Бърни затвори вратата, така че музиката стана относително поносима, и седна на плетения диван.

— Ти наистина ли си така настроен? Наистина ли не ти пука?

— Донякъде — Мат седна срещу него. — Телевизията наистина се нуждае от нови лица.

— Глупости! Пука ти и още как!

— Това, което ми харесва най-много у теб, Бърни, е, че умееш да четеш между редовете.

— А това, което аз мисля — каза Бърни, вперил поглед в Мат над ръба на чашата, — е, че според теб той не е нищо друго, освен един глупак с някой и друг добър лаф в речника.

Бърни протегна ръка за още една чаша и продължи:

— И ти отчаяно се надяваш той да се провали с гръм и трясък, за да могат всички да видят какъв професионалист си.

Мат отвори шумно минералната вода и му наля.

— Пия за това!

После се загледа към дансинга под тентата. Явно Дани бе хит. Той бе танцувал с Джейни и почти всичките й приятелки. Само един човек не се поддаде на чара му. Адам. Мат го видя как гледа Дани Уайлд с презрение. Момчето имаше по-добър вкус, отколкото Мат предполагаше.

Когато Али най-накрая намери време да погледне часовника си, беше вече почти полунощ. Тя се огледа със задоволство и видя Джес и Джеръми, прилепени един до друг като сиамски близнаци, да се клатят бавно на дансинга. Вечерта, изглежда, мина успешно, слава Богу. Една ръка я докосна леко по рамото. Тя подскочи, сякаш я бяха допрели с нажежен ръжен. Беше той.

— Върховно парти. Но времето си върви. Страхувам се, че вече сили не ми останаха.

Али бе благодарна, че трябваше да играе ролята на домакиня.

— Много любезно от твоя страна, че дойде. Къде е палтото ти?

— Някаква личност, облечена като френска камериерка, го отнесе горе.

Али се огледа да види някого от прислугата, но наоколо не се виждаше никой.

— Аз ще ти го донеса. Какво е то?

— Камилска вълна. Това е палтото, с което се опитвам да изглеждам баровец.

Али се засмя и се заизкачва по украсеното с цветя стълбище. На половината път се усети, че той върви след нея и че са сами. Всички бяха или вън под тентата, или на долния етаж. Усети как задиша учестено, мъчейки се да запази спокойствие.

Палтото му беше най-отгоре на една купчина дрехи и докато го взимаше, усети колко близко е той до нея. Цяла секунда никой от двамата не помръдна. После съвсем бавно той взе ръката й. За миг тя си помисли, че той ще я целуне и затаи дъх. Вместо това, със странно официален жест той я разтърси, сякаш току-що се запознаваха.

— Благодаря за хубавото парти — наметна палтото на раменете си. — Ще намеря изхода сам.

Тя стоеше, без да помръдне, срамувайки се да признае обхваналото я разочарование, което бе толкова силно, че чак я заболя. Той се бе държал перфектно, да го вземат дяволите! Но пък какво и очакваше? Че ще я хвърли върху палтата и ще я обладае сред фалшивите кожи, и то точно на рождения ден на дъщеря й?

Стори й се, че не може да се появи на ярката светлина и да погледне радостните лица долу. Вътре в нея вреше и кипеше ярък и опасен огън. Изгаси лампата и седна на тъмно в крайчеца на леглото.

Долу, в залата, Мат посегна да извади още една бутилка шампанско изпод масата, където го беше скрил от мародерстващите приятели на Джейни. Затова успя добре да види лицето на Дани Уайлд, докато слизаше по стълбите, широко усмихнат. Само няколко минути преди това се бе качил нагоре с Али.

Мат замря, изтръпнал от болка. Това изражение му бе познато. Това бе безпогрешното мъжко чувство на завоевание.