Дийн Кунц
Лошо място (57)

57

Къщата беше съвсем обикновена. Намираше се в тази част на крайбрежието, която все още не беше модерна. Задната врата гледаше към морето — по дървените стъпала през песъчливия двор можеше да се стигне до плажа. Наоколо растяха дванайсет палми.

Дневната бе обзаведена с няколко стола, двойно кресло, масичка за кафе и музикален шкаф „Урлицър 950“ със записи от времето на биг бендовете. Подът беше покрит с изциклен дъбов паркет и двамата понякога бутаха мебелите към стената, навиваха чергата, избираха някои номера на мюзикбокса и танцуваха.

Така правеха главно вечер.

Сутрините, ако не правеха любов, се ровеха в кулинарните книги в кухнята, заедно готвеха или просто седяха на кафе до прозореца, гледаха морето и си приказваха.

Имаха книги, две колоди карти, интерес към птиците и животните на брега, добри и лоши спомени и си принадлежаха. Принадлежаха си завинаги.

Понякога говореха за Томас и се чудеха на способността, която бе запазил в тайна през целия си живот. Тя обясняваше, че при мисълта за дарбата му се чувства нищожна и осъзнава как нещата са много по-сложни и загадъчни, отколкото изглеждат.

За да се отърват от полицията, бяха признали, че са имали клиент на име Франк Полард от Ел Енканто Хайс, който смятал, че брат му ще го убие заради някакви семейни недоразумения. Заявиха, че Джеймс сигурно е бил пълен психопат, убил служителите им и Томас само защото бяха дръзнали да се опитат да уредят отношенията между двамата братя. По-късно, когато къщата на Полардови бе залята с бензин и подпалена, а вътре бяха открити странни останки от скелети, полицията постепенно намали натиска над кантората „Дакота & Дакота“. Възприе се версията, че господин Джеймс Полард е убил близначките и брат си и е избягал. Обявиха издирване на въоръжен и опасен тип.

Кантората бе продадена. Не им липсваше. Тя вече не мислеше, че може да спаси света, а той повече нямаше нужда да й помага да спаси самата себе си.

С пари, още няколко червени диаманта и дълги разговори успяха да склонят Дайсън Манфред и Роджър Гавенал да потърсят друг източник на биологично създаденото насекомо за научното си съобщение. И без това никога нямаше да научат истинския източник без съдействието на „Дакота & Дакота“.

На тавана на къщата край морето държаха кашони и чували с пари, донесени от Пасифик Хил Роуд. Канди и майка му се бяха опитвали да компенсират хаоса в живота си с милиони долари, струпани в спалнята на втория етаж, точно както Боби и Джули подозираха още преди да са видели Ел Енканто Хайс. Сега на тавана се намираше само малка част от съкровището на Полардови, но и тя беше повече, отколкото двамата можеха да похарчат: останалото изгоря, когато подпалиха къщата на Пасифик Хил Роуд.

С течение на времето той се примири с факта, че може да е добър човек и все пак от време на време да има тъмни мисли или егоистични мотиви. Тя казваше, че това е зрелостта и че не е чак толкова лошо да живееш извън Дисниленд след като си вече на средна възраст. Тя каза, че иска куче.

Той отвърна, че няма нищо против, ако се споразумеят за породата.

Тя заяви, че за почистването на изпражненията ще се грижи той.

Той не се съгласи и каза, че предпочита да се занимава с галенето и дресирането.

Тя призна, че онази нощ в Санта Барбара не е била права, когато твърдеше, че мечтите никога не се сбъдват. Напротив, сбъдваха се непрекъснато. Само че като мислиш само за една от тях, пропускаш сбъдването на останалите, като например, че го е намерила или че е обичана.

Един ден сподели с него, че чака дете. Той я притисна в обятията си и дълго не намери думи да изрази щастието си. Облякоха се, за да отидат да пият шампанско и да вечерят в „Риц“, после решиха да отпразнуват случая у дома, на верандата, като гледат морето и слушат старите записи на Томи Дорси.

Строяха пясъчни дворци. Огромни. Сетне сядаха на задната веранда и гледаха как прииждащите вълни рушат изграденото.

Понякога говореха за потока от думи, които той бе приел в колата на магистралата в мига на смъртта на Томас. Чудеха се на думите „има светлина, която те обича“ и дръзваха да говорят за най-голямата мечта: че хората всъщност не умират.

Взеха си черен лабрадор.

Нарекоха го Суки само защото звучеше глупаво.

Понякога нощем тя се страхуваше. От време на време същото се случваше и на него.

Имаха един другиго. И времето.